Category Archives: - ПОЕЗИИ и крилати цитати :

Радосвета Кръстанова – Моето Място за бъдеще (Есе)

Моето място

Блян за Място за бъдеще

Радосвета Кръстанова:

Често споря с приятели, студенти и колеги за смисъла на това да бъдеш активен в България. Разговорът – емоционален, скептичен или излъчващ умилително снизхождение от страна на събеседниците ми – неизменно стига до едно и също:

Ние, българите, сме калпав народ, най-ощетеният на Балканите, държавата ни е най-неуредената от всички възможни, природата ни – най-лошо опазвана, пътищата – с най-много дупки, инфраструктурата и културата – под всякаква критика, образованието – допотопно, политиците ни – най-безхаберни и корумпирани, и прочие, и прочие. Нашите сънародници са неграмотни, некултурни, затънали са в чалга; освен това са неинициативни, немотивирани и некомпетентни.

Наскоро обаче проведох ето такъв разговор с две мои студентки. Те се жалеха от простотията из България и се питаха досущ като Алеко „Швейцария или…?“ Когато ги запитах дали и те не са част от картинката, те горещо заспориха – родителите им били други, случили били на роднини, учители, приятели, родили се в среда, пръкнали се с генетично заложени таланти. Запитах ги дали негативните им наблюдения се отнасят и до моя милост. „В никакъв случай, как можете да си го помислите.“ А за моите родители? – Очевидно също не, нали до голяма степен те са ме създали такава, каквато съм. Започнах да разширявам кръга на заподозрените – назовах други колеги, преподаватели, студенти, близки на моите студентки – и тук отговорът беше същият: „Да, ама ние не говорим за тези, те са от онези, ДРУГИТЕ. Вие знаете за какво говорим, не се правете, че не разбирате.“

Излиза, че когато опрем до конкретика, разговорът затъва в шизофрения – тези констатации се отнасят за ДРУГИТЕ, но не и за мен, моите родители, моите приятели.

А това е така, защото…

Българинът като индивид е единица мярка за интелигентност, съобразителност и оправност, за успех и гъвкавост, но само когато се озове в чужда, добре организирана, стандартизирана и цивилизована среда…

Изводите се налагат от само себе си – аз съм кадърен и надарен, проблемът е или в системата, или в ДРУГИТЕ. Пътят към спасение е бягството – бягство навън, в чужбина; или навътре – в себе си, във все по-тесния приятелски кръг.

Мечтите ни са изчерпват със същото – мечтаем как да се спасим от българската действителност, а не как да живеем по-добре в нея. Защото за да живеем добре в нея, трябва да работим заедно с ДРУГИТЕ, а за да работим с тях, трябва да имаме собствен, но споделен проект за бъдеще…

МЕЖДУВРЕМЕННО…

Един българин от Сливен, председател на местно сдружение, успява експертно да докаже, че водата, която тече в канализацията на града, е непитейна, защото е ръждива, и следователно – неползваема, и да заведе дело срещу съответното ВИК за дискриминация над населението.

Няколко млади хора, влюбени в магията на Иракли, успяха с подръчни средства, много ентусиазъм и денонощен къртовски труд (за последното едва ли мнозина си дават сметка) да превърнат местността в легенда, действията си – в национално движение, а кампанията „Да спасим Иракли“ – в един от малкото ярки и разпознаваеми символи на гражданска активност в България.

Едно малко гражданско сдружение от малко селище край София съумя чрез референдум да оповести, че не е съгласно да продължава да живее близо до сметище за радиоактивни отпадъци.

Няколко организации, сдружения, групи и просто граждани преодоляха различията си, обединиха усилията си и създадоха коалиция „За да остане природа в България“.

Примерите могат да бъдат продължени. Хубавото е, че те са много повече, отколкото можем да си представим. Лошото е, че тези хора почти не се познават помежду си, не знаят едни за други и това ги прави слаби и уязвими. Липсва им трибуна, място за среща, пространство, където да споделят опита си, да разкажат за проблемите и успехите си, да предадат посланието си.

