Ивета Цветкова, Александра Янакиева – Генно модифицираните организми – поредната масова заблуда на съвременния прогресиращ свят

Живеем в свят, изпълнен с какви ли не парадокси. Всеки ден ние рушим своя дом – Земята. Всеки ден следователно ние унищожаваме и себе си като част от тази планета, а най-лошото и тъжно е, че дори го правим съзнателно. Ние, хората, толкова сме се отдръпнали от природата, от естествената си среда, третирайки я абсолютно безпощадно и черпейки от нея и нейните богатства, като че ли никога няма да свършат. До такава степен сме се отдръпнали от самите нас като „хора”, че повече приличаме на освирепели животни, искащи все повече и повече, на хищници, непрекъснато дебнещи нещо. Понякога се замисляме колко истина има всъщност в израза „Човек за човека е вълк”. Не се интересуваме един за друг, не си помагаме взаимно, напротив повече си вредим. Какво остава за тези след нас?! Какъв ли свят ще им завещаем? Какви ценности ще им предложим? Сега живеем в света на малкото богати и многото бедни, на малкото охранени и на многото умиращи всеки ден от глад и мизерия някъде там, по целия свят. Свят, изпълнен с пошли стремежи, сякаш ослепял за истински стойностните неща, които да ни правят щастливи и добри. Това е именно този хипер или свръхмодерен свят, които се управлява от парите, техниката и научния прогрес, и в който духовното е сякаш дефицит…

И така, с изкривена ценностна система, освен че променяме нас самите, се опитваме да променим и природата, да я пригодим към нас изкуствено, да я изменим с цел уж да подобрим живота си днес, а утре… За утрешния ден нямаме време да помислим.

Особено актуален проблем днес е въпросът с генно модифицираните организми, които науката успя последно да създаде. България все още е уклончива в решенията си как да процедира с ГМ продуктите, които циркулират на международния пазар, но доколкото може да се проследи в пресата и в Интернетпространството, режимът върви към либерализация. Това несъмнено довежда до недоволството на повечето еколози, на хората, които се интересуват живо от проблема, който в размерите и сериозността си никак не е за пренебрегване. За съжаление масово обществото в България е незаинтересовано или по-точният израз тук, може би, е зле информирано по отношение на казуса. Повечето млади хора не са запознати с вредите от разпространението на ГМО и употребата на генно модифицирани храни, което поражда голямо безпокойство.

Тази курсова работа има за цел да проследи историята и развитието на ГМО, да изложи аргументи, които подкрепят подобно начинание, а след това и контрааргументите, които го отричат и които впрочем ние поддържаме. Ще проследим развитието на въпроса на територията на нашата страна, дейностите, които се извършват с цел да се предотврати „натравянето” на страната ни с подобен род „експериментални мутации”.

Генно модифициран организъм е термин, който се появява, за да обозначи онези организми, чийто генетичен код е изкуствено изменен, т.е. свързва се неестествено рекомбиниране на ДНК молекули. По отношение културите, той се отнася за организми, в които гените от различни други видове са стабилно въведени в целия геномна растението. Най-разпространените ГМ култури са соята и царевицата. Това се отнася и за микроорганизмите и животните, които също могат да претърпят такива модификации, вследствие нагенното инженерство, наричано също „съвременна биотехнология”[1] или „рекомбинирана ДНК– технология”. Различни гени от бактерии се вкарват в растения, гени от растения се вкарват в животинските и обратното. Генетичната преработка се осъществява най-вече в земеделието с цел устойчиви на болести и хербициди[2] растения, а също и за подобряването на вкусовите качества на хранителните продукти. Същевременно се намаляват производствените разходи и се понижава цената на получената продукция.

Генно модифицираните храни (ГМХ) съдържат генно модифицирани организми. Някои храни получени от ГМО, обаче, не винаги се считат за генетично модифицирани. Например сирене, произведено от използването на химозин, който се получава от трансгенни бактерии, не се смята за генно модифицирано, тъй като се смята, че въпросния химозин не се различавал от този, който се получава от телешкия стомах. За него се използва само пречистения химозин и не попада нищо от генно модифицирания микроорганизъм. Едва ли можем да бъдем сигурни в това.

Опитите с генно модифицирани животни са също толкова плашещи. Например през 80^те години на ХХ век „Монсанто”[3] предлага на пазара говежд соматотропин (хормон), който да повиши млечността на кравите. В Нова Зеландия през 2001 г. са правени изследвания с цел разрушаване на гена, отговорен за бета-глобулина, предизвикващ алергични реакции, а също и опити за въвеждане на човешки гени за белтъци, съдържащ миелин, който изолиран от млякото би могъл да се използва за лекуването на множествена склероза. Има случай на риби, разрешени за отглеждане в Канада и САЩ, които са модифицирани с растежен хормон.

Тези примери и още редица споменати малко по-долу, карат Асоциацията на земеделските производители (АСПБ) като една от най-влиятелните нестопански организации в България да подкрепя въвеждането на либерален режим относно генно модифицираните организми[4]. Но какви са причините за това становище – дали са в помощ на земеделието и животновъдството с оглед благоденствието на природата и хората, или са в името на по-висока икономическа печалба за сметка на социалните интереси? Всичко това опира до морала, а щом са замесени стопански организации моралът в повечето случаи е нещо несъвместимо с тях. От друга страна защитниците на генно модифицираните организми изтъкват множество аргументи за тяхното развитие. Първият от тях е естествено заложеният ни дилема за независимостта и избора – защо другите да могат да произвеждат ГМО, а ние не; защо другите произвеждат и внасят във Европейския съюз ГМО, а самия ЕС и страните в него да имат строги ограничения за това. Може би ще можем да перефразираме тези аргументи под формата – защо другите да печелят пари на нашия гръб, а ние да не се възползваме. Ето това е абсурда, който стои в основата на нашумелия дискурс за и против генетично изменени организми.

Другият аргумент се идентифицира със значителният термин „иновация”. Тя е навсякъде около нас, основополагаща за научно-техническия прогрес, синоним на бъдещето. Преди всичко иновацията е безпрецедентна, тя е глобална и предизвикваща. Тя прави едни нации по-напреднали, издига едни отрасли високо над-другите, едни корпорации – по-влиятелни от други. И в резултат хората непрекъсното консумират повече и повече. Генно модифицираните организми също са икономическо следствие на иновацията. Чрез специфични модификации определени сортове растения могат да станат резистентни към фатални за тях процеси, в резултат ще повишат своята производителност, а площи, които поначало са неплодородни ще започнат да се обработват и ще увеличат броя на земеделските земи. На пръв поглед изглежда обнадеждаващо – повече храни, по-малко гладуващи. Изхождайки от житейския опит в днешната глобализирана икономика, където социалните и екологични интереси са на последните места, обаче, обнадеждаващата картина, ще се окаже една заблуда, увеличаваща още повече границите между богати и бедни.

Все пак безспорна е ролята на развитието на земеделието за хората и въпреки, че има достатъчно храна в света да изхрани всеки един отделен човек, има повече от 850 милиона души, които имат недостиг на храна. Изхранването е по-скоро социален проблем. Повечето от тази група хора са в Африка и Азия. Там съсредоточаването на ресурси главно в развитието и изграждането на инфраструктура е за сметка на субсидиите и поддържането на дребните и средни фермери. Това от своя страна е последвано от ниски изкупни цени, недостатъчна правителствена подкрепа и недостатъчно кредитиране, наводнения, ерозия на почвата и суша. Точно тук идва ролята на генно модифицираните организми. Те обещават високи доходи, ниски нива на пестициди, големи инвестиции и още редица ползи за фермери, консуматори и, разбира се, за околната среда. Едно изследване на FriendsoftheEarthgroups[5] и техни сътрудници показва, че реалността е съвсем различна и очакванията не са оправдани. Какво се е случило?

Генно модифицираните продукти са попаднали в клопката на комерсиализацията и глобализацията завършващи с провал в доказването на своята необходимост. В света до сега няма нито едно сериозно доказателство, което да покаже, че ГМО са спомогнали за намаляването на глада. Пример за това е провалът на т.нар. златен ориз – ориз, обогатен с витамин А, предназначен за населението на страни като Индия. За жалост хората, за които е предназначен този ориз, нямат възможност да си купят дори обикновен ориз, какво остава за по-скъпия, “златен” ориз.

По-тревожните факти са не в каква степен е полезността на генно модифицираните организми, а в тяхната вреда. Самият процес на генно изменение представлява внасяне на части от ДНК на един организъм в ДНК на друг. Това е процес, който все още не е достатъчно добре изследван, контролиран и предсказуем. Все още опитът с ефекта от ГМО върху хората и другите организми е нищожен, което прави използването им опасно, тъй като генно модифицираните продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали, в това число протеини на вируси, бактерии и др. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които биха предизвикали в човешкия организъм за по-дълъг период от време. Пример за това е едно изследване на Лондонския университет[6], че консумацията на модифицирана соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост с увеличаващите се случаи на алергия към фъстъците, поради наличието на алерген наполовина идентичен с алергена от фъстъците. Дори изследване на самата Monsanto за влиянието на модифицирана царевица върху развитието на плъхове води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност. Същото е доказано и от Виенския университет, както и за зловредното влияние върху репродуктивната система на мишки, хранещи се със генно-модифицирана царевица. Други опасности за здравето на хората споменават редица изследователи, като аргументи са липсата на дългосрочни тестове за безопасност, нови токсини[7], предразполагащи към неочаквани мутации, алергични реакции[8], силно понижени хранителни и вкусови качества, възникване на резистентни към антибиотици патогенни бактерии[9], странични ефекти и дори смърт при продължителна консумация[10].

