Category Archives: ІІІ. СЛОВОТО: ТЕКСТОВЕ

Калин Ненов – Големите малки промени, които можеш да направиш в живота си

Малко неща ме вбесяват толкова, колкото сблъсъкът с екологично мислещи хора, които разчитат на правителствата и природозащитните организации да решат всички проблеми, които сме стоварили върху планетата си. (Едно от тия неща е сблъсъкът с хора, на които изобщо не им пука за Земята, но след като все още четеш това, надали ще си от тях. =) Нашите лични избори – начинът ни на живот, потребителските ни навици – имат огромно влияние върху състоянието на планетата; ала понякога е твърде лесно да се залутаме в смога, бълван от големите индустрии, и да изгубим от поглед значимостта на индивидуалните ни действия. Ако не вярваш, че действията ти – твоите лични действия – влияят на начина, по който Земята се справя, посети този калкулатор: http://first.gorichka.bg/index.php?p=61&l=1, и пресметни тоновете въглероден диоксид, които създаваш за една година. След като се съвземеш от шока (за мен определено беше шок), не се отчайвай, а се запитай как можеш да промениш тази цифра. Горният линк ще ти предложи решения; аз също.

Идеите, които съм събрал тук, имат три допирни точки: те са индивидуални – насочени към индивида… към теб; те са малки – не изискват саможертви, в повечето случаи дори ще спечелиш от тях; и са големи – общото им въздействие върху Земята ще бъде подвигът на живота ти. Надявам се, че ще се изненадаш – този път приятно – колко малко е нужно, за да направиш съществуването си по-дружелюбно към космическата перла, която ни е отредена за дом.

~ Преразгледай и преосмисли потребителските си навици:

Наистина ли ти трябва кола? Градският транспорт не отговаря ли на всекидневните ти нужди? Ако не, можеш ли да настояваш пред местната власт да осигури по-свестен превоз? Готов ли си да изчакаш пускането на по-чистите автомобилни технологии – хибридни коли, коли с водородна клетка? Още ли купуваш масла на Esso?1 Сещаш ли се да използваш повторно найлоновите торбички за пазаруване? Питал ли си магазините, в които пазаруваш, дали имат хартиени вместо найлонови торбички? Питала ли си ги дали са съгласни да зареждат по-екосъобразни продукти?2

~ Яж по-малко месо, купувай повече екологично чиста продукция:

Начините, по които се произвежда храната за масово потребление (особено месото), имат опустошителни последствия за екосистемите по света. (https://www.downtoearth.org/go-veggie/environment/top-10-reasons обобщава глобалните поражения от животновъдството в десет призляващи секции.) Ето ти пример за наистина индивидуално въздействие: храната се отглежда, за да задоволи нашите ежедневни нужди, затова от нас зависи и на нас се пада да изискваме тя да бъде отглеждана по безвреден, естествен начин, без пестициди, генно модифицирани съставки, антибиотизиране на животни, хормони.

~ Вкарай рециклирането и повторната употреба в навиците си на хранене:

Прави компост от домакинските органични отпадъци – обелки от плодове и зеленчуци, яйчени кори, костилки и огризки всякакви. Ако обикновено ядеш навън, носи си кутия за храна, преносима чаша или шише, собствени прибори (пластмасова вилица, лъжичка…); еднократната употреба на хартиените тарелки и стиропоровите чаши, предлагани в заведенията, създава страшно много отпадъци. На места, които свръхопаковат храната си (Макдоналдс?… А ти защо ядеш в Макдоналдс изобщо? =), учтиво, но твърдо откажи допълнителните торби, обвивки и прочие. Ако го правиш достатъчно често, дори може да променят опаковъчната си политика.

~ Стани турист-природолюбител – пътувай по-малко:

Всички видове моторен транспорт, които съществуват в момента, замърсяват околната среда, ала ако трябва да говорим за лично въздействие, пътуването по въздух е определено най-вредно. Зарежи разните екзотични тропически острови; живеем в едно от най-красивите кътчета на света – грабни раницата, обуй си алпийките и открий красотата наоколо.

~ Вземай зелени душове:

Не, не, не, не, нямам пред вид душове с приятел – тия са за твое удоволствие, не за благото на околната среда. =) Зелените душове са по-кратки от твоя средностатистически душ, ползват по-малко вода (което може просто да значи да затвориш кранчето, докато се забавляваш с шампоана и сапуна. Това ме подсеща – спираш водата, докато си търкаш зъбите, да?) и по-хладка вода. Освен това, решиш ли постепенно да минеш към по-хладни душове, ще откриеш, че тялото ти става по-устойчиво на настинки и други заболявания. Опитай следното: намали температурата на водата с един градус следващия път в банята. Задръж така за около месец, сетне намали с още един градус – и тъй нататък. Ще забележиш и че по-студената вода автоматично гарантира по-кратки душове. ;)

~ Ограничи отоплението (и по тоя начин употребата на горива):

Особено удачно в спалнята, където можеш да компенсираш по-студената обстановка с по-плътни одеяла, и всякакви други стаи в апартамента, които не се ползват постоянно. Можеш да оставиш одеяла и топли дрехи на стратегически позиции (напр. върху дивани) и да поддържаш по-ниска стайна температура. Добрата термоизолация на прозорците и вратите също намалява потреблението на енергия. (Кой каза „дунапренови лентички под черчеветата“?)

