Category Archives: - ПОЕЗИИ и крилати цитати :

“Истории от Невидимото” – поетично-музикален артистично-образователен сериал с подкрепа на Сдружение Щастливеца

През пролетта на 2024 г. Трансдициплинна образователна мрежа “МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ” стартира нова инициатива: поредицата “Истории от невидимото” с Петър Канев и приятели.

Поредицата от събития под наслов „Истории от невидимото“ обединява в една сцена поети, актьори и музиканти. Инициативата е на поета-преподавател Петър Канев, като идеята е творците да получат сценично време за по-задълбочено представяне на своите идеи и да се свържат по между си.

Основната идея на поредицата е да се градят невидими мостове – между ум и чувства; между личност и общност; между хуманитаристика и изкуства; между науки и нравственост; между радост от живота и образование отвъд клишетата и между активни мислещи хора; откриватели и творци от различни сфери.

“Истории от невидимото” е необикновен сериал на живо – разбира се с преживяването и е трудно да се обясни без участие. Входът за всички заинтиргувани е свободен. А стремежът ни е всеки епизод да бъде вълнуващ и вдъхновяващ. Поредицата представления има “скрит сценарий” и постоянен екип. Всеки епизод се развива на различно място и с участието на различни творци и гости от различни сфери (поет/еси; автори на песни и музика; актьори и актриси; мислещи хора и пре-откриватели на невидимите чудеса на живота и на човешките души).

Следващият епизод от “Истории от Невидимито” ще се проведе на 19 май 2024 (неделя) от 17.00 ч. в Клуб-сладкарница “На сладки приказки” в гр. Перник – на бул. Юрий Гагарин в кв. Изток (зад Билата) с домакин Златина Станкова. Ако идвате от София с влак трябва да слезете на спирка “Метал”; а може и с всички маршрутки Перник-София-Перник – те спират пред самата сладкарница.

Гастролът на “Истории от невидимото” в града на Кракра ще представлява своеобразен “римейк” и продължение на предишните два епизода от поредицата – “В заешката дупка” и “Еко-логия” с участието на:

Виолета Златарева – поезия

Димитра Канева – поезия

Владимира Иванова – поезия

Димитър Петров-Регин – поезия

Денис Олегов – поезия и авторски преводи

Радосвета Кръстанова – авторски преводи

Петър Канев – умни думи; а също и поезия с песни

Мирослав Моравски – Моро – авторски песни

арх. Гергана Стефанова – любими песни за китара и вокал

Александър Иванов – поезия и още нещо

Възможно е да се включат и други гости и участници; заедно с героите от представлението Инка и Янка; Инчо и Янчо; бунтовници и помирители…

В предишните епизоди от “Истории от Невидимото” вежте също така:

Виолета Златарева е автор на сборника с разкази “Академия за китове” (адаптиран и като театрална постановка) и на стихосбирката “Регистър злополуки” (2023 г.). Тя организира и участва в благотворителни дейности и пърформанси, концерти и културни събития с кауза.

Архитект Гергана Стефанова е преподавател в Нов български университет. Тя свири на пиано и китара от малка, но с големи периоди на прекъсвания. Вдъхновяват я да почне отново: Сиксто Родригес (Шугърмен), Пърл Джем, група Монолит и учителите – Бийтълс и Ролинг Стоунс.

Димитър Петров-Регин е автор на сборника с разкази “Парченца живот” и на поредица от детски приказки за “Зайко и неговите приятели”. Между 2020 и 2023 година публикува три поетични книги със стиховете си: “Отгатнати чувства” (съвместно с Анна Влахова); “Това, което е било” и “Дъга от врабчета”.

Денис Олегов е преводач на поезия от руски и от португалски и е автор също и на няколко книги със собствени стихове, последвали стихосбирката му “Вечен чужденец”, издадена през 2020 г. Той е инициатор и съ-организатор на платформите “Отвъд коритиците” и на свободната сцена за изкуство “НеФорматно”.

Димитра Канева е автор на поезия, художествена литература, сценарии и театрални представления. Димитра представя свои стихове в движението “Нова асоциална поезия”. Завършила е актьорско майсторство в университета на Аберистуит в Уелс. Защитава магистратура по театър в Кардиф с авторската си пиеса “Acres of Longing”, която по-късно преработва на български език, заедно с творчески екип “Земя на копнежи” и инициира представянето й на сцена за българска публика. Пиесата “Земя на копнежи”, в която Димитра изпълнява и една от главните роли, е вдъхновена от реални екологични и социални проблем, към които тя е съпричастна и като гражданска и прородозащитна активистка, докоснала се до трагедията на хората при принудително заличаване на села, заради краткосрочни бизнес интереси в добивната индустрия. Димитра работи и като мениджър и организатор на културни събития в книжарницата “НБУ в ЦЕНТЪРа”.

