Природата на Чипровци е недокосната и чиста. Тя носи божествен заряд и усещане за безвремие. Планината, прегърнала градчето в силните си обятия, пази духа на историята, а вятърът разказва легенди и митове от миналото, пренасяйки ни в славните за Чипровци времена на икономически, духовен и културен възход. Днес това място продължава да бъде толкова красиво и тайнствено, както преди. Реката, преминаваща през градчето, продължава да плиска чистите си води и да отразява в себе си живота на чипровчани, поколение след поколение.

 

Животът на чипровското население е изпъстрен от културно и духовно разнообразие и носейки най-чистите и древни културни и духовни практики, той се превръща в една отворена енциклопедия за туристите, посетили града. Религията се характеризира с уникална духовна пъстрота и преминава от чисто православие, през католицизъм, с изключителен акцент върху езическите практики на жертвоприношението.  Основните църкви – католическата и православната – са разположени една до друга. Този факт отразява необикновена религиозна толерантност и приемственост.

Чипровци си има и собствен език – торлашкия. В неповторимо преживяване се превръща разказът на някой местен, който бъде разказан артистично на торлашки.  Сякаш думите си имат собствен смисъл, който не може да бъде преведен, а може да съществува само по този свой си начин.

Чипровското килимарство  е поредното уникално богатство на Чипровчани. Тази стара традиция се предава от поколение на поколение и подобно на торлашкия език, тя способства за запазването на символното и митологично богатство на региона. Множеството изрисувани сюжети и мотиви пленяват всеки, който се докосне до тях и разказват сами за  своите създатели, отразявайки духовното усещане и манталитета на чипровчани. Тяхното многобагрие, уникалните материали и тъкани, символните орнаменти и фигури продължават да привличат вниманието на ценители от България и света.Чипровската школа в килимарството датира от 1750 г. в който начален период преобладават триъгълните фигури и се използват 4 основни цвята: керемидено червено, охра, зелено, индигово синьо. Килимарството продължава да бъде основен поминък за чипровчани. Килимите се изработват от натурални продукти, като основа са им памук и вътък – вълна, като имат много дълъг живот, качеството и цветовете не се променят повече от 50 г. на всяка страна на килима.

Характерна особеност на региона са оброчните кръстове/оброци/. Тези символи са невероятно колоритна смес от различни духовни традиции/християнска, мюсюлманска и езическа/ и отразяват необходимостта на човек от божествена закрила и гаранция, че лошо няма да го сполети онзи, който отдаде почит пред светец, чрез измайсторяване на оброк или просто чрез участието му в жертвопренасянето на животно в определен ден от календара. Кръстовете са поставени на специални места със силна енергия  и навяват усещане за нечовешко присъствие, за божественото.

Приветливите хора са готови да посрещнат всеки гост, да го нагостят с традиционна чипровска кухня, да му разкажат своите истории, да го въведат в своя непокътнат романтичен свят и да го накарат да се чувства като в сън – без време, без граници – да го предизвикат да се върне в онзи цикличен идиличен свят, в който от камбаната на църквата разбираш колко е часът, слънцето ти напомня кога започва денят. От природата зависи препитанието на хората, бистрите води на река Огоста продължават да се плискат монотонно, попивайки като свидетел неизменно живота  на хората..Вятърът разказва своите легенди и се ослушва за нови. А Бог е толкова близо до земята, че е оставил следи на всеки хълм, по който е минал, белязвайки го с оброчен кръст. И е направил път, по който трябва да мине всеки един от нас…

I. Мястото на Чипровци в националната ни история

1.Католическата традиция в района на Чипровци е белязана с много символи и до днес. Това не са само символите на историческата съдба, в която тези земи са потънали, но и символите на един по-различен тип общество, с нови и гледащи в друга посока идеи, обърнати към Запада. Смята се също така, че именно Чипровци е районът, очертал началото на Българското възраждане (т.нар. “ранен български ренесанс”). Проникването на католичеството е така значимо за Чипровци и свързаните с него съседни селища, че се превръщат в истинско средище на цялото католическо движение в българските земи изобщо.

- връзките с Рим и с други католически средища

- възможността представителите на българското католическо движение да получат образование на Запад и да учат във висши католически учебни заведения

- създаването на една добре подготвена българска интелигенция

- липсата на различие в ценностите и разделение между католици и православни – всеобщото въодушевление за борба против чуждия владетел

Изготвянето на религиозния маршрут би трябвало да бъде основано именно върху опита на чипровското общество, свързан с католицизма, така може да се възобновят като традиции връзките с Други общества, свързани с католицизма и имащи сходна историческа реалност ( като Банат). По подобен начин може да се осъществи ритуал/традиция, който да напомня и отбелязва тези културни знаци от миналото свързани с католицизма. Така както се отбелязва празникът на католическата общност на 6-ти септември с банатските българи.

Културен маршрут в религиозен аспект:

Чипровци – църквата “Св.Санкта Мария”, 14в. – описание на католическите елементи в църквата, иконата на Св.Богородица с шест пръста…

с. Бели Мел

– църквата “Св. Троица”, 11-13в. ( най-вероятно построена върху останки от римски градеж), разрушена след погрома на Чипровското въстание. Тя е обявена за национален паметник на културата с местно значение. Култът към “Св. Богородица”, тя не е патрон на църквата, но в нея могат да се видят много нейни икони, което е характерно за католицизма. Открита е предиконова живопис при един от новите и ремонти зад олтара.

с. Челюстница

– църквата “Св. Параскева”

Много тамплиерски символи – кръст с цветя около него, череп с кости…

Около църквата са намерени части от човешки кости .

с. Горна Лука

– “Възнесение Христово”, в който ценни писания от 19в. гният в забрава и безразличие. Храмът е от 17в. и е първият построен по поречието на р. Огоста. Опожаряван е през турско владичество и след това със средства от народа отново е възстановяван. В храма е била поставена единствената в света икона на Тайната вечеря, като апостолите са единадесет – не е избран умишлено Юда.

Нашата идея е да се кооперираме с друга работна група от проекта и да осъществим съвместен културен маршрут, който би допринесъл за гъвкавостта му. В определянето на религиозния ни маршрут ние имаме за цел да възвърнем традициите на местното население и да съградим нещо успешно на базата на любопитната история на този регион. Въпреки силно атеистичните нагласи в посочените селища, заради мощното социалистическо влияние там, в района може да се усети духа на времето, разкривайки се пред нас поредните зелени площи, покрити с тамплиерски кръстове.

С настоящата работа искаме да популяризираме историческите факти относно католическото влияние по нашите земи. Тръгвайки от изграждането на нов тип аристокцрация и интелектуалци, признавани от Рим, до ролята на францисканските монаси. По-подробно ще обърнем внимание и на трансилванските и банатските български католици. Подложените на гонения католици от турците, кара голяма част от католическото население да потърси убежище отвъд Дунава – първи емигрират през зимата на 1688г. в Румънското княжество католиците от Чипровци – жителите на сринатия със земята град Чипровец и на съседните му села Копиловци, Железна и Клисура (софийският архиепископ Кнежевич). Към 1730г. общият брой на емигриралите католици в Румъния възлиза на около десет хиляди дущи. ( повече за създаването на българска община и католическа енория в Трансилвания). Трансилванските български католици запазват българското до края на миналия век ( в градовете Алба Юлия и Алвинц), а тези в Банат съществуват и до днес.

Във всички католически селища от 1625г. до разгрома на Чипровското въстание има училища, в които свещениците обучавали децата, а във францисканския манастир, наред с народно училище, функционира и семинария. Учебните помагала се печатат в Италия; духовното творчество по българските католически манастири добива сила (ръкописи, писани на латински, италиански или илирийски)…Ще се спрем повече и на благовприятната културна среда преди въстанието за развитието на католицизма, за дипломатическите отношения с Дубровник, Венеция и най-вече Рим.

Курсовата ни работа ще бъде развита на базата на опит за възобновяване на традициите залегнали в католическото минало на района. Затова ще се опитаме да осъществим контакт с проф. Градев и Николай Овчаров, за да ни разкажат повече за тях и да ни посъветват какво може да се направи.

Юлия и Симона

Юли, 2009г. Изготвил: Марта Митева Димитрова

1) с. Белимел

Белимел (или „Бели мел”) е село в Северозападна България, над него има старо Римско градище, руини от което могат да бъдат видяни и днес. Още по времето на траките северозападна България е била обитавана от племето трифали, което обяснява множеството открити древни предмети като накити или сечива.

Съборът на селото е в деня на празника Св. Дух. Но поради това, че Св. Дух винаги е в понеделник, съборът се провежда на предишния ден, в неделя.

По време на нашия вътрешен стаж „Култура на бъдещето” кметицата на селото Радка Димитрова ни показа забележителната църква „Св.Троица”:

Притворът е строен през XIX в., иконостасът е рисуван от Данаил Щиплията, има икони от Цаню Захариев – 1824 г. и поп Ганчо – 1816 г. Край църквата има лапидарии от надгробни камъни. Тамплиерските знаци в църквата (цветя и други орнаменти) и кръстове тип католически в двора говорят именно за характерния за района католицизъм през XVII в., който впоследствие е бил прогонван и отричан в епохата на социализма в България.