~ Подкрепяй финансово природозащитни организации и инициативи:

Това създава ОГРОМНА промяна в рамките на живота ти. Знаеш ли например, че вместо да плащаш данъци, можеш да даряваш пари на еко-организации?3

Пример за (проверена) организация, на която би могъл да направиш дарение, е нашата национална кампания „За да остане природа в България“: http://forthenature.org/campaign/17/; или, ако си от по-паричните и глобалномислещите, Plant-for-the-Planet: https://www.plant-for-the-planet.org/ (засаждат гори по света). Просто се огледай наоколо: организациите са там, разполагат с енергията и себеотдайността да работят за планетата ни, и са нестопански – не търсят печалба и разчитат на подкрепата на хора като нас. Този вид даване изразява и житейска философия: Земята ни дава всичко, от което се нуждаем, безплатно – не е ли редно и ние да дадем нещо?

~ Образовай се:

Абонирайки се за електронни екологични издания като Grist: https://grist.org/ (забележи как избягвам да те насочвам към хартиени носители – не е случайно =), ще си изградиш представа за актуалните теми и проблеми с цената на 30 минути допълнително четене в седмицата. А създадеш ли си веднъж тази представа, ще си готов да …

~ Надигнеш глас:

Заяви екологичните си терзания пред правителството си, местните и мултинационалните компании. Ако си достатъчно отдаден и освободен, можеш да се свържеш с тях лично, по телефона или чрез писмо. Ако не ти достига време или кураж, навярно ще предпочетеш електронните кампании и петиции. Сайт, който ти позволява да изразиш загрижеността си за природата безобразно лесно, е Panda Passport: https://makeyourmark.panda.org/ Препоръчвам ти го силно: съдържа акции във всички краища на света и предлага подробна информация и вдъхновяващо красиви снимки. Българските природозащитни организации са създали изключително богат граждански портал за околната среда (и не само) БлуЛинк: https://www.bluelink.net/

Горният списък е само бегъл поглед върху това, което всеки от нас може да направи за планетата ни. Ако имаш собствени предложения или въпроси, свързани с темата – пиши ни на place-точка-for-точка-future -маймунка- gmail-точка-com

Накрая, необходимо уточнение: Много от тия предложения може да не са приложими за теб точно сега (например в момента едва свързваш двата края в Студентски град и покупката на хибридна кола или човъркането на несъществуващите ти данъци е последната ти грижа). При все това те засягат избори, които най-вероятно ще трябва да направиш в някой етап от живота си. Говорим за промени в начина на живот в процеса на живеене; решения, които ще имат значение дотогава, докато крачиш по тая планета (а навярно и доста след това). Моля те да не отхвърляш нито една идея, която сега може да ти се струва неприложима; просто ги съхрани за бъдеща употреба – и ги сподели с хората около теб. Гласонадигането не се ограничава до нахъсени конфронтации с правителства и Големи Лоши Корпорации. То се изразява и в това да покажеш как чувстваш Земята ти, а хората, които най-вероятно ще те послушат и ще се опитат да разберат чувствата ти, са онези, които познаваш лично: роднините, приятелите, колегите, съратниците… Навярно въпросите, които съм задал тук, ще накарат тях да се замислят; навярно те ще успеят да извлекат полза от тези идеи. Само че силата да разпространим знанието остава в твои ръце; и аз всъщност тайно те моля да се присъединиш към всички природопазители, знайни и незнайни, по твой собствен начин, с твоите собствени думи…

За още природолюбиви идеи разгледай Екологично и практично“: https://ekologichno-praktichno.000webhostapp.com (особено секцията „Практично“)

1 Esso, известна и като ExxonMobil, е най-голямата нефтопреработвателна компания в света; слави се с нежеланието си да инвестира във възобновими източници на енергия – виж https://www.greenpeace.org/archive-international/en/news/features/exxon-still-funding-climate-ch/

2 Сп. „Едно“ наскоро ни зарадва с неоценим помощник – притурката „Зелен жокер“ (http://first.gorichka.bg/index.php?p=10&id=191), която обобщава екосъобразните продукти и магазини в страната ни.

3 Таня Джекова е публикувала обобщение на българските закони за даренията в блога си: http://djekova.info/blog/?p=25

Първообразът на този материал – обобщение за личните избори се роди на английски, още през 2003 г. Първо си мислех да го редактирам откъм стил… но нека си остане автентичен – такъв, какъвто е бил авторът му в началото на природопазещия си път. Само линковете са осъвременени (с изключение на онези, които са безвъзвратно изгубени).

