Заключителната реч на еврейския бръснар от „Великият диктатор“

Съжалявам, но не искам да бъда император.

Това не е моя работа.

Не искам да управлявам или завладявам никого.

Бих искам да помогна на всички:

Евреи. Неевреи. Черни. Бели.

Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива са хората.

Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета.

Не искаме да се мразим взаимно.

В този свят има много плодородна земя и тя може да изхрани всички.

Животът може да бъде свободен и красив, а сбъркахме пътя.

Лакомията отрови човешката душа, издигна стени от омраза, накара ни да маршируваме в кръв.

Израстваме бързо, а се затваряме в себе си.

Изобилието от блага ни остави незадоволени.

Нашите знания ни направиха цинични, нашите умения – груби и жестоки.

Мислим толкова много, а чувстваме толкова малко.

Повече от машини се нуждаем от хуманност.

Повече от интелигентност се нуждаем от доброта и нежност.

Без тези качества, животът би бил насилие, а ние сме загубени…

Самолетът и радиото ни сближиха.

Тези изобретения изискват добрината на човека, изискват всеобщо братство, единство на всички ни.

Даже сега гласът ми достига милиони, милиони отчаяни мъже, жени и деца, жертви на системата, която кара човек да измъчва и затваря невинни хора.

На тези, които ме слушат, казвам: не губете надежда.

Нашите страдания се дължат само на алчността на отмъстителността на хората, които се страхуват от човешкия прогрес.

Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат, а тяхната власт ще се завърне при хората.

Докато хората са смъртни, свободата никога не ще загине.

Войници, не се оставяйте на тези гадове, тези, които ви презират, поробват ви, контролират живота ви, казват ви какво да мислите и чувствате. които ви внушават, държат се като с добитък и ви използват като пушечно месо.

Не се давайте на тези хора, хора-машини с глави-машини, със сърца-машини.

Вие не сте машини, не сте добитък – вие сте хора!

Носите любовта на човечеството в себе си.

Не мразете! Само необичаните и неестествените мразят.

Войници, не воювайте за робството, борете се за свобода!

Свети Лука в евангелието казва: „Царството божие е в човека.“

Не в един човек, не в група, а във всички хора. Във вас!

Имате силата да създавате машини, силата да създавате щастие.

Силата да направите този живот свободен и прекрасен, да го превърнете в чудно приключение.

В името на демокрацията нека използваме тази сила.

Нека се обединим и да се борим за един нов свят, свят, който ще даде на шанс на човека да работи, който ще даде на младежта бъдеще, на възрастните – сигурност.

С тези обещания гадовете се издигнаха.

Но те лъжат! Няма да изпълнят обещанията си. Никога!

Диктаторите са свободни, но заробват народа.

Сега нека се борим за изпълнението на тези обещания!

Нека се борим да освободим света, да премахнем националните граници, да се отърсим от алчността, омразата и нетърпимостта.

Нека се борим за свят на разума, свят, където науката и прогресът ще донесат щастие на всички.

Войници, в името на демокрацията, нека се обединим!

Ханна…

Чуваш ли ме?

Където и да си,

вдигни очи, Ханна.

Облаците се разпръсват,

слънцето си пробива път.

Ние излизаме от мрака,

за да влезем в по-светлия нов свят,

където човек ще се извиси над омразата, алчността и насилието.

Погледни нагоре, Ханна!

На човешката душа ù поникнаха криле

и тя полетя

към дъгата

към светлината на надеждата, към бъдещето,

славното бъдеще, което принадлежи,

на теб, на мен, и на всички нас.

Вдигни очи, Ханна, погледни нагоре!

Чу ли това?

Слушай…

Нашите права при полицейското задържане за 24 часа

изготвил: Звезда Ванкова, институт „Отворено общество“ – София

 

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение.

Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.

Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му;

Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.

ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (ЗМВР)

Чл. 63. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление;

2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба;

3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

4. малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойници, попечители или специализирана институция, където е бил настанен;

5. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 61, ал.2;

6. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или орган на съдебната власт;

7. обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на европейската заповед за арест;

8. в други случаи, определени със закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.

(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.

(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.

(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

Чл. 64. На лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1-5, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.

Чл. 65. (1) За отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място полицейските органи издават писмена заповед.

(2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА МВР

Чл. 62. (3) Задържаните малолетни и непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.

Чл. 63. (1) За лицата по чл. 62, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;

2. основанието за задържането;

3. данни, идентифициращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по чл. 64 ЗМВР, както и правото му:

а) да обжалва пред съда законността на задържането;

б) на адвокатска защита от момента на задържането;

в) на медицинска помощ;

г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;

е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Чл. 63 (3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 5, букви „б“ – „е“. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.

(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(5) Заповедта за задържане се завежда в специален регистър.

(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице.

Инструкция № I з-2451/29.12.2006 г.

Чл. 5. (1) В структурните звена на МВР се обособяват места за настаняване на задържани лица, които включват:

1. помещения за задържане;

2. обслужващи помещения.

Чл. 12. Срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване.

