А природата е не само вещ за употреба и плът за ядене, но и дух. Не само самоцел, но и екология, или като би казал един забравен старобългарски гений, сиреч – връзката между творенията. А връзката е също и дух, и душа на всичко живо, животът сам по себе си.
За това нека си припомним какво е написал още през Х век невероятният Йоан Екзарх Български в изключителната си авторска книга Шестоднев – първата наука на чист, хем говорим, хем прекрасен, български език. Оставям думата на един от най-забележителните непризнати български гении, първотворецът на книжовния, духовния, научния и поетичния български говор:
…..
Господарю мой, не единствено от себе си сме съставили [тези слова], но едно сме взели някои примери и наблюдения от Шестоднева на св. Василия, а за друго взехме само мисълта от него, също както и от Йоана, а друго от други, каквото нещо някога сме прочели – така сме съставили това.
Така е беден и нашият ум и като няма нищо в своя дом, с чужди слова изгради това, като прибави [нещо] и от бедния свой дом [ум]. Но като слама и лесина са неговите слова. Ако господарят го обича, ще приеме всичко това като негов труд.
…..
Точно поради това и безсловесните въстават, та от онова, което сами вършат, [людете] да разберат какво зло представя да се нарушава редът и дръзко да се преминават установените граници. А може да се види как и бездушните вещи спазват тези установени предели. Така морето, вълнувано от бури, надигащо се и тласкано срещу съседната суша, се свени от пясъка и не си позволява да премине установените граници. Както устременият кон бива възпиран от юздата, така и морето, като вижда написан върху пясъка неписания закон, завръща се назад. Реките текат така, както са отредени изначало. Изворите текат и кладенците дават на човеците онова, което им е потребно, а годините и всички времена се сменят поред едни след други.
По същия закон спазват този ред дните и нощите: когато биват удължавани, не се хвалят, нито пък, когато биват съкратявани, тъгуват, но като поемат един от друг времето, пак отново без забавяне го предават и поемат. Ето и нещо друго, което показва премъдростта и силата на Твореца. Наистина нито земята, която толкова хиляди години е разоравана и засявана, и насаждана, и дава плод, и тъпкана, и копана, и овлажнявана от дъжд и от сняг, и обгаряна от жега, не претърпява никакво намаление, но непрестанно дава плод на земеделците. Нито морето, откъдето облаците непрестанно поемат естеството на водите, като причиняват дъжд и го пращат на земята, никак не е намаляло, нито пресъхнало, нито пък, приемайки в себе си безчислените реки, които се втичат в него, е нараснало. И аз [не мога да] кажа отгде изтичат изворите на реките – защото и мисълта за това ми е неведома. А как слънцето може да изсуши влажното естество – това може лесно да разбере онзи, който желае. Защото то суши тините, пресушава сборищата от вода и минава нашите тела. Може да се види също как и реките намаляват, когато то напусне южните страни, идва над северните и причинява жътвата [лятото]. Поради това казват, че и Нил приижда не по времето, когато [става така] с другите реки, но наводнява Египет посред лято, когато слънцето се движи по северния пояс, обременява и другите реки, а от [Нил] се отдалечава. Ако ли пък се привеждат и други причини, поради които става така, сега никак не е потребно [това да се изтъква тук].
Аз се чудя как не се свършва, нито намалява въздушното естество, когато толкова човеци и толкова безсловесни животни непрестанно дишат, толкова и така топли слънчеви лъчи минават през него, а при това луната и звездите правят същото. Но чудо над чудесата! Но има опасност да кажа, че и това не е някакво чудно чудо. Защото не подобава да се удивляваме, когато Бог твори нещо, но повече да го възхваляваме и да го прославяме, защото Той лесно създава това, което желае, и в тези свои творения е вложил толкова сила да съществуват [толкова] време, колкото желае. Поради това и земята пребивава, както изпърво е създадена, и морето не намалява, нито се увеличава, и въздухът запазва и досега естеството си, което е получил изкачало, и слънцето не може да разтопи небесната твърд, и твърдта не се разлива, бидейки преди това водна, но пребивава като твърд.
Защото Творецът е допуснал такова съществувание на противни естества – мокро и сухо, и пак студено и топло, като е събрал всичко в един строеж и любов. Когато видим едно от тия неща: слънцето, че ходи някога по северните страни, някога по южните, друг път посред небето, и луната, че расте и намалява, и звездите, че изгряват и залязват в определените им часове, като означават времената за жътва и за сеитба и известяват буря и затишие на онези, които пътуват по вода – когато виждаме всичко това – гос-подарю мой, – ние възхваляваме Твореца, който е създал такива блага, и от тези видимите [неща] възлизаме към невидимото.
Но не странствуване ни е нужно, а вяра, защото чрез нея можем да го видим. Когато виждаме как в годините се променят времената и дъжд се изсипва по земята, и тя расте и се покрива с трева, и ниви се вълнуват, и дъбрави се зеленеят, и гори растат, и овощия се раждат, нека насочим езика си към възхвала и да кажем с блажения Давид и с него да запеем, като речем: “Възвеличиха се твоите дела, Господи… Ти всичко създаде с премъдрост.
