Category Archives: Ново !

Поети и змейове СТ Загора малко

ПОЕТИ И ЗМЕЙОВЕ: ОТВЪД КОРИЦИТЕ В СТАРА ЗАГОРА

На 21 юни от 18,30 ч. в града на поетите – Стара Загора – авторите на издателство “Отвъд корицитеДимитър Петров Регин, Петър Канев и Димитра Канева, заедно с музиката на Ивайло Демидов от фондация Дarkwave Raдомир и екип на СГС-Щастливеца ще представят поетично-музикалния спектакъл

“Поети и змейове. Отвъд кориците в Стара Загора”.

В най-дългия ден от годината, в навечерието на Еньовден, събитието

в голямата театрална зала на Народно читалище “Св. Климент Охридски 1858

ще ни въвлече в Енигми от Петър Канев и стихове от Денис Олегов и Димитър Регин, предпремиера на “Падам нагоре” от Димитра Канева и песни и авторска музика на Ивайло Демидов – Ivashkin von Mephisto от различните му проекти – ще чуем парчета от Ivashkin von Mephisto (солов проект), PAPr (електроника), някои парчета на последната му група ПсихоИвашкин (alternative) и последните няколко колаборативни пиеси с Петър Канев по негови текстове (new wave & post-punk).

“Сам от своя вид”:

В памет на без време отишлите си Димитър Воев (1965 – 1992) и Гео Милев (1895 – 1925) и на всички Поети, дълбоко свързани със Стара Загора.

Посвещава се и на 90-ия рожден ден на Калина Канева.

В подкрепа на облагородяването на парк “Бедечка”.

Заповядайте да се насладите на стихове, енигми, песни и други словесни изненади на 21 юни в НЧ “Св. Климент Охридски 1858“.

Входът е свободен!

Събитието ще бъде заснето и излъчвано и на живо като лайв стрийм видео, благодарение на Ивайло Демидов и Дarkwave Raдомир. Гледайте на този линк: https://ivaylodemidov.info/livestream/

С подкрепата на “Истории от Невидимото с Петър Канев” и Образователна мрежа “Място за бъдеще” на СГС-Щастливеца.

ОЩЕ ЗА “ПОЕТИ И ЗМЕЙОВЕ ОТВЪД КОРИЦИТЕ”

Представлението е тематично разделено в три обособени части:

ПЪРВА ЧАСТ: “Белият град” – с творчеството на Петър Канев, Денис Олегов, Димитър Регин и Ивайло Демидов, с участието на Радосвета Кръстанова и Димитра Канева.

Встъпление: вдъхновители: Музика и думи от и за поети, отлетели от тукашното – “Змей” на Гео Милев срещу “Човекът-змия” на Димитър Воев

Представяне на авторите от издателство “Отвъд кориците”

Авторски песни на Ивайло Демидов с текстове на Петър Канев, Денис Олегов, Вяра Николова, Петьо Зафиров, Елена Денева-Трифонова… и Димитър Воев.

Енигми и стихове от  Петър Канев, Денис Олегов и Димитър Петров – Регин

ВТОРА ЧАСТ: “САМ ОТ СВОЯ ВИД” – за Поетите отвъд смъртта и отвъд кориците

“Билето на мрака” и “Воев” от Денис Олегов, с музика на Ивайло Демидов

Петър Канев: Думи за поетите змейове от Стара Загора – за отишлите си без време – Гео Милев, Димитър Воев, и още…

Завръщане в Белград/Виновни сме – песен от Ивайло Демидов и Петър Канев

“Отвъд смъртта” – видео запис от театрален пърформанс на Димитра Канева, Фин Еванс и Илияна Семерджива по едноименния разказ от Димитър Воев, с участието на Мартин Томов и Цветелина Велева.

ТРЕТА ЧАСТ: “ПАДАМ НАГОРЕ” – Предпремиера на книгата с поезия от Димитра Канева – “Падам нагоре” (изд. “Отвъд кориците”, 2025).

11 падащи нагоре стиха от Димитра Канева, в изпълнение на Димитра и Димитър – Димитра Канева и Димитър Регин

Авторски песни от Ивайло Демидов

Финал – Изненада

Поети и змейове СТ Загора малко

ПОВЕЧЕ ЗА УЧАСТНИЦИТЕ:

Петър Канев завършва културология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1999 година; доктор е по философия на религията и изследовател при БАН; дългогодишен преподавател е в различни висши училища. Автор е на мултижанровите художествени поетични книги “Малки ръчички” (изд. “Човешката библиотека”, 2019) и “Енигми. Свръх-реалистично календарче” (изд. “Отвъд кориците”, 2025). Съосновател е на Литературно-философски клуб „Идиот“, Сдружение „Щастливеца“, Образователна мрежа „Място за бъдеще“. Участва в литературните групи Новa асоциална поезия и (Не)Форматът. В научната сфера е автор на книгите „Двете Европи“ (2015) и „Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света“ (2025).

Ивайло Демидов – Ivashkin von Mephisto е алтернативен и даркуейв творец и музикант, родом от Радомир. Още 19-годишен участва с групата си “Mephisto” в Еко-рок-феста “Спасете Русе”, иницииран от Димитър Воев (1965-1992) и общността му. Наред с Mephisto, Ивайло работи и в читалище в Радомир, където е ръководител на детски хор “Балеринка” и на младежката формация Light Vocal Group. Съинициатор и главен двигател е на “Проект Димитър Воев” – създадена от него група с цел възстановяване и нов аранжимент на слабо изветни и нереализирани песни от Димитър Воев. Известно време живее и работи в Германия, където създава своя авторска електронна музика. Последната му инициатива е интернет радиото “Даrkwave Raдомир” – фондация и свободна сцена за български ъндърграунд групи, а и своеобразна лаборатория за възстановяване и събиране на българска алтернативна музика и демо записи от 80-те и 90-те години на ХХ век. Студиото му е базирано в село Долни Пасарел.

Отвъд кориците“ е движение, свързано с няколко литературни проекта, целящи да обединят поети и писатели и да дадат поле за изява на прохождащи автори с оригинални и некомерсиални идеи. Възниква първоначално като литературен клуб през 2014 година. През 2017 година се разраства и в он-лайн пространство – платформа за литературно творчество, с цел да представя некомерсиална литература, а през 2023 година – и в свободна сцена за изкуства (Не)Форматът. През август 2024 г. поетите Денис Олегов и Димитър Петров Регин регистрират издателство „Отвъд кориците“.

