Monthly Archives: October 2013

Петър Канев: Корени на алтернативната култура

«Един друг свят е възможен» («Another World Is Possible »; « Il y a un autre monde ») е мотото на Световния социален форум в Порто Алегре, един от важните глобални комуникационни и координационни центрове на алтернативната култура в зората на ХХІ век1. Игнасио Рамоне избира това мото на движението за алтернативна глобализация, известно като алтерглобализъм, от стиховете на големия френски поет сюррреалист Пол Елюар: «Il y a un autre monde mais il est dans celui-ci.» Това поетично сюрреално кредо на алтернативния на Световния икономечески форум (WEF) Световен социален форум (WSF) не е избрано произволно. То разкрива съществевянето на един алтернативен свят на алтернативна Модерност с алтернативна култура, която не е утопия, разположена в съмнително «златните векове» на Античността и Средновековието назад в миналото или като бленуван проект в някакво хипотетично «светло бъдеще», а я сочи като жива реалност, която се намира и въздейства тук и сега – не само като възможност, но и като констатация за съществуването на един друг свят на глобалната модерност в собственото ни обкръжение и в собственото ни време, разкрит ни от Умберто Еко в по-късните му романи, особено в „Тайнственият пламък на кралица Йолана“. В този роман алтернативната култура не е utopia (не-място), тя е ситуирана не извън съществуващия в момента свят, а именно вътре в него. Тя не е и само едно място – топос, а е и много места – топоси и време-място -хронотоп, защото е осезаемо присъствие на многообразние от алтернативни култури вътре в света на унифицираното културно статукво на тотална и глобална хегемония на технократския Запад.

Защото още със самото си зараждане европейската модерност се разделя на две различни модерности, две различни парадигми, два различни свята: две едновременно съществевящи европейски култури, които условно могат да се нарекат технократска и хуманистична, ориентирани съответно към два различни ценностни принципа – принципът на свръх-центарилзирано грандоманско господството, на параноята, обсесията и фобията и принципът на philia anthropophilia, човеколюбие и произтичащите от него – родолюбие, жизенлюбие, природолюбие, любознание, любомъдрост и просветителство, както и на всички останали форми на philia – на любие – на любителско отношение към света, в който живеем (eco-philia). Алтернативната култура е любителска култура, култура на любителите.