 

Ще се радвам на всякакви отзиви,

Калин Ненов

Калин Ненов – Нуждаем ли се от Природата? (есе)

През последните няколко години започнах да се питам кои страни от живота ми не зависят от Природата. Дишам въздуха на Земята и пия водата на Земята. Храната ми расте върху земната почва; дрехите ми са направени от земните растения и животните, които се хранят с тях. Домът ми е построен от плътта на Земята: от скалите и минералите, които извличаме от планетата си. Вещите ми, електричеството, което ползвам за готвене, за разходки в Мрежата и за написването на това есе, хартията, върху която изливам вътрешните си търсения – цялото ми съществуване е изградено върху и от ресурсите на Природата. Възможността да се любувам на Природата – на изяществото на водното конче, покоя на хилядолетната мура, палавите скокове на планински водопад – внася вдъхновението и размисъла, които превръщат живота ми в нещо повече от седемдесетгодишно упражнение по оцеляване. С осъзнаването на тези зависимости мислите ми лека-полека се изместиха от въпроса „Нуждаем ли се от Природата?“ към „Как да се отплатя на Природата за всичко, което ми е дала?“. По-долу ще се върна към него.

Малцина наши съвременници ще отрекат, че светът ни е изправен пред колосални екологични проблеми. Непредсказуеми засушавания и наводнения, намаляващи запаси на питейна вода, опустиняване на плодородни земи, замърсяване на въздуха, изчезване на растителни и животински видове и последващият срив на екосистеми – това са все последствия от настоящата властваща парадигма на човешко развитие, която е пренебрегвала, съзнателно или не, ролята или самото присъствие на Природата в битието ни.

P1000161

Много хора таят надежда, че техническият прогрес и внедряването на технологиите в ежедневието ни ще ни помогнат да се справим с грозящите ни бедствия. С повишаването на жизнения стандарт, смятат те, можем да инвестираме повече средства в научно-техническия прогрес; а напредналите технологии ще ни позволят да създаваме нужните ни продукти по-евтино, по-бързо и с по-малко ресурси. Вече разполагаме със синтетични храни, дрехи и лекарства; измислили сме такива многофункционални материали като пластмасите; с подходящата технология един ден бихме могли сами да синтезираме въздуха и водата – или да дишаме, да утоляваме жаждата си с нещо съвсем различно. Генно модифицирани организми могат да бъдат приспособени към най-суровите природни условия – значи можем да решим проблема със световния глад. Технологиите до голяма степен биха могли да направят Природата ненужен елемент в човешкото битие, фактор, от който не зависим.

Аз откривам два пропуска в горните разсъждения. Първият заляга в основата на идеята за създаване на изкуствени материали. Пластмасите не се правят от вакуум – произвеждаме ги от нефт, земен газ и въглища, все ограничени, изчерпаеми природни ресурси. Маргаринът се прави от животински и растителни мазнини, а много от съвременните лекарства се извличат от билки и растения, взети от Природата. Преди да достигнем до полубожествената фаза, в която свободно ще преобразуваме енергия в материя и обратно и ще превръщаме един химичен елемент в друг при разходи, по-малки от цената на получените елементи, ще продължим да зависим от ресурсите на Природата. Ето защо дори от прагматична гледна точка е по-мъдро да си сътрудничим с Природата, вместо да я експлоатираме или заобикаляме.

За съжаление, технологията, или по-скоро нашата употреба на технологията, в повечето случаи ни е откъсвала от околната среда, засилвала е усещането за независимост от нея и така ни е заслепявала за нуждата от сътрудничество с Природата. Дете, което познава черния лешояд само от снимка в Мрежата, което се наслаждава на някой природен парк от кабинката на лифта – или от документални филми по телевизията, – без да усети кората на секвоята с пръстите си, без да измие очите си с ледената, живителна вода на планински поток – такова дете надали би могло да почувства връзката си с Живота, с дивата хармония на скалите и реките, които го подхранват. А ако се чувстваме откъснати от физическата си среда, от земята, по която крачим, и въздуха, който дишаме, можем ли наистина да се чувстваме част от човешката си среда – семейството си, обществото? Как в такъв случай бихме се научили да живеем с други хора, да мечтаем и създаваме заедно?

