Глобализация – Какво се разбира под термина “глобализация” прочетете тук: Глобализацията – с езика на изкуството – Приложение за студенти

Антиглобализъм, глобализъм и алтерглобализъм – Каква е разликата между тях виж тук: Глобализацията – с езика на изкуството – Приложение за студенти

Възможна ли е друга глобализация, основана на глобалните ценности, споделяни от осъзнатите индивиди и граждански групи по планетата ни, а не на либертарианската глобална икономика, поддържаща тоталитарното всевластие и своеволие на няколко самозабравили се хипер-корпорации.

Алтерглобализъм – Алетерглобализмът е движение за друга глобализация, неподчинена на контрола и репресиите на глобалните корпорации. Той е платформа за общуване и взаимно подпомагане на гражданското общество на глобално ниво. Ежегодните срещи на алтерглобалистите се осъществяват чрез организирания от тях Световен социален форум. Единственото алтерглобалистко издание у нас е вестникът Мон Дипломатик. Идейни предшественици на алтерглобалистите са сюрреалистите и битниците. Думите на френския поет сюрреалист Пол Елюар “Един друг свят е възможен и той е вътре в нашия свят” са взети за слоган на алтерглобализма от неговия кръстник Игнасио Рамоне, главен редактор на Мон Дипломатик.

Алтерглобалисти: Борбата с корпорацията за генно модифицирани храни Монсанто направи канадския фермер Пърси Шмайзер не само изявен алтерглобалист, но и лауреат на Нобелова награда. Друг фермер – алтерглобалист – французинът Жозе Бове, който лежа в затвора за демонтиране на ресторант на Макдоналдс и изкореняване на ГМО насаждения спечели немислима до сега победа на последните европейски избори в коалиция с френските Зелени. Ярки привърженици на алтерглобалистките идеи и практики са и личности като Салма Хайек, Шинейд О’Конър, Ману Чао.

ВИЖ ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Алтернативен глобализъм (алтерглобализъм) и Световният социален форум – Приложение за студенти

Лица на алтерглобализма:

Игасио Рамоне избира сполучливото мото на алетрглобалистичното движение “Един друг свят е възможен” от произведение на големия френски поет сюрреалист Пол Елюар: “Един друг свят е възможен, но той е вътре в нашия свят“.

Жозе Бове: Лидерът на Селската конфедерация на Франция, който след като лежа в затвора за демонтиране на ресторант на Макдоналдс и изкореняване на ГМО насаждения, наскоро спечели немислима до сега победа на последните европейски избори в коалиция с френските Зелени.

Пърси Шмайзер: Запознайте се с борбата на канадския фермер Пърси Шмайзер с химическия гигант Монсанто:

Ману Чао: Запознайте се с възгледите на подръжницете на алтерглобалистките движения – например Ману Чао: „Алтернативата е, мисля, че трябва да правиш политика навсякъде, където можеш да правиш политика – със себе си, със семейството си, с всички онези, които можеш да достигнеш в твоята среда. За мен е трудно в сегашните времена да повярвам в революция, която може да промени всичко изведнъж, повече вярвам в хиляди и хиляди малки революции на ближните, които променят непосредственото ти обкръжение. Всеки може да въздейства на непосредственото си обкръжение и да вложи енергията си в малкия свят около себе си“ (Ману Чао в интервю пред Грийнпийс – Германия)

Станимира Владимирова – Алтерглобалистките възгледи на Игнасио Рамоне, изразени в Le Monde Diplomatique

Алтерглобалистките възгледи

на Игнасио Рамоне, изразени

в Le Monde Diplomatique

Станимира Владимирова*

През последните години в медийното пространство все повече се налага употребата на термина „глобализация“, използван за първи път през 1978 г. от списанието „Американски банкер“. Най-разпространеното определение на глобализацията се свързва с прилагането на либералните ценности и норми във все по-голяма част от света, с налагането на неолиберални модели в политическите режими и икономическите структури. Тя включва и все по-силна зависимост на националните икономики от мултинационалните компании главно чрез финансови инвестиции в националните предприятия. Освен това глобализацията се свързва с доминиране на определени култури и модели на поведение.