Когато слушаме пойните птици: да пеят славеи, косове и сойки, чучулиги и кълвачи, щурци и жътвари, лястовици и скворци и други безчислени птици да пеят с различни гласове красиви песни, в това им подражаваме – да славим Твореца. Не както другите творци, които творят от готови неща, Той всичко това от небитие в битие изведе и даде на несъществуващите битие, защото Нему е лесно да създава и от небитие, и от битие. Така Той е сторил някога и нека кажем просто – така всекидневно твори. Не от готови тела той създава телата на животните и от несъществуващото създава души, обаче не на всички животни, а само на човеците, а от птиците твори птици и от плаващите – плаващи, и от другите родове променя всеки според неговия род. А така също чрез семена и садива пренася на човеците земните плодове.
Нека Бог Господ, владетелят на владетелите, да даде живот на този владетел, та като му угажда добре, да заслужи рая заедно с всички преподобни мъже. А на нашия Бог слава във вековете, амин.
Подражавай на особения нрав на пчелата, която никому не причинява вреда и не поврежда чуждия плод, а съставя медни пити. Защото тя събира, както се знае, восъка по цветовете, а меда – от тази течност, която е пръсната като роса по цветовете, изсмуква я с устата си и я влага в отворите на восъчните пити. Поради това отначало [медът] е течен, после, като остане по-дълго време, се сгъстява и получава своя състав и жилавост. Поради това [пчелата] е получила достойна похвала, като е наречена мъдра и работлива.
Толкова мъдро тя построява влагалищата за меда. Като разпръсне восъка на тънък пласт, тя построява от него гъсти и долепени помежду си клетки, така щото гъстотата на тези малки връзки става опора за цялото. Всяко восъчно отверстие се опира на другото, като бива преградено с тънка стеница. След това по същия начин тя изгражда и медната пита и в два и три реда, като ги гради една [килийка] върху друга, тъй като пчелата се опасява да направи през цялата тази пита един отвор, да не би медът поради своята тежест да излезе навън. Разбери, как геометрията, сиреч земеме-рието никак не е по-точно от тази премъдра пчела. Всички клетки са шестостепенни и имат равни страни, като клетките не лежат точно едни над други, да не би поради тежестта тези дънца да пропаднат, бидейки тънки, но ъглите на долните шестоъгълници служат за опора и подставка на по-горните, така щото безопасно да поддържат тежестта над себе си и медната течност да се влива във всяка клетка поотделно.
И тъй как ли мога подробно да опиша особеностите в живота на птиците? Така жеравите имат нощна стража, която се сменя: едни от тях спят, а този ходи около тях и наблюдава. А когато [времето] на стражата свършва, този [който е бил на стража] заспива, докато онзи, който го замества, както първият го е пазил, така и той сега го пази. Същият ред се вижда и когато те летят: ту един, ту друг бива водач, като след като води определено време, предава другиму, та той също да води.
Казват за гугутката, че тя, когато умре другарката й, не се събира с друга другарка, прекарва така, без никого другиго да приеме, но помни първия си другар. Чуйте, жени, как чистотата на вдовството дори и всред безсловесните е нещо по-добро, отколкото непристойнството да се вземат много [съпрузи]…
Никой да не се оплаква от своята нищета, нито да се отчайва от своя живот, понеже нямал нищо у дома си. Нека погледне майсторското строителство на лястовицата, която, когато започне да си строи гнездо, носи в устата си малка вейка. Тъй като не може да носи кал с краката си, намокря във вода крайчеца на крилата си, после ги валя малко в земния прах и така събира кал, за да гради. После, като слага постепенно клечиците, с тази кал свързва като с някакъв клей и в [така построеното] гнездо отглежда птиченцата си. А ако някой им избоде очите, тя от самата природа има лек, с който може да излекува очите на своите птиченца…
А редът при щъркелите не се отличава много от този при словесните същества. Те по едно и също време прелитат на същите места, а после по едно време, сякаш по общо решение, всички отлитат. Кой им е установил тези закони, да ги съпровождат и да ги обичат като гости? Кой ги е заплашвал с наказание, та никоя да не остава от този съпровод? Слушайте вие, които сте негостолюбиви и скъперници, та дори покрив не давате през зимата на бедняка.
А пък проявяваното към остарелите щъркели старание и грижа би било достатъчно, щото и нашите деца, ако пожелаят да му обърнат внимание, да почнат да проявяват обич към баща и майка. Защото няма никой така безсмислен човек, който да не се засрами от това да бъде по-долен в добродетелта от ненадарените с мисъл птици. Когато бащата загуби перата си поради старост, щърковете го обграждат, покриват го с крилата си, греят го и му носят обилна храна. [Когато опита да] лети, те му помагат, доколкото им е възможно, като подемат от двете страни крилата му и го пренасят. Това е толкова известно навсякъде, щото се говори за “щъркеловско благодеяние”.