Чл. 13. При преместване на задържаното лице от едно структурно звено на МВР в друго се отчита общото време на принудителен престой на лицето в структурните звена на МВР, като се спазва 24-часовият срок за полицейско задържане.

Чл. 19. (1) Преди настаняване в помещението за задържане, на задържаното лице се извършва личен обиск от длъжностно лице от същия пол.

(2) Обискът по ал. 1 се извършва в присъствието на свидетел от същия пол, от който е задържаното лице.

(3) Всички вещи, намерени при обиска на задържания, се изземват и съхраняват. Изключение се допуска единствено за следните вещи:

1. религиозна и художествена литература;

2. медицински документи;

3. снимки на близки или членове на семейството;

4. бележници с телефони за контакти за правна помощ и близки;

5. законови текстове;

6. документи, издадени по повод на задържането;

7. лични записки, когато те не представляват веществени доказателства за извършено престъпление, които задържаният може да повреди или унищожи.

Помещенията за задържане (ПЗ) в МВР се оборудват по подходящ за категорията лица начин.

В помещенията за задържане се осигурява място за почивка – нар или легло.

На задържаното лице за времето на почивка през тъмната част на денонощието се осигурява завивка.

В помещенията за задържане не се допуска поставянето на белезници на задържаните лица.

Помещенията за задържане се разполагат и устройват по начин, който не създава условия за увреждане здравето на задържаните лица и охраната.

За мнозина журналисти и за широката публика екология означава преди всичко защита на природата. От една страна имаме човешкия род, а от другата – девствената природа, а предмет на екологията е издевателството на човека над природата.

Екологът, било той активист или учен, не може да разпознае себе си в тази дефиниция. Един истински специалист би се възмутил от свеждането на „екологията на бобрите“ до изучаване на въздействието от построените от тях бентове върху горите в околността или върху течението на реките. За него екология на бобрите означава изучаването на отношенията между начина, по който е организирано тяхното общество и окръжаващата го среда: гора, река, без да забравяме и бентовете – тоест на природата, преобразена от тяхната дейност, – и възможността това взаимодействие да удовлетвори нуждите на популацията от бобри. Той няма да забрави да се поинтересува от начина, по който тази популация се размножава, следователно ще изучи „сексуалните им отношения“, ще си зададе въпроси върху тази вродена способност на бобрите да строят бентове и ще се запита по какъв начин те организират дейността си.

Разбира се, той няма да отиде да поучава бобрите „да бъдат по-внимателни“ и да не опустошават горите, да оставят малко пространство и за рибите, да не се размножават прекалено много и пр. И няма да предположи, че някаква част от самите бобри се занимава с това. Той ще се опита да вникне в законите, които направляват оцеляването им от гледна точка на външните условия на една дейност, която е вградена в гените им. Впрочем, преди Хекел да измисли през XIX век думата „екология“, тази способност на индивидите от даден вид да живеят на гърба на окръжаващата ги (външната) среда е наричана от Бюфон например „външна физиология“ на вида: околната среда е разглеждана като външно продължение на храносмилателния им апарат.

Голямата разлика между бобрите и човешкия род е, че човеците обсъждат, борят се и организират по един експлицитен начин управлението и използването на територията или „дома“ си. На гръцки език Oikos означава „дом“, собствена област, откъдето произлизат и думите-близнаци „екология“ и „икономика[1]“ Еквивалентната дума на латински е domus, domaine (област, домейн) и domestiquer (управлявам в дома си, в собствената си сфера), но и domestique (домашен), а също и dominer (усвоявам нещо, правя го свое посредством налагане на собствената си власт над него), всичките от едно и също „еко“ семейство.

Нека разгледаме стъпка по стъпка последствията от това различие между екологията на бобрите и тази на човеците: една екология, която е едновременно съзнателна и насочена към доминиране.

 

От екология на природата към политическа екология

Екологията като наука, или природната екология, е науката, която се занимава с тройната връзка между индивидите от даден вид, организираната дейност в рамките на въпросния вид и околната на тази дейност среда. Околната среда е едновременно продукт и условие за тази дейност, а следователно – и за оцеляването на вида. По този начин триъгълникът е затворен!

Един от класическите проблеми на природната екология е проблемът за лова: колко квадратни километра терен за лов са необходими, за да може на него да живеят десетина лисици? И по-точно, каква трябва да бъде гъстотата на поселението на зайците в рамките на тези квадратни километри, за да могат лисиците да се възпроизвеждат нормално? Очевидно е, че тъй като лисиците се хранят със зайци, броят на зайците ще намалее, ала популацията на лисиците поради липса на храна също ще намалее, което ще предизвика съживяване на популацията на зайците и т.н. В екосистемата „зайци-лисици“ популациите на зайците и на лисиците ще преминат през два цикъла „хищник-плячка“ с известно разстояние във времето, което математическата екология може да формализира според уравнението на Лотка-Волтера, за да открие положението на равновесие: капацитета на натовареност на дадената територия.

