- Теория на системите и прогнози за бъдещето – определение за система и системно свойство, трите характеристики на системите, значение на „втория закон на термодинамиката“ за бизнес прогнозите, пикове и катастрофи в развитието на системите, прости (механични) и сложни (органични) системи – разлики и свойства, възможности за преодоляване на ентропията (износването, изчерпването на системата) чрез икономия на енергия, иновации, преструктуриране, приемственост и размножаване в бизнеса
(ИЗИСКВАНЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ: ВСИЧКИ СТУДЕНТИ ДА СЕ ЗАПОЗНАЛИ С ТОЗИ ВЪПРОС ЗА ИЗПИТА – ТОВА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ВСИЧКИ ВЪПРОС ОТ КУРСА)
ЗА СТУДЕНТИ – ПОМОЩНИ МАТЕРИАЛИ И КНИГИ ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ:
ИЗТЕГЛЕТЕ ОТ ТУК:
Randal Baker – Environmental Book
Mihail Bushev – Novata nauka
Система е всеки сбор от части, който има собствена структура (специфична подредба) и системно свойство. Системно свойство е частите на едно множество да представляват едно отделно цяло, което има различни свойства и различни характеристики от тези на елементите му, взети по отделно.
Според съвременните физици развитието на вселената от появата й до днес е съпроводено със самопораждане и самоорганизиране на системи, при което всяка по-нова система става все по-сложна и все по-добре самоорганизираща се от предходните. Във вселената съществуват основно ред (т.е. системи) и хаос, които въпреки че са различни в различните нива на реалността, същевременно всички те – всички системи и всички безредия имат сходни свойства и се подчиняват на универсални физически закони.Хаосът се стреми към пълен покой (стационарно състояние) и симетрия, докато системите се стремят към самоорганизация – т.е. запазване на системното си свойство, т.е. на реда, функциите и структурата в тях. Редът се състои в дисиметрия – т.е. непълна, незавършена, колебаеща се симетрия, докато пълната симетрия е характеристика на хаоса. Хаосът се състои от вълни от енергия, докато системите се състоят от частици (материални обекти със собствена маса – тежест), които някога също са били вълни от енергия (например при водните вълни при силно земетресение – начален импулс – определени части от водата придобиват собствена маса (тежест) и собствена траектория на движение – и се обособяват като отделна материална частица от вода – това са цунамитата – те са материални частици, а не вълни, защото имат собствена посока на движение и собствена тежест -маса – водна маса). Енергията, според някои съвременни теории, е потрепване на времето и пространството – тя е навсякъде във вселената и за виси от скоростта на движение. При по-голяма скорост на вълните и частиците, енергията е по-голяма, а при по-малка скорост е по-малка. От скоростта на движение и големината на енергията зависи температурата – при повече енергия и по-бързо движение температурата е по-голяма (горещо), а обратното при по-малки стойности температурата е по-малка (студено). Вселената се развива от горещо към студено – т.е. от много високи енергии към по-слаби, от много бързо движение към по-бавно, те.е вселената изстива. Системите се образуват при изстиването на материята – при много високи (бързи, горещи) енергии не могат да съществуват системи, а само хаос – безредие. От друга страна при нулева енергия – абсолютния студ и неподвижност – 0 по Келвин също не могат да съществуват системи – те замръзват неподвижни в пълна симетрия, което е равнозначно на смърт, безредие, хаос. Системите се състоят от части, които са важни за функциите и съществуването на системата като цяло. Ето защо самоорганизацията им е свързана със стремеж за запазване на тези части – те са ценни за системата – това, че са ценни за системата им придава качеството информация – не може да съществува информация без ценностни характеристики – информацията е един вид класификация от типа на много ценно- ценно- по-малко ценно-неотрално- неценно- вредно за системата и/или за нейните специфични части и подсистеми.
Системите биват прости и сложни и всички те са подчинени на общовалидните закони на термодинамиката (наука за температурата и движението и произтичащата от тях енергия), но степента им на самоорганизация е различна като при по-малки енергии системите стават все по-сложни, а самоорганизацията им със все по-голямо качество.