Когато посетих Слънчев бряг за първи път (1996 г.), ми направиха впечатление спокойната атмосфера на курорта, малкото хотели, построени по времето на социализма, зелените площи, които тогава все още съществуваха. На плажа имаше много хора, но нямаше никакво ограничение. Всеки идваше и можеше да се излежава на плажа колкото си иска и докато гърбът му не придобие заплашителен червен отенък. Пясъчните дюни тогава все още не бяха превзети от многобройните заведения. Ресторантите, които днес са на всяка крачка, също не бяха много, но за сметка на това сервитьорите бяха по-услужливи и добродушни. Разбира се, моята цел не е да рисувам една идеална картина на курорта, а да предам своите още детски, но наистина приятни впечатления от тази краткотрайна двуседмична почивка.

Строителният бум напълно промени облика на този някога приятен курорт. Замислям се понякога, че ако не бях наблюдавала развитието на българското Черноморие в продължение на доста дълъг период от време, а бях останала само с онова детско впечатление, то щях неимоверно много да се учудя, ако го бях видяла в сегашното му трагично състояние. Напълно нормално е да се появяват нови жилищни сгради, увеселителни заведения, аквапаркове и други обекти – но когато те се правят по един незаконен и напълно хаотичен начин, това е недопустимо и наистина плашещо. Зелените площи изчезнаха за сметка на новопоявилите се хотели, голф игрища, ресторанти. Тротоарите са разбити от непрекъснати строежи, които не спират дори и през туристическия сезон. Гостите на България всяка година стават свидетели на кал, прах и боклуци. Терминът „алкохолен туризъм“ все по-често се цитира в медиите. Да, наистина мога да кажа, че в момента той е точно такъв – алкохолен, безкултурен, безцелен…

Слънчев бряг е място, изпълнено с доста парадокси. Един от тях е липсата на квалифициран персонал за обслужващия сектор. Вече за никого не е тайна, че нивото на обслужването продължава да бъде доста ниско (дори в сравнение с други балкански туристически страни). Причината за недостига на професионални кадри е ясна – никой не иска да работи за изключително ниските заплати, предлагани от работодателите. За сметка на това, те изискват пълен работен ден (в повечето случаи доста повече от осем часа). Все повече зачестяват случаите, когато на работника изобщо не се плаща и когато той напуска, се наема нов на същия принцип. Това е един затворен кръг и засега доброто решение за излизане от него не е реализирано.

Хотелите, построени сякаш по нечия безумна идея с още по-безумното влагане на пари, се възвисяват над планини от боклуци – този вълнуващ пейзаж напомня на библейския Апокалипсис. Целият проект на курорта създава впечатление за една група хора, която уж се опитва да направи нещо хубаво със своите (може и чуждите) пари, но за съжаление просто не се получава. Но основният повод, който ме кара да се срамувам най-много, е плажът – мръсен, неподдържан, но за сметка на това с платени шезлонги и чадъри. Ако хората не изявяват желание да плащат, то биват вежливо (или не толкова) изгонени и изпратени някъде по-далеч от мечтаното, а за някои дори сънувано през студените зимни нощи море. Морето също е доста мръсно и повечето туристи споделят, че няма повече да дойдат в България точно по тази причина. Естествено тези, които искат да изкарат една спокойна почивка, без суета и шум, не би трябвало да идват изобщо в този курорт. А купонджиите-тийнейджъри, които изтрезняват много рядко и най-често по случайност, в повечето случаи остават доволни от почивката – доколкото могат да си спомнят отделни фрагменти от нея. Въпросът е: „Докога ще е така?“ Засега на него няма отговор.

