Monthly Archives: November 2013

Радосвета Кръстанова – Моето Място за бъдеще (Есе)

Моето място

Блян за Място за бъдеще

Радосвета Кръстанова:

Често споря с приятели, студенти и колеги за смисъла на това да бъдеш активен в България. Разговорът – емоционален, скептичен или излъчващ умилително снизхождение от страна на събеседниците ми – неизменно стига до едно и също:

Ние, българите, сме калпав народ, най-ощетеният на Балканите, държавата ни е най-неуредената от всички възможни, природата ни – най-лошо опазвана, пътищата – с най-много дупки, инфраструктурата и културата – под всякаква критика, образованието – допотопно, политиците ни – най-безхаберни и корумпирани, и прочие, и прочие. Нашите сънародници са неграмотни, некултурни, затънали са в чалга; освен това са неинициативни, немотивирани и некомпетентни.

Наскоро обаче проведох ето такъв разговор с две мои студентки. Те се жалеха от простотията из България и се питаха досущ като Алеко „Швейцария или…?“ Когато ги запитах дали и те не са част от картинката, те горещо заспориха – родителите им били други, случили били на роднини, учители, приятели, родили се в среда, пръкнали се с генетично заложени таланти. Запитах ги дали негативните им наблюдения се отнасят и до моя милост. „В никакъв случай, как можете да си го помислите.“ А за моите родители? – Очевидно също не, нали до голяма степен те са ме създали такава, каквато съм. Започнах да разширявам кръга на заподозрените – назовах други колеги, преподаватели, студенти, близки на моите студентки – и тук отговорът беше същият: „Да, ама ние не говорим за тези, те са от онези, ДРУГИТЕ. Вие знаете за какво говорим, не се правете, че не разбирате.“

Излиза, че когато опрем до конкретика, разговорът затъва в шизофрения – тези констатации се отнасят за ДРУГИТЕ, но не и за мен, моите родители, моите приятели.

А това е така, защото…

Българинът като индивид е единица мярка за интелигентност, съобразителност и оправност, за успех и гъвкавост, но само когато се озове в чужда, добре организирана, стандартизирана и цивилизована среда…

Изводите се налагат от само себе си – аз съм кадърен и надарен, проблемът е или в системата, или в ДРУГИТЕ. Пътят към спасение е бягството – бягство навън, в чужбина; или навътре – в себе си, във все по-тесния приятелски кръг.

Мечтите ни са изчерпват със същото – мечтаем как да се спасим от българската действителност, а не как да живеем по-добре в нея. Защото за да живеем добре в нея, трябва да работим заедно с ДРУГИТЕ, а за да работим с тях, трябва да имаме собствен, но споделен проект за бъдеще…

МЕЖДУВРЕМЕННО…

Един българин от Сливен, председател на местно сдружение, успява експертно да докаже, че водата, която тече в канализацията на града, е непитейна, защото е ръждива, и следователно – неползваема, и да заведе дело срещу съответното ВИК за дискриминация над населението.

Няколко млади хора, влюбени в магията на Иракли, успяха с подръчни средства, много ентусиазъм и денонощен къртовски труд (за последното едва ли мнозина си дават сметка) да превърнат местността в легенда, действията си – в национално движение, а кампанията „Да спасим Иракли“ – в един от малкото ярки и разпознаваеми символи на гражданска активност в България.

Едно малко гражданско сдружение от малко селище край София съумя чрез референдум да оповести, че не е съгласно да продължава да живее близо до сметище за радиоактивни отпадъци.

Няколко организации, сдружения, групи и просто граждани преодоляха различията си, обединиха усилията си и създадоха коалиция „За да остане природа в България“.

Примерите могат да бъдат продължени. Хубавото е, че те са много повече, отколкото можем да си представим. Лошото е, че тези хора почти не се познават помежду си, не знаят едни за други и това ги прави слаби и уязвими. Липсва им трибуна, място за среща, пространство, където да споделят опита си, да разкажат за проблемите и успехите си, да предадат посланието си.

