Category Archives: - КУЛТУРА на бъдещето

Живеем ли на планета? – Какво свързва България, Намибия и Перу? … Семинар-дискусия с участието на Генади КОНДАРЕВ и студенти на П. Канев

namibia-kolazh

На 20 декември 2016 г. и на 8 февруари 2017 г. по проект … бяха проведени две дискусии с участието на студенти от специалности ”Комуникация и информиране” и “Обществени политики и практики” на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Откритите семинара бяха посветени на проблемите за бъдещето развитие, международни комуникации и конфликти на планетата ни и за връзките между т.нар. “Първи” и “Трети свят” – с участието на гост-лектор Генади Кондарев, икономист от Екологично сдружение За Земята и представител на международните организации Приятели на Земята, Грийнпийс и Bankwatch към ООН за България. Генади Кондарев сподели със студентите от специалности Обществени политики и практики и Комуникации и иноформиране на УниБИТ своите лични наблюдения и лични преживявания в Африка и в Перу, свързни с темата на семинара, както и видео-кадри и филми, заснети от него и от негови съмишленици на местата, където е изнесена днес частната западна неоколиниална добивна индустрия – държавата, която се управлява от петролната корпорация Шел – Нигерия, а също и за неподозираните и изненадващи връзки между България и Намибия и Перу – три страни в три части на света, свързани от един и същ умишлено укриван проблем…

 

Двата дебата се реализират с финансовата подкрепа на Европейския съюз.

Съдържанието на дебата е изцяло отговорност на сдруженията „За Земята” и “Щастливеца” и по никакъв начин не може да се приема, че отразява позициите на Европейския съюз.

* * *

Организацията и провеждането на двата дебата са осъществени от Софийско гражданско сдружение – Щастливеца, Интердисципленна образователна мрежа “Място за бъдеще” и Екологично сдружение “За Земята” по проект

“Enabling students and citizens to realise better their global environmental and social footprint.” Under an agreement with CEE Bankwatch Network (address Rozcesti 6 / 1434, Praha 9, 190 00, Czech Republic) c № 681/15.
Place for Future Education Network

01. 12. 2016: ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТА: МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПЪТУВАЩИ УНИВЕРСИТЕТИ В ЧИПРОВЦИ И ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА

Скъпи приятели на нашите Международни пътуващи университети в Чипровци и Западна Стара планина!

В четвъртък, 1 декември, от 16.20 до 19.00 в Нов български университет се порведе семинар за нашето Голямо общо нещо, което заедно творим вече осма поредна година – - ние, екипът на Международната интердисциплинна Образователна мрежа “Място за бъдеще”, подкрепена от Фонда за стратегическо развитие на Нов български университет и от седем европейски научни и образователни институтции от различни държави и инициирана от Гражданско сдружение Щастливеца! Ще видите филм-изненада, създаден от Елица, Кристиян и Стефан – видни участници в Университета и студенти на НБУ, ще се насладите на снимките, подбрани от Симо и Елена, ще ни видите и как говорим за това какво искаме да правим занапред!

Гледайте видео-записа от събитието, за да научите повече за Международните пътуващи семинари, провеждани ежегодно в Северозападна България, и точно в техния дух да се позабавляваме.

________________________________________________________

А след това каним всички да гледат и филмчето за Пътуващите ни университети в Западна Стара планина и Чипровци, изготвено от Елица СТЕФАНОВА, студент по режисура в департамент Кино на Нов български университет:

Малко допълнителна информация за събитието.
Студенти и нестуденти (но предимно студенти) представят този “алтернативен”, разпускащ, образователен пътуващ университет, където можете да научите повече, отколкото предполагате, че е възможно за пет дни. Но вярвайте, това въобще няма да коства на забавите и запознаствата с едни от най – прекрасните хора в България, занимаващи се с всевъзможни дейности. Режисьори, актьори, дизайнери, художници, музиканти, прависти, журналисти, преподаватели, ръководители на фирми и учреждения за какво ли не, бoклукчии, спасители по плажа, бармани, сервитьори, държавни глави, министри, че дори и безработни, но вярвайте, тези хора си заслужават. Ще бъдете изумени от това какво може да ви донесе този университет като преживявания и запознанства.
Но освен тез всевъзможни персонажи от България, ние ще бъдем акомпанирани от чужденци, които идват всяка година с нас на това незабравимо приключение.


