Дискусиите целят представяне на всички заинтересовани резултатите от анализа на проблемите на комуникацията между обитателите на град София и общинските институции, според събираните и класифицирани до сега емпирични данни от научното проучване, осъществено от д-р Петър Канев и студенти от Катедра “Комуникации и ниформиране” на УниБИТ, по проект на Фондация “Зеленика”. Идеята е това проучване да продължава като постоянна ежегодна инициатива, която да дава на общинските служители и на инициативните столичани представа за проблемите, постиженията и перспективите за трудната комуникация по въпросите за качеството на градската ни среда и зараждащото се гражданско общество в най-древната европейска столица.
Дискусиите във връзка с проблемите на комуникацията между Столична община и столичните граждани бяха проведене в рамките на Интердисциплинна образователна мрежа “Място за бъдеще” на 4 декември 2014 г. и на 11 март 2015 г. в Центъра за култура и дебат Червената къща.
Драгомир Константинов от Фондация Зеленика разказа за целите на проекта “София- град на бъдещето”. Петър Канев представи резултатите от качественото проучване, базата данни и анкетите, проведени под негово ръководство от студентите от Катедра Комуникации и информиране на УниБИТ. Резултатите са интересни и подтикват към размисъл и към разговор. Изпълнени са с конкретика и с конкретни случаи, примери, впечатления, опит, размисли и анализи на конкретни граждани от конкретни квартали. Представянето им даде старт на вълнуваща и смислена дискусия.
Чуйте още: интервюта с Петър Канев за смисъла на дискусията в Радио София – http://bnr.bg/sofia/post/100493663/sofia-grad-na-badeshteto-bezmalvie-komunikirat-li-stolichnite-grajdani-sas-stolichna-obshtina
Интервю с Петър Канев по БНР от 11 март 2015 г.: http://bnr.bg/post/100531722/aktivni-li-sa-grajdanite-i-kak-komunikirat-s-institucii-na-stolichnata-obshtina
Проведеното проучване трябва да установи активността на гражданите във вземането на решения– със сигнали, подписки или предложения. Това разясни пред аудиторията на Радио София д-р Петър Канев, който води дискусията. По думите му постиженията на общината – според анкетираните столичани – са свързани най-вече със зелените площи и с транспорта (заради метрото). Недоволствата са свързани с автомобилния трафик, качеството но въздуха, пътните настилки, социалните проблеми (например сегрегация между жители на различните квартали).
Повечето софиянци се информират чрез интернет, или от близки и съседи – най-често не по инициатива на самата Столична община.
Дискусиите бяха инциирани от от Платформа “Градски наблюдател” и Фондация “Зеленика”, Софийско гражданско сдружение-Щастливеца, Интердисциплинна образователна мрежа “Място за бъдеще” и студенти от катедра “Комуникации и информиране” на Университет по библиотекознание и информационни технологи (УниБИТ)
Водещ: д-р Петър Канев (СГС-Щастливеца, УниБИТ)
Дискутанти: Драгомир Константинов, Златина Станкова (фондация “Зеленика”), д-р Лилия Сазонова (СГС-Щастливеца, ИИОЗ при БАН), Радосвета Кръстанова (СГС-Щастливеца, НБУ)
Участници: представители на столични граждански организации и на Столична община, граждани на София, студенти
* * *
(откъс от аналитичния доклад на Петър Канев относно проучването)
Интервюираните граждани могат да се разделят на няколко основни типа:
1. Нихилисти: Напълно негативистично настроени към всичко (не само към общината, а към живота изобщо – типично българско “касандрианство”, както го нарича проф. Рандал Бейкър). Те отговарят за всичко българско, че е ужасно и че нищо няма смисъл и никакви действия няма нужда да се предприемат. Обикновено този тип граждани нямат никакъв опит. Тези, които имат опит дават много по-комплексни и нееднозначни оценки. Ако са контактували въобще с общината (а в по-голямата част от случаите не са), то е било само за личен частен проблем, а когато е за обществен – това са само сигнали за нередности – от типа “омраза към съседа” – от вида на: на клошари във входа, джаз или рок музика в заведението в съседство или от съседния апартамент, пречи ми дървото пред входа, цигани крадат жици или бежанците са много лоши.
