Category Archives: МУЗИКА НА СВОБОДАТА

Музика от миналото – музика от бъдещето – всички песни и танци от Международен пролетен университет Европа на път в Чипровци 2014

1. -Ателие за свирене на традиционни инструменти – докосване до българския ритъм и българския тъпан,  мястото: поляните над град Чипровци, водещ: Йорданка ЗАМФИРОВА и Розко ЗАМФИРОВ

 * * *

2.  – Срещи с местната общност: Посещение на Културния дом (Читалището), среща с представители на Сдружение ЧАР, запознаване с местния фолклор – танци и музика за всички,  водещи: Йорданка ЗАМФИРОВА и Сдружение ЧАР:

 * * *

… And the … partcipants at the Spring University ‘Europe on the Go’ – … dancing … and …acting … and … singing:

Юлия ИГНАТОВА – Демонстрация на Чипровско килимарство, традиции, народна музика и занаяти по време на Международен пролетен университет Европа на път в Чипровци 2014

1. Посещение на Юлия ИГНАТОВА, майстор-килимар и учител. Лекция и демонстрация на килими и други традиционни занаяти;

2. – Разглеждане на училището, среща със заместник директора на ОУ „Петър Парчевич“ и учениците. Демонстрация на тъкане и на свързаните с тъкането народни песни и ритуали, като и на багрилините растения и билките, водещ: Юлия ИГНАТОВА

Петър Канев – Място за бъдеще? или Заедно срещу помията (Есе)

СнимкаПетър Канев 

Mясто без бъдеще?

Не знам как да нарека това, което става с всичко живо – души, хора, животни, природа – у нас напоследък, особено ярко пък по Черноморието. Чалга, кич, простотия, мутри, престъпност, корупция – всичко това вече са слаби думи, изтъркани и необхващащи цялостното лице на гадостта, в която потъваме. Мисля, че най-точната метафора е помия.

Помията залива постепенно всичко и всички – думи, хора, медии, градове, морета и планини. Какво можем да направим заедно срещу помията? Най-малкото, което можем да направим, е да кажем открито и ясно, че не я искаме! И това няма да е малко, ако го направим по всички възможни начини, с всякакви средства – кой с каквото и когато може, но най-вече непрекъснато и постоянно, наистина всички. Като начало ПРАВЯ едно малко нещо срещу помията – нещо съкровено. ТО е и посвещение – на всички, които направиха нещо въпреки безнадеждността, въпреки отчаянието, въпреки мизерията и умората, въпреки личните си ангажименти и проблеми, и въпреки помията.

Този текст написах в разгара на кампанията „Да спасим Иракли“ през лятото на 2006 година. От тогава, колкото повече правя по едно малко нещо срещу помията всеки ден, толкова повече песимизмът и отчаянието ми избледняват. Така става, когато човек прави нещо малко всеки ден и в малките неща се създава общност от хора, общ дух, общо настроение, общо движение към едно друго място –

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ

Не блян, не проект, не утопия. Истинско конкретно място, в което се случват може би множество малки революции… Те започват вътре в теб, в главата, в тялото и в съзнанието ти – излизат навън като пример, защото не си сам, и се прехвърлят от човек на човека като верижна реакция, като енергията през невроните.

Когато стечението на обстоятелствата ме хвърли в един конкретен проблем преди четири години, в мен блеснаха няколко поредни светкавици:

– Не е възможно такъв кошмар да се случва!

– Не е възможно да има такива всеотдайни достойни хора в нашето време! Защо никога не съм чувал за тях?

– Не е възможно тези хора да са толкова много! Никога не съм предполагал, че съществуват, а са били винаги около нас. Няма ги в медиите, никой не знае за тях, кой би могъл да предположи, че съществува гражданско движение у нас!

– Как ще се погледна отсега в огледалото, ако не подкрепям тези хора поне с нещо малко?

– Не сме сами!

– Боже, какво можело да се случи! Има някаква магия, някакво добро вълшебство, чудото е с нас!

