ДА СЕ ОБЕДИНИМ И СЪЗДАДЕМ ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ !!!

Живеем в ХХІ век. Всичко се променя. Изправени сме пред предизвикателства, каквито никога досега не са били. Знанието, културата, обществото, планетата се променят, само образованието ни и съзнанието ни изостават.

Какъв живот ни е нужен в новото хилядолетие? Все повече се нуждаем от качество на живота ни – за нас и за нашите деца. Какво означава това? Преди всичко въздух и вода, и чиста храна. Зелено пространство, в което да дишаме и да се чувстваме у дома си, където да играят децата ни. Занятие, което да ни носи радост и удовлетворение. Обич, любов и приятелство. Красота пред прозореца ни, красота вътре в нас, красота във взаимоотношенията ни. Жива човешка общност, към която да принадлежим и да изграждаме. Възможност да се изкажем, да бъдем чути, да единодействаме с другите, да участваме лично в решенията за общото ни благо. Повече демокрация, по-нова и по-жива демокрация, повече справедливост. По-малко изолация и отчуждение и повече публичност, повече комуникация, повече приятелства. Всичко това – качеството на живота ни – не е нещо, което можем да си купим или да получим наготово. То е нещо, в което трябва да участваме лично като градинари, които обработват градината си, и което изисква да го учим цял един живот.

Но дали се учим днес на най-важните неща в живота на всекиго? Учим ли истински вълнуващото по вълнуващ начин? Учим ли за най-новите проблеми и предизвикателства на епохата си? Учим ли за новата наука и за новите човешки и общностни практики, които в момента прекрояват света ни? Какво образование действително ни е нужно?

Новата наука изследва органичната цялост на света – тя е интер- и трансдисциплинна. Тя разглежда действителността не като разкъсана на изолирани фрагменти и елементи, отделени сякаш в „различни чекмеджета“, а като връзката и сложното взаимодействие между всички неща. Базира се на концепции като холизъм (цялостност), интегрализъм (взаимосвързаност), синергия (едновременно действие), процесуалност (светът е процеси, които никога не завършват), полицентризъм (светът е многообразие, в което няма само един център), автопоеза (себетворене). Новата наука не е отвлечена абстракция. Благодарение на нея съществуват технологии, които вече са се превърнали в неотменна част от ежедневието ни – като компютрите и новите енергийни, нано и био технологии. Тя крие големи рискове и ни изправя пред съдбоносни предизвикателства, но също така ни дава нови надежди и нови хоризонти. Всяка година възникват нови изумителни научни открития, които би трябвало напълно да прекроят представата ни за действителността, за света, в който живеем. Новата наука е ежедневна част от живота ни, но тя е и нещо повече – тя е наука за живота и наука на живота. Тя е и нова духовност, ново съзнание и нови етически въпроси към ежедневното ни битие, нови практики и примери за следване: нещо, което тепърва трябва да се случи и в новото ни образование, за да стане и то образование на живота, образование за живота ни, образование за през целия ни живот, и също така, образование – практически пример за следване.

Не е истинско и не е възможно образование и ново съзнание, което не минава през практиката, „през ръцете ни“, което не ни дава като образец реални примери, които да следваме, пише през 1969 г. известният философ на науката Томас Кун. Образователната пермакултурна градинка „Златарски“, в столичния квартал „Витоша“ в община Студентска, е именно такъв пример.

Градинката е разположена в район, в който доскоро нямаше обществени зелени площи, където родителите да разхождат бебета си, децата да си играят и гражданите да се наслаждават сред зеленина, благодат, спокойствие и красива природа. Градинката „Златарски“ е първото такова място в квартала. Но тя е и нещо повече – център за обществена ангажираност, за общи занимания, за практическо образование и за публични и образователни събития. Тя е площадка, която не ни е „спусната отгоре“, за да я консумираме, а истинска градина за обработване, в която всички посетители са градинарите, в която участваме заедно и градим заедно, като взаимно се учим и така ставаме по-весели, по-радостни, по-удовлетворени, по-задружни, по-добри.