Най-крайното въплъщение на тази откъснатост е усещането за контрол или превъзходство, или дори арогантност, спрямо Природата. Щом можем да се справим без нея, защо ни е въобще? Ако можем да произвеждаме всичко по изкуствен път, защо да опазваме природните ресурси? Ако можем да документираме генома на хиляди видове, защо ни е да опазваме биологичното разнообразие? В края на краищата, няма ли да сме в състояние да възстановим ония изчезнали видове – или да създадем наши собствени, по-добри версии, – когато пожелаем? В „Реквием за Хомо Сапиенс“ Дейвид Зиндел представя цивилизация, която взривява звезди, за да използва техните химични елементи за изграждане на изкуствени светове с една крайна цел: заселването на цялата Вселена.1 Това, че радиацията от свръхновите превръща космоса наоколо във вселенска пустиня и изличава други цивилизации, е несъществено, нежелан, неизбежен страничен продукт на прогреса. Картината е гротескна, ала лесно разпознаваема – съвременното човечество прави същото, макар и ограничено в мащабите на Земята. И, от оцеленческа гледна точка, няма нищо нередно в такова бъдеще, точно както няма нищо нередно в идеята, че не е необходимо да опазваме Природата. Възраженията идват от етичната, състрадателната, любуващата се страна на човешкото съществуване. Обосновано ли е от етична гледна точка да се разправим с Природата само защото можем да се справим и без нея? Но нали можем да се справим и без съседите си? Докъде ще стигнем, с логика като тази? Ето пример от една много актуална тема: генно модифицираните растения. Такива растения са по-добре приспособени към съответната среда, по-устойчиви на неблагоприятни промени и следователно по-конкурентни от естествените си родственици. В резултат на това те изместват естествената растителност и нарушават структурата на съществуващите екосистеми, което води до изчезването на всички зависими видове, например животните, които се хранят с изместената растителност.2 Тук разглеждам проблема от перспективата на „съседа“, на „живей и остави другите да живеят“: имаме ли право да отнемем още повече от естествените местообитания на живите същества? Простено ли ни е разрушаваме домовете на други видове, за да разширим своя?

Както загатнах по-горе, възприятието, че Природата е излишна, не е вроден проблем на технологиите: то произтича от начина, по който ги употребяваме. Не твърдя и че технологиите не могат да предложат трайни решения. Пример за технология, която подкрепям с цялото си сърце, са градините за отходна вода (wastewater gardens)3, които използват всмукващите свойства на растителните корени, за да отделят органичните вещества от отходните води. Крайните продукти са чиста вода и буйна растителност. Има много други видове технологии, които вървят успоредно с Природата вместо против или въпреки нея; вярвам, че нашето бъдеще ще се гради върху точно такива.4

Вторият пропуск в „технологичното решение“ се корени в природата – само че сега имам пред вид човешката природа. Ще успее ли технологията някога да ни научи да сме по-умерени в желанията си, по-отзивчиви към нуждите на другите? Хубаво, направете компютрите и колите толкова евтини, че всеки на тая планета да си има един (направете ги и щадящи средата). Мога ли да си взема собствен хеликоптер? А космически кораб? Искрено се съмнявам, че технологиите някога ще успеят да задоволят (да не говорим за задминат) нашето вродено желание за Повече – повече вещи, повече удобства, повече удоволствия.

Тук обаче виждам и възможност за истинско, трайно решение на конфликта между човечеството и Природата. То изисква много малко по отношение на пари и жизнен стандарт и страшно много по отношение на усилия и вътрешна смелост. Нарича се себепромяна и започва с въпроси като тези:

Колко неща са ми необходими – наистина необходими, – за да живея комфортно?

Семейството ми нуждае ли се от толкова голяма кола, ако ще я ползваме главно в града?

Ей, не искам никаква кола, искам да ползвам градския транспорт! Защо общината ми не се е погрижила да осигури свестен транспорт? Към кого мога да се обърна по въпроса?

Вместо да ходим на кино довечера, можем ли да си направим театър вкъщи?

Вместо да харчим пари за внасяне на генно модифицирани посеви в Африка, не можем ли да ги дадем за семейно планиране и за сексуално образование – и за образование по принцип?

Компаниите, чиито продукти купувам, отговорно ли се отнасят към природата и обществото? Трябва ли да мина на други продукти? Трябва ли да настоявам тия компании да подобрят социалната и екологичната си политика?

Трябва ли да разчитам на правителството да свърши всичко вместо мен (аз плащам данъци, да му се не види!) – или ще приема собствената си отговорност, ще поема нещата в собствените си ръце?

Знам, че бачкам прекалено много и не съм виждал дъщерите си както трябва през последните два месеца – мога ли да променя това?

Мога ли? Можеш ли? Колко струва? Колко ще ти даде?

Себепромяната не е лесен процес. Тя изисква от нас да преодоляваме, на всяка крачка по пътя си, инерцията на навика, желанието нещата да останат такива, каквито винаги са били. Изисква да се вгледаме в неизброимите житейски избори, които обикновено приемаме за подразбиращи се, и да открием как можем да ги променим или подобрим. Неминуемо ще ни сблъска с неразбиране и отявлено противопоставяне от хората наоколо – а това боли, особено в началото. Въпреки всичко това, съдейки по собствения си опит, тя е и най-себеосъществяващият процес в живота. Започнем ли да променяме себе си съзнателно, ще открием, че приспособяването към вечно препускащия ни свят става по-лесно; че намирането на нови решения за стари проблеми се случва по-спонтанно; че става по-естествено да поставяме под въпрос решенията и действията на политиците, които (би трябвало да) ни представляват, и да настояваме тези решения и действия да съответстват на истинските ни нужди и тревоги. В един момент бихме могли да осъзнаем и защо на въпроса „Нуждаем ли се от Природата?“ можем да отговорим така: Нуждаем се от по-Добри хора – по-отговорни, по-чувствителни, по-грижовни. И отговорността да създадем тези хора – да променим себе си – е наша.

