Category Archives: Ново !

42c1bf795a768d3777e79c4d79de5350

“Земя на копнежи” – пиесата на Димитра Канева и екип на турне след пет успешни представления в театър “Сълза и смях” през 2023: Всичко за спектакъла

„Земя на копнежи” по идея на Димитра Канева.

Това е приказка за планина-пазител, за дълбок, зелен лес, и за море, което удавя старите хоризонти и ражда нови.”

Земя на копнежи” – изследва връзката на човека с дома му, усещането за принадлежност и общност, емоциите пред лицето на загубата.

Трима младежи се сблъскват с разрухата и самоутвърждаването им като личности минава през борбата за запазване на земята им и всичко, което тя символизира. Как да не се предадат на отчаянието?

Фейсбук страницата на творческия екип на Земя на копнежи вижте ТУК

Земя на копнежи” прави психологически анализ на принудителното изселване и загубата на дома.

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ПРЕМИЕРАТА НА “ЗЕМЯ НА КОПНЕЖИ”:

335464441_256974026656721_2340044561549258646_nЗемя на копнежи” е “един проект, който разкрива възможностите на театъра чрез средствата на публицистиката и документалистиката да намести фокуса върху значима обществена тема и да я интерпретира  по начин, който често убягва от публичното внимание.” – пише Паулина Новакова  в сайта “Обаче” в статията си Земя на копнежи“-заличаването на едно село като нравствен проблем“. “Когато този проблем обаче се провиди през личната история, през човешките взаимоотношения, той добива друг смисъл и значение, -  добавя авторката, – тогава в него може да се огледа всеки, да изпита своите критерии за морал и справедливост, да се осмислят  рушителните му измерения в чисто човешки план.” В заключение тя обобщава: “Светът на младите поколения е несигурен, изтръгнат от първоначалните си устои. Това се отразява на връзките по между им, на светоусещането им, на разбирането им за смисъла на живота. Тази несигурност поражда  тревожност и недоверие в бъдещето. И ето тук е силата на спектакъла, създаден от една млада творческа група, решила се да разкаже тази истинска история за едно село, подложено на унищожение  заради временни икономически и политически интереси, като проследи какво означава това за интимния свят на трима млади хора, които не искат да прекъснат връзките със своите корени.” (Паулина Новакова).

Силно впечатление правят таланта и професионализма, с който е осъществена, технически реализирана, изиграна и групово пресътворена на сцената на “Сълза и смях” пиесата “Земя на копнежи” (по текстове на Димитра Канева) от страна на целия ѝ творчески екип – всички до един запалени и ентусиазирани млади хора, дебютанти, но и изключителни със своите качества, умения и отдаденост. Те се раздават до последно, без да се скъпят и без да си спестяват нищо. Тяхната много истинска,  изстрадана и групово вдъхновяваща енергия затрогва публиката, докосва я дълбоко, удря право в най-дълбоките и съкровени кътчета на сърцето – в дома на най-светите ни лични чувства и непрежалими спомени – тези за дома, за изгубения в разрухата дом от детството.

Текстът на „Земя на копнежи“ е сам по себе си впечатляващо поетичен, затрогващ, лиричен, чудесен като език, без подражателство, без баналности, без не-истини, без дребнотемие, без претенциозност и без изтъркани клишета. Смисълът и многосмислието на думите градира и се натрупва и постопенно се разгръща и с мащабна сила на въздействие на символните образи. Сюжетът е кристално изчистен и запленяващ, без нищо излишно, но и без нищо липсващо. Изграден е на основата на контрастите, които постоянно се преливат един в друг и следват като вълна след вълна, в жив кръговрат, подобен на „колелото на живота“. Диалогът е приземяващ, сякаш е естествен разговор, а монолозите – като негов контраст – съдържат символно-поетична сила. Но въпреки лирицизма на монолозите и поетичността на символните образи – обобщения, публиката не остава с впечатлението за нещо претенциозно и преиграно или пък „отвлечено-философско“. Напротив, увлечени в магията на повествованието и на играта, на моменти зрителите са склонни дори да забравят, че отношенията между персонажите са театрална фикция. Придобиват усещане сякаш героите не играят на сцената, а всъщност са седнали там съвсем естествено, просто да си говорят. Димитра Канева е работила с екипа си и колективно по текста – всички артисти са добавяли свои реплики и са редактирали диалозите. А и всеки сам е написал собствения си монолог, с който разкрива душата на героя си, следвайки духа на предзададения от Димитра поетичен размах. Това позволява на актьорите да възприемат ролята си като нещо лично, дълбоко съкровено именно за самите тях – за всеки от тях.  

Историята е за едно измислено село с едни измислени хора, надяваме се, че публиката може да се припознае, идеята е в българската публика да разбере, че това нещо се случва в България, тази година ще бъде изселено село Бели бряг” – обяснява актрисата и драматург Димитра Канева в репортажа на Теодора Георгиева за телевизия България он-еър. – “Идеята да реализирам такава пиеса първоначално се породи в мен от преживяното в едно село в Германия с подобна съдба – село Майнхам – разказва Димитра – то е в Северен Рейн Вестфалия – и всъщност там за пръв път видях село, което беше почти изселено заради въглищна мина.” (Димитра Канева)

“Ти си музата на моята разруха.
На оправданието, което давам,
оставяйки водата да ме отнесе
преди да съм видял как
домът ни потъва
под тежестта
на сълзите ни.”❤️‍????
(Димитра Канева “Земя на копнежи”)
*

Интернет публицистично предаване (“подкаст” Channel4podcast – Канал 4, епизод 53 CultiCast) за “Земя на копнежи” с гости Димитра Канева и Елица Стефанова с водещ Роберта Колева:

Раждането на творческия екип на „Земя на копнежи“ става постепенно. Основата му е някогашни съученици от колежа „Любен Гройс“ и от 18 училище „Уилям Гладстон“, с които преди това Димитра Канева е работила по предишен неин проект – аудио-пиесата ѝ „Блок 16“. Първоначално една от актрисите Лъчезара Василева се съгласява да бъде режисьор на проекта „Земя на копнежи“. Това я стимулира да запише режисура в Нов българки университет, където е студент към момента, за да може да режисира постановката действително професионално.