Смята се, че този процес преминава през три етапа, като първите два се свързват съответно с Великите географски открития и времето на индустриалната революция в Европа и Северна Америка до Първата световна война. За начало на третия етап се приема 14 август 1941 г., когато е подписана Атлантическата харта за либерализация на световната търговия между Чърчил и Рузвелт. След това събитие САЩ се оформя като първа сила в рамките на капиталистическите държави, а след разпадането на СССР – като единствена икономическа свръхсила[1].

Като противопоставяне на този процес на уеднаквяване на култури в световен мащаб се появяват антиглобализмът и алтерглобализмът, които често погрешно се поставят под общ знаменател. Между тях действително съществуват и общи черти, доколкото и двете движения са насочени срещу политиката на САЩ и отрицателните страни на разпространяваната от тях „демокрация“. Те се обявяват срещу институционализираните и неформалните центрове на властта на глобализма, сред които са МВФ, Световната банка, Г-8, НАТО, Европейския съюз, световните финансови корпорации, Microsoft, McDonald’s, което може да се обобщи като протест срещу всепоглъщащия американизъм.

Макар да съществуват черти на глобализацията, срещу които се обявяват и антиглобалистите, и алтерглобалистите, двете движения имат принципни различия, които правят недопустимо представянето им като допълващи се или припокриващи се. Докато антиглобалистите са радикални в действията си и имат дори анархистичен характер, алтерглобалистите са умерени и предпочитат постигането на целите си чрез преговори и мирни протести. Антиглобализмът намира своите теории в осмислянето на политиката на Маркс, Ленин, Мусолини, Хитлер. Неговите представители са известни със своите радикални протести, съпроводени с редица безредици и метежи в Лондон, Сиатъл, Монпелие, Генуа и т.н. Идеалният враг на някои антиглобалисти например е американецът като „Бял, англосаксонец и протестант“ (WASP – White, Anglo-Saxon and Protestant)[2]. Коренно противоположен е подходът на алтерглобалистите, които не се обявяват против глобализацията като цяло, а против нея в точно този вид – като икономически монопол. Те се появяват в публичното пространство през 2001-2002 г., като през 2002 г. организират Световния социален форум в Порто Алегре, Бразилия, в отговор на ежегодния Световен икономически форум в Давос, който е средище на владеещите световните капитали. Целта на ССФ е създаването на възможности за обсъждане на алтернативи за избягване на отрицателните страни на глобализацията. Алтерглобалисткото движение не представлява единна структура, а обединява неправителствени организации, мрежови организации, отделни групи, които се стремят към промяната на настоящата ситуация на унифициране. Докато антиглобалистите нямат общ проект за развитие и им липсва конструктивност, алтерглобалистите се стремят към систематизиране на исканията си и предоставяне на нови възможности за развитие посредством преговори. Те се ръководят от градивна политика, целяща постигането на един друг глобален свят, а не доминирания от капитализма.

Според възгледите на алтерглобализма единствено общество, което уважава другостта, би могло да бъде глобалистично, но в настоящата ситуация те виждат точно противоположния принцип на стремеж към уеднаквяване и йерархизиране. Протичащият в момента процес би могъл да се разглежда като подчинение на определени нации от страна на постнационалната сила на глобалния капитализъм, който размива всички държавни и личностни граници[3]. В противопоставянето на тази дейност на капитализма, най-важните измерения на алтерглобализма могат да бъдат систематизирани в няколко точки:[4]

lКритика срещу международните институции, смятани за недемократични и провеждащи непрозрачна политика.

lОрганизиране на мирни протести извън полето на политическите и търговските организации.

lРазвитие на съгласувана критика на либералния свят, основана на създаването на връзка между глобалното и локалното.

lПраво на намеса в неразрешени конфликти в рамките на международните институции.

Алтерглобализмът всъщност не се обявява против глобализацията на света, а за една глобализация, основаваща се на други ценности, а не на икономическата доминация.

В развитието на алтерглобалисткото движение и определянето на основните му цели особено важна роля изиграва Игнасио Рамоне, който избира и мотото на движението – „Един друг свят е възможен“. Откритото дискутиране от негова страна на множество наболели световни проблеми го утвърждава като лидер на алтерглобализма. Поле за изява на собствените му възгледи се явява Le Monde Diplomatique, вестник с явна алтерглобалистка насоченост, издаван в множество страни по света.