– Това движение е като живота, когато си влязъл в него, връщането назад е самоубийство…

Така с течение на няколко години покълна и израсна мястото за бъдеще. То има нужда от още много грижи, а плодовете му може би няма да видим приживе. Грижата за него – това е дарът, който получаваме. А мястото за бъдеще ни е нужно, защото може да се случи и на място без бъдеще. И ако у нас солидарността, активната гражданска позиция, социалната връзка между хората са все още забравен спомен от далечното минало, то това може да се промени, като започнем от начало, като пионери, днес, не утре, тук, а не някъде другаде. Многото малки примери, устойчиви и постоянни, всеки ден създават истинските общности от хора, общество, култура, политика, развитие. Има ли смисъл от тях? Само от тях има смисъл. Смисълът на мантрата устойчиво развитие.

Всичко започна от емоциите и в техния шок постепенно се разстлаха нови хоризонти – нуждата от повече разум, от повече съзнание, от повече светлина. А мястото, където това може да се случи, е мястото, където се учат и формират хора. Място, където покълнва бъдещето, е образованието. Какво ще е това бъдеще, зависи от всеки един от нас.

Често се опитват да ни убедят, че всяко усилие е безпредметно, освен усилията да уредиш себе си и само себе си за сметка на останалите, че не съществуват общи ценности, а само обективни явления. Една обща ценност обаче е вътре в телата ни – оцеляването на живота. Да победим природата означава да победим живота. Да победим живота означава да сме мъртви.

Малкото семе, което покълнва в земята, е бъдещото дърво. Мястото, където могат да покълнват семена, е място за бъдеще.

Спомням си една песен отпреди години, в която се пееше: Yesterday starts tomorrow. Tomorrow starts today. Струва ми се, че след първата година на „Място за бъдеще“ разбирам този текст по нов начин. Бъдещето се намира в настоящето тогава, когато преоткрием и препрочетем паметта на миналото…

За бъдещето е по-добре да се говори или малко, или нищо. Ще си позволя в заключение да напиша нещо малко. В „Място за бъдеще“ се случи така, че ние не правихме проект за устойчиво развитие, който ще се реализира някога – далеч в бъдещето. Ние творихме и участвахме в устойчивото развитие на България в реално време и пространство, тук и сега. Видях във Варна един графит, който гласеше: “Бъдещето съществува още”, а на протестите в София от 2013 плакат, който гласеше “Място за бъдеще”. Това, което направихме с пълно сърце в миналото, вече е наше настояще и наше бъдеще – то и гаранция, единствена гаранция, която утре гласеше, вчера гласи и днес ще прогласи: Тук и сега беше, е и ще има бъдеще… Докато сме тук – всички ние – вчерашните, днешните, утрешните – то все още диша: Бъдещето не само беше – Бъдещето още съществува.

Радвам се, че дотук успяхме и че мога да повторя някогашните си думи:

Посвещавам този проект на всички, които направиха нещо въпреки безнадеждността, въпреки отчаянието, въпреки мизерията и умората, въпреки личните си ангажименти и проблеми, и въпреки помията.

ВИЖ ОЩЕ:

Петър Канев – Екологизмът между нова мизантропия и нов хуманизъм

Петър Канев – Пробуждането на гражданското общество

арх. Мартин Микуш

арх. Мартин МИКУШ - координатор и консултант на Образователна мрежа Място за бъдеще по темите: архитектура, градско планиране, градска среда, пермакултура, пасивна и енергонезависима архитектура, планиране на средата, глинени пещи, екологичен начин на живот, нова парадигма

Завършил е Университет за архитектура, строителство и геодезия, София, където е преподавал Градско планиране, специализирал е в Университета в Синсинати, САЩ, активен участник във формирането, идейната концепция, организацията и работата на мрежа Място за бъдеще в периода 2008 – 2010 г.

Арх. Мартин Микуш:

Eстествено планиране

Тотално замразяване на централните градски части, либерална градска периферия, високотехнологичен глобален модален транспорт и всичко това – плуващо в неприкосновена природна среда.

Визия

Вярвам, че тази визия е осъществима! Въпрос на желание и осмислен избор е към кой сценарий на развитие ще продължим. Апокалиптичните картини бих оставил за литературно упражнение. Времето за експерименти с общия ни дом е избледняло. Остава да погледнем в дъното на едното. В същността на живота: Да сме заедно в мечтите си, да продължаваме да се движим, но внимателно.