Градинката „Златарски“ е разположена между улица „Проф. Георги Златарски“, до блок 18 в квартал „Витоша“, в близост до бул. „Г. М. Димитров“, недалече от Ловния парк и Борисовата градина – в полите на планината Витоша. Част е от някогашното землище на село Симеоново. Собствеността е общинска. В единия ѝ край тя граничи в непосредствена близост до витошка река – Симеоновска. За съжаление на места почвата е увредена и изтъняла, което е и още едно образователно предизвикателство към градинарите – тепърва хумусът трябва да се обогатява, да се облагородява, тепърва трябва да се развива почвената екосистема. Наред с цялостната екосистема от растителни съобщества в градинката.

Градинката има предистория. Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“ през 2013 г. подкрепи инициативата на местни жители на столичния квартал „Витоша“ да превърнат буренясалото и затънало в строителни отпадъци общинско място в приятна детска площадка с алеи, пейки, зеленина, места за отдих и места за игра. Което и стана – сдружението спечели проект към „Зелени системи“ на Столична община за облагородяване на терена, извършено предимно от инициативна група от местни хора и доброволци. Но това все още не беше достатъчно за ентусиазираните пионери-градинари. Тази градинка трябваше да стане нещо повече – добър пример и демонстрация за най-новите практики на екологично и гражданско съзнание. Градинката трябваше да надрасне бездушната среда от конвенционални декоративни видове растения и да се върне към автентичния си живот – да се обогати с местни видове, подходящи да се развиват и да ни радват самостоятелно и без човешка намеса: типичните крайречни растения на Шоплука – върби, каваци и акации, а защо не и вековните дървета, облик и символ на древна София – като белоснежния бряст и сребърнокожия бук? И заедно с това градинката трябваше да се превърне в център за най-съвременните и новаторски практики за градско земеделие. И в място за обучение на деца, на възрастни, на местни жители и на доброволци, на ученици и на студенти. Така тя би могла да стане и истински активно публично пространство – място за общностно и всеобщо образование, в един вид образователна „Агора“ на квартал „Витоша“, в интегрирана част от голямата междууниверситетска интердисциплинна образователна мрежа „Място за бъдеще“, координирана от сдружение „Щастливеца“. Тази малка градска площ има потенциала и шанса да стане поредното място за бъдеще: градинка на бъдещето. Това пожелание днес вече е факт, благодарение на гранта на М-тел, спечелен от сдружение „Щастливеца“, и най-вече благодарение на групата от ентусиазирани и всеотдайни доброволци от всякакъв възраст, пол, среда, националност и занятие, които денонощно работят в градината, не в собствената си, а в общата ни обществена градина.

Защо избрахме градината да е пермакултурна? Какво означава тази непозната и объркваща, а за някои дори плашеща дума? Може би най-точна илюстрация ни дава крилатата мисъл на известния учен Франсис Бейкън, изказана още през ХVІІ век: „Единственият начин да покориш природата е да ѝ се покоряваш“. В тесен смисъл пермакултурата (перманентна агрикултура или перманентна култура) е авангардна, експериментална, екологична земеделска практика, свързана, от една страна, със стародавния опит на традиционните култури на земеделци от цялата планета, а от друга – с най-новите научни открития и откривателства „на границите на науката“, с новото научно и еко-хуманистично съзнание, с новата човешка духовност и с ценността на качеството на живота. Пермакултурата има и висока практическа стойност, особено за малки кооперативни и семейни стопанства, тъй като оптимизира максимално естественото развитие на стопанисваните видове, следвайки високото познание за собствените им животоподдържащи закони – законите на природата. Идеята е отглежданите живи култури да бъдат трайни и устойчиви – перманентни: една перманентна градина, подобна на естествена екосистема, която се самоорганизира по унаследените си биологични принципи и която е призвана да надживее нас и внуците ни, при това с минимално – и винаги интелигентно – човешко вмешателство.

Пермакултурното земеделие е поликултурно, а не монокултурно. В науката отдавна е известно, че отглеждането на една-единствена култура изтощава хумуса и умъртвява почвата и естествената ѝ самоподдържаща се микро-екосистема. Тя не може да вирее самостоятелно, без груба човешка намеса, свързана с ползването на отровни торове и на пагубни за живота на всички видове пестициди и химикали. Пермакултурните експериментални практики са свързани с отглеждането на максимален брой разнообразни видове, които живеят на едно място заедно, в съобщества, като в естествената природна среда, някои от които се намират в симбиоза – подпомагат взаимно развитието си и взаимно се пазят от вредителите, без отрови, по силата на биологичните закони на екосистемите. Оттук идва и възможността да бъдем откриватели в пермакултурните практики: за много от видовете все още не е известно и не е изследвано как си влияят взаимно – няма ли да подобрим качеството на боба и на доматите, ако ги отглеждаме заедно? Или на царевицата и лука? Тепърва можем да пробваме това заедно.