Изданието съдържа както статии, защитаващи открито позициите на алтерглобализма, така и явна критика срещу американизма и позициите на световния капитализъм. Разкрити са основните принципи на алтерглобалисткото движение и промените в управлението, които трябва да бъдат постигнати, включително демократизация (в истинския смисъл на този термин) и прогрес, до който да имат достъп всички граждани. Основно средство за постигане на тези цели са преговорите и създаването на нови международни институции, които да не бъдат ръководени от финансовия капитал[5]. Гледната точка на алтерглобализма е представена в Le Monde Diplomatique и посредством критиката на унифицирането, налагано от силните на деня. Универсалността се разглежда като капиталистическа и американска, като разпространявана от свободен и децентриран софтуер, а все по-силното й утвърждаване прави противопоставянето й посредством локалното все по-лишено от смисъл[6]. Противопоставянето на точно този тип универсалност би могло да се извърши на базата на една различна глобализация, която се подчинява на други принципи. Част от статиите в изданието касаят темата за завладяването на националните пазари от страна на известни световни фирми за сметка на местните – една от отрицателните страни на глобализацията, срещу която се противопоставят алтерглобалистите.

Позициите на Игнасио Рамоне относно настоящото състояние на глобализацията и нейното бъдеще са ясно изразени в статиите му, публикувани в Le Monde Diplomatique. Те се характеризират с остра критика срещу империализма на развитите държави и прогресивни идеи за премахването на силата на капитализма. Като един от главните основатели на Световния социален форум, Рамоне представя неговите основни цели, описвайки го като „ярък, обновителен и далновиден политически проект“, целящ да събере на едно място „посредством сдружения, неправителствени организации и синдикати представителите на всички жители на Земята, на всички, които са изложени на пагубните последици от глобализацията и се борят срещу нея“. Водещата му идея е да осуети либералната глобализация, която има пагубен ефект върху индивидуалността на обществата, слабите икономики, околната среда[7]. По този начин алтерглобализмът се обявява срещу „новите господари на света“, срещу властовите структури, и показва, че ходът на глоблизацията може да бъде променен и че либералният й характер не е неизбежен.

При анализирането на проблемите в съвременния свят, които подлежат на обмисляне и разрешаване, Игнасио Рамоне предлага три подхода, като всеки от тях е оприличен на шахматна дъска[8]. Първата партия шах, която се играе от държавите, включва проблемите със сигурността и съответно военните отношения; втората касае икономиката в глобален мащаб и е дело на предприятията и финансовите групи; а третата – жертвите на първите две: екологичните проблеми, бедното и потърпевшо население на планетата. Проблемът със сигурността е обвързан с опазването й посредством военна сила, а тя от своя страна е пряко свързана с военната мощ на развитите държави днес и най-вече на Съединените щати. Така нареченото „огнище на размирици“, където се случват повечето военни сблъсъци през последните години, е Близкият изток, арена на конфронтации между държави и „недържавни военни образувания“. По-важният конфликт обаче е този между местните държави и западните сили – Пакистан, Индия, САЩ, Великобритания, Франция, като водещата причина всъщност е, че в региона на Източна Азия са съсредоточени основните запаси от нефт и природен газ, а не изтъкваното „омиротворяване“, разпространението на демокрацията, контролът на ядрените оръжия, борбата срещу тероризма или срещу ислямския екстремизъм. Най-важната характеристика на икономическата шахматна дъска е капиталистическия характер на глобализацията, който се ръководи от играещите върху тази шахматна дъска. Именно върху нея се развиват основните икономически процеси в света – разпространението на пазарната икономика и икономическите интереси на световните гиганти по целия свят, изнасянето на производството на места с евтина работна ръка и продажбата му в държави, имащи висок стандарт. Третата шахматна дъска показва резултата от развитието на света, когато вниманието е съсредоточено само върху първите две партии шах: държавите, които са принудени да играят ролята на подчинени, и последствията от начина на живот на развитите общества – парниковия ефект, изчерпването на природните ресурси, все по-малкото количество питейна вода.