Ние решихме МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ да бъде това място. Място, където се срещат студенти, преподаватели, експерти, природолюбители или просто хора с ярка, активна позиция. Място, където добрите примери стават видими. Място, където всеки, който се вълнува и проявява интерес, може да се осведоми, да научи и да предаде наученото, като разшири мрежата от знаещи и активни хора.

Нашият проект е това място да се установи в университетския свят, да се превърне в средище за информация, дискусия, дебат, в трибуна на добрите практики, които медиите трудно, рядко или тенденциозно (не) отразяват. МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ вече намира своето място в учебните програми на департаментите, факултетите, университетите.

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ е общност от солидарни хора, за които професионалната компетентност допълва гражданската изява, а гражданската позиция изгражда ярки личности.

Желанието ни е да покажем, че у нас има хора, които живеят в настоящето, но с делата си правят бъдеще. Затова даваме думата на онези, които не чакат да дойде голямото Добро, а се задоволяват с малкото, но навременно начинание. Така ще демонстрираме, че гражданското общество в България съществува не само във фантазията на политолозите, че гражданската активност за някои българи не е добро пожелание, а реално състояние.

Ние искаме да превърнем островите на гражданското общество в ясно забележим архипелаг.

А моето лично желание е да убедя студентите и колегите си да се включат в този проект, да умножат посланието му и да го предадат като щафета…

В това има идея за приемственост, за устойчивост, за развитие…

В това има Бъдеще.

ВИЖ ОЩЕ:

Радосвета Кръстанова – Има ли време за бъдещето? Устойчиво развитие и гражданско участие

Радосвета Кръстанова - Зеленото движение в България

Радосвета Кръстанова: “Марсианци ни управляват

Петър Канев – Място за бъдеще? или Заедно срещу помията (Есе)

СнимкаПетър Канев 

Mясто без бъдеще?

Не знам как да нарека това, което става с всичко живо – души, хора, животни, природа – у нас напоследък, особено ярко пък по Черноморието. Чалга, кич, простотия, мутри, престъпност, корупция – всичко това вече са слаби думи, изтъркани и необхващащи цялостното лице на гадостта, в която потъваме. Мисля, че най-точната метафора е помия.

Помията залива постепенно всичко и всички – думи, хора, медии, градове, морета и планини. Какво можем да направим заедно срещу помията? Най-малкото, което можем да направим, е да кажем открито и ясно, че не я искаме! И това няма да е малко, ако го направим по всички възможни начини, с всякакви средства – кой с каквото и когато може, но най-вече непрекъснато и постоянно, наистина всички. Като начало ПРАВЯ едно малко нещо срещу помията – нещо съкровено. ТО е и посвещение – на всички, които направиха нещо въпреки безнадеждността, въпреки отчаянието, въпреки мизерията и умората, въпреки личните си ангажименти и проблеми, и въпреки помията.

Този текст написах в разгара на кампанията „Да спасим Иракли“ през лятото на 2006 година. От тогава, колкото повече правя по едно малко нещо срещу помията всеки ден, толкова повече песимизмът и отчаянието ми избледняват. Така става, когато човек прави нещо малко всеки ден и в малките неща се създава общност от хора, общ дух, общо настроение, общо движение към едно друго място –

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ

Не блян, не проект, не утопия. Истинско конкретно място, в което се случват може би множество малки революции… Те започват вътре в теб, в главата, в тялото и в съзнанието ти – излизат навън като пример, защото не си сам, и се прехвърлят от човек на човека като верижна реакция, като енергията през невроните.

Когато стечението на обстоятелствата ме хвърли в един конкретен проблем преди четири години, в мен блеснаха няколко поредни светкавици:

– Не е възможно такъв кошмар да се случва!

– Не е възможно да има такива всеотдайни достойни хора в нашето време! Защо никога не съм чувал за тях?

– Не е възможно тези хора да са толкова много! Никога не съм предполагал, че съществуват, а са били винаги около нас. Няма ги в медиите, никой не знае за тях, кой би могъл да предположи, че съществува гражданско движение у нас!