Термодинамиката има три основни закона, от които важни за теорията на системите са първите два – закона за запазване на енергията (енергията във вселената никога не се губи, а преминава от една форма в друга) и закона за ентропията (всяка система по време на своята работа постоянно губи от енергията си и се износва, докато накрая напълно се изхабява и губи системното си свойство – т.е. умира, застива, разпада се). Но в науки като екология и медицина е изключително важен и втория закон на термодинамиката – закона за специфичните закони, които всяка една система изгражда по отношение на енергийната си ефективност и обмяната на веществата в нея.
Най-простите системи (например атома) имат ограничен брой елементи и подсистеми, които са обозрими и изброими. Най-сложните системи – например човека, екосистемите, икономическите и културни и социални системи и др. – имат необозрим брой части и множество подсистеми, които не могат да бъдат никога подробно изучени, защото чисто математически не е възможно да се пресметнат всичките взаимодействия на частите им – те практически клонят към безкрайност като число. Простите системи са подчинение на ентропията, според втория закон на термодинамиката – те неминуемо с течение на времето се износват и умират, разпадат се като отделят огромна енергия – пример за разпадане на проста система е ядреният разпад – разпадът на ядрото на атома, което е известно като ядрен взрив. Благодарение на ядрения разпад нашето слънце и другите звезди светят и топлят, но за малкото човешко същество ядреният разпад е пагубно явление – огромната му енергия изпепелява на близко разстояние, а на по-далечно отделените от разпада вълни от тежки метали (радиация) убиват или повреждат организма и клетките му. Единствено озоновия слой на земната атмосфера ни пази от пагубното действие на слънчевата радиация върху организмите ни.
На какво се дължи еволюцията на системите или т.нар. метаеволюция на реда във вселената:
Системата винаги извършва “работа” като винаги се стреми към равновесие, към равновесно състояние (баланс, хармония, симетрия).
Системата никога не постига пълно равновесие – парадоксално, но факт – ако постигне пълно равновесие тя ще “умре”, ще престане да върши “работа”, ще престане да работи като система. Защо ли? Защото работата на системата се получава от стремежа й към равновесие, а ако това равновесие бъде постигнато напълно, то системата престава да работи.
От друга страна, ако системата не се намира в равновесно състояние, тя изпада в “криза” (неустойчиво състояние) и в тази криза тя може да се разпадне (това е “катастрофата“, според теорията на Рьоне Том), може да се възвърне към равновесното си стационарно състояние и да излезе от кризата, или пък в много редки , но много съществени случаи може да промени структурата си, т.е. подредбата на частите си (това Рьоне Том нарича “революция в системата“). Понякога (още по-рядко) новата структура може да се окаже по-устойчива и по-ефективна за баланса в системата, отколкото е била старата й структура – това вече е сериозна революция в самоорганизацията на системите. Благодарение на такива структурни промени системите се усложняват, подобряват, развиват се и еволюират. От тази теория на катастрофите на Том произлиза теорията за метаеволюцията – теорията за еволюцията на системите в процеса на развитие на вселената към все по-ниски енергийни стойности, които позволяват формирането на все по-сложни системи със все по-сложни структури (при високи енергии сложните структури са невъзможни). Поради този факт на “изстиването на вселената” и поради това как работят системите и как се преструктурират подредбите в тях, за да подържат полуравновесното им състояние, стават възможни свръхсложни органични структури като ДНК, живите клетки, живите организми, живите общества от организми, живата психика в мозъка ни и живите човешки култури.
Основното качество на системите е тяхната устойчивост.
Системите са устойчиви, ако не се намират нито в равновесно, нито в неравновесно състояние, а в полуравновесно състояние – състояние на непълно равновесие, което учените наричат “дисиметрия“. Дисиметрията е непълна симетрия. Например двете половини на физиономията на всеки човек хем са симетрични, хем не са съвсем симетрични, защото се различават по между си. Това се нарича “дисиметрия”. Когато системата се намира в състояние на дисиметрия, т.е. на непълно равновесие или полуравновесие, тя е устойчива.
Ако системата губи равновесие, тя изпада в криза и е неустойчива. Ако пък постига състояние, близо до пълното равновесие, тя става мудна, престава да върши работа и умира като система (което отново завършва с хаос, с безредие, а безредието според теория на хаоса е едниственото състояние на пълна симетрия в познатата ни вселена). Смъртта на всяка една система е предначертана от третия закон на термодинамиката, а изключение правят само живите системи, защото се размножават.