Мир и Благоденствие!

cropped-logosymbol.gifАрхитект Мартин Микуш е автор на логото на Образователна мрежа “Място за бъдеще” и на корицата на сборника “Място за бъдеще. Година първа” (2009)

ВИЖ ОЩЕ:

Перманентната агрикултура – лекция на арх. Мартин МИКУШ

Лекцията и последвалата дискусия бе част от програмата на пътуващия семинар “Място за бъдеще” в Западна Стара планина през май 2009 г. В дискусията участват още доц. Събина Ракарова и доц. Михаил Михайлов

ЧУЙ ОЩЕ:

Мартин Микуш за Място за бъдеще:

081112_MartinGabiKalin-JazzFM

Екип на “Място за бъдеще”: Радосвета Кръстанова

Радосвета Кръстанова -

председател на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”

вдъхновение: сюрреализмът

граждански опит: коалиция “Нулеви отпадъци”, коалиция “За да остане природа в България”

професия: преподавател по специализиран френски език и по екологични политики в Нов български университет

научно-образователна квалификация: Магистър по френска филология, специализация – превод, асистент по френски език за политолози, докторант по Политически науки в Нов български университет и в Бургундския университет в гр. Дижон, Франция

професионален и непрофесионален опит:  Студия за игрални филми “Време”, БНР, Редакция за българите в чужбина, Литературно-философски клуб “ИДИОТ” към ЦСДК (1995-2003), издателство “Аргес”, издателство “Кама”, училища “Европа”, Френски институт, Франкофонска агенция, Музей “Земята и хората”, както и много други приключения…

две думи: сюрреалист в действие

за връзка: radosvetakk – @ – gmail.com

ЧУЙ ТУК:

Радосвета Кръстанова за Място за бъдеще по Дарик радио:

081031_Radi-Darik_56kbps

по RFI:

081029_Radi_RFI_56kbps

ВИЖ ОЩЕ:

Радосвета КръстановаИма ли време за бъдещето? Устойчиво развитие и гражданско участие

Основните характеристики на новата смислова парадигма преобръщат из основи традиционната парадигма на Модерността. Накратко, те се изразяват в следното:

  1. Свързаност срещу Отделеност и Обособеност
  2. Холистичност, Цялостност срещу Фрагментарност
  3. Далновидност срещу Късогледство
  4. Дългосрочност срещу Краткосрочност
  5. Интердисциплинарност срещу Тясна специализация и Профилираност
  6. Хоризонталност срещу Вертикалност
МиниизображениеРадосвета Кръстанова - Зеленото движение в България

Радосвета Кръстанова представя книгата си “Зеленото движение и зелените партии в България: между интеграция в системата и системна промяна” (издадена от Фондация Фридрих Еберт)

ЗЕЛЕНОТО ДВИЖЕНИЕ И ЗЕЛЕНИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

Книга от Радосвета Кръстанова

Зеленото движение и зелените партии в България: между интеграция в системата и системна промянаСЪДЪРЖАНИЕ

Увод

  • Зеленото движение като дисидентствоЗараждане на зеленото движение в България
    Дисидентското движение между еко-хуманизъм, защита на човешките права и социална промяна
  • Зеленото движение като НПО. От дисидентската политика до европейските политики.

    Професионализация и европеизация на зеленото движение
    Създаване и укрепване на зеления НПО сектор
    Институционализация на екологичните теми в политическия дневен ред
  • Зеленото движение като гражданско движение от нов тип или “новата зелена вълна”

    Зеленото движение в контекста на “края на прехода”: Нови предизвикателства, нови теми, нови актьори
    “Гражданска” зелена политика. От локални кампании към глобална промяна.
    От гражданските групи до създаването на нова зелена партия
  • Зеленото движение и зелените партии – Партии на статуквото и партии на промяната

Миниизображение Зелени движения и Нова политика в Европа

Радосвета Кръстанова –  В рамките на конференция “Екология и политика на Балканите и в Европа”, организирана от Институт по балканистика БАН, 12 декември 2013 г.