Рискът за човека идва и от използваните хербициди при генно модифицираните култури. Двата основни хербицида са глифозат (какъвто е и Roundup на Monsanto) и амониев глюфозинат. Опитите показват, че глифозатът причинява множество хронични заболявания. Тези факти пораждат дълбоки съмнения относно свободната употреба на генно модифицирани организми в природни условия. Това би обусловило нарушаване на биоразнообразието и инцидентно опрашване на биологични с генно модифицирани култури. Не на токова мнение са влиятелните интернационални корпорации. Според тях, генно модифицираните култури са бъдещето на земеделието. Естествено безспорни са производителните качества на тези нови култури, но все още непълно доказани са качествените показатели на самите продукти. Самата мисъл от попадането на генетично променен организъм в храната на хората е плашеща сама по себе си. А генното замърсяване за разлика от ядреното или химическото е необратимо, защото се самовъзпроизвежда. Веднъж генно модифицирани организми внедрени в околната среда или получени от взаимодействие с не-модифицирани организми, не могат да бъдат извадени обратно[11].

Първите опити с генно модифицирани организми в България са правени през 1999 г. по официални данни. Тогава в страната навлизат компании като „Монсанто”, „Пионер” и „Новартис” и са засети близо 50 000 хектара култури за период от 5 години[12]. Именно тогава се въвежда прага от 1 % на генно модифицирани съставки в не-генно модифицираните хранителни продукти, тоест законно в страната могат да се произвеждат, продават и консумират храни със съдържание на изкуствено модифицирани храни по-малко от 0.9 %, което съдържание се проверява, изследва и анализира от Националната лаборатория за контрол на генетично-модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ. Тук също е налице поредния абсурд – в храни, които са обозначени като биологични, е разрешено да има генно модифицирани субстанции. Освен това, в провежданите изследвания от 2004 г. насам са открити множество продукти, които значително надвишават допустимата граница на закона от 0.9 %, без да е отбелязано на етикетите. Редно е да отбележим търговските марки и техните продукти, които Националната лаборатория е открила с високо процентно съдържание на генетично изменени продукти – соева кайма „Витабел”, тостерен хляб „Златна Добруджа”, „Оликорн” на Олинеза, колбаси на мескомбинат „Кики”, траен колбас „Бургас” на Агролинк, шпек „Народен”, салам „Камчия”, вафли „Лачита”, мини вафли „Family”, хрупкава вафла „Кредо”, салам „Витамес” и соево брашно „Izzi”.

Много от тези продукти са масово известни и се употребяват без хората да подозират за вредното съдържание на изделието[13]. А това би трябвало да е означено на етикетите, но в България тази практика е непозната на ръководителите и след като няма кой да го изисква от висшите управленски равнища, няма да има и кой да го изпълнява. Типично за страната. По-интересен е случаят с животинските продукти, те не подлежат на етикетиране, но това не означава, че не съдържат ГМО, защото много от животните са се хранили с такава храна. В България като държава член на ЕС етикетирането е задължително и трябва да се осъществява от Министерството на здравеопазването. За пример във Франция етикирането е налице и започва не от 0.9%, а от 0.1%. Самият праг от 1% е легитимиран в Директива 2001/18 на Европейския съюз. Широката общественост в страната обаче не е запозната с ГМО, нещо повече дори самото съкращение и название не говорят нищо на повечето хора.

Първите дискусии за ГМО и дебати имаха висок отзвук през 2004 г. и 2005 г., когато беше приет закона за генно модифицираните организми. Направиха се множество интервюта в масмедиите, дори и няколко филма. Но това е напълно недостатъчно да послужи като информационна осведоменост за масовия потребител. Тук следва да си зададем въпроса, кой трябва да е отговорен за тази осведоменост? – Естествено процесът винаги е двустранен, но първостепенна роля в тази ситуация трябва да изиграят държавните институции. Масовият потребител не е способен сам да си осигури обективна и актуална информация за значението, ползите и вредите от употребата на генно модифицираните организми. От друга страна институциите не правят нищо за да информират хората. Нещо повече – дори се прикриват данни като отглеждането на генно модифицираната царевица на Монсанто с позволение на Министерството на земеделието и горите преди приемането на закона през 2004 г. Доказателство за това е осъждането на същото министерство по Закона за достъп до информация за укриване на данни за това какви площи и къде се отглеждат генно модифицирани растения в България. За разлика от България в Европейския съюз потребителите са далеч по-добре информирани и в резултат 70 % от тях не желаят да купуват генно модифицирани храни, защото всички знаят основни неща за тях.

Най-големите притеснения идват от въвеждането на генно модифицираните организми преди да са направени достатъчно тестове и анализи върху здравето на хората, околната среда, икономика, социалните и етичните последици. Резултатите от тези анализи са непредвидими в дългосрочен период. Досега научните изследвания и издадените публикации са достигнали значителен брой и обем, като повечето от тях доказват отрицателни ефекти за здравето. За пример служи издадената книга на американския учен JeffreyM. Smith озаглавена „Генетичната рулетка”, в която са събрани и обработени над 1000 научни публикации по проблема за генната модификация на организми. В нея авторът посочва шокиращи факти, които са сами по себе си анти-хуманинни[14].

Любопитен е случаят с популярния подсладител „аспартам”. Той се получава чрез генетично инженерна технология. Най-разпространеното му приложение е в безалкохолните напитки, захарните изделия, храните за диабетици и „Кока-Кола лайт”. Тези продукти се употребяват от потребителите всеки ден. Аспартамът е генетично модифицирана аминокиселина, за получаването на която е използвана бактерията „Е.coli”. Продуктите от разпадането на аспартама причиняват мозъчни тумори, загуба на памет, слепота, промяна на сърдечния ритъм, тремор, затруднения в дишането, анемия, проблеми при бременност. Идентифицирани са също така и невроденератични болести, рак и напълняване. Аспартамът е широко разпространен и в нашата страна под известното име „нутрасуит” като се отбелязва и със съкращението „Е951”. Други продукти в списъка с генно модифицирани храни в световен мащаб са шоколадовите изделия на компаниите Hereshley’s , Cadbury (Fruit&Nut), Mars (M&M, Snikers, Twix, MilkyWay), шоколадовата напитка Nesquik на компанията Nestle, ориз UncleBens (производител Mars), сухи подправки Kollogg’s , супи Campbell, сосове Knorr, чай Lipton, бисквити Parmalat, детски храни на компаниите Nestle и AbbotLabs (Similac) и много др. Колко обаче от нашите потребители са информирани за това?!

От изложените факти досега стигаме до извода, че ползите, които водят от употребата на генно модифицирани организми за земеделието са направо нищожни в сравнение с негативните последици, които имат върху развитието на естествените живи организми и върху естествената еволюция като цяло. Изкуствено се изменя пътя на еволюцията на организмите, а това е работа единствено на природата. Защото дори и най-малките, дори и едноклетъчните организми сами по себе си са изключително сложно устроени и всяка намеса в тяхното развитие е неконтролируема и с неизвестни изходи. Никой няма право да си играе на Бог и да променя естествения ход на еволюция на живите организми. Явно това не важи за постмодерните корпорации, които се разпореждат със здравето на милиони хора в световен мащаб, използвайки информационното затъмнение. Корпорации като „Монсанто”, „Дюпонт”, „Синджента”, „Байер” и „КропСайънс” притежават 35:% от световния пазар на семена и 59% от пазара на пестициди. Това е страшен контрол върху цялата верига от производството на семена до храната на нашата трапеза. Тези корпорации се интересуват от възможността за контрол върху фермерите, върху производството на химикали и най-вече върху главоломната и невероятна икономическа печалба. Затова е и желанието за комерсиализиране на генно модифицирани продукти, преди да са направени достатъчно проучвания за въздействието върху всички сфери на живота. Въпреки това в Европейския съюз редица страни са въвели национални забрани за различни сортове култури (царевица и рапица) и използват предпазни клаузи на Директива 2001/18. Такива страни са Австрия, Люксембург, Германия, Полша, Гърция, Унгария. Причините за прилагането на тези забрани е неубедеността на страните членки в предимствата и безопасността от използването на генно модифицираните организми. В Швейцария след референдум е в сила мораториум за 5 години до 2011 г. Тенденцията е непрекъснато увеличаване на броя на регионите свободни от ГМО или желаещи да установят такъв статут. Всяка страна има това право без Европейската комисия да се намесва в това решение.

В България от 2005 г. имаме един от най-рестриктивните закони относно ГМО в Европейския съюз. През пролетта на 2007 година имаше опит този закон да бъде либерализиран, но, за щастие, законопроектът не получи подкрепа от нито една парламентарна група. Политиката на ЕС относно този проблем е всеки случай да се разглежда поотделно. Въпреки информационната завеса и липсата на дебат обществото все пак принуди парламента да забрани със закон ГМО в България. Направените на второ четене промени обаче бяха полувинчати и въпреки активната съпротива на граждани и неправителствени организации. Народното събрание не позволи да се стигне до пълен мораториум над опасните генно модифицирани организми и храни. Контролът, който се осъществява в момента над тях у нас е под всякаква критика, за корупцията пък в ангажираните институции и тежката бюрокрация да не говорим. Но нека все пак да обясним за какво става въпрос, защо проблема е толкова сериозен и защо в повечето страни на ЕС генно модифицираните организми са силно ограничени и дори напълно забранени. В сила е и европейската позиция, всеки продукт да бъде етикетиран с изрично отбелязване на наличието на ГМО над 0.9%. Неспециалистите възприемат генетиката и инженерството като науки от бъдещето или някаква панацея, която ще ни направи безсмъртни, неостаряващи, живеещи в идеален свят без болести и проблеми и ще реши световния проблем с изхранването; създавайки нови и съвършени растения, животни, дори и хора! Това е идеализираната представа за тези модерни науки и ползата от тях, но нещата въобще не стоят така, колкото и да ги описват в медиите под контрол. В същото време генно модифицираните храни свободно се разпространяват на пазара и се използват в най-различни хранителни продукти, за които хората изобщо не подозират. А после се чудим и питаме защо умираме на по 50 години, новите поколения се израждат.