Място за отсядане:

Хотел Сухиндол (Село Белимел), http://belimel.hotget.net/,

Телефон/факс: 00359 (0)9552 333; 0887 223 854

*

2) с. Челюстница

Челюстница е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, Област Монтана.

Челюстница е разположен в южните склонове на Широка планина (част от Предбалкана), в община Чипровци, на около 23 километра от Монтана. Релефът е полупланински. На около 1 км от селото минава р. Огоста (или Огост), в чиято красива долина са най-плодородните земи на Челюстница. През селото протича р. Дичовица, която извира от местността Извор и се влива в Огоста. Характерни за пейзажа са така наречените от местните хора лиски и венци – варовикови скалисти местности и надвиснали над пропасти зъбери. В местността Джонкин дол са известни входовете на две пещери, които не са изследвани. В местността Предел има разработено находище на конгломерат. Почвите са бедни. Растителност: широколистни (дъб, габер, елша, скоруша) и иглолистни гори (бор). Отглеждат се лозя, овощни и зеленчукови градини, царевица, пшеница, картофи. В последните 10 години обработваемите площи силно са намалели. Животински свят: сърна, глиган, лисица, язовец, белка, костенурка и др.

Селският събор е всяка година в последната седмица на м. май. В миналото се е празнувал на две дати – Спасовден и Петковден, до края на 80-те години на ХХ в. се e отбелязвал само на Петковден (или в последната неделя на м. октомври), а от около 15-20 години – само в края на май.

Според преданията първото име на селото е от X в. – Чифлиница, когато е съществувала манастирската воденица, издържала Чипровския манастир. Легендата продължава с Чипровското въстание от 1688 г., когато в местността Балтин чукар при едно от трите сражения, в които хората от чипровския край са отстоявали независимостта си, са екзекутирани около 600 човека. Твърди се, че телата на жертвите са образували Балтин чукар. Там години по-късно са намирани детски главички, посечени от турския ятаган. Оттук идва сегашното име на селото – Челюстница. Има още едно предположение за старото име на селото – Челестница. “Балтин чукар” се състои от масивна скала и няма признак да е надгробна могила. Там наистина са клани българи от турците по време на Османското робство.

В село Челюстница има 6 обекта, обявени за паметници на културата:

Надгробна могила южно от селото;

Средновековна крепост в местността “Градище” 4 км. северно от селото;

Средновековно селище на 2 км южно от Челюстница;

Антична и средновековна крепост “Калето” на 2 км южно от селото;

Паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от село Челюстница, наречен Войнишки паметник и строен 1934-38 г.

Църквата “Св. Параскева”, строена през 1854 г. от едри каменни блокове. Известният в средата на ХIX в. археолог Борис Дякович, съобщава за два антични камъка с латински надписи, вградени от двете страни на църковната врата, които са от 233 г. и са издълбани върху гранит. Сега тази ценност е разбита, ограбена, потрошена. Кметицата на селото ни показа тази културно-историческа ценност и именно тя е подела кампания за реставрирането й.

*

3) с. Горна Лука

Село Горна Лука се намира в планински район в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, Област Монтана. Теренът, на който се установяват предци в селото, представлява лъка. Това е географско понятие. Такова място има също на три километра източно от селото. Там е заселено село Митровци. Географското разположение дава и името на селото – Горна Лъка. Лука е диалектна дума. В селския говор „ъ“ се изговаря „у“. Например „мъж“ се изговаря „муж“, „къде“ се изговаря „куде“ и т.н.

Кметът на селото г-н Стефан Стефанов ни показа местната стара католическа църква. Тази културно-историческа забележителност е в окаяно състояние – сградата всеки момент може да се събори, има разхвърляни християнки вестници от средата на ХХ век и евангелия, които са мръсни и разхвърляни по земята. Можем да следим и да се надяваме за качественото и скорошно осъществяване на проекта за реновирането на църквата, за който кметът говореше.

*

4) с. Превала

Село Превала е разположено в рядко населен планински район, в източната част на Салашко-Превалското понижение, съставляващо географската граница между северозападната част на Предбалкана и западния дял на Стара планина

Село Превала е разположено в най-високата част на долината на река Огоста, която извира от Язова планина. На около 12-13 км. северно от с. Превала се намира най-източната група на белоградчишките скали.

Десетилетия наред районът е бил затворена гранична зона и това е запазило природата му почти непокътната. Макар и в лошо състояние в с. Превала са запазени няколко стари къщи с оригинална архитектура типична за северозападния район на България, а също така и една автентична воденица (Дабината воденица), която е съхранена в работно състояние. Селската църква “Св. Възнесение Христово” е построена през 1857 г. от майстор Лука Радул. Иконите са от Никола Константинов.

