Category Archives: ІІІ. СЛОВОТО: ТЕКСТОВЕ

Явлението Воев П Канев за 30 май 25 Плакат11

Явлението Димитър Воев – спектакъл и представяне на книга от Петър Канев 30 май 2025

На 30 май 2025 от 18,30 ч. в Арт бар 158 в София с артистичен спектакъл в памет на Димитър Воев (1965-1992) д-р Петър Канев ще представи книгата си “Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света” (изд. Парадокс, 2025, с подкрепата на Национален фонд Култура).

Няколко дни след 60-тия рожден ден на Димитър Воев, в деня на написването на Воевата поема “Нова генерация завинаги” – зо май – след няколко думи от автора и издателя, присъстващите ще споделят поетичния свят на Воев в

Артистично музикален спектакъл

Явлението Воев. Под крилото на лисицата

в пет части:

А. “Защо си се спрял”
*
Б. “Изминавайки разстоянието до звяра” – моноспектакъл
с актьора Александър Притуп (реж. Лъчезара Василева Lachezara Vasileva )
и интерпретация на Воевия разказ
от поета Дэнис Олегов (Издателска платформа “Отвъд кориците” и свободна сцена “(Не)Формат” НЕФорматно с Денис Олегов );
*
В. “Отвъд смъртта. Нещо” – театрален пърформанс по единоименния разказ от Димитър Воев (1992)
от актрисите Димитра Канева, Илияна Семерджиева Iliyana Semerdzhieva и Цветелина Велева и с гласа на Мартин Томов и костюмограф: Яна Канева
(реж. Фин Евънс);
*
Г. “С теб” – Група ” Невидено с Моро” ще изпълнят “непрочетени” песни от Димитър Воев
в ангажимент на
Димитър Солаков – контрабас, бас китара и вокал,
Мирослав Моравски – Моро Miroslav Moravsky Moro Miro – акустична китара и вокал
и Любомира Камбурова – вокал
- в съчетание с поетичен речитатив и необичайна интерпретация ще преоткрием творби от различните Воеви групи – “Фикс”, “Кале”, “Воцек и Чугра”, “Вход Б” и “Нова генерация”;
*
Д. “Явлението Воев” – с издателя Доротея Монова ( Издателство Парадокс и Фондация “Димитър Воев – Нова Генерация” )
и автора Петър Канев;
*
Е. “Под крилото на лисицата” – заключителни думи с участието на д-р Радосвета Кръстанова и д-р Петър Канев от Образователна мрежа “Място за бъдеще“, поредица Истории от Невидимото с Петър Канев: лекции с поезия, театър и песни и “Щастливеца” – гражданско сдружение .
.

* !

Пристигналите първи ще получат като подарък от Издателство Парадокс уникална книжка с алтернативна версия на цялата Първа глава и с финалните думи от книгата “Явлението Димитър Воев”, с посвещение от автора ѝ Петър Канев.

Петър Канев завършва културология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1999 година; доктор е по философия на религията и изследовател при БАН; дългогодишен преподавател е в различни висши училища. Съосновател е на Литературно-философски клуб „Идиот“, Сдружение „Щастливеца“, Образователна мрежа „Място за бъдеще“. Участва в литературните групи Новa асоциална поезия и (Не)Форматът. В научната сфера е автор на книгите „Двете Европи“ (2015) и „Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света“ (2025).

30 май 18,30 ч Явлението Воев от П Канев в Art Bar 158 Между Бах и суинг – един неоткрит, непознат, недопризнат или забравен Димитър Воев – елате да го открием и преоткрием или припомним заедно в спектакъл с представяне на книгата ми “Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света”,

Ще чуем заедно ехо от гласа му – в различен прочит, никога не чуван, ще се потопим и преживеем творчеството и личността, и съня му, ще си спомним Думи и истории, които сякаш сме чували и други, които не сме, в образи, които сякаш сме сънували, в мисли, които потрисат и разтърсват дремещите чувства и ги карат да потанцуват – по пътя към хоризонта, “в страни от залеза”…

И се хвана момичето,

здраво

за опашката на лисицата.

А тя, разперила червени крила,

се хвърли в потока на чувствата.