В същото време България е между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа и е ратифицирала концепцията на ООН за биологичното разнообразие през февруари 1996 г. Конвенцията подчертава, че опазването на биологичното разнообразие е обща грижа за човечеството и че държавите са отговорни за опазване на биологичното си разнообразие и за устойчивото използване на биологичните си ресурси. Отпадането на забраните и либерализирането на режима за отглеждане на ГМО в защитени територии противоречи на изискванията на Конвенцията и силно застрашава биоразнообразието в България. Невъзможно е да опазим биоразнообразието в страната ни, ако допуснем свободното използване на генетично модифицирани организми. Невъзможно е реализирането и на единствено правилната стратегия за България във връзка с обявения от правителството проект „Зелена България” за развитие на екологично чисто и биологично земеделие, опазване на околната среда и еко туризъм, ако освободим и допуснем използването на ГМО. Традиционните български култури и екологично чисти хранителни продукти ще бъдат генетично замърсени и ще загубят своите пазари и конкурентоспособност. Последствията за българското биологично земеделие ще са необратими.

В тази връзка и във връзка със популярното изменение на закона за ГМО, трябва да отбележим, че Европейския съюз не изисква от България да либерализира използването на генетично модифицирани организми и по този начин да застраши националните си интереси. Изискванията се отнасят до хармонизиране на законодателството ни с европейското, като ни се предоставя възможност, чрез предпазната клауза на Директива 2001/18, да определим сами политиката си и да забраним използването на ГМО, които носят риск за човешкото здраве или околната среда, дори и да са одобрени на общо европейско ниво. А в момента в страната с внесените от правителството предложения за промени ще се либерализира законът за ГМО без да е осъществено широко обществено обсъждане, без независими научни доказателства за безвредността, без дългосрочен анализ на последиците за националните ни приоритети. По този начин сме на път да извършим престъпление към себе си, наследниците си и към цялата ни природа[15]. В крайна сметка Законът се променя още веднъж преди да бъде приет от Народното събрание под настиска на еко-защитниците.

С промените не се либерализират режимите за ГМО, а се хармонизират с правото на ЕС. Измененията касаят регулацията и актуализацията на процедурата за разрешаване. Най-проблемни в новия закон са три определени члена. Първият е този, който забранява издаване на разрешително за освобождаване на ГМО в съседство с поле с био-начин на производство. Следващия член, обект на разгорещени дискусии е този, който забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генно модифицирани тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури, исторически традиционни за страната. А последния член се отнася до забраната за освобождаване на ГМО в зоните на „Натура 2000”. Премахването на тези членове е въпрос на рестриктивна национална политика и на обществено морално и етично самосъзнание. Все пак безспорна е нуждата от ефективен, действащ, регулярен и всеобхватен контрол над продукти, допускани до българския пазар, за съдържанието им на ГМО, както и на адекватни санкции при нарушаване изискванията на етикетиране за продукти със съдържание на ГМО над 0,1% и за задължително етикетиране на всички животинско продукти от животни, хранени с фуражи, съдържащи ГМО.

В крайна сметка в началото на тази година (2010г.) Законът за генно модифицираните организми ще бъде приет със предложените поправки на второ четене през месец март и той ще установява реда за получаване на разрешително за отглеждане на ГМО, но в същото време ще действа и мораториум за отглеждането на всякакви генно модифицирани организми на територията на България за следващите пет години. Така ще се гарантира спазването на европейската директива по въпроса, която ни задължава да има ред, режим и правила, когато има заявление за използването на ГМО. В същото време, обаче, Европейската комисия не е изисквала от България да променя Закона за генно модифицираните организми, а само да се гарантира защита и сигурност при работата с ГМО в лабораторни условия, каквито в момента не са налице. Нека припомним, че официално уведомително писмо на Европейската комисия[16] беше основния повод да се въведат промени в закона. Основните забележки са насочени и към членове на директиви, които не са транспонирани и такива, които са непълно транспонирани, както и към двусмислено тълкуване на множество членове в закона. Остава да се чакаме и да видим какво ще стане след 5 години, когато ще изтече наложеният мораториум върху Закона за ГМО. Може би дотогава в България ще бъде изградена ефективна контролираща система, която да установява ясна и прозрачна процедура за производството и разпространението на продукти с генно модифицирани организми. И тогава ние, гражданите, потребителите ще имаме ясна представа, кои продукти съдържат ГМО и ще може всеки да направи своя избор дали да консумира или не.

Свободата в демократичното общество се корени имено в собствения избор, обоснован на ясна и обективна информация. Обществените институции са тези, които трябва да контролират и осигуряват информация за генно модифицираните организми. Това е общественият дълг на държавата към нейните граждани. Колкото до моралната гледна точка върху полевите опити и масова експлоатация на био инженерни модификации на организми, няма никакво съмнение, че са вредни и против природата. Някои биха определили това изказване като обусловено от емоционалното, а не от рационалното. Но какво всъщност означава рационално – да постигаш оправдани резултати на базата на поставени цели. Разликата в случая с генно модифицираните организми е, че те пряко и косвено ще засегнат всички живи същества на Земята. Ще изменят в различни степени всяка биологична система изкуствено.

До къде ще стигнем в тази посока? Използването на ГМО ще намали глада, болестите, кои знае, може би ще направи средната продължителност на живот на хората до 100 години. В същото време ще се размножаваме, ще унищожаваме вредните за нас видове и ще станем общество от хипер-консуматори без морални и етични граници. И клонинги – ще си отглеждаме клонинги за резервни органи. Точна така, ще можем да си осигурим дълъг живот, без болести, с множество лесно достъпни технологии, които ще правят живота ни по-лесен. Каква идилия! Какво всъщност целим? – Отговорът е много прост, масовото общество е системно манипулирано, нашите инстинкти все повече се притъпяват, а информираността ни намалява и всички ние сме подложени на процеса на глобализация, бавно и постепенно превръщайки се в роби на световните корпорации. Онези, които косвено и все по-пряко се разпореждат с начина на живот на хората, принуждават ги по един или друг начин, осъзнато и неосъзнато да следват правилата на мултинационалните компании, чиято единствена цел е високата икономическа печалба. Една такава компания няма никакви социални отговорности, макар и да претендира за обратното. Последиците от нейната инвазия ще се проявят най-добре в идните поколения, когато ще се отчетат реалните въздействия от използването на продуктите.

Генно модифицираните организми и храни, като такъв продукт на световна корпорация, са изключително актуални поради провежданите в последните години маркетингови стратегии и кампании за тяхното използване. Фактите за тяхното въздействие са все още нищожни и тепърва ще изпитаме влиянието им. Единствено сме убедени в едно – има граница, която не трябва да прекрачваме, това е границата на природата. А генното инженерство прави точно това и престъпвайки я нарушава естественото равновесие, необходимо за оцеляването на системата, която ни дава живот. За да изпълнят целите си, корпорациите занимаващи се с генно модифицирани организми изкуствено занижават интелектуалното ниво на потребителите, скривайки информация за въздействието на ГМО; така ставаме по-лесно контролирани и манипулирани. Изхода е един – информираност и правилен обективен избор, избор, който ще бъде воден от културното, природното и здравословното, от грижата за нас самите и за другите около нас. Ние избираме дали генно модифицираните организми ще бъдат част от нашия живот. Всяка форма на живот е уникална поначало, развивала се е милиони години в еволюцията и заслужава своята независимост и неприкосновеност.

От нас зависи!

Всичко за ГМО в Място за бъдеще:

Съдържание

1.  КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ: от Радосвета КРЪСТАНОВА и Петър КАНЕВ (СГС-Щастливеца)

2. ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ в НБУ: ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО: с Асен НЕНОВ и адв. Свилен ОВЧАРОВ, 2010 г

3. Светла НИКОЛОВА (Агролинк) –Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията

4. Павлина НЕДЕВА, Борислав АСЕНОВ – ГМО: история, настояще, перспективи

5. Моника КЪНЕВА – България в контекста на европейското движение за територии, свободни от ГМО

6. Ивета ЦВЕТКОВА, Александра ЯНАКИЕВА –ГМО – поредната масова заблуда

7. Мариела СПАСОВА – За ползата и вредата от генно модифицираните организми

8. ДЕО и ВЛАДИ ВЪРГАЛА  – говорят на анти ГМО протест в София

9. Българската Православна Църква и хора й на анти ГМО протест в София

10. арх. Мартин МИКУШ за органичното земеделие – лекция в Балкана

11. Филип КИРИЛОВ (Тринога) за органичното земеделие – Дебат срещу ГМО в СУ

Използвана литература:

1.„ГМО – невидимата заплаха” – проект на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Варна (www.kompira.co.cc)

2.Изследване на Националната лаборатория за контрол на генетично-модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ – http://www.sriokoz.com/documents/temi/hrani/Internet%20…9.htm

3.„Отвореното писмо от родители и граждани до институциите на България, организирано от Българска национална асоциация на потребителите, Инициативен комитет на родители и граждани регистрирани в портал BG-MAMMA, “Агролинк”, „За земята”, Коалиция „За да остане природа в България”

4.Писмо от Европейската комисия – http://www.bnews.bg/pdf/pismoto_ot_EK.pdf

5.Статия „Внимание ГМО”, автор Олга Апостолова по данни на д-р Светла Николова – председател на сдружение „Агролинк”, издадено в „Дневник”, 2007 г.

6.Inose, T., and Murata, K. 1995. Enhanced accumulation of toxic compound in yeast cells having high glycolytic activity: a case study on the safety of genetically engineered yeast. International Journal of Food Science and Technology, Vol. 30, p. 141

7.Smith, Jefrrey M., Yes! Books, 2007. Genetic Roulette: The Documented Health Risks of Genetically Engineered Foods

8.Nordlee, J.D., Taylor, S.L., Townsend, J.A., Thomas, L.A. and Bush,, R.K., 1996. Identification of a Brazil nut Allergen in Transgenic Soybeans. New England Journal of Medicine, Vol. 334(11), p. 726.

9.New Scientist, January 30, 1999. Can we really stomach GM foods? Gut reaction.

