Category Archives: НАУЧЕТЕ ОЩЕ :

Явлението Воев П Канев за 30 май 25 Плакат11

Явлението Димитър Воев – спектакъл и представяне на книга от Петър Канев 30 май 2025

На 30 май 2025 от 18,30 ч. в Арт бар 158 в София с артистичен спектакъл в памет на Димитър Воев (1965-1992) д-р Петър Канев ще представи книгата си “Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света” (изд. Парадокс, 2025, с подкрепата на Национален фонд Култура).

Няколко дни след 60-тия рожден ден на Димитър Воев, в деня на написването на Воевата поема “Нова генерация завинаги” – зо май – след няколко думи от автора и издателя, присъстващите ще споделят поетичния свят на Воев в

Артистично музикален спектакъл

Явлението Воев. Под крилото на лисицата

в пет части:

А. “Защо си се спрял”
*
Б. “Изминавайки разстоянието до звяра” – моноспектакъл
с актьора Александър Притуп (реж. Лъчезара Василева Lachezara Vasileva )
и интерпретация на Воевия разказ
от поета Дэнис Олегов (Издателска платформа “Отвъд кориците” и свободна сцена “(Не)Формат” НЕФорматно с Денис Олегов );
*
В. “Отвъд смъртта. Нещо” – театрален пърформанс по единоименния разказ от Димитър Воев (1992)
от актрисите Димитра Канева, Илияна Семерджиева Iliyana Semerdzhieva и Цветелина Велева и с гласа на Мартин Томов и костюмограф: Яна Канева
(реж. Фин Евънс);
*
Г. “С теб” – Група ” Невидено с Моро” ще изпълнят “непрочетени” песни от Димитър Воев
в ангажимент на
Димитър Солаков – контрабас, бас китара и вокал,
Мирослав Моравски – Моро Miroslav Moravsky Moro Miro – акустична китара и вокал
и Любомира Камбурова – вокал
- в съчетание с поетичен речитатив и необичайна интерпретация ще преоткрием творби от различните Воеви групи – “Фикс”, “Кале”, “Воцек и Чугра”, “Вход Б” и “Нова генерация”;
*
Д. “Явлението Воев” – с издателя Доротея Монова ( Издателство Парадокс и Фондация “Димитър Воев – Нова Генерация” )
и автора Петър Канев;
*
Е. “Под крилото на лисицата” – заключителни думи с участието на д-р Радосвета Кръстанова и д-р Петър Канев от Образователна мрежа “Място за бъдеще“, поредица Истории от Невидимото с Петър Канев: лекции с поезия, театър и песни и “Щастливеца” – гражданско сдружение .
.

* !

Пристигналите първи ще получат като подарък от Издателство Парадокс уникална книжка с алтернативна версия на цялата Първа глава и с финалните думи от книгата “Явлението Димитър Воев”, с посвещение от автора ѝ Петър Канев.

Петър Канев завършва културология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1999 година; доктор е по философия на религията и изследовател при БАН; дългогодишен преподавател е в различни висши училища. Съосновател е на Литературно-философски клуб „Идиот“, Сдружение „Щастливеца“, Образователна мрежа „Място за бъдеще“. Участва в литературните групи Новa асоциална поезия и (Не)Форматът. В научната сфера е автор на книгите „Двете Европи“ (2015) и „Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света“ (2025).

30 май 18,30 ч Явлението Воев от П Канев в Art Bar 158 Между Бах и суинг – един неоткрит, непознат, недопризнат или забравен Димитър Воев – елате да го открием и преоткрием или припомним заедно в спектакъл с представяне на книгата ми “Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света”,

Ще чуем заедно ехо от гласа му – в различен прочит, никога не чуван, ще се потопим и преживеем творчеството и личността, и съня му, ще си спомним Думи и истории, които сякаш сме чували и други, които не сме, в образи, които сякаш сме сънували, в мисли, които потрисат и разтърсват дремещите чувства и ги карат да потанцуват – по пътя към хоризонта, “в страни от залеза”…

И се хвана момичето,

здраво

за опашката на лисицата.

А тя, разперила червени крила,

се хвърли в потока на чувствата.