Последните години зачестиха случаите на кражби по обществените места. Това е поредното доказателство за упадъка на курорта, защото полицията не може да се справи с проблемите. На плажовете се правят акции, в които полицаите играят ролята на почиващи, но едва ли те ще оправят положението. Всичките тези факти са взаимосвързани: безнаказаността се проявява на всички нива – от дребната кражба на един ром до  незаконните хотели, които се строят бързо и некачествено от същите тези роми. Всичко това се получава от абсурдния факт, че няма достатъчен контрол от страна на специалистите над целия този неквалифициран персонал.

Парадоксите се срещат на всяка крачка и ние дори започваме да свикваме с тях, но чужденците, идващи в България на почивка, остават шокирани и в повечето случаи не се връщат, освен разбира се, ако не са си купили жилище. Наистина невероятни са материалите, публикувани в пресата. Абсурдното е, че всеки знае каква е реалната ситуация, но по въпроса не се прави нищо.  „80 процента от временните постройки в Слънчев бряг са незаконни, заяви заместник председателят на УС на Съюза на собствениците Мария Инджова“. Следва и продължението: „Тези, които са законни пък, ако имат разрешение за 20 квадратни метра, са построили павилиони на 200 метра. Собствениците на хотели и ресторанти обаче не могат сами да се справят с тези нелоялни конкуренти. Това е в прерогативите на държавата, в лицето на МРРБ, защото само от там се дават разрешения за строителство или заповеди за премахване.“[1] Ситуацията наистина е отдавна излязла от контрол, защото някои хора са си напълнили джобовете и са забравили, че има такива понятия като съвест и отговорност.

Броят на хотелите в комплекса се увеличава непрекъснато. Половината от тях са в източната част на Слънчев бряг, която почти е изчерпала пространството си за застрояване. Другите са в западната част, която тепърва започва да се развива – с бесни, лавинообразни темпове, както си е по традиция. В нея имаше само няколко жилищни селища, предлагащи апартаменти, но сега ситуацията се променя. Имената на инвеститорите в повечето случаи са известни на широката общественост. Един от най-големите хотели „Хелена резорт“ е на „Булимпекс“АД. Управител на дружеството е Младен Мутафчийски, бивш шеф на държавната оръжейна компания „Тератон“. Официално акционери в „Булимпекс“ са фирмите „Имоти“, летище Пловдив, „Нюко инвестмънт инк“, „Панама“ и „Селена холдинг“ (в което участва бившия депутат от СДС Асен Мичковски), показва справка в „Апис“. Наистина е доста добре да бъдеш депутат, дори и да си бивш.

Друга значителна инвестиция в Слънчев бряг – над 7.5 млн. евро, е в новия хотел „Фиеста бийч“. Базата се води собственост на „Ропотамо шанс“ ООД, Несебър. Акционери в компанията са Димитър Стойков, София Стойкова, Георги Николов и софийската фирма „Елеонора транс“ според справката в „Апис“. „Елеонора транс“ притежава още хотелите „Палас“ и „Гранд хотел Съни бийч“ в Слънчев бряг. Тя беше собственик и на хотелите „Марица“ и „Актиния“, които е продала. Десететажният „Фиеста бийч“ е категория четири звезди, има 400 легла, разпределени в 200 стаи и апартаменти. Питам се защо ли всичките тези акционери, след като вложат парите си (е, не че са точно техни) в хотел, не се погрижат да не оставят около него същинска пустиня, обезобразена от строителната техника земя, покрита най-често със слой битови отпадъци, ярко украсен с найлонови торбички. Истинска радост за окото.

Поразителна е безотговорността на самата община по отношение на поддържането на чистотата на улиците на курорта. Наистина е трудно на фона на безкрайните строителни работи да се прави това, но изглежда чиновниците дори не се опитват да поддържат някаква чистота – улиците не се мият, а боклукът не се прибира навреме (проблемът за съжаление касае не само Слънчев бряг, но и цялата държава). Голям късмет е, че още не е пламнала някаква по-сериозна епидемия, въпреки че това лято стомашните вируси върлуваха навсякъде и много туристи се оплакваха от отравяния. Изобщо не е трудно да се разбере, че нещата са свързани.

Георги Велчев, братът на министъра на финансите Милен Велчев (инвестиционен фонд „Сигма кепитъл“), също не изостава от конкурентите си – той участва в големия проект „Сигма Съни бийч“ и „Иберостар Съни бийч“. Оттук естествено си правим безценния извод, че работата тук не е чиста и че е хубаво човек да има брат – министър. Но всичките тези господа мислят само за настоящето, без дори да предположат какво ще стане в бъдеще. А то идва неумолимо и много бързо.