Разбира се, самите зайци се хранят с корени, зърна и трева; те също се намират във връзка „хищник-плячка“ спрямо тези растения и са в положение на конкуренция с други животни. Самите лисици също са заплашени от по-големи от тях хищници, и така нататък, докато се стигне до един свръх-хищник, който не е атакуван от никого и трябва да се страхува от едно-единствено нещо: намаляването на плячката. Тази сложна йерархия (с ясно разграничени „екологични“ ниши, в които дадени видове не срещат съперници, но които включват и различните форми на конкуренция между видовете) образува „екосистема“. Максималната степен на населеност, която системата може да издържи за всеки разглеждан вид, съответства на нейния капацитет на натовареност. Когато прагът бъде надвишен, популацията отслабва и самата тя става жертва на болести: така тя влиза в „криза на недостиг“, подобно на посочените като пример лисици, когато зайците изчезнат. Едно от възможните последствия при такива кризи, които засягат вида, е еволюцията на самия вид. Този процес, който се осъществява изключително бавно, протича несъзнателно в цикъла на животните и растенията[2].

В нашите ширини за дълъг период от време такъв супер-хищник беше вълкът. Днес по цялата планета този хищник е човекът – социално и политическо, тоест съзнателно животно.

Да разгледаме сега социалните видове. Социален се нарича всеки вид, в който съществува разделение на труда, ако наричаме „труд“ всяка дейност, която преобразява околната среда, за да удовлетвори нуждите на индивидите от вида. Такъв е случаят с мравките, бобрите, термитите и т.н. Оттук насетне, самият вид представлява част от околната среда на всеки един индивид, така че етологията, тоест науката, която изучава вътрешните отношения между индивидите в рамките на даден вид, решително представлява част от екологията. В рамките на човешкия вид, етологията се нарича социология или антропология.

Да си припомним също така, че този вид е и политически, тоест той е не само генетично програмиран да живее на групи, орди и племена, но тези групи, орди или племена се организират в полиси. Индивидите от тези видове определят поведението и дейността си в резултат от обсъждане и договаряне. Те заедно решават кое е добро и кое – лошо. По този начин те стават отговорни за действията си, за последствията от тях върху територията, която обитават, а следователно и за начина, по който гарантират възможността да продължават да живеят от поколение на поколение на същата територия съобразно същите методи. В действителност, тази организация също е съпътствана от кризи, които един политически вид като човешкия може да разреши, като промени социалната организация. Социално-икономическата организация е основната форма на еволюция на човешкия вид. Казано по друг начин, човешкият вид – единственият вид, който е едновременно социално и политически организиран – определя появата на науката „политическа екология“. Политическата екология е науката, която се занимава с особения вид, наречен човек.

Наука ли? Ако екологията действително е наука, то тя би трябвало да бъде онзи клон от човешкото познание, който да се занимава с всичко онова, което Аристотел нарича „света под слънцето“: всичко, което съществува между дъното на петролните кладенци и най-горните слоеве на атмосферата, без да забравяме влиянието на слънцето (нашият основен източник на енергия) и луната (на която се дължат приливите и отливите, а следователно и една голяма част от бурите). Ще преценим дали това е така, като се ограничим да разгледаме само политическата екология.

По отношение на първата част от нашия екологичен триъгълник (отношенията между индивидите и организираната дейност на вида) вече се труди цяла армия от учени: социолозите, онези, които разглеждат отношенията на индивидите в рамките на вида – антрополозите, и онези, които се интересуват повече от самия индивид – психолози и психоаналитици. Последните две науки се интересуват главно от най-първите реакции на хората спрямо непосредственото им обкръжение, основно тези на себеподобните им: на родителите им (психоанализата) и на съседите и близките им (психологията). Една значителна част от икономистите – тези, които се интересуват единствено от властовите отношения в сферата на производството и разпространението на произведеното, без да се занимават с конкретните аспекти на труда (какво и как се произвежда), се позиционират категорично върху първата страна на триъгълника. Ето защо те се наричат „икономисти“.

Каква е в действителност разликата между екология и икономика? Първите две срички, както вече показахме, имат един и същи корен: дом, област. След това, в първата дума от двойката имаме „логос“, ще рече смисъл, причина за съществуване или действие, а във втората – „номос“, тоест правило и мярка. Икономиката се занимава с количеството (в парични измерения или като добив, производство), екологията се интересува от стойността (ценността) на използването на това, което е направено, произведено (в широкия смисъл, включително и с наблюдението над направеното и с бездействието!), с ползата от него (включително естетическите му измерения), с онова, което придава смисъл на самата дейност: „Защо правим това? Предпазливи ли сме? Полезно ли е това, което правим? Правилно ли е, справедливо ли е ?“ Ето защо политическата екология е привлечена неудържимо към другите две страни на триъгълника, към „конкретиката“ на екологията: онази страна, която тръгва от социалната дейност и води до въздействие върху околната среда, и другата страна, която изразява връзката между околната среда и благоденствието на човешките същества.