В интервю взето от Паулина Новакова за сайта “Обаче” режисьорката Лъчезара Василева обобщава своята гледна точка за мотивацията си и за процеса на работа по пиесата: “Димитра Канева, която е завършила актьорско майсторство и драматургия в Уелс се е дипломирала с този текст, а идеята ѝ се родила при една екскурзия в Германия, където е видяла такива унищожени села, в които вече няма живот и се е вдъхновила. Знаела е за Бели бряг, знаела е ,че изселването и у нас също е практика от години, че и у нас много села са заличени. Но едновременно с това се знае, че вече се затварят въглищни мини, докато у нас се разширяват. На изселваните се предлагат  недостатъчни компенсации  и макар че сега май са ги увеличили, не мисля, че проблемът е в парите. А в това, какво става с хората. Аз не мога да си представя ако къщата на моите баба и дядо бъде съборена заради нещо такова, как ще се почувствам. Защото къщата е много по-ценна от парите, колкото и да са те. Това са къщи, строени от поколения, там са се създавали семейства, отглеждали деца, тези къщи носят паметта на времето, така че това и мене лично ме засяга като проблем. Затова, като научих за текста на Димитра, се реших да се пробвам и като режисьор. Направихме кастинг, търсехме  да има прилика между сестрите, така че Никол Василева беше перфектния избор. А Александър Притуп е нашето попадение, когото случайно го открихме на морето.” (Лъчезара Василева).

Лъчезара е същински творец като режисьор. Личи си, че тя постоянно и всеотдайно е мислила за всеки един детайл от постановката, търсила го е и е откривала въздействащите решения извън клишетата като същински изобретател, успяла е да изгради единен и отдаден отбор от взаимно подпомагащи се и съпричастни един към друг съекипници. В пиесата всеки един от тях е в главната роля и тяхната главна роля се препредава от един на друг щафетно съвсем естествено и с виртуозност.

Ние живяхме с това, аз самата сякаш още не мога да се отърся от темата като преживяване – разказва Лъчезара Василева в интервюто си за сайта “Обаче” -  много работихме, четохме много за проблема.  Сюжетът го имахме предварително като основа. Но това, което остана от него, е скелета. В процеса на  работа задълбочихме изследванията, дописвахме много. Да, за нас беше важно как големият проблем влияе на взаимоотношенията. Опитахме се да го зададем този проблем, как с времето се развива това чувство за несигурност и се обръща срещу самите млади, как  рефлектира и наранява чувствата им. По авторски замисъл актьорите трябваше да играят и добрата и лошата своя версия. За да не бъде прекалено абстрактно, това, което решихме да оставим, бе да създадем усещането, че всеки носи в себе си един копнеж към по добър свят и че заплахата от външна разруха не унищожава само външния свят, но и вътрешния. Димитра има много красиви текстове, които препращат към това усещане и копнеж за пречистване и извисеност на преживяванията, загатнати чрез образите на  морето, планината, гората, които са много впечатляващи и  въздействащи. Това се допълва и от музиката, която използваме. Живата музика на  Мирослав Моравски. Той само като видя първо финала, на следващата репетиция донесе готова песен и написа още две, които се вписват отлично в сюжета.” (Лъчезара Василева).

Режисьорката Лъчезара Василева всъщност е реализирала и много оригинална и находчива идея да направи и от двамата поддържащи персонажи Разказвачката и Музиканта също главни герои, които, без да престават да са поддържащи, са в същото време и главни – забележително въздействащ подход. В ролята на Разказвачката (която в случая е и певица) влиза Ния Балчева, студентка по актьорско майсторство и по музика в Нов български университет. А ролята на Музиканта заема авторът на песните и на музиката към спектакълът – Мирослав Моравски-Моро – етно-рок музикант, „поет с китара“, разказвач и писател, а също така и юрист и бегач на дълги разстояния. Съответно главните персонажи на сцената – младите еко- и граждански активисти, които се опитват да спасят обреченото си село Свят, се въплъщават в Никол Василева, Александър Георгиев и Димитра Канева.

В статията си за сайта “Културни новини” Елена Гюрова от Нов български университет ни представя и още информация за екипа на “Земя на копнежи”:

Екип от студенти и алумни на Нов български университет изследва връзката на човека с дома му, усещането за принадлежност и общност, емоциите пред лицето на загубата в театралната постановка „Земя на копнежи”, по едноименната пиеса по текстове на Димитра Канева. Трима младежи се сблъскват с разрухата, а самоутвърждаването им като личности минава през борбата за запазване на земята им и всичко, което тя символизира. Как да не се предадат на отчаянието? Постановката прави психологически анализ на принудителното изселване и загубата на дома. Пиесата е вдъхновена от природата в Уелс и в България и подкрепя кампанията за получаване на справедливи обезщетения при изселването на села в Старозагорско, заради продължаващия въгледобив. Проектът разкрива възможностите на театъра чрез средствата на публицистиката и документалистиката да насочи фокуса върху значима обществена тема и да я интерпретира по начин, който често убягва от публичното внимание. Режисьор на постановката е Лъчезара Василева, студент в департамент Театър” на Нов български университет. Завършила е актьорско майсторство през 2020 г. в НБУ, а в момента изучава магистратура „Режисура и управление” в Нов български университет.  Участвала е в “Пиеса за нас”, с режисьор Ани Васева, по текстове на Боян Манчев. Димитра Канева е завършила актьорско майсторство и театрално изкуство през 2021 г. в Университета на Южен Уелс, Кардиф.  Автор е на идеята и на значителна част от драматургията на „Земя на копнежи”.Спектакълът се осъществява с подкрепата на Франкофонски център за академични постижения и Лаборатория за устойчиво развитие в НБУ, както и на екологично сдружение „За Земята“ и Сдружение „Щастливеца”.” (Елена Гюрова).