Цялото това експлозивно строителство определя за Слънчев бряг бъдеще на ръба на инфраструктурната криза. Курортът е доста голям по територия – само източната част е 2150 дка, но пренасищането ù с нови обекти довежда до предела на възможностите мрежите на електроснабдяването, водоснабдяването и канализацията, макар че те бяха подменени през последните две години. Инфраструктурата е собственост на „Слънчев бряг“ АД, в което мажоритарен собственик е държавата, представлявана от Министерството на икономиката. От дружеството твърдят, че електрическата подстанция е на границите на възможностите си и всяко легло в повече води до риск от претоварване. Затова не са рядкост вече спирането на ток в близките села и градове, както и в самия курорт. Тези зачестили инциденти навеждат на мисълта, че Слънчев бряг, вместо да се развива, се връща в някаква неопределена каменна епоха – без достатъчно ток и вода за всички хора. В епоха, където римското изобретение „канализация“ се превръща в проблем. Същото е и с пречиствателните съоръжения, към които вече трудно могат да се включват нови обекти, защото станцията изчерпва капацитета си. Подобна е ситуацията и в другия голям морски курорт Златни пясъци, въпреки че той има и някакви редки, но все пак положителни проблясъци в цялата тази ситуация. „По-важните инфраструктурни обекти са нова пречиствателна станция и нова подстанция в района на ресторант „Ханска шатра“ Предстои доизграждането на подстанция в района на Обзор.[2]

През зимата в курорта няма туристи, но за сметка на това има строители. Въпреки минусовите температури в Слънчев бряг работата „кипи“ и строителните дейности не спират. В над тридесет обекта в комплекса работата продължава при температура минус 8 градуса. Според специалисти сигурността на строежа може да се гарантира при температури около нулата. При работа на по-ниски температури се поставя под въпрос качеството на строежа и стабилността на обектите впоследствие. Но сякаш тези неща са второстепенни и на никого не правят особено впечатление.

По въпроса за строителството обаче съществува и друго мнение. „Проверка на news.bg е установила, че Слънчев бряг, за разлика от друга година по това време, няма строежи и строителна техника. Проверката е обхванала ивицата между Елените и Несебър. Не е забелязан нито един строеж, а само частични ремонти в някои хотели.“[3] Доста странно наблюдение, което продължава и с интересни подробности, че нямало строителни работници вече, а липсата им се отразявала негативно върху оборота на заведенията за хранене. Има негативен ефект и върху различни фирми за снабдяване, както и проблеми с агенции за недвижими имоти (заради намаляването на строежите). Хората все още не могат да разберат, че всъщност трябва да избират между работниците през зимата или туристите през лятото, понеже прогнозите за последните години никак не са обещаващи – впрочем както всяко лято.

Има, разбира се, и журналисти, които по-трезво отразяват ситуацията. Бумът на строителството неминуемо вреди на туризма, а оттам засяга и всички сфери на бизнеса. Туроператори, хотелиери, агенции за имоти и банки притеснено отчитат свръхпредлагане на легла и отдръпване на туристи. Бизнесът е изправен пред перспективата от спад на цените на нощувките и на имотите, а банките се отдръпват от кредитиране в Слънчев бряг. Подобни тенденции, които по-рано не бяха познати, започват да се задълбочават и да създават истински проблеми, които в някои случаи предизвикват истинска паника. Предприемачите са уплашени и от задаващите се проблеми с електрозахранването, водоснабдяването и канализацията, чиито мощности са изчерпани и има реална опасност туристите някое лято да се сблъскат с режим на тока и водата. Ами тогава за какви перспективи на бизнеса можем да си говорим?

Следствие от строителния бум е фактът, че много от хотелите се продават на ниски цени. Изборът е голям – от най-скромните до луксозни. Проблемът е кой ще поеме риска да ги купи точно сега. Противоречива е обаче информацията, представена в медиите – едните изразяват паника, че ще има понижаване на цените. А от друга страна, аналогични източници говорят за повишаване на цените. Не е ясно обаче коя прогноза е по-достоверна. „Голяма част от хотелите в Слънчев бряг вече са подсигурили с договори следващия летен сезон, пише expert.bg, цитирайки представители на туристическия бранш. Много от хотелиерите са се похвалили, че вече имат договори за другия сезон, въпреки че са завишили цените на пакетите.“[4] Все пак остава надеждата, че туристите с що-годе здрави нерви ще посетят отново или, привлечени от красивите реклами, за първи път българския курорт. Рекламата също е проблем на туристическия бранш в региона. По руската телевизия например се рекламират нови луксозни строежи, но в същото време се показват красиви, но толкова нереалистични картинки от комплекса – хотелите са потънали в зеленина, морето – кристално чисто, и на всичкото отгоре на плажа растат високи палми… Доста оригинално, но за съжаление – поредната лъжа на бизнесмени, които искат по-скоро да се отърват от обектите си.