Мирослав Моравски е писател; композитор и музикант; автор на песни; а също и разказвач на истории на живо. Работи като правозащитен адвокат; застъпник и публицист; и е запален бегач на дълги разстояния. Последните му реализирани артистични проекти са авторския му етно-рок мюзюкъл “Да опазиш Сребра невеста” и музиката към театралната постановка “Земя на копнежи” по идея на Димитра Канева.

За Виолина Доцева – Виолина Доцева е актриса и музикант. Създава и изпълнява авторска музика на български език от 2023г. Акомпанира си с китара и с нея композира своята музика. Аранжира музиката си с помощта на други музиканти, които допринасят за модерно, иновативно Pop и RnB звучене в крайния вариант на песните, публикуван в интернет пространството. Виолина Доцева участва в сериала “АЛФА” в главна роля като Мина Златарска, излъчващ се по bTV и bTV Action. Виолина участва активно в репертоара на ДТ “Рачо Стоянов” – Габрово, където е щатна актриса и в ТР СФУМАТО – в представлението “БЕСОВЕ”.

Радосвета Кръстанова е преподавател и изследовател; магистър по френска филология и двоен доктор по политически науки в Бургундския университет в Дижон и в Нов български университет (НБУ) с докторат за природозащитното движение в България; издаден и като книга на френски език. Тя е съосновател на гражданско сдружение Щастливеца и инициатор на международната образователна мрежа “Място за бъдеще” и на Пътуващи университети за практики на устойчиво развитие в Чипровци и в Сверозападна България. Литературните ѝ изследвания са върху “Озарения” на Артюр Рембо. Специализира в Дижон, Франция и с изследване на сюрреализма като социално движение. Превежда няколко значими книги от френски език, сред които “Чистилището” на Льо Гоф и “Антология” на Жул Мишле. Понастоящем е ръководител на Франкофонския център за академични постижения на НБУ и преподавател по екологично-социален преход в Департамент Икономика на НБУ.

Петър Канев е културен антрополог; природозащитник и университетски преподавател. Съосновател е на гражданско сдружение Щастливеца и координира международната образователна мрежа “Място за бъдеще”. Любител е на свръх-реалността в изкуството и още от ранните си години твори в различни (смесени) жанрове – рисунки; поезия; комикси; художествена проза и преводи; есета; роман. Част от тези произведения обединява в поетичната си книга “Малки ръчички” (2019 г.). Участва в алтернативните свободни сцени “Нова асоциална поезия”; “Истории от невидимитото с Петър Канев и приятели” и “НеФормата”. Петър Канев обича също и да е откривател в мисленето. От години работи по мащабно произведение с название “История на Невидимото”. Тази година му предстои да издаде част от мислите си в книга.

Слава За Смет и Риън Грей е лайв-бенд колаборация от два алт. рок солови проекта, с доста отворен ум към нови идеи и експерименти с различни музикални жанрове и творчески клишета. Двамата автори-изпълнители се стремят да творят независимо един от друг, за да достига всеки от тях до пълния потенциал на собствените си егоцентрични демони в музиката… “Стараем се да взимаме най-доброто от всеки по отделно, и да го мешаме по такъв начин, на сцената, че да звучи като един, цял звук – присъщ на бандата, която бихме били, в един по-идеален свят…” – Росен Тенев (Слава За Смет). “Майната ти, Росене!” – Ейдриън Грейуолф (Риън Грей). В рамките на поредицата от събития “Истории от невидимито” в чест на рождения ден на Петър Канев “Слава за смет” изпълняват кавъри на древни песни; свързани с него. Текстът на песента “Кръв” е от Петър Канев. Музика: Ники Антгелов – Шутаранга. Песента е посветена за рождения ден на Любомира Парижкова през далечната 1992 г. Песента “Пешо чрд” е от записана от група Икстлан през 1994 г. заедно с кавър на “Кръв”. Текстът и музиката на “Пешо чрд” са на Цветан Методиев – посветена е за 22-рия рожден ден на Петър Канев. “Слава за смет” я изпълняват с нов текст – авторите му са те.

Очаквайте следващите епизоди – заповядайте на живо!

Премиера на книга “Малки ръчички” от Петър Канев: 24 април 2019 г., клуб MAZE

Радосвета Кръстанова – Моето Място за бъдеще (Есе)

1 Reply

Моето място

Блян за Място за бъдеще

Радосвета Кръстанова:

Често споря с приятели, студенти и колеги за смисъла на това да бъдеш активен в България. Разговорът – емоционален, скептичен или излъчващ умилително снизхождение от страна на събеседниците ми – неизменно стига до едно и също:

Ние, българите, сме калпав народ, най-ощетеният на Балканите, държавата ни е най-неуредената от всички възможни, природата ни – най-лошо опазвана, пътищата – с най-много дупки, инфраструктурата и културата – под всякаква критика, образованието – допотопно, политиците ни – най-безхаберни и корумпирани, и прочие, и прочие. Нашите сънародници са неграмотни, некултурни, затънали са в чалга; освен това са неинициативни, немотивирани и некомпетентни.

Наскоро обаче проведох ето такъв разговор с две мои студентки. Те се жалеха от простотията из България и се питаха досущ като Алеко „Швейцария или…?“ Когато ги запитах дали и те не са част от картинката, те горещо заспориха – родителите им били други, случили били на роднини, учители, приятели, родили се в среда, пръкнали се с генетично заложени таланти. Запитах ги дали негативните им наблюдения се отнасят и до моя милост. „В никакъв случай, как можете да си го помислите.“ А за моите родители? – Очевидно също не, нали до голяма степен те са ме създали такава, каквато съм. Започнах да разширявам кръга на заподозрените – назовах други колеги, преподаватели, студенти, близки на моите студентки – и тук отговорът беше същият: „Да, ама ние не говорим за тези, те са от онези, ДРУГИТЕ. Вие знаете за какво говорим, не се правете, че не разбирате.“

Излиза, че когато опрем до конкретика, разговорът затъва в шизофрения – тези констатации се отнасят за ДРУГИТЕ, но не и за мен, моите родители, моите приятели.

А това е така, защото…

Българинът като индивид е единица мярка за интелигентност, съобразителност и оправност, за успех и гъвкавост, но само когато се озове в чужда, добре организирана, стандартизирана и цивилизована среда…

Изводите се налагат от само себе си – аз съм кадърен и надарен, проблемът е или в системата, или в ДРУГИТЕ. Пътят към спасение е бягството – бягство навън, в чужбина; или навътре – в себе си, във все по-тесния приятелски кръг.

Мечтите ни са изчерпват със същото – мечтаем как да се спасим от българската действителност, а не как да живеем по-добре в нея. Защото за да живеем добре в нея, трябва да работим заедно с ДРУГИТЕ, а за да работим с тях, трябва да имаме собствен, но споделен проект за бъдеще…

МЕЖДУВРЕМЕННО…

Един българин от Сливен, председател на местно сдружение, успява експертно да докаже, че водата, която тече в канализацията на града, е непитейна, защото е ръждива, и следователно – неползваема, и да заведе дело срещу съответното ВИК за дискриминация над населението.

Няколко млади хора, влюбени в магията на Иракли, успяха с подръчни средства, много ентусиазъм и денонощен къртовски труд (за последното едва ли мнозина си дават сметка) да превърнат местността в легенда, действията си – в национално движение, а кампанията „Да спасим Иракли“ – в един от малкото ярки и разпознаваеми символи на гражданска активност в България.

Едно малко гражданско сдружение от малко селище край София съумя чрез референдум да оповести, че не е съгласно да продължава да живее близо до сметище за радиоактивни отпадъци.

Няколко организации, сдружения, групи и просто граждани преодоляха различията си, обединиха усилията си и създадоха коалиция „За да остане природа в България“.

Примерите могат да бъдат продължени. Хубавото е, че те са много повече, отколкото можем да си представим. Лошото е, че тези хора почти не се познават помежду си, не знаят едни за други и това ги прави слаби и уязвими. Липсва им трибуна, място за среща, пространство, където да споделят опита си, да разкажат за проблемите и успехите си, да предадат посланието си.

Ние решихме МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ да бъде това място. Място, където се срещат студенти, преподаватели, експерти, природолюбители или просто хора с ярка, активна позиция. Място, където добрите примери стават видими. Място, където всеки, който се вълнува и проявява интерес, може да се осведоми, да научи и да предаде наученото, като разшири мрежата от знаещи и активни хора.

Нашият проект е това място да се установи в университетския свят, да се превърне в средище за информация, дискусия, дебат, в трибуна на добрите практики, които медиите трудно, рядко или тенденциозно (не) отразяват. МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ вече намира своето място в учебните програми на департаментите, факултетите, университетите.