Към това можем да добавим и още следното. Сценограф, фотограф, концептуалист на осветлението и на мултимедийните ефекти, както и автор на видео-материалите и на трейлъра на пиесата е Елица Стефанова, наскоро завършила операторско майсторство в Нов български университет. Всеки, който е гледал трейлъра и видео-кадрите за “Земя на копнежи” веднага може да оцени качеството на нейната работа, а същото се отнася и за фотографиите, с които Елица представя екипа. Забележителните плакати и художествени материали за “земя на копнежи” са дело на талантливата художничка Джасмин Делчева, виртуоз и максималист в изкуството си, а впечатляваща е работа и на костюмографа на спектакъла Яна Канева и на отговорника по социалните мрежи Мария Костодинова.

ВИЖ ОЩЕ:

Впечатления от “Земя на копнежи”: Интервюта с Димитра Канева и Лъчезара Василева и още за спектакъла

А ето как творческия екип е представил себе си на фейсбук-страницата си “Земя на копнежи“:

Яна Канева е завършила специалност „Мода” и притежава сертификат за професионална квалификация в сферата на модния дизайн.????
???? Тя е костюмографа на “Земя на копнежи”.
Мария. Тя се грижи за публикуването на съдържанието в социалните ни мрежи.????
Джеси. ????
Точно така, красивите илюстрации, които виждате в нашия профил, са нейни творения. ❤️ А съвсем скоро ще покажем и плаката, който тя изготви за постановката. ????
Ели стои зад ???? мултимедията и сценичната среда на постановката, а основният ѝ принос е, че събира творческия екип – автор и режисьор. ❤️
???? Така започна всичко!
Ния Балчева! ????  Тя е студентка по актьорско майсторство в Нов Български университет, с втора специалност “Музика”. ????
Лъчезарната Ния влезе в ролята на Коментатора в “Земя на копнежи”. ????
Александър Георгиев Притуп!????Той е завършил актьорство за драматичен театър през 2021 г. ???? И сега влезе в ролята на Куил, а това необичайно име идва от ирландски и означава гора.????
Димитра Канева е завършила актьорско майсторство и театрално изкуство през 2021 г. ???? Тя е душата на нашия екип, защото ще влезе в ролята на Мор, но още един повод за гордост е, че постановката “Земя на копнежи” е създадена по нейна идея. ????
???? Интересен факт: Името Мор означава море на уелски.
Никол Василева! Тя влезе в ролята на героинята Планина ⛰️ в постановката “Земя на копнежи”.
Мирослав МоравскиMoro Miro. ???? - композитор и музикант (на живо) на песните и музиката към “Земя на копнежи” ????Той е автор и изпълнител в множество рок-групи и музикални проекти като Пропаганда, ЖилМор Секстет, Невидено и Кът. Композирал е музика за филми, пиеси, музикални постановки, както и за подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”.????
Лъчезара Василева???? режисьора на “Земя на копнежи”. Тя е завършила актьорско майсторство през 2020 г., а в момента изучава магистратура “Режисура и управление ” в Нов Български университет. ????

Това е чудесният екип на “Земя на копнежи” – радост е да видиш и да усетиш енергията им, духа им и факта, че ги има – това не само стопля, но и дава огромна, абсурдна надежда за бъдещето в контекста на иначе така безнадеждната и тъжна история, разказана от екипа.

ПЪТЯТ на “ЗЕМЯ НА КОПНЕЖИ” и подкрепата за пиесата от  страна на Сдружение Щастливеца и Екологично сдружение “За Земята”:

След създаването на творческия екип „Земя на копнежи“ два пъти кандидатстват към Национален фонд Култура за артистичен дебют (от името на Софийско гражданско сдружение – Щастливеца), но без резултат. В момента, в който решават, че все пак ще реализират постановката сами, на собствени разноски, Димитра бива подкрепена от Екологично сдружение За Земята, в младежката организация на което тя участва от години – по проект, свързан с климатичната справедливост. По това време обаче с епопеята на село Бели бряг, което пиесата е призвана да подкрепи, вече е приключено – такова село повече няма да съществува, всичко е свършило. По тъжен начин „Земя на копнежи“ се превръща по-скоро в епитаф, а не в подкрепа на борбата, свързана с изчезващите домове и с така и неполучилите реално адекватно обезщетение за тях активни хора. Това, което им остава е да не бъдат забравени и историята им да се превърне в предупреждение за застрашените от предстоящи подобни проекти. А това може да стане и в момента става – чрез изкуството.