“Аз не разбирах защо и как тя се отдалечава от мен. Просто тичах възможно най-бързо. Блъсках се в хората. Но тя постепенно се издигаше. Като че ли летеше. Аз забавих своя ход и се загледах нагоре. Тя се издигаше като птица и светлини обливаха пътя и. Имах чувството, че пред мен се сменят годишните времена едно след друго. Всичко се развиваше с шеметна бързина. За части от секундата наоколо ставаше бяло, червено, синьо. Главата ми се разцепваше от невероятна музика, която ми напомняше химн на съзвездията. Аз гледах смаяно нагоре, докато тя се издигаше във височините. Стори ми се, че се обърна отново, но не бях сигурен. Светлините ярко обливаха всичко наоколо. Музиката изпълваше съзнанието ми. Имах чувството, че това е пулса на някакъв нов живот, непознат досега за мен. Странно ми се виждаше само, че хората около мен нищо не забелязваха. Те просто се разминаваха. Като че ли не вървяха през този поток от светлина. Но нямах време да мисля за това, защото тя се беше издигнала на такава височина, че почти не се виждаше. После съвсем се изгуби. Светлините избледняха, а музиката постепенно престана. Аз стоях сам, всред множеството от хора, които спокойно продължаваха пътя си. Все още гледах нагоре, но нищо вече не напомняше нейното отлитане. Небето беше черно и беззвездно. Не можех да повярвам, че всичко беше свършило толкова бързо. Останах така няколко минути. Бях като замаян. След това тръгнах бавно напред. Вървях така дълго. Може би час. Постепенно в мен се оформяше чувството, че заедно с нея е отлетяло в пространството една съществена част от мен, без която тук аз не мога да съществувам. Изпитвах огромно неудовлетворение от невъзможността да я последвам физически. Разбрах, че тя означава много повече за мен отколкото си мислех в началото. Но си беше отишла. За мен тя беше изгубена завинаги, както и светлината, която отлитайки ми остави. Това беше като краят на едно начало. Начало, което никога не продължава достатъчно дълго, но което оставя трайни следи. Знаех, че за мен то няма да се повтори. Опитвах се да не мисля повече. Облегнах се на стената на една къща. Отвътре долиташе тиха музика. Стоях загледан в тъмнината наоколо. Нямаше хора. Улицата беше пуста. В къщата музиката спря. Може би сменяха плочата от грамофона. Почувствах, че в гърлото ми се издига червена слънчева сила. Да остана повече на това място, в този живот, за мен не беше възможно. Аз побягнах като диво животно, което е преследвано. Нямах представа къде ще изляза. Важното беше да бягам. Напрегнал до крайност мускулите си аз тичах напред. Беше вече късна нощ, когато се отзовах извън града. Нямах повече сили. Стъпвах бавно и изморено. Достигнал някакви насипи, аз седнах да почина. Погледнах към небето.”
- По какво ще познаем свършека на света? – питат учениците.
- По това ще познаете, когато природата започне да проституира, значи дошъл е краят – отговори учителят.
- Преди тя е била богата. Завидно богата – продължи той.
- Но от много време насам Природата прогресивно обеднява. Дошло е времето когато проси. Чука от врата на врата и проси милостиня. Това е сега. Но хората и дават малко. Повечето направо я пъдят. Те толкова са свикнали да я гледат по телевизията и по цветните картички, че когато я видят на собствената си врата, изобщо не и вярват и я нагрубяват. Един път я срещнах на улицата. Доста зле изглеждаше. Облечена в стари дрехи с мазни петна по тях, Тя протягаше ръка. Видях, че повечето хора я отминават. Отминах я и аз. В последствие съжалих. Друг път не съм я виждал. Сега знам, че хората се страхуват от Нея. Тя все повече се отдалечава от тях. Ще дойде време, а това е сигурно, защото съм го чел, но няма да ви кажа къде, когато Природата ще започне да проституира. Това ще е нейният последен опит да стане отново богата и да бъде с хората. Тогава ще настъпи краят на света.
Димитър Воев (1992) с Димитра Канева Iliyana Semerdzhieva
А тя, разгънала
червените си крила,
разпръскваше сместа от прилепи.
И покапаха
жълти капки…
“Не, няма място
за циганска сантименталност
поне тук в мойта игра от кубчета”
си каза новият син.
“Те ме мислят за малък.
Но аз видях лисицата”.
През пламъка на обкръжението
като по плазмени стълби
се изкачва пратеникът.
На хибридите.
Стъпалата под краката израстват
все нови.
Докато той
достигнал височината на земята
пониква трева.
Висока над облаците.
За да види и той червената.
На хиляди капки разстояние.
Един мъж,
просто мъж с розова брада
плаче.
Това е бъдещето.
А тя остана минало.
Но е в сънищата ми.
За опашката й
се е хванало момичето.
Димитър Воев (1987) с Dorothea Monova
Но в стаята
ще остане завинаги
плясъкът на крилете ѝ.
Затворен между
четирите стени на желанието.
Не знам дали
прегърнал съм деня,
в чийто образ
скрил се е сънят,
но не искам
в мисълта си
да се спра.
Защо вървиш
по чуждите следи
и не сънуваш
своя сън дори,
и защо
сам си скрил
мечтите си?
Баща ми снощи каза:
- Ти нямаш късмет.
По-добре да бъдеш охлюв,
отколкото да си Поет…
Намирам тези думи верни,
но въпреки това -
не бих, не бих ги следвал…
Предпочитам: …
Болни легла
празно бели, очакват
както преди
аз да те съблека.
И никой друг
не, няма да може.
Един ми каза,
че за да
оздравея трябва да
разкъсам със зъби всички
изгреви.
Димитър Воев (21 май 1965 – 5 септември 1992)
Спектакълът “Явлението Воев” на 30 май 2025 ще ни потопи в неподражаемия поетичен свят на един от най-ярките представители на „алтернативната култура“ в България. А алтернативата, която Димитър Воев въплъщава в творчеството и в наглед краткия си живот вече е преминала „теста на времето“ и не престава да е все актуална и след края на ХХ век, може би и защото в същината си е „отвъд времето“. Тя отстоява:
- болезнената истинност като алтернатива на лъжата;
- радикалната честност като алтернатива на лицемерието и на аморализма;
- развихреното без граници въображение като алтернатива на скудоумието;
- личната позиция като алтернатива на стадната;
- личните сънища (мечти и кошмари) като алтернатива на „парниковия живот“;
- саркастичният до абсурд хумор като алтернатива на „глупостта на трон“;