10.Mayeno, A.N., and Gleich, G.J., 1994. Eosinophilia-myalgia syndrome and tryptophan production: a cautionary tale. TIBTECH, Vol. 12, p. 346

11.http://bulgaria.indymedia.org/article/36315

12.http://meto76.blog.bg/politika/2010/02/08/azpb-podkrepia-promenite-v-zakona-za-genno-modificiranite-or.488934

13.http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3882

14.http://truden.truden.com/1082.html

15.http://zazemiata.org/gmo/index.php?id=47

16.http://www.az-jenata.com/?page=article&aid=9537

17.http://www.banker.bg/?Issue=866&Section=71&NewsEntry=32843&NewsPortion=0

18.http://www.bulgaria-gateway.org/bg/gmo/docs/GMO-definitions.pdf

19.http://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=25855

20.http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=471716

21.http://www.dnes.bg/obshtestvo/2007/11/22/iadem-kuchepypesh-ribodomat-i-ovcheiabylka.44068

22.http://www.ecovarna.info/pageDispatch.php?pid=100

23.http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2760931

24.http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2764911

+

Дебатът за ползата или вредата от генно модифицираните организми през последните години набира все по-голяма сила. От една страна са привържениците на прогреса, според които генно модифицираните техники имат своето неизменно и задължително присъствие в нашето общество, като част от предимствата на техническия напредък, а от друга страна са категоричните опоненти на ГМ-техниките, които настояват за тяхното ограничено разпространение, изключително при лабораторни условия и стриктен граждански контрол.

Настоящата курсова работа ще се опита да разгледа мащабността на темата, обобщавайки както хипотетичните и реалните тревоги, свързани с генно модифицираните организми, така и позицията, мерките и степента на развитие, които откриваме в България в полето на разглежданата проблематика. За целта ще бъдат представени тезите както на поддръжниците, така и на опонентите на технологиите, отнасящи се до генното инженерство и неговото разпространение.

Като начало вероятно е необходимо да определим същността на това, което разбираме под „генно модифицирани организми“ (или ГМО). Терминът е бил въведен за описание на организмите, чийто генетичен материал е модифициран по начин, който не се среща в природата при условия на естествено рекомбиниране. Генно модифицираните организми могат да бъдат микроорганизми, растения или животни, чиято наследствена информация е изменена чрез генетично инженерна технология (наричана още „биотехнология“ или „рекомбинантна ДНК-технология“). По своята същност тази технология представлява прехвърляне на точно определени гени от един организъм в друг, като двата организма може да не са от един и същи биологичен тип (например гени от бактерии, пренесени в растения, от растения в животни и обратното). Като резултат се получават организми с нови качества, които в по- голямата си част не могат да бъдат получени чрез естествено размножаване и стандартните техники на селекция.

Редица привърженици на технологиите, свързани с генната модификация, намират тяхното приложение в земеделието главно за създаване на устойчиви на болести, неприятели и хербициди растения, както и за подобряване на вкусовите и хранителните качества на продуктите. ГМ растения притежават агротехнологични характеристики, които намаляват производствените разходи и понижават цената на получените продукти. Според тях, създадените в последните години ГМ растения, чиито нови характеристики са насочени към подобряване на вкусовите им качества, хранителната им стойност, удължаване срока на годност и създаване на храни-ваксини и на нискоалергенни храни, отговарят по адекватен начин на изискванията на пазара. Пример за хранителен продукт с повишена хранителна стойност е т. нар. „Златен ориз“, разработен от международен екип от учени, който има повишено съдържание на витамин А.<източник?> Трансгенните микроорганизми представляват голям интерес за хранително-вкусовата индустрия. Те могат да се използват като стартерни култури или закваски в храни като сирене, кисело мляко, вино, хляб и месо или при процесите на ферментация за производството на ензими (напр. химозин, който се използва <П>в приготвянето на сирене и традиционно се съдържа в телешките стомаси), оцветители, органични киселини и др. Съществуват също така ГМ растения с изменен хранителен профил и подобрени възможности за съхранение.

Що се отнася до генетично модифицирани животни, резултатите, свързани с тях, отново биха намерили своето приложение, по думите на защитниците на ГМО, въпреки сериозна съпротива от професионалните асоциации и движенията за опазване на околната среда, както в САЩ, така и в Европа. По-новите изследвания (Нова Зеландия, 3 август 2001 г.<източник?>) с млякото при кравите например са насочени към разрушаване на гена, отговорен за бета-глобулина (който участва при синтеза на белтъци, предизвикващи алергии към млякото) или към въвеждане на човешки ген за белтък, съдържащ миелин, който, изолиран от млякото, може да се използва при лекуването на множествената склероза. Друг пример са сирената, произведени с използването на химозин, получен от трансгенни бактерии; те не се смятат за ГМ храна, тъй като трансгенният химозин по нищо не се отличава от този, получен от телешкия стомах.

Ако трябва да схематизираме предимства на генно модифицираните технологии, то нека ги отбележим по следния начин:

Растения и семена:

lвкусово и качествено подобрение

lнамаляват времето на тяхното<удължават издръжливостта им към?> изгниване

lподобряват устойчивостта към болести и вредители

lувеличават продукцията и хранителната стойност

lпродуктивно разнообразие и въвеждане на нови техники за тяхната поддръжка

Животни:

lувеличават продуктивността, устойчивостта и хранителната ефикасност

lпредоставят по-богата продукция на месо, мляко и яйца

lподобряват тяхното здраве и устойчивост към болести

Околна среда:

lсъхранение на соли, вода и енергия

lнамалява природното „изразходване“

l<намалява?>наличието на биохербициди и биоинсектициди

Общество:

lосигурява хранителната продуктивност за разрастващото се население на Земята.

Генно модифицираните технологии имат своето място в нашето общество, но безспорен е и фактът, че генното инженерство, като една нова технология, повдига редица въпроси относно неговото влияние върху човечеството. Опасенията се свързват основно с възможността за заличаване на границите между отделните видове, създадени вследствие на хилядолетната еволюция, както и с агресивното въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Така например генно изменените продукти, предлагани на пазара, представляват един своеобразен риск за индивида. Фактът, че са нови, с нови протеини, които никога преди това не сме консумирали, обуславя и невъзможността да се предвиди дали те ще са напълно безопасни, дали няма да предизвикат алергии или други хронични болести след 5 или 10 години. Вероятността да се появи силно токсична храна на пазара навярно е минимална, но никой не може да предвиди дългосрочните вредни последствия от генно изменените храни. Някои от тях са:

lАлергични реакции и реакции на имунната система към новите субстанции в генно изменените храни.

lГени, които придават устойчивост срещу антибиотици, могат да предадат тази устойчивост на хората и определени болести вече да не могат да се лекуват със същите антибиотици.

lНовите гени могат да повлияят на изявяването на други гени с непредвидими вторични последствия.

Не по-малко тревожни са и евентуалните последствия върху околната среда, поради факта, че генетичното замърсяване е необратимо. Веднъж пуснати в природата, генно изменените организми, като живи същества, способни на размножаване и свободно разпространение, остават там завинаги. Вероятни негативни последствия за околната среда могат да са:

lПолени от генно изменени растения могат да заразят диви видове.

lВредителите и причинителите на болести могат да развият устойчивост към новите организми.

lПочвените организми могат да пострадат. Например токсичната бактерия Bt остава в почвата с месеци, като влияе негативно на хранителните мрежи там.

lГенно изменени риби се отглеждат с цел да растат бързо и да стават възможно по-големи. Ако такива риби попаднат в дивата природа, лесно могат да надвият дивите видове.

lИзползват се много генно изменени бактерии и вируси, които, ако попаднат в дивата природа, могат да доведат до огромни последствия поради бързото си възпроизводство и способността си да мутират често.

Генно модифицираните организми са много агресивни – теунищожаватвсякакъв друг вид естествени насаждения и правятневъзможно в почвите да се садят други организми освен тях. Според мнозина това е постигнато умишлено от фирмите производители с конкретна цел – пълна зависимост на купувачи и селскостопански производители от една-единствена фирма или корпорация, произвеждаща даден ГМО. За целта в него са включени нарочно гени от бурени, репеи и др. агресивни насаждания и е подсилено въздействието им, така че ГМО агресивно да обхваща съседните ниви и насаждения и да не може да сезасажда нищо друго освен пак такъв ГМ продукт. Това е съвсем реална опасност, която може да доведе до сериозни кризи – социални, икономически, екологични.

По думите на Ивайло Попов от неправителствената организация „За Земята“, целта на големите мултинационални компании, занимаващи се с генно модифицирани организми, е да продават заедно със семената и съответните подходящи пестициди, които могат да доведат до редица здравословни проблеми – алергии и имунна недостатъчност, интоксикация на организма, която спира развитието на мозъчните клетки, аморфия на бъбреците, увеличаване на панкреаса и т.н. „Все още тези специфични организми, с които се правят опити, не са добре изследвани и се знае, че вредят на човека, но не се знае колко застрашаващи здравето могат да се окажат ГМ съставките“[1]. Според последни данни пет мултинационални компанни в шест държави по света произвеждат генно модифицирани храни, като „генните“ подобрения се осъществяват основна върху царевица, соя, маслодайна рапица и памук. Най- широко разпространение на такива храни има в САЩ – 54%, Аржентина – 18%, Бразилия – 11%, Канада – 6%, Индия – 4%, Китай – 3%.[2]

Що се отнася до България, въпреки информационната завеса и липсата на дебат относно ползата или вредата относно ГМО и ГМХ (генно модифицираните храни), както и отсъствието на каквито и да е данни за тяхното внасяне за периода 1990-2005, според решение, взето от Българския парламент през 2005 г., са забранени пет вида генно модифицирани продукти – памукът, лозата, царевицата и всички видове плодове и зеленчуци. Това обаче сякаш не е достатъчен повод за успокоение, тъй като според мнозина контролът, който се осъществява в момента над ГМО у нас, е под всякаква критика. Но нека все пак да обясним за какво става въпрос, защо нещата са толкова тревожни и защо в повечето страни на ЕС ГМО са силно ограничени, а в някои направо са забранени. Вече се обсъжда и създаването на зони в ЕС, свободни от ГМО. В сила е и европейската позиция всеки продукт да бъде етикетиран (с изрично отбелязано на етикета наличие на ГМО; това важи и за България!), щом съдържанието на ГМО в него надвишава 0,9%. Очаква се да излезе също директива на Европейската комисия за допустимите проценти модифицирани в семената организми.