Димитра Канева е автор на поезия, художествена литература, сценарии и театрални представления. Завършила е актьорско майсторство в университета на Аберистуит в Уелс. Защитава магистратура по театър в Кардиф с авторската си пиеса “Acres of Longing”, която по-късно преработва на български език, заедно с творчески екип “Земя на копнежи” и инициира представянето й на сцена за българска публика. Пиесата “Земя на копнежи”, в която Димитра изпълнява и една от главните роли, е вдъхновена от реални екологични и социални проблем, към които тя е съпричастна и като гражданска и прородозащитна активистка, докоснала се до трагедията на хората при принудително заличаване на села, заради краткосрочни бизнес интереси в добивната индустрия. Димитра работи и като мениджър и организатор на културни събития в книжарницата “НБУ в ЦЕНТЪРа”. Автор е на стихосбирката “Падам нагоре”, изд. Отвъд кориците, 2025 г. Творчески блог на Димитра Канева: https://dimipurple.wordpress.com/…

Денис Олегов е преводач на поезия от руски и от португалски и е автор на няколко книги със собствени стихове, последвали стихосбирката му “Вечен чужденец”, издадена през 2020 г. Той е инициатор и съ-организатор на платформите “Отвъд коритиците” и на свободната сцена за изкуство “НеФорматно”. През 2024 г. основава, заедно с Димитър Регин, издателство “Отвъд кориците”, в което издава и най-новата си книга – “Оправдание за съществуване”.

Димитър Петров – Регин е автор на сборника с разкази “Парченца живот” и на поредица от детски приказки за “Зайко и неговите приятели”. Между 2020 и 2025 година публикува поетични книги със стиховете си: “Отгатнати чувства” (съвместно с Анна Влахова); “Това, което е било” и “Дъга от врабчета”, а през 2025 г. – “Вярата в любовта е безумие” (изд. “Отвъд кориците”). Димитър Регин е съосновател и състобственик на новосъздаденото издателство за съвременна българска художествена литература “Отвъд кориците”, съзададено през есента на 2024 г.

Радосвета Кръстанова е преподавател и изследовател; магистър по френска филология и двоен доктор по политически науки в Бургундския университет в Дижон и в Нов български университет (НБУ) с докторат за природозащитното движение в България; издаден и като книга на френски език. Тя е съосновател на гражданско сдружение Щастливеца и инициатор на международната образователна мрежа “Място за бъдеще” и на Пътуващи университети за практики на устойчиво развитие в Чипровци и в Сверозападна България. Литературните ѝ изследвания са върху “Озарения” на Артюр Рембо. Специализира в Дижон, Франция и с изследване на сюрреализма като социално движение. Превежда няколко значими книги от френски език, сред които “Чистилището” на Льо Гоф и “Антология” на Жул Мишле. Понастоящем е ръководител на Франкофонския център за академични постижения на НБУ и преподавател по екологично-социален преход в Департамент Икономика на НБУ.

Истории от Невидимото с Петър Канев” е артистична образователна инициатива и свободна сцена за учене, творчество и общуване чрез преживяване и изкуство – в поредица отвъд дисциплините и отвъд жанровете, подкрепена от Образователна мрежа “Място за бъдеще” и гражданско сдружение Щастливеца. Основната идея на поредицата е да се градят невидими мостове – между ум и чувства; между личност и общност; между хуманитаристика и изкуства; между науки и нравственост; между радост от живота и образование отвъд клишетата и между активни мислещи хора; откриватели и творци от различни сфери.

Енигми плакат за сайт

Книга с Енигми от Петър Канев в две премиери – 8 май и 9 май 2025

Премиерите на новата книга “Енигми” от Петър Канев (изд. Отвъд кориците) ще се сътоят

на 8 май от 18,30 ч до 0,00 ч Артистично-музикален спектакъл в Cafe Paris на ул. Бистрица 2 в центъра на София и

на 9 май от 17,30 ч до 19,00 ч академично предтставяне на “Енигми” в книжарница и галерия НБУ в ЦЕНТЪРа на ул. Раковска,

а после в същия ден от 19,00 – ч. Литературна разходка “Енигми от невидимата София” и от 20,30 ч. афтърпарти в бар Ателието на ул. Цар Самуил срещу Немската гимназия.

Всеки е добре дошъл и входът е свободен! Заповядайте!

Събитието ще бъде заснето изцяло и ще се излъчва на живо в ефир на лайфстрийм, благодарение на съдействието на Ивайло Демидов на следния канал: https://ivaylodemidov.info/livestream/

(Отваряте гледате, евентуално трябва да си пуснете ръчно звука, тръгва със заглушен звук!)

8 май: от 18,30 ч до 0,00 ч. Премиера и отпразнуване на “Енигмите” от Петър Канев с артистично-музикален спектакъл с участието на: Петър Канев, Радосвета Кръстанова, Димитра Канева, Димитър Петров – Регин, Ивайло Демидов – Ивашкин от Мефисто, Денис Олегов, Александър Иванов, Яна Канева, Мария Руменова, Мирослав Моравски – Моро и още много изненади!… последвани от разговори, танци, почерпки, подаръци, автографи с посвещения и купон до полунощ.

Благодарение на Ивайло Демидов ще чуем в изпълнение на живо реконструкция от забравени и никога недовършени песни с текст от Петър Канев от 80-те и 90-те години на 20-тия век на отминалото хилядолетие… (а тук има и трейлър за тях: ТУК Е!)

9 май: “Енигми” от Петър Канев в книжарница и галерия НБУ в ЦЕНТЪРа (на ъгъла на ул. Раковска и бул. Васил Левски) от 17,30 часа. Водещ ще е д-р Радосвета Кръстанова, а творчеството на Петър Канев ще бъде коментирано от доц. Морис Фадел д. н., ръководител на Департамент Нова българистика на НБУ. Текстове от книгата и още нещо ще споделят също и издателите от Отвъд кориците поетите Дэнис Олегов и Димитър Петров Регин. Петър Канев ще представи илюстрациите на Елена Йонева и дизайна на Радмира Иванова, благадерение на които “Енигмите” придобиха истинския си вид – такива, каквито трябва да бъдат. А после Мирослав Моравски – Моро и още някои са подготвили специални изненади. След края на събитието участниците ще имат възможност да участват в четвърта серия на поредицата Истории от Невидимото с Петър Канев: лекции с поезия, театър и песни на “Щастливеца” – гражданско сдружение, като се отправят заедно на специална загадъчна литературна разходка “Енигми от невидимата София” със спирки:

“Стената на Джон Ленън” на Попа,

улица Иван Шишман и мястото, където се е намирала родната къща на Димитър Воев,

“Идиоти” на “Опашката на коня” – Централен студентски дом,

“Крехкостта на доброто” – паметника на спасените български евреи пред базиликата “Света София”,

Природонаучния музей,

двореца на император Константин Велики на пл. “Света Неделя” и бул. Тодор Александров

и от там по “Позитано” до последната спирка

- бар Ателието

срещу Немската гимназия, където Петър Канев ще подписва посвещения и ще връчва специални подаръци и ще отпразнуваме събитието с афтърпарти с музика, подбрана от Владимер Царчински. (известен още като … )

Още за книгата – от БТА:

Текстовете в книгата „Енигми. Свъхреалистично календарче“ на д-р Петър Канев предлагат разнообразие от поетични форми и похвати в едно с наратив, характерен за краткия разказ, съчетани с мисловни сентенции, характерни за есеистиката. Това разказват издателите от „Отвъд кориците“ за сборника.