Ние решихме МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ да бъде това място. Място, където се срещат студенти, преподаватели, експерти, природолюбители или просто хора с ярка, активна позиция. Място, където добрите примери стават видими. Място, където всеки, който се вълнува и проявява интерес, може да се осведоми, да научи и да предаде наученото, като разшири мрежата от знаещи и активни хора.

Нашият проект е това място да се установи в университетския свят, да се превърне в средище за информация, дискусия, дебат, в трибуна на добрите практики, които медиите трудно, рядко или тенденциозно (не) отразяват. МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ вече намира своето място в учебните програми на департаментите, факултетите, университетите.

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ е общност от солидарни хора, за които професионалната компетентност допълва гражданската изява, а гражданската позиция изгражда ярки личности.

Желанието ни е да покажем, че у нас има хора, които живеят в настоящето, но с делата си правят бъдеще. Затова даваме думата на онези, които не чакат да дойде голямото Добро, а се задоволяват с малкото, но навременно начинание. Така ще демонстрираме, че гражданското общество в България съществува не само във фантазията на политолозите, че гражданската активност за някои българи не е добро пожелание, а реално състояние.

Ние искаме да превърнем островите на гражданското общество в ясно забележим архипелаг.

А моето лично желание е да убедя студентите и колегите си да се включат в този проект, да умножат посланието му и да го предадат като щафета…

В това има идея за приемственост, за устойчивост, за развитие…

В това има Бъдеще.

ВИЖ ОЩЕ:

Радосвета Кръстанова – Има ли време за бъдещето? Устойчиво развитие и гражданско участие

Радосвета Кръстанова - Зеленото движение в България

Радосвета Кръстанова: “Марсианци ни управляват

Петър Канев – Място за бъдеще? или Заедно срещу помията (Есе)

СнимкаПетър Канев 

Mясто без бъдеще?

Не знам как да нарека това, което става с всичко живо – души, хора, животни, природа – у нас напоследък, особено ярко пък по Черноморието. Чалга, кич, простотия, мутри, престъпност, корупция – всичко това вече са слаби думи, изтъркани и необхващащи цялостното лице на гадостта, в която потъваме. Мисля, че най-точната метафора е помия.

Помията залива постепенно всичко и всички – думи, хора, медии, градове, морета и планини. Какво можем да направим заедно срещу помията? Най-малкото, което можем да направим, е да кажем открито и ясно, че не я искаме! И това няма да е малко, ако го направим по всички възможни начини, с всякакви средства – кой с каквото и когато може, но най-вече непрекъснато и постоянно, наистина всички. Като начало ПРАВЯ едно малко нещо срещу помията – нещо съкровено. ТО е и посвещение – на всички, които направиха нещо въпреки безнадеждността, въпреки отчаянието, въпреки мизерията и умората, въпреки личните си ангажименти и проблеми, и въпреки помията.

Този текст написах в разгара на кампанията „Да спасим Иракли“ през лятото на 2006 година. От тогава, колкото повече правя по едно малко нещо срещу помията всеки ден, толкова повече песимизмът и отчаянието ми избледняват. Така става, когато човек прави нещо малко всеки ден и в малките неща се създава общност от хора, общ дух, общо настроение, общо движение към едно друго място –

МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ

Не блян, не проект, не утопия. Истинско конкретно място, в което се случват може би множество малки революции… Те започват вътре в теб, в главата, в тялото и в съзнанието ти – излизат навън като пример, защото не си сам, и се прехвърлят от човек на човека като верижна реакция, като енергията през невроните.

Когато стечението на обстоятелствата ме хвърли в един конкретен проблем преди четири години, в мен блеснаха няколко поредни светкавици:

– Не е възможно такъв кошмар да се случва!

– Не е възможно да има такива всеотдайни достойни хора в нашето време! Защо никога не съм чувал за тях?

– Не е възможно тези хора да са толкова много! Никога не съм предполагал, че съществуват, а са били винаги около нас. Няма ги в медиите, никой не знае за тях, кой би могъл да предположи, че съществува гражданско движение у нас!