- страданието в душата като алтернатива на бездушието и бездуховността.
Обратно на повърхностните мнения, Димитър Воев не е и никога не се е стремил да бъде „субкултурен творец“. Културната алтернатива, която той отстоява и представлява – това е самата Културност като алтернатива на простащината. Макар и свързван с легендарни скандали и „неформал“, със съзряването си той се стреми да постигне все по-„сериозно“ класическо съвършенство в изкуството си и колкото може по-голяма публичност в изявите си – концерти, фестивали, интервюта, звукозапис, видеоклипове, рисунки, разкази, поезия, рисунки, странни сюрреалистични приказки и фотографии. Вододелът на промяната в стремежите му към себеизява е и директно заявен на 30 май 1987 г. в „програмната“ му поема „Нова генерация завинаги“: целта е „да влезе в културния храм“; и при това да влезе там не сам:
,,Толкова дълго чаках,
пет, шест столетия.
Идвам с вас.
Ръцете си подайте всички!
Коленичили, прави, вървящи,
плачещи, истински, летящи.
Всички заедно да направим
един Голям,
който да влезе в културния храм.
И така, хванали заедно ръцете си,
започваме да вием
като стадо хиени,
които останаха:
Винаги!
Винаги!“
(Димитър Воев)
Първи и финални думи от книгата от Петър Канев за явлението Воев:
:
Димитър Воев (1965-1992) за някои е известен като „култова фигура“ от най-новата българска култура; за други – като музикант от края на 80—те години на ХХ век и фронтмен на легендарните групи „Кале“, „Воцек и Чугра“ и „Нова генерация“; за трети – като неподражаем поет и автор на странни, „сюрреалистични“ текстове, неподатливи на жанрови определения; за четвърти е почти кумир; а за немалко хора всъщност е съвсем неизвестен. Димитър Павлов Воев е роден на 21 май 1965 г. Започва да пише стихове и „странни текстове“ рано – в зората на пубертета – в лични тетрадки – предимно за себе си. От това време, и до смъртта си, Димитър изключително държи на приятелството, както личи и от текстовете му. Очарован е и от любовта – от голямата „приказна“ , несравнима с нищо любов, която е в състояние да го спаси от болящата, но желана самота, която едновременно го измъчва и изкушава. Едновременно е отчужден и сърдечен, отговорен и „бунтовен“ – наклонен към дръзки прояви, непроницаем и естествен, сякаш преждевременно тъжно помъдрял – и същевременно: по детски вдъхновен и радващ се. Обича книгите и музиката, изкуствата и природата в града и извън града; и особено небето и морето. По-късно Кирил Маричков ще го нарече: „един от най-чувствителните и фини хора, когото съм познавал.“
Целта на книгата ми „Явлението Димитър Воев“ е да насочи вниманието върху „непознати“ и „недопризнати“ измерения на един значим и уникален творец на символи, превърнал се и сам в символ „отвъд времето си“, и в културно явление от най-новата българска история.
Воевият приказен свят очовечава като култивира духа. Но защо се случва точно на Воев да стане явление? Какво толкова е направил, не е ли същото, което е характерно и за всеки автентичен творец – включително за напълно неизвестните, а и въобще за всеки душевно и духовно здрав човек – а такива има с хиляди. Защо тогава точно Воев става културно явление? Може би заради особеностите на личността му и на характера му, може би заради голямата му любов, може би заради голямото му нещастие, може би заради нуждата да имаме точно такъм герой като Воев – а най-вероятно заради всичко това, взето заедно. А може и да е също и заради виещо пророчество, завет от бъдещето. Както всеки голям Поет, също и Воев има и ясновидски прозрения. Но още по-значимото в случая е и че той без грам съмнение по детски е вярвал в тях – затова и те са се преобръщали в истини. Но и едва ли е и само затова – сигурно е също и заради Митковата лична нравственост, достоен личностен характер. А не е изключена и „вероятната невероятност“, както казва Чугра във филма „Воев“: – „да има и нещо такова като гений, знам ли.“
“Корабчета от хартия в легена скачат… Дай да им дадем свобода…”
.
Тези думи са сякаш написани от и за един човек, който е дръзнал да преобрази себе си в повече от това, което е, въпреки нещастието си, въпреки че живее и твори в незнайна страна на края на света зад „Желязна завеса“. Той се отправя към неизвестното в епоха между две хилядолетия, в която сякаш всяка сутрин чуваме как „настъпва края на света, звучи последната тръба“, в която и природата ни вече е дотолкова обедняла и безнадеждно просеща, че е на прага да започне и да проституира… Написани са сякаш за един много особен Човек, не спрял да твори света, включително и отивайки си в страдания, отлитайки „над империи черни и златни“, над църквите, и над мъртвите – надмогнал се да отмени не просто себе си – от убиец в жертва, от скорпион в пеперуда, а и отдал се с последните си неподозирани сили творчески да пресътвори дори и Края си – при това не за себе си, а за Другите – като е дръзнал да преобрази дори и самия Край на света – при това с нещо изумително просто – спасително – завет, достъпен за всекиго:
.
“Те чакат в твоя поглед вселената да се спаси…”
.
Обратно на образа на „хвърчащите хора“ от популярния текст на Валери Петров, летящите човекоптици и човекопеперуди като същност на Воев по-скоро идат от космоса като малки принцове – „ездачи на звезди“. Те могат да бъдат човеци само доколкото и докъдето не са хора, а извънземни нечовешки същества, останали сами от своя вид, защото тъкмо нечовешкото, уникалното, несводимото с типологии, ги преобразява по вид в човеци.
Човекът може да бъде въплътена мечта. А и това се е случвало. Димитър Воев е такъв пример. А когато това се сучи, независимо от нежеланието на превърналия се и в жертва без избор, то е и жестока болка, рана, която не преминава във времето.
Разплата за тази болка е, че Воев е явление, защото не е вече Митко Воев. Воев е явлението, което всички ние искаме да бъде Воев. Ето защо и така ми се ще да си припомним в края на тази книга, че Митко всъщност е много повече от Воев – и много по-мило същество.
.
Петър Канев
.
Из “Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света” (изд. Прадокс, 2025)
.