Тези текстовете са вдъхновени от идеята за писане на сюрреализма – осъвременена и побългарена. Свързващото между тях е, че са по-скоро енигми, отколкото лирика в жанрово отношение – те търсят изненадата от загадъчното в действителното, в реално наблюдаваното и преживяното. Стимулират творчеството при възприемането на смисъла и значението в езика и в действителността, с надеждата читателят освен като „зрител“ да бъде въвлечен също и като сътворец в прочетеното – да открие в него нещо съкровено или важно за себе си“, посочва авторът.

Поезията на Петър Канев се стреми да бъде „свръх-реалистична“, т.е., да напусне конвенциите на онова, което сме приели, че е реалността, да ни сблъска с реалното отвъд нормата за реално. Постигнатата със средствата на материалността поетичност прави книгата „Енигми“ музикална и дори песенна. Ала това не е музикалността на традиционната римувана поезия, а на осъзналия своята изначална немузикалност език – една музикалност, която се опира не на търсените съзвучия, а на насищането на изказа с неочаквани фрази, с интонационни и смислови обрати“, пише за книгата Морис Фадел.

Петър Канев завършва културология в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ през 1999 година. Доктор е по философия на религията и изследовател при БАН. Той е дългогодишен преподавател в различни висши училища. Съосновател е на литературно-философски клуб „Идиот“, сдружение „Щастливеца“, образователна мрежа „Място за бъдеще“. Участва в литературните групи „Новa асоциална поезия“ и „(Не)Форматът“. В научната сфера е автор на книгите „Двете Европи“ (2015) и „Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света“ (2025).

Още да книгата “Енигми” – от “Културни новини”:

9 май, петък, 17: 30 часа, Книжарница и галерия “НБУ в Центъра”
Представяне на новата художествена книга от Петър Канев - с д-р Радосвета Кръстанова (водещ) и доц. Морис Фадел (коментатор) от НБУ, поетите Денис Олегов и Димитър Петров – Регин от изд. “Отвъд кориците” и още гости и изненади – музика на живо от Мирослав Моравски и арх. Гергана Стефанова, тайна Литературна разходка “Истории от невидимата София” и автърпарти в бар Ателието с музикален сет от Владимер Царчински.
Издателство “Отвъд кориците” с радост представя “Енигми. Свръхреалистично календарче” – новата поетична книга на Петър Канев.
Книгата “Енигми” стана забележителен факт, благодарение на:
Текстове-енигми: Петър Канев
Илюстрации: Елена Йонева
Дизайн: Радмила Иванова
Издателство: “Отвъд кориците”
Събитие след събитието:
След края на събитието участниците ще имат възможност да участват в четвърта серия на поредицата Истории от Невидимото с Петър Канев: като се отправят заедно на специална загадъчна литературна разходка “Истории от невидимата София” със спирки: “Стената на Джон Ленън” на Попа, улица “Иван Шишман” и мястото, където се е намирала родната къща на Димитър Воев, “Опашката на коня” – Централен студентски дом, “Крехкостта на доброто” – паметника на спасените български евреи пред базиликата “Света София”, Природонаучния музей, двореца на император Константин Велики на бул. Тодор Александров и от там по “Позитано” до последната спирка – бар Ателието срещу немската гимназия, където Петър Канев ще подписва посвещения и ще връчва специални подаръци и ще отпразнуваме събитието с афтърпарти с музика, подбрана от Владимер Царчински.
Събитието се посвещава на Деня на Европа – края на Втората световна война.
Виновни сме
Исус е иракчанин.
Родителите му са бежанци
в Египет.
Кръстникът му е
асириец
в затвора.
Заради светлината
на странна звезда
ето всички пак сме
бебета,
жертви
на А-грипа
през първа година
в Йордания.
.
Бандеролът на човека
.
Адиос мон ами мон фрер.
Мрежата ми ме игнорва пак – МАЙ – е –
Не мога да се огледам в паяжините си.
Вселенски некоректен съм.
От Дюн.
.
За да ме има
наистина,
трябва да ме няма
Наистина.
.
Всеки си има цена,
но си има и граници,
след които не я плаща.
Всеки може да се купи,
но никога не може да продаде
това, което не е негово -
Ние не сме свои.
А там от където сме
баркодове не съществуват.
Там горе има само барове
и много вина
без бандерол.
.
Нравственост
.
Нравите ми – мръсни, диви и нескопосани.
Маймунски. От гората.
Така и не се научиха да държат вилица.
Не подлежат на възпитание.
Останаха си от гората
завинаги
честни
като рис.
.
Сбогом мрежи
.
Само любовта ми съществува.
И да я убиете, пак няма да я умъртвите.
Теле ли съм или патка?
Соу лонг либе фройнде Адю.
Нямам вече телефон –
Сбогом Мрежи.
Аз имам само една мрежа
На рибар
И сега ще пусна
Всички риби и делфини
Обратно в моретата
Живи
.
Петър Канев, Из „Енигми. Свръх-реалистично календарче
495148867_9589642311161983_3787658983272335152_n
Автори:
НБУ в Центъра, Издателство “Отвъд кориците”, Петър Канев
Илюстрации: Елена Йонева
Премиерите на новата книга “Енигми” от Петър Канев (изд. Отвъд кориците) са част от поредицата “Истории от невидимото” на Образователна мрежа “Място за бъдеще”.
Istorii ot Nevidimoto v Pernik Smachkano 1

“Истории от Невидимото” – поетично-музикален артистично-образователен сериал с подкрепа на Сдружение Щастливеца

През пролетта на 2024 г. Трансдициплинна образователна мрежа “МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ” стартира нова инициатива: поредицата “Истории от невидимото” с Петър Канев и приятели.

Поредицата от събития под наслов „Истории от невидимото“ обединява в една сцена поети, актьори и музиканти. Инициативата е на поета-преподавател Петър Канев, като идеята е творците да получат сценично време за по-задълбочено представяне на своите идеи и да се свържат по между си.

Основната идея на поредицата е да се градят невидими мостове – между ум и чувства; между личност и общност; между хуманитаристика и изкуства; между науки и нравственост; между радост от живота и образование отвъд клишетата и между активни мислещи хора; откриватели и творци от различни сфери.

“Истории от невидимото” е необикновен сериал на живо – разбира се с преживяването и е трудно да се обясни без участие. Входът за всички заинтиргувани е свободен. А стремежът ни е всеки епизод да бъде вълнуващ и вдъхновяващ. Поредицата представления има “скрит  сценарий” и постоянен екип. Всеки епизод се развива на различно място и с участието на различни творци и гости от различни сфери (поет/еси; автори на песни и музика; актьори и актриси; мислещи хора и пре-откриватели на невидимите чудеса на живота и на човешките души).

Следващият епизод от “Истории от Невидимито” ще се проведе на 19 май 2024 (неделя) от 17.00 ч. в Клуб-сладкарница “На сладки приказки” в гр. Перник – на бул. Юрий Гагарин в кв. Изток (зад Билата) с домакин Златина Станкова. Ако идвате от София с влак трябва да слезете на спирка “Метал”; а може и с всички маршрутки Перник-София-Перник – те спират пред самата сладкарница.