Та ако желаете да ни видите що за хора сме, ГЛЕДАЙТЕ тези видео-материали, ние ще сме там, че и с нас двама чаровни водещи (дано, ако не са ви чаровни, ще ги сменим), вижте ни, дайте на нас да се видим и бъдете готови за едно по-различно представяне на университет.

Кога и къде?

Нов български университет (НБУ)

Зала 212, корпус 1

Организатори:
департаменти „Архитектура“, „Администрация и управление“, „Икономика“, „Масови комуникации“, „Политически науки“, „Романистика и германистика“

Лектори:
Eлица Стефанова, студент в програма „Кино и телевизия“
Кристиян Методиев, студент в програма „Театър“
Владимира Иванова, студент в програма „Политически науки“

Модератор:
ас. д-р Радосвета Кръстанова

________________________________________________________

Семинарът е отворен за преподаватели от департаментите-организатори и за студенти от всички департаменти и специалности на НБУ.

Събитието представи Международните пътуващи университети в Западна Стара планина през опита и преживяванията на участвалите в тях студенти. Те споделят какво са научили, какво биха желали да правят занапред и защо това събитие би било полезно и интересно за техните колеги.

Place for Future Education Network

Place for Future Education Network

Студентите са подготвили презентация и кратък филм

с кадри от последния

Пътуващ университет

„Градът на бъдещето –

бъдещето на градовете“,

който се проведе тази година от 26 май до 1 юни в град Чипровци. Семинарът се провежда в рамките на проект „Градът на бъдещето – бъдещето на градовете“, подкрепен от Фонд за стратегическо развитие на НБУ.

Филмът, показан на събитието, както и цялата концепция на събитието, са дело на студентите Стефан Домузов (програма „Анимационно кино“), Елица Стефанова (програма „Кино и телевизия“) и Кристиян Методиев (програма „Театър“).

16 и 17 май 2016 г.: Два дебата с приключенеца Емануел ЮСЕНЕ: „Може ли Климатичната конференция в Париж да промени света?“ и „Промените в климата и нашето бъдеще“

Образователна мрежа “МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ” през месец май 2016 осъществи

ДВА ДЕБАТА

Лекция и свободна дискусия с френския полярен изследовател Емануел ЮСЕНЕ  - журналист, писател, издател и инициатор на групата за изследване на далечния север

Робинзоните на ледовете“:

І. Може ли Климатичната конференция в Париж да промени света?

COP Ice

и

ІІ. Промените в климата и нашето бъдеще

 

В състояние ли е световната политическа система да се справи с един планетарен проблем?

Произлезе ли нещо ново в резултат от последната двадесет и първа по ред Конференция на страните от Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, която се състоя в края на 2015 г. в Париж? Нека припомним, че всяка година участниците в тази конференция се събират, за да решат какви мерки трябва да се предприемат за ограничаване на глобалното затопляне. На 12 декември 2015 г. бе приет международен договор за климата, одобрен от всички участващи и отнасящ се до всички страни, който фиксира като крайна цел ограничаване на глобалното затопляне в интервала между 1,5 °C и 2 °C до 2100 година. Немалък брой учени,  изследователи, експерти и политици окачествяват споразумението, подписано от почти 200 страни-членки на ООН, като важна стъпка напред, тъй като задава обща посока и цели да координира усилията на световно ниво.

На дневен ред обаче продължават да стоят редица въпроси:

Главните причини за климатичните промени изглежда не подлежат на управление. Разполагат ли държавите с достатъчно власт и правомощия, за да реформират глобализираните правила на търговски обмен? Ще могат ли богатите страни да заплатят драстичната цена на „eкологичния преход“ в Третия свят и да помогнат на световната икономика да „превключи на зелено“? Днес ние се сблъскваме с последствията от индустриалното замърсяване, натрупано в атмосферата през последните няколко десетилетия. Ще бъдат ли в състояние идващите след нас поколения да оцелеят и да се приспособят към промените в климата, предизвикани от нашето поколение?

Можем ли да се освободим от зависимостта си по отношение на изкопаемите горива и на каква цена? Приносът на възобновяемите източници на енергия ще бъде ли достатъчен, за да отговори на нуждите на обществата и нашите все по-консуматорски и разхитителни  икономики? Ще могат ли технологичните решения, които ни се предлагат, да ни изведат от задънената улица, или ще се окажат заблуда, резултат от безграничната ни вяра във възможностите на науката и иновациите? Не би ли било по-мъдро да се насочим към начини на живот и икономически модели, основаващи се на „свиване на растежа“, и да се приучим да ограничаваме нуждите си до най-необходимото?