На края на това есе се връщам към въпроса, който е наследил „Нуждаем ли се от Природата?“ в мислите и действията ми: Какво мога да направя, за да се отплатя на Природата за всичко, което тя ми е дала наготово? Тук няма да ви предложа насочващи въпроси. Нямате нужда от такива; можете да ги измислите сами.


1 David Zindell. The Wild. Voyager, 1996, стр. 29.

2 Пример за отрицателните последствия на генно модифицирани посеви върху полезен вид бръмбари е описан в Miguel Altieri. The Environmental Risks of Transgenic Crops: an Agroecological Assessment. Department of Environmental Science, Policy and Management, University of California, Berkeley, 1998; публикуван на http://www.pmac.net/miguel.htm

3 Тази технология е първоначално разработена от Planetary Coral Reef Foundation:http://www.pcrf.org/wastew.htm

4 Подробен списък на компании, които специализират в „зелени“ технологии, може да откриете на http://eco-web.com

Публикувано за първи път в „Място за бъдеще: година първа

Юлиана НАСКОВА – Моята визия за “Място за бъдеще”

 

Юлиана Наскова:

Искам проектът ни, който определено е пилотен и иновативен като дух и замисъл, да се превърне в някакво стабилно средоточие на идеи, стратегии, планове и места, хора, и най-вече да допринесе за устойчивото развитие на местата, вече засегнати или застрашени от българската алчност за краткосрочни печалби. Чрез подходящите хора, събития и целенасочена синергия да представим проекта и да въвлечем колкото се може повече заинтересовани хора в него. Да накараме другите да се заинтересуват, да се замислят и да планират собствения си живот по друг начин, като започнат да отчитат и да противодействат на факторите замърсяване, шум, грозно, непланомерно, некомфортно презастрояване, разрушаване. Да започнат да мислят и да действат на практика за устойчиво развитие в дома, в квартала, в града, в държавата… Опазването на околната ни среда и зелената идея да бъдат изчистени от натрупаните клишета и умора от бездействието на институциите начело с наглите си безскрупулни ръководители и да се влеят нови идеи и стратегии за работа с хората и за противодействие на българската престъпна немарливост. Представям си, че хората, въвлечени в този проект, след края му са се осъзнали ЕДНА ИДЕЯ повече като активни граждани, отговорни за своя живот, за развитието си, тяхното и това на поколенията след тях.

Иска ми се студентите да осъзнаят например, че Черноморското крайбрежие принадлежи на всеки българин, че е уникално, че е само част от уникалните места в страната и че стабилното и правилно развитие на Черноморието е в интерес на всеки българин, и то не само по време на лятната му отпуска. Това важи и за останалата част от българската природа.

Иска ми се като краен резултат от проекта след тази кратка една година да развием мрежа от студенти, които имат идеи за устойчиво развитие на околната среда и опазване на природата. Които, след като приключи проектът, да започнат да ПЛАНИРАТ собствения си живот в съответствие с принципите на устойчивото развитие и да заработят по университетите и да събудят колегите си и преподавателите си, един своеобразен think tank. Да започнат да работят в местната си общност, в квартала си, след близките, познатите и приятелите си. Да разпространят опита си в по-обширна среда, да се включат в други събития, самите те да инициират събития.

В проекта според мен трябва да заложим и на провокацията, и на предизвикателството, и на личния пример, и на представянето на идеи и концепции по нетрадиционен начин, и на индивидуалния подход… Освен обикновените, по–конвенционални презентации и срещи, дискусии и кръгли маси, да провокираме целевата си група с нещо, което след като им се представи визуално, да ги накара да мислят цял ден…

Основната идея на „Място за бъдеще“ е ОБУЧИТЕЛНА, ИНФОРМАЦИОННА, ОБРАЗОВАТЕЛНА.

Иска ми се този проект ДА СЕ ЗАПОМНИ И ДА ПОСЛУЖИ КАТО МОДЕЛ, при това успешен и действащ.

Какво правим всъщност?

Място за бъдеще е възможност за съчетаване на новото, различното, забавлението и грижата за околната среда с обучението, със запознанството с нови хора, организиране на уъркшопове, концерти на открито, семинари, дискусии, кръгли маси, както и с личен пример от страна на участниците в проекта.

Събра ни грижата за бъдещето на любимото ни кътче – в природата или в града…

Бъдете един от нас!

Представяне на книгата Място за бъдеще. Година първа.

Кои сме ние?

Млади и ангажирани, отговорни и усмихнати, амбициозни и дръзновени – вдъхновен екип от приятели-съмишленици, ние все още се учим един от друг, забавляваме се с работата си, защото проектираме, мислим, купонясваме, участваме, творим, даваме от себе си, предлагаме решения за развитие, което има бъдеще.

