Работейки в ателието си на 22 – четвъртък, внезапно бях изваден от „творческия си унес“ от стройно и мощно звучене на бензинови резачки.С дълго невярващи очи най – накрая реализирах факта, че добре екипирана група хора облечени в черно методично изрязват красивата група тополи ,на която до този ден се радваха очите ми през прозорците на ателието .

Почувствах се почти участник от Властелина на пръстените във владениятя на Саруман.

Напуснах огорчен ателието и на другия ден, сигурен ,че няма да мога да работя, се отправих към „Московска – 33 с надежда

да ми бъде обяснен този варварски акт. Там служителката от приемната ме изпрати при секретарката на заместник кмета , която на свой ред ме изпрати при „ Зелена система“ , които ме върнаха на Московска 33 при пресцентъра, тъй като не можели да дават „поверителна информация“ за рязането на дървета.Почувствах се почти като участник в шпионски филм.

В пресцентъра на Московска една любезна госпожа взе телефона ми и ме уведоми, че ще ми се обади за да ми каже за какво става дума. Следващата ми дестинация беше община Лозенец където ми казаха, че еколозите приемат вторник и четвъртък.За да не занимавам излишно читателите с разследването си ще обобщя, че в крайна сметка изсичането на десетте тополи в двора на училището на ул.“ Русалийски проход“ е било предписано със заповед от „еколога“ на община Лозенец – Румяна Митева и одобрено от шефа на „Зелена система“ – Ралица Маджарова от съображение за сигурност за безопасността на децата от евентуално падане на изсъхнали клони или не дай Боже цяло дърво.

Всичко това звучи много добре и много хуманно. Остава факта , че от моите прозорци аз вече нямам красивата гледка

на редицата тополи а едно опоскана и жалка картина.

Запитах се, тъй като тополите не бяха стари и изгнили, не беше ли по разумно да се предпише едно частично подкастряне на изсъхналите клони, и ако е необходимо отрязване на някои дървета до определена височина като по този начин бъде обезопасено пространството около тях.

Но този подход изисква повече време, внимание и може би личното присъствие на „еколога“ Р. Митева по време на работата. За да не си губи излишно времето госпожа Митева е предписала „ премахването „ на дърветата и спокойно е заминала в отпуска като е оставила всичко в ръцете на секачите.

Тук вече идва въпроса за същинската роля на хора от рода на „еколога“ Митева и шефа на „Зелена система“ – Р. Маджарова.

Доколкото разбрах подобна практика на изсичане на дървета в училищни дворове е била прилагана на няколко пъти в столични училища. Явно упълномощените от обществото и държавата лица с лека и небрежна ръка и благовидни предлози всъщност ни лишават от малкото положителни страни в градската ни среда..Може би несъзнателно но много резултатно те помагат за превръщането на нашата столица в гето.

В момента поради нестихващите протести най-накрая се заговори за доверието на обществото и отделния гражданин в държавата и нейните институции. Какво мога аз след този случай да си помисля за общинските служители и организацията „Зелена система“. Попитаха ли те хората ,които живеят наоколо какво е становището им за това изсичане. Съобразиха ли се с елементарните критерии за една градска среда като чист въздух, влага на атмосферата и най – накрая просто красота. Красотата на тези тополи беше една от причините да избера това помещение като място за моята работа. Всеизвестно е , че навсякъде по света цената и достойнствата на всеки имот зависят от гледката , която се разкрива през прозорците на имота. В случая упълномощените госпожи „еколожки“ снижиха осезаемо моя жизнен стандарт, но аз съм сигурен , че мисли от този род не помрачават отрудените глави на въпросните държавни служителки. Нали те редовно получават заплатите си , имат своите отпуски и социални осигуровки а пък ние си плащаме общинските данъци. От тук нататък те са си изпълнили дълга пред обществото.Какво да направим ние „обикновенните“ граждани на тази държава.Да пием още една студена вода и да се любуваме на опоскания пейзаж, който да ни напомня , че при евентуална война би било несравнимо по зле.

Емил Вълев

Емил Вълев е български художник и музикант, известен и като един от съоснователите на ню-уейв групата “Виолетов генерал”.

След като той се объна към мен с молба за съдействие, се опитахме заедно да участваме в репортаж по ТВ7. Участието ми в тв 7 беше много странно – някой се обади на репортерката и тя избяга на средата на репортажа – буквално. Аз не можах да кажа и една дума. Разбрахме само, че от 2011 в Столична община имали административно решение да изсекат абсолютно всички тополи в София, щото били “опасни дървета”. Но секат не само високите канадски черни тополи, но и българските бели и сиви, които са си част от естествения пейзаж и екосистеми на София и Софийско. Всеки опит да попитам районната общинска “еколожка” от Лозенец защо се прави това, къде отива дървесината, какви дървета ще се засядат на мястото на тополите и има ли случай на пострадал от топола в София, беше прекъсван с крясъци от нейна страна – държеше се като долнопробен казармен старшина. В двора на моето училище 22-ро, където учи сега малката ми дъщеря Яна, миналата година изсякоха разкошните бели и сиви тополи, които правеха буфера между училището и булевард Пенчо Славейков и сред които съм прекарал детството и ученичеството си. Засадиха високопланински иглолистни дръвчета от Девин като рекламна кампания на вода Девин?!!!?? Столичната районна “еколожка” на въпроса ми какви дървета ще засаждат на мястото на изсечените, ми отговори “гинко билоба”, при това с голяма гордост. Могат да пробват и с палми в саксии или направо да сложат пластмасови палми като в Балчик. Ей тва се казва екология по общинарски в София. 

През март 1992 си мислих, че се уволнявам от казармата и ме чака цивилизацията, а то какво се оказа – още ни управляват старшини и фуражки и ни третират не като човешки същества, а като редници. Ако това важи и за правителствата, то още повече се отнася за столичната администрация. А докато не разберем, че промяната се почва от локалното и трябва да я почнем от собствената си градинка и от собствената си община, и от собственото си училище, промяната ще си остане не повече от химера.

Петър Канев