– Как ще се погледна отсега в огледалото, ако не подкрепям тези хора поне с нещо малко?

– Не сме сами!

– Боже, какво можело да се случи! Има някаква магия, някакво добро вълшебство, чудото е с нас!

– Това движение е като живота, когато си влязъл в него, връщането назад е самоубийство…

Така с течение на няколко години покълна и израсна мястото за бъдеще. То има нужда от още много грижи, а плодовете му може би няма да видим приживе. Грижата за него – това е дарът, който получаваме. А мястото за бъдеще ни е нужно, защото може да се случи и на място без бъдеще. И ако у нас солидарността, активната гражданска позиция, социалната връзка между хората са все още забравен спомен от далечното минало, то това може да се промени, като започнем от начало, като пионери, днес, не утре, тук, а не някъде другаде. Многото малки примери, устойчиви и постоянни, всеки ден създават истинските общности от хора, общество, култура, политика, развитие. Има ли смисъл от тях? Само от тях има смисъл. Смисълът на мантрата устойчиво развитие.

Всичко започна от емоциите и в техния шок постепенно се разстлаха нови хоризонти – нуждата от повече разум, от повече съзнание, от повече светлина. А мястото, където това може да се случи, е мястото, където се учат и формират хора. Място, където покълнва бъдещето, е образованието. Какво ще е това бъдеще, зависи от всеки един от нас.

Често се опитват да ни убедят, че всяко усилие е безпредметно, освен усилията да уредиш себе си и само себе си за сметка на останалите, че не съществуват общи ценности, а само обективни явления. Една обща ценност обаче е вътре в телата ни – оцеляването на живота. Да победим природата означава да победим живота. Да победим живота означава да сме мъртви.

Малкото семе, което покълнва в земята, е бъдещото дърво. Мястото, където могат да покълнват семена, е място за бъдеще.

Спомням си една песен отпреди години, в която се пееше: Yesterday starts tomorrow. Tomorrow starts today. Струва ми се, че след първата година на „Място за бъдеще“ разбирам този текст по нов начин. Бъдещето се намира в настоящето тогава, когато преоткрием и препрочетем паметта на миналото…

За бъдещето е по-добре да се говори или малко, или нищо. Ще си позволя в заключение да напиша нещо малко. В „Място за бъдеще“ се случи така, че ние не правихме проект за устойчиво развитие, който ще се реализира някога – далеч в бъдещето. Ние творихме и участвахме в устойчивото развитие на България в реално време и пространство, тук и сега. Видях във Варна един графит, който гласеше: “Бъдещето съществува още”, а на протестите в София от 2013 плакат, който гласеше “Място за бъдеще”. Това, което направихме с пълно сърце в миналото, вече е наше настояще и наше бъдеще – то и гаранция, единствена гаранция, която утре гласеше, вчера гласи и днес ще прогласи: Тук и сега беше, е и ще има бъдеще… Докато сме тук – всички ние – вчерашните, днешните, утрешните – то все още диша: Бъдещето не само беше – Бъдещето още съществува.

Радвам се, че дотук успяхме и че мога да повторя някогашните си думи:

Посвещавам този проект на всички, които направиха нещо въпреки безнадеждността, въпреки отчаянието, въпреки мизерията и умората, въпреки личните си ангажименти и проблеми, и въпреки помията.