В действителност цялата човешка дейност е поставена под въпрос – от начина ни на живот до земеделските практики и икономическите постулати за развитие и благоденствие. Под въпрос е и системата на вземане на решения – и на локално,  и на планетарно ниво. Това, което изглежда неоспоримо обаче, е, че никой не може да направи нищо сам, без да си сътрудничи с всички останали, и че планетарните проблеми изискват решения на планетарно ниво. Решения, които повеляват включването на всички и на всеки един от нас.

Това са част от въпросите, на които ще предложат отговори

Емануел ЮСЕНЕ, френски писател, журналист и изследовател на Далечния север и

Георги СТЕФАНОВ, Коалиция за климата – България и WWF- България.

Дебатът се организира  от Френски институт – София, в партньорство с Образователна мрежа МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ, WWF- България, екологично сдружение ¨За Земята¨ и  Коалиция за климата – България. Дискутант – Генади Кондарев, За Земята.

Водещ – д-р Радосвета КРЪСТАНОВА, Нов български университет и Образователна мрежа МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ.

Място : Френски институт – София.

Дата и час : 16 май, понеделник, 18.00 ч

* * *

Промените в климата и нашето бъдеще?

Можеше ли Климатичната конференция в Париж да промени света?

Еманюел Юсене

След последната Климатична конференция в Париж от края на 2015 година, цялата човешка дейност е поставена под въпрос – от начина ни на живот до земеделските практики и икономическите постулати за развитие и благоденствие. Под въпрос е и системата на вземане на решения – и на локално, и на планетарно ниво. Това, което изглежда неоспоримо обаче, е че никой не може да направи нищо сам, без да си сътрудничи с всички останали и че планетарните проблеми изискват решения на планетарно ниво. Решения, които повеляват включването на всеки един от нас.

 Какво е твоето влияние върху планетата и какво можем да направим заЕДНО за да подобрим бъдещето й!

Лекция и свободна дискусия с френския полярен изследовател Емануел ЮСЕНЕ - журналист, писател, издател и инициатор на групата за изследване на далечния север “Робинзоните на ледовете”.

ДАТА: 17 май, вторник
ЧАС: 17 – 19 ч.
МЯСТО: 21-а зала – южно крило на Ректората на СУ

***
Събитието се организира от:
Гражданско сдружение “Щастливеца”
Екоклуб “UNECO” към СУ
Клуб “С.К.О.Р.Е.Ц.” към СУ
Екологично сдружение „За Земята”
Образователна мрежа “МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ”

plakat

Двата дебата се реализират с финансовата подкрепа на Европейския съюз.

Съдържанието на дебата е изцяло отговорност на „За Земята” и по никакъв начин не може да се приема, че отразява позициите на Европейския съюз.

* * *

ОЩЕ ПО ТАЗИ ТЕМА – ВИЖ:

МиниизображениеЗа климата и хората или българската следа в Копенхаген – Радосвета Кръстанова, НБУ, СГС-Щастливеца – видеозапис

Радосвета Кръстанова откри събитието, посветено на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите

Тома Белев и Зорница Стратиева – Дискусия Опазването на българските гори и туризъм, Ботевград, април 2016

На 20 април от 11.00 ч. в Малкия салон на Народно читалище „Христо Ботев 1884” се проведе публична дискусия на тема: „Опазването на горите – основен ресурс за повишаване качеството на туристическия продукт”.  Събитието беше организирано от д-р Десислава Алексова и подкрепено от Гражданско сдружение “Щастливеца” и Интердисциплинна образователна мрежа “Място за бъдеще”. Инж. Тома Белев и инж. Зорница Стратиева от Асоциация на парковете в България представиха своята презентация, където засегнаха сериозни теми за опазването на горите. Защо гората е важна не само от стопанска гледна точка, а и от гледна точка на това, че хората я използват като туристически ресурс, място за отдих и рекреация.