С логистичната подкрепата и приятелското съдействие на:

.

Арт бар 158 Art Bar 158
Издателство “Парадокс”
Образователна мрежа “Място за бъдеще”, поредица “Истории от невидимото с Петър Канев”
издателска платформа “Отвъд кориците”
Фондация Димитър Воев – Нова генерация
Свободна сцена “(Не)Формат”
и гражданско сдружение – Щастливеца.
Издаването на книгата “Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света” се осъществява от издателство “Парадокс” по проект с подкрепата на Национален фонд Култура към Министерство на културата на Република България.
.

Илюстрации в постера:

Рисунки от Димитър Воев (1965 – 1992) и фотографии от Нели Недева – Воева и от семеен архив на семейство Воеви, публикувани в: Димитър Воев “Непрочетено” (изд. “Парадокс”, дизайн: Артур Панов). Колаж: П. Канев

Явлението Воев П Канев за 30 май 25 Плакат7
Енигми плакат за сайт

Книга с Енигми от Петър Канев в две премиери – 8 май и 9 май 2025

Премиерите на новата книга “Енигми” от Петър Канев (изд. Отвъд кориците) ще се сътоят

на 8 май от 18,30 ч до 0,00 ч Артистично-музикален спектакъл в Cafe Paris на ул. Бистрица 2 в центъра на София и

на 9 май от 17,30 ч до 19,00 ч академично предтставяне на “Енигми” в книжарница и галерия НБУ в ЦЕНТЪРа на ул. Раковска,

а после в същия ден от 19,00 – ч. Литературна разходка “Енигми от невидимата София” и от 20,30 ч. афтърпарти в бар Ателието на ул. Цар Самуил срещу Немската гимназия.

Всеки е добре дошъл и входът е свободен! Заповядайте!

Събитието ще бъде заснето изцяло и ще се излъчва на живо в ефир на лайфстрийм, благодарение на съдействието на Ивайло Демидов на следния канал: https://ivaylodemidov.info/livestream/

(Отваряте гледате, евентуално трябва да си пуснете ръчно звука, тръгва със заглушен звук!)

8 май: от 18,30 ч до 0,00 ч. Премиера и отпразнуване на “Енигмите” от Петър Канев с артистично-музикален спектакъл с участието на: Петър Канев, Радосвета Кръстанова, Димитра Канева, Димитър Петров – Регин, Ивайло Демидов – Ивашкин от Мефисто, Денис Олегов, Александър Иванов, Яна Канева, Мария Руменова, Мирослав Моравски – Моро и още много изненади!… последвани от разговори, танци, почерпки, подаръци, автографи с посвещения и купон до полунощ.

Благодарение на Ивайло Демидов ще чуем в изпълнение на живо реконструкция от забравени и никога недовършени песни с текст от Петър Канев от 80-те и 90-те години на 20-тия век на отминалото хилядолетие… (а тук има и трейлър за тях: ТУК Е!)

9 май: “Енигми” от Петър Канев в книжарница и галерия НБУ в ЦЕНТЪРа (на ъгъла на ул. Раковска и бул. Васил Левски) от 17,30 часа. Водещ ще е д-р Радосвета Кръстанова, а творчеството на Петър Канев ще бъде коментирано от доц. Морис Фадел д. н., ръководител на Департамент Нова българистика на НБУ. Текстове от книгата и още нещо ще споделят също и издателите от Отвъд кориците поетите Дэнис Олегов и Димитър Петров Регин. Петър Канев ще представи илюстрациите на Елена Йонева и дизайна на Радмира Иванова, благадерение на които “Енигмите” придобиха истинския си вид – такива, каквито трябва да бъдат. А после Мирослав Моравски – Моро и още някои са подготвили специални изненади. След края на събитието участниците ще имат възможност да участват в четвърта серия на поредицата Истории от Невидимото с Петър Канев: лекции с поезия, театър и песни на “Щастливеца” – гражданско сдружение, като се отправят заедно на специална загадъчна литературна разходка “Енигми от невидимата София” със спирки:

“Стената на Джон Ленън” на Попа,

улица Иван Шишман и мястото, където се е намирала родната къща на Димитър Воев,

“Идиоти” на “Опашката на коня” – Централен студентски дом,

“Крехкостта на доброто” – паметника на спасените български евреи пред базиликата “Света София”,

Природонаучния музей,

двореца на император Константин Велики на пл. “Света Неделя” и бул. Тодор Александров

и от там по “Позитано” до последната спирка

- бар Ателието

срещу Немската гимназия, където Петър Канев ще подписва посвещения и ще връчва специални подаръци и ще отпразнуваме събитието с афтърпарти с музика, подбрана от Владимер Царчински. (известен още като … )

Още за книгата – от БТА:

Текстовете в книгата „Енигми. Свъхреалистично календарче“ на д-р Петър Канев предлагат разнообразие от поетични форми и похвати в едно с наратив, характерен за краткия разказ, съчетани с мисловни сентенции, характерни за есеистиката. Това разказват издателите от „Отвъд кориците“ за сборника.

Тези текстовете са вдъхновени от идеята за писане на сюрреализма – осъвременена и побългарена. Свързващото между тях е, че са по-скоро енигми, отколкото лирика в жанрово отношение – те търсят изненадата от загадъчното в действителното, в реално наблюдаваното и преживяното. Стимулират творчеството при възприемането на смисъла и значението в езика и в действителността, с надеждата читателят освен като „зрител“ да бъде въвлечен също и като сътворец в прочетеното – да открие в него нещо съкровено или важно за себе си“, посочва авторът.

Поезията на Петър Канев се стреми да бъде „свръх-реалистична“, т.е., да напусне конвенциите на онова, което сме приели, че е реалността, да ни сблъска с реалното отвъд нормата за реално. Постигнатата със средствата на материалността поетичност прави книгата „Енигми“ музикална и дори песенна. Ала това не е музикалността на традиционната римувана поезия, а на осъзналия своята изначална немузикалност език – една музикалност, която се опира не на търсените съзвучия, а на насищането на изказа с неочаквани фрази, с интонационни и смислови обрати“, пише за книгата Морис Фадел.

Петър Канев завършва културология в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ през 1999 година. Доктор е по философия на религията и изследовател при БАН. Той е дългогодишен преподавател в различни висши училища. Съосновател е на литературно-философски клуб „Идиот“, сдружение „Щастливеца“, образователна мрежа „Място за бъдеще“. Участва в литературните групи „Новa асоциална поезия“ и „(Не)Форматът“. В научната сфера е автор на книгите „Двете Европи“ (2015) и „Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света“ (2025).