– Как ще се погледна отсега в огледалото, ако не подкрепям тези хора поне с нещо малко?

– Не сме сами!

– Боже, какво можело да се случи! Има някаква магия, някакво добро вълшебство, чудото е с нас!

– Това движение е като живота, когато си влязъл в него, връщането назад е самоубийство…

Така с течение на няколко години покълна и израсна мястото за бъдеще. То има нужда от още много грижи, а плодовете му може би няма да видим приживе. Грижата за него – това е дарът, който получаваме. А мястото за бъдеще ни е нужно, защото може да се случи и на място без бъдеще. И ако у нас солидарността, активната гражданска позиция, социалната връзка между хората са все още забравен спомен от далечното минало, то това може да се промени, като започнем от начало, като пионери, днес, не утре, тук, а не някъде другаде. Многото малки примери, устойчиви и постоянни, всеки ден създават истинските общности от хора, общество, култура, политика, развитие. Има ли смисъл от тях? Само от тях има смисъл. Смисълът на мантрата устойчиво развитие.

Всичко започна от емоциите и в техния шок постепенно се разстлаха нови хоризонти – нуждата от повече разум, от повече съзнание, от повече светлина. А мястото, където това може да се случи, е мястото, където се учат и формират хора. Място, където покълнва бъдещето, е образованието. Какво ще е това бъдеще, зависи от всеки един от нас.

Често се опитват да ни убедят, че всяко усилие е безпредметно, освен усилията да уредиш себе си и само себе си за сметка на останалите, че не съществуват общи ценности, а само обективни явления. Една обща ценност обаче е вътре в телата ни – оцеляването на живота. Да победим природата означава да победим живота. Да победим живота означава да сме мъртви.

Малкото семе, което покълнва в земята, е бъдещото дърво. Мястото, където могат да покълнват семена, е място за бъдеще.

Спомням си една песен отпреди години, в която се пееше: Yesterday starts tomorrow. Tomorrow starts today. Струва ми се, че след първата година на „Място за бъдеще“ разбирам този текст по нов начин. Бъдещето се намира в настоящето тогава, когато преоткрием и препрочетем паметта на миналото…

За бъдещето е по-добре да се говори или малко, или нищо. Ще си позволя в заключение да напиша нещо малко. В „Място за бъдеще“ се случи така, че ние не правихме проект за устойчиво развитие, който ще се реализира някога – далеч в бъдещето. Ние творихме и участвахме в устойчивото развитие на България в реално време и пространство, тук и сега. Видях във Варна един графит, който гласеше: “Бъдещето съществува още”, а на протестите в София от 2013 плакат, който гласеше “Място за бъдеще”. Това, което направихме с пълно сърце в миналото, вече е наше настояще и наше бъдеще – то и гаранция, единствена гаранция, която утре гласеше, вчера гласи и днес ще прогласи: Тук и сега беше, е и ще има бъдеще… Докато сме тук – всички ние – вчерашните, днешните, утрешните – то все още диша: Бъдещето не само беше – Бъдещето още съществува.

Радвам се, че дотук успяхме и че мога да повторя някогашните си думи:

Посвещавам този проект на всички, които направиха нещо въпреки безнадеждността, въпреки отчаянието, въпреки мизерията и умората, въпреки личните си ангажименти и проблеми, и въпреки помията.

ВИЖ ОЩЕ:

Петър Канев – Екологизмът между нова мизантропия и нов хуманизъм

Петър Канев – Пробуждането на гражданското общество

Екип на “Място за бъдеще”: Калин Ненов

Калин Ненов - координатор в издателската и виртуалната кампания на “Място за бъдеще”, преводач, редактор

гражданска активност: двигател в Човешката библиотека; създател и координатор на МРЕДЖАН; участник в разработката на “Екологично и практично

граждански опит: доброволец към “Зелени Балкани“, “За Земята“, “За да остане природа в България”; участник в над 500 международни електронни кампании за опазване на природата; “специализира” в опазване на горите, роля на личните избори