Катастрофата наистина се приближава неминуемо. Дори ако строежите приключат изведнъж, то работата все пак е свършена – липсва единен архитектурен стил, автентичност, качествена визия, която да привлича, вместо да отблъсква. Българското Черноморие следва познатата схема, известна на други европейски курорти. При тях се стига и до събаряне на хотелите и възстановяване на зелените площи.

Интересът към масовия туризъм в България намалява с всяка изминала година – по тази причина трябва да се търсят други по-разумни решения. Благодарение на красивата природа aлтернативният туризъм наистина има бъдеще, но не трябва да се разчита само на това и да се остави морското крайбрежие на произвола на съдбата. Много се говори в последно време и за селски туризъм – необходимо е да се развива, но това да се прави в повече села. Повече разработени местности, за да има в крайна сметка и работа за местните хора. Селските местности днес опустяват, тънат в безразличие и боклуци. Туризмът е една чудесна възможност, която не трябва да се пренебрегва.

Морският туризъм в България е поставен в изключително сложна ситуация. Въпреки нерадостните прогнози за лято 2009, местните хора се надяват да спечелят, а владелците на хотели измислят евентуални промоции, за да привлекат туристите (някои и това не правят). Искрено се надявам, че този строителен бум най-накрая ще спре и ще се вземат мерки за запазване (и възстановяване) на многострадалната българска природа. В противен случай на протестите ще продължават да се викат лозунги – „Искаме природа, не искаме бетон!“

 

Авторът е студент специалност културология в СУ „Св. Климент Охридски“, член на Университетски клуб за екология и устойчиво развитие UNECO.

Слънчев бряг, една от най-предпочитаните туристически дестинации на мнозина – българи и чужденци, – посреща хиляди посетители ежегодно, предлагайки им куп атракции и възможности да се забавляват, като в същото време им дава шанса да се запознаят с някои от забележителностите на българската природа. Напоследък обаче този уникален шанс започва все по-често да бъде пренебрегван. От преимущество за България, от което тя би могла ефективно да се възползва, нейната природа се оказва пречка за постигането на икономически цели. Това неминуемо води до прогресивното ù унищожаване или в най-добрия случай до пренебрежителното отношение към нейното опазване.

Курортът Слънчев бряг е разположен на южното Черноморие, на около 30 км от областния център Бургас, на 100 км от Варна – черноморската столица на България, и на 3 км от древния Несебър. Намира се на широк залив с форма на полукръг, отворен на изток. На север курортът е заобиколен от възвишенията на Стара планина, на юг граничи с живописния Несебър. Плажната ивица е дълга 8 км и широка от 30 до 60 метра, покрита е с фин златист пясък и  естествени дюни. Тук растат много редки растения. Слънчев бряг е носител на еко-приза „Син флаг“ за доказани екологични предимства – чисти плажове и море, свеж въздух, идващ от близката планина. За първи път курортът получава това отличие през 1995 г.

„Пясъчните дюни“ в местността Бабата са обявени за защитен обект през 1976 и 1984 г., а през 1996 г. са включени в Резолюция №4 на Постоянния комитет на Берлинската конвенция под №16.2 като застрашено от изчезване местообитание с над 17 редки защитени растителни вида. Според приетата категория „природна забележителност“ се определя следният режим на дейност в местността[1]:

1. Забраняват се всякакви действия като нараняване на стъблата, кастрене, чупене на клоните и други, които биха довели до повреждане на дърветата.

2. Забранява се късането или изкореняването на растенията.

3. Забранява се паша на домашни животни.

4. Забранява се влизането, лагеруването, преминаването и паркирането на моторни превозни средства.

5. Забранява се безпокоенето на диви животни и вземането на техните малки или яйцата им, както и разрушаване на гнездата и леговищата.

6. Забранява се разкриването на кариери, провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се поврежда или изменя както естественият облик на местността, така и на водният ù режим.

7. Забранява се извеждането на сечи, освен отгледни и санитарни.

8. Забранява се всякакво строителство.