Представата на Димитра Канева за социалния театър е, че той не бива да е днес актуалното, а утре неразбираемо злободневие, което ще мине и ще замине, а напротив – следва да се стреми да е вечен, да има общочовешко и универсално звучене. Това че е социален не трябва да го прави в никакъв случай пропаганден, а тъкмо напротив – силен ще е, ако е дълбок, изразяващ сложността на живота, на обществото и на човеците и на техните противоречиви мисли и чувства, различни характери и междучовешки свързаности. Социалното му въздействие се постига най-вече чрез универсалността на изкуството, с емпатичната сила на изкуството, която въздейства повече, по-трайно и на много по-широки групи, отколкото е възможно за която и да било пропаганда и агитация. Така Димитра издига събирателния образ на насилствената загуба на дома до универсално екологичен, общочовешки план. Селото, което ще бъде заличено от багери и от взривове в нейната пиеса се нарича село Свят, а младите хора, които без надежда се борят за спасяването му са две сестри, които се наричат Планина и Мор/Море и техният приятел и съсед, който носи името Гора (в случая назован с думата за гора на уелски език – „Куил“, която е в мъжки род). Към тях се съотнасят и още двама герои – Разказвачката и Музикантът. Разказвачката е журналистка, отдавна напуснала родното си село Свят, която не може да преодолее болката от носталгията по изгубения дом. А Музикантът е буден граждански активист, събиращ средства за църквата и за читалището – един сам по себе си абсурден акт, в стил „Чумата“ на Камю, тъй като така или иначе тази църква и това читалище в най-скоро време ще бъдат взривени и разчистени от багери. Този универсален иносказателен план ни издига на други нива и така през локалното засяга и представя глобалното – ще оцелее ли изобщо света ни – “глобалното село”, могат ли младите да го спасят въобще? Битовото и конкретното ниво на добре познати ни междучовешки отношения (обич и неразбирателство между сестри и между приятели, първата голяма любов, отчаянието пред неясното бъдеще, спорът има ли нужда да се борим за нещо, което изглежда обречено), развити в тежка и трудна ситуация, която не може да бъде решена, ни приземяват към конкретните ни ежедневни проблеми, карат ни да се огледаме сами себе си в чувствата, диалозите и мислите на героите, да им симпатизираме, а понякога и да се засмеем – през сълзи. А общочовешкият обобщаващ символен план дава възможност на всеки да се идентифицира с героите и на друго ниво като разпознае в това, което им се случва нещо, което го засяга лично – не непременно свързано с въгледобив, но свързано със същата логика на разрухата, заради индустриално и технологично свръх-развитие и човешка алчност и бездушие. Така в пиесата са вплетени и други лично преживени от Димитра случки и ситуации – протестите за спасяване на Черноморието, защитата срещу това село Мрамор – родното село на баба ѝ и дядо ѝ – да се превърне в нерагламентирано сметище, обезлюдяването на Чипровци и превръщането му ghost city, обезлюдяването на Северозапада, включително преживяното от нея във влашкото село Делейна, Видинско, по време на артистичната ѝ работата там с „Резиденция Баба“ и с „Фабрика за идеи“, западането на Уелс – родината на Мерлин и на крал Артур, гласа на учениците от „Петъци за бъдеще“, борбата за глобална климатична справедливост (в която Димитра е пряко включена), а също и войните – в Сирия и в Афганистан, а и сегашната война в Украйна, превръщащи цял народ и цели народи в насилствено лишени от дома си, подобни на героите от „Земя на копнежи“.

Когато се родих, светът започна да се разпада. Наистина. (…)
За това не мога да не се чувствам сякаш съм катастрофа, която е на път да се случи. (…)

(Димитра Канева, Монолог на Мор от „Земя на копнежи“)

ВИЖ ОЩЕ:

Впечатления от Владимира Иванова от Сдружение “Щастливеца”:

“Земя на копнежи” на сцената на театър “Сълза и смях” ни показва истинската история на жителите от Бели бряг, които са принудително изселвани от домовете си. Докато копят за въглища и мините се разширяват, къщите се рушат, магазините и аптеките изчезват, а с тях и всичко, което едни хора, не по-различни от теб и мен, имат. Техните домове. Това не е история от младините на бабите и дядовците ни, не е разказ от детството на майките и бащите ни, а е реалността днес. 2023 е годината определена за изселване. Сбогом! Но не само на Бели бряг, а на последния ни шанс да се опитаме да се наречем “свободни”… Екипът на Димитра Канева смело представя тази тъжна история. Можете да видите постановката на камерната сцена на Славянска беседа на 30 март. (Владимира Иванова)

Спектакълът „Земя на копнежи“ би било чудесно да се подкрепи и да се посети от всеки, който обича театъра и изкуството, и природата, и човешката природа.

А по случай международния ден на театъра Елица Стефанова от екипа на “Земя на копнежи” сподели като покана за предстоящия спектакъл на 30 март следното:

???????? Честит световен ден на театъра! ????????
???? По този хубав повод и с магията на това изкуство каня всеки, който се интересува с какво се занимавам последната година, на нещо много лично – ???? “Земя на копнежи” – пиесата по текстове на Димитра Канева, режисьор Lachezara Vasileva, с непоклатимото участие на талантливите Александър Притуп, Nikol Vassileva, Ния Балчева, Miroslav Moravsky! ????
Аз създадох и отговарям за мултимедията????, а Jessie Art е отговорна за красивата илюстрация тук. ????
Ще говорим за трима младежи на път да изгубят дома си, а за истинските такива хора в България ще ни разкажат експерти от За Земята в кратка, но ключова, дискусия след спектакъла на по чаша вино! ????????
Та, заповядайте този четвъртък, 30-ти, в камерна сцена Славянска беседа! ????
▶️ Към събитието: https://fb.me/e/JrKHC6mt

Творчески екип:

Режисьор: Лъчезара Василева

Участват: Никол Василева, Александър Георгиев, Ния Балчева, Димитра Канева

Авторска музика: Мирослав Моравски

Сценограф и фотограф: Елица Стефанова

Костюмограф: Яна Канева

Графичен дизайнер: Джасмин Лозанова

Социални медии: Мария Костодинова

Земя на копнежи” се осъществява в партньорство с Екологично сдружение „За Земята” и е в подкрепа на кампанията за получаване на справедливи обезщетения при изселването на села в Старозагорско, заради продължаващия въгледобив. Сценарият е вдъхновен от реалността — хората от старозагорското село Бели бряг трябва да напуснат къщите и нивите си, защото на тяхно място скоро ще има мина за въглища.

