Category Archives: І. ВИДЕО-ДНЕВНИК :

Тома Белев и Зорница Стратиева – Дискусия Опазването на българските гори и туризъм, Ботевград, април 2016

На 20 април от 11.00 ч. в Малкия салон на Народно читалище „Христо Ботев 1884” се проведе публична дискусия на тема: „Опазването на горите – основен ресурс за повишаване качеството на туристическия продукт”.  Събитието беше организирано от д-р Десислава Алексова и подкрепено от Гражданско сдружение “Щастливеца” и Интердисциплинна образователна мрежа “Място за бъдеще”. Инж. Тома Белев и инж. Зорница Стратиева от Асоциация на парковете в България представиха своята презентация, където засегнаха сериозни теми за опазването на горите. Защо гората е важна не само от стопанска гледна точка, а и от гледна точка на това, че хората я използват като туристически ресурс, място за отдих и рекреация.

Тома Белев засегна връзката туризъм-гора и акцентира върху няколко начина, чрез които всеки от нас може да даде своя принос за опазване на гората. Един от тях е участието на гражданите в процеса на изготвяне на областните планове за развитие на горските територии – нов инструмент, чиято основна цел е именно участието на обществото и на гражданите при формиране на политиките за управление на горите. Задачата на един областен план е да изработи единна карта, както и да определи функционалното планиране на горските територии. Друга възможност да въздействаме върху процеса на взимане на решения за горите е като участваме в обществените обсъждания на горскостопанските планове, които определят какво, колко и къде ще се сече. Трета възможност да въздействаме върху средата е като участваме в контрола върху ползването на горите. За целта е достатъчно да посетим интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите, където може да се види за съответната година какво е предвидено за ползване, колко кубически метра и къде ще се сече. Има инструменти, с които всеки засегнат гражданин може да се противопостави, ако е засегнат. На страницата съществуват опция за контрол върху превозните средства, извозващи дървесина, т.е. там може да се провери дали камионът, който превозва дървесина, има съответното разрешително. Ако няма, както за извършване на незаконна сеч, се подават сигнали на посочените телефони. С участието си в кампании по залесяване гражданите също допринасят за опазване на гората.

Зорница Стратиева обясни, че гората е важна за запазване на биологичното разнообразие, което се среща в нея и за поминъка на местните хора в малките населени места. Тя посочи, че гората не трябва да се гледа само от тази страна, а и от функцията, която изпълнява.

В залата присъстваха студенти от втори до четвърти курс, изучаващи специалността „Туризъм” в Международно висше бизнес училище, изпълнителният директор на МВБУ Димитър Димитров, директорът на Държавно горско стопанство в Ботевград Иван Степанов, председателят местното туристическо дружество „Венеца” Добри Доцов кметът на Община Ботевград Иван Гавалюгов, директорът на програма „Туризъм” проф. Николина Попова,директорът на Исторически музей – Ботевград Тодорка Коцева.

Кметът на общината изрази своето задоволство от реализирането на дискусията и участието на младите хора в нея. Той пое ангажимент ръкводството на общината да направи всичко възможно да запази естествения вид на природата и сподели, че вече се предвиждат съвместни дейности с Държавно горско стопанство – Ботевград  за опазване на гората. „В национален мащаб няма да можем да повлияем, но бихме се радвали, ако бъдем един добър пример на локално ниво, как могат да се случват нещата, така че да има дърводобив, но тази дейност да бъде контролирана и разумна, за да не вреди на нито един аспект от човешкия живот на хората, населяващи дадена територия. За момента това е едно добро пожелание, но има конкретни идеи в тази посока, ще има и конкретни мерки в съвсем обозримо бъдеще,  а резултатите, надявам се, ще бъдат видни в не много дългосрочно план”, допълни Иван Гавалюгов. На финала на своето изказване кметът призова студентите да бъдат активни граждани, да изразяват свободно своята позиция, да изказват мнение и задават въпроси по актуални и обществено значими теми.

Изказвания от страна на гостите направиха също и директорът на програма „Туризъм” на МВБУ проф. Николина Попова и директорът на Исторически музей – Ботевград Тодорка Коцева.