По своята същност проблематиката на разглежданата тема вероятно трудно би намерила своето категорично решение, защото тя обхваща както екологични, така и социални и политически аспекти от съвременния свят. Свидетели сме на една изключително противоречива и същевременно критична проблематика, която поради липсата на по-мащабна информираност и гласност остава донякъде „застинала“ в пространството. Вероятно именно поради тази причина редица хора неспециалисти възприемат генетиката и генното инженерство като науки от бъдещето и като панацея, която би ни направила безсмъртни, неостаряващи, живеещи в идеален свят без болести и без проблеми (физически и психически); която ще реши световния проблем с изхранването, ще създаде нови и по-съвършени растения, животни и хора. Това е идеализираната представа за тези модерни науки и ползата от тях, но нещата сякаш не стоят така. Най-страшното е, че „генетичните чудовища“ отдавна не са във фантастичните романи и филми, а са реалност, създадена в научните лаборатории и нещо повече, те са вече сред нас. Става въпрос за растения, насекоми, животни и хора, изкуствено създадени и променени с помощта на генното инженерство (манипулации с генома и ДНК)<…и хора ли създадоха вече?! не трябва ли поне един цитиран източник тук, за да не звучи като чиста спекулация?>. Разчитането на човешкия геном през последните години е свързано с нови опасности, които незнайно защо у нас почти не се обсъждат и анализират. Това от своя страна днес внася смут относно циркулацията на ГМХ на пазара, като много често самите ние не знаем какво консумираме. Политиката на ЕС в тази област в момента е: всеки случай да се разглежда поотделно. Въпреки това, има четири държави, които на практика изобщо са забранили ГМО<кои?>, а както в тях, така и в много други набира скорост движението за територии, свободни от ГМО. В България до тази година има пет общини, които са се обявили за „Община, свободна от генно модифицирани организми“

– Кърджали, Ивайловград, Баните, Сатовча и Златарица<източник?>.

Руският академик Виктор Медиков например с тревога отбелязва <тавтология> масовото нахлуване на ГМО (предимно вносни) в Русия. Той цитира едно изследване на активисти от „Грийнпийс” от 2002 г., където се констатира, че нито един хранителен продукт от предлаганите на руския пазар и съдържащи ГМ съставки няма задължителна маркировка, която да информира за това. Все повече страни, дори и в Африка, отказват да приемат такива опасни за населението продукти и семена. Най-показателният случай е Замбия. Тази африканска страна, въпреки острата продоволствена криза, се е отказала от хуманитарната помощ на ООН, състояща се от генно модифицирано зърно. В Индия фермерите категорично отхвърлят примамливите предложения на транснационалните компании да внасят и засяват ГМ семена и растения. Освен другите негативи, здравият разум на хората им подсказа опасността да станат заложници на компаниите, предлагащи тези семена, което означава пълна зависимост от производителя, тъй като повечето ГМ растения са едногодишни и не дават семе за посев. За тревожното и несигурно откъм качество на предлаганите продукти положение у нас напомнят някои екологични организации и сдружения, според които ГМО и ГМХ се предлагат съвсем свободно по магазините, без разрешение, както и за липсата на обозначаване на техния състав в етикета, въпреки закона и разпоредбите.

„Съществуват и други начини за производството на храни, освен чрез методите на генното инженерство“, пояснява Светла Иванова, председател на сдружение „Агролинк“.<източник?> Първият е най-старият и широко известен начин –естественият растеж, за който човек е трупал опит през вековете от наблюденията си и отглеждането на различни култури. Вторият – конвенционалният, обаче не ебезвреден, защото е свързан с добавянето на минерални торове и пестициди в почвите, с което се цели по-висок добив от културите, а оттам – и увеличаване на продажбите на компаниите. Последствията от използването му са замърсяването на почвите и водите с химикали и намаляването на биоразнообразието в природата. Като алтернатива на този вид стопанство се прилага органичното земеделие, основаващо се на достиженията на човечеството и разработките на съвременната наука. От сдружението също така отбелязват, че е от огромна полза един регион да няма ГМ храни, като според тях туристите се привличат от чисти територии. „ …нашата идея е цяла България да бъде обявена за свободна от генно модифицирани организми.“<източник?>

Твърдението, че живеем във време на непрестанен технически прогрес, е банална истина. Но едва ли ще сбъркаме, ако добавим, че живеем във време, което се характеризира преди всичко с опити за масово убеждение, манипулация и изопачаване на истината. В своето ежедневие всеки от нас, доброволно или не, бива буквално залят от необятен поток от информация, в който някой винаги започва да ни просвещава, да ни убеждава в предимствата на „продукта от новото време“ и в неговата уникалност. До каква степен обаче сме запознати с действителното и същностно съдържание на продукта, който употребяваме и който присъства в нашето ежедневие? Липсата на достатъчно информация относно качеството и състава на продуктите, включително и относно ползата и вредата на ГМ технологиите, позволява на страха и несигурността от увреждащи здравето и околния свят техники на производство да изпълват съзнателното ни съществуване. В този ред на мисли, въпреки невъзможността понякога да определим кое в действителност е правилното, коя позиция е по-правдоподобна, това, което със сигурност бихме могли да направим, е да се информираме и интересуваме повече, особено когато става въпрос за нашето здраве и за света, в който живеем.

Всичко за ГМО в Място за бъдеще:

Съдържание

1.  КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ: от Радосвета КРЪСТАНОВА и Петър КАНЕВ (СГС-Щастливеца)

2. ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ в НБУ: ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО: с Асен НЕНОВ и адв. Свилен ОВЧАРОВ, 2010 г

3. Светла НИКОЛОВА (Агролинк) –Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията

4. Павлина НЕДЕВА, Борислав АСЕНОВ – ГМО: история, настояще, перспективи

5. Моника КЪНЕВА – България в контекста на европейското движение за територии, свободни от ГМО

6. Ивета ЦВЕТКОВА, Александра ЯНАКИЕВА –ГМО – поредната масова заблуда

7. Мариела СПАСОВА – За ползата и вредата от генно модифицираните организми

8. ДЕО и ВЛАДИ ВЪРГАЛА  – говорят на анти ГМО протест в София

9. Българската Православна Църква и хора й на анти ГМО протест в София

10. арх. Мартин МИКУШ за органичното земеделие – лекция в Балкана

11. Филип КИРИЛОВ (Тринога) за органичното земеделие – Дебат срещу ГМО в СУ

Източници :

www.agrolink.org

www.bluelink.net

www.harmony2006.org

www.environment.gov.au

genomics.energy.gov

Лекционни и семинарни занятия по дисциплината „Място за бъдеще“

---

[2]По данни, изнесени на семинар „Храните на бъдещето“ в СУ „Св. Климент Охридски“<дата?>

1. Въведение

Използването на нови и бързо осигуряващи печалба техники в световното селско стопанство е реалност в наши дни. Докато крайният масов потребител в края на миналия век не се интересуваше какво слага на масата си, днешните реалности са в посока на осигуряване на здравословен живот и консумиране на правилната храна. Резултатът от тази дейност е политика, насочена против генетичната модификация на организми и храни (анти-ГМ политика) на организации като “Green Peace”, “Friend of the Earth” и други заинтересовани групи. Изясняването на въпросите, свързани с научните разногласия по сигурността на генетично модифицираните организми (ГМО) са от изключителна важност за бъдещето на планетата.

На 26 юни 1986 г. президентът Роналд Рейгън подписва набор от нормативни документи, наречен Координационна рамка за регламентиране на политиката за биотехнологиите[1] и на книга поставя поставят началото на разпространението на ГМО. Според въпроснатаа Рамка това става на принципа за „еквивалентност по субстанция”, т.е. трансгенните продукти се сравняват с еквивалентни нетрансгенни продукти само на базата на техния състав (съдържание на хранителни вещества, токсични субстанции или алергени) и не попадат под никаква специална нормативна уредба.

С този президентски подпис САЩ официално отхвърлят като значими методите за производство на ГМО и евентуалните последици от тях върху околната среда и човешкото здраве. По предложение на САЩ Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) подготвя разработването и разпространението на ГМО в световен мащаб. Научни експерти пишат Синя книга „Съображения за сигурност във връзка с рекомбинираната ДНК”, публикувана през 1983 г., чиято основна идея и заключение е, че не съществува никаква научна причина за приемането на законодателство, насочено специално към организмите с рекомбинирана ДНК.[2]

2. Понятието Генетично Модифициран Организъм (ГМО)

Генетично модифицирани са онези организми, в които генетичният материал (ДНК) е изменен по начин, който не се среща свободно в природата и не може да се получи чрез размножаване или естествено кръстосване[3]. С помощта на технологията “генно инженерство” е възможно отделни целеви гени да бъдат пренесени от един организъм (микроорганизъм, растение или животно) в друг, дори далечно родствен такъв.Този процес води до получаване на генетично модифициран организъм, който не е продукт на природен селекционен процес и може да включва обмен на ДНК от различни видове. Гените представляват уникални „отпечатъци” за всяка част от организма. Генетичното инженерство е процес на изкуствено модифициране на тези отпечатъци. Чрез „срязване” и „съединяване” на ДНК, един вид генетична хирургична операция, експериментаторите – генетици могат да пренасят гени, специфични за един вид, в практически всеки друг вид на Земята. Така наречената ДНК рекомбинантна технология се приема за крайъгълен камък на съвременната биотехнология. Това е така, защото учените комбинират ценен генетичен материал от различни организми на молекулярно ниво с помощта на прецизни биохимични и молекулярно биологични методи. Понастоящем тези манипулации се извършват с единични гени с известни функции и резултатът на такъв род експерименти – ГМО, на теория трябва да е с известни или поне предсказуеми характеристики.

3. Получаване на ГМО – техники за генетична модификация

В течение на хилядолетия хората бавно променяли животните и растенията чрез добре планирана селекция, за да получат расови домашни любимци, високо продуктивни селскостопански животни и посевни култури. Така наречената традиционна генетика и селекция се практикува от векове – фермерите подбират семената от тези растения, които са дали най-успешна реколта предходната година или заплождат кравите си със специално подбрани бикове. За съжаление обаче, при този подход предаването на подходящите гени в следващото поколение е въпрос на генетична случайност.

