Category Archives: МУЗИКА НА СВОБОДАТА

Галина Лачева и Николай Русиновски: Нова генерация – живи общности от края на 80 те в България

В рамките на втора част на семинар по предмета Междуличностни и групови комуникации, воден от Петър Канев за специалността Комуникации и информиране към УниБИТ на 18 ноември 2014 г. се проведе среща-разговор на тема самоорганизиращи се общности в България. Галина Лачева и Николай Русиновски разказаха за алтернативната култура от края на 80-те години в България, за личността на Димитър Воев и за общността Нова генерация. Интересът към темата за алтернативната култура в края на режима и началото на т.нар. преход беше голям, поради което разговорът продължи и след края на семинара. Петър Канев разказа за екологичните протести в Русе от 1987 г. до 1991 г. и ролята им за еманципацията на културната опозиция на интелигенцията в България в този период и за ролята на общността Нова генерация и на Димитър Воев за организацията на първия Еко рок фестивал “Спасете Русе”, блокажа на Дунав мост с рок-сцена и как това способства за окончателното разрешаване на проблема с обгазяването. Семинарът беше включен и в рамките на Образователна мрежа “Място за бъдеще” и заснет с камерата на гражданско сдружение Щастливеца.

Всички ателиета за Чипровско килимарство, традиции, народна музика и занаяти по време на Международен пролетен университет Европа на път в Чипровци 2014

1. – Разглеждане на училището, среща със заместник директора на ОУ „Петър Парчевич“ и учениците. Демонстрация на тъкане и на свързаните с тъкането народни песни и ритуали, като и на багрилините растения и билките, водещ: Юлия ИГНАТОВА

 * * *

2. Посещение на Юлия ИГНАТОВА, майстор-килимар и учител. Лекция и демонстрация на килими и други традиционни занаяти;

 * * *

3. -Ателие за свирене на традиционни инструменти – докосване до българския ритъм и българския тъпан,  мястото: поляните над град Чипровци, водещ: Йорданка ЗАМФИРОВА и Розко ЗАМФИРОВ

 * * *

4.  – Срещи с местната общност: Посещение на Културния дом (Читалището), среща с представители на Сдружение ЧАР, запознаване с местния фолклор – танци и музика за всички,  водещи: Йорданка ЗАМФИРОВА и Сдружение ЧАР:

  * * *

Следобедните часове на Международния пролетен университет “Европа на път” в Чипровци през 2014 г. бяха посветени на опознавене на местните традиции, заняти и изкуства – най-напред майсторките-килимарки Юлия Димитрова и Севка Бардинска показаха образци на своето тъкаческо умение, , а след това музикантът Розко Замфиров организира надсвирване с тъпани, съпроводено от народни хора, в което се включиха най-смелите студенти и преподаватели. 22 май започна с посещение на училище „Петър Парчевич“, където участниците имаха възможност за се запознаят с ученическия клуб по тъкачество, да се опитат да тъкат под ръководството на малките майсторки и да посетят градината с багрилните растения, с които се оцветяват прословутите чипровски килими.

Регионът на Чипровци и северозападна Стара планина често е етикетиран като най-бедния в Европейския съюз. Същевременно той един от най-богатите на древна природа, история и култура в Европа. Чипровци е уникално място, в което връзката на бъдещето с миналото все още не се е изгубила през хилядолетията. Място – шанс да си припомним кои сме и да се запитаме накъде отиваме. Мястото, от където ние, човешките същества, някога сме тръгнали към Европа, е същевременно и мястото, където днес можем да потърсим отговорите накъде да продължим. Може би тези отговори витаят тук: в една атмосфера на чувствителност и загадъчна дълбочина, която изпълва цялото пространство; в насищащия старите къщи и девствените планини дух на ценността на осъзнатия човек, наследил оцелелите през хилядолетията и катастрофите древни символи, изпълнили все още живата традиция на чипровското килимарство и на местните стародавни общностни практики и ритуали – нематериалните съкровища, за достигането на които не е нужно да  копаем в земята, а да се огледаме с виждащи и просветени разум и очи около себе си. Девствеността на община Чипровци е уникален шанс за устойчиво развитие на целия регион в посока към нашето общо бъдеще на планетата Земя.

Музика от миналото – музика от бъдещето – всички песни и танци от Международен пролетен университет Европа на път в Чипровци 2014

1. -Ателие за свирене на традиционни инструменти – докосване до българския ритъм и българския тъпан,  мястото: поляните над град Чипровци, водещ: Йорданка ЗАМФИРОВА и Розко ЗАМФИРОВ

 * * *

2.  – Срещи с местната общност: Посещение на Културния дом (Читалището), среща с представители на Сдружение ЧАР, запознаване с местния фолклор – танци и музика за всички,  водещи: Йорданка ЗАМФИРОВА и Сдружение ЧАР:

 * * *

… And the … partcipants at the Spring University ‘Europe on the Go’ – … dancing … and …acting … and … singing:

Юлия ИГНАТОВА – Демонстрация на Чипровско килимарство, традиции, народна музика и занаяти по време на Международен пролетен университет Европа на път в Чипровци 2014

1. Посещение на Юлия ИГНАТОВА, майстор-килимар и учител. Лекция и демонстрация на килими и други традиционни занаяти;

2. – Разглеждане на училището, среща със заместник директора на ОУ „Петър Парчевич“ и учениците. Демонстрация на тъкане и на свързаните с тъкането народни песни и ритуали, като и на багрилините растения и билките, водещ: Юлия ИГНАТОВА

Петър Канев – Място за бъдеще? или Заедно срещу помията (Есе)

СнимкаПетър Канев 

Mясто без бъдеще?