Пермакулутурните практики са въпрос на образованост и на интелигентност. Пермакултурната градина винаги се планира, за което са ни нужни познанията на новата наука. Измерват се оптималните места за развитието на всяко едно растение – почвен състав, слънцестоене, наклон на терена, подпочвени води, състав на почвата, честота на валежите и естествен ход на дъждовната вода и водовместилищата, според релефа. Всичко това се изчислява в интеграли и функции, за да се постигне оптималното развитие на всеки един вид, за да ни се отплати той, като ни дари с красотата си и с висока, качествена и вкусна реколта, без да има нужда да се изсилваме от нерационален къртовски труд и без да има нужда да тровим никого – нито себе си, нито другит същества, с които сме призвани взаимно да поддържаме живота си в нашия общ дом. Но знанието и интелигентността не бива да ни плашат. Като човешки същества, всички ние сме призвани за тях. А в ентусиазма и радостта на труда, подобен на творческа игра, знанието се усвоява като на шега и е много по-леснодостъпно и по-пълнокръвно, отколкото ако само четем за него в учебниците.

Хората, които работят в такава градината, са призвани да бъдат истински творци. Те не работят – те творят градина. И именно затова са запалени и артистични като вдъхновени художници. Време е чрез тях да си припомним, че творчеството и артистизмът не са дрескод на наркомани и хипари, не са синоним на сектанти и на „обществени врагове“, а са белег на висококултивирания духовен човек, носител и спасител на високата култура на бъдещото, на Културата на Културните. Такива млади по плът или по дух човеци са тези, които търсят и откриват хоризонти и с които с право свързваме надеждите си за бъдещето ни на общата ни Земя. Те са малки и скромни, защото всеки градинар се научава да е скромен, но при тях всичко е истинско.

Ентусиазираната група от главните градинари-творци в пермакултурната градинка „Златарски“ засега включва:

Наташа Маринова – експерт по опазването и управлението на природните ресурси

Тя е работила в тази сфера като съветник за Европейската комисия, Европейската агенция за опазване на околната среда, холандското правителство, общините Варна и Кърджали. Наташа Маринова е съавтор на съвместно издадения от водещи европейски академични институции и  Европейската агенция по околна среда доклад за бъдещето на европейските градове в условията на променящ се климат и на съвместно издадения от водещи европейски академични институции и Директората на ЕС по околната среда доклад за бъдещето на европейските водни ресурси. Тя е ентусиазиран последовател на пермакултура и я практикува от пет години в градски условия,  провеждайки и обучение на доброволци.

Наташа Маринова изготви дизайн на градината.

арх. Филип Битраков – пчелар, архитект и доброволец в изгражданетона градинката, изнесе първата открита лекция пред студенти от образователна мрежа “Място за бъдеще” (от специалност Комуникация и информиране на УниБИТ)

Симона Бонева  – фотограф

Emmanuel Boisgontier – изготви сайта, програмист

Юли Дамянов – дизайн за рекламните табели

Ева Палардо– доброволец с голям опит в изграждането на пермакултурни градини

Огнян Димитров – координатор

Петър Вълчовски – ръководител; Международни отношения, Магистър, инициатор за изграждане на градинката и местен жител на квартал Витоша.

Сред доброволците им и университетски преподаватели и студенти от различни университети и специалности, изследователи, лекари, военни, ветеринари, биолози, лесовъди, издатели, международни експерти, писатели, художници, артисти, архитекти… Всъщност всеки желаещ може да се включи и да разшири нашата интердисциплинна взаимно-образователна общност от градинари-творци.