2. Конформисти и напълно незаинтересовани: Макар че това са две групи, аз ги обединявам в една, защото резултатите от поведението им са сходни. Конформистите говорят само клишета, нагаждат се според въпросите на интревюиращия, за да бъдат харесани от него, често назидателстват, “дават акъл”, за да блеснат в собствените си очи, колко са “велики”, но думите им са само празни приказки и клишета. Повтарят като папагали, каквото са видели в медиите – най-често, каквото са чули по телевизията. Често нямат никакъв или почти никакъв граждански и комуникационен опит. Напълно незаинтересованите отговорят на почти всичко с “не знам” и “не ме интересува”, та дори “защо трябва да се интересувам?”. Техният идеал е съчетание между социалистическа социална уреденост и капиталистически високи доходи и материални удоволствия, а още по често – спокойствие, липса на стрес, комфорт, липса на труд, липса на събития и случки, но наличие на много пари, които да получават от някъде на готово. Убедени са, че всички са им длъжни, че държавата и общината трябва да им уреждат всичко на готово. Нямат граждански опит, защото са абсолютно пасивни. Нямат интерес към света и към живота, живеят все едно че спят будни. Дори и да са подписали подписка за нещо няма да се заинтересуват от същността и подробности по проблема, нито кой я е инициирал. В мисленето си боравят предимно с митове и етикети, липсва им анализ, липсва им и социален опит. Затворили са се в черупките си, разочаровани са от всичко, най-вече, защото са готованци и защото са пасивни. В оценките им доминира омраза и незаинтересованост, а понякога и раболепие към силните на деня. Само за тази група е характерно крайно негативното отношение към циганите, към политиците и към бежанците, които сякаш са им виновни за всичко. Ако в София се появи някой нов Хитлер, те ще са потенциалния му електорат.
В до момента обработените интервюта тези два типажа съставляват около 30-35 % от интервюираните (бях изненадан, че са сравнително малко, очаквах положението да е по-лошо), което показва някаква тенденция, но не можем да твърдим, че този процент ще се потвърди при увеличаване на броя на интервютата (това не е “количествено проучване”, а е “качествено проучване” – изследването не е социологическо, а е културно-антропологическо, интересува ни качеството, а не количеството на получените данни, интересува ни конкретния опит и конкретното мнение на всеки отделен човек, а не обобщения му социален статус и колективната му идентичност, затова нямаме задача да постигнем представителност от към количествен критерий към целеви групи и квоти).
Както се подразбира, тези първи два типа граждани без гражданска култура, до един, смятат, че нямат и не трябва да имат никаква собствената роля в подобряването на градската среда, че това е изцяло отговорност на някой друг абстрактен субект, без конкретни измерения, който те наричат “политиците” и към който имат крайно негативно отношение, граничещо с омраза и същевременно свръхочаквания за чудеса от “тях”. Те нито знаят, нито се интересуват да научат, нито са подавали сигнали, нито са искали информация, нито са склонни да участват в обществени обсъждания, защото са предварително предубедени,, че от това няма да има резултат. Но тази им вяра, че всички са маскари и че нищо няма да стане не почива на абсолютно никакъв жизнен опит, нито на емпирични факти, защото поради пълната си пасивност те нямат опит, а поради нихилизма си не се интересуват от никакви факти. Когато изразяват лична позиция, то в главите им има често битуват две черно-бели манихейски категории от митологията – добрите сме ние, а всички останали са лошите. Търсят си някой, който да им е виновен за всичко – и към момента този лош някой са циганите, политиците и бежанците. В половината от случаите обаче дори нямат и позиция – за голяма част от тях или всичко е само лошо, или повтарят каквото са гледали по телевизора, или (най-често) отговарят “Това не ме интересува” и “Нищо няма да стане”.
Останалите интервюирани са от друг тип – хора със собствен опит, със собствено мислене и със собствени анализи и позиция. Някои от тях са граждански активни, а други – не. Всички обаче са потенциално готови да бъдат граждански активни – дали това ще стане или не зависи от стечението на обстоятелствата – дали ще се сблъскат с обществен проблем, който са заинтересовани да решат, дали ще попаднат на граждански активни хора, които да ги образоват и да ги подпомогнат и да се почувстват с тях в общност.
Прави ми впечатление, че няма никакво припокриване и “средни варианти” между първите два типа и третия тип интервюирани – напълно са отделени и различни.