Istorii ot Nevidimoto v Pernik Smachkano

Гастролът на “Истории от невидимото” в града на Кракра ще представлява своеобразен “римейк” и продължение на предишните два епизода от поредицата – “В заешката дупка” и “Еко-логия” с участието на:

Виолета Златарева – поезия

Димитра Канева – поезия

Владимира Иванова – поезия

Димитър Петров-Регин – поезия

Денис Олегов – поезия и авторски преводи

Радосвета Кръстанова – авторски преводи

Петър Канев – умни думи; а също и поезия с песни

Мирослав Моравски – Моро – авторски песни

арх. Гергана Стефанова – любими песни за китара и вокал

Александър Иванов – поезия и още нещо

Възможно е да се включат и други гости и участници; заедно с героите от представлението Инка и Янка; Инчо и Янчо; бунтовници и помирители…

В предишните епизоди от “Истории от Невидимото” вежте също така:

Виолета Златарева е автор на сборника с разкази “Академия за китове” (адаптиран и като театрална постановка) и на стихосбирката “Регистър злополуки” (2023 г.). Тя организира и участва в благотворителни дейности и пърформанси, концерти и културни събития с кауза.

Архитект Гергана Стефанова е преподавател в Нов български университет. Тя свири на пиано и китара от малка, но с големи периоди на прекъсвания. Вдъхновяват я да почне отново: Сиксто Родригес (Шугърмен), Пърл Джем, група Монолит и учителите – Бийтълс и Ролинг Стоунс.


Димитър Петров-Регин е автор на сборника с разкази “Парченца живот” и на поредица от детски приказки за “Зайко и неговите приятели”. Между 2020 и 2023 година публикува три поетични книги със стиховете си: “Отгатнати чувства” (съвместно с Анна Влахова); “Това, което е било” и “Дъга от врабчета”.


Денис Олегов е преводач на поезия от руски и от португалски и е автор също и на няколко книги със собствени стихове, последвали стихосбирката му “Вечен чужденец”, издадена през 2020 г. Той е инициатор и съ-организатор на платформите “Отвъд коритиците” и на свободната сцена за изкуство “НеФорматно”.


Димитра Канева е автор на поезия, художествена литература, сценарии и театрални представления. Димитра представя свои стихове в движението “Нова асоциална поезия”. Завършила е актьорско майсторство в университета на Аберистуит в Уелс. Защитава магистратура по театър в Кардиф с авторската си пиеса “Acres of Longing”, която по-късно преработва на български език, заедно с творчески екип “Земя на копнежи” и инициира представянето й на сцена за българска публика. Пиесата “Земя на копнежи”, в която Димитра изпълнява и една от главните роли, е вдъхновена от реални екологични и социални проблем, към които тя е съпричастна и като гражданска и прородозащитна активистка, докоснала се до трагедията на хората при принудително заличаване на села, заради краткосрочни бизнес интереси в добивната индустрия. Димитра работи и като мениджър и организатор на културни събития в книжарницата “НБУ в ЦЕНТЪРа”.

Мирослав Моравски е писател; композитор и музикант; автор на песни; а също и разказвач на истории на живо. Работи като правозащитен адвокат; застъпник и публицист; и е запален бегач на дълги разстояния. Последните му реализирани артистични проекти са авторския му етно-рок мюзюкъл “Да опазиш Сребра невеста” и музиката към театралната постановка “Земя на копнежи” по идея на Димитра Канева.

За Виолина Доцева – Виолина Доцева е актриса и музикант. Създава и изпълнява авторска музика на български език от 2023г. Акомпанира си с китара и с нея композира своята музика. Аранжира музиката си с помощта на други музиканти, които допринасят за модерно, иновативно Pop и RnB звучене в крайния вариант на песните, публикуван в интернет пространството. Виолина Доцева участва в сериала “АЛФА” в главна роля като Мина Златарска, излъчващ се по bTV и bTV Action. Виолина участва активно в репертоара на ДТ “Рачо Стоянов” – Габрово, където е щатна актриса и в ТР СФУМАТО – в представлението “БЕСОВЕ”.

Радосвета Кръстанова е преподавател и изследовател; магистър по френска филология и двоен доктор по политически науки в Бургундския университет в Дижон и в Нов български университет (НБУ) с докторат за природозащитното движение в България; издаден и като книга на френски език. Тя е съосновател на гражданско сдружение Щастливеца и инициатор на международната образователна мрежа “Място за бъдеще” и на Пътуващи университети за практики на устойчиво развитие в Чипровци и в Сверозападна България. Литературните ѝ изследвания са върху “Озарения” на Артюр Рембо. Специализира в Дижон, Франция и с изследване на сюрреализма като социално движение. Превежда няколко значими книги от френски език, сред които “Чистилището” на Льо Гоф и “Антология” на Жул Мишле. Понастоящем е ръководител на Франкофонския център за академични постижения на НБУ и преподавател по екологично-социален преход в Департамент Икономика на НБУ.

Петър Канев е културен антрополог; природозащитник и университетски преподавател. Съосновател е на гражданско сдружение Щастливеца и координира международната образователна мрежа “Място за бъдеще”. Любител е на свръх-реалността в изкуството и още от ранните си години твори в различни (смесени) жанрове – рисунки; поезия; комикси; художествена проза и преводи; есета; роман. Част от тези произведения обединява в поетичната си книга “Малки ръчички” (2019 г.). Участва в алтернативните свободни сцени “Нова асоциална поезия”; “Истории от невидимитото с Петър Канев и приятели” и “НеФормата”. Петър Канев обича също и да е откривател в мисленето. От години работи по мащабно произведение с название “История на Невидимото”. Тази година му предстои да издаде част от мислите си в книга.

Слава За Смет и Риън Грей е лайв-бенд колаборация от два алт. рок солови проекта, с доста отворен ум към нови идеи и експерименти с различни музикални жанрове и творчески клишета. Двамата автори-изпълнители се стремят да творят независимо един от друг, за да достига всеки от тях до пълния потенциал на собствените си егоцентрични демони в музиката… “Стараем се да взимаме най-доброто от всеки по отделно, и да го мешаме по такъв начин, на сцената, че да звучи като един, цял звук – присъщ на бандата, която бихме били, в един по-идеален свят…” – Росен Тенев (Слава За Смет). “Майната ти, Росене!” – Ейдриън Грейуолф (Риън Грей). В рамките на поредицата от събития “Истории от невидимито” в чест на рождения ден на Петър Канев “Слава за смет” изпълняват кавъри на древни песни; свързани с него. Текстът на песента “Кръв” е от Петър Канев. Музика: Ники Антгелов – Шутаранга. Песента е посветена за рождения ден на Любомира Парижкова през далечната 1992 г. Песента “Пешо чрд” е от записана от група Икстлан през 1994 г. заедно с кавър на “Кръв”. Текстът и музиката на “Пешо чрд” са на Цветан Методиев – посветена е за 22-рия рожден ден на Петър Канев. “Слава за смет” я изпълняват с нов текст – авторите му са те.

Очаквайте следващите епизоди – заповядайте на живо!