Още да книгата “Енигми” – от “Културни новини”:

9 май, петък, 17: 30 часа, Книжарница и галерия “НБУ в Центъра”
Представяне на новата художествена книга от Петър Канев - с д-р Радосвета Кръстанова (водещ) и доц. Морис Фадел (коментатор) от НБУ, поетите Денис Олегов и Димитър Петров – Регин от изд. “Отвъд кориците” и още гости и изненади – музика на живо от Мирослав Моравски и арх. Гергана Стефанова, тайна Литературна разходка “Истории от невидимата София” и автърпарти в бар Ателието с музикален сет от Владимер Царчински.
Издателство “Отвъд кориците” с радост представя “Енигми. Свръхреалистично календарче” – новата поетична книга на Петър Канев.
Книгата “Енигми” стана забележителен факт, благодарение на:
Текстове-енигми: Петър Канев
Илюстрации: Елена Йонева
Дизайн: Радмила Иванова
Издателство: “Отвъд кориците”
Събитие след събитието:
След края на събитието участниците ще имат възможност да участват в четвърта серия на поредицата Истории от Невидимото с Петър Канев: като се отправят заедно на специална загадъчна литературна разходка “Истории от невидимата София” със спирки: “Стената на Джон Ленън” на Попа, улица “Иван Шишман” и мястото, където се е намирала родната къща на Димитър Воев, “Опашката на коня” – Централен студентски дом, “Крехкостта на доброто” – паметника на спасените български евреи пред базиликата “Света София”, Природонаучния музей, двореца на император Константин Велики на бул. Тодор Александров и от там по “Позитано” до последната спирка – бар Ателието срещу немската гимназия, където Петър Канев ще подписва посвещения и ще връчва специални подаръци и ще отпразнуваме събитието с афтърпарти с музика, подбрана от Владимер Царчински.
Събитието се посвещава на Деня на Европа – края на Втората световна война.
Виновни сме
Исус е иракчанин.
Родителите му са бежанци
в Египет.
Кръстникът му е
асириец
в затвора.
Заради светлината
на странна звезда
ето всички пак сме
бебета,
жертви
на А-грипа
през първа година
в Йордания.
.
Бандеролът на човека
.
Адиос мон ами мон фрер.
Мрежата ми ме игнорва пак – МАЙ – е –
Не мога да се огледам в паяжините си.
Вселенски некоректен съм.
От Дюн.
.
За да ме има
наистина,
трябва да ме няма
Наистина.
.
Всеки си има цена,
но си има и граници,
след които не я плаща.
Всеки може да се купи,
но никога не може да продаде
това, което не е негово -
Ние не сме свои.
А там от където сме
баркодове не съществуват.
Там горе има само барове
и много вина
без бандерол.
.
Нравственост
.
Нравите ми – мръсни, диви и нескопосани.
Маймунски. От гората.
Така и не се научиха да държат вилица.
Не подлежат на възпитание.
Останаха си от гората
завинаги
честни
като рис.
.
Сбогом мрежи
.
Само любовта ми съществува.
И да я убиете, пак няма да я умъртвите.
Теле ли съм или патка?
Соу лонг либе фройнде Адю.
Нямам вече телефон –
Сбогом Мрежи.
Аз имам само една мрежа
На рибар
И сега ще пусна
Всички риби и делфини
Обратно в моретата
Живи
.
Петър Канев, Из „Енигми. Свръх-реалистично календарче
495148867_9589642311161983_3787658983272335152_n
Автори:
НБУ в Центъра, Издателство “Отвъд кориците”, Петър Канев
Илюстрации: Елена Йонева
Премиерите на новата книга “Енигми” от Петър Канев (изд. Отвъд кориците) са част от поредицата “Истории от невидимото” на Образователна мрежа “Място за бъдеще”.
Istorii ot Nevidimoto v Pernik Smachkano 1

“Истории от Невидимото” – поетично-музикален артистично-образователен сериал с подкрепа на Сдружение Щастливеца

През пролетта на 2024 г. Трансдициплинна образователна мрежа “МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ” стартира нова инициатива: поредицата “Истории от невидимото” с Петър Канев и приятели.

Поредицата от събития под наслов „Истории от невидимото“ обединява в една сцена поети, актьори и музиканти. Инициативата е на поета-преподавател Петър Канев, като идеята е творците да получат сценично време за по-задълбочено представяне на своите идеи и да се свържат по между си.

Основната идея на поредицата е да се градят невидими мостове – между ум и чувства; между личност и общност; между хуманитаристика и изкуства; между науки и нравственост; между радост от живота и образование отвъд клишетата и между активни мислещи хора; откриватели и творци от различни сфери.

“Истории от невидимото” е необикновен сериал на живо – разбира се с преживяването и е трудно да се обясни без участие. Входът за всички заинтиргувани е свободен. А стремежът ни е всеки епизод да бъде вълнуващ и вдъхновяващ. Поредицата представления има “скрит  сценарий” и постоянен екип. Всеки епизод се развива на различно място и с участието на различни творци и гости от различни сфери (поет/еси; автори на песни и музика; актьори и актриси; мислещи хора и пре-откриватели на невидимите чудеса на живота и на човешките души).

Следващият епизод от “Истории от Невидимито” ще се проведе на 19 май 2024 (неделя) от 17.00 ч. в Клуб-сладкарница “На сладки приказки” в гр. Перник – на бул. Юрий Гагарин в кв. Изток (зад Билата) с домакин Златина Станкова. Ако идвате от София с влак трябва да слезете на спирка “Метал”; а може и с всички маршрутки Перник-София-Перник – те спират пред самата сладкарница.

Istorii ot Nevidimoto v Pernik Smachkano

Гастролът на “Истории от невидимото” в града на Кракра ще представлява своеобразен “римейк” и продължение на предишните два епизода от поредицата – “В заешката дупка” и “Еко-логия” с участието на:

Виолета Златарева – поезия

Димитра Канева – поезия

Владимира Иванова – поезия

Димитър Петров-Регин – поезия

Денис Олегов – поезия и авторски преводи

Радосвета Кръстанова – авторски преводи

Петър Канев – умни думи; а също и поезия с песни

Мирослав Моравски – Моро – авторски песни

арх. Гергана Стефанова – любими песни за китара и вокал

Александър Иванов – поезия и още нещо

Възможно е да се включат и други гости и участници; заедно с героите от представлението Инка и Янка; Инчо и Янчо; бунтовници и помирители…

В предишните епизоди от “Истории от Невидимото” вежте също така:

Виолета Златарева е автор на сборника с разкази “Академия за китове” (адаптиран и като театрална постановка) и на стихосбирката “Регистър злополуки” (2023 г.). Тя организира и участва в благотворителни дейности и пърформанси, концерти и културни събития с кауза.