С изказвания се включиха също и организаторите на публичната дискусия:

изпълнителният директор на СГС „Щастливеца” доц. Петър Канев и др. Координатор на събитието и модератор на дискусията беше д-р Десислава Алексова, главен асистент в МВБУ и активист на Коалиция “За да остане природа в България”. Тя откри събитието и сподели, че избраната тема за дискусия не е случайна, тъй като проблемът с опазването на горите се отнася пряко за региона и освен това горите са важен ресурс за развитие на туризма. Със задоволство д-р Десислава Алексова сподели, че местната власт проявява голям интерес към младите хора, както и желание за работа с тях. Тя припомни за изключително ползотворната среща на студентите с кмета на община Ботевград Иван Гавалюгов, на която бяха разисквани теми свързани с планиране и развитие на туризма, предстоящи проекти и визия за бъдещето на общината.

Още по темата “ГОРА” – ВИЖ ТУК

Още материали от инж.Тома Белев в “Място за бъдеще”: ВИЖ ТУК

Toma Belev

ВИЖ СЪЩО И:

инж. Тома БЕЛЕВ: Какво се случва на Витоша (интервю)

Тома Белев – История на защитените зони в България

Интервю с Петър Канев и с Тома Белев за достъпа на гражданите до Витоша, БНР 27 март 2013

Университет на открито- Тома Белев за Черни връх

11021546_10152899403729372_1558753300516417950_o

Gora Toma Belev 01

Gora Toma Belev 02

ГОРА семинар дискусия (GORA seminar diskusia)

11178300_10152899405229372_9115176813379780721_n11071833_10152899407734372_752430795934524728_n

Петър Канев: Да не разбираме съвременната наука е престъпно спрямо нашата човешка автономност. Честит Ден на Будителите!

water2Какво е фундаменталната наука и какви са причините да знаем за нея?

Областта от знанието, която задава научните парадигми се нарича фундаментална наука. Тя постановява основите на представата ни за реалността.

Думата “фундамент” означава “основа”. А думата “наука” в българския език произхожда от “учене” и “научаване”.  “Парадигма” означава образец.  В този смисъл фундаменталната наука е базовият образец за всяко учене и научаване в нашата култура.

Незнанието за водещите парадигми на днешната фундаментална наука не ни позволява да разбираме с ума си смисъла на това, което учим и на това, което преживяваме и “налива масло в огъня” на невежеството и “полузнанието”. А полузнанието (“папагалското знание”, знанието без разбиране) е по-лошо от незнанието, защото онзи, който не знае може да разбере, че не знае и да се научи, но онзи, който “полузнае” смята себе си за “разбирател” и шансовете му да проумее безпросветността остават минимални.

Обратното на това да имаш ум е да си безумен или да си “полуумен”. Никой не би желал да бъде такъв, но често забравяме, че умът е процес, който изисква постоянна тренировка и развитие, за да не го загубим. А онзи, който си мисли, че “всичко знае” често занемарява способността да задава въпроси и се е отказал да разбира и да осъзнава действителността, отрекъл се е от мащабите на човешките си способности и е затворил мисленето си в кибритена кутийка. Загубата на мащабите на ума и доброволният отказ да проумява могат да го направят умствено късоглед, ампутиран е от способността да вижда в перспектива и да разбира това, което мисли. Нещо повече, отказът от способността да мислиш, както твърди Хана Аренд, води и до неспособност за етическа, емоционална и естетическа преценка. Реална става опасността немислещият да се превърне в безчувствена и безнравствена “пихтия”, да деградира нравствено и емоционално и да загуби критерии за красота, за пълноценност, за смисъл и за общуване с другите, със света и със себе си. А да загубиш способността си за общуване е близо до това да загубиш себе си, да се превърнеш в пародия на самия себе си, в празна черупка с образ без съдържание.

Ние живеем в свят, доминиран от науката. Всяко нещо до което се докосваме и от което зависим в ежедневието си е продукт на съвременната наука. Ето защо да не не разбираме и да не знаем нищо за съвременната наука е престъпно невежество спрямо нашата човешка автономност и пълноценност.

Главните въпроси, които задават двата клона на фундаменталната наука – науките за природата и науките за човека –  са същите, които поставят религиите и митологии – вечните въпроси, които поставят децата още в първия момент, когато се научат да разсъждават: какво е вселената и какво е човекът, кое е действително и какво е нереално, кое е лъжа и кое е истина, случайна ли е съдбата ни или е предопределена, от къде идваме и на къде отиваме… Тези въпроси може да изглеждат отвлечени или “детински” за невежите, но без тях не е възможно научното познание и не е възможна нито едно едно човешко знание по принцип. Именно с тези въпроси се занимава и образователна мрежа “Място за бъдеще”.

Честит Ден на Будителите!

Петър Канев, 1 ноември, 2015

* * *

Какво четох в Деня на Будителите?

Четох това:

Те бяха момче и момиче. Жълти, слаби, парцаливи, но и смазани в унижението си. Там, където изяществото на младостта би трябвало да заглади чертите им и да ги дари с най-свежите си багри, някаква стара и сгърчена ръка, като ръката на старостта, беше ги измършавила и изкривила, беше ги съвсем разнищила. Никаква промяна, никакво падение, никакво човешко извращение (…) не е създало чудовища и наполовина толкова страхотни и ужасни. (…) 
Те са деца човешки – заяви призракът (…) Това момче е Невежеството. Това момиче е Бедността. Пази се и от двете и от всички техни подобни, но най-вече се пази от момчето (…)

Чарлс Дикенс“Коледна песен”

… Честит Ден на Будителите!

Дискусии София – град на бъдещето … Комуникират ли гражданите със Столична община?

Дискусиите целят представяне на всички заинтересовани резултатите от анализа на проблемите на комуникацията между обитателите на град София и общинските институции, според събираните и класифицирани до сега емпирични данни от научното проучване, осъществено от д-р Петър Канев и студенти от Катедра “Комуникации и ниформиране” на УниБИТ, по проект на Фондация “Зеленика”. Идеята е това проучване да продължава като постоянна ежегодна инициатива, която да дава на общинските служители и на инициативните столичани представа за проблемите, постиженията и перспективите за трудната комуникация по въпросите за качеството на градската ни среда и зараждащото се гражданско общество в най-древната европейска столица.

Дискусиите във връзка с проблемите на комуникацията между Столична община и столичните граждани бяха проведене в рамките на Интердисциплинна образователна мрежа “Място за бъдеще”  на 4 декември 2014 г. и на 11 март 2015 г. в Центъра за култура и дебат Червената къща.

Драгомир Константинов от Фондация Зеленика разказа за целите на проекта “София- град на бъдещето”. Петър Канев представи резултатите от качественото проучване, базата данни и анкетите, проведени под негово ръководство от студентите от Катедра Комуникации и информиране на УниБИТ. Резултатите са интересни и подтикват към размисъл и към разговор. Изпълнени са с конкретика и с конкретни случаи, примери, впечатления, опит, размисли и анализи на конкретни граждани от конкретни квартали. Представянето им даде старт на вълнуваща и смислена дискусия.

Чуйте още: интервюта с Петър Канев за смисъла на дискусията в Радио София – http://bnr.bg/sofia/post/100493663/sofia-grad-na-badeshteto-bezmalvie-komunikirat-li-stolichnite-grajdani-sas-stolichna-obshtina

Интервю с Петър Канев по БНР от 11 март 2015 г.: http://bnr.bg/post/100531722/aktivni-li-sa-grajdanite-i-kak-komunikirat-s-institucii-na-stolichnata-obshtina

Проведеното проучване трябва да установи активността на гражданите във вземането на решения– със сигнали, подписки или предложения. Това разясни пред аудиторията на Радио София д-р Петър Канев, който води дискусията. По думите му постиженията на общината – според анкетираните столичани – са свързани най-вече със зелените площи и с транспорта (заради метрото). Недоволствата са свързани с автомобилния трафик, качеството но въздуха, пътните настилки, социалните проблеми (например сегрегация между жители на различните квартали).

Повечето софиянци се информират чрез интернет, или от близки и съседи – най-често не по инициатива на самата Столична община.

Дискусиите бяха инциирани от  от Платформа “Градски наблюдател” и Фондация “Зеленика” Софийско гражданско сдружение-Щастливеца, Интердисциплинна образователна мрежа “Място за бъдеще” и студенти от катедра “Комуникации и информиране” на Университет по библиотекознание и информационни технологи (УниБИТ)

Водещ: д-р Петър Канев (СГС-Щастливеца, УниБИТ)

Дискутанти: Драгомир Константинов, Златина Станкова (фондация “Зеленика”), д-р Лилия Сазонова (СГС-Щастливеца, ИИОЗ при БАН), Радосвета Кръстанова (СГС-Щастливеца, НБУ)

Участници: представители на столични граждански организации и на Столична община, граждани на София, студенти

H2040001

* * *

(откъс от аналитичния доклад на Петър Канев относно проучването) 
Интервюираните граждани могат да се разделят на няколко основни типа:
1. Нихилисти: Напълно негативистично настроени към всичко (не само към общината, а към живота изобщо – типично българско “касандрианство”, както го нарича проф. Рандал Бейкър). Те отговарят за всичко българско, че е ужасно и че нищо няма смисъл и никакви действия няма нужда да се предприемат. Обикновено този тип граждани нямат никакъв опит. Тези, които имат опит дават много по-комплексни и нееднозначни оценки. Ако са контактували въобще с общината (а в по-голямата част от случаите не са), то е било само за личен частен проблем, а когато е за обществен – това са само сигнали за нередности – от типа “омраза към съседа” – от вида на: на клошари във входа, джаз или рок музика в заведението в съседство или от съседния апартамент, пречи ми дървото пред входа, цигани крадат жици или бежанците са много лоши.
2. Конформисти и напълно незаинтересовани: Макар че това са две групи, аз ги обединявам в една, защото резултатите от поведението им са сходни. Конформистите говорят само клишета, нагаждат се според въпросите на интревюиращия, за да бъдат харесани от него, често назидателстват, “дават акъл”, за да блеснат в собствените си очи, колко са “велики”, но думите им са само празни приказки и клишета. Повтарят като папагали, каквото са видели в медиите – най-често, каквото са чули по телевизията. Често нямат никакъв или почти никакъв граждански и комуникационен опит. Напълно незаинтересованите отговорят на почти всичко с “не знам” и “не ме интересува”, та дори “защо трябва да се интересувам?”. Техният идеал е съчетание между социалистическа социална уреденост и капиталистически високи доходи и материални удоволствия, а още по често – спокойствие, липса на стрес, комфорт, липса на труд, липса на събития и случки, но наличие на много пари, които да получават от някъде на готово. Убедени са, че всички са им длъжни, че държавата и общината трябва да им уреждат всичко на готово. Нямат граждански опит, защото са абсолютно пасивни. Нямат интерес към света и към живота, живеят все едно че спят будни. Дори и да са подписали подписка за нещо няма да се заинтересуват от същността и подробности по проблема, нито кой я е инициирал. В мисленето си боравят предимно с митове и етикети, липсва им анализ, липсва им и социален опит. Затворили са се в черупките си, разочаровани са от всичко, най-вече, защото са готованци и защото са пасивни. В оценките им доминира омраза и незаинтересованост, а понякога  и раболепие към силните на деня. Само за тази група е характерно крайно негативното отношение към циганите, към политиците и към бежанците, които сякаш са им виновни за всичко. Ако в София се появи някой нов Хитлер, те ще са потенциалния му електорат.
В до момента обработените интервюта тези два типажа съставляват около 30-35 % от интервюираните (бях изненадан, че са сравнително малко, очаквах положението да е по-лошо), което показва някаква тенденция, но не можем да твърдим, че този процент ще се потвърди при увеличаване на броя на интервютата (това не е “количествено проучване”, а е “качествено проучване” – изследването не е социологическо, а е културно-антропологическо, интересува ни качеството, а не количеството на получените данни, интересува ни конкретния опит и конкретното мнение на всеки отделен човек, а не обобщения му социален статус и колективната му идентичност, затова нямаме задача да постигнем представителност от към количествен критерий към целеви групи и квоти).
Както се подразбира, тези първи два типа граждани без гражданска култура, до един, смятат, че нямат и не трябва да имат никаква собствената  роля в подобряването на градската среда, че това е изцяло отговорност на някой друг абстрактен субект, без конкретни измерения, който те наричат “политиците” и към който имат крайно негативно отношение, граничещо с омраза и същевременно свръхочаквания за чудеса от “тях”.  Те нито знаят, нито се интересуват да научат, нито са подавали сигнали, нито са искали информация, нито са склонни да участват в обществени обсъждания, защото са предварително предубедени,, че от това няма да има резултат. Но тази им вяра, че всички са маскари и че нищо няма да стане не почива на абсолютно никакъв жизнен опит, нито на емпирични факти, защото поради пълната си пасивност те нямат опит, а поради нихилизма си не се интересуват от никакви факти. Когато изразяват лична позиция, то в главите им има често битуват две черно-бели манихейски категории от митологията – добрите сме ние, а всички останали са лошите. Търсят си някой, който  да им е виновен за всичко – и към момента този лош някой са циганите, политиците и бежанците. В половината от случаите обаче дори нямат и позиция – за голяма част от тях или всичко е само лошо, или повтарят каквото са гледали по телевизора, или (най-често) отговарят “Това не ме интересува” и “Нищо няма да стане”.
Останалите интервюирани са от друг тип – хора със собствен опит, със собствено мислене и със собствени анализи и позиция. Някои от тях са граждански активни, а други – не. Всички обаче са потенциално готови да бъдат граждански активни – дали това ще стане или не зависи от стечението на обстоятелствата – дали ще се сблъскат с обществен проблем, който са заинтересовани да решат, дали ще попаднат на граждански активни хора, които да ги образоват и да ги подпомогнат и да се почувстват с тях в общност.
Прави ми впечатление, че няма никакво припокриване и “средни варианти” между първите два типа и третия тип интервюирани – напълно са отделени и различни.
3. Тип самостойни хора със самостоятелно аналитично мислене и със собствена жизнена позиция – в до сега събраните интервюта са около 60%. От тях почти всички имат някакъв опит с контакти с общината и с граждански инициативи. Само на най-младите (18-25 годишни) им липсва такъв опит – всички останали го имат. Около 10 % от тях са изявено граждански активни, активно участват в гражданска/и инициативи, в срещи с общинското управление, в обществени обсъждания и т.н. Всички интервюирани от този тип са убедени, че гражданите имат собствена им роля в подобряването на градската среда и че проблемите със средата на живот произлизат от два паралелни източника – 1. пасивността и липсата на гражданска култура сред голяма част от съгражданите им и 2. пасивността и некомпетентността и липсата на професионализъм, на адмнистративна и обществено политическа култура сред част от общинските служители.В анализите им много често като причини за това се изтъква невежеството и безхаберието – именно то, според тях е причина, както за престъпното бездействие на граждани и общинари по обществените въпроси, така и за престъпните им действия като злоупотреби, корупция, неспазване на нармите и закононарушения. Много често социалните проблеми се изтъкват на първо място като влошаващи качеството на средата и водещи до екологични проблеми. Причината за това интервюираните виждат галаво в безкултурието и нихилизма и за това смята, че обществен приоритет номер едно на бъдещето е окултуряването, възпитанието и образованието – почти всички са много чувствителни към въпросите и проблемите на образованието. Този тип граждани знаят да подават сигнали и в почти всички случаи са подавали такива (особено сигнали за нередности), знаят да искат информация, склонни са да участват в обществени обсъждания, макар че много рядко някой от тях е участвал в такива, било поради липса на информация, било поради липса на активен граждански опит. Почти никой от тях не знае обаче, че обществените обсъждания са задължителни по закон и че общината е длъжна адекватно и навременно да информира гражданите за тях – изключения правят район Искър (заради новото метро) и район Овча купел (заради бежанците) – там гражданите са били информирани и заинтересовани да участват в обществените обсъждания по тези проблеми. Колкото повече опит имат от гражданска активност и от комуникацията с общината  в, толкова повече вярват, че от гражданските действия има резултат. Тази им вяра не е произволна, а почива на опита им, защото в някои случаи наистина има резултат от гражданските борби, дори и стопроцентов, макар и рядко. Друг път резултатът не е пълен и не е еднозначен, но винаги има такъв. Хората с такъв опит анализират общинската власт нееднозначно и комплексно и никога не са изцяло негативни, макар и  да са се сблъсквали постоянно с административни безумия и злоупотреби. Почти всички подавали сигнали до общината твърдят, че последствия е имало, макар че понякога тези последствия са били неадекватни или ненавременни. (Понякога резултатите от общинската намеса дори са били по-лоши, отколкото преди СО да се намеси.) Но около 50% от подавалите сигнал са удовлетворени от реакцията на общината. Повечето от контактувалите с общински служители твърдят, че решаването на проблемите и добрата комуникация се състои в това да намериш сред служителите съвестните и професионалистите – ако се общува с такива общински служители, а не с некомпетентните и безхаберните има възможност проблемите да се решават и комуникацията да се подобри. Като общо критика към общината е че тя е пасивна, отговаря на гражданските активности (понякога с желание, а понякога и на сила), но много рядко от нея идва инициатива за контакт или дори за информиране на граждани. Но тази критика е отправена не само към общината, но и към съгражданите ни – в съчетанието на гражданската и общинската пасивност и безхаберие се раждат най-големите проблеми на столицата, включително злоупотребите, корупцията и престъпността. Прави силно впечатление, че почти във всички столични квартали има местни граждански инициативи за решаване на конкретен обществен проблем, които са разпознаваеми и често активно подкрепяни от интервюираните – т.е. по квартали има активно и разпознаваемо от съгражданите си гражданско общество. Част от тези граждански инициативи са били успешни, а онези които не са довели все още до чакания резултат не се разпускат, а продължават да съществуват и да се борят за съответния обществен казус с години на ред, като привличат нови привърженици, обществена подкрепа и стават все по разпознаваеми. Именно тези квартални активисти изглежда са основния фактор за повишаване на гражданската, политическата, обществената и административната култура на населението, защото те споделят с привържениците си опита си и придобитите си чрез опита знания за законите и обществените практики на общинско и държавно ниво. Достъпът им до привърженици и съратници потенциално се увеличава от културата на социалните мрежи в Интернет и е била силно катализирана от гражданските протести от последните няколко години.
- Какви са някои успешни и неуспешни опити на гражданите да търсят съдействие от общината