Istorii ot Nevidimoto Poster Pernik Gara Metal.Tapet

42c1bf795a768d3777e79c4d79de5350

“Земя на копнежи” – пиесата на Димитра Канева и екип отново на сцена и през 2025: Всичко за спектакъла

„Земя на копнежи” по идея на Димитра Канева.

Това е приказка за планина-пазител, за дълбок, зелен лес, и за море, което удавя старите хоризонти и ражда нови.”

Земя на копнежи” – изследва връзката на човека с дома му, усещането за принадлежност и общност, емоциите пред лицето на загубата.

Това е приказка. И не е съвсем приказка… Млади артисти бранят българско село от багерите. Представят пиеса в „Сълза и смях“ и със силата на изкуството провокират дискусия по обществен проблем, за който властите мълчат. Спектакъл “Земя на копнежи” е вдъхновен от съдбата на жителите на старозагорското село Бели бряг, изселено и вече подготвено за заличаване заради безперспективен въгледобив. От хилядите му някога жители днес в началото на новата година в селото остава само един. Следващите в списъка за разрушаване околни села изглежда ги очаква същата съдба.

324879404_912070039792402_8456161986016761735_n

След десетки успешни спектакъла в „Сълза и смях“ в София и в Кюстендил и Стара Загора в началото на новата 2024 година „Земя на копнежи“ е отново на Софийска сцена.

Земя на копнежи“. Трима младежи се сблъскват с разрухата и самоутвърждаването им като личности минава през борбата за запазване на земята им и всичко, което тя символизира. Ще открием ли някъде отново родното ни село Свят? Там, където остана детството ни…

Когато се родих, светът започна да се разпада. Наистина. (…)
За това не мога да не се чувствам сякаш съм катастрофа, която е на път да се случи. (…)

(Димитра Канева, Монолог на Мор от „Земя на копнежи“)

328819360_935433134495398_7976561629356409615_nЕко-социалната пиеса за заличаването на  село Свят поради краткосрочни индустриални интереси е по идея и по текстове на Димитра Канева, завършила на скоро актьорско майсторство и драматургия в Уелс.

Екипът на трупата „Земя на копнежи“ е формиран почти изцяло от млади творци – ентусиазирани начинаещи професионалисти – възпитаници на Нов български университет (НБУ) и на Театрален колеж „Любен Гройс“.

lache-200x200

Режисьор на спектакъла е Лъчезара Василева, актриса и студент по театрална режисура в Нов български университет; известна още с участието си в ролята на Креон в „Антигона“ и като част от режисьорския екип на постановката „Отвъд мрежата“ в Театъра на НБУ, както и с режисурата на етно-рок мюзикъла „Да опазиш Сребра невяста“ от Мирослав Моравски.

В „Земя на копнежи“ участват още актьорите Александър Притуп и Никол Василева (завършили Театрален колеж „Любен Гройс“ и известни още с ролите си в спектакъла „Кино лента“ в кино „Влайкова“), Ния Балчева, завършила актьорско майсторство и пеене в НБУ (известна и с участието си в “Музей на разбитите сърца”, авторски спектакъл на Денис Николов в Топлоцентрала) и Димитра Канева, инициатор и автор на концепцията на „Земя на копнежи“, завършила в университета в Кардиф в Уелс. Оригиналната музика изпълнява на живо от сцената Мирослав Моравски, автор на новели и на песни и на етно-рок спектакъла „Да опазиш Сребра невяста“. Творческият екип включва още: Елица Стефанова – сценограф, Яна Канева – костюмограф и Джасмин Лозанова – графичен дизайн и Мария Костодинова – електронни комуникации.

_VN_8654

Екипът на „Земя на копнежи” продължава все така упорито да се бори историите на жителите на селата предвидени за заличаване в Старозагорско да достигнат до повече хора. След спектакъла на 18 януари в Камерна сцена „Сълза и смях“  зрителите на „Земя на копнежи” ще имат възможността да подкрепят жителите на предвидените за заличаване старозагорски села и чрез петиция.

Постановката се осъществява с подкрепата на Образователна мрежа „Място за бъдеще“ на Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”

Фейсбук страницата на творческия екип на Земя на копнежи вижте ТУК

Земя на копнежи” прави психологически анализ на принудителното изселване и загубата на дома.

На 4 юни 2023 г. творческият екип посети почти изселеното вече село Бели бряг Старозагорско и се срещна с представители на последните живеещи все още там хора, както и с представители на инициативния комитет, който от години се бори за предотвратяване на изселването и унищожаването на селото, от които са вдъхновени голяма част от текстовете в пиесата. В знак на съпричастност с пострадалите от изселването трупата на „Земя на копнежи“ записа част от спектакъла на място пред полуразрушеното читалище „Просвета“ на село Бели бряг.

Екипът на „Земя на копнежи“ в реалното село Бели бряг – видео:

https://www.facebook.com/100088492223250/posts/pfbid02YwpWAgTGJT7E8V5oXMkETroUgWYbtUTD9w32DY4npcPjALsdniajXZTu1icaPTbZl/?app=fbl

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ПРЕМИЕРАТА НА “ЗЕМЯ НА КОПНЕЖИ”:

335464441_256974026656721_2340044561549258646_nЗемя на копнежи” е “един проект, който разкрива възможностите на театъра чрез средствата на публицистиката и документалистиката да намести фокуса върху значима обществена тема и да я интерпретира  по начин, който често убягва от публичното внимание.” – пише Паулина Новакова  в сайта “Обаче” в статията си Земя на копнежи“-заличаването на едно село като нравствен проблем“. “Когато този проблем обаче се провиди през личната история, през човешките взаимоотношения, той добива друг смисъл и значение, -  добавя авторката, – тогава в него може да се огледа всеки, да изпита своите критерии за морал и справедливост, да се осмислят  рушителните му измерения в чисто човешки план.” В заключение тя обобщава: “Светът на младите поколения е несигурен, изтръгнат от първоначалните си устои. Това се отразява на връзките по между им, на светоусещането им, на разбирането им за смисъла на живота. Тази несигурност поражда  тревожност и недоверие в бъдещето. И ето тук е силата на спектакъла, създаден от една млада творческа група, решила се да разкаже тази истинска история за едно село, подложено на унищожение  заради временни икономически и политически интереси, като проследи какво означава това за интимния свят на трима млади хора, които не искат да прекъснат връзките със своите корени.” (Паулина Новакова).

343718138_749360043537099_1748811064691944544_n

Силно впечатление правят таланта и професионализма, с който е осъществена, технически реализирана, изиграна и групово пресътворена на сцената на “Сълза и смях” пиесата “Земя на копнежи” (по текстове на Димитра Канева) от страна на целия ѝ творчески екип – всички до един запалени и ентусиазирани млади хора, дебютанти, но и изключителни със своите качества, умения и отдаденост. Те се раздават до последно, без да се скъпят и без да си спестяват нищо. Тяхната много истинска,  изстрадана и групово вдъхновяваща енергия затрогва публиката, докосва я дълбоко, удря право в най-дълбоките и съкровени кътчета на сърцето – в дома на най-светите ни лични чувства и непрежалими спомени – тези за дома, за изгубения в разрухата дом от детството.