3. Тип самостойни хора със самостоятелно аналитично мислене и със собствена жизнена позиция – в до сега събраните интервюта са около 60%. От тях почти всички имат някакъв опит с контакти с общината и с граждански инициативи. Само на най-младите (18-25 годишни) им липсва такъв опит – всички останали го имат. Около 10 % от тях са изявено граждански активни, активно участват в гражданска/и инициативи, в срещи с общинското управление, в обществени обсъждания и т.н. Всички интервюирани от този тип са убедени, че гражданите имат собствена им роля в подобряването на градската среда и че проблемите със средата на живот произлизат от два паралелни източника – 1. пасивността и липсата на гражданска култура сред голяма част от съгражданите им и 2. пасивността и некомпетентността и липсата на професионализъм, на адмнистративна и обществено политическа култура сред част от общинските служители.В анализите им много често като причини за това се изтъква невежеството и безхаберието – именно то, според тях е причина, както за престъпното бездействие на граждани и общинари по обществените въпроси, така и за престъпните им действия като злоупотреби, корупция, неспазване на нармите и закононарушения. Много често социалните проблеми се изтъкват на първо място като влошаващи качеството на средата и водещи до екологични проблеми. Причината за това интервюираните виждат галаво в безкултурието и нихилизма и за това смята, че обществен приоритет номер едно на бъдещето е окултуряването, възпитанието и образованието – почти всички са много чувствителни към въпросите и проблемите на образованието. Този тип граждани знаят да подават сигнали и в почти всички случаи са подавали такива (особено сигнали за нередности), знаят да искат информация, склонни са да участват в обществени обсъждания, макар че много рядко някой от тях е участвал в такива, било поради липса на информация, било поради липса на активен граждански опит. Почти никой от тях не знае обаче, че обществените обсъждания са задължителни по закон и че общината е длъжна адекватно и навременно да информира гражданите за тях – изключения правят район Искър (заради новото метро) и район Овча купел (заради бежанците) – там гражданите са били информирани и заинтересовани да участват в обществените обсъждания по тези проблеми. Колкото повече опит имат от гражданска активност и от комуникацията с общината в, толкова повече вярват, че от гражданските действия има резултат. Тази им вяра не е произволна, а почива на опита им, защото в някои случаи наистина има резултат от гражданските борби, дори и стопроцентов, макар и рядко. Друг път резултатът не е пълен и не е еднозначен, но винаги има такъв. Хората с такъв опит анализират общинската власт нееднозначно и комплексно и никога не са изцяло негативни, макар и да са се сблъсквали постоянно с административни безумия и злоупотреби. Почти всички подавали сигнали до общината твърдят, че последствия е имало, макар че понякога тези последствия са били неадекватни или ненавременни. (Понякога резултатите от общинската намеса дори са били по-лоши, отколкото преди СО да се намеси.) Но около 50% от подавалите сигнал са удовлетворени от реакцията на общината. Повечето от контактувалите с общински служители твърдят, че решаването на проблемите и добрата комуникация се състои в това да намериш сред служителите съвестните и професионалистите – ако се общува с такива общински служители, а не с некомпетентните и безхаберните има възможност проблемите да се решават и комуникацията да се подобри. Като общо критика към общината е че тя е пасивна, отговаря на гражданските активности (понякога с желание, а понякога и на сила), но много рядко от нея идва инициатива за контакт или дори за информиране на граждани. Но тази критика е отправена не само към общината, но и към съгражданите ни – в съчетанието на гражданската и общинската пасивност и безхаберие се раждат най-големите проблеми на столицата, включително злоупотребите, корупцията и престъпността. Прави силно впечатление, че почти във всички столични квартали има местни граждански инициативи за решаване на конкретен обществен проблем, които са разпознаваеми и често активно подкрепяни от интервюираните – т.е. по квартали има активно и разпознаваемо от съгражданите си гражданско общество. Част от тези граждански инициативи са били успешни, а онези които не са довели все още до чакания резултат не се разпускат, а продължават да съществуват и да се борят за съответния обществен казус с години на ред, като привличат нови привърженици, обществена подкрепа и стават все по разпознаваеми. Именно тези квартални активисти изглежда са основния фактор за повишаване на гражданската, политическата, обществената и административната култура на населението, защото те споделят с привържениците си опита си и придобитите си чрез опита знания за законите и обществените практики на общинско и държавно ниво. Достъпът им до привърженици и съратници потенциално се увеличава от културата на социалните мрежи в Интернет и е била силно катализирана от гражданските протести от последните няколко години.