“Аз не разбирах защо и как тя се отдалечава от мен. Просто тичах възможно най-бързо. Блъсках се в хората. Но тя постепенно се издигаше. Като че ли летеше. Аз забавих своя ход и се загледах нагоре. Тя се издигаше като птица и светлини обливаха пътя и. Имах чувството, че пред мен се сменят годишните времена едно след друго. Всичко се развиваше с шеметна бързина. За части от секундата наоколо ставаше бяло, червено, синьо. Главата ми се разцепваше от невероятна музика, която ми напомняше химн на съзвездията. Аз гледах смаяно нагоре, докато тя се издигаше във височините. Стори ми се, че се обърна отново, но не бях сигурен. Светлините ярко обливаха всичко наоколо. Музиката изпълваше съзнанието ми. Имах чувството, че това е пулса на някакъв нов живот, непознат досега за мен. Странно ми се виждаше само, че хората около мен нищо не забелязваха. Те просто се разминаваха. Като че ли не вървяха през този поток от светлина. Но нямах време да мисля за това, защото тя се беше издигнала на такава височина, че почти не се виждаше. После съвсем се изгуби. Светлините избледняха, а музиката постепенно престана. Аз стоях сам, всред множеството от хора, които спокойно продължаваха пътя си. Все още гледах нагоре, но нищо вече не напомняше нейното отлитане. Небето беше черно и беззвездно. Не можех да повярвам, че всичко беше свършило толкова бързо. Останах така няколко минути. Бях като замаян. След това тръгнах бавно напред. Вървях така дълго. Може би час. Постепенно в мен се оформяше чувството, че заедно с нея е отлетяло в пространството една съществена част от мен, без която тук аз не мога да съществувам. Изпитвах огромно неудовлетворение от невъзможността да я последвам физически. Разбрах, че тя означава много повече за мен отколкото си мислех в началото. Но си беше отишла. За мен тя беше изгубена завинаги, както и светлината, която отлитайки ми остави. Това беше като краят на едно начало. Начало, което никога не продължава достатъчно дълго, но което оставя трайни следи. Знаех, че за мен то няма да се повтори. Опитвах се да не мисля повече. Облегнах се на стената на една къща. Отвътре долиташе тиха музика. Стоях загледан в тъмнината наоколо. Нямаше хора. Улицата беше пуста. В къщата музиката спря. Може би сменяха плочата от грамофона. Почувствах, че в гърлото ми се издига червена слънчева сила. Да остана повече на това място, в този живот, за мен не беше възможно. Аз побягнах като диво животно, което е преследвано. Нямах представа къде ще изляза. Важното беше да бягам. Напрегнал до крайност мускулите си аз тичах напред. Беше вече късна нощ, когато се отзовах извън града. Нямах повече сили. Стъпвах бавно и изморено. Достигнал някакви насипи, аз седнах да почина. Погледнах към небето.”
- По какво ще познаем свършека на света? – питат учениците.
- По това ще познаете, когато природата започне да проституира, значи дошъл е краят – отговори учителят.
- Преди тя е била богата. Завидно богата – продължи той.
- Но от много време насам Природата прогресивно обеднява. Дошло е времето когато проси. Чука от врата на врата и проси милостиня. Това е сега. Но хората и дават малко. Повечето направо я пъдят. Те толкова са свикнали да я гледат по телевизията и по цветните картички, че когато я видят на собствената си врата, изобщо не и вярват и я нагрубяват. Един път я срещнах на улицата. Доста зле изглеждаше. Облечена в стари дрехи с мазни петна по тях, Тя протягаше ръка. Видях, че повечето хора я отминават. Отминах я и аз. В последствие съжалих. Друг път не съм я виждал. Сега знам, че хората се страхуват от Нея. Тя все повече се отдалечава от тях. Ще дойде време, а това е сигурно, защото съм го чел, но няма да ви кажа къде, когато Природата ще започне да проституира. Това ще е нейният последен опит да стане отново богата и да бъде с хората. Тогава ще настъпи краят на света.
Димитър Воев (1992) с Димитра Канева Iliyana Semerdzhieva
А тя, разгънала
червените си крила,
разпръскваше сместа от прилепи.
И покапаха
жълти капки…
“Не, няма място
за циганска сантименталност
поне тук в мойта игра от кубчета”
си каза новият син.
“Те ме мислят за малък.
Но аз видях лисицата”.
През пламъка на обкръжението
като по плазмени стълби
се изкачва пратеникът.
На хибридите.
Стъпалата под краката израстват
все нови.
Докато той
достигнал височината на земята
пониква трева.
Висока над облаците.
За да види и той червената.
На хиляди капки разстояние.
Един мъж,
просто мъж с розова брада
плаче.
Това е бъдещето.
А тя остана минало.
Но е в сънищата ми.
За опашката й
се е хванало момичето.
Димитър Воев (1987) с Dorothea Monova
Но в стаята
ще остане завинаги
плясъкът на крилете ѝ.
Затворен между
четирите стени на желанието.
Не знам дали
прегърнал съм деня,
в чийто образ
скрил се е сънят,
но не искам
в мисълта си
да се спра.
Защо вървиш
по чуждите следи
и не сънуваш
своя сън дори,
и защо
сам си скрил
мечтите си?
Баща ми снощи каза:
- Ти нямаш късмет.
По-добре да бъдеш охлюв,
отколкото да си Поет…
Намирам тези думи верни,
но въпреки това -
не бих, не бих ги следвал…
Предпочитам: …
Болни легла
празно бели, очакват
както преди
аз да те съблека.
И никой друг
не, няма да може.
Един ми каза,
че за да
оздравея трябва да
разкъсам със зъби всички
изгреви.
Димитър Воев (21 май 1965 – 5 септември 1992)
Спектакълът “Явлението Воев” на 30 май 2025 ще ни потопи в неподражаемия поетичен свят на един от най-ярките представители на „алтернативната култура“ в България. А алтернативата, която Димитър Воев въплъщава в творчеството и в наглед краткия си живот вече е преминала „теста на времето“ и не престава да е все актуална и след края на ХХ век, може би и защото в същината си е „отвъд времето“. Тя отстоява:
- болезнената истинност като алтернатива на лъжата;
- радикалната честност като алтернатива на лицемерието и на аморализма;
- развихреното без граници въображение като алтернатива на скудоумието;
- личната позиция като алтернатива на стадната;
- личните сънища (мечти и кошмари) като алтернатива на „парниковия живот“;
- саркастичният до абсурд хумор като алтернатива на „глупостта на трон“;