Текстът на „Земя на копнежи“ е сам по себе си впечатляващо поетичен, затрогващ, лиричен, чудесен като език, без подражателство, без баналности, без не-истини, без дребнотемие, без претенциозност и без изтъркани клишета. Смисълът и многосмислието на думите градира и се натрупва и постопенно се разгръща и с мащабна сила на въздействие на символните образи. Сюжетът е кристално изчистен и запленяващ, без нищо излишно, но и без нищо липсващо. Изграден е на основата на контрастите, които постоянно се преливат един в друг и следват като вълна след вълна, в жив кръговрат, подобен на „колелото на живота“. Диалогът е приземяващ, сякаш е естествен разговор, а монолозите – като негов контраст – съдържат символно-поетична сила. Но въпреки лирицизма на монолозите и поетичността на символните образи – обобщения, публиката не остава с впечатлението за нещо претенциозно и преиграно или пък „отвлечено-философско“. Напротив, увлечени в магията на повествованието и на играта, на моменти зрителите са склонни дори да забравят, че отношенията между персонажите са театрална фикция. Придобиват усещане сякаш героите не играят на сцената, а всъщност са седнали там съвсем естествено, просто да си говорят. Димитра Канева е работила с екипа си и колективно по текста – всички артисти са добавяли свои реплики и са редактирали диалозите. А и всеки сам е написал собствения си монолог, с който разкрива душата на героя си, следвайки духа на предзададения от Димитра поетичен размах. Това позволява на актьорите да възприемат ролята си като нещо лично, дълбоко съкровено именно за самите тях – за всеки от тях.  

Историята е за едно измислено село с едни измислени хора, надяваме се, че публиката може да се припознае, идеята е в българската публика да разбере, че това нещо се случва в България, тази година ще бъде изселено село Бели бряг” – обяснява актрисата и драматург Димитра Канева в репортажа на Теодора Георгиева за телевизия България он-еър. – “Идеята да реализирам такава пиеса първоначално се породи в мен от преживяното в едно село в Германия с подобна съдба – село Майнхам – разказва Димитра – то е в Северен Рейн Вестфалия – и всъщност там за пръв път видях село, което беше почти изселено заради въглищна мина.” (Димитра Канева)

“Ти си музата на моята разруха.
На оправданието, което давам,
оставяйки водата да ме отнесе
преди да съм видял как
домът ни потъва
под тежестта
на сълзите ни.”❤️‍????
(Димитра Канева “Земя на копнежи”)
*

Интернет публицистично предаване (“подкаст” Channel4podcast – Канал 4, епизод 53 CultiCast) за “Земя на копнежи” с гости Димитра Канева и Елица Стефанова с водещ Роберта Колева:

Раждането на творческия екип на „Земя на копнежи“ става постепенно. Основата му е някогашни съученици от колежа „Любен Гройс“ и от 18 училище „Уилям Гладстон“, с които преди това Димитра Канева е работила по предишен неин проект – аудио-пиесата ѝ „Блок 16“. Първоначално една от актрисите Лъчезара Василева се съгласява да бъде режисьор на проекта „Земя на копнежи“. Това я стимулира да запише режисура в Нов българки университет, където е студент към момента, за да може да режисира постановката действително професионално.

В интервю взето от Паулина Новакова за сайта “Обаче” режисьорката Лъчезара Василева обобщава своята гледна точка за мотивацията си и за процеса на работа по пиесата: “Димитра Канева, която е завършила актьорско майсторство и драматургия в Уелс се е дипломирала с този текст, а идеята ѝ се родила при една екскурзия в Германия, където е видяла такива унищожени села, в които вече няма живот и се е вдъхновила. Знаела е за Бели бряг, знаела е ,че изселването и у нас също е практика от години, че и у нас много села са заличени. Но едновременно с това се знае, че вече се затварят въглищни мини, докато у нас се разширяват. На изселваните се предлагат  недостатъчни компенсации  и макар че сега май са ги увеличили, не мисля, че проблемът е в парите. А в това, какво става с хората. Аз не мога да си представя ако къщата на моите баба и дядо бъде съборена заради нещо такова, как ще се почувствам. Защото къщата е много по-ценна от парите, колкото и да са те. Това са къщи, строени от поколения, там са се създавали семейства, отглеждали деца, тези къщи носят паметта на времето, така че това и мене лично ме засяга като проблем. Затова, като научих за текста на Димитра, се реших да се пробвам и като режисьор. Направихме кастинг, търсехме  да има прилика между сестрите, така че Никол Василева беше перфектния избор. А Александър Притуп е нашето попадение, когото случайно го открихме на морето.” (Лъчезара Василева).

Лъчезара е същински творец като режисьор. Личи си, че тя постоянно и всеотдайно е мислила за всеки един детайл от постановката, търсила го е и е откривала въздействащите решения извън клишетата като същински изобретател, успяла е да изгради единен и отдаден отбор от взаимно подпомагащи се и съпричастни един към друг съекипници. В пиесата всеки един от тях е в главната роля и тяхната главна роля се препредава от един на друг щафетно съвсем естествено и с виртуозност.

Ние живяхме с това, аз самата сякаш още не мога да се отърся от темата като преживяване – разказва Лъчезара Василева в интервюто си за сайта “Обаче” -  много работихме, четохме много за проблема.  Сюжетът го имахме предварително като основа. Но това, което остана от него, е скелета. В процеса на  работа задълбочихме изследванията, дописвахме много. Да, за нас беше важно как големият проблем влияе на взаимоотношенията. Опитахме се да го зададем този проблем, как с времето се развива това чувство за несигурност и се обръща срещу самите млади, как  рефлектира и наранява чувствата им. По авторски замисъл актьорите трябваше да играят и добрата и лошата своя версия. За да не бъде прекалено абстрактно, това, което решихме да оставим, бе да създадем усещането, че всеки носи в себе си един копнеж към по добър свят и че заплахата от външна разруха не унищожава само външния свят, но и вътрешния. Димитра има много красиви текстове, които препращат към това усещане и копнеж за пречистване и извисеност на преживяванията, загатнати чрез образите на  морето, планината, гората, които са много впечатляващи и  въздействащи. Това се допълва и от музиката, която използваме. Живата музика на  Мирослав Моравски. Той само като видя първо финала, на следващата репетиция донесе готова песен и написа още две, които се вписват отлично в сюжета.” (Лъчезара Василева).

Режисьорката Лъчезара Василева всъщност е реализирала и много оригинална и находчива идея да направи и от двамата поддържащи персонажи Разказвачката и Музиканта също главни герои, които, без да престават да са поддържащи, са в същото време и главни – забележително въздействащ подход. В ролята на Разказвачката (която в случая е и певица) влиза Ния Балчева, студентка по актьорско майсторство и по музика в Нов български университет. А ролята на Музиканта заема авторът на песните и на музиката към спектакълът – Мирослав Моравски-Моро – етно-рок музикант, „поет с китара“, разказвач и писател, а също така и юрист и бегач на дълги разстояния. Съответно главните персонажи на сцената – младите еко- и граждански активисти, които се опитват да спасят обреченото си село Свят, се въплъщават в Никол Василева, Александър Георгиев и Димитра Канева.

393513046_286338457659226_6706674096123439882_n

В статията си за сайта “Културни новини” Елена Гюрова от Нов български университет ни представя и още информация за екипа на “Земя на копнежи”:

Екип от студенти и алумни на Нов български университет изследва връзката на човека с дома му, усещането за принадлежност и общност, емоциите пред лицето на загубата в театралната постановка „Земя на копнежи”, по едноименната пиеса по текстове на Димитра Канева. Трима младежи се сблъскват с разрухата, а самоутвърждаването им като личности минава през борбата за запазване на земята им и всичко, което тя символизира. Как да не се предадат на отчаянието? Постановката прави психологически анализ на принудителното изселване и загубата на дома. Пиесата е вдъхновена от природата в Уелс и в България и подкрепя кампанията за получаване на справедливи обезщетения при изселването на села в Старозагорско, заради продължаващия въгледобив. Проектът разкрива възможностите на театъра чрез средствата на публицистиката и документалистиката да насочи фокуса върху значима обществена тема и да я интерпретира по начин, който често убягва от публичното внимание. Режисьор на постановката е Лъчезара Василева, студент в департамент Театър” на Нов български университет. Завършила е актьорско майсторство през 2020 г. в НБУ, а в момента изучава магистратура „Режисура и управление” в Нов български университет.  Участвала е в “Пиеса за нас”, с режисьор Ани Васева, по текстове на Боян Манчев. Димитра Канева е завършила актьорско майсторство и театрално изкуство през 2021 г. в Университета на Южен Уелс, Кардиф.  Автор е на идеята и на значителна част от драматургията на „Земя на копнежи”.Спектакълът се осъществява с подкрепата на Франкофонски център за академични постижения и Лаборатория за устойчиво развитие в НБУ, както и на екологично сдружение „За Земята“ и Сдружение „Щастливеца”.” (Елена Гюрова).

391621025_281939844765754_3560308685265191541_n

Към това можем да добавим и още следното. Сценограф, фотограф, концептуалист на осветлението и на мултимедийните ефекти, както и автор на видео-материалите и на трейлъра на пиесата е Елица Стефанова, наскоро завършила операторско майсторство в Нов български университет. Всеки, който е гледал трейлъра и видео-кадрите за “Земя на копнежи” веднага може да оцени качеството на нейната работа, а същото се отнася и за фотографиите, с които Елица представя екипа. Забележителните плакати и художествени материали за “земя на копнежи” са дело на талантливата художничка Джасмин Делчева, виртуоз и максималист в изкуството си, а впечатляваща е работа и на костюмографа на спектакъла Яна Канева и на отговорника по социалните мрежи Мария Костодинова.

ВИЖ ОЩЕ:

Впечатления от “Земя на копнежи”: Интервюта с Димитра Канева и Лъчезара Василева и още за спектакъла

А ето как творческия екип е представил себе си на фейсбук-страницата си “Земя на копнежи“:

Яна Канева е завършила специалност „Мода” и притежава сертификат за професионална квалификация в сферата на модния дизайн.????
???? Тя е костюмографа на “Земя на копнежи”.
Мария. Тя се грижи за публикуването на съдържанието в социалните ни мрежи.????
Джеси. ????
Точно така, красивите илюстрации, които виждате в нашия профил, са нейни творения. ❤️ А съвсем скоро ще покажем и плаката, който тя изготви за постановката. ????
Ели стои зад ???? мултимедията и сценичната среда на постановката, а основният ѝ принос е, че събира творческия екип – автор и режисьор. ❤️
???? Така започна всичко!
Ния Балчева! ????  Тя е студентка по актьорско майсторство в Нов Български университет, с втора специалност “Музика”. ????
Лъчезарната Ния влезе в ролята на Коментатора в “Земя на копнежи”. ????
Александър Георгиев Притуп!????Той е завършил актьорство за драматичен театър през 2021 г. ???? И сега влезе в ролята на Куил, а това необичайно име идва от ирландски и означава гора.????
Димитра Канева е завършила актьорско майсторство и театрално изкуство през 2021 г. ???? Тя е душата на нашия екип, защото ще влезе в ролята на Мор, но още един повод за гордост е, че постановката “Земя на копнежи” е създадена по нейна идея. ????
???? Интересен факт: Името Мор означава море на уелски.
Никол Василева! Тя влезе в ролята на героинята Планина ⛰️ в постановката “Земя на копнежи”.
Мирослав МоравскиMoro Miro. ???? - композитор и музикант (на живо) на песните и музиката към “Земя на копнежи” ????Той е автор и изпълнител в множество рок-групи и музикални проекти като Пропаганда, ЖилМор Секстет, Невидено и Кът. Композирал е музика за филми, пиеси, музикални постановки, както и за подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”.????
Лъчезара Василева???? режисьора на “Земя на копнежи”. Тя е завършила актьорско майсторство през 2020 г., а в момента изучава магистратура “Режисура и управление ” в Нов Български университет. ????

Това е чудесният екип на “Земя на копнежи” – радост е да видиш и да усетиш енергията им, духа им и факта, че ги има – това не само стопля, но и дава огромна, абсурдна надежда за бъдещето в контекста на иначе така безнадеждната и тъжна история, разказана от екипа.

ПЪТЯТ на “ЗЕМЯ НА КОПНЕЖИ” и подкрепата за пиесата от  страна на Сдружение Щастливеца и Екологично сдружение “За Земята”:

След създаването на творческия екип „Земя на копнежи“ два пъти кандидатстват към Национален фонд Култура за артистичен дебют (от името на Софийско гражданско сдружение – Щастливеца), но без резултат. В момента, в който решават, че все пак ще реализират постановката сами, на собствени разноски, Димитра бива подкрепена от Екологично сдружение За Земята, в младежката организация на което тя участва от години – по проект, свързан с климатичната справедливост. По това време обаче с епопеята на село Бели бряг, което пиесата е призвана да подкрепи, вече е приключено – такова село повече няма да съществува, всичко е свършило. По тъжен начин „Земя на копнежи“ се превръща по-скоро в епитаф, а не в подкрепа на борбата, свързана с изчезващите домове и с така и неполучилите реално адекватно обезщетение за тях активни хора. Това, което им остава е да не бъдат забравени и историята им да се превърне в предупреждение за застрашените от предстоящи подобни проекти. А това може да стане и в момента става – чрез изкуството.