 

Ален Липиец, „Що е политическа екология? Голямата трансформация на XXI век“

Превод: Радосвета Кръстанова

 

Действително, дори най-свещените върхове за будистите в Хималаите са „хуманизирани“ от екстремния алпинизъм и дори хиените от Нгоронгоро дефилират в холовете ни, в новините по телевизията. Действително, ние навлязохме в една био-култура, която разчленява в лабораториите бактерии и молекули до най-малките им съставни части. Действително, техниката ни до такава степен разнищи в анализите си тази природа, че не остана нищо друго за изследване освен хвърчащия мъх. Действително, всичко това е действително… Ала именно когато с цялата новопридобита мощ и с всичките ни нови представи разрязахме природата на парченца, всяко от които от своя страна победихме и обсебихме, ето че ненадейно, чрез ефекта на бумеранга, за който не се бяхме замисляли и чиято сила и до ден днешен не познаваме, природата се съчленява, събира се в себе си – събира силите си, както би казал някой предсказател или съвременен шаман, от онези, които вие заклеймявахте? Любопитно е – дали тя се съвзема, събира сили, за да ни изправи пред заплахата от едно ново завладяване? Казано по друг начин, Западът съвсем доскоро живееше не само върху разделението между природа и култура, но и върху едно много старо разделение между нещата, над които можем да въздействаме, и тези, върху които не можем. И докато западната история и историята на науките и техниката се развиваха, нещата, върху които не можехме да въздействаме, постепенно преминаха към тези, върху които можехме. Действие първо: има неща, върху които не можем да въздействаме, и такива, върху които можем; действие второ: ние все по-често въздействаме върху нещата, над които някога нямахме власт. Изведнъж обаче се оказва, че сме подчинени и на нещата, върху които въздействаме, и които, поради това, че въздействаме върху тях, изневиделица ни нанасят удар в гръб. Това е третото действие, в което природата внезапно събира сили и се завръща. Ето защо ние сме длъжни да дефинираме ново понятие за това какво е природа.

Ако в „Естественият договор“ аз говорех за природата като цяло, а не за частите ù, то не е защото съм привърженик на римското право, нито защото съм почитател на някакъв екзистенциален шаманизъм, а защото бях разбрал, че научно-техническите постижения придобиват такава мощ, че предизвикват надигането на явления, в които ние нямахме право да се намесваме и които сега действат върху нас, защото ние въздействаме върху тях, по силата на обратната връзка.

Природата, за която говорим днес, е напълно нова и аз ще я дефинирам отново чрез етимологията на думата, чрез произхода ù. Така днес аз дефинирам природата като „това, което ще се роди, което в момента се (за)ражда, което виждаме да се ражда“ пред нашите вече широко отворени очи, а именно една реална съвкупност от нови опасности, извън опасностите, свързани с човека, макар и несъмнено породени от тях. Почитана някога, прокудена по-късно, разнищена на съставните си части днес, природата като съвкупност от възстановени сили, в отговор на нашите действия върху нея, се завръща в гръб. Ето я тук, този нов партньор в нашите дела. Стоиците в Древността и техните класицистични последователи Паскал и Лайбниц например я определят по начин, различен от този на съвременните физици, които я разрязват на парчета, за да я анализират и „дисциплинират“. За разлика от физиците, те я възприемат като съвкупност от серии от причинности и мрежи от взамосвързаности, от причиняващи и причинени, повече или по-малко уравновесени сили. Основаващи се на нашите знания и черпещи от тях увереност, че делата ни имат само частично въздействие, нашите практики изглежда са раздвижили този древен възел от свързаности, чиято конспиративна мощ ние днес за първи път узнаваме. Ето защо зад гърба ни се е изправила една глобална сила, която има връзка с римското право.

В „Естествения договор“ написах, че политикът трябва да стане физик. Точните науки днес нахлуват в хуманитарните, защото нещата се завръщат при хората. Разбира се, това събитие не е новост: още от епохата на неолита селяните живеят в общност с добитъка си, със земеделските си сечива и със земята, която обработват. Зависимо от климата, от сушите и студовете, от плодовитостта на добитъка и на културите, селото живее в една общност, която не е изтъкана изключително от отношения между човеци, тя не се свежда само до политическото, както е в града. Днес обаче ние си мислим, че живеем в общност, съставена изключително от взаимоотношения между човеци. След края на земеделската епоха на Запад, моите събратя интелектуалците, живеещи вече само в градовете и населяващи единствено своите нации (в етимологичния смисъл: нещо, което е родено, установено, основава се на кръвни или териториални връзки), си въобразяват, че политиката – позовавайки се единственно на полисите, които обитават, – е функционирала винаги както функционира от съвсем скоро време: в рамките на един „а-космизъм“, на съвкупност от неща без цялостен свят, проявяваща се само на публичните места или в заседателните зали, където е достатъчно просто да се говори и където единствените проблеми произтичат от недобро владеене на техниките на изразяване, и всичко това под кротката и опустошителна власт на един идеализъм в стил Бъркли, където предметите съществуват и се раждат единственно по силата на социалните отношения, представи и практики. И вече не съществува нищо друго освен нации, освен групи и общности, съставени от човеци и взаимоотношения между човеци, а нашите демокрации днес се характеризират в много по-голяма степен с влиянието на точните науки и ефикасността на най-новата техника, отколкото с чисто политически понятия като „свобода“, „равенство“, „братство“, опровергавани ежедневно от мизерията в третия и четвъртия свят.