Тома Белев засегна връзката туризъм-гора и акцентира върху няколко начина, чрез които всеки от нас може да даде своя принос за опазване на гората. Един от тях е участието на гражданите в процеса на изготвяне на областните планове за развитие на горските територии – нов инструмент, чиято основна цел е именно участието на обществото и на гражданите при формиране на политиките за управление на горите. Задачата на един областен план е да изработи единна карта, както и да определи функционалното планиране на горските територии. Друга възможност да въздействаме върху процеса на взимане на решения за горите е като участваме в обществените обсъждания на горскостопанските планове, които определят какво, колко и къде ще се сече. Трета възможност да въздействаме върху средата е като участваме в контрола върху ползването на горите. За целта е достатъчно да посетим интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите, където може да се види за съответната година какво е предвидено за ползване, колко кубически метра и къде ще се сече. Има инструменти, с които всеки засегнат гражданин може да се противопостави, ако е засегнат. На страницата съществуват опция за контрол върху превозните средства, извозващи дървесина, т.е. там може да се провери дали камионът, който превозва дървесина, има съответното разрешително. Ако няма, както за извършване на незаконна сеч, се подават сигнали на посочените телефони. С участието си в кампании по залесяване гражданите също допринасят за опазване на гората.

Зорница Стратиева обясни, че гората е важна за запазване на биологичното разнообразие, което се среща в нея и за поминъка на местните хора в малките населени места. Тя посочи, че гората не трябва да се гледа само от тази страна, а и от функцията, която изпълнява.

В залата присъстваха студенти от втори до четвърти курс, изучаващи специалността „Туризъм” в Международно висше бизнес училище, изпълнителният директор на МВБУ Димитър Димитров, директорът на Държавно горско стопанство в Ботевград Иван Степанов, председателят местното туристическо дружество „Венеца” Добри Доцов кметът на Община Ботевград Иван Гавалюгов, директорът на програма „Туризъм” проф. Николина Попова,директорът на Исторически музей – Ботевград Тодорка Коцева.

Кметът на общината изрази своето задоволство от реализирането на дискусията и участието на младите хора в нея. Той пое ангажимент ръкводството на общината да направи всичко възможно да запази естествения вид на природата и сподели, че вече се предвиждат съвместни дейности с Държавно горско стопанство – Ботевград  за опазване на гората. „В национален мащаб няма да можем да повлияем, но бихме се радвали, ако бъдем един добър пример на локално ниво, как могат да се случват нещата, така че да има дърводобив, но тази дейност да бъде контролирана и разумна, за да не вреди на нито един аспект от човешкия живот на хората, населяващи дадена територия. За момента това е едно добро пожелание, но има конкретни идеи в тази посока, ще има и конкретни мерки в съвсем обозримо бъдеще,  а резултатите, надявам се, ще бъдат видни в не много дългосрочно план”, допълни Иван Гавалюгов. На финала на своето изказване кметът призова студентите да бъдат активни граждани, да изразяват свободно своята позиция, да изказват мнение и задават въпроси по актуални и обществено значими теми.

Изказвания от страна на гостите направиха също и директорът на програма „Туризъм” на МВБУ проф. Николина Попова и директорът на Исторически музей – Ботевград Тодорка Коцева.

С изказвания се включиха също и организаторите на публичната дискусия:

изпълнителният директор на СГС „Щастливеца” доц. Петър Канев и др. Координатор на събитието и модератор на дискусията беше д-р Десислава Алексова, главен асистент в МВБУ и активист на Коалиция “За да остане природа в България”. Тя откри събитието и сподели, че избраната тема за дискусия не е случайна, тъй като проблемът с опазването на горите се отнася пряко за региона и освен това горите са важен ресурс за развитие на туризма. Със задоволство д-р Десислава Алексова сподели, че местната власт проявява голям интерес към младите хора, както и желание за работа с тях. Тя припомни за изключително ползотворната среща на студентите с кмета на община Ботевград Иван Гавалюгов, на която бяха разисквани теми свързани с планиране и развитие на туризма, предстоящи проекти и визия за бъдещето на общината.