Архитект Гергана Стефанова е преподавател в Нов български университет. Тя свири на пиано и китара от малка, но с големи периоди на прекъсвания. Вдъхновяват я да почне отново: Сиксто Родригес (Шугърмен), Пърл Джем, група Монолит и учителите – Бийтълс и Ролинг Стоунс.


Димитър Петров-Регин е автор на сборника с разкази “Парченца живот” и на поредица от детски приказки за “Зайко и неговите приятели”. Между 2020 и 2023 година публикува три поетични книги със стиховете си: “Отгатнати чувства” (съвместно с Анна Влахова); “Това, което е било” и “Дъга от врабчета”.


Денис Олегов е преводач на поезия от руски и от португалски и е автор също и на няколко книги със собствени стихове, последвали стихосбирката му “Вечен чужденец”, издадена през 2020 г. Той е инициатор и съ-организатор на платформите “Отвъд коритиците” и на свободната сцена за изкуство “НеФорматно”.


Димитра Канева е автор на поезия, художествена литература, сценарии и театрални представления. Димитра представя свои стихове в движението “Нова асоциална поезия”. Завършила е актьорско майсторство в университета на Аберистуит в Уелс. Защитава магистратура по театър в Кардиф с авторската си пиеса “Acres of Longing”, която по-късно преработва на български език, заедно с творчески екип “Земя на копнежи” и инициира представянето й на сцена за българска публика. Пиесата “Земя на копнежи”, в която Димитра изпълнява и една от главните роли, е вдъхновена от реални екологични и социални проблем, към които тя е съпричастна и като гражданска и прородозащитна активистка, докоснала се до трагедията на хората при принудително заличаване на села, заради краткосрочни бизнес интереси в добивната индустрия. Димитра работи и като мениджър и организатор на културни събития в книжарницата “НБУ в ЦЕНТЪРа”.

Мирослав Моравски е писател; композитор и музикант; автор на песни; а също и разказвач на истории на живо. Работи като правозащитен адвокат; застъпник и публицист; и е запален бегач на дълги разстояния. Последните му реализирани артистични проекти са авторския му етно-рок мюзюкъл “Да опазиш Сребра невеста” и музиката към театралната постановка “Земя на копнежи” по идея на Димитра Канева.

За Виолина Доцева – Виолина Доцева е актриса и музикант. Създава и изпълнява авторска музика на български език от 2023г. Акомпанира си с китара и с нея композира своята музика. Аранжира музиката си с помощта на други музиканти, които допринасят за модерно, иновативно Pop и RnB звучене в крайния вариант на песните, публикуван в интернет пространството. Виолина Доцева участва в сериала “АЛФА” в главна роля като Мина Златарска, излъчващ се по bTV и bTV Action. Виолина участва активно в репертоара на ДТ “Рачо Стоянов” – Габрово, където е щатна актриса и в ТР СФУМАТО – в представлението “БЕСОВЕ”.

Радосвета Кръстанова е преподавател и изследовател; магистър по френска филология и двоен доктор по политически науки в Бургундския университет в Дижон и в Нов български университет (НБУ) с докторат за природозащитното движение в България; издаден и като книга на френски език. Тя е съосновател на гражданско сдружение Щастливеца и инициатор на международната образователна мрежа “Място за бъдеще” и на Пътуващи университети за практики на устойчиво развитие в Чипровци и в Сверозападна България. Литературните ѝ изследвания са върху “Озарения” на Артюр Рембо. Специализира в Дижон, Франция и с изследване на сюрреализма като социално движение. Превежда няколко значими книги от френски език, сред които “Чистилището” на Льо Гоф и “Антология” на Жул Мишле. Понастоящем е ръководител на Франкофонския център за академични постижения на НБУ и преподавател по екологично-социален преход в Департамент Икономика на НБУ.

Петър Канев е културен антрополог; природозащитник и университетски преподавател. Съосновател е на гражданско сдружение Щастливеца и координира международната образователна мрежа “Място за бъдеще”. Любител е на свръх-реалността в изкуството и още от ранните си години твори в различни (смесени) жанрове – рисунки; поезия; комикси; художествена проза и преводи; есета; роман. Част от тези произведения обединява в поетичната си книга “Малки ръчички” (2019 г.). Участва в алтернативните свободни сцени “Нова асоциална поезия”; “Истории от невидимитото с Петър Канев и приятели” и “НеФормата”. Петър Канев обича също и да е откривател в мисленето. От години работи по мащабно произведение с название “История на Невидимото”. Тази година му предстои да издаде част от мислите си в книга.

Слава За Смет и Риън Грей е лайв-бенд колаборация от два алт. рок солови проекта, с доста отворен ум към нови идеи и експерименти с различни музикални жанрове и творчески клишета. Двамата автори-изпълнители се стремят да творят независимо един от друг, за да достига всеки от тях до пълния потенциал на собствените си егоцентрични демони в музиката… “Стараем се да взимаме най-доброто от всеки по отделно, и да го мешаме по такъв начин, на сцената, че да звучи като един, цял звук – присъщ на бандата, която бихме били, в един по-идеален свят…” – Росен Тенев (Слава За Смет). “Майната ти, Росене!” – Ейдриън Грейуолф (Риън Грей). В рамките на поредицата от събития “Истории от невидимито” в чест на рождения ден на Петър Канев “Слава за смет” изпълняват кавъри на древни песни; свързани с него. Текстът на песента “Кръв” е от Петър Канев. Музика: Ники Антгелов – Шутаранга. Песента е посветена за рождения ден на Любомира Парижкова през далечната 1992 г. Песента “Пешо чрд” е от записана от група Икстлан през 1994 г. заедно с кавър на “Кръв”. Текстът и музиката на “Пешо чрд” са на Цветан Методиев – посветена е за 22-рия рожден ден на Петър Канев. “Слава за смет” я изпълняват с нов текст – авторите му са те.