В наши дни, онези политици, които не са и (не са станали) физици, възприемат по отношение на протокола от Киото същото поведение като кокошката от баснята, която след като изровила от пръстта една перла, се замолила горещо перлата да се превърне в просено зърно. Да се надяваме, че институтите по политически науки ще вдъхнат живот на програмите си, като въведат в тях по малко физика и биология. Това ще бъде и първият резултат от нашия естествен договор.

Вторият резултат от естествения договор се свежда до онова, с което започнах: ООН, УНИЦЕФ и ЮНЕСКО се възползват от и използват само термина „нация“ като част от инициалите си. По време на дълъг личен разговор с Бутрос Бутрос Гали, бивш генерален секретар на ООН, той ми сподели, че когато се опитал да прокара ключовите въпроси за водата, въздуха, климата и енергията сред международните институции, съответните високопоставени служители единодушно отговорили, че са изпратени там не да се занимават с такива проблеми, а да защитават интересите на нациите си. Следователно вторият резултат от естествения договор би трябвало да се състои в тотална промяна на международните институции, като в наименованията им трябва да бъде изличена думата „нация“ –  както е в случая с Организацията за прехрана и земеделие на ООН (FAO) и Световната търговска организация, – тъй като тази дума винаги се позовава на изключителността на отношенията между човеците; в тях ще влезе и околната среда, като с помощта на правото и политиката ще бъде изобретена нова връзка между човешките същества и неодушевения свят. В една от последните ми книги предложих да бъде основана една не международна, а световна институция, която да се нарича просто WAFEL: W като Вода (Water), A като въздух (Air) F като енергия и огън (Fire), E като земя (Earth) и L като живот, живите същества на земята (Life). По този начин ще разполагаме с институция, която ще се занимава не само с взаимоотношенията между човецитe, но която ще вплете в самата тъкан на тези отношения неживия свят като такъв и от този момент нататък ще го превърне в субект на правото. Тогава всички ще влезем в едно ново световно семейство, а човечеството ще хуманизира света около себе си.

 

Из сборника „Да сключим примирие със Земята. Разговори от XXI век“

Превод: Радосвета Кръстанова

Интервю на Таня Киркова с Тома Белев – директор на Природен парк „Витоша“ http://e-vestnik.bg/5541

Директорът на Природен парк „Витоша“ Тома Белев е роден в Кърджали. Инженер-лесовъд, със специалност „Опазване на природната среда“. Белев е член на надзорния съвет на Асоциацията на природните паркове в България и на екологично сдружение „За Земята“, председател е на Управителния съвет на „Зелени Балкани“.

Миналата година, когато оглеждал туристическите алеи по реките Бистришка и Янчовска, недалече от Бистрица, на пътеката пред директора Тома Белев излязло малко едногодишно мече. „Беше ми много интересно, защото такива мечета никога не се разхождат сами. Никой нямаше заедно с него и зададох гласно въпроса: „Къде отиваш, дребосък, къде е твоята мама?“ Майката се появи почти веднага и избута мечето от пътеката. Започна да ме плаши – да скача, да ръмжи, да навежда глава. Естествено, не се приближи близо до мен. Стоеше на около 20 метра. След това изтика мечето към реката и се върна отново да ме плаши. Поплаши ме кратко, върна се при мечето, подбра го и се скриха в храсталаците…“

Мечката е приоритетен животински вид за Европа. Шейсет процента от нейните обитания трябва да попадат в защитена зона. България не изпълнява това изискване. В парк „Рила“, който е включен в европейската мрежа от защитени територии „Натура 2000“, има над 60 мечки и местообитанието им е стабилно, но за да бъдат защитени, в мрежата трябва да е включена и буферната зона на Националния парк „Рила“. В Министерския съвет смятат, че всички мечки живеят във високата част на планината в Националния парк „Рила“, което не е вярно. Просто защото там има основно клекови насаждения, високопланински храсти, треви и скали. Мечката се храни там, но няма как да живее постоянно. Тя мигрира нагоре-надолу в планината и всъщност популацията в Рила и на територията около парка е една и съща. Не можеш да я опазваш само в парка, защото мечките ходят нагоре-надолу. „Затова смятам, че територията „Рила – буфер“ трябва да се защити, обяснява Белев. Правителството не включи „Рила – буфер“ в мрежата от защитени територии на европейската мрежа „Натура 2000“, защото реши, че е по-добре там да развива курортите Паничище, Картала, Супер Боровец.“

– Паничище и пътят нагоре към Рилските езера са разровени…

– Навсякъде са разровили. Въпросът е, че тези курорти са обречени. Липсата на условия за ски…

– Защо? Няма ли условия за ски?