- страданието в душата като алтернатива на бездушието и бездуховността.
Обратно на повърхностните мнения, Димитър Воев не е и никога не се е стремил да бъде „субкултурен творец“. Културната алтернатива, която той отстоява и представлява – това е самата Културност като алтернатива на простащината. Макар и свързван с легендарни скандали и „неформал“, със съзряването си той се стреми да постигне все по-„сериозно“ класическо съвършенство в изкуството си и колкото може по-голяма публичност в изявите си – концерти, фестивали, интервюта, звукозапис, видеоклипове, рисунки, разкази, поезия, рисунки, странни сюрреалистични приказки и фотографии. Вододелът на промяната в стремежите му към себеизява е и директно заявен на 30 май 1987 г. в „програмната“ му поема „Нова генерация завинаги“: целта е „да влезе в културния храм“; и при това да влезе там не сам:
,,Толкова дълго чаках,
пет, шест столетия.
Идвам с вас.
Ръцете си подайте всички!
Коленичили, прави, вървящи,
плачещи, истински, летящи.
Всички заедно да направим
един Голям,
който да влезе в културния храм.
И така, хванали заедно ръцете си,
започваме да вием
като стадо хиени,
които останаха:
Винаги!
Винаги!“
(Димитър Воев)
Първи и финални думи от книгата от Петър Канев за явлението Воев:
:
Димитър Воев (1965-1992) за някои е известен като „култова фигура“ от най-новата българска култура; за други – като музикант от края на 80—те години на ХХ век и фронтмен на легендарните групи „Кале“, „Воцек и Чугра“ и „Нова генерация“; за трети – като неподражаем поет и автор на странни, „сюрреалистични“ текстове, неподатливи на жанрови определения; за четвърти е почти кумир; а за немалко хора всъщност е съвсем неизвестен. Димитър Павлов Воев е роден на 21 май 1965 г. Започва да пише стихове и „странни текстове“ рано – в зората на пубертета – в лични тетрадки – предимно за себе си. От това време, и до смъртта си, Димитър изключително държи на приятелството, както личи и от текстовете му. Очарован е и от любовта – от голямата „приказна“ , несравнима с нищо любов, която е в състояние да го спаси от болящата, но желана самота, която едновременно го измъчва и изкушава. Едновременно е отчужден и сърдечен, отговорен и „бунтовен“ – наклонен към дръзки прояви, непроницаем и естествен, сякаш преждевременно тъжно помъдрял – и същевременно: по детски вдъхновен и радващ се. Обича книгите и музиката, изкуствата и природата в града и извън града; и особено небето и морето. По-късно Кирил Маричков ще го нарече: „един от най-чувствителните и фини хора, когото съм познавал.“
Целта на книгата ми „Явлението Димитър Воев“ е да насочи вниманието върху „непознати“ и „недопризнати“ измерения на един значим и уникален творец на символи, превърнал се и сам в символ „отвъд времето си“, и в културно явление от най-новата българска история.
Воевият приказен свят очовечава като култивира духа. Но защо се случва точно на Воев да стане явление? Какво толкова е направил, не е ли същото, което е характерно и за всеки автентичен творец – включително за напълно неизвестните, а и въобще за всеки душевно и духовно здрав човек – а такива има с хиляди. Защо тогава точно Воев става културно явление? Може би заради особеностите на личността му и на характера му, може би заради голямата му любов, може би заради голямото му нещастие, може би заради нуждата да имаме точно такъм герой като Воев – а най-вероятно заради всичко това, взето заедно. А може и да е също и заради виещо пророчество, завет от бъдещето. Както всеки голям Поет, също и Воев има и ясновидски прозрения. Но още по-значимото в случая е и че той без грам съмнение по детски е вярвал в тях – затова и те са се преобръщали в истини. Но и едва ли е и само затова – сигурно е също и заради Митковата лична нравственост, достоен личностен характер. А не е изключена и „вероятната невероятност“, както казва Чугра във филма „Воев“: – „да има и нещо такова като гений, знам ли.“
“Корабчета от хартия в легена скачат… Дай да им дадем свобода…”
.
Тези думи са сякаш написани от и за един човек, който е дръзнал да преобрази себе си в повече от това, което е, въпреки нещастието си, въпреки че живее и твори в незнайна страна на края на света зад „Желязна завеса“. Той се отправя към неизвестното в епоха между две хилядолетия, в която сякаш всяка сутрин чуваме как „настъпва края на света, звучи последната тръба“, в която и природата ни вече е дотолкова обедняла и безнадеждно просеща, че е на прага да започне и да проституира… Написани са сякаш за един много особен Човек, не спрял да твори света, включително и отивайки си в страдания, отлитайки „над империи черни и златни“, над църквите, и над мъртвите – надмогнал се да отмени не просто себе си – от убиец в жертва, от скорпион в пеперуда, а и отдал се с последните си неподозирани сили творчески да пресътвори дори и Края си – при това не за себе си, а за Другите – като е дръзнал да преобрази дори и самия Край на света – при това с нещо изумително просто – спасително – завет, достъпен за всекиго:
.
“Те чакат в твоя поглед вселената да се спаси…”
.
Обратно на образа на „хвърчащите хора“ от популярния текст на Валери Петров, летящите човекоптици и човекопеперуди като същност на Воев по-скоро идат от космоса като малки принцове – „ездачи на звезди“. Те могат да бъдат човеци само доколкото и докъдето не са хора, а извънземни нечовешки същества, останали сами от своя вид, защото тъкмо нечовешкото, уникалното, несводимото с типологии, ги преобразява по вид в човеци.
Човекът може да бъде въплътена мечта. А и това се е случвало. Димитър Воев е такъв пример. А когато това се сучи, независимо от нежеланието на превърналия се и в жертва без избор, то е и жестока болка, рана, която не преминава във времето.
Разплата за тази болка е, че Воев е явление, защото не е вече Митко Воев. Воев е явлението, което всички ние искаме да бъде Воев. Ето защо и така ми се ще да си припомним в края на тази книга, че Митко всъщност е много повече от Воев – и много по-мило същество.
.
Петър Канев
.
Из “Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света” (изд. Прадокс, 2025)
.

С логистичната подкрепата и приятелското съдействие на:

.

Арт бар 158 Art Bar 158
Издателство “Парадокс”
Образователна мрежа “Място за бъдеще”, поредица “Истории от невидимото с Петър Канев”
издателска платформа “Отвъд кориците”
Фондация Димитър Воев – Нова генерация
Свободна сцена “(Не)Формат”
и гражданско сдружение – Щастливеца.
Издаването на книгата “Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света” се осъществява от издателство “Парадокс” по проект с подкрепата на Национален фонд Култура към Министерство на културата на Република България.
.

Илюстрации в постера:

Рисунки от Димитър Воев (1965 – 1992) и фотографии от Нели Недева – Воева и от семеен архив на семейство Воеви, публикувани в: Димитър Воев “Непрочетено” (изд. “Парадокс”, дизайн: Артур Панов). Колаж: П. Канев

Явлението Воев П Канев за 30 май 25 Плакат7
Istorii ot Nevidimoto v Pernik Smachkano 1

“Истории от Невидимото” – поетично-музикален артистично-образователен сериал с подкрепа на Сдружение Щастливеца

През пролетта на 2024 г. Трансдициплинна образователна мрежа “МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ” стартира нова инициатива: поредицата “Истории от невидимото” с Петър Канев и приятели.

Поредицата от събития под наслов „Истории от невидимото“ обединява в една сцена поети, актьори и музиканти. Инициативата е на поета-преподавател Петър Канев, като идеята е творците да получат сценично време за по-задълбочено представяне на своите идеи и да се свържат по между си.

Основната идея на поредицата е да се градят невидими мостове – между ум и чувства; между личност и общност; между хуманитаристика и изкуства; между науки и нравственост; между радост от живота и образование отвъд клишетата и между активни мислещи хора; откриватели и творци от различни сфери.

“Истории от невидимото” е необикновен сериал на живо – разбира се с преживяването и е трудно да се обясни без участие. Входът за всички заинтиргувани е свободен. А стремежът ни е всеки епизод да бъде вълнуващ и вдъхновяващ. Поредицата представления има “скрит  сценарий” и постоянен екип. Всеки епизод се развива на различно място и с участието на различни творци и гости от различни сфери (поет/еси; автори на песни и музика; актьори и актриси; мислещи хора и пре-откриватели на невидимите чудеса на живота и на човешките души).

Следващият епизод от “Истории от Невидимито” ще се проведе на 19 май 2024 (неделя) от 17.00 ч. в Клуб-сладкарница “На сладки приказки” в гр. Перник – на бул. Юрий Гагарин в кв. Изток (зад Билата) с домакин Златина Станкова. Ако идвате от София с влак трябва да слезете на спирка “Метал”; а може и с всички маршрутки Перник-София-Перник – те спират пред самата сладкарница.

Istorii ot Nevidimoto v Pernik Smachkano

Гастролът на “Истории от невидимото” в града на Кракра ще представлява своеобразен “римейк” и продължение на предишните два епизода от поредицата – “В заешката дупка” и “Еко-логия” с участието на:

Виолета Златарева – поезия

Димитра Канева – поезия

Владимира Иванова – поезия

Димитър Петров-Регин – поезия

Денис Олегов – поезия и авторски преводи

Радосвета Кръстанова – авторски преводи

Петър Канев – умни думи; а също и поезия с песни

Мирослав Моравски – Моро – авторски песни

арх. Гергана Стефанова – любими песни за китара и вокал

Александър Иванов – поезия и още нещо

Възможно е да се включат и други гости и участници; заедно с героите от представлението Инка и Янка; Инчо и Янчо; бунтовници и помирители…

В предишните епизоди от “Истории от Невидимото” вежте също така:

Виолета Златарева е автор на сборника с разкази “Академия за китове” (адаптиран и като театрална постановка) и на стихосбирката “Регистър злополуки” (2023 г.). Тя организира и участва в благотворителни дейности и пърформанси, концерти и културни събития с кауза.

Архитект Гергана Стефанова е преподавател в Нов български университет. Тя свири на пиано и китара от малка, но с големи периоди на прекъсвания. Вдъхновяват я да почне отново: Сиксто Родригес (Шугърмен), Пърл Джем, група Монолит и учителите – Бийтълс и Ролинг Стоунс.


Димитър Петров-Регин е автор на сборника с разкази “Парченца живот” и на поредица от детски приказки за “Зайко и неговите приятели”. Между 2020 и 2023 година публикува три поетични книги със стиховете си: “Отгатнати чувства” (съвместно с Анна Влахова); “Това, което е било” и “Дъга от врабчета”.


Денис Олегов е преводач на поезия от руски и от португалски и е автор също и на няколко книги със собствени стихове, последвали стихосбирката му “Вечен чужденец”, издадена през 2020 г. Той е инициатор и съ-организатор на платформите “Отвъд коритиците” и на свободната сцена за изкуство “НеФорматно”.


Димитра Канева е автор на поезия, художествена литература, сценарии и театрални представления. Димитра представя свои стихове в движението “Нова асоциална поезия”. Завършила е актьорско майсторство в университета на Аберистуит в Уелс. Защитава магистратура по театър в Кардиф с авторската си пиеса “Acres of Longing”, която по-късно преработва на български език, заедно с творчески екип “Земя на копнежи” и инициира представянето й на сцена за българска публика. Пиесата “Земя на копнежи”, в която Димитра изпълнява и една от главните роли, е вдъхновена от реални екологични и социални проблем, към които тя е съпричастна и като гражданска и прородозащитна активистка, докоснала се до трагедията на хората при принудително заличаване на села, заради краткосрочни бизнес интереси в добивната индустрия. Димитра работи и като мениджър и организатор на културни събития в книжарницата “НБУ в ЦЕНТЪРа”.

Мирослав Моравски е писател; композитор и музикант; автор на песни; а също и разказвач на истории на живо. Работи като правозащитен адвокат; застъпник и публицист; и е запален бегач на дълги разстояния. Последните му реализирани артистични проекти са авторския му етно-рок мюзюкъл “Да опазиш Сребра невеста” и музиката към театралната постановка “Земя на копнежи” по идея на Димитра Канева.

За Виолина Доцева – Виолина Доцева е актриса и музикант. Създава и изпълнява авторска музика на български език от 2023г. Акомпанира си с китара и с нея композира своята музика. Аранжира музиката си с помощта на други музиканти, които допринасят за модерно, иновативно Pop и RnB звучене в крайния вариант на песните, публикуван в интернет пространството. Виолина Доцева участва в сериала “АЛФА” в главна роля като Мина Златарска, излъчващ се по bTV и bTV Action. Виолина участва активно в репертоара на ДТ “Рачо Стоянов” – Габрово, където е щатна актриса и в ТР СФУМАТО – в представлението “БЕСОВЕ”.

Радосвета Кръстанова е преподавател и изследовател; магистър по френска филология и двоен доктор по политически науки в Бургундския университет в Дижон и в Нов български университет (НБУ) с докторат за природозащитното движение в България; издаден и като книга на френски език. Тя е съосновател на гражданско сдружение Щастливеца и инициатор на международната образователна мрежа “Място за бъдеще” и на Пътуващи университети за практики на устойчиво развитие в Чипровци и в Сверозападна България. Литературните ѝ изследвания са върху “Озарения” на Артюр Рембо. Специализира в Дижон, Франция и с изследване на сюрреализма като социално движение. Превежда няколко значими книги от френски език, сред които “Чистилището” на Льо Гоф и “Антология” на Жул Мишле. Понастоящем е ръководител на Франкофонския център за академични постижения на НБУ и преподавател по екологично-социален преход в Департамент Икономика на НБУ.

Петър Канев е културен антрополог; природозащитник и университетски преподавател. Съосновател е на гражданско сдружение Щастливеца и координира международната образователна мрежа “Място за бъдеще”. Любител е на свръх-реалността в изкуството и още от ранните си години твори в различни (смесени) жанрове – рисунки; поезия; комикси; художествена проза и преводи; есета; роман. Част от тези произведения обединява в поетичната си книга “Малки ръчички” (2019 г.). Участва в алтернативните свободни сцени “Нова асоциална поезия”; “Истории от невидимитото с Петър Канев и приятели” и “НеФормата”. Петър Канев обича също и да е откривател в мисленето. От години работи по мащабно произведение с название “История на Невидимото”. Тази година му предстои да издаде част от мислите си в книга.

Слава За Смет и Риън Грей е лайв-бенд колаборация от два алт. рок солови проекта, с доста отворен ум към нови идеи и експерименти с различни музикални жанрове и творчески клишета. Двамата автори-изпълнители се стремят да творят независимо един от друг, за да достига всеки от тях до пълния потенциал на собствените си егоцентрични демони в музиката… “Стараем се да взимаме най-доброто от всеки по отделно, и да го мешаме по такъв начин, на сцената, че да звучи като един, цял звук – присъщ на бандата, която бихме били, в един по-идеален свят…” – Росен Тенев (Слава За Смет). “Майната ти, Росене!” – Ейдриън Грейуолф (Риън Грей). В рамките на поредицата от събития “Истории от невидимито” в чест на рождения ден на Петър Канев “Слава за смет” изпълняват кавъри на древни песни; свързани с него. Текстът на песента “Кръв” е от Петър Канев. Музика: Ники Антгелов – Шутаранга. Песента е посветена за рождения ден на Любомира Парижкова през далечната 1992 г. Песента “Пешо чрд” е от записана от група Икстлан през 1994 г. заедно с кавър на “Кръв”. Текстът и музиката на “Пешо чрд” са на Цветан Методиев – посветена е за 22-рия рожден ден на Петър Канев. “Слава за смет” я изпълняват с нов текст – авторите му са те.

Очаквайте следващите епизоди – заповядайте на живо!

Istorii ot Nevidimoto Poster Pernik Gara Metal.Tapet

328819360_935433134495398_7976561629356409615_n

Екип на “Място за бъдеще”: Димитра Канева

Димитра Петрова Канева е член на Управителния съвет на СГС-Щастливеца от 2020 г. Тя е завършила бакалавърска и магистърска програма “Драматургия и театрално изкуство” в Уелс. Инициатор е на театрално студио “Ad Astra”. Членува в Управителния съвет на “Млади за Земята – Европа”.

Виж още:

“Земя на копнежи” – представление на Димитра Канева и екип в театър “Сълза и смях” март 2023

„Земя на копнежи” по идея на Димитра Канева. „Това е приказка за планина-пазител, за дълбок, зелен лес, и за море, което удавя старите хоризонти и ражда нови.” „Земя на копнежи” – изследва връзката на човека с дома му, усещането за принадлежност и общност, емоциите пред лицето на загубата.

Сдружение Щастливеца 2020 on line лекция за мрежа Място за бъдеще – на гости на студенти по икономика в НБУ

Четири млади дами от Сдружение Щастливеца разказват за Международен интердисциплинен Пътуващ университет в Чипровци и Западна Стара планина и за образователната мрежа Място за бъдеще – Владимира Иванова, Гергана Костуркова, Димитра Канева и Силвия Георгиева гостуваха през април 2020 на студентите от департамент Икономика на Нов български университет на семинар на тема Образование и устойчиво развитие.

“Душата съществува” – поетчино-театрално представление на Димитра Канева: Премиера на книга “Малки ръчички” от Петър Канев: 24 април 2019 г., клуб MAZE

Начало: Велика сряда, 24 април 2019,   Място за бъдеще на алтернативната култура на културните:   Другата София, Клуб MAZE на ул. Христо Белчев №1   Водещи: Димитра Канева, Владимира Иванова

Блог на Димитра Канева:

 

maxresdefault

Сдружение Щастливеца 2020 on line лекция за мрежа Място за бъдеще – на гости на студенти по икономика в НБУ

Четири млади дами от Сдружение Щастливеца разказват за Международен интердисциплинен Пътуващ университет в Чипровци и Западна Стара планина и за образователната мрежа Място за бъдеще – Владимира Иванова, Гергана Костуркова, Димитра Канева и Силвия Георгиева гостуваха през април 2020 на студентите от департамент Икономика на Нов български университет на семинар на тема Образование и устойчиво развитие – първо в курс Социална и солидарна икономика, ръководен от д-р Радосвета Кръстанова. Вижте видео-записа:

Непосредствено след това Владимира, Гергана, Димитра и Силвия от сдружение Щастливеца разказаха за мрежата Място за бъдеще и на студентите от курс Кръгова икономика в НБУ, по време на семинара им на тема Образование и местно развитие, ръководен от д-р Кръстанова – гледайте видео-записа:

ВИЖ ОЩЕ:

Vladimira Ivanova How to be more than students or the unsuspectedutilities of learning while traveling Interdisciplinary International Travelling University: NEW AND TRADITIONAL COMMUNITIES IN EUROPE: BETWEEN PAST AND FUTURE 2015, July 6-12, in Chiprovtsi, Bulgaria

 

ПРОГРАМА НА КРЪГЛА МАСА “София 2020: Градска мобилност от бъдещето или от миналото?” 16-18 април 2018 г. – Crowd-In Project

Интердисциплинна образователна мрежа Място за бъдеще, Иниститут за изследване на обществата и знанието при БАН, Институт за иновации и подобрение на работната среда (FIAP) към Градчето на учените в град Гелзенкирхен, Германия, Дом за науките за човека (MSH) към Университетът на Бургундия, Франция, Софийско гражданско сдружение Щастливеца имат удоволствието да ви поканят на КРЪГЛА МАСА за реализирането на 

„Разработване и управление на модел и на план за устойчива интермодална градска мобилност“

Проектът  Crowd In е международен, интердисциплинарен и се осъществява на няколко етапа.

Целта на първият етап е формиране на международни интердисциплинарни екипи за осъществяване на проекта - Crowd In (“Мобилност на бъдещето в урбанизираните райони чрез Crowd-Intelligence - изграждане на европейска партньорска структура за стимулиране на иновативни структури на демокрация на участието, за мобилност на бъдещето в различна локална среда“.) 

След първата среща на международните екипи през лятото на 2017 г. в Рурската област в Германия, второто събитие, предвидено по проекта, е кръглата маса в София, от 16 до 18 април 2018 г., с участието на ангажирани с проблемите на устойчивата градска мобилност на българската столица граждани, инициативи, организации и институтции.

ПРОГРАМА НА КРЪГЛА МАСА 

“София 2020: Градска мобилност от миналото или от бъдещето?”

16-18 април 2018 г.

16 април – ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЦЕЛИТЕ И НА УЧАСТНИЦИТЕ И ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА И ЗАДАЧИТЕ НА КРЪГЛАТА МАСА

 място: ГЕНЕРАТОР, в бившия завод «Витоша» на бул. “Черни връх” №47

(влиза се от задния вход)

Официално откриване на кръглата маса – уводни думи и приветствия:

д-р Петър КАНЕВ – координатор на проекта I-MaP за България

Зилке Щайнберг – директор на Институт за иновации и подобрение на работната среда (FIAP) към Градчето на учените в град Гелзенкирхен, Германия – инициатор на проекта

Мари ЖегюУниверситет на Бургундия, Франция и FIAP – ръководител на проекта.

Мартин Заимов – представител на ГЕНЕРАТОР, домакин на откриването

доц. д-р Валери Личев – ръководител на Секция Антропологически изследвания към Истититут за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) при Българска академия на науките (БАН) и участник в международната образователна мрежа Място за бъдеще.

арх. д-р Климент ИвановДепартамент Архитектура на Нов български университет (НБУ) и участник в международната образователна мрежа Място за бъдеще.

Иван Велков – заместник председател на Столичния общински съвет (СОС).

Представяне на целите на кръглата маса и на участниците в нея – водещи: Петър Канев и Мари Жегю и екип на Сдружение Щастливеца Образователна мрежа Място за бъдеще - Интердисциплинният подход и смисълът от работа в неконвенционални групи.

Мари Жегю и Зилке Щайнберг (FIAP) – Представяне на проекта I-MaP, цели, задачи, перспективи, участници и партньори.

Иван ВелковСтоличен общински съвет, Мартин Заимов (ГЕНЕРАТОР) и Ангел Буров – Съюз на урбанистите в България (СУБ) – Проблемите на планирането на устойчива градска среда и мобилност в София.

Радост МариноваСдружение Велоеволюция и Веселин КиревГражданска инициатива за обществен релсов транспорт: Контролната власт – смисълът на обществения надзор и на гражданското участие при процесите на вземане на решения.

Мартин Заимов – Широкият смисъл на понятието “дизайн” – от първия план за мобилността в София, през инициирането на Сдружението за електрическите превозни средства в България до инициативата ГЕНЕРАТОР.

 17 април – ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДЕЙНОСТТА, ПОСТИЖЕНИЯТА И ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ НА ГРАДСКАТА МОБИЛНОСТ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛАТА МАСА.

Място на провеждане: Семинарна зала на Института по право при БАН на ул. Сердика №4, партерен етаж.

Откриване на сесията от  Мари Жегю и Петър Канев – очертаване на задачите за деня и начинът на провеждане на събитието.

Драгомир КонстантиновФондация “Зеленика” и Мария Малцева, Инициативен комитет “София – зелена столица” и Група Град. Кратко представяне опита им, на дейностите и инициативите и отговаряне на въпроси на участниците.

Лилия Енчева-Христова, обществен посредник на град София (столичен омбудстман) – Смисъл на взаимодействието на Столична община с гражданските инициативи.

Мари Жегю и Зилке Щайнберг (FIAP) – представяне на академичните и научни измерения на проекта I-MaP, на академичните партньори, на интердисциплинарната методологията и подход на екипа, съобразени с целите за развиване на устойчиви комплексни системи чрез съвместната работа (синергия) на науките за човека и обществата и на технологичните разработки и иновации.

проф. Румяна Стоилова – директор на Институт за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) при БАН – Възможностите на науките за човека и обществата в БАН за принос по отошение на дългосрочните цели на проекта I-MaP.

доц. арх. Георги Георгиев – ръководител на Департамент Архитектура към Нов български университет (НБУ) – Мобилност, градоустройство и устойчиво развитие на градската среда – какъв може да бъде приноса на академичните и образователните организации към адекватното им планиране.

Ангел Буров и Васил МаджирскиСъюз на урбанистите в България (СУБ) – Предизвикателства пред приложението на разработвания към момента План за устойчива градска мобилност на София и по принцип.

Брейнсторм. Обявяване на резултатите от обсъждането.

Откриване на следобедната сесия. Брейнсторм и работа по групи. Обявяване на резултатите от работата по групи.

Борислав Сандов, съпредседател на Политическа партия Зелените – Проблеми и перспективи пред зелените градски политики в България.

Брейнсторм – идентифициране на проблеми на София, които могат да се интегрират към задачите на проекта.

Резултати от обсъждането  – търсене на допирни точки и консенсус.

Иван Велков – заместник председател на СОС -  Столичен общински съвет и проблемите на устойчивата градска мобилност.

арх. Любомир ГеоргиевОбщинско предприятие Софпроект – общ градоустройствен план. Представяне на дейността и на предизвикателствата пред организацията.

Заключително обобщение – формулиране на обща позиция.

 18 април – ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ОБОБЩЕНИЯ И РЕШЕНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО.

Място на провеждане: Семинарна на Института по право при БАН на ул. Сердика №4, партерен етаж.