Метафората, посредством която е описана глобализацията, е показателна за начина, по който се развива този процес, и за промяната, към която се стремят алтерглобалистите. Двете водещи в момента шахматни дъски са това, което стои в основата на глобализацията и предизвиква развитието й в този вид, а третата шахматна дъска поставя действителните проблеми в този процес, които подлежат на най-спешно разрешаване. Процесът на приобщаването на света е неизбежен, но той би могъл да се случва по друг начин – посредством насочването на капитали от по-развитите общества към тези, които се нуждаят от развитие, а не чрез влагането им във военни кампании, които са подчинени на икономически интереси. Едно такова пренасочване на средства обаче не е в интерес на Великите сили, управляващи света днес, защото за да има богати и намиращи се на по-високо ниво на развитие, трябва да има и бедни, на базата на които да се направи разграничение; за да съществуват имащи, трябва да съществуват и нямащи. Алтерглобалистите се стремят да премахнат драстичното разграничение, така че да заживеем в глобален свят, който да не напомня олигархическо управление.

Като резултат от глобализацията, основана на икономически принцип, сривът в икономиката на САЩ се превърна от американска в световна финансова криза, индикации за която се появяват още през 2007 г. След фалита на големи кредитни учреждения следват огромни финансови загуби, включително и за централните банки на Европа, Великобритания, САЩ. Впоследствие кризата оказва влияние и върху реалната икономика – понижаване на цените на жилищата, ограничаване на кредитите, увеличаване на цената на петрола[9]. Причината, която поражда икономическа криза в световен мащаб, е отпускането на жилищни кредити при много голям риск от страна на Централната банка на САЩ, т. нар. subprime. Като резултат от повишаването на лихвите от страна на Федералния резерв, който преди това ги е намалил драстично, финансово нестабилните домакинства не са в състояние да покриват ипотеките си и икономиката на Съединените щати навлиза в криза. Вследствие на факта, че състоянието на световната глобализираща се икономика зависи от тази на САЩ, кризата засяга финансите в глобален мащаб. Стремежът към един „друг свят“ цели да предотврати именно този ефект на доминото, при който развитието на света зависи от състоянието на една-единствена държава, управляваща световните капитали.

Като още по-голям проблем в рамките на глобализацията се разглежда установяването на „нов капитализъм, още по-брутален и завоевателен“, както го определя Рамоне[10] – финансови фондове, наричани private equities. Те представляват действителната глобализация – съсредоточаването на крупните световни капитали в ръцете на няколко такива фонда, които събират приходите от банките, застраховките, пенсионните фондове и авоарите на частни лица. Тяхната дейност се разширява все повече и вече е обхванала САЩ, Великобритания, Франция, където са съсредоточени голяма част от финансовите капитали на планетата, но тези фондове остават крайно неизвестни за широката публика. Купувайки и препродавайки предприятия, притежателите им прилагат принципи на „рационализация“, сред които са съкращаване на работни места, понижаване на заплатите, повишаване на натоварването и децентрализация. В същите управленски принципи се изразява и политиката на приватизаторите на предприятията в развиващите се страни – предприятия, които ако не бъдат разрушени, вероятно стават част от private equities. Заглавието на статията на Игнасио Рамоне е много показателно – „Ненаситност“, тъй като показва ненаситния глад на световния капитализъм, чиято цел е управлението на всички държави, извършвано от малка група магнати.

Това, на което Игнасио Рамоне се противопоставя в най-голяма степен и срещу което пише с особено критичен патос, е липсата на каквито и да било признаци за спазване на демократичните принципи от страна на САЩ, които влагат огромни усилия за въдворяване на „демокрация“ в целия свят. Критиката му е насочена срещу „хуманитарните войни“, които сами по себе си представляват оксиморон, срещу поддържането на политиката на диктаторските режими в Латинска Америка, и най-вече срещу нелегалното отвличане на хора и изтезаването им в американските затвори. В противоречие с всички човешки права и принципи на демокрацията, САЩ прилага мъчения в затвори, намиращи се извън територията на държавата. Потъпвайки правилата на Женевските конвенции за правата на задържаните и Конвенцията на ООН срещу изтезанията, американските власти прибягват до мъчения в затворите си в Баграм, Гуантанамо, дори в затвори в Полша и Румъния, за които се предполага, че са американски. Или предоставят „пленените на бойното поле“ на приятелски държави като Саудитска Арабия, Египет, Йордания, където мъченията са естествена част от законодателството. От своя страна, правителствата на западноевропейските държави се проявяват в най-добрия случай като безмълвни съучастници на американската политика по незачитане правата на човека. Те невинно си затварят очите и си измиват ръцете не само за отвличанията, извършени от ЦРУ, но и за създаването на подобни затвори на своя територия, в което са обвинявани Полша и Румъния. Нещо повече, те често не се задоволяват да останат безучастни наблюдатели на действията на САЩ, а дори спомагат за отвличанията на граждани от собствените им държави[11].