 Какво изградихме досега:

Спирала на билките: лавандула, розмарин, маточина, джоджен, копър, магданоз, чубрица, босилек, мащерка, риган, салвия (градински чай), левурда, див лук, естрагон. В мандалата засадихме заедно с билките и домати, краставици, фасул, тиква, тиквичка, люта чушка, грах, царевица, слънчоглед, брюкселско зеле и… цветя: тагетес и мушката. Те са медностни и полезни за почвата. Тепърва ще садим още видове. Всеки посетител на градината може да донесе или да предложи нещо за засаждане.

Дом за животинките:  В природата устойчивостта на естествените екосистеми до голяма степен зависи и от присъствието на различни насекоми, птици и други дребни животинки. За тях конструирахме, сглобихме и поставихме къщички и хранилки за птици и хотел за полезни насекоми – едно изключително просто и особено забавно за децата начинание. За радост на малките, сред градинката можем да се срещнем и с жив Ежко Бежко – сред тревите, билките и цветята се разхождат таралежчета.

Компостер: Почвата също има нужда от грижа и от храна. Ето защо под дебелите сенки в периферията на градинката създадохме демонстрационен компостер – естествен инкубатор за създаване на хумус и за развитие на почвените микро-екосистеми, където местните жители могат да компостират част от органичните отпадъци от домакинството си – чушки, краставици и домати, плодове, кори от пъпеш или диня, утайка от кафе или от чай, черупки от ядки. Забележителното е, че, поставен в природна среда и покрит със слама и шума, органичният отпадък не мирише лошо, а напротив… ухае приятно! Не забравяйте обаче, че в никакъв случай не бива да поставяте в компостера месо, останки от месни и животински продукти или хляб! Почвата е вегетарианец – тя се храни само с естествени плодове, зеленчуци, шума и слама!

Рециклиране: Майсторите-доброволци преустроиха в нещо полезно и част от наличните на терена строителни и други отпадъци – в градинарски бараки и складове за инструменти, в импровизирани саксии, в места за отдих и за игра…

Бъдещето на градинката е тя да се превърне в обществен център за образование, интегриран към образователна мрежа „Място за бъдеще“. Тя ще представя възможност на доброволците и посетителите да се обучават взаимно, на малките – да се учат чрез вълнуващи и забавни игри, на учениците – да осъществят зелено училище на открито, но… в градска среда, на студентите от различни университети и специалности – да осъществят учебните си практики и част от семинарите си в реална дейност, на преподавателите, учените и практиците – да реализират поредици от лекции на открито.

Първите обучения вече започнаха. Тепърва градинката ще се превърне в център за образователни и други публични събития и граждански инициативи, в място за среща, взаимно опознаване и взаимно обучение на представители на различни среди, на различни професии и специалности, на различни поколения и на различни националности. Радостно е, че в това отношение срещаме пълната подкрепа и съдействие и на местната община и на районния кмет.

В перспектива виждаме образователната пермакултурна градинка „Златарски“ и като модел и пример за създаване на мрежа от подобни градини – образователни центрове в градска среда, в различни квартали в целия град.

Текстът подготви:

д-р Петър Канев, университетски преподавател и учен-изследовател, изпълнителен директор на СГС „Щастливеца“ и координатор на Интердисциплинна образователна мрежа „Място за бъдеще“

Допълнителна информация за Образователната пермакултурна градинка „Златарски“:

Мястото на зелената градинка – ул. „Проф. Георги Златарски“, до бл. 18

Интернет страница (сайт) на градинката и групата на проекта във Фейсбук

Сайтът на сдружение „Щастливеца“ и Образователна мрежа „Място за бъдеще“: http://placeforfuture.org

Физико-географска характеристика

Обектът е разположен в южната част на София, в подножието на Витоша в района на община „Студентска“, кв. „Витоша“, м. Юзината. Обща площ на обекта е …кв.м.

Климатичната характеристика

Климатичната характеристика на района се обуславя от близост с планината Витоша. Най-много валежи от дъжд се наблюдават през май, а първият сняг обикновено пада през ноември. Тази година се наблюдаваха обилни валежи – над наблюдаваните от предишните години норми. В последните години от време на време се наблюдава явлението „остров на топлината“, свързано с по-високи температури, което е характерно за централната част на града. Това е следствие на голямото застрояване на масивни сгради и на все по-интензивния ефект от глобалните климатични промени, установен и от Института по метеорология при БАН.

Води

До границите на обекта преминава Симеоновска река.