– Климатичните условия за ски в България намаляват. Продължителност на снежна покривка между 60 и 70 дни – това не са условия за ски. Особено – със затоплянията в средата на зимата, които наблюдаваме напоследък. Всяка инвестиция в ски курорт, според мен, е изгубена инвестиция. Добре е да го разберат управляващите, които дават възможност да строят където им падне. Не очаквайте да разберат тези, които имат мръсен или неясен произход на капиталите. Защото в повечето случаи, българските курорти се строят от офшорни компании. А там не е ясно кой инвестира. Дали парите му идват от търговия с проститутки, наркотици, незаконни дейности, сива икономика.

– Може би затова така лесно ги изсипват. А държавата изглежда безпомощна?

– Държавата би могла да защити държавния интерес. Да стане „Рила – буфер“ защитена зона е държавен интерес, защото така ще изградим почти изцяло мрежата, която изисква европейската директива за местообитанията, ще подобрим управлението на парка. Защото, ако не обявим в Рила буферна зона за защита на мечката, някъде другаде трябва да правим нови защитени територии или да разширяваме други. За популацията на мечката, която обитава Рило-Родопския масив и Витоша, е изключително необходимо да се защити буферната зона. 12-14-те мечки, които живеят на Витоша, няма как да съществуват самостоятелно.

– На Витоша 12-14 мечки ли има?

– Толкова сме наблюдавали – знаем къде се размножават. Витоша е прекалено малка за мечките и разчитаме на връзката ù с Рила планина през Верила и през Плана. Новото за Витоша е, че тя вече е защитена зона от европейската мрежа „Натура 2000″, определена и обявена със заповед по директивата за птиците. Очакваме да излезе и заповедта за защитата ù като зона по директивата за местообитанията (хабитатите). Двете зони са с еднаква големина и дублират изцяло границите на Природен парк „Витоша“.

– Какво означава за обикновения човек – защитена по директивата на птиците?

– В България има две системи за защита на природата. Едната система е част от Европейската мрежа за опазване на природата, където се защитават точно определени видове птици. А по европейската директива за местообитанията (хабитатите) се опазват определени видове животни, растения и екосистеми. Витоша е защитена територия и като природен парк. (Тази година празнуваме 75 години Природен парк „Витоша“. Тя е първият парк, обявен на Балканския полуостров.) С включването му в европейската мрежа от защитени територии „Натура 2000″ получаваме признанието, че природата, която съхраняваме, е от значение за ЕС, и имаме ангажимент да я опазваме, така че да е в най-доброто състояние, в което би могла да бъде. Част от природните местообитания, които се опазват в рамките на „Натура 2000″, са най-добре представени на територията на Природен парк „Витоша“. Примерно там е най-голямото струпване на високопланински торфища, в резервата „Торфено бранище“ и териториите наоколо, в района на „Конярника“… Северната или т.нар. лапландска върба, е уникална за България. Никъде другаде не образува такива значителни площи като на Витоша. Туристите могат да я видят, когато се разхождат между хижа „Алеко“ и „Златните мостове“ или между Черни връх и хижа „Кумата“. Това са много красиви сиви върби, малко по-високи от ракитата, с по-широки листа… Като защитена територия Витоша има ангажименти по опазване чистотата на питейните води. Лошото е, че все още ползвателите на питейни води не са обявили санитарно-охранителите зони, както изискват наредбата към Закона за водите и планът за управление на Природен парк „Витоша“…

– Трябва да се оградят изворите и водосборът?

– На няколко места на Витоша има взимане на питейни води. От високата част на планината, където са торфищата, се доставят питейни води за част от западните квартали на София и за Банкя. Но има водохващане и в ниската част, почти на границата на парка – на някои места даже каналите излизат извън парка. Това са както водохващания, които се използват в критични случаи – при водна криза, така и такива, които захранват с вода град Перник. Ако София получава 5% от питейните си води от Витоша, 95 % от водата, която пие Перник, е от парка. Липсата на съвременни санитарно-охранителни зони и разчитането на зони, които са обявени преди 50-60 години, не е достатъчно. Държавата даде на основните водни оператори „Софийска вода“ и ВиК „Перник“ 10-годишен срок – от 2000 до 2010-а – да оградят и защитят зоните, от които се черпи питейна вода. Част от сградите на Витоша са със собствени водоизточници и също се бавят с обявяването на санитарно-охранителните зони.

– Хижите и почивните станции направиха ли пречиствателни станции за отпадните води или ги изливат в рекичките?

– Планът за управление задължи всички собственици на сгради и съоръжения в парка да изградят собствени пречиствателни станции или да ограничат изпускането на отпадни води. Срокът беше до миналата година. В момента е завършено строителството, но още не е пусната в експлоатация старата пречиствателна станция „Брезовица“, която ще поема всички отпадни води от Туристически център „Алеко“ и се намира под „Лалето“. Общинското дружество, което управлява „Брезовица“, ще печели от пречистването на водите на хотелите. Започнато е изграждане на няколко пречиствателни станции на туристическите комплекси „Тихия кът“, в района на „Селимица“. За част от сградите с малко потребление на вода ще се строят т. нар. непопивни ями, от които отпадната вода ще се събира. В момента столицата има технически проекти за изграждане на канализация на Подвитошката яка. Най-елитните квартали на София нямат канализация. Новите строежи работят с локални станции, старите сгради заустват води под почвата с попивни ями или в речните легла.