След края на постановката заповядайте на кратка дискусия за съдбата на с. Бели бряг с участието на експерти от „За Земята”.

332163787_647749464022831_5249577648624992915_n

Постановката се осъществява с подкрепата на Софийско гражданско сдружение – Щастливеца.

SHTASTLIVETSA Sofia Civic Assotiatin  Място за бъдеще - Mozilla Firefox 20.5.2015 г. 152324

Общо събрание на сдружение Щастливеца – април 2020

79535257_10157123377909372_928613006462418944_n

Общо събрание на Сдружение Щастливеца

на  13 април, 2020 Г.

81891342_10157181688559372_6023481595854323712_o

– Управителният съвет на Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“ на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква общо събрание на 13.04.2020 г.  (по обява в Държавен вестник №2172 от брой 19, от дата 6.3.2020 г.   (Неофициален раздел / ПОКАНИ И СЪОБЩЕНИЯ)

За Общото събрание беше решен и удобрен следния Дневен ред:

т. 1. Приемане отчетите на председателя на УС на СГС „Щастливеца” Радосвета Трендафилова Кръстанова-Канева и  на доклада на изпълнителен директор Петър Директор Канев за дейността на Управителен съвет от 2006 г. до 2016 г.

т. 2. Формиране на Комисия по избор, представяне на кандидатури и провеждане на избор за нов Управителен съвет и на председател на СГС „Щастливеца” чрез он-лайн гласуване.

т. 3. Обсъждане на промени в Устава и в Правилника и в Устава на СГС „Щастливеца” по отношение на нов адрес на Сдружението, членски внос и условия за членство, изисквания за свикване на Общо събрание и добавяне на допълнителни образователни дейности към основните цели на Сдружението. Предложена е и разширяване на формулировката на целите на сдружението в Устава, като изръзът “подобряване на жизнената среда и качеството на живот на гражданите на град София” бъде заменен с “подобряване на жизнената среда и качеството на живот на гражданите на РБългария и на страните от Европейския съюз”.

т. 4. Представяне на план за развитие на Сдружението от страна на новия УС.

 

81891342_10157181688559372_6023481595854323712_o

57311496_465264600880845_2556106664742748160_n

Премиера на книга “Малки ръчички” от Петър Канев: 24 април 2019 г., клуб MAZE

Начало: Велика сряда, 24 април 2019, 18,30 ч.

 

Място за бъдеще на алтернативната култура на културните:

 

Другата София, Клуб MAZE на ул. Христо Белчев №1

 

Водещи: Димитра Канева, Елица Стефанова

 

Вход: Свободен

 

“Малки ръчички” е сборник с поезия, рисунки, спомени, песни, комикси и картини от Петър Канев, събрани от 1987 г. до 2019 г. За книгата си Петър Канев пише: “Книгата „Малки ръчички“ не е стихосбирка, а поетична автобиография, с която искам да възкреся и да събудя. Да възкреся за приятелите си и да събудя в мен онова, което не бива да бъде забравено. Надеждата от 80-те, алтернативния дух на 90-те години, копнежа за бъдеще. Стремих се тази книга да е с една ръка отвъд жанровите определения, а вместо това да бъде истинска.”

 

По време на представлението ще може да закупите книгата “Малки ръчички” от Петър Канев, както и да получите предварително заплатените ви бройки от книгата.

 

Цена на книгата при предварителна заявка: 12 лева.

Цена на книгата, закупена на място: 15 лева

 

Повече за Проект Димитър Воев: Проект Димитър Воев (и LVG като част от него) подготвят песни на Димитър Воев, неиздавани до сега или направо недовършени, а също и създават нови авторски песни по текстове на Димитър Воев. Инициативата е на Ивайло Демидов от някогашната дарк-уейв група от 90-те “Мефисто”. Част от песните ще изпълни Ива Начкова. Групата се съгласи да вземе участие и да направи концерт в клуб MAZE специално за премиерата на книгата “Малки ръчички” от Петър Канев и изпълнението им ще е интегрирано в представлението по случай премиерата. Ивайло Демидов и Ива Начкова ще изпълнят нечувани до сега акустични версии на песни на Кале и Нова генерация по време на четенето на откъси от книгата, а в заключение Порект Димитър Воев ще свирят любимите ни песни в “пълния им саунд”, на които всички да танцуваме в чест на радостното събитие – появата на една нова книга.

 

Повече за участниците в представлението: По време на предствлението за книгата “Малки ръчички” със свои авторски песни и поздрави ще се включат и Румен Спасов, Иван Попов и Мирослав Моравски с групата си Коренуване с Моро.

Румен Спасов е автор и интерпретатор на песни и книги, редактор и издател.

Иван Попов е член на общността “Щастивеца” и на мрежата “Място за бъдеще”, вокал, фронтмен и автор на песни на групата за тежък алтернативен рок “Hellion Stone”.