ВИЖ ОЩЕ:

Петър Канев – Екологизмът между нова мизантропия и нов хуманизъм

Петър Канев – Пробуждането на гражданското общество

Екип на “Място за бъдеще”: Гергана Костуркова

Гергана Костуркова - координатор за международната дейност, връзки с университети,

и за Университетски клуб за екология и устойчиво развитие UNECO, координатор и консултант – културно наследство, културен туризъм, международни отношения.                                                                                  *

граждански опит: активен член на Университетски клуб за екология и устойчиво развитие UNECO; член на УС на сдружение “АМИГО” – Активни младежки инициативи за гражданско общество; доброволец-ментор на деца в неравностойно социално положение към сдружение “Доброволци България”

професия: студент “Международни отношения” в СУ “Св. Климент Охридски”

научно-образователна квалификация: бакалавър “Културология” (семестриално завършила) в СУ “Св. Климент Охридски”

две думи: грижа, усмивки

за връзка: gergana.kosturkova -в- gmail.com

 – Благодарности

За мен най-хубавите моменти от проекта бяха тези прекарани извън София, по ширините на нашата мила родина – дали демонстрацията на пермакултура във Влахи, или пътуващият семинар, или пък лятната практика в Чипровци – трудно ми е да отсека категорично.

Не просто заради самите места, не просто заради безспорната красота на природата там. Пътувала съм много – и в страната, и в чужбина, но това, което видях във Влахи, край Белоградчик, в Чипровци, в Желен, това е нещо изключително ценно. Това са хората. Хората, с които ме срещна проект „Място за бъдеще“, нямаше как да ги срещна по друг начин. А дори и да ги бях срещнала по друг повод, надали щях да се усетя кого съм срещнала. :) Такива ентусиасти и заслужаващи възхищение за дързостта и вярата в това, което правят, като килимарката Юлка в Чипровци или Филип от Желен, или архитект Георгиев от Чифлик…

Гери

ВИЖ ОЩЕ:

Немско-български ученически обмен: Устойчивото потребление – условие за свят с бъдеще, Ваймар, май 2013

Гергана КОСТУРКОВА: Пътуващ университет Чипровци-Белоградчик-Вършец-Желен (пътепис)

Екип на “Място за бъдеще”: Калин Ненов

Калин Ненов - координатор в издателската и виртуалната кампания на “Място за бъдеще”, преводач, редактор

гражданска активност: двигател в Човешката библиотека; създател и координатор на МРЕДЖАН; участник в разработката на “Екологично и практично

граждански опит: доброволец към “Зелени Балкани“, “За Земята“, “За да остане природа в България”; участник в над 500 международни електронни кампании за опазване на природата; “специализира” в опазване на горите, роля на личните избори

професия: преводач, редактор, литературен агент, преподавател по творческо писане

научно-образователна квалификация: бакалавърска степен от програма Чужди езици и култури – Англицистика в Нов български университет; Европейска магистърска програма по превод, пак там

професионален и непрофесионален опит: тук

две думи: холизъм, свързвам

за връзка: kalin.m.nenov -в- gmail.com

ЧУЙ ТУК:

Калин Ненов за Място за бъдеще (заедно с Габи Петрова и Мартин Микуш) по Jazz FM:

081112_MartinGabiKalin-JazzFM

Мигновечности

Има един миг от пътуващия ни семинар през май. Четирийсетина човека сме насядали по тревата около каменен кръст, прояден, но устоял на времето. Петър разказва за обичаите на обричането и връзката, която са усещали хората преди нас с природата и стихиите. Чипровската планина насреща мълчи – тя няма нужда от думи, за да я усетим. Отдолу, от ниското се надига мъглива пелена, готова да ни обвие в безвремието на приказния свят. Светът е приказен. Не само сред планината и милувката на мъглата…

За такива мигове мой приятел измисли думата „мигновечност“.

Кал

ВИЖ ОЩЕ:

Калин НЕНОВ (НБУ, СГС ЩАСТЛИВЕЦА)The Human Library – Alternative Culture and Society of XXI Century (на английски език): lecture at the Traveling university and Summer school for sustainable regional development Place for Future: Chiprovtsi 2013, 3-9 June 2013, Chiprovtsi, Bulgaria

Нуждаем ли се от Природата?;

Големите малки промени, които можеш да направиш в живота си

„Нишките, които се прекъсват“ и глобализацията – есета

* * *

адв. Свилен Овчаров – За правата ни при полицейско задържане като протестиращи граждани

“Моите права в Европейския съюз” — Втора част: Студентски права и права срещу полицейски произвол – семинар-дискусия, 23 април 2009 г.