Очаквайте следващите епизоди – заповядайте на живо!

Istorii ot Nevidimoto Poster Pernik Gara Metal.Tapet

57311496_465264600880845_2556106664742748160_n

Премиера на книга “Малки ръчички” от Петър Канев: 24 април 2019 г., клуб MAZE

Начало: Велика сряда, 24 април 2019, 18,30 ч.

 

Място за бъдеще на алтернативната култура на културните:

 

Другата София, Клуб MAZE на ул. Христо Белчев №1

 

Водещи: Димитра Канева, Елица Стефанова

 

Вход: Свободен

 

“Малки ръчички” е сборник с поезия, рисунки, спомени, песни, комикси и картини от Петър Канев, събрани от 1987 г. до 2019 г. За книгата си Петър Канев пише: “Книгата „Малки ръчички“ не е стихосбирка, а поетична автобиография, с която искам да възкреся и да събудя. Да възкреся за приятелите си и да събудя в мен онова, което не бива да бъде забравено. Надеждата от 80-те, алтернативния дух на 90-те години, копнежа за бъдеще. Стремих се тази книга да е с една ръка отвъд жанровите определения, а вместо това да бъде истинска.”

 

По време на представлението ще може да закупите книгата “Малки ръчички” от Петър Канев, както и да получите предварително заплатените ви бройки от книгата.

 

Цена на книгата при предварителна заявка: 12 лева.

Цена на книгата, закупена на място: 15 лева

 

Повече за Проект Димитър Воев: Проект Димитър Воев (и LVG като част от него) подготвят песни на Димитър Воев, неиздавани до сега или направо недовършени, а също и създават нови авторски песни по текстове на Димитър Воев. Инициативата е на Ивайло Демидов от някогашната дарк-уейв група от 90-те “Мефисто”. Част от песните ще изпълни Ива Начкова. Групата се съгласи да вземе участие и да направи концерт в клуб MAZE специално за премиерата на книгата “Малки ръчички” от Петър Канев и изпълнението им ще е интегрирано в представлението по случай премиерата. Ивайло Демидов и Ива Начкова ще изпълнят нечувани до сега акустични версии на песни на Кале и Нова генерация по време на четенето на откъси от книгата, а в заключение Порект Димитър Воев ще свирят любимите ни песни в “пълния им саунд”, на които всички да танцуваме в чест на радостното събитие – появата на една нова книга.

 

Повече за участниците в представлението: По време на предствлението за книгата “Малки ръчички” със свои авторски песни и поздрави ще се включат и Румен Спасов, Иван Попов и Мирослав Моравски с групата си Коренуване с Моро.

Румен Спасов е автор и интерпретатор на песни и книги, редактор и издател.

Иван Попов е член на общността “Щастивеца” и на мрежата “Място за бъдеще”, вокал, фронтмен и автор на песни на групата за тежък алтернативен рок “Hellion Stone”.

Мирослав Моравски е юрист по професия, но творец по призвание – музикант, поет и писател, автор на песни и на романа “Невидена река”. Проектът му Коренуване с Моро обединява в едно звученето на алтернативната музика от 90-те в акустичните й варианти, българския фолклор и средновековните балади. Мирослав Моравски е част и общността “Човешката библиотека”, издателите на книгата “Малки ръчички” от Петър Канев.

 

Повече за книгата “Малки ръчички”: “когато надеждата е отчаяние и отчаянието е надежда, нищо не може да ни спре.”; „Море от видения. Чувствата чрез преживяванията. Ураган от чукове.“: “Малки ръчички” е сборник с поезия, рисунки, спомени, песни, комикси и картини от Петър Канев, събрани от 1987 г. до 2019 г. За книгата си Петър Канев пише: “Книгата „Малки ръчички“ не е стихосбирка, а поетична автобиография, с която искам да възкреся и да събудя. Да възкреся за приятелите си и да събудя в мен онова, което не бива да бъде забравено. Надеждата от 80-те, алтернативния дух на 90-те години, копнежа за бъдеще. Стремих се тази книга да е с една ръка отвъд жанровите определения, а вместо това да бъде истинска. И надявам се да бърка в здравето на някого и да ви хвърли в джаза. А още повече се надявам да сътворява и да милва, а даже и да прегръща. Защото има ръчички.”

Вижте повече за  книгата, която “се намира на светлинни години от духа на съвремието ни – реплика към 90-те и към хората, които тогава се учеха да живеят, умират и обичат” (Васил Прасков) и “дава онова усещане за нестихваща любов, въпреки живота” (Александър Иванов), “първите стихотворения, чиято образност наистина нареди картини в главата ми, докато четях… космическата философия на Петър… в която вътрешно хулиганче рипа и рита… ~ От Диоген насам го търсим, търсим…“ (Калин Ненов): https://tinyurl.com/MalkiRachichki

А също и в goodreads: https://www.goodreads.com/book/show/44670119

 

 

Повече за събитието: Вратите на клуб MAZE за гостите на премиерата се отварят в 18,30 ч. Вместо четене и говорене Премиерата ще предсавялава специално сценично представление, с участието на артисти, поети и музиканти, озаглавено “Душата съществува”. Сценарият и подготовката на представлението се осъществява от Петър Канев и от водещите на събитието – Димитра Канева (студент по театрознание и драматургия в Университета в Аберистуит в Уелс) и Елица Стефанова (студент по операторско майсторство в Департамент Кино и реклама в Нов български университет). Като актьори, четящи и изказващи се за “Малки ръчички” в представлението ще се изявят още Радосвета Кръстанова (Място за бъдеще и Щастливеца), Калин Ненов (Човешката библиотека),  Александър Иванов (Нова асоциална поезия), както и цялостният екип на изданието.