Дали обаче в случая със Слънчев бряг и дюните тази наредба се прилага успешно? Факт е, че върху „защитените“ дюни се строи – през 2008 г. от политически клуб „Екогласност“ алармират всички министерства, че върху пясъчните образувания в комплекса се строи, засаждат се дървета. Териториите се урбанизират и унищожават целенасочено, строят се паркинги и тротоари, а със засаждането на дърветата се цели усвояване на територия и променяне на статута. При проверката е констатирано залесяване на част от защитената територия: успоредно на съществуващата дървена пътека са засадени плътни зелени пояси от храсти и дървета. Установено е, че съществуващият изграден с трошен камък паркинг не е премахнат, въпреки даденото предписание от РИОСВ и полученото в МОСВ уведомително писмо от концесионера на плажа „Ирида 71“ ООД, че обектът е премахнат. Според екоинспекцията няма съгласуване с МОСВ или РИОСВ – Бургас относно залесяването.

Глобата, която е наложена на фирмата-концесионер, е 10 000 лв., като е връчено и предписание незабавно да бъдат премахнати дървените скари, както и паркингът и залесяването.

Исканията на „Екогласност“ са за включването в списъка на защитените територии на всички пясъчни дюни на територията на комплекса, който застрашително нараства всяка година. В „Геоморфология на българското черноморско крайбрежие и шелф“ на акад. Константин Мишев и Владимир Попов е описана най-дългата пясъчна дюна в България – тя е в Слънчев бряг. Там се срещат 32 биологични вида, включени в „Червената книга на България“; три от тях са в европейския списък на редките изчезващи видове в Европа. Направени са проучвания с конкретни карти на местонахождението им. Резултатът: в последните години вихрещото се строителство съсипва парка в курорта; в градовете има паркове, а в Слънчев бряг вече няма.

Пречат ли дюните и на кого? Очевидно да; явно присъствието им в тази местност не се вписва вече в луксозния облик на Слънчев бряг. Колко неудобни се оказват тези уникални пясъчни образувания за хората, които имат „други“ планове за българското Черноморие – да го превърнат в златна мина, но не за България, а само за себе си. Какво развитие на икономиката може да бъде това, което става на базата на „тъмни сделки“ и „мръсни пари“? Би могло да се каже, че това е по-скоро развитието на нечий персонален бизнес, което води до катастрофа всичко и всички останали.

Според специалистите България и дори Южна Европа далеч не са единствените райони, в които местата с природна красота са подложени на урбанизационен натиск. Северна Америка, в която гъстотата на населението като цяло е по-малка, също преживява подобен бум по крайбрежието и зимните си курорти. Цените на земята в тях растат заедно, а понякога и по-бързо от тези в мегаполисите Лос Анджелис и Ню Йорк. Обяснението на глобалния феномен „ваканционни имоти“ е следното: това е луксозна стока, която е много по-различна от останалите, произведени или от възобновяеми ресурси, или от ресурси, чиито запаси още не са изчерпани изцяло. Икономистът Джоузеф Шилър определя тези имоти като част от „стоките“, които поради своя символ на материален статус и силно ограниченото си предлагане са обречени да поскъпват, при това много по-бързо, отколкото расте икономиката.

Устойчив ли е обаче подобен растеж? Тук природозащитниците и собствениците на земя отдавна са на двете крайности и намирането на баланс между тях е един от важните въпроси, които България и нейните институции трябва да решат сега и през следващите години. Защото от него зависи каква среда и в крайна сметка колко лукс за продаване ще остави сегашното поколение на тези след него.

Според Ивайло Йорданов, представител на Българското дружество за защита на птиците, един път увредени, дюните не могат да бъдат възстановени както като география на ландшафта, природни образувания, така и като растителни комплекси, с някои от които сме уникални в целия свят.

В крайна сметка България има впечатляваща природа; точно тя е тази, която привлича посетителите на страната ни и я прави уникална – тя, а не лъскавите хотели, каквито има навсякъде по света. Природата в България може и трябва да бъде най-ценното ни притежание. Тя може да подобрява икономиката ни, може да развива туризма ни, може да популяризира страната ни, стига само да се научим на отношение към нея. Защото онова, което тя не може да направи, е да оцелее въпреки нас, хората, въпреки постоянния ни стремеж да я подчиним и променим. И ако онези, които изливат бетона върху пясъчните дюни в Слънчев бряг или на което и да е друго защитено място в България, се замислят, ще разберат в какъв нелеп парадокс са изпаднали. Най-вероятно ще видят намръщените лица на гостите в хотелите си, а на следващата година ще констатират броя на незаетите легла в същите тези хотели и един ден с разочарование ще разберат, че цената на имота им се свлича главоломно надолу. Развитие на икономиката ли е това? По-скоро катастрофа, и то непоправима!

 

Авторът е студент специалност културология в СУ „Св. Климент Охридски“.

*

Синдромът „Слънчев бряг“ в българския туризъм –

развитие на икономиката или катастрофа?