Историята на генното инженерство датира от средата на 19-ти век, когато руският ботаник Иван Мичурин създава науката за присаждане и кръстосване на цветни растения и хибридизацията на плододайните култури.

За рождена дата на генното инженерство се приема 1972 г., когатоП. Бърг и сътруднициконструират първата рекомбинантна ДНК молекула, съставена от фрагменти ДНК на вирус и бактерия[4]. Най-кратко определение за тази наука може да бъде – техника за създаване на генетични програми. Използването на генното инженерство довежда до получаване на нови биопродукти със стопанско ценни качества – инсулин от микробни култури, човешки растежен хормон (соматотропин), който нормално се синтезира от хипофизата.

В основата на методите за получаване на ГМО лежи възникването на унаследими промени (мутации) в генетичния им материал. Мутациите биват два типа: спонатанни, породени от природни фактори (типични за животни, растения, микроорганизми), и индуцируеми – резултат от целево въздействие върху даден организъм с физични или химични мутагенни фактори или въвеждане на нова генетична информация в ДНК на организма чрез механизмите за генен трансфер, типични за бактериите.

Понастоящем учените могат да променят характеристиките на организмите много по-бързо като променят техните носители – гените. Съвременните методи на молекулярната биология направиха възможно внасянето на гени от неблизко родствени организми, независимо че процедурата все още протича само и единствено в лабораторни условия.

При провеждането на експерименти по генетичен трансфер трябва да се държи сметка за жизнеспособността и безопасността на приемащия организъм (донор). Поради тази причина се предпочитат къси фрагменти чуждеродна ДНК, защото колкото по-къс е внедрения ДНК фрагмент, толкова по-сигурно е, че приемащият организъм (гостоприемник) ще запази своята жизнеспособност и в крайна сметка процедурата ще е успешна. Затова при техниките на генетичен трансфер задължително условие е да се сведат до минимум големите пренареждания в ДНК на гостоприемника и най-често разпространен е трансферът на един или малък на брой структурно и функционално обединени гени.

На практика лабораторната процедура се свежда до следните няколко стъпки. Първоначално се прави подбор на подходящ източник на желана характеристика. Това е т.нар. организъм-донор, от който с помощта на биохимични техники се отделя генът, който определя тази характеристика. След това този ген се внася в организъм-мишена, който ще се модифицира. Внасянето може да стане директно през клетъчната стена или чрез специализирани молекули- или организми-преносители. В групата на първите причисляваме т.нар плазмиди (малки кръгови молекули ДНК), а към вторите – бактерии или техни вируси[5].

4. Оценка на генния трансфер, генетична стабилност и детекция на ГМО

Генетичната стабилност на новопридобитата характеристика от донора зависи от прецизното определяне на гените, които се пренасят и последващата им съдба: интегриране на ДНК на гостоприемника. С други думи стабилността на ГМО се определя от генетичната стабилност на гените, обект на трансфер[6].

Чрез различните начини на трансфер на ДНК се пренасят наследствени характеристики, които дават възможност за адаптивност при промяна на условията на околната среда. Трансферът на гени от бактерии към други микроорганизми или към растителни и животински клетки е феномен, протичащ както в лабораторни, така и в природни условия. Така например, попадането на фрагменти ДНК от мъртви бактерии в други живи такива (дори от различни видове) е процес, наречен бактериална трансформация и този природен подход за генетичен обмен се използва широко в генните технологии. Друга възможност е осъществяване на трансфер с посредник бактериален вирус (бактериофаг или просто фаг), който инфектира бактериална клетка-гостоприемник и обменя с нея генетична информация. Предвид краткия жизнен цикъл на фагите, този механизъм на генетичен обмен, наречен бактериална трансдукция, е много ефективен. И една трета възможност: директен контакт между две бактерии и пренос на ДНК от донор в реципиент по специален белтъчен канал, образуван от донора (бактериална конюгация).

Детекцията на ГМO може да стане чрез откриване на молекула, наречена “първична мишена”, която е свързана с генетичната модификация на своя продукт. Този процес включва следните стъпки[7]:

·вземане и хомогензиране на проба,

·изолиране и пречистване на ДНК от пробата,

·анализ за наличие или не на чуждеродна ДНК,

·идентификация на намерената чуждеродна ДНК,

·определяне на количеството чуждероден генетичен материал в пробата,

·интерпретация на резултатите.

В наши дни методите за откриване на ГМО и производни могат да бъдат използвани само за определяне на съдържанието им. За сега, компаниите, които искат да стъпят или вече са на европейския пазар имат право да пазят в тайна секвенционната информация, която описва съответните им ГМО. Така учените нямат основната информация, необходима за конструиране на пътища за откриването им. Разработват се обаче по-нови и по-надеждни техники за изолиране и откриване на интересуващите ни фрагменти ДНК на ГМО.

5. ГМО – практическо приложение

Първите генетично модифицирани култури се появяват на пазара през 1997 год. Това са устойчиви на плевели и насекоми биотехнологични култури под търговското наименование RoundupReady® соя и Bollgard® памук. През същата година в света се отглеждат с търговска цел над 5 000 000 акра биотехнологични култури, на територията на Аржентина, Австралия, Канада, Китай, Мексико и САЩ[8].

През 90-те години на миналия век в САЩ се одобряват за продажба първите биопестициди, а пет страни от Югоизточна Азия е обединяват в консорциум за разработване на папая, устойчива на болести.

Началото на новото хилядолетие е белязано с пълното секвениране на първия растителен геном (Arabidopsis thaliana) и на първата хранителна култура – ориз. Необходими са още две години и през 2002 г. е прехвърлен за първи път ген от Arabidopsis в домат с впечатляващия резултат – растение, способно да расте в почви с повишно солево съдържавние и в солени води. През същата година е отчетена статистика за отглеждане на над 145 млн. акра с ГМ култури в 163 страни по света[9].

През 2003 г. на американския пазар се появява първият генно модифициран домашен любимец – рибата GloFish®, която е конструирана специално за откриване на замърсявания във води, тъй като свети в черевно, поради внедрения в нея флуоресциращ ген. През същата година японски учени разработват по генно инженерен път първите сортове безкофеиново кафе.

На 7 май, 2005 г. 1 милиард акра от земната повърхност са засадени с ГМ семена. Световната Здравна Организация публикува доклад «Съвременната хранителна биотехнология, човешкото здраве и развитие», в който посочва, че ГМ храни могат да помогнат за подобряване на човешкото здраве и развитие. Съгласно доклада, ГМО могат да повишат добива, качетвото на храните и разнообразието от култури, които могат да се отглеждат в дадена област. Всичко тови би довло до по-добро здраве и хранене и по тоза начин би помогнало за повишаване на жизнения стандарт на човечеството[10].

Учени, които се занимават с конструирането и разпространението на ГМОи и храни приемат, че тези нови храни не се различават значително от съществуващите до сега и не представляват специален риск за човешкото здраве. Такова възприемане може да се окаже погрешно, дори опасно. Радикалните промени, които правят биотехнолозите, никога не се случват в природата и вече показват неоспорими странични ефекти.

Действителните рискове, които застрашават здравето на човека, в резултат на прилагане на ГМО, се идентифицират посредством изследванията за това дали предизвикват алергични реакции, директното им влияние върху здравето и степента им на токсичност, даването на оценка за стабилността на ген/гените включени в тях и възможните неочаквани последици, които могат да се появят от това.

Три са основните групи, в който можем да обособим възможните директни или индиректни последици за здравето на човека от ГМО.

Поява на алергични реакции. ГМХ съдържат нови белтъци, непознати досега за човещкия организъм, поради факта, че не са консумирани. Едно научно проичване Лондонския университет доказа, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост от увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци. Тази зависимост се обяснява с факта, че ГМ соя съдържа алерген, който е 41 % идентичен с белтък-алерген от фъстъците.След като ГМ соята навлиза на британския пазар, алергиите към соя скачат с 50%.

Трансфер на гени в посока от ГМХ към клетките на човешкото тяло или към микроорганизмите в стомашно чревния тракт: това може да се окаже сериозен проблем, ако пренесения генетичен материал влияе на здравето на гостоприемника. Един трагичен пример за това е епидемия през 80 те години на ХХ век в САЩ от нова болест, причинена от аминокиселината Л-тритофан (използвана като хранителна добавка), получена чрез генетична модификация и съдържаща следи от вредни химикали. Жертвите на тази епидемия са 100 убити и 5-10 000 други заболели.

Външно кръстосване: трансфер на гени от ГМ растения към култури или близки видове, което се характеризира с едно от следните три свойства: поносимост към хeрбициди, устойчивост към вреди от насекоми, устойчивост към болести.

В допълнение трябва да се посочи и сериозната вреда за биоразнообразието в природата. ГМО се разпространяват опасно лесно. Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения. Вятърът, насекомите и животните благоприятстват разнасянето на полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване на обикновените растения с ГМО.

Трябва да се има предвид и това, че ГМХ от растителен произход могат да окажат влияние и върху здравето на животните, които ги консумират, а след това и върху следващото звено в хранителната верига – човека. Данни от научни изследвания показват, че поглющането на пестицида MON863 от плъховете води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност, както и други физиологични промени. Друг широко използван петицид – глифозат, също причинява множество хронични заболявания. Правителството на Швеция препоръчва ЕС да забрани употребата на глюфозинат поради сериозния риск за потребителите и околната среда. В Дания той вече е забранен.

Генно модифицираните храни, в частност зърнените култури, бяха онези “кълнове”, от които се зароди поредицата от важни и необходими дебати за оценка на безопасността на ГМО и за потенциалното модифициране на околната среда, за гарантирането на свободно право на избор на всеки един от нас с какво да се храни. В действителност обаче, проблемът с ГМО е комплексен и не може да се разреши бързо и лесно. Той се свежда както до чисто техническите аспекти на откриването и количественото измерване на модифициращия сегмент в даден продукт, така и до спазването на правно-етичните обществени норми. Така например, когато като суровини за дадено индустриално производство се използват съставки от ГМО с растителен произход, които са в ниски количества в крайния продукт, последните присъстват само като следи, което налага необходимост от много чувствителни методи за тяхното откриване. Пример за такъв проблем е лецитинът, който се получава след екстракция на соя, и се използва като постоянна добавка в индустриалните производства на шоколад и производните му.