професия: преводач, редактор, литературен агент, преподавател по творческо писане

научно-образователна квалификация: бакалавърска степен от програма Чужди езици и култури – Англицистика в Нов български университет; Европейска магистърска програма по превод, пак там

професионален и непрофесионален опит: тук

две думи: холизъм, свързвам

за връзка: kalin.m.nenov -в- gmail.com

ЧУЙ ТУК:

Калин Ненов за Място за бъдеще (заедно с Габи Петрова и Мартин Микуш) по Jazz FM:

081112_MartinGabiKalin-JazzFM

Мигновечности

Има един миг от пътуващия ни семинар през май. Четирийсетина човека сме насядали по тревата около каменен кръст, прояден, но устоял на времето. Петър разказва за обичаите на обричането и връзката, която са усещали хората преди нас с природата и стихиите. Чипровската планина насреща мълчи – тя няма нужда от думи, за да я усетим. Отдолу, от ниското се надига мъглива пелена, готова да ни обвие в безвремието на приказния свят. Светът е приказен. Не само сред планината и милувката на мъглата…

За такива мигове мой приятел измисли думата „мигновечност“.

Кал

ВИЖ ОЩЕ:

Калин НЕНОВ (НБУ, СГС ЩАСТЛИВЕЦА)The Human Library – Alternative Culture and Society of XXI Century (на английски език): lecture at the Traveling university and Summer school for sustainable regional development Place for Future: Chiprovtsi 2013, 3-9 June 2013, Chiprovtsi, Bulgaria

Нуждаем ли се от Природата?;

Големите малки промени, които можеш да направиш в живота си

„Нишките, които се прекъсват“ и глобализацията – есета

* * *

Георги Стефанов – Как започна Място за бъдеще (Есе)

Георги Стефанов

Беше някъде през лятото на 2007-а: горещо лято, мнооого горещо, и заради времето, и заради страстите на младите протестиращи хора, които бяха по улиците месеци наред, за да защитават природата, нашата, българската природа, с която всички ние много се гордеем, но забързани от проблемите в тежкото ни ежедневие, забравяме за уникалността ù.

Вероятно за голяма част от страничните наблюдатели в колите и по тротоарите беше много странно какво точно искат тези млади хора… Повечето от тях бяха свикнали да виждат протестиращи по улиците за по-високи заплати или пенсии, а тези млади хора искаха само едно: да имат бъдеще, и да могат техните деца да получат поне това, което и те са имали – глътка кристален въздух, чиста планинска вода и места, от които ти спира дъхът…

Някъде по това време в задуха на големия град на по халба бира се зароди и идеята за проекта МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ. Омерзени от всичко случващо се около нас, от десетките случаи на тотално пренебрегване и нарушаване на законите, както и от бързите темпове на загубата на нашата уникална природа, Петър и Ради търсеха съмишленици, с които заедно да реализират идеята на МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ.

Идеята беше ясна за мен и много навременна. Поглеждайки само няколко години назад в началото на хилядолетието, когато проблемите бяха по-малко, но пък и хората, работещи в сферата на опазването на околната среда и търсещи решения, също бяха няколко дузини, аз мога да кажа, че реалността е много различна към момента.

Днес вече има ново поколение хора. Хора, които осъзнават, че от тях зависи много, че те могат да променят своето бъдеще и че неправилните стъпки днес определено ще доведат до големи затруднения утре. Именно на такива хора разчитаме ние: хора с будна съвест, хора с идеи, хора, отговорни към бъдните поколения, хора, осъзнаващи накъде се е забързало човечеството и до какви фатални последици може да стигнем всички ние, ако не вземем мерки, СЕГА И ВЕДНАГА.

Личните ми виждания съвпадат с цялата концепция на проекта. МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ си поставя за цел да обедини онези свободолюбиви хора с „незасегнати души“, които имат визията за важните неща от нашето съществувание, а също така и да се опитаме да си помогнем взаимно. Такива хора има в университетските среди и затова основното поле на действия е именно там. Тези млади и активни хора утре ще бъдат носителите на идеята за новото съвместно бъдеще.