От друга страна кризите в равновесното състояние на системите способстват за подобряването на структурите им и за тяхното развитие към сложност на структурата и по-голяма енергийна ефективност и за еволюцията им към “по-високо ниво на самоорганизация”. Енергийната ефективност на системата зависи от разхода и от зареждането й с енергия. Балансът на разход-зареждане с енергия при устойчивите системи е близък до нула – т.е. изразходва се толкова енергия, с колкото системата се зарежда от средата – не повече, но не и по-малко.
Това се нарича в науката “устойчиво развитие на системите” – за да е устойчиво развитието, то би трябвало да е близо до нулевото развитие като стойности вътре в системата, но и да позволява усложнение и подобрение на системата на структурно, т.е. на качествено ниво.
И от трета страна, завършените устойчиви системи сами могат да станат елементи от по-големи системи, които тепърва се формират от тях самите – например системите на атома могат да станат елементи на системите на молекулите, а системите на молекулите могат да станат елементи на системите на живите клетки, а системите на живите клетки могат да станат елементи на системите на живите организми, а системите на живите организми могат да станат елементи от екосистемите, от съобществата или обществените системи – и т.н.
Част от сложните системи смогат да прерастнат в органични системи, ако включват в себе си органична цялост от множество подсистеми и органи. Органичните системи винаги се стремят към устойчивост, устойчивостта е едно от основните системни свойства. Те обаче постигат тази устойчивост чрез развитие и подобрение – т.е. друга основна характеристика на сложните органични системи е устойчивото им развитие и подобрение. Най-интересната характеристика на сложните органични системи е тази, че те при определени състояния (при ниски енергийни стойности на средата) не се разпадат и не умират, поради качествено новото ниво на тяхната самоорганизация, което им позволява да „измамят“ и преодолеят ентропията (т. е. износването, разпадането, загубата на енергия при работата им). Това става чрез следните нови характеристики на самоорганизацията на информацията в сложните органични системи, а именно – те са самоподържащи се, самоподобряващи се и саморазвиващи се и самовъзпроизвеждащи се.
Типичен пример за органични системи са биологичните видове – те се запазват непроменени въпреки промените в средата (например човешкото тяло има постоянна температура 36 градуса, въпреки, че температурата в средата варира на топла и студена); въпреки че определени видове изчезват в повечето случаи това се дължи на факта, че те са се видоизменили – т.е. адаптирали са се, развили са се, самоподобрили са се за по-голяма и по-ефективна независимост и приспособеност към средата; и най-после най-важното – организмите са в състояние да се размножават, с което окончателно преодоляват ентропията, защото остарелия индивид е предал себе си чрез частица материя и код за бъдещо развитие в родения от него нов млад вид, който го повтаря като се самоизгражда и на свой ред се развива и размножава, пред да остарее и да бъде унищожен от износването (ентропията).
Други сложни органични системи са човешките култури (в това число и стопанството като подсистема), които имат свойството да запазват традициите си, но и да се подобряват и развиват, а също така да се размножават и да се репродуцират във времето – чрез системата на образованието, която е нещо като половата система на културата.
Друга важна основна характеристика на сложните системи е тази, че те в голяма степен се самоуправляват от собствени вътрешносистемни закони, които са независими от средата и от външните въздействия (което е следствие и от втория закон на термодинамиката отностно законите и специфичните закономерности на обмените на енергията и на веществата). Това означава, че външно въздействие и команда над сложна (органична) система няма да предизвика такъв ефект, както, ако е оказано върху проста (механична) система, т.е. никой не може да командва сложните системи и да очаква, че командата му ще доведе до резултати, които очаква („де го чукаш, де се пука“ – казва в този смисъл народната поговорка) – външното въздействие върху сложна система или няма никакви трайни резултати или има съвсем непредвидими резултати. Най-често грубото командно въздействие върху сложни органични системи води до тяхната смърт или деградация, а не до желаната промяна – типичен пример за това са екосистемите – ако желаете да въздействате върху екосистема – то тя или ще се разпадне или ще се върне в стационарно състояние – т.е. ще преодолее напълно вашето въздействие, или пък ще се видоизмени по начин, който никой не би могъл да предположи какъв ще бъде. Единствения начин да се управляват сложни системи е те да се направляват според собствените им вътрешно-присъщи закони, а не според законите на външни на тях самите въздействия.