394284904_286912087601863_36761820132660561_n

Представата на Димитра Канева за социалния театър е, че той не бива да е днес актуалното, а утре неразбираемо злободневие, което ще мине и ще замине, а напротив – следва да се стреми да е вечен, да има общочовешко и универсално звучене. Това че е социален не трябва да го прави в никакъв случай пропаганден, а тъкмо напротив – силен ще е, ако е дълбок, изразяващ сложността на живота, на обществото и на човеците и на техните противоречиви мисли и чувства, различни характери и междучовешки свързаности. Социалното му въздействие се постига най-вече чрез универсалността на изкуството, с емпатичната сила на изкуството, която въздейства повече, по-трайно и на много по-широки групи, отколкото е възможно за която и да било пропаганда и агитация. Така Димитра издига събирателния образ на насилствената загуба на дома до универсално екологичен, общочовешки план. Селото, което ще бъде заличено от багери и от взривове в нейната пиеса се нарича село Свят, а младите хора, които без надежда се борят за спасяването му са две сестри, които се наричат Планина и Мор/Море и техният приятел и съсед, който носи името Гора (в случая назован с думата за гора на уелски език – „Куил“, която е в мъжки род). Към тях се съотнасят и още двама герои – Разказвачката и Музикантът. Разказвачката е журналистка, отдавна напуснала родното си село Свят, която не може да преодолее болката от носталгията по изгубения дом. А Музикантът е буден граждански активист, събиращ средства за църквата и за читалището – един сам по себе си абсурден акт, в стил „Чумата“ на Камю, тъй като така или иначе тази църква и това читалище в най-скоро време ще бъдат взривени и разчистени от багери. Този универсален иносказателен план ни издига на други нива и така през локалното засяга и представя глобалното – ще оцелее ли изобщо света ни – “глобалното село”, могат ли младите да го спасят въобще? Битовото и конкретното ниво на добре познати ни междучовешки отношения (обич и неразбирателство между сестри и между приятели, първата голяма любов, отчаянието пред неясното бъдеще, спорът има ли нужда да се борим за нещо, което изглежда обречено), развити в тежка и трудна ситуация, която не може да бъде решена, ни приземяват към конкретните ни ежедневни проблеми, карат ни да се огледаме сами себе си в чувствата, диалозите и мислите на героите, да им симпатизираме, а понякога и да се засмеем – през сълзи. А общочовешкият обобщаващ символен план дава възможност на всеки да се идентифицира с героите и на друго ниво като разпознае в това, което им се случва нещо, което го засяга лично – не непременно свързано с въгледобив, но свързано със същата логика на разрухата, заради индустриално и технологично свръх-развитие и човешка алчност и бездушие. Така в пиесата са вплетени и други лично преживени от Димитра случки и ситуации – протестите за спасяване на Черноморието, защитата срещу това село Мрамор – родното село на баба ѝ и дядо ѝ – да се превърне в нерагламентирано сметище, обезлюдяването на Чипровци и превръщането му ghost city, обезлюдяването на Северозапада, включително преживяното от нея във влашкото село Делейна, Видинско, по време на артистичната ѝ работата там с „Резиденция Баба“ и с „Фабрика за идеи“, западането на Уелс – родината на Мерлин и на крал Артур, гласа на учениците от „Петъци за бъдеще“, борбата за глобална климатична справедливост (в която Димитра е пряко включена), а също и войните – в Сирия и в Афганистан, а и сегашната война в Украйна, превръщащи цял народ и цели народи в насилствено лишени от дома си, подобни на героите от „Земя на копнежи“.

341898557_775961993919998_9147136858835401974_n

ВИЖ ОЩЕ:

Впечатления от Владимира Иванова от Сдружение “Щастливеца”:

“Земя на копнежи” на сцената на театър “Сълза и смях” ни показва истинската история на жителите от Бели бряг, които са принудително изселвани от домовете си. Докато копят за въглища и мините се разширяват, къщите се рушат, магазините и аптеките изчезват, а с тях и всичко, което едни хора, не по-различни от теб и мен, имат. Техните домове. Това не е история от младините на бабите и дядовците ни, не е разказ от детството на майките и бащите ни, а е реалността днес. 2023 е годината определена за изселване. Сбогом! Но не само на Бели бряг, а на последния ни шанс да се опитаме да се наречем “свободни”… Екипът на Димитра Канева смело представя тази тъжна история. Можете да видите постановката на камерната сцена на Славянска беседа на 30 март. (Владимира Иванова)

Спектакълът „Земя на копнежи“ би било чудесно да се подкрепи и да се посети от всеки, който обича театъра и изкуството, и природата, и човешката природа.

zemya-na-kopnezhi-800x600

А по случай международния ден на театъра Елица Стефанова от екипа на “Земя на копнежи” сподели като покана за предстоящия спектакъл на 30 март следното:

???????? Честит световен ден на театъра! ????????
???? По този хубав повод и с магията на това изкуство каня всеки, който се интересува с какво се занимавам последната година, на нещо много лично – ???? “Земя на копнежи” – пиесата по текстове на Димитра Канева, режисьор Lachezara Vasileva, с непоклатимото участие на талантливите Александър Притуп, Nikol Vassileva, Ния Балчева, Miroslav Moravsky! ????
Аз създадох и отговарям за мултимедията????, а Jessie Art е отговорна за красивата илюстрация тук. ????
Ще говорим за трима младежи на път да изгубят дома си, а за истинските такива хора в България ще ни разкажат експерти от За Земята в кратка, но ключова, дискусия след спектакъла на по чаша вино! ????????
Та, заповядайте в камерна сцена Славянска беседа! ????

332163787_647749464022831_5249577648624992915_n

Постановката се осъществява с подкрепата на Софийско гражданско сдружение – Щастливеца.

SHTASTLIVETSA Sofia Civic Assotiatin  Място за бъдеще - Mozilla Firefox 20.5.2015 г. 152324

Общо събрание на сдружение Щастливеца – април 2020

79535257_10157123377909372_928613006462418944_n

Общо събрание на Сдружение Щастливеца

на  13 април, 2020 Г.

81891342_10157181688559372_6023481595854323712_o

– Управителният съвет на Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“ на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква общо събрание на 13.04.2020 г.  (по обява в Държавен вестник №2172 от брой 19, от дата 6.3.2020 г.   (Неофициален раздел / ПОКАНИ И СЪОБЩЕНИЯ)

За Общото събрание беше решен и удобрен следния Дневен ред:

т. 1. Приемане отчетите на председателя на УС на СГС „Щастливеца” Радосвета Трендафилова Кръстанова-Канева и  на доклада на изпълнителен директор Петър Директор Канев за дейността на Управителен съвет от 2006 г. до 2016 г.

т. 2. Формиране на Комисия по избор, представяне на кандидатури и провеждане на избор за нов Управителен съвет и на председател на СГС „Щастливеца” чрез он-лайн гласуване.

т. 3. Обсъждане на промени в Устава и в Правилника и в Устава на СГС „Щастливеца” по отношение на нов адрес на Сдружението, членски внос и условия за членство, изисквания за свикване на Общо събрание и добавяне на допълнителни образователни дейности към основните цели на Сдружението. Предложена е и разширяване на формулировката на целите на сдружението в Устава, като изръзът “подобряване на жизнената среда и качеството на живот на гражданите на град София” бъде заменен с “подобряване на жизнената среда и качеството на живот на гражданите на РБългария и на страните от Европейския съюз”.

т. 4. Представяне на план за развитие на Сдружението от страна на новия УС.

 

81891342_10157181688559372_6023481595854323712_o