Що се касае до морално-етичния аспект на проблема, Организацията на Биотехнологичната Индустрия – BIO е разработила моралeн кодекс, т.нар „БИО-статут на етичните принципи” (“BIOstatementofethicalprinciples”), който дефинира мерки и инструкции за манипулиране на генетичен материал, което е в основата на ДНК рекомбинантните технологии, чиито продукт са ГМО. Основите на този кодекс постаня Националния Институт по Здравето и Консултативния Комитет по Здраве – ДНК рекомбинантни технологии в САЩ през 1976 г. Повастоящем този кодекс призовава за социално отговорна употреба на биотехнологията за целите на спасяване или подобряване на живот, подобряване на качетвото и изобилието на храните, и защита на околната среда, налагайки принципа АСЕ (Animal-friendly, Consumer-friendly, Environment-friendly) (щадящи животните, потребителя и околната среда)[11].

6. Обществените дебати за ГМО/ГМХ – икономически и социални последици

ГМО се развиват като резултат от включването или активирането на гени или ДНК фрагменти, продукт на извършена генетична модификация. Те са различни в сравнение с родителския вид по отношение на дадено химично съединения или с промяна в даден метаболитен поток. За да не бъде допуснато нежелано въздействие на ГМО върху хранително вкусовата и земеделска индустрия, трябва да бъде възложено проследяване на всяка хранителна верига, в която участват ГМО и оказваното от тях въздействие. Въздействията върху консуматорите могат да бъдат с крайно неочакван характер, резултиращи в промени във фенотипните характеристики, които могат да се дължат на синтеза на нов белтък, на генетично пренареждане в ДНК молекулата, на метаболитни смущения и на множествен генетичен ефект.

Следните фактори се важни за крайната оценка на възможността за консумация на ГМО и потенциалната им опасност на популационно ниво: “Промяната в хранителните нива на определена растителна култура може да окаже влияние върху общия хранителен прием….. да се проследят промените в структурата на диетата, в резултат на въвеждането на хранително модифицираните храни и да се оцени техният потенциален ефект върху хранителния и здравен статут на консуматорите. Все пак, оценяването на влиянието върху хранителния статут на консуматорите е важно при всички значителни промени в диетата и не само при въвеждането на генетично модифицирани храни” (FAO/WHO, 2000)[12].

Обществените дебати с аргументи „за” и „против” разработването и прилагането на ГМО са много широки и разнообразни. Те очертават една комплекса картина, която сумира както очевидни практически ползи, така и доказани негативни ефекти, които не бива да се игнорират. Примерите за този комплексен характер са многобройни. Генното инженерство прави възможно създаването на растения с ценни технологични характеристики, такива като устойчивост на промени в метеорологичните условия, растеж на неплодородни почви, по-богата реколта, устойчивост на болести, устойчивост на насекоми, по-ефективно извличане на специфични продукти, напр. лекарства, масла и т.н. Това са т.нар. ГМ култури „първо поколение“ и включват главно соя, памук, маслодайна рапица, царевица. Целта на създаването им е да се улесни контролирането на плевелите и вредителите. В допълнение е възможно създаване на растения и с ценни хранителни качества, напр. ориз с повишено съдържание на желязо и витамини, картофи, които поемат по-малко мазнина при готвене, меки плодове, които запазват качествата си и след замразяване, зеленчуково пюре, което се приготвя по-бързо и без дълга топлинна обработка. Това са т.нар. ГМ растения „второ поколение“. Създването им цели по-високи добиви, подобряване на качеството и хранителната стойност, по-високи нива на есенциални мастни киселини отстраняване на алергени и др. Не на последно място по значимост трябва да се отбележат и т.нар.„фармацевтични“ трансгенни растения, от които се произвеждат фармацевтични продукти като ваксини (напр. банани, които произвеждат ваксина за хепатит В), терапевтични белтъци и др. При тези модификационни процедури обаче, съществува сериознен риск за създаване на нови алергени при преноса на нови гени, които да причиняват алергична реакция в податливи на това организми. Освен това, трябва да се има предвид, че ако модифицираният ген, който прави едно растение устойчиво на хербициди, бъде прехвърлен случайно върху някой плевел, това може да доведе до израстването на “супер плевели”. ГМ култура лесно може да се разпространи и на местата, където не е засята, тъй като тя самата е със силата на плевел за другите култури. Пример по този повод може да бъде даден с ГМ соя в Аржентина. Земеделците там преживяват истинска екокатастрофа поради факта, че фирмата Монсанто и соята, която предлага завзема като колонизатор техните посеви. Основна характеристика на ГМО е, че в тях има движение на гени. А гените от своя страна са напълно непредвидими и поради тази причина могат да превърнат в заплаха не само културите, които са в близост до ГМ такива, но и цялата реколта от близко разположени до тях видове и така да повлияят стабилността на цялата екосистема.

Приложението на генетичното инженерство в животновъдството за създаване на вродени ваксини и имунитет срещу определени болести е от сериозен практически интерес. Възможност за прилагане на генната технология за отстраняване на лактозата от дадени млечни продукти и даване възможност на хората, алергични към нея, да ги консумират също представлява добро практическо приложение на генетичната модификация.

В същност реалното създаване на ГМO с директно приложение за целите на здравеопазването и промишлеността започва още през далечната 1981 г., когато модифицирани щамове Escherichia coli (представител на нормалната човешка микрофлора) и Saccharomyces cerevisiae (хлебопекарните, винени и бирени дрожди), започват да произвеждащи инсулин. От там насетне примерите за одобрени биотехнологични продукти прогресивно нарастват[13]. Използването на ГМ микроорганизми за производството на хетероложни за тях продукти (най-вече човешки белтъци с терапевтичен ефект) крие сериозни рискове. Микроорганизмите мутират изключително бързо и трудно могат да бъдат идентифицирани в околната среда. Това може да доведе до създаването на съвсем нови патогенни видове бактерии и вируси. Възможен е нежелан пренос на гените за устойчивост на антибиотици в патогенни микроорганизми. Ако това се случи, ние няма да разполагаме с достатъчно силни лекарства, с които да ги преборим.

7. ГМО – икономически и социални ефекти

През 2006 г. – 10 години след официалното си стъпване на пазара – ГМ култури са отглеждани на площ от 102 млн.хектара обработваема земя. Тази цифра сама по себе си не ознчава много, но това е пространство, приблизително покриващо териториите на Франция и Германия, взети заедно. През 2007 г. площта на ГМ растенията се разширява с нови 12 млн.ха. В САЩ се произвеждат над 50 % от ГМ културите, предлагани в целия свят, а в Аржентина – 20%[14].

Международната служба за постиженията в агробиотехнологичните приложения (ISAAA) класифицира 14 държави като „биотехнологични мегадържави“. Критерий за тази клаификация е притежанието на площ, заята с ГМ култури над 50 000 ха. Към САЩ, Канада и Аржентина се присъединяват Индия, Китай, ЮАР, Уругвай, Парагвай, Филипините, Мексико, Австралия. Индия и Китай напредват със силни темпове в тази класация порди интензивното отглеждане на ГМ памук.

В България е разрешено единствено отглеждането на ГМ царевица на Монсанто (тип МОN810). Според данните на Агробиоинститут за изминалата календарна година на територията на Република България са били засети 21 195 декара с такава царевица, а в графата на експерименталните посеви се посочва отглеждането на полета с картофи и слънчоглед като първите са устойчиви на колорадски бръмбар, а вторите – на хербициди. За сега у нас единствените места, които са защитени по смисъла на закона за биологичното разнообразие и там не може да се засяват ГМО, са в Националната екологична мрежа и прилежащите и територии. Понастоящем, в нашата страна по официални данни няма фирма, която да се знае че е пуснала на пазара храни с наличие на ГМО, но това не трябва да ни успокоява. Най-вероятно такива има, но не са огласени, за да не се предизвиква негативен интерес към продукта и евентуалното му изтласкване от пазара. Има обаче сигнали за нелегално отглеждане и внос на ГМО семена, както и за нелегално предлагане на ГМХ и напитки. Констатацията е направена от Националния център за опазване на общественото здраве и Министерство на здравеопазването след анализ на 300 различни видове храни в страната през миналата година и установяване на ГМО в 10 на сто от стоките.

В бизнес плановете на компаниите, които развиват производство на ГМО и продуктите им, е залегнала задачата ГМО да заемат напълно местата на останалите култури. Целта е така те да получават процент от цената на производството, което ще се следи от сателитни спътници. По този повод Компанията Монсанто заявява: ,,Монсанто не трябва да удостоверява безопасността на ГМХ. Нашият интерес е да продаваме.”

Много от ГМХ се патентоват. Патентите за производство на ГМО са притежание само на няколко международни компании, най-голямата от които е Монсанто, която към 2005 г. контролира 88 % от площите с ГМО и в зависимост от културите -има между 70 и 100% пазарен дял. След Монсанто Като основни сили в световен план в бранша с ГМО се нреждат Астра Зенека, Авентис, Дюпон, Байер, Доу и още няколко по-малки фирми. Освен ГМ култури (семена), те произвеждат и пестицидите, с които се препоръчва да се пръскат посевите. Така се получава един затворен кръг и малко на брой производители-монополисти упражняват пълен контрол върху хранителните ресурси на планетата[15].