Основен способ на сложните системи да преодоляват ентропията е също така пестенето на енергия при работа – разхищаването на енергия води до ентропия на системата, затова е важно количеството енергия, която системата придобива от средата да е с максимално близка стойност с енергията, която системата изразходва при работа – колкото излиза, толкова и да влиза – това е така наречения нулев растеж на енергията в системата – тя се запазва в стационарни постоянни стойности и така системата става устойчива и се развива и подобрява устойчиво. Според теорията “Границите на растежа” на една от най-известните учени сестимисти от края на ХХ век Донела Медоус, бързият разход на енергия и бързия растеж на изразходваната енергия при работа на системата води до точно толкова бърз спад и загуба на енергията в системата след достигането на пиковата точка на разход на енергия. Такъв бърз растеж е в състояние дори да погуби системата, защото я води директно към състояние на ентропия – на смърт, на износване, на пълна загуба на енергията й.
Едуард Лоренц
Сложните системи имат и още една важна характеристика – те са непредвидими по презумпция, по математическа аксиома (Гойдел, Хайзенберг). Според „закона за ефекта на крилата на пеперудата“ на метереолога Едуард Лоренц прогнози за сложни системи (както климата например) не могат да излязат верни за срок по-голям от 20 дни. Това е така, защото малките въздействие в първия ден (например лек бриз) се развиват в сложни верижни реакции и могат до доведат до огромни да речем след пет месеца – образно казано, махът на крилото на пеперудата днес, след половин година може да е довел до ураган в Мексико. Поради невъзможността да правим верни дългосрочни прогнози за сложни органични системи, каквато система е и човешкото общество, немският философ Ханс Йонас заключва, че за да преодолеем риска за обществото е нужно да правим не най-благоприятните, а напротив – най-неблагоприятните предвиждания за бъдещето и да сме подготвени за реакция при подобно лошо развитие. А също така да сме особено внимателни при всяко действие и нововъведение в обществото и икономиката и да ги избягваме, ако не сме напълно сигурни в тяхната безвредност, дори и да има малка вероятност за вредността ми, ако не е доказана безвредността те не бива да се въвеждат – това е т.нар. Принцип на предпазливостта, заложен в принципите на развитие Европейския съюз.
ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ЕСЕ: Какво представляват глобалните промени в климата на Земята и как можем да им въздействаме, като познаваме теорията за сложните ситеми?:
Основете есето си на разсъждение върху следната : ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ПРОФ. НЕШО ЧИПЕВ от българската антрактическа експедиция на остров Ливингстън
- 16. Значение на системните теории за холизма и синергетиката в бизнеса и в голямата икономика
Бизнесът и икономиката също са сложни органични системи и за тях важат всички термодинамични характеристики на сложните органични системи. Ако имате една фирма за производство на дрехи например, вие ще се стараете да не изгубите баланса на работата на фирмата си, да пестите енергията и да не я разхищавате – т.е да постигнете енергийна ефективност, да запазите добрия ритъм и структура на работа на фирмата, да подобрявате постоянно работата на фирмата за все по-голяма ефективност, да запазите фирмата си максимално независима от външни въздействия и от лошите условия на средата, да се адаптирате към реалността на средата, в която работите – т.