Калоян Карамитов Визия за София. Кратко представяне на дейността и отговаряне на въпроси на участниците.

Гергин БорисовГражданска инициатива “Спаси София”. Представяне и отговаряне на въпроси на участниците.

Заключителна дискусия и обобщение на резултатите от кръглата маса. Заключетелни думи, изводи от кръглата маса, обявяване на следващите стъпки и събития, свързани с проекта за България.

Инициатори: Интердисциплинна образователна мрежа Място за бъдеще, Иниститут за изследване на обществата и знанието при БАН, Институт за иновации и подобрение на работната среда (FIAP) към Градчето на учените в град Гелзенкирхен, Германия, Дом за науките за човека (MSH) към Университетът на Бургундия, Франция, Софийско гражданско сдружение Щастливеца.

1-Заснемане на цял екран 12.4.2018 г. 132754

Първият етап на проекта „Разработване и управление на модел и на план за устойчива интермодална градска мобилност – I-MaP“ е финансиран от Германското федерално министерство на околната среда и устойчивото развитие и се изпълнява от Социологическия институт за иновации и подобрение на работната среда (FIAP) към Парка на науката в град Гелзенкирхен, провинция Северен Рейн – Вестфалия. Целта е създаване на международен екип за кандидатстване по голям европейски проект по програма „Хоризонт 2020“ или по друга европейска програма. Партниращи държави по проекта са Германия, Франция, Чехия, Словакия и България. От германска страна проектът ще се реализира като съвместна дейност на института FIAP, Университета на Мюнстер и Вупертал институт в градовете Гелзенкирхен и Мюнстер в Рурския регион. Партньори от френска страна са Центърът „Русо“ за изследвания на иновативни преходи (Réseau Recherche Innovation Transition), Дом за науките за човека (MSH) към Университета на Бургундия в град Дижон. В Словакия проектът ще се изпълнява в самоуправляващия се регион Жилина и ще се осъществява в партньорство с организацията PEDAL Consulting. В Чехия и в България проектът ще търси възможности за приложение в две от най-интензивно трансформиращите са урбанизирани столици в Централна и Югоизточна Европа – Прага и София. В Чехия проектът се координира от неправителствената организация EDUcentrum, посветена на иновации в образованието и на практическо образование, която има дългогодишен опит в съвместна работа с община Прага. В София проектът се координира от Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“ и Интердисциплинарна образователна мрежа „Място за бъдеще“ и ще се осъществява с участието на департамент Архитектура на Нов български университет и Института за изследване на обществата и знанието при БАН.

На първия етап от проекта все още има възможност към международните му инициатори да се присъединят и нови партньори от участващите държави. Участващите в консорциума организации си поставят за дългосрочна цел съвместното разработване на иновативен модел за управление на мобилността, не само на ниво тестване и симулация, но и на ниво частичното му приложение спрямо местните нужди на участващите региони и общини.

В тази връзка всяка от партниращите страни в първия етап на проекта се ангажира с осъществяването на срещи на партньорите и кръгли маси на местна територия в собствените си държави и на терен в участващите региони, с цел постигане на координацията за съвместната работа на партньорите.

Кръглата маса в София се осъществява с подкрепата на:

1-cropped-issk-head.jpg (1340×330) - Google Chrome 12.4.2018 г. 132224

————————————————————————————–

Още за първия етап на проекта:

crowdinLogo

Stage 1 Crowd In ”Мобилност на бъдещето в урбанизираните райони чрез Crowd-Intelligence - изграждане на европейска партньорска структура за стимулиране на иновативни структури на демокрация на участието, за мобилност на бъдещето в различна локална среда“.

ЦЕЛИ:

Създаване на устойчив консорциум (академичен и производствен), който да подготви няколко различни международни проекто-предложения.

Развиване на иновативни технологии, услуги и сценарии за прилагане на устойчива градска мобилност в урбанизираните райони.

Подсилване на мотивацията на участниците чрез съдействие и колаборация.

Интегриране на хетерогенни разнородни групи и общности с цел иновативни решения на регионално ниво.

Организиране на устойчива структура за междукултурен обмен на знание.

DSC_0041-750x500

РАБОТЕН ПЛАН:

Създаване на действаща международна мрежа:

- Дефиниране на нуждите и натрупване на различни идеи за решения на проблемите на град София и на град Прага.

- Иницииране на кооперативно работещи групи в София и в Прага.

- Интеграция на партньорите на терен във Франция и в Германия.

- Осъществяване на иновативни уъркшопи в двата целеви града.

- Анализ на събраните данни и резултати и разработване на няколко различни проекто-предложения.

- Коопериране на проекто-предложенията в рамите на съвместни международни проекти.

DSC_0038-750x500

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПЪРВИЯ ЕТАП:

- Инцииране на европейско сътрудничество в областта на устойчивото развитие на градската мобилност.

- Разработване на съвместно международно проекто-предложение към някоя от Европейските програми за финансиране.

-Развитие на междукултурни изследователски структури и мрежи за професионална компетентност.

На снимките по-горе: Международната среща и уъркшопи в Парка на науката в Гелзенкирхен, Германия – първото събитие по проекта, юли 2017 г. Автор на снимките: Мари Жегю