Мирослав Моравски е юрист по професия, но творец по призвание – музикант, поет и писател, автор на песни и на романа “Невидена река”. Проектът му Коренуване с Моро обединява в едно звученето на алтернативната музика от 90-те в акустичните й варианти, българския фолклор и средновековните балади. Мирослав Моравски е част и общността “Човешката библиотека”, издателите на книгата “Малки ръчички” от Петър Канев.

 

Повече за книгата “Малки ръчички”: “когато надеждата е отчаяние и отчаянието е надежда, нищо не може да ни спре.”; „Море от видения. Чувствата чрез преживяванията. Ураган от чукове.“: “Малки ръчички” е сборник с поезия, рисунки, спомени, песни, комикси и картини от Петър Канев, събрани от 1987 г. до 2019 г. За книгата си Петър Канев пише: “Книгата „Малки ръчички“ не е стихосбирка, а поетична автобиография, с която искам да възкреся и да събудя. Да възкреся за приятелите си и да събудя в мен онова, което не бива да бъде забравено. Надеждата от 80-те, алтернативния дух на 90-те години, копнежа за бъдеще. Стремих се тази книга да е с една ръка отвъд жанровите определения, а вместо това да бъде истинска. И надявам се да бърка в здравето на някого и да ви хвърли в джаза. А още повече се надявам да сътворява и да милва, а даже и да прегръща. Защото има ръчички.”

Вижте повече за  книгата, която “се намира на светлинни години от духа на съвремието ни – реплика към 90-те и към хората, които тогава се учеха да живеят, умират и обичат” (Васил Прасков) и “дава онова усещане за нестихваща любов, въпреки живота” (Александър Иванов), “първите стихотворения, чиято образност наистина нареди картини в главата ми, докато четях… космическата философия на Петър… в която вътрешно хулиганче рипа и рита… ~ От Диоген насам го търсим, търсим…“ (Калин Ненов): https://tinyurl.com/MalkiRachichki

А също и в goodreads: https://www.goodreads.com/book/show/44670119

 

 

Повече за събитието: Вратите на клуб MAZE за гостите на премиерата се отварят в 18,30 ч. Вместо четене и говорене Премиерата ще предсавялава специално сценично представление, с участието на артисти, поети и музиканти, озаглавено “Душата съществува”. Сценарият и подготовката на представлението се осъществява от Петър Канев и от водещите на събитието – Димитра Канева (студент по театрознание и драматургия в Университета в Аберистуит в Уелс) и Елица Стефанова (студент по операторско майсторство в Департамент Кино и реклама в Нов български университет). Като актьори, четящи и изказващи се за “Малки ръчички” в представлението ще се изявят още Радосвета Кръстанова (Място за бъдеще и Щастливеца), Калин Ненов (Човешката библиотека),  Александър Иванов (Нова асоциална поезия), както и цялостният екип на изданието.

1-51185541_10155919429741889_6643376948695269376_n 57311496_465264600880845_2556106664742748160_n

1-Pokana 69 za pechat cvetno

1969: Друг свят е възможен – алтернативна вечер с музика и поезия в чест на юбилея на Радосвета Кръстанова

- алтернативна вечер с музикално-поетичен Джем пърформанс и DJ сет  27. 01. 2019 от 19,00 ч. в клуб MAZE на ул. Христо Белчев 1 в София

Партито се организира в чест на невероятната ни приятелка Radosveta Krastanova Радосвета Кръстанова, съосновател на мрежата Място за бъдеще и дългогодишен Щастливец, а повода е именно нейния юбилей!
Елате да празнуваме заедно!

1-Pokana 69 za pechat cvetno

Участват:

Немо, Румен Спасов- китара, Йоан Стаматов – бас, Петър Димитров – китара
Емил Вълев – съосновател на „Виолетов Генерал”
Цветелин Ивов и Кристиян Илиев – Stand Up Comedy Club
Владимира Иванова, Петър Канев, Александър Иванов, Васил Прасков – стихове
dj gothprice – музика
Водещ: Елица Стефанова

Също така Нова Асоциална Поезия и Човешката библиотека са подготвили специална изненада.

Повече за събитието:

Когато първите космонавти за пръв път заснеха планетата ни от вън, вътре в този свят се зачена един нов свят – глобално, крехък и заплашен от изчезване, но надарен с алтернативата да станем това, за което винаги сме били призвани, но никога не сме били. Алтернативата на надеждата за бъдещето ни, зачената през 68-ма, след 9 месеца се роди и се въплъти в телата, в душите и в духа на цяло едно поколение – 69 – първото поколение на Земята – дом, на планетата – глобално село – първите които имаха шанса да живеят без хилядолетните окови, сраснали се сякаш по рождение с нашите предци, първото поколение, което понесе в кръвта си алтернативата на едно бъдеще с човешко лице, дадено като шанс за всички хора, без изключения.

За да си припомним за човека R от това невероятно поколение 1 половин век след раждането му ще се гмурнем заедно в духа на алтернативната култура и духовност на свободата, личността, достойнството и обичта, с което израснахме – алтернативата Надежда в алтернативната музика, поезия, игра и душа от края на 60-те до сега.

ВХОД: СВОБОДЕН! И всеки на света е поканен!

ПРОГРАМА НА КРЪГЛА МАСА “София 2020: Градска мобилност от бъдещето или от миналото?” 16-18 април 2018 г. – Crowd-In Project

Интердисциплинна образователна мрежа Място за бъдеще, Иниститут за изследване на обществата и знанието при БАН, Институт за иновации и подобрение на работната среда (FIAP) към Градчето на учените в град Гелзенкирхен, Германия, Дом за науките за човека (MSH) към Университетът на Бургундия, Франция, Софийско гражданско сдружение Щастливеца имат удоволствието да ви поканят на КРЪГЛА МАСА за реализирането на 

„Разработване и управление на модел и на план за устойчива интермодална градска мобилност“

Проектът  Crowd In е международен, интердисциплинарен и се осъществява на няколко етапа.