Несправедливостта, прикрита под цинични лъжи за спазване на човешките права, уверения за сигурност и демократично управление, е това, срещу което се опълчват алтерглобалистите в най-голяма степен. Потъпкването на правата на хора от целия свят, а не само на гражданите на САЩ и западноевропейските държави е основна характеристика на глобализацията в момента. „Борбата срещу тероризма“ и въдворяването на „демокрация“ в глобален мащаб са лозунгите на американската политика. Зад тях се крие постигането на икономическите им интереси, включително прибягвайки до военни средства; всеки, който представлява пречка, бива отвлечен и изтезаван в съгласие с „демократичните“ принципи на управление на САЩ и западноевропейските държави.

Разкриването и публичното обсъждане на този проблем е основна тема в статиите на Игнасио Рамоне в Le Monde Diplomatique, защото той е една от най-отрицателните страни на глобализацията във вида й на американизъм. Лозунгът „Един друг свят е възможен“ касае в много голяма степен промяната именно на тази практика. Това, което трябва да се промени, е преследването на икономически цели, без значение какви средства се използват, както и пропагандирането на демократични принципи от страна на държави, които далеч не ги спазват, и стремежът тяхната доминация да бъде въдворена в целия свят.

Игнасио Рамоне изразява много ясно и синтезирано представата за един обединен свят според алтерглобалисткото движение. Неговата критика е остра, но градивна и подплатена с алтернативни решения на настоящите проблеми, засягащи света. Особено силни са критиките му, насочени срещу политиката на САЩ, свързана с военните кампании, зад които стоят зле прикрити икономически интереси, както и срещу потъпкването на демократичните принципи от страна на държавите, които се борят за защитаването им във всяка точка на земята. Разкриването на истинската същност на капиталистическите сили, които управляват света, е основна тема в част от статиите на Рамоне.

В рамките на Le Monde Diplomatique, са изложени принципите на алтерглобализма от преките решения на Световния социален форум до една по-широка платформа, отнасяща се до далечното бъдеще. Идеята да се промени моделът на либералната демокрация посредством преговори и градивна критика набира все по-широка популярност и предизвиква по-задълбочено вглеждане в настоящото развитие на света, както и по-широко гражданско участие.

Източници:

- Le Monde Diplomatique - http://bg.mondediplo.com/

·Амин, С., „Какъв алтерглобализъм?“, януари 2007

·Дюкло, Д., Свят, обединен от глобализацията“, февруари 2007

·Рамоне, И., „Изтезания“, октомври 2005

·Рамоне, И., „Каракас“, януари 2006

·Рамоне, И., „ЦРУ – тайни полети“, март 2007

·Рамоне, И., „Геополитическите предизвикателства на съвременния свят“, юни 2007 (Лекция на Игнасио Рамоне от май 2007, изнесена в СУ „Св. Климент Охридски“)

·Рамоне, И., „Ненаситност“, ноември 2007

·Рамоне, И., „Крах през 2008?“, февруари 2008

- Ангелов, Б., Глобализация, антиглобализъм и алтрглобализъм – знаем ли какво означават?- http://www.obshtestvo.net/content/view/714/4/

- Пенев, В., „Антиглобализъм или алтерглобализъм“ – http://www.duma.bg/2005/0805/300805/obshtestvo/ob-4.html

- S. Prozorov, „Critical Approaches to the studies of Globalization and International Integration“ - http://cua.karelia.ru/report11.doc

- Z. Laidi, „The Great Disruption“, p. 153-154, 157http://books.google.bg/books?id=QwqZWlNxR3QC&pg=PA153&lpg=PA153&dq=alterglobalism&source=bl&ots=32bHVTbxSr&sig=cXeZ5n15HrBTC1kdfedcobTRgx4&hl=bg&ei=J0iRSZmjCsOO_gaOov3FDA&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result

[11] Рамоне, И., Изтезания…, Le Monde Diplomatique, октомври 2005; ЦРУ – тайни полети, Le Monde Diplomatique, март 2007

Някои от идейните течения, вдъхновители на алтерглобилисткото движение:

сюрреализъм – антивоенно, антинационалистично и антибуржоазно движение на мислители и творци-авангардисти в Европа, най-активно между двете световни войни. Андре Бретон, който е по професия психиатър, а по призвание поет и мислител, е сърцето на движението. За него сюрреалистичната революция трябва да бъде антропологична революция – революция в самия човек, в неговия дух. За да спрем войните, несправедливостта и насилията е нужно да променим самия човек, като започнем от себе си – да достигнем откровението за човека в точката на „свръх-реалното” – невероятното място, където духът и действителността се срещат. С движението на сюрреалистите са свързани художници като Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Макс Ернст, Хуан Миро и Ив Танги, поети като Пол Елюар, Робер Деснос, Луи Арагон, Жак Превер, философи като Андре Бретон и Жак Лакан, фотографи като Ман Рей, режисьори като Луис Бунюел. С идеите на сюрреалистите са свързани въпросите за Другостта и за Другия в хуманитарната традиция, преосмислянето на фройдизма и на марксизма, на квантовата логика и на закона за неопределеността в индивидуалистичния свят на самостойната личност и др. Групата на сюрреалистите се разпада, разделена от различни клонове на политическите убеждения и действия – между лявото, дясното и безпътицата – сталинизъм, троцкизъм, католически консерватизъм… и официално е разпусната по време на студентските протести през 1968 г. в Париж – времето на хипи движението и на раждането на екологизма. Въпреки това духовното й влияние остава осезателно и до днес. Жак Дерида определя сюрреалистите като първите пионери на след-индустриалните и след-модерните ценности в западната цивилизация.

толстоизъм – „народническата” идея за обществото, изградено от самостоятелни и самоуправляващи се малки общности и самозадоволяващи се селски стопанства се съчетава от граф Толстой с идеите за самоотверженото отстояване на етически ценности и принципи, свързани с независимостта на човека.

гандизъм – следване на примера на Махатма Ганди за самоотвержена борба за човешкото достойнство на всеки един човек, насочена срещу политическия, икономическия и духовния колониализъм на Запада, без компромиси, но с отказ от всяко насилие.

феминизъм – движение за освобождение на жената и равнопоставенността между половете, част от движението за глобални човешки права

екологизъм – етичните идеи на Алберт Швайцер, на Рудолф Щайнер, на Фриц Шумахер, на Дени дьо Ружмон, на Едгар Морен, на Лестър Браун и още много други – колкото разнородни, толкова и свързани в общия патос на преклонение пред светостта на живота на Земята…

ИНДИ-пендънт движението: едно от новите двежения за еманципация, социална справедливост, човешки права и независимост на личността: ВИЖ: ← Движения за еманципация от ХХІ век – пример: инди движението – Приложение за студенти

Едно съвсем ново двежение за социална справедливост и независимост на личността е:

Движението за климатична справедливост и за защита на автохтонните населения:

Какво желаят гражданските групи в Копенхаген? Слово на индианеца от Дакота Том Голдтуут от името на автохтонните народи (коренното население) по света:

Том Голдтуут: „Нашата майка Земя е майката -Земя на всеки един човек. Днес дойдохме тук от коренното население на всеки един край на Земята, за да настояваме правата ни да бъдат забелязани от главите на правителствата. Защото ако не получим справедливост по отношение на климатичните промени, това означава да не се признаят човешките ни права. Дойдохме от различни краища на света, за да бъдат зачетени правата ни – защото там, от където идваме знаем, че глобалното затопляне е истина, че климатичните промени са действителни. Тук дойдохме представители на народите на Южна Америка, от Африка, от Австралия, от Индия, а също и от коренното население на островите от Тихия океан, от коренното население на Азия, а също и и на полярния кръг. Хората от Арктика преживяха реалността на топенето на ледовете и тяхната култура е на ръба на разрухата. И затова сме тук, за да изискаме вашата подкрепа на всички народи, които са сега в Копенхаген, народите по света, за да застанете не само зад правата на коренните населения, но и на вашите собствени права като народи от света, като хора от гражданското общество. Ние сме свидетелите и носим тук свидетелствата си на тази петнадесета среща за климатичните промени. Ние сме притеснени, че световните лидери тук няма да преговарят за вас, за вашите интереси, а ще преговарят за интересите на корпорациите. Аз идвам от една действителност, която можем да наречем утробата на чудовището. Ние, коренното население на САЩ, добре знаем какво значи да ни бъде отнето всичко, знаем какво е да живеем в енергийна система, която е неустойчива, знаем какви са климатичните въздействия върху системата на храните и когато споменаваме за липса на безопасност в системата на изхранването, ние знаем какви са действителните измерения на този проблем. Ние знаем също какви са резултатите от засушавенето и от недостига на питейна вода. Ние сме коренно население, което има един от най-малките въглеродни отпечатъци в атмосферата ни, но в този свят получихме в замяна най-високите нива на разруха на природната ни среда, на екологична разруха, като резултат от глобалната индустрия, която убива нашите народи. Ние разбрахме, че е нужно да загърбим тази порочна система и да вървим към глобална промяна, към установяването на нова чиста и възобновяема енергийна система в глобален план. Затова говорим за промяна на системата, която да премахне старата система, която убива света, която унищожава дървото на съществуването ни до корен. И затова сме тук като коренно население, за да декларираме правата си, които да бъдат разпознати. Уважавайте братята си, уважавайте старите и младите и бъдещите поколения. Ние имаме дълг към последиците от дейността си, които ще завещаем на бъдещите поколения. Аз съм тук от името на народите от Минесота, Ню Мексико, Дакота, за да затвърдим нашите връзки с останалите народи. Хау.

Ние искаме истински дговор. Искаме истински решения, а не фалшиви решения. Атомната енергия не е чиста енергия. ГМО-дървета и насаждения – това не са решения. Генното инженерство не е решение. И пазарът на въглеродни емисии също не е действително и ефективно решение. Ние сме тук, за да остояваме да има истинска промяна. Благодаря ви.”

1. 11. Развитие на западната Модерност от Великите географски открития до Втората световна война и мястото на България в периферията на този процес

През 1945 г. атомната енергия е използвана (експериментално) от САЩ върху мирното население на Хирошима и Нагасаки. В едно от официалните обяснения за случилото се, висш американски функционер обяснява действията на САЩ като „превантивни мерки за спасяване на милиони неродени американци“.

През 1947 г. американски плувкини се къпят в залива на о. Бикини, където скоро преди това са проведени ядрени опити. Година по-късно плувкините умират от лъчева болест.

Салвадор Дали: “Трите сфинкса от Бикини”

1957 г.: в Рим е създаден Съюзът на европейските общности. Съюзът, чиито основи са положени от френско-немското съглашение за търговия с въглища и стомана, бележи същинския край на Втората световна война. Победители и победени си поставят за основна цел да съхранят мира на континента, като изградят пространство за „свободно движение на стоки, капитали, хора и услуги“.

 

Периодът 1945-1975 г. добива известност като „тридесетте славни години“ на икономически просперитет. През тези години в развитите индустриални общества се налагат интензивното земеделие, основаващо се на мащабна употреба на изкуствени торове и пестициди, масираното навлизане на синтетичните материали в производството и бита и масовата консумация на стоки за все по-краткосрочна употреба.

 

 

Консуматорското общество и свръхконсумациятаса основен проблем на развитието от 50-те години на ХХ век. Ерих Фром осъжда Модерността като подчинена на притежателния модус на съществуване, който води към тоталитаризъм, садо-мазохистична агресия, унищожение, потисничество и гибел и за това може да доведе до унищожение на живота на планетата… Истинската човешка личност се разкрива пълноценно единствено в битийния модус на съществуването ни, според Фром. “Постмодернисът” Жан Бодрияр обръща внимание на друго свойство на съвременната ни свръхконсумация – способността да подменя автентичното с фалшификации и симулации – симулакри… Фалшивият свят на свръхконсумация, на игра на сенките, илюзиите и рекламите е бляскаво разкрит в романите на Фредерик Бегбеде…

 ДЕХУМАНИЗАЦИЯ НА ЧОВЕКА: виж Приложението : Дехуманизация на човека – примери от изкуството – Приложение за студенти

- от Франкфурдската школа:

Ерих Фром:западната консуматорска цивилизация не е вече свободно и демократично общество, а общество на “бягство от свободата”, на безпринципен конформизъм, което е подчинено не на модусите на пълноценна реализация на човешката личност (принципът “да бъдеш”), а на садо-мазохистичния принцип на зависимост, идолопоклонничеството, притежанието и експлоатацията (принципът “да имаш”).