Тази алтернативната култура на европейската Модерност не е от днес и дори не е от вчера – тя периодично заявява своето присъствие и своята еманципация поне от 1968 г. до ден днешен, но всъщност не е от днешния ден, а има дълбоки корени. Групата на сюрреалистите например е ярък изблик на алтернативна култура в Европа между двете световни войни, но тя има цяла плеяда от свои предшественици и вдъхновители, които са съвсем ясно заявени, както в манифестите, така и в посланията на произведенията на тези творци – представители на Просвещението като Сад и Хегел, прокълнати поети като Рембо и Лотреамон, философи-практици като Фройд и Бергсон, Ницше и Мракс, физици и математици като Айнщайн и Хайзенберг и разбира се, преки учители и вдъхновители от по-възрастните им съвременници като Пикасо и като кръстника на движението Аполинер, на когото дължим и самия термин сюрреалност. (BEHAR\CARASSOU, 1983: 20-32) В картината си «Au Rendez-vous des amis» (1922) художникът Макс Ернст изробразява като част от групата на сюрреалистите също и Достоевски и Рафаело.2 Към вдъхновението от тези предшественици-прародители и еталони на алтернативаната култура на ХХ век трябва да добавим и пиетета на сюрреалистите към някои от превърналите се в архетипчни творци-символи на Европейската култура като Данте, Гоя, Веласкес, и монолитната фигура на Виктор Юго, с която започва книгата «Надя» на Андре Бретон. (BRETON, 1988: 7-9). Самият Юго определя един от най-безспорните вдъхновители на сюрреализма Артюр Рембо като «Шекспир-дете». Ироничният и саркастичен към почти всичко Рембо пък твърди, че «Клетниците» на Юго не е роман, а велика поема. Самият Юго като млад се вдъхновява от творчеството и идеите на немските рамонтици – организира литературни четения на Е.Т.А. Хофман. Романтизмът ни е завещал и множество архетипични образи на двете лица на Модерността – от една страна «лицето на войната“ и хегемонията, свързано с лицето на технокрацията и на капиталистическата индустриализация, а от другата – лицето на «малкия човек“, на просвещението и неизкоренимото свободолюбие и волност на човешката личност, на полета на човешкото въображение и творчество, на призванието на вродения «категоричен нарвствен императив“, който става основа на нравствения бунт на пробуденото еманципирано човешко същество. У Хофман тези две лица на модерното се откриват в образите на «Цахес, наречен Цинобър» и на бедния студент Балтазар. В шедьовърът «Студеното сърце» («Das kalte Herz») на Вилхелм Хауф ги откриваме в образите на «Михел Холандеца» и на въглищаря Петер. У Стивнъсън ги откриваме като двуликия Янус в образите на мистър Хайд и докор Джекил, а у Мери Шели в пагубния стремеж към безсмъртие на доктор Франкенщайн и в трагичната съдба на неговата годеница. И тъй като романтизмът и Просвещението не са строго отграничени културни явления, а се преливат едно в друго е добре да добавим и още няколко архетипични за раждането на европейските модерности живи символни образа – Мефистофел и Фауст на Гьоте (Гьоте е един от много малкото вдъхновители на Фройд, наред с Шекспир, Леонардо и Платон) и лилипутите и Гъливер на Суифт, Салиери и Моцарт в «Малки трагедии» на Пушкин, « Капитан Немо » на Жул Верн. Едни от най-ярките и актуални до днес символни образи на модерността си остават обаче в романа-поема «Клетниците» на самия Юго. Лицата на Анжолрас, на Мариус, на дядо Мабьоф, на Гаврош и на другите малки герои от малката биракада не само че не губят своята съвременност, а сякаш стават все по-актуални и по-съвременни в зората на глобализирания хипер-модерен ХХІ век. За съжаление лицата на страданието като Фантин и Козет и лицата на измамниците и престъпниците като семейство Тернардие – също. «Клетниците» ни оставиха и едни от най-точните архетипични образи на двете лица на Модерността в непримиримата опозиция между статуквото на милитаризма, господството, бюрокрацията и войната и «малкия човек»3 с неговата любов към свободата и към ближните, който може да се впише в съществуващата система единствено чрез измама – Жавер и Жан Валжан. Инспектор Жавер е съвършения образ на статуквото, а Валжан – на алтернативната модерна култура на свободолюбието и човеколюбието, непризната официално, невидима и криеща се, съществуваща на ръба или извън законите на самото статукво. Именно сред тази плеяда от творци и превръналите се в архетипчни за Модерността техни творения се нареждат и романите на Умберто Еко, особено първия му легендарен роман « Името на розата » и неговите герои Адсон, Хорхе и Уилям от Баскервил.

Ключовите думи, които изразяват най-точно тази алтернативна култура на европейската модерност са «свобода», «въображение», «творческа себеизява», «личностна уникалност», «изобретателност», «достойнство», «справедливост», «бунт», «луда любов», «човеколюбие», «съчувствие», «съзнание», «просвещение», «многообразие», «устойчивост», «качество на живот», «душевност», «духовност» (animus и anima), и, ако префразираме Имануел Кант – безусловна нравствена повеля и преклонение пред възвишеното и непознаваемото. Тази алтернативна култура не е «немодерна», «антимодерна» или «постмодерна» – тя е една друга парадигма за самата Модерност, възникнала едновременно с официалната, но не в средата на имперски хегемонии и монополи, на безчовечни войни, финасови измами и поточни линии, на политически интриги и йерархично-централизирана бюрокрация, а в лоното на културните движения на Ренесанса и на Просвещението и на наследниците им – на европейския хуманизъм изобщо и особено на парадоксалния (сюрреален) европейски хуманизъм като този на Бакунин и на Юго, на Толстой и на Достоевски, на Хагард и на Жул Верн, на Толкин и на Хърбърт Уелс, на Фройд и на Юнг, на Камю и на Бретон и Лакан, на Чаплин и на Буньоел, на Висоцки, на Жак Брел и на Джон Ленън, на Тарковски и на «Пинк Флойд», на Франкфурдската школа и на феминисткото, пацифисткото, екологичното и алтерглобалисткото движение, а в зората на новото хилядолетие нейни носители продължават да са ярки и оспорвани творци като Том Тюквер и братята Уашовски, като Ману Чао и Еди Ведър, като Джоан Ролинг и Умберто Еко.