Целта на първият етап е формиране на международни интердисциплинарни екипи за осъществяване на проекта - Crowd In (“Мобилност на бъдещето в урбанизираните райони чрез Crowd-Intelligence - изграждане на европейска партньорска структура за стимулиране на иновативни структури на демокрация на участието, за мобилност на бъдещето в различна локална среда“.) 

След първата среща на международните екипи през лятото на 2017 г. в Рурската област в Германия, второто събитие, предвидено по проекта, е кръглата маса в София, от 16 до 18 април 2018 г., с участието на ангажирани с проблемите на устойчивата градска мобилност на българската столица граждани, инициативи, организации и институтции.

ПРОГРАМА НА КРЪГЛА МАСА 

“София 2020: Градска мобилност от миналото или от бъдещето?”

16-18 април 2018 г.

16 април – ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЦЕЛИТЕ И НА УЧАСТНИЦИТЕ И ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА И ЗАДАЧИТЕ НА КРЪГЛАТА МАСА

 място: ГЕНЕРАТОР, в бившия завод «Витоша» на бул. “Черни връх” №47

(влиза се от задния вход)

Официално откриване на кръглата маса – уводни думи и приветствия:

д-р Петър КАНЕВ – координатор на проекта I-MaP за България

Зилке Щайнберг – директор на Институт за иновации и подобрение на работната среда (FIAP) към Градчето на учените в град Гелзенкирхен, Германия – инициатор на проекта

Мари ЖегюУниверситет на Бургундия, Франция и FIAP – ръководител на проекта.

Мартин Заимов – представител на ГЕНЕРАТОР, домакин на откриването

доц. д-р Валери Личев – ръководител на Секция Антропологически изследвания към Истититут за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) при Българска академия на науките (БАН) и участник в международната образователна мрежа Място за бъдеще.

арх. д-р Климент ИвановДепартамент Архитектура на Нов български университет (НБУ) и участник в международната образователна мрежа Място за бъдеще.

Иван Велков – заместник председател на Столичния общински съвет (СОС).

Представяне на целите на кръглата маса и на участниците в нея – водещи: Петър Канев и Мари Жегю и екип на Сдружение Щастливеца Образователна мрежа Място за бъдеще - Интердисциплинният подход и смисълът от работа в неконвенционални групи.

Мари Жегю и Зилке Щайнберг (FIAP) – Представяне на проекта I-MaP, цели, задачи, перспективи, участници и партньори.

Иван ВелковСтоличен общински съвет, Мартин Заимов (ГЕНЕРАТОР) и Ангел Буров – Съюз на урбанистите в България (СУБ) – Проблемите на планирането на устойчива градска среда и мобилност в София.

Радост МариноваСдружение Велоеволюция и Веселин КиревГражданска инициатива за обществен релсов транспорт: Контролната власт – смисълът на обществения надзор и на гражданското участие при процесите на вземане на решения.

Мартин Заимов – Широкият смисъл на понятието “дизайн” – от първия план за мобилността в София, през инициирането на Сдружението за електрическите превозни средства в България до инициативата ГЕНЕРАТОР.

 17 април – ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДЕЙНОСТТА, ПОСТИЖЕНИЯТА И ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ НА ГРАДСКАТА МОБИЛНОСТ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛАТА МАСА.

Място на провеждане: Семинарна зала на Института по право при БАН на ул. Сердика №4, партерен етаж.

Откриване на сесията от  Мари Жегю и Петър Канев – очертаване на задачите за деня и начинът на провеждане на събитието.

Драгомир КонстантиновФондация “Зеленика” и Мария Малцева, Инициативен комитет “София – зелена столица” и Група Град. Кратко представяне опита им, на дейностите и инициативите и отговаряне на въпроси на участниците.

Лилия Енчева-Христова, обществен посредник на град София (столичен омбудстман) – Смисъл на взаимодействието на Столична община с гражданските инициативи.

Мари Жегю и Зилке Щайнберг (FIAP) – представяне на академичните и научни измерения на проекта I-MaP, на академичните партньори, на интердисциплинарната методологията и подход на екипа, съобразени с целите за развиване на устойчиви комплексни системи чрез съвместната работа (синергия) на науките за човека и обществата и на технологичните разработки и иновации.

проф. Румяна Стоилова – директор на Институт за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) при БАН – Възможностите на науките за човека и обществата в БАН за принос по отошение на дългосрочните цели на проекта I-MaP.

доц. арх. Георги Георгиев – ръководител на Департамент Архитектура към Нов български университет (НБУ) – Мобилност, градоустройство и устойчиво развитие на градската среда – какъв може да бъде приноса на академичните и образователните организации към адекватното им планиране.

Ангел Буров и Васил МаджирскиСъюз на урбанистите в България (СУБ) – Предизвикателства пред приложението на разработвания към момента План за устойчива градска мобилност на София и по принцип.

Брейнсторм. Обявяване на резултатите от обсъждането.

Откриване на следобедната сесия. Брейнсторм и работа по групи. Обявяване на резултатите от работата по групи.

Борислав Сандов, съпредседател на Политическа партия Зелените – Проблеми и перспективи пред зелените градски политики в България.

Брейнсторм – идентифициране на проблеми на София, които могат да се интегрират към задачите на проекта.

Резултати от обсъждането  – търсене на допирни точки и консенсус.

Иван Велков – заместник председател на СОС -  Столичен общински съвет и проблемите на устойчивата градска мобилност.