При изследване на коли титъра на водата в л-я Имунолаб-РВ бе установено че е в границата на нормата. Също не бяха доказани и други патогенни микроорганизми.

Релеф и почва

Релеф: долинно-склонов, планински. Подножен ланшафт. Почва: алувиално-ливадна и делувиално-ливадна. Този вид почва е благоприятна за развитие на някои традиционни, характерни за района селскостопански производства – зеленчукопроизводство, овощарство и др.

В обекта рН на почвата е леко кисело – около 5,5.

На територията на община „Студентска“ се срещат представители на естествена растителност. В близост е и паркът „Борисова градина“. Районът благоприятства за развитие на градско пчеларство.

Проектът на Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“ по програма „Мтел еко грант“, 2014: „Био-център в обществена полза – квартал Витоша, ВЕЦ Симеоново“, финансиран от мобилния оператор Мобилтел, стартира на 17 юни 2014 г. Седеммесечният проект цели да превърне една квартална градинка в остров на биоразнообразие и пространство за градско земеделие. „Подобни градини вече не са рядкост в големи градове като Ню Йорк, Лондон, Барселона, Лос Анджелис, Берлин и много други. Те не само ни връщат към едно позабравено от съвременния градски човек познание – как се отглежда и откъде идва храната, но най-вече са доста добър повод хората да се събират около грижата за средата, в която живеят. Също са чудесен начин да сме близо до природата и в ежедневието си в града. Известно е, че работата със земята намалява нивото на стрес и изпълва човек с чувство на удовлетвореност, нещо, от което определено се нуждаем в забързания градски начин на живот“, споделя Таня Илинска, доброволец в проекта.

Градината включва големи и плодни дървета, ядливи храсти, пълзящи растения, зеленчуци, билки и подправки, или с други думи изобилие от разнообразни растителни видове, които на всичкото отгоре произвеждат и храна. Всички те ще бъдат комбинирани така, че да изпълняват различни функции в градината, да се пазят едно друго от вредители и да си помагат, за да се сведе до минимум нуждата от външна намеса (така нареченото комбиниране на растенията в  „гилдии“). Ще бъдат провеждани и редица работилници (билкова спирала, хотел за насекоми, отглеждане на гъби в градска среда и други). Отворени са за всички, които са любопитни и жадни за нови знания, стига да не свършат местата.

Екипът на проекта се състои от активни граждани от квартал „Витоша“, други столични квартали и членове на Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“. Проектът се финансира от мобилния оператор Мобилтел ЕАД по програма „Мтел еко грант“, осъществява се с партньорството на Столична община – район „Студентски“, „Къщата“ – център за малки изследователи, и Джуниър Ачийвмънт България.

За контакти: Петър Вълчовски – ръководител,  petarvalchovski -в- gmail.com, тел. 0886 28 22 99

ул. „Проф. Георги Златарски“ 25

 

* * *

(Списъци)

Списък на наличните в градинката диворасли дървета и храсти:

4 бр. големи тополи и над 5 бр. малки, 2 бр. орех, 2 бр. круша, 2 бр. върба, 6 бр. череши (2 от тях са изсъхнали), 1 бр. джанка, 1 бр. саморасъл млад явор, 2 бр. ела, множество групи от малки акациеви дървета, къпинови храсти, шипкови храсти.

-

Списък на видовете и инфраструктурата, включени в градината по проекта към „Зелени системи“ на Столична община през 2013 г.:

10 бр. колоновидна туя, 1 бр. смърч, 10 бр. хвойна, 200 бр. маргарита, карамфил, иглика, 60 бр. хортензия, 3 бр. спирея, 4 бр. форзиция, 3 бр. керия, 4 бр. люляк, 3 бр. дрян, 4 бр. лоницера, 28 бр. лигуструм, 5 бр. котонеастер, 5 бр. кисел трън, 5 бр. японски чашкодрян, 2 бр. липа, 1 бр. пергола, 6 бр. пейка с облегалка, 3 бр. кошче за отпадъци, плодна пръст, мулч, декоративни камъни, пясък и дървени дъски, с които смятаме да сковем пясъчник за игра.

ОТКРИВАНЕ на 19 септември 2014

*спонсорът е М-тел екогрант: http://www.mtel.bg/priroda