До разгрома на Чипровското възстание срещу Църни връх, оттатък изворите на Огоста се е намирал Католически манастир, седалище на архиепископ. На север върху скалистия връх, който заради извора на върха, местното население нарича Посерко, се е намирала римска крепост в която съгласно иманярски легенди някога е имало “римска банка”. Най-вероятно в района са се намирали работилници за сечене на монети. В подножието на върха лежат останките на средновековен манастир. На североизток от селото се намира връх Градишки венец, където се намират разкопаните от иманяри останки на друга голяма римска крепост.

Кметицата г-жа Райна Живкова беше така любезна да ни покаже фермата за щрауси в селото и да ни запознае с интересни личности, които са като талисман на местността. Запознахме се с невероятен 70-годишен изключително активен, интелигентен и прогресивен човек, който в селото наричат Журнала – той е настоящ журналист, художник, отглеждащ диви прасета, пишещ за историята на селото, за родословното дърво на местните и който има най-различни планове за развитие на Превала, един от които е да прокара интернет в района.

Баба Дана пък ни запозна с местния турлашки диалект, песни и забавни истории.

Легендата за Каменните кули на Стовци:

Близо до Тодорини кукли се намират и прочутите каменни кули Стовци. Те стоят като стожер, около който се върти пъстър свят: пасат стада, димят къщи, чуват се провиквания на хора, боричкат се деца.

Имало някога в тая планина хубав млад овчар – Ваклин се казвал. Имал отбрани сто овце и любим овен Китан – с навити рога, украсявани всеки ден с червени ябълки, а на врата си носел позлатен звънец, чиято медена песен се чувала надалеч. Овенът бил другар и разговорка на самотния овчар, който го научил на различни лудории.

В планината живеела русокоса мома хубавица – Русанка. Косата ѝ била като тънко източена коприна, очите ѝ като чисти планински езера, като тънка тополка била снагата ѝ. Смеела се високо и звънко, сякаш пеела камбанка.

Пасла Русанка бащиното си стадо из планината, катерела се като коза по стръмните урви, пеела и огласяла цялата околност. Често се срещали с Ваклин и прекарвали в дълги разговори. Залюбили се. И веднъж палавата Русанка попитала своя овчар:

- Ваклине, обичаш ли ме?

- Луд съм по тебе – отговорил той.

- Не вярвам чак толкоз да лудееш – засмяла се предизвикателно девойката. – С какво ще ми докажеш обичта си?

- Готов съм и живота си да дам за тебе – бързо отговорил той.

- Защо си ми мъртъв? – засмяла се Русанка. – По-добре изкачи стадото си на Трите чуки. Щом те видя, че си там, сама ще дойда и ще ти пристана.

- Па нали знаеш, че там от памтивека никой не се е изкачвал?

- Като не се е изкачвал досега, все така ли ще бъде? – пак попитала дяволитата Русанка. – Като искаш да се ожениш за мен, трябва всичко да можеш и от нищо да не се боиш. За треперко и страхливец няма да зачерням живота си.

Помрачнял Ваклин, но нищо не казал. От тоя ден мислел непрестанно как да склони Русанка да се откаже от желанието си. А пред нея дума не смеел да отрони – боял се да не му се надсмее, да не го подиграе като страхливец. Започнал да изоставя стадото си и да дири път, по който да се изкачи на Трите чуки. И най-сетне открил такъв път и успял не само да се изкачи, но завел и стадото си там. А на върха имало чудна зелена поляна, ненагазвана дори от самодивски крак. Разпуснал стадото по ливадата и то лакомо захрупкало сочната трева.

Отпуснало се сърцето на Ваклин, зарадвал се. Сега и Русанка ще дойде при него и целият тоя недостъпен досега планински свят ще бъде негов. Седнал на края на скалата, извадил кавала си и засвирил. Свирел така, както никога дотогава не бил свирил – кавалът сякаш плачел от радост. Свирнята се носела из околността, догонвала хубавата и палава Русанка.

Бързо се напасло стадото и вдигнало глава. Млъкнали медените звънци. И в тоя миг на овена дошла дива шега – както и друг път се шегувал. Изсилил се, блъснал в гърба унесения в свирнята овчар и двамата полетели към огромната зейнала пропаст. След него като обезумели се хвърлили и стоте охранени овце… Оттогава Трите чуки ги наричат Стовци…

* * *

Градове, села, квартали и курорти в община Чипровци, Област Монтана, Северозападен регион на България:

Село Белимел, Село Челюстница, Град Чипровци, Село Горна Ковачица, Село Горна Лука, Село Железна, Село Мартиново, Село Митровци, Село Превала, Село Равна

* * *