Не знам как да нарека това, което става с всичко живо – души, хора, животни, природа – у нас напоследък, особено ярко пък по Черноморието. Чалга, кич, простотия, мутри, престъпност, корупция – всичко това вече са слаби думи, изтъркани и необхващащи цялостното лице на гадостта, в която потъваме. Мисля, че най-точната метафора е помия.

Помията залива постепенно всичко и всички – думи, хора, медии, градове, морета и планини. Какво можем да направим заедно срещу помията? Най-малкото, което можем да направим, е да кажем открито и ясно, че не я искаме! И това няма да е малко, ако го направим по всички възможни начини, с всякакви средства – кой с каквото и когато може, но най-вече непрекъснато и постоянно, наистина всички. Като начало ПРАВЯ едно малко нещо срещу помията – нещо съкровено. ТО е и посвещение – на всички, които направиха нещо въпреки безнадеждността, въпреки отчаянието, въпреки мизерията и умората, въпреки личните си ангажименти и проблеми, и въпреки помията.

Този текст написах в разгара на кампанията „Да спасим Иракли“ през лятото на 2006 година. От тогава, колкото повече правя по едно малко нещо срещу помията всеки ден, толкова повече песимизмът и отчаянието ми избледняват. Така става, когато човек прави нещо малко всеки ден и в малките неща се създава общност от хора, общ дух, общо настроение, общо движение към едно друго място –

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ

Не блян, не проект, не утопия. Истинско конкретно място, в което се случват може би множество малки революции… Те започват вътре в теб, в главата, в тялото и в съзнанието ти – излизат навън като пример, защото не си сам, и се прехвърлят от човек на човека като верижна реакция, като енергията през невроните.

Когато стечението на обстоятелствата ме хвърли в един конкретен проблем преди четири години, в мен блеснаха няколко поредни светкавици:

– Не е възможно такъв кошмар да се случва!

– Не е възможно да има такива всеотдайни достойни хора в нашето време! Защо никога не съм чувал за тях?

– Не е възможно тези хора да са толкова много! Никога не съм предполагал, че съществуват, а са били винаги около нас. Няма ги в медиите, никой не знае за тях, кой би могъл да предположи, че съществува гражданско движение у нас!

– Как ще се погледна отсега в огледалото, ако не подкрепям тези хора поне с нещо малко?

– Не сме сами!

– Боже, какво можело да се случи! Има някаква магия, някакво добро вълшебство, чудото е с нас!

– Това движение е като живота, когато си влязъл в него, връщането назад е самоубийство…

Така с течение на няколко години покълна и израсна мястото за бъдеще. То има нужда от още много грижи, а плодовете му може би няма да видим приживе. Грижата за него – това е дарът, който получаваме. А мястото за бъдеще ни е нужно, защото може да се случи и на място без бъдеще. И ако у нас солидарността, активната гражданска позиция, социалната връзка между хората са все още забравен спомен от далечното минало, то това може да се промени, като започнем от начало, като пионери, днес, не утре, тук, а не някъде другаде. Многото малки примери, устойчиви и постоянни, всеки ден създават истинските общности от хора, общество, култура, политика, развитие. Има ли смисъл от тях? Само от тях има смисъл. Смисълът на мантрата устойчиво развитие.

Всичко започна от емоциите и в техния шок постепенно се разстлаха нови хоризонти – нуждата от повече разум, от повече съзнание, от повече светлина. А мястото, където това може да се случи, е мястото, където се учат и формират хора. Място, където покълнва бъдещето, е образованието. Какво ще е това бъдеще, зависи от всеки един от нас.

Често се опитват да ни убедят, че всяко усилие е безпредметно, освен усилията да уредиш себе си и само себе си за сметка на останалите, че не съществуват общи ценности, а само обективни явления. Една обща ценност обаче е вътре в телата ни – оцеляването на живота. Да победим природата означава да победим живота. Да победим живота означава да сме мъртви.

Малкото семе, което покълнва в земята, е бъдещото дърво. Мястото, където могат да покълнват семена, е място за бъдеще.

Спомням си една песен отпреди години, в която се пееше: Yesterday starts tomorrow. Tomorrow starts today. Струва ми се, че след първата година на „Място за бъдеще“ разбирам този текст по нов начин. Бъдещето се намира в настоящето тогава, когато преоткрием и препрочетем паметта на миналото…

За бъдещето е по-добре да се говори или малко, или нищо. Ще си позволя в заключение да напиша нещо малко. В „Място за бъдеще“ се случи така, че ние не правихме проект за устойчиво развитие, който ще се реализира някога – далеч в бъдещето. Ние творихме и участвахме в устойчивото развитие на България в реално време и пространство, тук и сега. Видях във Варна един графит, който гласеше: “Бъдещето съществува още”, а на протестите в София от 2013 плакат, който гласеше “Място за бъдеще”. Това, което направихме с пълно сърце в миналото, вече е наше настояще и наше бъдеще – то и гаранция, единствена гаранция, която утре гласеше, вчера гласи и днес ще прогласи: Тук и сега беше, е и ще има бъдеще… Докато сме тук – всички ние – вчерашните, днешните, утрешните – то все още диша: Бъдещето не само беше – Бъдещето още съществува.

Радвам се, че дотук успяхме и че мога да повторя някогашните си думи:

Посвещавам този проект на всички, които направиха нещо въпреки безнадеждността, въпреки отчаянието, въпреки мизерията и умората, въпреки личните си ангажименти и проблеми, и въпреки помията.

ВИЖ ОЩЕ:

Петър Канев – Екологизмът между нова мизантропия и нов хуманизъм

Петър Канев – Пробуждането на гражданското общество