е. да самоподобрите фирмата си – самоорганизацията на робата вътре във фирмата да е възможно най-естествената и безпроблемна и да се налага минимален команден подход и груб контрол, който разваля добрата работна среда, и накрая – вие ще искате да предадете вашата перфектно работеща фирма на своите наследници, за да продължи тя да съществува и да се развива в бъдеще, а това става като си изберете наследници и ги обучите и образовате като им предадете вашия опит за успешна работа на вашата фирма за дрехи. Обратно, ако вие решите грубо да насилвате и да заповядвате произволни команди, без да се съобразявате ни най-малко със вътрешните закони на този тип бизнес и със спецификата на тази фирма, и раздавате неадекватни и абсурдни заповеди на екипа на фирмата ви, работа ще се обърка, служителите ще се демотивират и ще недоволстват и при всички положения ефективността на фирмата ви ще спадне, ако ли не и изобщо да се разпадне или да фалира фирмата ви. Също така, ако решите, че за месец март искате да постигнете голям удар със свръхпроизводство и насилите фирмата си да работи свърх-сили с огромен разход на енергия, то през месец април финансите и човешкия състав на фирмата ще са се изтощили точно толкова, колкото е бил голям растежа през март и като следствие от това спада на вашата фирма също ще е толкова голям, колкото е бил растежа й през предишния месец. Ако вие сте изнасили фирмата си да работи за свръхголям растеж, то очаквайте и свръхголям спад, който ще е рисков и при определени ситуации може да ви доведе до фалит – т.е. до ентропия, износване и смърт на вашата фирмена бизнес система. За това, ако искате фирмата ви да оцелее дългосрочно, то вие трябва да се погрижите за нейното устойчиво развитие като специфична органична бизнес система – т.е. нужна ще ви е повече самоорганизация, която да се изразява в самоподобрение, в баланс на енергията и минимална загуба на енергия и в енергийна ефективност, в запазване на вашата фирмена независимост и приспособеност към външната бизнес-среда и образоването на кадри, които да наследяват предишните кадри и да подобряват и развиват ефективността на работата на фирмата, защото без тази приемственост при застаряването на екипа ви фирмата рискува да се разпадне и да умре (да изпадне в ентропия). С други думи ако искате да имате тази фирма в дългосрочен план вие ще разчитате на умерени печалби и бавни подобрения, а не на рязък и бърз растеж, който е рисков и обикновено води до финансов и организационен крах. Това означава, че ако искате фирмата ви да пребъдва, то ще я държите в растеж, близък до нула – т.е. в постоянен баланс и в подобряваща се хармония със средата и така ще осъществите устойчивото развитие на вашата фирма в дългосрочен период.
какво значи синергия личи много ясно и видимо от един вид спорт – синхронно плуване – вижте клипа – два вида синергия – между музикантите в една група и между отбора по синхронно плуване. Предполагам се сещате, че същото е с футбола и с работата във всеки един успешен екип – ако има синергия нещата вървят тип-топ, а иначе – само ядове – Е, вижте си клипа:
Абсолютно същото, което важи за вашата фирма според теорията за сложните органични системи и според законите на термодинамиката важи също така и за цялата икономическа система на дадена държава или до глобалната икономическа система. Ако няма самоорганизация, самоподобрение, независимост и приемственост с глобалната или с националната икономическа система е свършено. Ако раздаваме неадекватни идващи от вън команди и заповеди на тези икономически системи, вместо да се опитваме да ги направляваме според собствените им закони, то с тези икономики е свършено (пример за това беше комунистическата икономика). Ако решим да изнасилим глобалната или националната икономическа система със свръх ускорен и разходващ ресурсите растеж, то спокойно можем да очакваме липса на ресурси, свръх ускорен спад и крах и риск за пълна гибел на тези икономически системи. Ето защо глобалната икономика се нуждае от устойчиво развитие, а не от светкавичен растеж, който може да се окаже фатален и пагубен в дългосрочен план. За съжаление това устойчиво развитие на икономиката за сега е само добро пожелание – реално ние се развиваме в свръх-ускорен растеж с невероятни стойности на пилеене и загуба на енергия и на жизненоважни за човека изчерпаеми ресурси, без да има достатъчно качествено ниво на подобрение на системата, така че тя да може да понесе тези свръх ускорени скорости на работа, на разход на енергия и на растеж. Нищо добро не можем да очакваме в дългосрочен план от този тип развитие на глобалната икономика, според специалистите по термодинамика и по теория на органичните системи.