- Какви са някои успешни и неуспешни опити на гражданите да търсят съдействие от общината
Половината от подалите сигнали за нередности са били удовлетворени от ответните действия на общината. като успешна се сочи например гражданската инициатива за запазване на парка в Хиподрума, за удовлетворяване на гражданските искания по повод метродиаметъра, за запазване на зелени площи, предвидени за застрояване. Не всички успешни гражданки инициативи са еднозначни – например успешни са и сегрегационни инициативи – за недопускане на роми от Факултета да бъдат населени в жилищни блокове в кваратал Овча купел и за недопускане да се вземат мерки за по-добри условия и адаптиране на бежанците към градската среда в София.
- Колко проактивна е общината в това да направи услугите си максимално ползваеми (лесно откриваеми и лесни за използване уебсайтове, рекламни кампании, отзивчивост на служителите)
Тук всички 100 интервюирани отговарят: “Никак не е проактивна”. За да се реши даден проблем е нужна изключителна и често всеотдайна гражданска проактивност именно защото общината е пасивна. Въпреки това някои граждани споделят, че редовно се информират от сайта на общината, но това понякога е доста трудно, а информацията е ненавременна, неадекватна и трудна за намиране или за разбиране (поради експертния или бюрокартичен жаргон, на който е поднесена). Дори за обществените обсъждания няма отговор, че някой е бил информиран за тях по общинска инициатавиа – всички отговарят, че са научили от тях от съседи и познати или от социалните мрежи в Интернет – но не от обищнските, а то гражданскиет социални мрежи.
- Има ли промяна в усещането на гражданите за работата на общината през годините (подобрява се / влошава се)
Усещането на всички три типажа граждани е че има подобрение (освен крайните нихилисти). Подобрението се сочи главно в следните две области – парковете и метрото. За зелените площи има и критики, че не се поддържат добре, а за наземния транспорт, че е амортизиран, но въпреки това и в това отношение гражданите забелязват подобрение през последните години. Относително подобрение се забелязва и в културния живот в столицата. Влошаване на средата през последните гражданите отчитат по отношение на чистота на въздуха, по отношение на частния транспорт, по отношение на градската инфраструктура и по отношение на управлението на отпадъците, но най-чувствителни са към социаланите проблеми и особено към проблемите на образованието и пробелемите, свързани с децата – детски градини, образователна система, публични площи за деца и подрастващи. Не се наблюдава подобрение по отношение корупцията и злоупотребите, нито по отношение на добрата комуникация между гражадни и община. За последното като причини се изтъкват културни фактори – като възпитанието и поведзението на общинарите, така и пасивността и безкултурието и незаинтересованастта на гражданатие.
* * *
Първата част на дискусиите във връзка с проблемите на комуникацията между Столична община и столичните граждани беше проведена в рамките на Интердисциплинна образователна мрежа “Място за бъдеще” на 4 декември 2014 г. в Центъра за култура и дебат Червената къща. Темите се оказаха актуални и дълбоки и събудиха изключително голям интерес, както сред представители на граждански организации и на общински институции (включително столичния омбутсман), така сред всички български граждани, с които споделяме общ дом – нашето местообитание София. Драгомир Константинов от Фондация Зеленика разказа за целите на проекта “София- град на бъдещето”. Петър Канев представи база данни с резултатите от въпросите на качественото проучване, проведено под негово ръководство от студентите от Катедра Комуникации и информиране на УниБИТ. Резултатите са интересни и подтикват към размисъл и към разговор. Изпълнени са с конкретика и с конкретни случаи, примери, впечатления, опит, размисли и анализи на конкретни граждани от конкретни квартали. Представянето им даде старт на вълнуваща и смислена дискусия.