Още по темата “ГОРА” – ВИЖ ТУК

Още материали от инж.Тома Белев в “Място за бъдеще”: ВИЖ ТУК

Toma Belev

ВИЖ СЪЩО И:

инж. Тома БЕЛЕВ: Какво се случва на Витоша (интервю)

Тома Белев – История на защитените зони в България

Интервю с Петър Канев и с Тома Белев за достъпа на гражданите до Витоша, БНР 27 март 2013

Университет на открито- Тома Белев за Черни връх

11021546_10152899403729372_1558753300516417950_o

Gora Toma Belev 01

Gora Toma Belev 02

ГОРА семинар дискусия (GORA seminar diskusia)

11178300_10152899405229372_9115176813379780721_n11071833_10152899407734372_752430795934524728_n

Петър Канев: Да не разбираме съвременната наука е престъпно спрямо нашата човешка автономност. Честит Ден на Будителите!

water2Какво е фундаменталната наука и какви са причините да знаем за нея?

Областта от знанието, която задава научните парадигми се нарича фундаментална наука. Тя постановява основите на представата ни за реалността.

Думата “фундамент” означава “основа”. А думата “наука” в българския език произхожда от “учене” и “научаване”.  “Парадигма” означава образец.  В този смисъл фундаменталната наука е базовият образец за всяко учене и научаване в нашата култура.

Незнанието за водещите парадигми на днешната фундаментална наука не ни позволява да разбираме с ума си смисъла на това, което учим и на това, което преживяваме и “налива масло в огъня” на невежеството и “полузнанието”. А полузнанието (“папагалското знание”, знанието без разбиране) е по-лошо от незнанието, защото онзи, който не знае може да разбере, че не знае и да се научи, но онзи, който “полузнае” смята себе си за “разбирател” и шансовете му да проумее безпросветността остават минимални.

Обратното на това да имаш ум е да си безумен или да си “полуумен”. Никой не би желал да бъде такъв, но често забравяме, че умът е процес, който изисква постоянна тренировка и развитие, за да не го загубим. А онзи, който си мисли, че “всичко знае” често занемарява способността да задава въпроси и се е отказал да разбира и да осъзнава действителността, отрекъл се е от мащабите на човешките си способности и е затворил мисленето си в кибритена кутийка. Загубата на мащабите на ума и доброволният отказ да проумява могат да го направят умствено късоглед, ампутиран е от способността да вижда в перспектива и да разбира това, което мисли. Нещо повече, отказът от способността да мислиш, както твърди Хана Аренд, води и до неспособност за етическа, емоционална и естетическа преценка. Реална става опасността немислещият да се превърне в безчувствена и безнравствена “пихтия”, да деградира нравствено и емоционално и да загуби критерии за красота, за пълноценност, за смисъл и за общуване с другите, със света и със себе си. А да загубиш способността си за общуване е близо до това да загубиш себе си, да се превърнеш в пародия на самия себе си, в празна черупка с образ без съдържание.

Ние живеем в свят, доминиран от науката. Всяко нещо до което се докосваме и от което зависим в ежедневието си е продукт на съвременната наука. Ето защо да не не разбираме и да не знаем нищо за съвременната наука е престъпно невежество спрямо нашата човешка автономност и пълноценност.

Главните въпроси, които задават двата клона на фундаменталната наука – науките за природата и науките за човека –  са същите, които поставят религиите и митологии – вечните въпроси, които поставят децата още в първия момент, когато се научат да разсъждават: какво е вселената и какво е човекът, кое е действително и какво е нереално, кое е лъжа и кое е истина, случайна ли е съдбата ни или е предопределена, от къде идваме и на къде отиваме… Тези въпроси може да изглеждат отвлечени или “детински” за невежите, но без тях не е възможно научното познание и не е възможна нито едно едно човешко знание по принцип. Именно с тези въпроси се занимава и образователна мрежа “Място за бъдеще”.

Честит Ден на Будителите!

Петър Канев, 1 ноември, 2015

* * *

Какво четох в Деня на Будителите?

Четох това:

Те бяха момче и момиче. Жълти, слаби, парцаливи, но и смазани в унижението си. Там, където изяществото на младостта би трябвало да заглади чертите им и да ги дари с най-свежите си багри, някаква стара и сгърчена ръка, като ръката на старостта, беше ги измършавила и изкривила, беше ги съвсем разнищила. Никаква промяна, никакво падение, никакво човешко извращение (…) не е създало чудовища и наполовина толкова страхотни и ужасни. (…) 
Те са деца човешки – заяви призракът (…) Това момче е Невежеството. Това момиче е Бедността. Пази се и от двете и от всички техни подобни, но най-вече се пази от момчето (…)

Чарлс Дикенс“Коледна песен”

… Честит Ден на Будителите!