Организатор: Юлиана Наскова (МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ)

Лекцията засяга нормативната уредба / Конституция на Република България; Закон за Министерството на вътрешните работи; Правилник за Прилагане на Закона за МВР; Инструкция № Iз-2451/29.12.2006 г. за реда за действие на полицейските органи при задържането на лица в структурните звена на МВР, за оборудването на местата за настаняване на задържани лица и реда в тях/, на базата на която полицейските органи могат да задържат лице в рамките на законовопредвидените 24 часа, както и разяснения за правата, задълженията и последствията за едно задържано лице в рамките на 24 часа в районните РПУта, както и поведението му в структурните звена на МВ, където се обособяват места за настаняване на задържани лица. Коментари , представяне на случаи и анализи, както и подробни обяснения за механизмите направиха Звезда ВАНКОВА и адв. Даниела Фъртунова - представител на Български хелзинкски комитет и адв. Сливен Овчаров - „Зелени адвокати”

* * *

Нашите права при полицейското задържане за 24 часа

Звезда Ванкова, институт „Отворено общество“ – София

 

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение.

Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.

Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му;

Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.

ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (ЗМВР)

Чл. 63. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление;

2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба;

3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

4. малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойници, попечители или специализирана институция, където е бил настанен;

5. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 61, ал.2;

6. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или орган на съдебната власт;

7. обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на европейската заповед за арест;

8. в други случаи, определени със закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.

(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.

(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.

(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

Чл. 64. На лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1-5, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.

Чл. 65. (1) За отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място полицейските органи издават писмена заповед.

(2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА МВР

Чл. 62. (3) Задържаните малолетни и непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.

Чл. 63. (1) За лицата по чл. 62, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;

2. основанието за задържането;

3. данни, идентифициращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по чл. 64 ЗМВР, както и правото му:

а) да обжалва пред съда законността на задържането;

б) на адвокатска защита от момента на задържането;

в) на медицинска помощ;

г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;

е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Чл. 63 (3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 5, букви „б“ – „е“. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.

(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(5) Заповедта за задържане се завежда в специален регистър.

(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице.

Инструкция № I з-2451/29.12.2006 г.

Чл. 5. (1) В структурните звена на МВР се обособяват места за настаняване на задържани лица, които включват:

1. помещения за задържане;

2. обслужващи помещения.

Чл. 12. Срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване.

Чл. 13. При преместване на задържаното лице от едно структурно звено на МВР в друго се отчита общото време на принудителен престой на лицето в структурните звена на МВР, като се спазва 24-часовият срок за полицейско задържане.

Чл. 19. (1) Преди настаняване в помещението за задържане, на задържаното лице се извършва личен обиск от длъжностно лице от същия пол.

(2) Обискът по ал. 1 се извършва в присъствието на свидетел от същия пол, от който е задържаното лице.

(3) Всички вещи, намерени при обиска на задържания, се изземват и съхраняват. Изключение се допуска единствено за следните вещи:

1. религиозна и художествена литература;

2. медицински документи;

3. снимки на близки или членове на семейството;

4. бележници с телефони за контакти за правна помощ и близки;

5. законови текстове;

6. документи, издадени по повод на задържането;

7. лични записки, когато те не представляват веществени доказателства за извършено престъпление, които задържаният може да повреди или унищожи.

Помещенията за задържане (ПЗ) в МВР се оборудват по подходящ за категорията лица начин.

В помещенията за задържане се осигурява място за почивка – нар или легло.

На задържаното лице за времето на почивка през тъмната част на денонощието се осигурява завивка.

В помещенията за задържане не се допуска поставянето на белезници на задържаните лица.

Помещенията за задържане се разполагат и устройват по начин, който не създава условия за увреждане здравето на задържаните лица и охраната.

ВИЖ ОЩЕ:

Миниизображениеадв. Свилен ОВЧАРОВ

Зелени адвокати

Против ГМО