Очакваната втора част на дискусията цели да представи на всички заинтересовани резултатите от анализа на проблемите на комуникацията между обитателите на град София и общинските институции, според събранитие и класифицирани до сега емпирични данни от проучването. Идеята е това проучване да продължа като постоянна и ежегодна инициатива, която да дава на общинските служители и на инициативните столичани представа за проблемите, постиженията и перспективите за трудната комуникация по въпросите за качеството на градската ни среда и зараждащото се гражданско общество в най-древната европейска столица. Изследователят д-р Петър Канев не само ще представи основните изводи от своя анализ, но и ще предостави всички налични досега данни и доклади по темата на отговорните институции и на отговорните граждани – докладите ще бъдат публикувани в научно издание, но ще са достъпни и в тяхната ежемесечна актуализация чрез няколко публични електронни платформи. В анализа е обърнато особено внимание на конкретни преживявания на гражданите при общуването с общинските институции, както и на опита, който са натрупали да се справят с комуникационните проблеми на средата ни на живот. “За ключов и особено ценен момент в изследването са конкретните идеи и предложения, които самите граждани дават за решаване на общите ни проблеми в столицата”, споделя д-р Канев и обещава да наблегне именно на тях в доклада си при анализа на събраните емпирични данни.
Още информация за тази инициатива и нейните организатори:
В края на 2013 г. фондация “Зеленика” изработи анализ за проблемите и постиженията на комуникацията и взаимодействието на гражданите на София със Столична община. Анализът и предложенията за подобряване на настоящата гражданско-общинска комуникация бяха разработени съвместно с активни граждански организации: сдруженията „Велоеволюция”, „Трансформатори”, „Настоящи и бъдещи майки”, Обществен релсов транспорт, „За Земята”, РЕЦ за ЦИЕ – България, СГС „Щастливеца“, „Див Рошков”. Предложенията бяха насочени към по-навременно, по-прозрачно и леснодостъпно (ориентирано към гражданите) информиране и насочване към ключови въпроси за дебат, както и към пълноценно отчитане на предложенията на гражданите в крайни политически, стратегически и оперативни решения на Столична община със значително културно, социално, икономическо и екологично въздействие. При възможност за интегриране и въвеждане в действие на работещи механизми в практиката на Столична община, би могло значително да се увеличи прозрачността и ще се улесни достъпа и участието на гражданите. От друга страна това ще бъде и фактор за по-уверено, по-смислено и по-качествено включване на гражданите в местното самоуправление.
На базата на този анализ и на направените предложения фондация “Зленика” се постара да осъществи по-задълбочен анализ на настоящата ситуация на контактуване на гражданите на София със Столична община чрез проекта “София – град на бъдещето”, провеждан в партньорство с Фондация „ЕкоОбщност”, и Лайбниц института за екология, градско и регионално развитие през периода от май 2013 до април 2015 г. Проектът има финансовата подкрепа на Германската федерална агенция за околна среда (DBU). Той има за своя цел да допринесе за подобряване на практиките за поддържане на градската среда в София, чрез засилена съвместна дейност между структурите на градската управа и различните активни граждански групи и сдружения в София.В рамките на проекта се предвижда и прилагането на международни практики за устойчиво градско управление и развитие, които да съдействат за подобряването на жизнения климат в столицата. Инициативата има също за свои цели да стимулира изграждането на интелигентна и устойчива транспортна система в София, както и запазването и разширяването за “зелените дробове” на столицата. Очаквани резултати са понижаването на CO2 стойностите и на фините праховите частици във въздуха на София, което ще допринесе за повишаване на привлекателността на София като място за живеене.За постигането на поставените цели са предвидени следните дейности:
Създаване на база данни с концепции за добри европейски практики за устойчиво градско управление, популяризирането на добри практики за градско развитие от Германия и други европейски градове.
Разработване на набор от препоръки, примери и насоки към структурите на градската управа за подобряване на градската среда в столицата, и за практиките за взаимодействие с граждански представители.
За целите на проекта д-р Петър Канев разработи анкета за проучване на настоящата ситуация на комуникация на столичните граждани с общината си, която бе проведена от студентите от Катедра “Комуникация и информиране” на УниБИТ и от студенти в НБУ, интегрирани към образователна мрежа “Място за бъдеще”.
Целта на дискусията “София – град на бъдещето … бъзмълвие?” е не само да представи резултатите от проведената анкета в съпоставка с препоръките на гражданските организации и на международната европейска експертиза за практики на градско устойчиво развитие. Важен аспект от разговорите ще бъдат и впечатленията на студентите-анкетьори и техните разкази и анализи във връзка с проведеното изследване.
Повече информация:
Фондация “Зеленика”: http://www.zelenika.org/bg
Платформа “Градски наблюдател”: http://www.gradskinabludatel.org/kategorii-gradski-stranici/preporki-km-stolichna-obshchina