МиниизображениеРадосвета Кръстанова22 години от първия екологичен граждански протест (8 март 2010 – в Червената къща)

Веселина Антонова и Радосвета Кръстанова – 22 години от първия екологичен граждански протест (интервю в Под лупа – ТВ Европа)

МиниизображениеРадосвета Кръстанова и Петър Канев: Еко рок фест Спасете Русе – 21 години по-късно

Откриване на дискусията “Природота чука на моята врата – в памет на Димитър Воев”. Събитието беше открито от Радосвета Кръстанова, председател на гражданско сдружение “Щастливеца”.

МиниизображениеРадосвета Кръстанова – Устойчиво развитие и културна сфера

В рамките на Пътуващ университет и Лятна школа за практики на устойчиво регионално развитие Място за бъдеще: Чипровци 2013: ас. Радосвета КРЪСТАНОВА (НБУ, и Софийско гражданско сдружение-Щастливеца)

Какво (НЕ) знаем за ГМО ?: от Радосвета Кръстанова и Петър Канев

Генно-модифициращата технология  е разработена с цел лечение на наследствени болести. По изкуствен начин чрез вируси в ДНК се „присаждат“ гени от друг вид организъм. Възможностите на тази био технология скоро привличат интереса на гигантите в химическата индустрия като Монсанто, Арева и Дюпон,

МиниизображениеЗа климата и хората или българската следа в Копенхаген – ас. Радосвета Кръстанова, НБУ, СГС-Щастливеца – видеозапис

Радосвета Кръстанова откри събитието, посветено на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите

МиниизображениеРадосвета Кръстанова: Място за бъдеще – въплътената теория

В рамките на Пътуващ университет и Лятна школа за практики на устойчиво регионално развитие Място за бъдеще: Чипровци 2013: Софийско гражданско сдружение-Щастливеца

МиниизображениеРадосвета Кръстанова представя книгата “Място за бъдеще – година първа”

В Червената къща

Радосвета Кръстанова: “Марсианци ни управляват

Интервю на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, проведено пред някогашната резиденция на Тодор Живков в Арбанаси във връзка с политологическата конференция, посветена на 20 годишнината на българския преход.

МиниизображениеОткриване на първия Пътуващ университет Място за бъдеще: Чипровци 2013

Въведение в Първата международна лятна школа за практики на устойчиво развитие – в Залата с килимите на Чипровския музей на Историческия хълм в град Чипровци.

МиниизображениеОфициално откриване на Пътуващ университет Място за бъдеще: Чипровци 2013

 Официално откриване на Пътуващ университет Място за бъдеще: Чипровци 2013: *Модератор – ръководителят на проекта – Радосвета КРЪСТАНОВА (НБУ, СГС-ЩАСТЛИВЕЦА), Официални лица: Анатоли ПЪРВАНОВ - кмет на Чипровци, проф. Антони СЛАВИНСКИ – президент на НБУ, доц д-р Валери ЛИЧЕВ - ръководител на Секция Антропологически изследвания към Институт за изследване на обществата и знанието при БАН, Светлана ТРЕНЧЕВА – директор на Чипровското училище „Петър Парчевич“, Регине ШУБЕРТ - директор на [...]

Среща с френския полярен изследовател Емануел ЮСЕНЕ – журналист, писател, издател и инициатор на групата за изследване на далечния север“Робинзоните на ледовете“:
Водещ – д-р Радосвета Кръстанова, Нов български университет и Образователна мрежа МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ.

  • Радосвета Кръстанова – Моето Място за бъдеще (Есе)
  • Желанието ни е да покажем, че у нас има хора, които живеят в настоящето, но с делата си правят бъдеще. Затова даваме думата на онези, които не чакат да дойде голямото Добро, а се задоволяват с малкото, но навременно начинание. Така ще демонстрираме, че гражданското общество в България съществува не само във фантазията на политолозите, че гражданската активност за някои българи не е добро пожелание, а реално състояние.

    Ние искаме да превърнем островите на гражданското общество в ясно забележим архипелаг.

* * *

cropped-logosymbol.gif