1Manifeste de Porto Alegre: http://local.attac.org/13/aix/spip.php?article419 ; Larzak 2003: http://www.monde-solidaire.org/larzac-2003/ ; Geoffrey Pleyers, Brève histoire du mouvement altermondialiste : http://www.laviedesidees.fr/Breve-histoire-du-mouvement.html ; WSF Official site: http://www.fsm2013.org/en ; WSF India: http://www.wsfindia.org/ ; WSF TV: http://www.wsftv.net/ ; «Another World Is Possible»: http://www.globalresearch.ca/the-anti-globalization-movement-and-the-world-social-forum-another-world-is-possible/5335181 ;

3Повече от век по-късно класикът на екологичната философия Е. Ф. Шумахер в знаменитата си книга «Малкото е красиво» аргументира това алтернативно оценностяване на малкото като човешко, човечно, етическо и красиво в противовес на етическата и естетическа горозота, безудшие и безчовечност на грандоманията и гигантизма на индустриалната модерност. Както често отбелязва и Фройд обаче изкуството винаги изпреварва научната мисъл поне с век. Най-публичното и популярно оценностяване на алтернативната етика-естетика на малкия човек дължим на знаменития «малък човек» на Чарли Чаплин.

Нова генерация: Алтернативната култура в България

ПРОГРАМА – ВИДЕО-ХРОНИКА:

БЛОК 1

Вход А: „Малко, но не съвсем“ – Новата генерация и цветята от края на 80-те

“Защо вървиш по чуждите следи

и не сънуваш твоят сън дори,

и защо сам си скрил мечтите си.

За теб и мен, за всеки един от нас,

до края на дните си ще пея аз.

и с меч в ръка убий сам своята самота.”

Димитър Воев, “Вход Б” – 1987 г.

Миниизображение15,00 – 15,10 – Интермедия – авторски фотографии на Нели Недева – Воева (Фондация “Димитър Воев – Нова Генерация”) и интервю с Димитър Воев, с  ”Нова генерация”, с Галя Маджарова и с фен-клуб “Нова генерация” на дарк-парти в Русе (1991 г.) -

съдържа

1. Репортаж от Дарк уейв Парти Dark Wave Party на Нова генерация в град Русе, България през 1991 с участието на Димитър Воев, Симеон Воев, Пенчо Попов-Чугра и Галя Маджарова

2. „Другата култура в България: Какво е да си член на фен-клуб Нова генерация“: Мариела Христова (Нови Искър) (Фен клуб „Нова генерация”)

МиниизображениеЦЯЛОТО СЪБИТИЕ ТУК: Проследете ТОЧНО ТУК препратката с пълния заснет стрийминг на събитието, за който специално благодарим на Фен-клуб “Нова генерация”, на “Проект Димитър Воев”, на Адам Аврамов и на Ивайло Демидов, които го осъществиха и ни го предоставиха.

Миниизображение15,10 – 15,20 – Откриване на събитието - гл. ас. д-р Петър Канев (Секция Антропологически изследвания към ИИОЗ при БАН, координатор на Образователна мрежа Място за бъдеще и СГС-Щастливеца) и Галина Лачева (инициатор на поредица възпоминателни събития за Димитър Воев „Улица Нов живот“)

Миниизображение15,15 – 15,30 – „Официална и контра-култура от 80-те” - Пенчо Попов-Чугра и Георги Маринов-Геша (Воцек и Чугра)

- от “Соня и сала”, “Сватба и коледа” през “Бергология”  до операта “Гладна Европа” лети едно каканарче…

Миниизображение“Официална и контра-култура от 80-те”Симеон Воев (Нова генерация)

Мони Воев разказва за творчеството, музиката, личността на Митко Воев, за естествеността, с която всичко се случило иза осъзнаването какво е било, което идва по-късно