– Ужас…

– Единственото хубаво на тези луксозни квартали е близостта до планината. Общината трябва да реши проблема. При ремонта на Южната дъга на Околовръстния път се правят съответните съоръжения за канали… Лошото е, че те не могат да се заустят в софийската пречиствателна станция, която се намира в полите на Западна Стара планина.

– Как ще спрете строителството, което пълзи по Витоша?

– Това е част от територията на София с регулация. В парка строителството е забранено. По стария Общ устройствен план на столицата между терените в регулация – където можеше да се застроява – и границите на парка, имаше буферна зона от земеделски земи. Сега, по новия устройствен план, вече няма такъв буфер. Границата на регулираните имоти граничи с природния парк почти изцяло. Витоша се превръща в остров сред агломерацията София–Перник. От Ярема до Рударци и Кладница, от север, запад и изток, почти изцяло граничим с терени с регулация. От южната страна, при Боснек и Ярлово паркът също опира до регулирани имоти. 60% от нашите граници са граници с регулация. Витоша се превръща във вътрешен парк. Едва ли не изпълнява функциите на градски парк.

– Целият ограден…

– Ограден от застрояване. Но това е част от развитието. За нас е важно да запазим връзката с Рила планина за едрите хищници – мечки, вълци… В момента няма опасност от застрояването ù. Единствено трябва да се контролира при изграждането на далечния Южен обход на София – Дупница, Сапарева баня, Самоков да има повече тунели, мостове, които да дадат възможност на хищниците да преминават между Рила, Верила, Плана и Витоша.

– Как се грижите за сигурността на туристите?

– Информационните и насочващите табели създават сигурност у посетителя. Зимната маркировка, коловете. Предупредителните табели – „Внимавайте, тук има лавина“ или „Внимавайте, тук може да паднете от скалата“ – създават сигурност. Туристическа инфраструктура, мостчета за преминаване през реки или през мочурища – също създават сигурност. Всичко това за нас е важно, защото паркът освен опазване на природата и опазване на чисти питейните води, има и функции да създава условия за опазване на човешкото здраве. Ние сме най-посещаваната защитена територия в България. Преди 11 години туристите бяха около 2 милиона годишно. В момента са се увеличили на 3,5-4 милиона.

– Значи хората се върнаха в планината, имаше години, в които горе беше пусто.

– Хората се върнаха в планините. Това се вижда не само на Витоша, а и в другите природни паркове. Те са горе. Имат специфични искания. Но за съжаление няма друга държава в Европа, която да отделя толкова малко средства за своите гори. За мен е обидно, че в България няма пари за гори, за природа, за културно-историческо наследство, за образование и за здравеопазване.

– Нещата, които държат нацията жива…

– Странно, че на нашия живот, на живота на българските граждани, се отделя по-малко внимание, отколкото на икономически дейности със съмнителна ефективност. Твърди се, например, че сме инвестирали 2 млрд. лева в пътища за последните 15 години. Като потребител не мога да разбера къде са отишли тези пари. Сега примерно държавата е решила да поощрява голф туризма. Българите не са голфъри. По-добре да поощри това, което българите ползват – културно-историческото наследство и природата.

– Джиповете се качиха на Черни връх – нормално ли е?

– Планът за управление казва – извън пътищата няма какво да правят АТВ, планински мотоциклети, офроуд състезанията. И за тях ще определим маршрути по горски пътища. Няма да се кара по туристическите алеи, защото са скъпо съоръжение, което може да се повреди от мотоциклетите и АТВ. Алеите са предназначени само за пешеходен туризъм. Интересното е, че в съседните планини, където няма ограничения, тези спортове се упражняват много по-малко, отколкото на Витоша.

– Витоша е близо…

– И Люлин планина не е далече. И Плана, и Западна Стара планина не са кой знае колко далече. Хората са свикнали да ходят на Витоша. Витоша като защитена територия е много по-красива. Ще определим пътища и ще посочим на мотоциклетистите и велосипедистите – ето тук е вашето място. Със сигурност местата за тях ще бъдат ограничени, защото са шумни и създават безпокойство у дивите животни. Това е основният проблем за мястото на подобни спортове в една защитена територия. В момента слагаме заграждения на пътищата, по които със сигурност е забранено да се качват тези превозни средства. Поддържането на забраните, на ограниченията за движението по пътищата е функция на общината. Основните туристически пътища са собственост на общината и тя ги поддържа. На Витоша има плурализъм на собствеността, както във всички природни паркове. 30% от територията на Природен парк „Витоша“ е общинска, частна, манастирска… Около 10% са частните земи в парка.

– Собствениците могат да решат, че трябва да си построят вила?

– Не, не могат да решат. Планът за управление на територията забранява строителството.

– Посочете незаконни строежи, които сте спрели.

– Последният случай, който стана известен, е строителството на един ски път през морените на Витоша, който беше насочен за свързване на две територии, които се използват за ски. Там бяха унищожени около 1 декар скални съобщества, морени, които са приоритетни местообитания в рамките на „Натура 2000″. Имахме от същия инвеститор и нарушител изравяне на морени от писти с цел…

– Повишаване сигурността на скиорите?