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ е проект, които цели да обедини и да помогне на всички онези активни студенти и граждани, които в определени моменти са останали неразбрани от своите колеги, приятели, роднини. МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ е именно полето за изява и обогатяване на всеки един от нас, с идеите на другите.

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ има една основна цел – да създаде предпоставка за по-добро бъдеще, с повече щастливи хора и по-малко проблеми.

* * *

ВИЖ ОЩЕ от Георги СТЕФАНОВ: 

Екип на “Място за бъдеще”: Радосвета Кръстанова

Радосвета Кръстанова -

председател на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”

вдъхновение: сюрреализмът

граждански опит: коалиция “Нулеви отпадъци”, коалиция “За да остане природа в България”

професия: преподавател по специализиран френски език и по екологични политики в Нов български университет

научно-образователна квалификация: Магистър по френска филология, специализация – превод, асистент по френски език за политолози, докторант по Политически науки в Нов български университет и в Бургундския университет в гр. Дижон, Франция

професионален и непрофесионален опит:  Студия за игрални филми “Време”, БНР, Редакция за българите в чужбина, Литературно-философски клуб “ИДИОТ” към ЦСДК (1995-2003), издателство “Аргес”, издателство “Кама”, училища “Европа”, Френски институт, Франкофонска агенция, Музей “Земята и хората”, както и много други приключения…

две думи: сюрреалист в действие

за връзка: radosvetakk – @ – gmail.com

ЧУЙ ТУК:

Радосвета Кръстанова за Място за бъдеще по Дарик радио:

081031_Radi-Darik_56kbps

по RFI:

081029_Radi_RFI_56kbps

ВИЖ ОЩЕ:

Радосвета КръстановаИма ли време за бъдещето? Устойчиво развитие и гражданско участие

Основните характеристики на новата смислова парадигма преобръщат из основи традиционната парадигма на Модерността. Накратко, те се изразяват в следното:

  1. Свързаност срещу Отделеност и Обособеност
  2. Холистичност, Цялостност срещу Фрагментарност
  3. Далновидност срещу Късогледство
  4. Дългосрочност срещу Краткосрочност
  5. Интердисциплинарност срещу Тясна специализация и Профилираност
  6. Хоризонталност срещу Вертикалност
МиниизображениеРадосвета Кръстанова - Зеленото движение в България

Радосвета Кръстанова представя книгата си “Зеленото движение и зелените партии в България: между интеграция в системата и системна промяна” (издадена от Фондация Фридрих Еберт)

ЗЕЛЕНОТО ДВИЖЕНИЕ И ЗЕЛЕНИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

Книга от Радосвета Кръстанова

Зеленото движение и зелените партии в България: между интеграция в системата и системна промянаСЪДЪРЖАНИЕ

Увод

  • Зеленото движение като дисидентствоЗараждане на зеленото движение в България
    Дисидентското движение между еко-хуманизъм, защита на човешките права и социална промяна
  • Зеленото движение като НПО. От дисидентската политика до европейските политики.

    Професионализация и европеизация на зеленото движение
    Създаване и укрепване на зеления НПО сектор
    Институционализация на екологичните теми в политическия дневен ред
  • Зеленото движение като гражданско движение от нов тип или “новата зелена вълна”

    Зеленото движение в контекста на “края на прехода”: Нови предизвикателства, нови теми, нови актьори
    “Гражданска” зелена политика. От локални кампании към глобална промяна.
    От гражданските групи до създаването на нова зелена партия
  • Зеленото движение и зелените партии – Партии на статуквото и партии на промяната

Миниизображение Зелени движения и Нова политика в Европа

Радосвета Кръстанова –  В рамките на конференция “Екология и политика на Балканите и в Европа”, организирана от Институт по балканистика БАН, 12 декември 2013 г.