Джералд Залтман
Правилната бизнес и икономическа стратегия, според теорията за развитието на системите, трябва да бъде мислена според принципите на холизма и синергетиката. Холизъм означава всеобхватност, а синергия – едновременност на съвместна работа в съответствие. Когато разглеждаме една сложна система ние я разглеждаме холистично – т.е. всеобхватно във всичките й части едновременно, а не разглеждаме частите й по отделно, тъй като те нямат същите свойства като цялата система. Например свойство на храносмилателната подсистема на човека е перисталтиката, но това съвсем не означава, че свойство на човека като цяло е перисталтиката; и обратното свойство на целия човек е въображението, но това не означава, че пикочния ни мехур например има въображение. В организма всички подсистеми действат едновременно в съответствие и в съвместно действие – т. е. в синергия. Невярно е да мислим за човека така – човек първо вдишва, след това кислорода се предава в червените кръвни клетки, след това кръвта оросява мозъка, след това се задейства дъвкателния рефлекс и ние хапваме сандвич, след което сандвича се обработва от стомаха и червата и енергията от него влиза в клетките на нашето тяло и тогава тази енергия задейства интензивна електрическа верига в нервните клетки и в главата ни се появява една мисъл, че трябва да учим за изпит по философия на бизнеса. В действително нищо не се случва по този последователен начин в човека – в реалността всичко това се случва едновременно в синергия – ние едновременно дишаме, и едновременно ядем, и едновременно храносмиламе, и едновременно тече кръвта ни и едновременно работи отделителната ни система и едновременно с това и се движим и чувстваме и мислим – и всичко това става едновременно в един единствен миг – заедно, съвместно. Това означава синергия. И ако не беше тази заедност и едновременност на тези сложни процеси, ние на часа бихме умрели на място.Същото, което се отнася за човешкото същество се отнася и за създадената от него икономика или бизнес. Бизнесът не е само финанси или само работна ръка – той е всички подсистеми едновременно и всички елементи на нашия бизнес или икономика не действат по отделно, а заедно в съответствие и във взаимодействие като не пораждат механичен сбор на единични ефекти от всяко действие, а пораждат един цялостен и общ събирателен ефект (кумулативен ефект) от всички действия взети заедно. Ако не разглеждаме бизнеса и икономиката според начина и законите на тяхното едновременно действие и на това, че цялото има различни свойства от частите им и според това, че действията в тях събрани накуп имат събирателен ефект, то изобщо, ама изобщо не трябва да се учудваме, че бизнес и икономическите ни прогнози ще излязат грешни – и това ще е естествено, защото ние ще сме ги смятали според напълно нереални и фантасмагорични принципи от отделеност и линейна последователност, които принципи почти никъде не съществуват в действителността, или поне със сигурност определено не съществуват никъде в никоя сложна система, каквато е икономиката (или бизнеса например).
Холизмът и синергизмът са широко прилагани подходи сред водещите автори в съвременната философия на бизнеса и бизнес анализ като Хеерт Хофстеде и Джералд Залтман.
ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ЕСЕ: Как познанието за сложността и целостта на културите ни помага в бизнеса, според Хеерт Хофстеде:
Основете есето си на разсъждение върху следните текстове: КНИГАТА НА ХЕЕРТ ХОФСТЕДЕ “КУЛТУРИ И ОРГАНИЗАЦИИ – СОФТУЕР НА УМА – УВОД
ВИЖ ПО ТАЗИ ТЕМА ОЩЕ :
Световноизвестният фотограф Ян Артюс-Бертран прави режисьорския си дебют с този екологичен документален филм, продуциран от Люк Бесон, и с гласа на Глен Клоуз. Заснет в 54 страни и 120 места повече от 217 дни, Home представя многото чудеса на планетата Земя от изцяло въздушна перспектива. Филмът предоставя уникалната възможност да станем свидетели на нашата променяща се природа и среда от изцяло нова гледна точка. След цели 200,000 години на Земята, днес само за четвърт век човечеството е разстроило необратимо сложния баланс на планетата ни. Някои учени твърдят, че остават по-малко от 10 години, за да променим моделите си на потребление, преди вредата да е станала непоправима. Създаден, за да вдъхновява и да насърчи дебат, Home подтиква и към действие тук и сега, за да не погубим още утре общия ни дом – единственият дом на човека.
Дейвид изключва бордовия компютър Хал, чийто изкуствен интелект се е разбунтувал срещу несъвършените хора и изтребва екипажа на борда на космическия кораб:
[...]
„Ако имаме безплатна енергия, те вече няма да имат властта над нас“
(Милтън Купър)
Семинарът беше открит с прожекция на нашумелия научно-популярен филм “Великата тайна на водата”. В него е представена тезата, че водата е приемник и проводник на ментално замърсяване. Тя реагира на емоции и и е съхранител на информация. В нея е възникнал животът на тази планета и тя е основна част от екосистемите.
Водата се използва в почти всички сфери на човешката дейност и съставлява над 70% от човешкото тяло. През XX век населението на света се е утроило, а водопотреблението се е увеличило 6 пъти. Над 1 млрд. души по света (съизмеримо с населението на ЕС и САЩ, взети заедно) нямат достъп до чиста вода. [...]
ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ :
Гледайте 