– Не зная доколко 15 сантиметра скала, която е излязла над повърхността, представлява проблем за сигурността, но знам, че сега, изнесени отстрани на пистата, със сигурност са по-голяма опасност. Защото скоростта на скиора е голяма и вероятността да се удари в морена до пистата е голяма. Трябва да е ясно, че зимните валежи намаляват. Нито една година през последните 20 снеговалежите през декември, януари, февруари, март не са достигали средното си ниво за 100-годишен период. Валежите през зимата променят своя характер. Ако в предишните години това са били основно от сняг, сега не стига, че са малко, но има и дъжд.

– Не могат да се натрупат метри сняг?

– Кой си спомня метри сняг? Аз обикалям много планините и мога да ви кажа, че като сравня със студентските ми години, преди повече от 20 години, виждам съществена разлика. Включително за големите ски курорти като Банско. Там навремето се караше върху клека, който беше под половин метър сняг. В момента изобщо не се случва клекът да бъде покрит със сняг. Това говори явно за намаляване на количеството на валежите.

– Какво става със ски курортите тогава?

– Изграждането им е по преценка на инвеститора, но и по преценка на собственика на земята, която в повечето случаи е държавна. Много хора казват – ама виждате ли в Швейцария, във Франция колко ски курорти има… Само че тези, които сравняват, не казват, че Франция и Швейцария имат с около 1000 метра средно по-висока надморска височина от България и са малко пò на север. Основните ски курорти са над горната граница на гората, за разлика от курортите в България.

* * *

Инвестиционно намерение за изграждане на Ветрогенераторен парк на планината Витоша ще обяви в скоро време дружеството „Витошки ветрилник“ АД. Според инвестиционното намерение дружеството планира да изгради най-големия в страната ВЕП, заемащ територията между Копитото и Черни връх. Паркът ще се състои от 365 ветрогенератора, именувани на дните в годината. Всеки генератор ще бъде висок 110 м, а дължината на перките ще е 55 м. За построяването на парка са необходими по 2,5 дка на отделно витло или общо 912,5 дка, които дружеството се надява да получи чрез посредничеството на Столична община срещу консолидиран терен, подходящ за изграждане на депо за ТБО, находящ се в Община Димитровград /Цариброд/ в съседна Сърбия. За фундаментите на ветрогенераторния парк ще бъдат изляни основи всяка от 0,65 дка; това ще има изключително благоприятен ефект при условията на икономическа криза и структурната безработица в областта на строителството. Проектът ще подпомогне и циментовата индустрия, още повече че същата отдавна изрази готовност да се включи при изгарянето на брикетираните софийски отпадъци.

За предимство на проекта от дружеството „Витошки ветрилник“ АД посочиха и това, че планината изобилства с пътища, хижи и друга инфраструктура, което от своя страна значително снижава капиталовите разходи. Друго предимство е непосредствената близост на най-големия пазар в страната, което не налага изграждането на дълги преносни трасета.

От дружеството смятат, че украсяването на витошките върхове Голям и Малък резен, Черни връх, Скопарник и др. с подобни устройства ще повиши интереса към София като атрактивна туристическа дестинация.

Устройствата ще могат с вълнение да бъдат наблюдавани от двора на резиденция Бояна, от гостите в кабинета на г-н Божидар Димитров и от гостите на Държавния глава. Така България ще даде ясен знак пред европейските си и световни партньори като страна, застанала на челно място в борбата срещу световните климатични промени и лидер в производството на енергия от ВЕИ.

Витошкият плутон доминира изразено над околните планини и котловинни полета и ветровите условия и надморската височина са идеални за изграждане на ВЕП.

От дружеството „Витошки ветрилник“ АД съобщиха и за друго свое намерение: по инициатива на собствениците на ресторант „Воденицата“ в Драгалевци се предвижда изграждането на два деривационни мВЕЦ-а на река Боянска над и под Боянския водопад, по същия начин, както на река Кашина. Има два мВЕЦ-а, а по средата – водопад. Снимки от Боянска река ще бъдат предоставени на НИМ, където дружеството се надява да убеди опърничавия Божидар Димитров да открие нарочна експозиция за спомен от дивия период на българските реки и планини. От дружеството „Витошки ветрилник“ АД съобщиха, че имат намерение да поемат всички разходи, свързани с изграждането на мемориалния парк.

В случай че срещнат трудности с друг опърничав чешит, а именно софийския кмет, то от „Витошки ветрилник“ АД се надяват след парламентарните избори да се проведат и избори за градоначалник и постът да бъде зает от досегашния кмет на Каварна, а столицата да се превърне в легендарно средище на рок-културата и енергията от ВЕИ.

Следвайки наложения в страната модел, дружеството „Витошки ветрилник“ АД вече е получило Сертификат за инвеститор Първи клас, а не след дълго се надява да бъде удостоено и с орден „Стара планина с перка“.

 

Из сайта на „Място за бъдеще“

автор: AERIAN