Теодор Адорно:“Редът, прокламиращ сам себе си, не е нищо друго освен прикритие на хаоса.“, на “ограниченото еснафско-административно потисничество“, който е в основата на “буржоазното съзнание, което принизява всички духовни творения до проста функция, до нещо, съществуващо само заради нещо друго, и в края на краищата до консумативен артикул.“

Херберт Маркузе:изхождайки от ортодоксалния фройдизъм и от ортодоксалния марксизъм едновременно, Маркузе твърди, че в съвременното консуматорско общество човекът е престанал да бъде самостойна личност (Der Mensch), а се е превърнал в безличен статистически артикул – индивид без собствено лице, който не представлява нищо повече, освен част от еднакво форматирана, манипулирана, и дирижирана униформена маса (Das Mensch).

Хана Аренд:Тоталитаризмът и авторитаризмът са системи, които разрушават социалните връзки между хората и като резултат довеждат до смърт на обществото – в крайната им фаза в тях остават само нелегитимни диктатори и потиснати или манипулирани маси, но липсва жизнено общество, способно да изгражда собствени структури и да взема самостоятелни решения. Всеки вид милитаристична или монополистична социална система води до същото – до социална дезинтеграция, разпад, катастрофа, гибел…

От френските философи постмодернисти:

Мишел Фуко:Неолибертарианската идеология и системата на наложения от нея “нов социален ред” са определени от Фуко като “капиталистическа анархия” или “анархо-капитализъм” – всичко е позволено, стига то да носи печалба на най-могъщите корпорации…

1. 13. Философия на най-новото време и на съвременността от гледна точка на бизнеса – Джордж Ритзър – макдоналдизация, Жан Бодрияр – постмодерност, Жил Липовецки – хипермодерност

Глобализация – Какво се разбира под термина “глобализация” прочетете тук: Глобализацията – с езика на изкуството – Приложение за студенти

Макдоналдизация – Американският социолог Джордж Ритзър открива един от особено тревожните аспекти на днешната глобализация и го нарича „макдоналдизация”. Под макдоналдизация Ритзър разбира навлизането на принципите на маркетинга на американските вериги от фаст-фууд ресторанти и на логиката на поточната линия във все по-разнородни и нестопански сфери в обществата в глобален мащаб – в политическата сфера, в културата, в науката, в морала, в религиите, в ценностната система и т.н. Принципите на макдоналдизацията според Ритзър са четири:

Ефективност

Изчислимост

Предвидимост

Тотален контрол

Чарли Чаплин консумира бързо, контролирано, предвидимо, изчислимо и ефективно

Четирите принципа на макдоналдизацията изискват пълно опростяване на социо-културните взаимовръзки с една единствена цел – максимална печалба с минимално вложен ресурс за крайно ограничена клика от печеливши монополи, които разполагат с тотален контрол върху сферата, от която печелят. Според Ритзър макдоналдизация води до особено негативни явления в социален аспект, защото «заместват нравствеността на човешките същества с тази на поточната линия»:Вж. също Книгата “Макдоналдизация на обществото” от Джордж Ритзър на български език

Жан Бодрияр:Стремежът към постоянна максимална продажба на възможно най-евтини и некачествени стоки и услуги води консуматорското общество в неговата крайна фаза до абсурдни форми на лъжа, измама, виртуалност, фалшификация и симулация. Стига се до парадоксална ситуация, при която в заобикалящата ни среда не остава почти нищо автентично – всеки обект, предмет, услуга, мисъл, чувство и дори самите факти се оказват особени псевдо-обекти, артефакти, изпълнени с фалш и илюзия – т.нар. от Бодрияр – “симулакри”. В такова общество не се случват събития, защото нищо не се осъзнава като събитие – медиите не отразяват събитията, а творят фактите като изкуствено монтират заснети кадри с манипулативна цел, а така изфабрикуваните “факти изпреварват събитието”, заместват го с виртуалния си образ и то не се случва като реално събитие за хората, а само като илюзорна симулация.

Вижте още: Идеите на Жан Бодрияр, илюстрирани в изкуството – Приложение за студенти

www.MP3-BG.com Stefan Vuldobrev – V Efira Sum

 

Жил Липовецки

[/lang_bg]“Модерните времена”

[/caption]