Кой друг участва?

Наши партньори са Коалиция от неправителствени и граждански организации “За да остане природа в България”, Нов български университет, Софийски университет “Св. Климент Охридски” и …

Вие

Вие сте бъдещето. Вие се вълнувате от съдбата на Иракли, Синеморец, Княжевската гора, Странджа и всички тези райски и все още девствени местенца из България… и много други.

Вие симпатизирате на онези граждани, които не само защитават българската природа и културно наследство, но и дават пример за достойно човешко и гражданско поведение.

Вие сте любознателна, търсеща и активна личност, която не само се интересува от света около себе си, но и допринася той да се промени към по-добро…

Вие смятате, че има смисъл да познавате гражданските си права и че е важно да се научите как да ги защитавате.

Вие разбирате ползата от гражданската активност и желаете да се включите със свой проект, идея, събитие.

Вие искате да научите повече за хората, които се борят, за да оцелеят Родопите, Витоша, Руската църква, гранд-хотел “България”… Които правят туризъм, вписвайки го в околната среда. Които отстояват правата си не само за себе си, а с мисъл за общността. Които предлагат устойчиви пътища за развитие.

Които не се страхуват да бъдат различни, защото различието им се гради на принципи и ценности. Които виждат смисъл в човешката съпричастност и намират удовлетворение в дела, чиито плодове ще берат хората след тях.

Които са незабележими днес – но за които ще се говори утре. Които мислят и действат сега, за да ни има и в бъдещето.

Вие сте студент, преподавател, член на университетската администрация…

Вие познавате интересни и дейни личности и инициативи, които могат да обогатят представите ни за социалния свят.

Вие имате професионален и граждански опит, който искате да споделите с ваши колеги, приятели, познати.

Вие имате идеи, които искате да осъществите – да направите филм или клип, да напишете есе или статия, да разработите и проведете анкета, да организирате среща или дебат.

Искате да намерите съмишленици…

Потърсете ни тук (http://placeforfuture.org)

или ни пишете на place.for.future -в- gmail.com!

ВИЖ ОЩЕ:

 

Дебат “Моите права в Европейския съюз” – Втора част: Студентски права и права срещу полицейски произвол

Георги Стефанов – Как започна Място за бъдеще (Есе)

Георги Стефанов

Беше някъде през лятото на 2007-а: горещо лято, мнооого горещо, и заради времето, и заради страстите на младите протестиращи хора, които бяха по улиците месеци наред, за да защитават природата, нашата, българската природа, с която всички ние много се гордеем, но забързани от проблемите в тежкото ни ежедневие, забравяме за уникалността ù.

Вероятно за голяма част от страничните наблюдатели в колите и по тротоарите беше много странно какво точно искат тези млади хора… Повечето от тях бяха свикнали да виждат протестиращи по улиците за по-високи заплати или пенсии, а тези млади хора искаха само едно: да имат бъдеще, и да могат техните деца да получат поне това, което и те са имали – глътка кристален въздух, чиста планинска вода и места, от които ти спира дъхът…

Някъде по това време в задуха на големия град на по халба бира се зароди и идеята за проекта МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ. Омерзени от всичко случващо се около нас, от десетките случаи на тотално пренебрегване и нарушаване на законите, както и от бързите темпове на загубата на нашата уникална природа, Петър и Ради търсеха съмишленици, с които заедно да реализират идеята на МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ.

Идеята беше ясна за мен и много навременна. Поглеждайки само няколко години назад в началото на хилядолетието, когато проблемите бяха по-малко, но пък и хората, работещи в сферата на опазването на околната среда и търсещи решения, също бяха няколко дузини, аз мога да кажа, че реалността е много различна към момента.

Днес вече има ново поколение хора. Хора, които осъзнават, че от тях зависи много, че те могат да променят своето бъдеще и че неправилните стъпки днес определено ще доведат до големи затруднения утре. Именно на такива хора разчитаме ние: хора с будна съвест, хора с идеи, хора, отговорни към бъдните поколения, хора, осъзнаващи накъде се е забързало човечеството и до какви фатални последици може да стигнем всички ние, ако не вземем мерки, СЕГА И ВЕДНАГА.

Личните ми виждания съвпадат с цялата концепция на проекта. МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ си поставя за цел да обедини онези свободолюбиви хора с „незасегнати души“, които имат визията за важните неща от нашето съществувание, а също така и да се опитаме да си помогнем взаимно. Такива хора има в университетските среди и затова основното поле на действия е именно там. Тези млади и активни хора утре ще бъдат носителите на идеята за новото съвместно бъдеще.

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ е проект, които цели да обедини и да помогне на всички онези активни студенти и граждани, които в определени моменти са останали неразбрани от своите колеги, приятели, роднини. МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ е именно полето за изява и обогатяване на всеки един от нас, с идеите на другите.

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ има една основна цел – да създаде предпоставка за по-добро бъдеще, с повече щастливи хора и по-малко проблеми.

* * *

ВИЖ ОЩЕ от Георги СТЕФАНОВ: 

Ясен Бориславов – Странджа – бунт срещу грозното (11.07.2007 г.)

Какво точно се крие зад екопротестите в защита на Странджа? Какви социални напрежения движат това самоорганизирано в интернет гражданско недоволство и как то може да се развие в бъдеще? Някои коментатори вече допускат тези протести да родят нова политическа формация. Тя ще бъде „антисистемна“ като „Атака“ и би била нов знак, че самата политическа система е неефективна и не обединява достатъчно широки обществени интереси по прозрачен начин. Най-същественото е, че това ще бъде първата формация, която превръща етико-естетическа платформа в политическа програма. След като основната тема на прехода (за собствеността) вече е изчерпана, възниква нов болезнен проблем – за пейзажа и средата за живеене. Кой има право да променя пейзажа и как? Иначе казано, може ли внезапно забогателият тарикат и пошляга да префасонира своите владения по собствен вкус, или трябва да се съобрази с някакви норми? Има ли такива норми? Става дума за естетиката, за красивото и връзката му с доброто като политически проблем. Веднага искам да подчертая, че поговорката „На вкус и на цвет товарищи нет“ е звънтяща фолклорна глупост. Точно общият вкус е маята на истинското приятелство, а може би и на политическо съмишленичество.

Електоралният потенциал на една бъдеща, да я наречем условно „Екоатака“, може лесно да се провери чрез социологически сондаж с примерно следните въпроси: „Ако изборите бяха днес, за кого бихте гласували – за Петко Арнаудов или за блатното кокиче?“ или „Кое според вас е по-голяма национална ценност, Йордан Цонев или пясъчната лилия?“ Не става дума за царевския кмет и депутата като личности, а като социални типажи. Струва ми се, че електоралната подкрепа за пясъчната лилия и блатното кокиче ще надхвърли 4%. Надявам се да е така.

Изглежда властите точно разкодираха скрития потенциал на екобунтовете, ако се съди по енергичната реакция на екоминистерството и прокуратурата срещу заличаването на парка „Странджа“ и предстоящото оскверняване на последните що-годе запазени части от морския бряг. В същото време тази енергична реакция изглежда гузна на фона на дългогодишната законодателна и административна леност в угода на пошлото и кича. От изявленията на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев в защита на неговите колеги, отсъдили в полза на мутрите и бетона, излиза, че съдът по принцип симпатизира на природата, но самото законодателство е по-страшно от природно бедствие.

Това сигурно не е далече от истината, като се има предвид, че законът за Черноморието повече от пет години се премята в парламента, за да могат мутренските вкусове да се разгърнат в пълнота. При това, след като беше приет, влизането му в сила беше отложено с половин година, за да може грозотията да се доразгащи. Това е все едно някоя жена да каже на мъжа си: „Минчо, от Нова година обещавам да ти бъда вярна, ама нека дотогава да си помърсувам“. Подобно поведение няма как да не мотивира електорални нагласи в полза на една „Екоатака“.

Впрочем грозното поведение на българската държава по морето има не само архитектурни знаци. Ето една сценка от юни т.г. на плажа до къмпинг „Градина“. Мъж, жена и две дечица лежат под разпънат (собствен) сенник. Идва маймунообразен човек с дебел врат, придружен от още два примата, и започва да обяснява на семейството, че трябва да му плати 10 лв., за да остане под сенника, защото този плаж е взет на концесия и на него са сложени чадъри, за да се седи под тях и да се плаща, а не да се разпъват сенници. Тази сценка е възможна благодарение на симбиозата между българската мутра и българската държава. Точно държавата позволява на нахалната мутра да застане между гражданина и морския бряг. Хората със сенника сигурно няма да забравят унижението, на което ги е подложила тяхната държава чрез плажните концесионери, а това със сигурност ще породи съответни електорални настроения.

Миналото лято един приятел ме убеждаваше, че и най-скверните инвестиционно-архитектурни блудства не могат да унищожат залива Алепу (между „Дюни“ и Аркутино). Аргументите му изглеждаха силни: плажната ивица е тясна, зад нея минава пътят, а след това е блатото, което е защитен природен обект (макар че сам по себе си този факт не е пречка, както стана ясно с помощта на ВАС). Особеното в случая е, че дори по съдебно-административен път блатото да бъде обявено за земеделска земя, подлежаща на реституция, продажба, промяна на статута и застрояване, то пак ще си остане блато. Преди седмица минах оттам и видях, че приятелят ми се е заблудил. Точно на нос Хумата срещу Змийския остров някой е успял много бързо да вдигне няколко 6-7-етажни кооперации с архитектурен силует, който силно напомня за бургаския комплекс „Меден рудник“.

През 80-те години, когато беше построен курортът „Дюни“, той можеше да бъде сочен като пример за разумно и грижливо отношение към природата. Това бяха предимно двуетажни вили, изтеглени от морето и естествено вписани в Куков баир, така че да не изпъкват над общия силует на терена. Архитектурата сдържано съчетаваше национален и средиземноморски стил. След приватизацията кичът властно затисна това място. Сред дискретно потопения в зеленина курорт щръкнаха два импозантни 7-8-етажни хотела в бозаво, и двата дефинитивно нелепи точно на това място, като единият е апотеоз на строителната безвкусица. Хотел „Марина Роял Палас“ е вирнат точно на нос Малката Агалина, при това на остър завой на главен път и казано по катаджийски, всеки трансфер на туристи създава опасност от ПТП. Това лято почитателите на Аркутино ще трябва да се сбогуват завинаги с онова прекрасно местенце, защото скоро се очаква и там да влязат багери.

В момента цялото протежение на брега от Созопол до Каваците представлява уникална по своята нелепост гледка. Все едно някакво дете е разпиляло кубчета за игра без никаква мисъл и идея. Тъй като не е имало общ градоустройствен план, нито някакъв контрол, всеки си е правил каквото му скимне. Резултатът дели границата между уродливото и налудничавото. Може да се видят всякакви архитектурни стилове – възрожденски, модернистични, мутробарок, има колонади, балюстри, арки и всякаква орнаментация на бъбривата безвкусица. Ако се съди по архитектурата в този район, а тя е изкуство, което никога не лъже, българското общество страда от остра форма на инфантилизъм. Строителните екземи и урбанистични струпеи издават вътрешни социални болести. Странно как едно хленчещо поради хронична бедност общество успя да разгърне такова мащабно строителство и да залее с бетон и простотия най-красивите места от своя природен пейзаж? Противоестественото строителство е функция на противоестествено забогатяване. Едно устойчиво, законно и разумно забогатяване би имало различен архитектурен израз. Особено ако забогатяването е по някакъв начин свързано с образование и интелектуален статус. Освен това общество, което е свикнало да забогатява само чрез преразпределяне и разпродажба на ресурс, е обречено винаги да бъде бедно. Бедността е ментално състояние.

Скандалите около „Натура 2000“ и парка „Странджа“, опустошенията край Созопол, Несебър, Иракли, Камчийски пясъци и на много други места (Банско, Витоша, софийските квартали) са тъжно свидетелство, че българското общество не е европейско като тип мислене, не е гражданско, то няма усет за общо благо и баланс между обществен и частен интерес. То е чуждо на онази социална добродетелност, която европейските хуманисти от епохата на Просвещението наричат sensus communis. Това е понятие, изразяващо общия усет за правомерно и истинно, който споява обществото, това е усет за правилното и благопристойно нравствено поведение, умението да се различава допустимо и недопустимо, „усет за практическа истина“. Дефицитът на такъв усет тъкмо във ВАС е особено притеснителен. Този усет включва и „добрия вкус“ като норма на обществен естетически консенсус. Екологичните бунтове дават надежда, че тази социална добродетелност започва да покълнва и да търси форми за гражданска, а вероятно в бъдеще и за политическа изява. Обществената подкрепа за това движение би била израз на гражданска зрялост.

Интересна в тази ситуация е и една особена размяна на обществени роли. Докато публичната власт в лицето на кметове, съдии, депутати, министри и разни чиновници конспирира срещу обществения интерес и добрия вкус, някакви нелегални хора успяват да се сдружат в интернет и се опитват да склонят държавата към морално и естетическо приличие. Изглежда интернет ще се окаже новото пространство за гражданска съпротива, нещо като нов Балкан с нови шумкари.

Обществените защитници на бетона сочат като основен аргумент развитието. Да не се спира развитието на региона. Дали всяко развитие трябва да бъде насърчавано? Криминалното нахалство, грозотията, безвкусицата и пошлото са неща, които у нас доказано съпътстват развитието. Предстои да се разбере дали един обществен натиск може да ограничи тези странични ефекти на развитието. На първо време това означава да се ограничат правата на самоуправление в строителството в някои общини поради фрапираща морално-естетическа несъстоятелност. В бъдеще вкарването на естетическата тема в политическия дневен ред би могло да доведе и до един закон за пейзажа. В моите най-разюздани мечти той звучи така: „Право да променят пейзажа имат само хора, които са вътрешно убедени, че е по-добре това да не се прави. Мястото на селянина е в пейзажа, земеделската земя служи за земеделие.“

Конвенционалният туризъм е модерно блудство, способно да олигави и лиши от автентичност всяко красиво място. При това както блудникът обича млада и свежа плът, така и мутротуристическите босове предпочитат да сеят безвкусица сред девствена природа. Просветените и платежоспособни хора вече се насочват към т.нар. алтернативен туризъм и търсят неосквернени места – планини, чисти брегове, пещери, истински села, влече ги дивото. Сигурно след време жителите на Царево и Варвара, които сега мечтаят да превърнат своите ниви в строителни парцели, ще вникнат в дълбокия смисъл на старата персийска мъдрост, която казва, че на глупака и щастието му е глупаво.