Андре Бретон – Надя
Бретон – Надя
Лакан – Въпросът за Другия и принципът на огледалото
Юнг за индианците пуебло – краят на европоцентризма
Леви-Строс – примитивните общества не са примитивни
Маргарет Мийд – малките групи хора са тези, които носят промяната
Стенли Милграм и Дънкан Уотс – принцип на социалните мрежи, “Светът е малък”
Маршал Маклуън – светът като глобално село
Едгар Морен – Земята-родина и еко-хуманизма, краят на антропоцентризма
Дмитрий Лихачов – екология на културата и и универсални права
Ромен Гари – Без култура човек се дехуманизира
Цветан Тодоров – откъзът да възприемем Другия, затварянето на разума ни за фактите и идентификацията ни с доброто ни води към безличието на злото
Лилия Сазонова – културните аспекти на устойчивото развитие
Хеерт Хофстеде – Културното многообразие и способността ни за междукултурна комуникация са ключов фактор за оцеляването ни като вид
Джарет Даймънд – и държавните и бездържавните традиционни култури имат своите плюсове и минуси при уреждане на обществото. Мачтата на Даймънд е в диалога им едни с други те да почерпят опит и практики едни от други и така да компенсират и да ограничат най-тежките си недостатъци.
Тук ще откриете статии, от които ще научите повече за класическите зелени идеи или ще откритете класически произведения на мисълта и на изкуството, свързани с културата на екологизма -
Гледайте 
Ние не можем да предвидим всички последствия от всеки наш избор, но ако сме достатъчно умни, ще сме наясно, че всеки избор има и отрицателни последствия (както се казва в поговорката “и мед, и жило”). Затова няма правилни или неправилни избори – всички избори имат и плюсове и минуси. Обикновено обаче човек е изкушен да вижда и да припознава за себе си само плюсовете от своите избори, а за отрицателните им страни да си “измива ръцете” и да не поема отговорност за тях – това е принципът “плюсовете от моето действие са само за мен, а минусите – за всички останали”. В глобалната епоха например този принцип се прилага от мултинационалните корпорации като “печалбите и облагите са за корпорацията, а негативите и загубите са само за държавата, в която тя оперира”. Когато не поемем отговорността за негативите от нашите действия, нашите избори стават безотговорни. А тази масова безотговорност на човешките решения и действия в сегашната технологична епоха е в състояние да заплаши самото бъдеще на човешкия род и на цялата планета. Ето защо, според Йонас, добрият избор не е ефективният избор или изборът, който носи позитиви. Добрият избор е само отговорният избор – този избор, зад който заставаме като личности, давайки си сметка и за неговите негативни последици и поемайки цялата отговорност за тези неминуемите негативи. Когато човек е поел отговорността за негативните последици от изборите и действията си, той ще се стерми да ги тушира, разреши или преодолее или да развие позитивните ефекти, така че да си заслужават в сравнение с негативите, които пораждат. Отговорният избор е правилен и заради това, че води човека до грижовност, до лична загриженост за последнствията, които предизвика избора му.
Всеки вид милитаристична или монополистична социална система води до същото – до социална дезинтеграция, разпад, катастрофа, гибел… Според Арент злото се състои не в някаква чудовищност или демоничност на човешката природа, а в отказа на човека да мисли и да решава самостоятелно и в готовността му да изпълнява чужди нареждания, независимо какви са те, автоматично и без да ги анализира. Според Арент, за която човек е само самостоятлено мислещото същество, отказът да мислиш със собествената си глава представлява не само обезличаване, но и обезчовечаване на човека. Според нея, здравата и самостоятелна мисъл е неотделимо свързана със здравите и самостоятелни чувства – който се отказва от собствени мисли, рискува да няма и собствени човешки чувства, да стане безчувствен. В този симсъл за нея злото не е нещо изключително, а е нещо банално – то може да се прояви във вески едни от нас, ако откажем да бъдем самостойни и самостоятелни човеци и приемаме на готово чужди решения. Злодеят не е зъл – той е безличен, той е “нищо”, “нищожество с добри намерения или без намерения”, а всеки би могъл да се прояви като или да се превърне в нищожество. Именно това Арент нарича “
Все повече стават самозараждащите се общности, които се сплотяват около етически, културни и духовни ценности и в определени ситуации са готови да жертват дори материалното си благополучие в името на тези ценности, определяни от автора като “постматериалистични”. Ингълхард дели представителите на западната цивилизация на два типа, според ценностите им – материалисти (“стари”) и културни хора (“млади”). Очакванията му, че постматериалистичните ценности един ден ще надделеят над материалистичните обаче не се сбъдват – оказва се че двата типа ценности съществуват едновременно в днешния свят и не може да се каже кои от тях ще доминират в бъдеще:
Хабермас споделя наблюдението на Бауман, че в глобалната епоха на “кокаколизация” изчезват публичните пространства за общуване – местата, където хора от различни сфери на обществото да могат да се срещат и да обсъждат общите проблеми и възможните им решения. Това води “обществото за еднократна употреба” до загуба на най-важната форма на интелигентност – 
Четирите принципа на 
Стига се до парадоксална ситуация, при която в заобикалящата ни среда не остава почти нищо автентично – всеки обект, предмет, услуга, мисъл, чувство и дори самите факти се оказват особени псевдо-обекти, “ментета”, изпълнени с фалш и илюзия – т.нар. от Бодрияр – “симулакри”. В такова общество медиите не отразяват събитията, а творят фактите като изкуствено монтират заснети кадри с манипулативна цел, а така изфабрикуваните “факти изпреварват събитието”, заместват го с виртуалния си образ и то не се случва като реално събитие за хората, а само като илюзорна симулация.