арх. Любомир ГеоргиевОбщинско предприятие Софпроект – общ градоустройствен план. Представяне на дейността и на предизвикателствата пред организацията.

Заключително обобщение – формулиране на обща позиция.

 18 април – ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ОБОБЩЕНИЯ И РЕШЕНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО.

Място на провеждане: Семинарна на Института по право при БАН на ул. Сердика №4, партерен етаж.

Калоян Карамитов Визия за София. Кратко представяне на дейността и отговаряне на въпроси на участниците.

Гергин БорисовГражданска инициатива “Спаси София”. Представяне и отговаряне на въпроси на участниците.

Заключителна дискусия и обобщение на резултатите от кръглата маса. Заключетелни думи, изводи от кръглата маса, обявяване на следващите стъпки и събития, свързани с проекта за България.

Инициатори: Интердисциплинна образователна мрежа Място за бъдеще, Иниститут за изследване на обществата и знанието при БАН, Институт за иновации и подобрение на работната среда (FIAP) към Градчето на учените в град Гелзенкирхен, Германия, Дом за науките за човека (MSH) към Университетът на Бургундия, Франция, Софийско гражданско сдружение Щастливеца.

1-Заснемане на цял екран 12.4.2018 г. 132754

Първият етап на проекта „Разработване и управление на модел и на план за устойчива интермодална градска мобилност – I-MaP“ е финансиран от Германското федерално министерство на околната среда и устойчивото развитие и се изпълнява от Социологическия институт за иновации и подобрение на работната среда (FIAP) към Парка на науката в град Гелзенкирхен, провинция Северен Рейн – Вестфалия. Целта е създаване на международен екип за кандидатстване по голям европейски проект по програма „Хоризонт 2020“ или по друга европейска програма. Партниращи държави по проекта са Германия, Франция, Чехия, Словакия и България. От германска страна проектът ще се реализира като съвместна дейност на института FIAP, Университета на Мюнстер и Вупертал институт в градовете Гелзенкирхен и Мюнстер в Рурския регион. Партньори от френска страна са Центърът „Русо“ за изследвания на иновативни преходи (Réseau Recherche Innovation Transition), Дом за науките за човека (MSH) към Университета на Бургундия в град Дижон. В Словакия проектът ще се изпълнява в самоуправляващия се регион Жилина и ще се осъществява в партньорство с организацията PEDAL Consulting. В Чехия и в България проектът ще търси възможности за приложение в две от най-интензивно трансформиращите са урбанизирани столици в Централна и Югоизточна Европа – Прага и София. В Чехия проектът се координира от неправителствената организация EDUcentrum, посветена на иновации в образованието и на практическо образование, която има дългогодишен опит в съвместна работа с община Прага. В София проектът се координира от Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“ и Интердисциплинарна образователна мрежа „Място за бъдеще“ и ще се осъществява с участието на департамент Архитектура на Нов български университет и Института за изследване на обществата и знанието при БАН.

На първия етап от проекта все още има възможност към международните му инициатори да се присъединят и нови партньори от участващите държави. Участващите в консорциума организации си поставят за дългосрочна цел съвместното разработване на иновативен модел за управление на мобилността, не само на ниво тестване и симулация, но и на ниво частичното му приложение спрямо местните нужди на участващите региони и общини.

В тази връзка всяка от партниращите страни в първия етап на проекта се ангажира с осъществяването на срещи на партньорите и кръгли маси на местна територия в собствените си държави и на терен в участващите региони, с цел постигане на координацията за съвместната работа на партньорите.

Кръглата маса в София се осъществява с подкрепата на:

1-cropped-issk-head.jpg (1340×330) - Google Chrome 12.4.2018 г. 132224

————————————————————————————–

Още за първия етап на проекта:

crowdinLogo

Stage 1 Crowd In ”Мобилност на бъдещето в урбанизираните райони чрез Crowd-Intelligence - изграждане на европейска партньорска структура за стимулиране на иновативни структури на демокрация на участието, за мобилност на бъдещето в различна локална среда“.

ЦЕЛИ:

Създаване на устойчив консорциум (академичен и производствен), който да подготви няколко различни международни проекто-предложения.

Развиване на иновативни технологии, услуги и сценарии за прилагане на устойчива градска мобилност в урбанизираните райони.

Подсилване на мотивацията на участниците чрез съдействие и колаборация.

Интегриране на хетерогенни разнородни групи и общности с цел иновативни решения на регионално ниво.

Организиране на устойчива структура за междукултурен обмен на знание.

DSC_0041-750x500

РАБОТЕН ПЛАН:

Създаване на действаща международна мрежа:

- Дефиниране на нуждите и натрупване на различни идеи за решения на проблемите на град София и на град Прага.

- Иницииране на кооперативно работещи групи в София и в Прага.

- Интеграция на партньорите на терен във Франция и в Германия.

- Осъществяване на иновативни уъркшопи в двата целеви града.

- Анализ на събраните данни и резултати и разработване на няколко различни проекто-предложения.

- Коопериране на проекто-предложенията в рамите на съвместни международни проекти.

DSC_0038-750x500

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПЪРВИЯ ЕТАП:

- Инцииране на европейско сътрудничество в областта на устойчивото развитие на градската мобилност.

- Разработване на съвместно международно проекто-предложение към някоя от Европейските програми за финансиране.

-Развитие на междукултурни изследователски структури и мрежи за професионална компетентност.

На снимките по-горе: Международната среща и уъркшопи в Парка на науката в Гелзенкирхен, Германия – първото събитие по проекта, юли 2017 г. Автор на снимките: Мари Жегю