Според експерти най-често ГМО се срещат в продукти от птиче месо – 5,6 %, млечни продукти – 5,1 %, и месни – 3,8 %. Единственият път, по който може да се проследи процеса на получаване и разпространение на ГМО/ГМХ, е предприятията, които продават семената, или компаниите, в чиито храни присъстват тези организми, да се отчитат. Земеделците са изправени пред безизходната ситуация да не могат да получат каквато и да информация за това какво има в градината на съседа им и дали то няма да превземе и тяхната и да ги вкара в порочния кръг на съдебни и спорове с компаниите, притежаващи лицензите за ГМО, тъй като площите, на които са засети култури с ГМО не са обозначени по какъвто и да е начин. Ежегодно Monsanto завежда около 500 съдебни дела по подозрения за неправомерно използване на патентованите от фирмата продукти. Чести са случаите, при които не става дума за неправомерно използвани патентовани семена, а за случайно опрашени и замърсени с ГМО посеви, но дори и тогава фирмата, притежаваща патента, може да предяви пред съда права над посевите. Логично, повечето от тези дела се печелят от мощния икономически гигант. Но историята познава «случаят Шмайзер», който е прецедент в иначе «регламентирания» изход на повечето съдебни производства от такъв характер.

Пърси Шмайзер е канадски фермер, производител на рапица, който стана известен със спечелването на дело срещу химическия и биотехнологичен гигант „Монсанто”, продължило цели 10 години. Г-н Шмайзер е обвинен за пренасяне и заразяване на реколтата си от съседни ферми с генетично модифициранарапица и препарата“Раундъп Реди”. Той печели делото; понастоящем е на 70 години и е обиколил света, споделяйки своя опит с широк кръг от хора. Г-н Шмайзер получава наградата“Махатма Ганди”през октомври 2000 г. наскоро той посети и България и сподели мнението, че ако в България бъдат въведени генно-модифицираните култури това ще сложи край на органичното земеделие. „Веднъж въведено ГМО повече не може да има органично земеделие за културите, за които е използвано. Просто то заразява останалата продукция”.

Напълно заблуждаваща е рекламата, че ГМО осигуряват по-високи добиви. На практика само 0.1% от ГМ културите са аранжирани зо по-високи добиви. Нещо повече, редица лабораторни проучвания и полеви изпитания показват 4 до 11 % по-ниски добиви при ГМО. Преди по-малко от година (м. Април, 2009) бе проведено най-мащабното изследване от този род от научен екип на университета в Канзас, който в продължение на 3 години изследва развитието и добивите от ГМ соя на “Монсанто” (RoundupReady, устойчива на хербицида Roundup) в сравнение с обикновено соя. Заключението е, че добивите от ГМ соя са с 10 % по-ниски.

Много от ГМ растения са толерантните към хербициди и това дава възможност да бъдат третирани с мощни химикали, които унищожават плевелите, но не и целевата култура. Това разбира се е предимство, но преди всичко е удобство – стопаните могат да пръскат по-често с даден хербицид, без това да доведе до унищожаване на посевите им. Позитивният ефект обаче, от тази процедура е само привиден. Както бактериите развиват резистентност към антибиотици и създават сериозцни проблеми на клиничната практика при лекувне на инфекции, така и плевелите стават по-устойчиви на хербициди. Близо 99 % от толерантните към хербициди ГМ култури са разработени от “Монсанто”, по отношение на хербицида глифозат, който е основна съставка на Roundup – най-продаваният хербицид на фирмата. Употребата на глифозат нараства все повече, но и все повече плевели развиват устойчивост към него. Получава се един порочен кръг: за да се справят с тази устойчивост, стопаните пръскат посевите си все по-интензивно. Така за периода 1994 – 2006 г. количеството глифозат, с което се пръска ГМ соя в САЩ, е нарастнало с над 150 %.

ГМ културите съвсем не се оказват така желаната евтина алтернатива на глада. Пример за това е провалът на т.нар. златен ориз – ориз, обогатен с витамин А, предназначен за населението на страни от третия свят, като Индия. Тъжният парадокс показва, че хората, за които е предназначен този ориз, нямат възможност да си купят дори обикновен ориз, какво остава за по-скъпия, “златен” ориз.

Мощта на технологията за генно модифициране е в ръцете на много малко хора, които биха могли да диктуват какви видове реколти да се отглеждат и как. А установяването на единно и хармонично законодателство из целия свят е не само много сложно, но и много скъпо и на практика невъзможно. Нещо повече, никой не дава право на хората да третират околната среда като вещ и генетично да я променят за свое улеснение или печалба.

По последни социологически допитвания сред гражданите на ЕС 70 % от тях остават с негативна нагласа към ГМХ, както са били и при тяхната първа поява. В подкрепа на тази убедителна статистика са и резултати, изнесени от австрийското правителство през 2006 год. Те категорично доказват неблагоприятното въздействие на ГМХ върху репродуктивната система на човека. “Мнозинството консуматори не желаят тези храни, правителствата не са одобрили вноса им, а комисията бута напред решенията, за да угоди на биотехнологическото и проамериканското лоби”, коментира говорителят на “Грийнпийс” Ерик Гал.

Като главен обществен проблем с ГМО се откроява липсата на етикетиране. В някои страни етикетирането изобщо не е задължително. Администрацията по Храните и Лекарствата на САЩ (FDA) не изисква етикетиране за обозначавана наличието на ГМО. Нещо повече, Агенцията изобщо не упражнява контрол върху новите генно инженерни продукти за консумация от животни и хора.Често поради недостатъчното информация или това, че тя се предлага на много високо ниво за потребителите, те остават не само неинформирани, а даже с погрешно впечатление за новите биотехнологии и генното инженерство.

Що се отнася до другите страни по света – ситуацията е следната. Понастоящем задължително етикетиране се изисква във всички държави-членки на ЕС, в Япония, Китай, Австралия и нова Зеландия. В резултат на това производителите на генно модифицирани храни в тези страни могат да избират между употребата на хранителни инградиенти с природен произход и такива, които са генетично модифицирани. И поради тревогите и опасенията на потребителите (изследванията сочат, че 85-90 % от потребителите изискват ясно етикетиране на всички генетично модифицирани храни), този избор все още много често е в полза на органичните продукти. Задължителното етикетиране е необходимо дори за хранителни продукти, които съдържат един единствен генно модифицира инградиент, или такъв, който е произведен с помощта на генетично модифицирани организми или ензими. Пълното и подробно етикетиране щ позволи на потребителите да избират какво да консумират. То ще бъде и в полза на учените при проследяване на източниците на здравословни проблеми, дължащи се на такива храни.

В глобален мащаб проблемът с ГМО може да се разглежда и в религиозен контекст. Така, още през 1999 год. генното инженерство предизвиква срещу себе се по-силните и широко представени религии, чиито мотиви са типично религиозни. Представители на католиците – седемдневни адвенисти, лютерани, хиндуисти, будисти, източно православни, недоволни от това, че няма ясни и точни етикети с необходимата информация на ГМО и това може да вкара в грях техните последователи, които несъзнателно консумират забранени от религията им животински или растителни организми. В подкрепа на своята позиция те поставят въпроса и за това, че чрез трансфера на гени се преобръща реда в природата и се изземват функциите на Господ да създава и твори.

8. Заключение

Проблемът ГМО е многопластов и разрешаването му не може да бъде едностранно. Противоречията около ГМО пораждат научни и обществено-политически дебати на национално и международно ниво. От една страна учени и общество се опасяват от потенциалните негативни ефекти върху човешкото здраве, свързани с възникването на нови алергени, преноса на гени за антибиотикоустойчивост, други непознати ефекти. Тревога буди и потенциалния негативен ефект върху околната среда: непланиран трансфер на трансгени чрез кръстосано опрашване, неизвестни ефекти върху други организми (напр. почвени микроорганизми), загуба на биологично разнообразие сред флората и фауната. В контекста на глобалната икономика – доминиране на няколко компании в сферата на световното производство на хранителни продукти и увеличаваща се зависимост на индустриализираните общества от развиващите се страни, са факти, които будят опасения. Напоследък казусите с т.нар. „биологично пиратство” – експлоатиране на природните ресурси и нарушаване на уникалните качества на природните организми чрез нарочна намеса в природните дадености на организмите, все повече попадат в полезрението на обществото. Незадължителното етикетиране в някои държави (напр. САЩ) води до нежелателно или неизвестно консумирането на животински гени чрез растения и обратно, което противоречи на някои морално етични и религиозни канони.

Всички живи организми са свързани помежду си в една голяма система, наречена Природа. Човекът няма право безотговорно и некомпетентно да се намесва, да нарушава връзки и да причинява дисбаланс в тази динамична система, плод на хилядолетна еволюция. В този смисъл разпространението на ГМХ трябва да бъде следено от близо и да бъде поставено в строга правна рамка, но това не означава, че трябва да бъде забранено. Генетичното инженерство с растения, животни и хора има какво да предложи на науката и практиката, стига експериментаторите и консуматорите да са наясно с потенциалните ползи и странични ефекти.

 

 Тук можете да научите повече за кампанията, като и за проблема, свързан със свободното отглеждане на генно модифицирани насаждения:

Всичко за ГМО в Място за бъдеще:

9. Литература

1.Biotechnology Industry Organization issue “The Guideto Biotechnology”, 2007, Washington DC.

2.Jonas D. and Kaferstein F. Genetic modification and food safety. 1995, Biotechnol & Develop. Monitor, 25, 11-14.

3.Holst-Jensen A., GMO detection methods and validation. In: GMO detection methods using PCR review, 1997

4.Leonardo da Vinci project BG/04/B/F/NT-166032“Biotechnology and Public Health Transnational Network”, 2005-2008; e-curriculum course “Management and Safety in Public Health and Biotechnology”

5.Pieper, D. H. and Reineke, W. Engineering bacteria for bioremediation. 2000, Current opinion in biotechnology. 11:262-270.

6.WHO (2005) Safety assessment of foods derived from genetically modified microorganisms. Report of a Joint FAO/WHO Expert Consultation on Foods Derived from Biotechnology

7.http://www.agbiotechnet.com/topics/GMsafety.asp

8.http://www.bio.org/ataglance/acreage.asp

9.http://www.genetic-id.com

10.http://www.genescan.com

11.http://www.ornl.gov/sci/techresources/Human_Genome/elsi/gmfood.shtml

12.http://www.safetyalerts.com

13.http://www.usda.gov/wps/portal/usdahome