Миниизображение15,30 – 15,40 – „Еко-рок фест Спасете Русе“Петър Миланов (журналист, Фондация Димитър Воев – Нова генерация“)

Пепи Миланов разказва за чудесата, които може да осъществи живата култура или как се осъществява алтернативен международен рок-фестивал за седмица

МиниизображениеВасил Гюров (Ревю): Калето – началото 1985-1990. Официална и контра-култура от 80-те“ – и още

за борбите за еманципация на творците и гражданското общество в борба  за правото на авторите да творят и да разпространяват творчеството си в борба с големите корпорации -

Миниизображение15,40 – 15,50 - “Социалното лицемерие на политическите системи и концепцията Нова генерация. Изкуството отвъд и вътре срещу политиката.”

- Силвия Чалъкова (философ, любител  на Нова генерация, град Бургас)

Миниизображение17,05 – 17,10 – “Да откриеш Димитър Воев през 2012 година“ – Васил Василев (Варна) и Василка Ганева (Ямбол), студенти от специалност Културология и водещи на дискусията (Катедра История и теория на културата към ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“)

17,10 – 17,20 – Кафе пауза

БЛОК 2
Вход Б: Между гърдите ни пише „УЛИЦА НОВ ЖИВОТ“ – продължителите на алтернативната култура, свързана с Димитър Воев – Най-новата нова генерация в България

„Ръцете си подайте всички !

Коленичили, прави, вървящи,

плачещи, истински, летящи.

Всички заедно да направим

един Голям,

който да влезе в културния храм.”

Димитър Воев, “Нова генерация завинаги” – 1987 г.

МиниизображениеЗа явлението Воев през погледа на втората нова генерация и като основание за фестивал „УЛИЦА НОВ ЖИВОТ“ - Галина Лачева (организатор на фестивал „УЛИЦА НОВ ЖИВОТ“), Владимер Царчински (организатор на събития, културологводещи на блок 2 на дискусията).

Миниизображение17,35 – 17, 55- „Другата култура в България: Какво е да си член на фен-клуб Нова генерация“: Мариела Христова (Нови Искър), Галя Маджарова – Тапай (Родъръм, Великобритания), Веселин Тенев (Айова сити, САЩ) (Фенклуб „Нова генерациия“)

* * *

17,55 – 18,15 – „Новата нова генерация“ : Стефан Иванов и Калоян Праматаров (млади поети),

Първият концерт на петата симфония на Бетовен скандализирал публиката и я накарал да напусне залата – тъдъдън. Първия хепънинг на дадаистите завършил с побой и твроците осъмнали арестувани. Няма алтернативна култура, която да е приятно-успиваща и в която да няма скандал, провокация и дълбоко смущение и събуждане на публиката.

Миниизображение

Тест за автентичността на събитието беше иглата, който забиха в публиката “Жълти стъкла” - Адам Аврамов (рок-поет и музикант от Варна) и Даниела Урумова (Жълти стъкла) – думите им забиха стъклата си и събудиха душите на публиката и участниците.Благодарим на Адам Аврамов за предоставения клип.

 - “Език и неконформизъм в изкуството” “ : доц. д-р Валери Личев (Секция Антропологически изследвания към ИИОЗ при БАН)

*

* * *

-

Литературният живот като Радост Николаевасоциален живот” - Радост Николаева (издател на книгата “Поздрави от мен боговете” на Димитър Воев, Фондация “Димитър Воев – Нова генерация”)

Миниизображение 18,50 -„Отвъд смъртта – отвъд поезията. Защо не може да се анализира поезията на Димитър Воев: Един друг свят е възможен, но той е вътре в този свят (Пол Елюар): Култура вътре в културата или за невидимата България “ - гл. ас. д-р Петър Канев (Секция Антропологически изследвания към ИИОЗ при БАН, Образователна мрежа Място за бъдеще и гражданско сдружение “Щастливеца”)

Миниизображение18,50 – 19,10 – Дискусия

19,10 – 19,25– Заключителни думи :Емил Братанов (водещ на предаването “Музикална кутия”) – популярнимузикални и рок-журналисти