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ е общност от солидарни хора, за които професионалната компетентност допълва гражданската изява, а гражданската позиция изгражда ярки личности.

Желанието ни е да покажем, че у нас има хора, които живеят в настоящето, но с делата си правят бъдеще. Затова даваме думата на онези, които не чакат да дойде голямото Добро, а се задоволяват с малкото, но навременно начинание. Така ще демонстрираме, че гражданското общество в България съществува не само във фантазията на политолозите, че гражданската активност за някои българи не е добро пожелание, а реално състояние.

Ние искаме да превърнем островите на гражданското общество в ясно забележим архипелаг.

А моето лично желание е да убедя студентите и колегите си да се включат в този проект, да умножат посланието му и да го предадат като щафета…

В това има идея за приемственост, за устойчивост, за развитие…

В това има Бъдеще.

ВИЖ ОЩЕ:

Радосвета Кръстанова – Има ли време за бъдещето? Устойчиво развитие и гражданско участие

Радосвета Кръстанова - Зеленото движение в България

Радосвета Кръстанова: “Марсианци ни управляват”

Петър Канев – Място за бъдеще? или Заедно срещу помията (Есе)

1 Reply

Петър Канев

Mясто без бъдеще?

Не знам как да нарека това, което става с всичко живо – души, хора, животни, природа – у нас напоследък, особено ярко пък по Черноморието. Чалга, кич, простотия, мутри, престъпност, корупция – всичко това вече са слаби думи, изтъркани и необхващащи цялостното лице на гадостта, в която потъваме. Мисля, че най-точната метафора е помия.

Помията залива постепенно всичко и всички – думи, хора, медии, градове, морета и планини. Какво можем да направим заедно срещу помията? Най-малкото, което можем да направим, е да кажем открито и ясно, че не я искаме! И това няма да е малко, ако го направим по всички възможни начини, с всякакви средства – кой с каквото и когато може, но най-вече непрекъснато и постоянно, наистина всички. Като начало ПРАВЯ едно малко нещо срещу помията – нещо съкровено. ТО е и посвещение – на всички, които направиха нещо въпреки безнадеждността, въпреки отчаянието, въпреки мизерията и умората, въпреки личните си ангажименти и проблеми, и въпреки помията.

Този текст написах в разгара на кампанията „Да спасим Иракли“ през лятото на 2006 година. От тогава, колкото повече правя по едно малко нещо срещу помията всеки ден, толкова повече песимизмът и отчаянието ми избледняват. Така става, когато човек прави нещо малко всеки ден и в малките неща се създава общност от хора, общ дух, общо настроение, общо движение към едно друго място –

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ

Не блян, не проект, не утопия. Истинско конкретно място, в което се случват може би множество малки революции… Те започват вътре в теб, в главата, в тялото и в съзнанието ти – излизат навън като пример, защото не си сам, и се прехвърлят от човек на човека като верижна реакция, като енергията през невроните.

Когато стечението на обстоятелствата ме хвърли в един конкретен проблем преди четири години, в мен блеснаха няколко поредни светкавици:

– Не е възможно такъв кошмар да се случва!

– Не е възможно да има такива всеотдайни достойни хора в нашето време! Защо никога не съм чувал за тях?

– Не е възможно тези хора да са толкова много! Никога не съм предполагал, че съществуват, а са били винаги около нас. Няма ги в медиите, никой не знае за тях, кой би могъл да предположи, че съществува гражданско движение у нас!

– Как ще се погледна отсега в огледалото, ако не подкрепям тези хора поне с нещо малко?

– Не сме сами!

– Боже, какво можело да се случи! Има някаква магия, някакво добро вълшебство, чудото е с нас!

– Това движение е като живота, когато си влязъл в него, връщането назад е самоубийство…

Така с течение на няколко години покълна и израсна мястото за бъдеще. То има нужда от още много грижи, а плодовете му може би няма да видим приживе. Грижата за него – това е дарът, който получаваме. А мястото за бъдеще ни е нужно, защото може да се случи и на място без бъдеще. И ако у нас солидарността, активната гражданска позиция, социалната връзка между хората са все още забравен спомен от далечното минало, то това може да се промени, като започнем от начало, като пионери, днес, не утре, тук, а не някъде другаде. Многото малки примери, устойчиви и постоянни, всеки ден създават истинските общности от хора, общество, култура, политика, развитие. Има ли смисъл от тях? Само от тях има смисъл. Смисълът на мантрата устойчиво развитие.

Всичко започна от емоциите и в техния шок постепенно се разстлаха нови хоризонти – нуждата от повече разум, от повече съзнание, от повече светлина. А мястото, където това може да се случи, е мястото, където се учат и формират хора. Място, където покълнва бъдещето, е образованието. Какво ще е това бъдеще, зависи от всеки един от нас.

Често се опитват да ни убедят, че всяко усилие е безпредметно, освен усилията да уредиш себе си и само себе си за сметка на останалите, че не съществуват общи ценности, а само обективни явления. Една обща ценност обаче е вътре в телата ни – оцеляването на живота. Да победим природата означава да победим живота. Да победим живота означава да сме мъртви.

Малкото семе, което покълнва в земята, е бъдещото дърво. Мястото, където могат да покълнват семена, е място за бъдеще.

Спомням си една песен отпреди години, в която се пееше: Yesterday starts tomorrow. Tomorrow starts today. Струва ми се, че след първата година на „Място за бъдеще“ разбирам този текст по нов начин. Бъдещето се намира в настоящето тогава, когато преоткрием и препрочетем паметта на миналото…

За бъдещето е по-добре да се говори или малко, или нищо. Ще си позволя в заключение да напиша нещо малко. В „Място за бъдеще“ се случи така, че ние не правихме проект за устойчиво развитие, който ще се реализира някога – далеч в бъдещето. Ние творихме и участвахме в устойчивото развитие на България в реално време и пространство, тук и сега. Видях във Варна един графит, който гласеше: “Бъдещето съществува още”, а на протестите в София от 2013 плакат, който гласеше “Място за бъдеще”. Това, което направихме с пълно сърце в миналото, вече е наше настояще и наше бъдеще – то и гаранция, единствена гаранция, която утре гласеше, вчера гласи и днес ще прогласи: Тук и сега беше, е и ще има бъдеще… Докато сме тук – всички ние – вчерашните, днешните, утрешните – то все още диша: Бъдещето не само беше – Бъдещето още съществува.

Радвам се, че дотук успяхме и че мога да повторя някогашните си думи:

Посвещавам този проект на всички, които направиха нещо въпреки безнадеждността, въпреки отчаянието, въпреки мизерията и умората, въпреки личните си ангажименти и проблеми, и въпреки помията.

ВИЖ ОЩЕ:

Петър Канев – Екологизмът между нова мизантропия и нов хуманизъм

Петър Канев – Пробуждането на гражданското общество

Екип на “Място за бъдеще”: Калин Ненов

Калин Ненов - координатор в издателската и виртуалната кампания на “Място за бъдеще”, преводач, редактор

гражданска активност: двигател в Човешката библиотека; създател и координатор на МРЕДЖАН; участник в разработката на “Екологично и практично”

граждански опит: доброволец към “Зелени Балкани“, “За Земята“, “За да остане природа в България”; участник в над 500 международни електронни кампании за опазване на природата; “специализира” в опазване на горите, роля на личните избори

професия: преводач, редактор, литературен агент, преподавател по творческо писане

научно-образователна квалификация: бакалавърска степен от програма Чужди езици и култури – Англицистика в Нов български университет; Европейска магистърска програма по превод, пак там

професионален и непрофесионален опит: тук

две думи: холизъм, свързвам

за връзка: kalin.m.nenov -в- gmail.com

ЧУЙ ТУК:

Калин Ненов за Място за бъдеще (заедно с Габи Петрова и Мартин Микуш) по Jazz FM:

081112_MartinGabiKalin-JazzFM

Мигновечности

Има един миг от пътуващия ни семинар през май. Четирийсетина човека сме насядали по тревата около каменен кръст, прояден, но устоял на времето. Петър разказва за обичаите на обричането и връзката, която са усещали хората преди нас с природата и стихиите. Чипровската планина насреща мълчи – тя няма нужда от думи, за да я усетим. Отдолу, от ниското се надига мъглива пелена, готова да ни обвие в безвремието на приказния свят. Светът е приказен. Не само сред планината и милувката на мъглата…

За такива мигове мой приятел измисли думата „мигновечност“.

Кал

ВИЖ ОЩЕ:

Калин НЕНОВ (НБУ, СГС ЩАСТЛИВЕЦА): The Human Library – Alternative Culture and Society of XXI Century (на английски език): lecture at the Traveling university and Summer school for sustainable regional development Place for Future: Chiprovtsi 2013, 3-9 June 2013, Chiprovtsi, Bulgaria

Нуждаем ли се от Природата?;

Големите малки промени, които можеш да направиш в живота си

„Нишките, които се прекъсват“ и глобализацията – есета

* * *