1-51185541_10155919429741889_6643376948695269376_n 57311496_465264600880845_2556106664742748160_n

16 и 17 май 2016 г.: Два дебата с приключенеца Емануел ЮСЕНЕ: „Може ли Климатичната конференция в Париж да промени света?“ и „Промените в климата и нашето бъдеще“

Образователна мрежа “МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ” през месец май 2016 осъществи

ДВА ДЕБАТА

Лекция и свободна дискусия с френския полярен изследовател Емануел ЮСЕНЕ  - журналист, писател, издател и инициатор на групата за изследване на далечния север

Робинзоните на ледовете“:

І. Може ли Климатичната конференция в Париж да промени света?

COP Ice

и

ІІ. Промените в климата и нашето бъдеще

 

В състояние ли е световната политическа система да се справи с един планетарен проблем?

Произлезе ли нещо ново в резултат от последната двадесет и първа по ред Конференция на страните от Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, която се състоя в края на 2015 г. в Париж? Нека припомним, че всяка година участниците в тази конференция се събират, за да решат какви мерки трябва да се предприемат за ограничаване на глобалното затопляне. На 12 декември 2015 г. бе приет международен договор за климата, одобрен от всички участващи и отнасящ се до всички страни, който фиксира като крайна цел ограничаване на глобалното затопляне в интервала между 1,5 °C и 2 °C до 2100 година. Немалък брой учени,  изследователи, експерти и политици окачествяват споразумението, подписано от почти 200 страни-членки на ООН, като важна стъпка напред, тъй като задава обща посока и цели да координира усилията на световно ниво.

На дневен ред обаче продължават да стоят редица въпроси:

Главните причини за климатичните промени изглежда не подлежат на управление. Разполагат ли държавите с достатъчно власт и правомощия, за да реформират глобализираните правила на търговски обмен? Ще могат ли богатите страни да заплатят драстичната цена на „eкологичния преход“ в Третия свят и да помогнат на световната икономика да „превключи на зелено“? Днес ние се сблъскваме с последствията от индустриалното замърсяване, натрупано в атмосферата през последните няколко десетилетия. Ще бъдат ли в състояние идващите след нас поколения да оцелеят и да се приспособят към промените в климата, предизвикани от нашето поколение?

Можем ли да се освободим от зависимостта си по отношение на изкопаемите горива и на каква цена? Приносът на възобновяемите източници на енергия ще бъде ли достатъчен, за да отговори на нуждите на обществата и нашите все по-консуматорски и разхитителни  икономики? Ще могат ли технологичните решения, които ни се предлагат, да ни изведат от задънената улица, или ще се окажат заблуда, резултат от безграничната ни вяра във възможностите на науката и иновациите? Не би ли било по-мъдро да се насочим към начини на живот и икономически модели, основаващи се на „свиване на растежа“, и да се приучим да ограничаваме нуждите си до най-необходимото?

В действителност цялата човешка дейност е поставена под въпрос – от начина ни на живот до земеделските практики и икономическите постулати за развитие и благоденствие. Под въпрос е и системата на вземане на решения – и на локално,  и на планетарно ниво. Това, което изглежда неоспоримо обаче, е, че никой не може да направи нищо сам, без да си сътрудничи с всички останали, и че планетарните проблеми изискват решения на планетарно ниво. Решения, които повеляват включването на всички и на всеки един от нас.

Това са част от въпросите, на които ще предложат отговори

Емануел ЮСЕНЕ, френски писател, журналист и изследовател на Далечния север и

Георги СТЕФАНОВ, Коалиция за климата – България и WWF- България.

Дебатът се организира  от Френски институт – София, в партньорство с Образователна мрежа МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ, WWF- България, екологично сдружение ¨За Земята¨ и  Коалиция за климата – България. Дискутант – Генади Кондарев, За Земята.

Водещ – д-р Радосвета КРЪСТАНОВА, Нов български университет и Образователна мрежа МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ.

Място : Френски институт – София.

Дата и час : 16 май, понеделник, 18.00 ч

* * *

* * *

Промените в климата и нашето бъдеще?

Можеше ли Климатичната конференция в Париж да промени света?

Еманюел Юсене

След последната Климатична конференция в Париж от края на 2015 година, цялата човешка дейност е поставена под въпрос – от начина ни на живот до земеделските практики и икономическите постулати за развитие и благоденствие. Под въпрос е и системата на вземане на решения – и на локално, и на планетарно ниво. Това, което изглежда неоспоримо обаче, е че никой не може да направи нищо сам, без да си сътрудничи с всички останали и че планетарните проблеми изискват решения на планетарно ниво. Решения, които повеляват включването на всеки един от нас.

 Какво е твоето влияние върху планетата и какво можем да направим заЕДНО за да подобрим бъдещето й!

Лекция и свободна дискусия с френския полярен изследовател Емануел ЮСЕНЕ - журналист, писател, издател и инициатор на групата за изследване на далечния север “Робинзоните на ледовете”.

ДАТА: 17 май, вторник
ЧАС: 17 – 19 ч.
МЯСТО: 21-а зала – южно крило на Ректората на СУ

***
Събитието се организира от:
Гражданско сдружение “Щастливеца”
Екоклуб “UNECO” към СУ
Клуб “С.К.О.Р.Е.Ц.” към СУ
Екологично сдружение „За Земята”
Образователна мрежа “МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ”

plakat

Двата дебата се реализират с финансовата подкрепа на Европейския съюз.

Съдържанието на дебата е изцяло отговорност на „За Земята” и по никакъв начин не може да се приема, че отразява позициите на Европейския съюз.

* * *

ОЩЕ ПО ТАЗИ ТЕМА – ВИЖ:

МиниизображениеЗа климата и хората или българската следа в Копенхаген – Радосвета Кръстанова, НБУ, СГС-Щастливеца – видеозапис

Радосвета Кръстанова откри събитието, посветено на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите