Възможна ли е друга глобализация, основана на глобалните ценности, споделяни от осъзнатите индивиди и граждански групи по планетата ни, а не на либертарианската глобална икономика, поддържаща тоталитарното всевластие и своеволие на няколко самозабравили се хипер-корпорации.

Алтерглобализъм – Алетерглобализмът е движение за друга глобализация, неподчинена на контрола и репресиите на глобалните корпорации. Той е платформа за общуване и взаимно подпомагане на гражданското общество на глобално ниво. Ежегодните срещи на алтерглобалистите се осъществяват чрез организирания от тях Световен социален форум. Единственото алтерглобалистко издание у нас е вестникът Мон Дипломатик. Идейни предшественици на алтерглобалистите са сюрреалистите и битниците. Думите на френския поет сюрреалист Пол Елюар “Един друг свят е възможен и той е вътре в нашия свят” са взети за слоган на алтерглобализма от неговия кръстник Игнасио Рамоне, главен редактор на Мон Дипломатик.

Алтерглобалисти: Борбата с корпорацията за генно модифицирани храни Монсанто направи канадския фермер Пърси Шмайзер не само изявен алтерглобалист, но и лауреат на Нобелова награда. Друг фермер – алтерглобалист – французинът Жозе Бове, който лежа в затвора за демонтиране на ресторант на Макдоналдс и изкореняване на ГМО насаждения спечели немислима до сега победа на последните европейски избори в коалиция с френските Зелени. Ярки привърженици на алтерглобалистките идеи и практики са и личности като Салма Хайек, Шинейд О’Конър, Ману Чао.

Игасио Рамоне избира сполучливото мото на алетрглобалистичното движение “Един друг свят е възможен” от произведение на големия френски поет сюрреалист Пол Елюар: “Един друг свят е възможен, но той е вътре в нашия свят“.

През последните години в медийното пространство все повече се налага употребата на термина „глобализация“, използван за първи път през 1978 г. от списанието „Американски банкер“. Най-разпространеното определение на глобализацията се свързва с прилагането на либералните ценности и норми във все по-голяма част от света, с налагането на неолиберални модели в политическите режими и икономическите структури. Тя включва и все по-силна зависимост на националните икономики от мултинационалните компании главно чрез финансови инвестиции в националните предприятия. Освен това глобализацията се свързва с доминиране на определени култури и модели на поведение.

Смята се, че този процес преминава през три етапа, като първите два се свързват съответно с Великите географски открития и времето на индустриалната революция в Европа и Северна Америка до Първата световна война. За начало на третия етап се приема 14 август 1941 г., когато е подписана Атлантическата харта за либерализация на световната търговия между Чърчил и Рузвелт. След това събитие САЩ се оформя като първа сила в рамките на капиталистическите държави, а след разпадането на СССР – като единствена икономическа свръхсила[1].

Като противопоставяне на този процес на уеднаквяване на култури в световен мащаб се появяват антиглобализмът и алтерглобализмът, които често погрешно се поставят под общ знаменател. Между тях действително съществуват и общи черти, доколкото и двете движения са насочени срещу политиката на САЩ и отрицателните страни на разпространяваната от тях „демокрация“. Те се обявяват срещу институционализираните и неформалните центрове на властта на глобализма, сред които са МВФ, Световната банка, Г-8, НАТО, Европейския съюз, световните финансови корпорации, Microsoft, McDonald’s, което може да се обобщи като протест срещу всепоглъщащия американизъм.

Макар да съществуват черти на глобализацията, срещу които се обявяват и антиглобалистите, и алтерглобалистите, двете движения имат принципни различия, които правят недопустимо представянето им като допълващи се или припокриващи се. Докато антиглобалистите са радикални в действията си и имат дори анархистичен характер, алтерглобалистите са умерени и предпочитат постигането на целите си чрез преговори и мирни протести. Антиглобализмът намира своите теории в осмислянето на политиката на Маркс, Ленин, Мусолини, Хитлер. Неговите представители са известни със своите радикални протести, съпроводени с редица безредици и метежи в Лондон, Сиатъл, Монпелие, Генуа и т.н. Идеалният враг на някои антиглобалисти например е американецът като „Бял, англосаксонец и протестант“ (WASP – White, Anglo-Saxon and Protestant)[2]. Коренно противоположен е подходът на алтерглобалистите, които не се обявяват против глобализацията като цяло, а против нея в точно този вид – като икономически монопол. Те се появяват в публичното пространство през 2001-2002 г., като през 2002 г. организират Световния социален форум в Порто Алегре, Бразилия, в отговор на ежегодния Световен икономически форум в Давос, който е средище на владеещите световните капитали. Целта на ССФ е създаването на възможности за обсъждане на алтернативи за избягване на отрицателните страни на глобализацията. Алтерглобалисткото движение не представлява единна структура, а обединява неправителствени организации, мрежови организации, отделни групи, които се стремят към промяната на настоящата ситуация на унифициране. Докато антиглобалистите нямат общ проект за развитие и им липсва конструктивност, алтерглобалистите се стремят към систематизиране на исканията си и предоставяне на нови възможности за развитие посредством преговори. Те се ръководят от градивна политика, целяща постигането на един друг глобален свят, а не доминирания от капитализма.

Според възгледите на алтерглобализма единствено общество, което уважава другостта, би могло да бъде глобалистично, но в настоящата ситуация те виждат точно противоположния принцип на стремеж към уеднаквяване и йерархизиране. Протичащият в момента процес би могъл да се разглежда като подчинение на определени нации от страна на постнационалната сила на глобалния капитализъм, който размива всички държавни и личностни граници[3]. В противопоставянето на тази дейност на капитализма, най-важните измерения на алтерглобализма могат да бъдат систематизирани в няколко точки:[4]

lКритика срещу международните институции, смятани за недемократични и провеждащи непрозрачна политика.

lОрганизиране на мирни протести извън полето на политическите и търговските организации.

lРазвитие на съгласувана критика на либералния свят, основана на създаването на връзка между глобалното и локалното.

lПраво на намеса в неразрешени конфликти в рамките на международните институции.

Алтерглобализмът всъщност не се обявява против глобализацията на света, а за една глобализация, основаваща се на други ценности, а не на икономическата доминация.

В развитието на алтерглобалисткото движение и определянето на основните му цели особено важна роля изиграва Игнасио Рамоне, който избира и мотото на движението – „Един друг свят е възможен“. Откритото дискутиране от негова страна на множество наболели световни проблеми го утвърждава като лидер на алтерглобализма. Поле за изява на собствените му възгледи се явява Le MondeDiplomatique, вестник с явна алтерглобалистка насоченост, издаван в множество страни по света.

Изданието съдържа както статии, защитаващи открито позициите на алтерглобализма, така и явна критика срещу американизма и позициите на световния капитализъм. Разкрити са основните принципи на алтерглобалисткото движение и промените в управлението, които трябва да бъдат постигнати, включително демократизация (в истинския смисъл на този термин) и прогрес, до който да имат достъп всички граждани. Основно средство за постигане на тези цели са преговорите и създаването на нови международни институции, които да не бъдат ръководени от финансовия капитал[5]. Гледната точка на алтерглобализма е представена в Le Monde Diplomatique и посредством критиката на унифицирането, налагано от силните на деня. Универсалността се разглежда като капиталистическа и американска, като разпространявана от свободен и децентриран софтуер, а все по-силното й утвърждаване прави противопоставянето й посредством локалното все по-лишено от смисъл[6]. Противопоставянето на точно този тип универсалност би могло да се извърши на базата на една различна глобализация, която се подчинява на други принципи. Част от статиите в изданието касаят темата за завладяването на националните пазари от страна на известни световни фирми за сметка на местните – една от отрицателните страни на глобализацията, срещу която се противопоставят алтерглобалистите.

Позициите на Игнасио Рамоне относно настоящото състояние на глобализацията и нейното бъдеще са ясно изразени в статиите му, публикувани в Le Monde Diplomatique. Те се характеризират с остра критика срещу империализма на развитите държави и прогресивни идеи за премахването на силата на капитализма. Като един от главните основатели на Световния социален форум, Рамоне представя неговите основни цели, описвайки го като „ярък, обновителен и далновиден политически проект“, целящ да събере на едно място „посредством сдружения, неправителствени организации и синдикати представителите на всички жители на Земята, на всички, които са изложени на пагубните последици от глобализацията и се борят срещу нея“. Водещата му идея е да осуети либералната глобализация, която има пагубен ефект върху индивидуалността на обществата, слабите икономики, околната среда[7]. По този начин алтерглобализмът се обявява срещу „новите господари на света“, срещу властовите структури, и показва, че ходът на глоблизацията може да бъде променен и че либералният й характер не е неизбежен.

При анализирането на проблемите в съвременния свят, които подлежат на обмисляне и разрешаване, Игнасио Рамоне предлага три подхода, като всеки от тях е оприличен на шахматна дъска[8]. Първата партия шах, която се играе от държавите, включва проблемите със сигурността и съответно военните отношения; втората касае икономиката в глобален мащаб и е дело на предприятията и финансовите групи; а третата – жертвите на първите две: екологичните проблеми, бедното и потърпевшо население на планетата. Проблемът със сигурността е обвързан с опазването й посредством военна сила, а тя от своя страна е пряко свързана с военната мощ на развитите държави днес и най-вече на Съединените щати. Така нареченото „огнище на размирици“, където се случват повечето военни сблъсъци през последните години, е Близкият изток, арена на конфронтации между държави и „недържавни военни образувания“. По-важният конфликт обаче е този между местните държави и западните сили – Пакистан, Индия, САЩ, Великобритания, Франция, като водещата причина всъщност е, че в региона на Източна Азия са съсредоточени основните запаси от нефт и природен газ, а не изтъкваното „омиротворяване“, разпространението на демокрацията, контролът на ядрените оръжия, борбата срещу тероризма или срещу ислямския екстремизъм. Най-важната характеристика на икономическата шахматна дъска е капиталистическия характер на глобализацията, който се ръководи от играещите върху тази шахматна дъска. Именно върху нея се развиват основните икономически процеси в света – разпространението на пазарната икономика и икономическите интереси на световните гиганти по целия свят, изнасянето на производството на места с евтина работна ръка и продажбата му в държави, имащи висок стандарт. Третата шахматна дъска показва резултата от развитието на света, когато вниманието е съсредоточено само върху първите две партии шах: държавите, които са принудени да играят ролята на подчинени, и последствията от начина на живот на развитите общества – парниковия ефект, изчерпването на природните ресурси, все по-малкото количество питейна вода.

Метафората, посредством която е описана глобализацията, е показателна за начина, по който се развива този процес, и за промяната, към която се стремят алтерглобалистите. Двете водещи в момента шахматни дъски са това, което стои в основата на глобализацията и предизвиква развитието й в този вид, а третата шахматна дъска поставя действителните проблеми в този процес, които подлежат на най-спешно разрешаване. Процесът на приобщаването на света е неизбежен, но той би могъл да се случва по друг начин – посредством насочването на капитали от по-развитите общества към тези, които се нуждаят от развитие, а не чрез влагането им във военни кампании, които са подчинени на икономически интереси. Едно такова пренасочване на средства обаче не е в интерес на Великите сили, управляващи света днес, защото за да има богати и намиращи се на по-високо ниво на развитие, трябва да има и бедни, на базата на които да се направи разграничение; за да съществуват имащи, трябва да съществуват и нямащи. Алтерглобалистите се стремят да премахнат драстичното разграничение, така че да заживеем в глобален свят, който да не напомня олигархическо управление.

Като резултат от глобализацията, основана на икономически принцип, сривът в икономиката на САЩ се превърна от американска в световна финансова криза, индикации за която се появяват още през 2007 г. След фалита на големи кредитни учреждения следват огромни финансови загуби, включително и за централните банки на Европа, Великобритания, САЩ. Впоследствие кризата оказва влияние и върху реалната икономика – понижаване на цените на жилищата, ограничаване на кредитите, увеличаване на цената на петрола[9]. Причината, която поражда икономическа криза в световен мащаб, е отпускането на жилищни кредити при много голям риск от страна на Централната банка на САЩ, т. нар. subprime. Като резултат от повишаването на лихвите от страна на Федералния резерв, който преди това ги е намалил драстично, финансово нестабилните домакинства не са в състояние да покриват ипотеките си и икономиката на Съединените щати навлиза в криза. Вследствие на факта, че състоянието на световната глобализираща се икономика зависи от тази на САЩ, кризата засяга финансите в глобален мащаб. Стремежът към един „друг свят“ цели да предотврати именно този ефект на доминото, при който развитието на света зависи от състоянието на една-единствена държава, управляваща световните капитали.

Като още по-голям проблем в рамките на глобализацията се разглежда установяването на „нов капитализъм, още по-брутален и завоевателен“, както го определя Рамоне[10] – финансови фондове, наричани private equities. Те представляват действителната глобализация – съсредоточаването на крупните световни капитали в ръцете на няколко такива фонда, които събират приходите от банките, застраховките, пенсионните фондове и авоарите на частни лица. Тяхната дейност се разширява все повече и вече е обхванала САЩ, Великобритания, Франция, където са съсредоточени голяма част от финансовите капитали на планетата, но тези фондове остават крайно неизвестни за широката публика. Купувайки и препродавайки предприятия, притежателите им прилагат принципи на „рационализация“, сред които са съкращаване на работни места, понижаване на заплатите, повишаване на натоварването и децентрализация. В същите управленски принципи се изразява и политиката на приватизаторите на предприятията в развиващите се страни – предприятия, които ако не бъдат разрушени, вероятно стават част от private equities. Заглавието на статията на Игнасио Рамоне е много показателно – „Ненаситност“, тъй като показва ненаситния глад на световния капитализъм, чиято цел е управлението на всички държави, извършвано от малка група магнати.

Това, на което Игнасио Рамоне се противопоставя в най-голяма степен и срещу което пише с особено критичен патос, е липсата на каквито и да било признаци за спазване на демократичните принципи от страна на САЩ, които влагат огромни усилия за въдворяване на „демокрация“ в целия свят. Критиката му е насочена срещу „хуманитарните войни“, които сами по себе си представляват оксиморон, срещу поддържането на политиката на диктаторските режими в Латинска Америка, и най-вече срещу нелегалното отвличане на хора и изтезаването им в американските затвори. В противоречие с всички човешки права и принципи на демокрацията, САЩ прилага мъчения в затвори, намиращи се извън територията на държавата. Потъпвайки правилата на Женевските конвенции за правата на задържаните и Конвенцията на ООН срещу изтезанията, американските власти прибягват до мъчения в затворите си в Баграм, Гуантанамо, дори в затвори в Полша и Румъния, за които се предполага, че са американски. Или предоставят „пленените на бойното поле“ на приятелски държави като Саудитска Арабия, Египет, Йордания, където мъченията са естествена част от законодателството. От своя страна, правителствата на западноевропейските държави се проявяват в най-добрия случай като безмълвни съучастници на американската политика по незачитане правата на човека. Те невинно си затварят очите и си измиват ръцете не само за отвличанията, извършени от ЦРУ, но и за създаването на подобни затвори на своя територия, в което са обвинявани Полша и Румъния. Нещо повече, те често не се задоволяват да останат безучастни наблюдатели на действията на САЩ, а дори спомагат за отвличанията на граждани от собствените им държави[11].

Несправедливостта, прикрита под цинични лъжи за спазване на човешките права, уверения за сигурност и демократично управление, е това, срещу което се опълчват алтерглобалистите в най-голяма степен. Потъпкването на правата на хора от целия свят, а не само на гражданите на САЩ и западноевропейските държави е основна характеристика на глобализацията в момента. „Борбата срещу тероризма“ и въдворяването на „демокрация“ в глобален мащаб са лозунгите на американската политика. Зад тях се крие постигането на икономическите им интереси, включително прибягвайки до военни средства; всеки, който представлява пречка, бива отвлечен и изтезаван в съгласие с „демократичните“ принципи на управление на САЩ и западноевропейските държави.

Разкриването и публичното обсъждане на този проблем е основна тема в статиите на Игнасио Рамоне в Le Monde Diplomatique, защото той е една от най-отрицателните страни на глобализацията във вида й на американизъм. Лозунгът „Един друг свят е възможен“ касае в много голяма степен промяната именно на тази практика. Това, което трябва да се промени, е преследването на икономически цели, без значение какви средства се използват, както и пропагандирането на демократични принципи от страна на държави, които далеч не ги спазват, и стремежът тяхната доминация да бъде въдворена в целия свят.

Игнасио Рамоне изразява много ясно и синтезирано представата за един обединен свят според алтерглобалисткото движение. Неговата критика е остра, но градивна и подплатена с алтернативни решения на настоящите проблеми, засягащи света. Особено силни са критиките му, насочени срещу политиката на САЩ, свързана с военните кампании, зад които стоят зле прикрити икономически интереси, както и срещу потъпкването на демократичните принципи от страна на държавите, които се борят за защитаването им във всяка точка на земята. Разкриването на истинската същност на капиталистическите сили, които управляват света, е основна тема в част от статиите на Рамоне.

В рамките на Le Monde Diplomatique, са изложени принципите на алтерглобализма от преките решения на Световния социален форум до една по-широка платформа, отнасяща се до далечното бъдеще. Идеята да се промени моделът на либералната демокрация посредством преговори и градивна критика набира все по-широка популярност и предизвиква по-задълбочено вглеждане в настоящото развитие на света, както и по-широко гражданско участие.

Източници:

- Le Monde Diplomatique - http://bg.mondediplo.com/

·Амин, С., „Какъв алтерглобализъм?“, януари 2007

·Дюкло, Д., Свят, обединен от глобализацията“, февруари 2007

·Рамоне, И., „Изтезания“, октомври 2005

·Рамоне, И., „Каракас“, януари 2006

·Рамоне, И., „ЦРУ – тайни полети“, март 2007

·Рамоне, И., „Геополитическите предизвикателства на съвременния свят“, юни 2007 (Лекция на Игнасио Рамоне от май 2007, изнесена в СУ „Св. Климент Охридски“)

·Рамоне, И., „Ненаситност“, ноември 2007

·Рамоне, И., „Крах през 2008?“, февруари 2008

- Ангелов, Б., Глобализация, антиглобализъм и алтрглобализъм – знаем ли какво означават?-http://www.obshtestvo.net/content/view/714/4/

- Пенев, В., „Антиглобализъм или алтерглобализъм“ –http://www.duma.bg/2005/0805/300805/obshtestvo/ob-4.html

- S. Prozorov, „Critical Approaches to the studies of Globalization and International Integration“ -http://cua.karelia.ru/report11.doc

- Z. Laidi, „The Great Disruption“, p. 153-154, 157http://books.google.bg/books?id=QwqZWlNxR3QC&pg=PA153&lpg=PA153&dq=alterglobalism&source=bl&ots=32bHVTbxSr&sig=cXeZ5n15HrBTC1kdfedcobTRgx4&hl=bg&ei=J0iRSZmjCsOO_gaOov3FDA&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result

[11] Рамоне, И., Изтезания…, Le Monde Diplomatique, октомври 2005; ЦРУ – тайни полети, Le Monde Diplomatique, март 2007

* * *

Лица на алтерглобализма:

Жозе Бове: Лидерът на Селската конфедерация на Франция, който след като лежа в затвора за демонтиране на ресторант на Макдоналдс и изкореняване на ГМО насаждения, наскоро спечели немислима до сега победа на последните европейски избори в коалиция с френските Зелени.

Пърси Шмайзер: Запознайте се с борбата на канадския фермер Пърси Шмайзер с химическия гигант Монсанто:

Ману Чао: Запознайте се с възгледите на подръжницете на алтерглобалистките движения – например Ману Чао: „Алтернативата е, мисля, че трябва да правиш политика навсякъде, където можеш да правиш политика – със себе си, със семейството си, с всички онези, които можеш да достигнеш в твоята среда. За мен е трудно в сегашните времена да повярвам в революция, която може да промени всичко изведнъж, повече вярвам в хиляди и хиляди малки революции на ближните, които променят непосредственото ти обкръжение. Всеки може да въздейства на непосредственото си обкръжение и да вложи енергията си в малкия свят около себе си“ (Ману Чао в интервю пред Грийнпийс – Германия)

politik kills politik kills politik kills

politik need votes

politik needs your mind

politik needs human beings

politik need lies

thats what my friend is an evidence politik is violence

what my friend is a evidence politik is violence

politik kills politik kills politik kills

politik use drugs

politik use bombs

politik need torpedoes

politik needs blood

thats what my friend is an evidence politik is violence

what my friend is a evidence politik is violence

politik need force poltik need cries

politik need ignorance politik need lies

politik kills politik kills politik kills

politik need force poltik need cries

politik need ignorance politik need lies

politik need force poltik need cries

politik need ignorance politik need lies

politik kills politik kills

Welcome to paradize

today it’s rainin

Welcome to paradize

today it’s rainin

in Zaire

was no good place to be

this world go crazy

it’s an atrocity

in Congo

still no good place to be

them kill me buddy

its a calamity

go Masai go Masai

be mellow

go Masai go Masai

be sharp

go Masai go Masai

be mellow

go Masai go Masai

be sharp

in Monrovia

This (is) no good place to be

weapons go crazy

it’s an atrocity

in Palestinia

too much hypocrisy

this world go crazy

it’s no fatality

go Masai go Masai

be mellow

go Masai go Masai

be sharp

today it’s rainin

in paradize

Welcome to paradize

today it’s rainin

In Bagdad

it’s no democracy

that’s just because

it’s a US country

In Fallujah

too much calamity

this world go crazy

it’s no fatality

go Masai go Masai

be mellow

go Masai go Masai

be sharp

today it’s rainin

In Jerusalem

In Monrovia

Guinea-Bissau

today it’s rainin

In Jerusalem

In Monrovia

Guinea-Bissau

today it’s rainin

In Jerusalem

In Monrovia

Guinea-Bissau

today it’s rainin

Welcome to paradize

today it’s rainin

Welcome to paradize

today it’s rainin

ВИЖ ОЩЕ: Глобализацията – с езика на изкуството – Приложение за студенти

ВЪРНИ СЕ КЪМ: Култура и комуникация на новите (алтернативни) социални и културни движения: лекция на Петър Канев – част 2 Алтерглобализъм и Световен социален форум

2. ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА – ГЛОБАЛИЗЪМ, АНТИГЛОБАЛИЗЪМ, АЛТЕРГЛОБАЛИЗЪМ:

Какво представлява днешната хипермодерна индустриална глобализация?

През погледа на изкуството:

Roger Waters – It’s a Mirracle

Miraculous you call it babe

You ain’t seen nothing yet

They’ve got Pepsi in the Andes

Mcdonalds in Tibet

Yosemite’s been turned into

A golf course for the Japs

The Dead Sea is alive with rap

Between the Tigris and Euphrates

There’s a leisure centre now

They’ve got all kinds of sports

They’ve got Bermuda shorts

The had sex in Pennsylvania

A Brazilian grew a tree

A doctor in Manhattan

Saved a dying man for free

It’s a miracle

Another miracle

By the grace of God Almighty

And pressures of marketplace

The human race has civilized itself

It’s a miracle

We’ve got a warehouse of butter

We’ve got oceans of wine

We’ve got famine when we need it

Got a designer crime

We’ve got Mercedes

We’ve got Porsche

Ferrari and Rolls Royce

We’ve got a choice

She said meet me

In the Garden of Gethsemane my dear

The Lord said Peter I can see

Your house from here

An honest man

Finally reaped what he had sown

And farmer in Ohio has just repaid a loan

It’s a miracle

Another miracle

By the grace of God Almighty

And pressures of marketplace

The human race has civilized itself

It’s a miracle

We cower in our shelters

With our hands over our ears

Lloyd-Webber’s awful stuff

Runs for years and years and years

An earthquake hits the theatre

But the operetta lingers

Then the piano lids comes down

And break his fucking fingers

It’s a miracle

Още за глобализацията:

Някои мнения за глобализацията:

Антъни Макгрю: Според МакГрю трябва да се прави съществена разлика между глобализацията като идеологема и като реални процеси. Думата “глобализация” все по-често обозначава идеологията на глобалния капитализъм или идеологиите на неговите противници, и все по-рядко е израз на реалните глобални процеси, които протичат в обществата по света в момента. Според МакГрю като реални процеси не съществува една глобализация, а множество процеси на глобализация – в търговията, в комуникациите, в културата. Всички тези процеси са противоречиви и нееднородни и не могат да се обединят под общ знаменател в никаква единна концепция що е глобализация изобщо, тъй като не сме в състояние да предвидим до какви резултати ще доведат тези едва начеващи процеси.

Дейвид Леман: Британският антрополог Дейвид Леман твърди, че в днешния свят практически не съществува действителна глобализация, а изкуствено наложена насилствена хегемония на глобалния капитализъм. Според него единствената истинска глобализация е духовната и културната глобализация, която се налага чрез общи нравствени, духовни и ценности принципи и общи културни кодове, които проникват на всички нива на обществото, включително до нивото на вярата, ценностите, поведението и възприятията на отделния индивид. Духовни ценности, които да бъдат споделяни общностно от хората по света де факто липсват в икономическата глобализация, за която има само един утилитарен принцип – печалбата на всяка цена. Според Леман единствената състояла се досега в световната история истинска глобализация е религиозната – разпространението на будизма, на християнството, на исляма. Тази глобализация обаче никога не може да бъде глобална, тъй като винаги създава нови разделения и нови противопоставяния на културите.

Юрген Хабермас – “кокаколизация” и “throw-awaypolitics“: Според Хабермас днешната глобализация няма нищо общо нито с християнския глобализъм от миналото, нито с просвещенческата идея на Кант за “общество на народите”, което се стреми “към вечния мир”. Нейният основен атрибут е “логиката” на стоките за еднократна употреба – всичко е временно и служи за краткотрайна полза, за печалба тук и сега, след което се изхвърля като ненужно, подобно на бутилките от кока-кола. Като цяло “кокаколизацията” се характеризира с повърхностност, неразумност, безпринципност, нетрайност и хаос. В политически аспект тя представлява триумф на временните решения, на липсата на общи принципи и ценности, на параванната (фасадната) демокрация, лишена от същности и съдържание, на безогледния фриволен популизъм.

Интересно е, че Хабермас заема метафората за кокаколизацията от образа на бутилката от кока кола във филма “Боговете сигурно са полудели”. Обществото на “throw-away” механизмите е чудесно онагледено в изкуството, например в антиутапичния роман на Джузепе Д’Агата “Америка Ох-кей”.

Джордж Ритзър: Глобализацията през погледа на американския социолог Джордж Ритзър – “макдоналдизация“:

Макдоналдизация – Американският социолог Джордж Ритзър открива един от особено тревожните аспекти на днешната глобализация и го нарича „макдоналдизация”. Под макдоналдизация Ритзър разбира навлизането на принципите на маркетинга на американските вериги от фаст-фууд ресторанти и на логиката на поточната линия във все по-разнородни и нестопански сфери в обществата в глобален мащаб – в политическата сфера, в културата, в науката, в морала, в религиите, в ценностната система и т.н. Принципите на макдоналдизацията според Ритзър са четири:

Ефективност

Изчислимост

Предвидимост

Тотален контрол

Четирите принципа на макдоналдизацията изискват пълно опростяване на социо-културните взаимовръзки с една единствена цел – максимална печалба с минимално вложен ресурс за крайно ограничена клика от печеливши монополи, които разполагат с тотален контрол върху сферата, от която печелят. Според Ритзър макдоналдизация води до особено негативни явления в социален аспект, защото «заместват нравствеността на човешките същества с тази на поточната линия»: Книгата “Макдоналдизация на обществото” от Джордж Ритзър на български език:

Глобалистите:

Кои са апологетите на глобализацията, на финансовия капитализъм, мултинационалните корпорации, индустриалното общество и статуквото след Втората световна война – “неолибертарианството”:

Апологетите на глобализацията съмнително напомнят в своите разсъждения за егоцентричната и етноцентричната логика на Хегел от “Философия на историята” – “ние сме най-съвършените, защото това сме си ние”. Според Хегел след дългото си историческо развитие Духът намира дома си в най-съвършеното човешко творение – Пруската монархия, на която и самият Хегел е в служба.

Франсис Фукуяма: За Фукуяма историята на човечеството вече е преключила, тъй като е достигнала в развитието си до непреодолимо съвършенство – северно-американската икономическа и политическа система на САЩ.

Самюел Хинтингтън: За Хънтингтън все пак съществуват и други цивилизации, освен тази на САЩ но всички те са лоши, антихуманни и крайно несъвършени. Ето защо големият избор на човечеството е да вземе правилната страна във “войната на цивилизациите” и да унищожи всички други цивилизации и култури, които оспорват, нападат и се стремят да погубят естественото съвършенство на цивилизацията на САЩ.

Кои са противниците на глобализацията:

Антиглобалистите:

Под антиглобализъм най-често се разбира антиамериканизма на бивши леви и комунистически мислители:

Жак Атали: като бивш член на френската комунистическа партия, Атали не е в състояние да надскочи идеологическата реторика на своята младост.

Ноам Чомски: изключително надарен блестящ мислител с подчертано леви политически идеи, любимец на всички противници на американизма и на новия световен ред на корпорациите.

Зигмунд Бауман: За Бауман новите неравенства в съвременността се измерват с новото “злато” – способността за бързо придвижване във времето и в пространството, както и в монопола над информацията. Според него „новите неравенства” предполагат криминализирането на света и появата на ново “крепостничество” в едно ново глобално Средновековие, по-мрачно от всяко познато ни минало. Преувеличавайки само един аспект от характеристиките на съвременния свят обаче, Бауман не взема под внимание нееднородността и нееднозначността на процесите на глобализация, които могат да имат и духовни или поне парадоксални ефекти, а също и пропуска да отбележи в анализа си огромните проблеми пред хората на планетата днес – надвисналата опасност от ядрена, екологична, технологична и социална катастрофа, които могат да се окажат по-фатални от което и да било мрачно средновековие и крепостничество.

Антиглобалистите подхранват с новата си реторика остарелите парадигми на контестацията – тези на анархисти, троцкисти, социалдемократи, нео-комунисти и комунари, десни и крайно десни националистически и фашистки групи.

Като цяло антиглобализмът е движение и настроение срещу глобализацията, но не за да се постигнат нови адекватни на съвременността форми на култура, общество и политика, а за да се фаворизират и идеализират безвъзвратно остарелите – традиционните общности, националните държави, комунистическите и фашистките режими.

Възможна ли е друга глобализация, основана на глобалните ценности, споделяни от осъзнатите индивиди и граждански групи по планетата ни, а не на либертарианската глобална икономика, поддържаща тоталитарното всевластие и своеволие на няколко самозабравили се хипер-корпорации.

Алтерглобализъм – Алетерглобализмът е движение за друга глобализация, неподчинена на контрола и репресиите на глобалните корпорации. Той е платформа за общуване и взаимно подпомагане на гражданското общество на глобално ниво. Ежегодните срещи на алтерглобалистите се осъществяват чрез организирания от тях Световен социален форум. Единственото алтерглобалистко издание у нас е вестникът Мон Дипломатик. Идейни предшественици на алтерглобалистите са сюрреалистите и битниците. Думите на френския поет сюрреалист Пол Елюар “Един друг свят е възможен и той е вътре в нашия свят” са взети за слоган на алтерглобализма от неговия кръстник Игнасио Рамоне, главен редактор на Мон Дипломатик.

Алтерглобалисти: Борбата с корпорацията за генно модифицирани храни Монсанто направи канадския фермер Пърси Шмайзер не само изявен алтерглобалист, но и лауреат на Нобелова награда. Друг фермер – алтерглобалист – французинът Жозе Бове, който лежа в затвора за демонтиране на ресторант на Макдоналдс и изкореняване на ГМО насаждения спечели немислима до сега победа на последните европейски избори в коалиция с френските Зелени. Ярки привърженици на алтерглобалистките идеи и практики са и личности като Салма Хайек, Шинейд О’Конър, Ману Чао.

Лица на алтерглобализма:

Игасио Рамоне избира сполучливото мото на алетрглобалистичното движение “Един друг свят е възможен” от произведение на големия френски поет сюрреалист Пол Елюар: “Един друг свят е възможен, но той е вътре в нашия свят“.

Жозе Бове: Лидерът на Селската конфедерация на Франция, който след като лежа в затвора за демонтиране на ресторант на Макдоналдс и изкореняване на ГМО насаждения, наскоро спечели немислима до сега победа на последните европейски избори в коалиция с френските Зелени.

Пърси Шмайзер: Запознайте се с борбата на канадския фермер Пърси Шмайзер с химическия гигант Монсанто:

ВИЖ ОЩЕ: Култура и комуникация на новите (алтернативни) социални и културни движения: лекция на Петър Канев – част 2 Алтерглобализъм и Световен социален форум

Антиглобализъм, глобализъм и алтерглобализъм – Каква е разликата между тях виж тук: Алтернативен глобализъм (алтерглобализъм) и Световният социален форум – Приложение за студенти

ВЪРНИ СЕ КЪМ: Модерност – лекция на Петър Канев