19,25– 19,30– Заключителни думи на водещите и организаторите

Миниизображение19,30 – 19,40 - Заключителни думи : «Цветя от края на 80-те или Значението на автентичния човек“:  Румен Янев (Off Road Radio – водещ на предаването „Хляб и мармалад“)

19,40 – Интремедия – видео-микс с кадри от концерти и събития и къвърверсии и песни в памет на Димитър Воев

ЦЯЛОТО СЪБИТИЕ ТУК: Проследете ТОЧНО ТУК препратката с пълния заснет стрийминг на събитието, за който специално благодарим на Фен-клуб “Нова генерация”, на “Проект Димитър Воев”, на Адам Аврамов и на Ивайло Демидов, които го осъществиха и ни го предоставиха.

БЛОК 3 : Вход В:
„Отрова нямат те – ела и не се плаши“

19,40 – – На чаша вино в памет на Димитър Воев,

свободни разговори и запознанства и още музика – може и на живо…

* * *

“Аз съм пеперудата

на тази дъска,

забодени с другите

сме част от колекция.

Карфиците бляскави

бяха наши мечти,

но само свободни от тях

отново ще летим”

Димитър Воев

* * *

Събитието се осъществява от

Фондация “Димитър Воев – Нова генерация”

със съдействието на

СГС-Щастливеца

и на образователен център “Място за бъдеще”

и с участието на изследователи от Секция “Антропологически изследвания” на ИИОЗ при БАН

с помощта на
Фенклуб “Нова генерация”,
Катедра История и теория на културата в СУ “Св. Климент Охридски”
Сдружение за алтернативна култура “Дарк френдс”

* * *

Снимки от събитието във Фейсбук ТУК:

Заснемане на цял екран 17.12.2012 г. 020605

* * *

* * *

* * *

ПО ТАЗИ ТЕМА ВИЖТЕ ОЩЕ:

Еко рок фестивал “Спасете Русе” 21 години по-късно:

Един ден преди дългоочаквания край на света ще си припомним и за “Спасете Русе”, единствения еко-рок фестивал в България, иницииран от Димитър Воев преди 21 години.

Румен Янев – за българския алтернативен рок от 80те

Видео записът съдържа: Българският рок от 80-те и началото на 90-те: Заключителни думи : Румен Янев (Off Road Radio — водещ на предаването „Хляб и мармалад”)

ОТКРИТ СЕМИНАР И СВОБОДНА ДИСКУСИЯ: НОВА ГЕНЕРАЦИЯ: АЛТЕРНАТИВНАТА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ
В ПАМЕТ НА ДИМИТЪР ВОЕВ (1965 – 1992) част 3

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

в

СУ “Св. Климент Охридски”, Ректорат, Зала 2

* * *

ВРЕМЕ:
1 декември (събота)
от 15,00 до 21,00 часа.
МЯСТО:

СУ “Св. Климент Охридски”, Ректорат,

Зала 2

(известна и като аудитория 235,

влиза се от двора)

Събитието се осъществява от

Фондация “Димитър Воев – Нова генерация”

със съдействието на

СГС-Щастливеца

и на образователен център “Място за бъдеще”

и с участието на изследователи от Секция “Антропологически изследвания” на ИИОЗ при БАН

с помощта на
Фенклуб “Нова генерация”,
Катедра История и теория на културата в СУ “Св. Климент Охридски”
Сдружение за алтернативна култура “Дарк френдс”

* * *

 

Емил Братанов – Спомен за Димитър Воев

Емил Братанов (водещ на предаването “Музикална кутия”) – популярнимузикални и рок-журналисти

- Спомен за Димитър Воев

ОТКРИТ СЕМИНАР И СВОБОДНА ДИСКУСИЯ: НОВА ГЕНЕРАЦИЯ: АЛТЕРНАТИВНАТА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ
В ПАМЕТ НА ДИМИТЪР ВОЕВ (1965 – 1992) част 3

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

в

СУ “Св. Климент Охридски”, Ректорат, Зала 2

* * *

ВРЕМЕ:
1 декември (събота)
от 15,00 до 21,00 часа.
МЯСТО:

СУ “Св. Климент Охридски”, Ректорат,

Зала 2

(известна и като аудитория 235,

влиза се от двора)

Събитието се осъществява от

Фондация “Димитър Воев – Нова генерация”

със съдействието на

СГС-Щастливеца

и на образователен център “Място за бъдеще”

и с участието на изследователи от Секция “Антропологически изследвания” на ИИОЗ при БАН

с помощта на
Фенклуб “Нова генерация”,
Катедра История и теория на културата в СУ “Св. Климент Охридски”
Сдружение за алтернативна култура “Дарк френдс”

 

 

Петър Канев: Димитър Воев – Алтернативна Поезия и култура

„Отвъд смъртта – отвъд поезията. Защо не може да се анализира поезията на Димитър Воев: Един друг свят е възможен, но той е вътре в този свят (Пол Елюар): Култура вътре в културата или за невидимата България “ “ - гл. ас. д-р Петър Канев

Публична лекция на гл. ас. д-р Петър Канев: “Димитър Воев: Органична поезия,

В рамките на дискусията на Образователна мрежа Място за бъдеще “Природота чука на моята врата – в памет на Димитър Воев” на Сдружение Щастливеца, Фондация Димитър Воев – Нова генерация, в Червената къща 20 декември 2012

* * *

ВИЖТЕ ОЩЕ:

негативната естетика и алтернативната култура в България”

ТУК вижте целия ОТКРИТ СЕМИНАР И СВОБОДНА ДИСКУСИЯ: НОВА ГЕНЕРАЦИЯ: АЛТЕРНАТИВНАТА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ
В ПАМЕТ НА ДИМИТЪР ВОЕВ (1965 – 1992) част 3

в

СУ “Св. Климент Охридски”, Ректорат, Зала 2

* * *

ВИЖ ОЩЕ:

Миниизображение15,10 – 15,20 – Откриване на събитието - гл. ас. д-р Петър Канев(Секция Антропологически изследвания към ИИОЗ при БАН, координатор на Образователна мрежа Място за бъдеще и СГС-Щастливеца) и Галина Лачева (инициатор на поредица възпоминателни събития за Димитър Воев „Улица Нов живот“)

МиниизображениеД-р Петър Канев (СГС-Щастливеца и Секция Антропологически изследвания към ИИОЗ при БАН) се включи с уводни думи за природата в творчеството на Димитър Воев и за още нещо: “Природата чука на моята врата: Димитър Воев – личностна, творческа, поетична, културна, социална и гражданска органичност

Цялата статия вижте в блога на Петър Канев

ТУК:

П. Канев: “Отвъд смъртта”: творчеството нa Димитър Воев

Събитието се осъществява от

Фондация “Димитър Воев – Нова генерация”

със съдействието на

СГС-Щастливеца

и на образователен център “Място за бъдеще”

и с участието на изследователи от Секция “Антропологически изследвания” на ИИОЗ при БАН

с помощта на
Фенклуб “Нова генерация”,
Катедра История и теория на културата в СУ “Св. Климент Охридски”
Сдружение за алтернативна култура “Дарк френдс”

* * *

ПО ТАЗИ ТЕМА ВИЖТЕ ОЩЕ:

Еко рок фестивал “Спасете Русе” 21 години по-късно:

Един ден преди дългоочаквания край на света ще си припомним и за “Спасете Русе”, единствения еко-рок фестивал в България, иницииран от Димитър Воев преди 21 години.

и

МиниизображениеАвторски материали на Нели Недева – Воева (Фондация “Димитър Воев – Нова Генерация”) и интервю с Димитър Воев, с  ”Нова генерация”, с Галя Маджароваи с фен-клуб “Нова генерация” на дарк-парти в Русе (1991 г.) -

и

МиниизображениеЦЯЛОТО СЪБИТИЕ ТУК: ПроследетеТОЧНО ТУК препратката с пълния заснет стрийминг на събитието, за който специално благодарим на Фен-клуб “Нова генерация”, на “Проект Димитър Воев”, на Адам Аврамов и на Ивайло Демидов, които го осъществиха и ни го предоставиха.

Нова генерация: Алтернативната култура в България

* * *

* * *