МиниизображениеРадосвета Кръстанова22 години от първия екологичен граждански протест (8 март 2010 – в Червената къща)

Веселина Антонова и Радосвета Кръстанова – 22 години от първия екологичен граждански протест (интервю в Под лупа – ТВ Европа)

МиниизображениеРадосвета Кръстанова и Петър Канев: Еко рок фест Спасете Русе – 21 години по-късно

Откриване на дискусията “Природота чука на моята врата – в памет на Димитър Воев”. Събитието беше открито от Радосвета Кръстанова, председател на гражданско сдружение “Щастливеца”.

МиниизображениеРадосвета Кръстанова – Устойчиво развитие и културна сфера

В рамките на Пътуващ университет и Лятна школа за практики на устойчиво регионално развитие Място за бъдеще: Чипровци 2013: ас. Радосвета КРЪСТАНОВА (НБУ, и Софийско гражданско сдружение-Щастливеца)

Какво (НЕ) знаем за ГМО ?: от Радосвета Кръстанова и Петър Канев

Генно-модифициращата технология  е разработена с цел лечение на наследствени болести. По изкуствен начин чрез вируси в ДНК се „присаждат“ гени от друг вид организъм. Възможностите на тази био технология скоро привличат интереса на гигантите в химическата индустрия като Монсанто, Арева и Дюпон,

МиниизображениеЗа климата и хората или българската следа в Копенхаген – ас. Радосвета Кръстанова, НБУ, СГС-Щастливеца – видеозапис

Радосвета Кръстанова откри събитието, посветено на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите

МиниизображениеРадосвета Кръстанова: Място за бъдеще – въплътената теория

В рамките на Пътуващ университет и Лятна школа за практики на устойчиво регионално развитие Място за бъдеще: Чипровци 2013: Софийско гражданско сдружение-Щастливеца

МиниизображениеРадосвета Кръстанова представя книгата “Място за бъдеще – година първа”

В Червената къща

Радосвета Кръстанова: “Марсианци ни управляват

Интервю на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, проведено пред някогашната резиденция на Тодор Живков в Арбанаси във връзка с политологическата конференция, посветена на 20 годишнината на българския преход.

МиниизображениеОткриване на първия Пътуващ университет Място за бъдеще: Чипровци 2013

Въведение в Първата международна лятна школа за практики на устойчиво развитие – в Залата с килимите на Чипровския музей на Историческия хълм в град Чипровци.

МиниизображениеОфициално откриване на Пътуващ университет Място за бъдеще: Чипровци 2013

 Официално откриване на Пътуващ университет Място за бъдеще: Чипровци 2013: *Модератор – ръководителят на проекта – Радосвета КРЪСТАНОВА (НБУ, СГС-ЩАСТЛИВЕЦА), Официални лица: Анатоли ПЪРВАНОВ - кмет на Чипровци, проф. Антони СЛАВИНСКИ – президент на НБУ, доц д-р Валери ЛИЧЕВ - ръководител на Секция Антропологически изследвания към Институт за изследване на обществата и знанието при БАН, Светлана ТРЕНЧЕВА – директор на Чипровското училище „Петър Парчевич“, Регине ШУБЕРТ - директор на [...]

Среща с френския полярен изследовател Емануел ЮСЕНЕ – журналист, писател, издател и инициатор на групата за изследване на далечния север“Робинзоните на ледовете“:
Водещ – д-р Радосвета Кръстанова, Нов български университет и Образователна мрежа МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ.

  • Радосвета Кръстанова – Моето Място за бъдеще (Есе)
  • Желанието ни е да покажем, че у нас има хора, които живеят в настоящето, но с делата си правят бъдеще. Затова даваме думата на онези, които не чакат да дойде голямото Добро, а се задоволяват с малкото, но навременно начинание. Така ще демонстрираме, че гражданското общество в България съществува не само във фантазията на политолозите, че гражданската активност за някои българи не е добро пожелание, а реално състояние.

    Ние искаме да превърнем островите на гражданското общество в ясно забележим архипелаг.

* * *

cropped-logosymbol.gif