Половината от подалите  сигнали за нередности са били удовлетворени от ответните действия на общината. като успешна се сочи например гражданската инициатива за запазване на парка в Хиподрума, за удовлетворяване на гражданските искания по повод метродиаметъра, за запазване на зелени площи, предвидени за застрояване. Не всички успешни гражданки инициативи са еднозначни – например успешни са и сегрегационни инициативи – за недопускане на роми от Факултета да бъдат населени в жилищни блокове в кваратал Овча купел и за недопускане да се вземат мерки за по-добри условия и адаптиране на бежанците към градската среда в София.

- Колко проактивна е общината в това да направи услугите си максимално ползваеми (лесно откриваеми и лесни за използване уебсайтове, рекламни кампании, отзивчивост на служителите)

Тук всички 100 интервюирани отговарят: “Никак не е проактивна”. За да се реши даден проблем е нужна изключителна и често всеотдайна гражданска проактивност именно защото общината е пасивна. Въпреки това някои граждани споделят, че редовно се информират от сайта на общината, но това понякога е доста трудно, а информацията е ненавременна, неадекватна и трудна за намиране или за разбиране (поради експертния или бюрокартичен жаргон, на който е поднесена). Дори за обществените обсъждания няма отговор, че някой е бил информиран за тях по общинска инициатавиа – всички отговарят, че са научили от тях от съседи и познати или от социалните мрежи в Интернет – но не от обищнските, а то гражданскиет социални мрежи.

- Има ли промяна в усещането на гражданите за работата на общината през годините (подобрява се / влошава се)

Усещането на всички три типажа граждани е че има подобрение (освен крайните нихилисти). Подобрението се сочи главно в следните две области – парковете и метрото. За зелените площи има и критики, че не се поддържат добре, а за наземния транспорт, че е амортизиран, но въпреки това и в това отношение гражданите забелязват подобрение през последните години. Относително подобрение се забелязва и в културния живот в столицата. Влошаване на средата през последните гражданите отчитат по отношение на чистота на въздуха, по отношение на частния транспорт, по отношение на градската инфраструктура и по отношение на управлението на отпадъците, но най-чувствителни са към социаланите проблеми и особено към проблемите на образованието и пробелемите, свързани с децата – детски градини, образователна система, публични площи за деца и подрастващи. Не се наблюдава подобрение по отношение корупцията и злоупотребите, нито по отношение на добрата комуникация между гражадни и община. За последното като причини се изтъкват културни фактори – като възпитанието и поведзението  на общинарите, така и пасивността и безкултурието и незаинтересованастта на гражданатие.
* * *

Първата част на дискусиите във връзка с проблемите на комуникацията между Столична община и столичните граждани беше проведена в рамките на Интердисциплинна образователна мрежа “Място за бъдеще” на 4 декември 2014 г. в Центъра за култура и дебат Червената къща. Темите се оказаха актуални и дълбоки и събудиха изключително голям интерес, както сред представители на граждански организации и на общински институции (включително столичния омбутсман), така сред всички български граждани, с които споделяме общ дом – нашето местообитание София. Драгомир Константинов от Фондация Зеленика разказа за целите на проекта “София- град на бъдещето”. Петър Канев представи база данни с резултатите от въпросите на качественото проучване, проведено под негово ръководство от студентите от Катедра Комуникации и информиране на УниБИТ. Резултатите са интересни и подтикват към размисъл и към разговор. Изпълнени са с конкретика и с конкретни случаи, примери, впечатления, опит, размисли и анализи на конкретни граждани от конкретни квартали. Представянето им даде старт на вълнуваща и смислена дискусия.
Очакваната втора част на дискусията цели да представи на всички заинтересовани резултатите от анализа на проблемите на комуникацията между обитателите на град София и общинските институции, според събранитие и класифицирани до сега емпирични данни от проучването. Идеята е това проучване да продължа като постоянна и ежегодна инициатива, която да дава на общинските служители и на инициативните столичани представа за проблемите, постиженията и перспективите за трудната комуникация по въпросите за качеството на градската ни среда и зараждащото се гражданско общество в най-древната европейска столица. Изследователят д-р Петър Канев не само ще представи основните изводи от своя анализ, но и ще предостави всички налични досега данни и доклади по темата на отговорните институции и на отговорните граждани – докладите ще бъдат публикувани в научно издание, но ще са достъпни и в тяхната ежемесечна актуализация чрез няколко публични електронни платформи. В анализа е обърнато особено внимание на конкретни преживявания на гражданите при общуването с общинските институции, както и на опита, който са натрупали да се справят с комуникационните проблеми на средата ни на живот. “За ключов и особено ценен момент в изследването са конкретните идеи и предложения, които самите граждани дават за решаване на общите ни проблеми в столицата”, споделя д-р Канев и обещава да наблегне именно на тях в доклада си при анализа на събраните емпирични данни.

Още информация за тази инициатива и нейните организатори:

В края на 2013 г. фондация “Зеленика” изработи анализ за проблемите и постиженията на комуникацията и взаимодействието на гражданите на София със Столична община. Анализът и предложенията за подобряване на настоящата гражданско-общинска комуникация бяха разработени съвместно с активни граждански организации: сдруженията „Велоеволюция”, „Трансформатори”, „Настоящи и бъдещи майки”, Обществен релсов транспорт, „За Земята”, РЕЦ за ЦИЕ – България, СГС „Щастливеца“, „Див Рошков”. Предложенията бяха насочени към по-навременно, по-прозрачно и леснодостъпно (ориентирано към гражданите) информиране и насочване към ключови въпроси за дебат, както и към пълноценно отчитане на предложенията на гражданите в крайни политически, стратегически и оперативни решения на Столична община със значително културно, социално, икономическо и екологично въздействие. При възможност за интегриране и въвеждане в действие на работещи механизми в практиката на Столична община, би могло значително да се увеличи прозрачността и ще се улесни достъпа и участието на гражданите. От друга страна това ще бъде и фактор за по-уверено, по-смислено и по-качествено включване на гражданите в местното самоуправление.

На базата на този анализ и на направените предложения фондация “Зленика” се постара да осъществи по-задълбочен анализ на настоящата ситуация на контактуване на гражданите на София със Столична община чрез проекта “София – град на бъдещето”, провеждан в партньорство с Фондация „ЕкоОбщност”, и Лайбниц института за екология, градско и регионално развитие през периода от май 2013 до април 2015 г. Проектът има финансовата подкрепа на Германската федерална агенция за околна среда (DBU). Той има за своя цел да допринесе за подобряване на практиките за поддържане на градската среда в София, чрез засилена съвместна дейност между структурите на градската управа и различните активни граждански групи и сдружения в София.В рамките на проекта се предвижда и прилагането на международни практики за устойчиво градско управление и развитие, които да съдействат за подобряването на жизнения климат в столицата. Инициативата има също за свои цели да стимулира изграждането на интелигентна и устойчива транспортна система в София, както и запазването и разширяването за “зелените дробове” на столицата. Очаквани резултати са понижаването на CO2 стойностите и на фините праховите частици във въздуха на София, което ще допринесе за повишаване на привлекателността на София като място за живеене.За постигането на поставените цели са предвидени следните дейности:

Създаване на база данни с концепции за добри европейски практики за устойчиво градско управление, популяризирането на добри практики за градско развитие от Германия и други европейски градове.
Разработване на набор от препоръки, примери и насоки към структурите на градската управа за подобряване на градската среда в столицата, и за практиките за взаимодействие с граждански представители.

За целите на проекта д-р Петър Канев разработи анкета за проучване на настоящата ситуация на комуникация на столичните граждани с общината си, която бе проведена от студентите от Катедра “Комуникация и информиране” на УниБИТ и от студенти в НБУ, интегрирани към образователна мрежа “Място за бъдеще”.

Целта на дискусията “София – град на бъдещето … бъзмълвие?” е не само да представи резултатите от проведената анкета в съпоставка с препоръките на гражданските организации и на международната европейска експертиза за практики на градско устойчиво развитие. Важен аспект от разговорите ще бъдат и впечатленията на студентите-анкетьори и техните разкази и анализи във връзка с проведеното изследване.


Повече информация:

Фондация “Зеленика”: http://www.zelenika.org/bg

Платформа “Градски наблюдател”: http://www.gradskinabludatel.org/kategorii-gradski-stranici/preporki-km-stolichna-obshchina

Нели Николова: Slowfood – общност за бавно хранене

В рамките на семинар по предмета Междуличностни и групови комуникации, воден от Петър Канев за специалността Комуникации и информиране към УниБИТ на 18 ноември 2014 г. се проведе среща-разговор на тема самоорганизиращи се общности в България. Нели Николова от младежката организация на международната мрежа Slowfood – общност за бавно хранене разказа за историята, постиженията, дейностите и събитията, осъществени от тази самоорганизираща се общност за устойчивост на храните в България. В края на семинара имаше и демонстрация-дегустация на български уникален колбас от Пирин, който, за съжаление, все още не е сертифициран за производство и пазар. Семинарът беше включен и в рамките на Образователна мрежа “Място за бъдеще” и заснет с камерата на гражданско сдружение Щастливеца.

Галина Лачева и Николай Русиновски: Нова генерация – живи общности от края на 80 те в България

В рамките на втора част на семинар по предмета Междуличностни и групови комуникации, воден от Петър Канев за специалността Комуникации и информиране към УниБИТ на 18 ноември 2014 г. се проведе среща-разговор на тема самоорганизиращи се общности в България. Галина Лачева и Николай Русиновски разказаха за алтернативната култура от края на 80-те години в България, за личността на Димитър Воев и за общността Нова генерация. Интересът към темата за алтернативната култура в края на режима и началото на т.нар. преход беше голям, поради което разговорът продължи и след края на семинара. Петър Канев разказа за екологичните протести в Русе от 1987 г. до 1991 г. и ролята им за еманципацията на културната опозиция на интелигенцията в България в този период и за ролята на общността Нова генерация и на Димитър Воев за организацията на първия Еко рок фестивал “Спасете Русе”, блокажа на Дунав мост с рок-сцена и как това способства за окончателното разрешаване на проблема с обгазяването. Семинарът беше включен и в рамките на Образователна мрежа “Място за бъдеще” и заснет с камерата на гражданско сдружение Щастливеца.