 

Проблемите с развитието на емблематичните ни черноморски летовища като Слънчев бряг, Албена, Златни пясъци, наред с останалите наши летни и зимни курорти, е тема на множество дебати. Днес курортът Слънчев бряг вече е станал емблематичен и в друг смисъл – като символ за синдром на израждане, презастрояване, безперспективност. Синдромът „Слънчев бряг“ за по-голямата част от българските граждани се е превърнал в нарицателно за катастрофалното развитие на българския туризъм през последните години. За все повече наблюдатели и „потърпевши“ от новобългарския туризъм, израждането на някога привлекателните български курорти очевидно се дължи на хаотичното им развитие, без конкретни цели и стратегия.

Анализът на синдрома на неустойчивото развитие в българския туризъм ни помага да разберем по-ясно принципите на устойчивото развитие по пътя на един алтернативен на хаотичното презастрояване стратегически туризъм, основан на мисълта за дългосрочното бъдеще на региона и на местните общности. Такава беше задачата на курсовите работи за анализ на Слънчев бряг, които бяха зададени на част от студентите от специалност културология на СУ „Св. Климент Охридски“ за  свободноизбираемата дисциплина и стаж „Култура на бъдещето: проекти и практики на устойчиво развитие“, интегрирани в рамките на проекта „Място за бъдеще“.

 

От съставителите

Създаването на център по устойчиво развитие в природен парк „Странджа“ е инициатива на сдружение „Култура на бъдещето“, което е наследник на няколко НПО, работили дългогодишно в сферата на екологията и опазването на околната среда. Наследило опита им, новосъздаденото сдружение адаптира посоката си на развитие и обхвата си на действие, за да отговори на новите предизвикателства, и дава една оригинална визия за културата на човешките общества, която интегрира в себе си всички области на познанието по  нов и устойчив начин.

 

Бенефициенти

 

„Култура на бъдещето“ планира множество сътрудничества с нови и вече познати партньори. Сред тях са Община Царево, Община Малко Търново, ПП „Странджа“, Нов български университет, Университет по архитектура, строителство и геодезия, СУ „Св. Климент Охридски“, WWOOF (Световна мрежа от възможности за органично фермерство), както и някои европейски университети, които вече са в сътрудничество с гореспоменатите.

В рамките на проекта, изброените партньори поемат следните ангажименти:

- Община Царево и Община Малко Търново сътрудничат при подобряването на пътната инфраструктура (една от общите цели на проекта, описани по-долу).

- ПП „Странджа“ съдейства и координира дейностите по проекта в рамките на парка.

- Университетите осигуряват участници и част от лекторите на обучителните семинари, предвидени в проекта.

- WWOOF осигурява доброволци, които участват активно в поддръжката на стопанството към центъра (дейността е описана по-долу).

 

Обща цел

 

Проектът за изграждане на център по устойчиво развитие „Култура на бъдещето“ цели основно подобряване условията за живот в региона, изцяло на базата на устойчивото развитие. Това е основен приоритет на проекта, който ще служи като среда за трайния му просперитет във времето. Подобрявайки общите условия и качество на живот в региона, проектът осигурява благоприятна почва за развитие и разширяване на дейностите си.

Проектът предвижда и създаването на нови работни позиции в сферата на алтернативния туризъм и селското стопанство. Сегашната практика показва, че подобни „зелени“ работни места са трайни и дават условия за общото нарастване на заетостта.

Опазването и поддържането на природните и културни богатства на региона са също сред основните приоритети на проекта. Той цели популяризирането и същевременно облагородяването на природните дадености, както и съживяването на тракийското културно наследство.

След като регионът бъде по-добре разпознаваем в национален и общоевропейски мащаб, би трябвало да се му се осигури по-добър достъп. За целта, проектът предвижда подобряване и доизграждане на транспортната инфраструктура – междуградски, селски и горски пътища; в това число и участък от международния път Бургас–Истанбул.

 

Специфична цел

 

Сред прицелните области на дейността на центъра по устойчиво развитие „Култура на бъдещето“ е развиването на алтернативен туризъм в региона, превръщайки го в привлекателна дестинация за природолюбители, ценители на културата или просто хора, търсещи място за истински отдих и почивка – алтернатива на гъстонаселените и шумни курорти. Целта е да се даде едно ново измерение на селския туризъм в България, подобрявайки предлаганите услуги, така че да отговарят на най-високите стандарти в тази актуална и обещаваща сфера.

Повишавайки нивото на информираност относно многото различни практики на устойчиво развитие, центърът ще играе роля и на катализатор при прилагането в региона на най-новите методи и световни разработки в областта. Това ще съкрати чувствително пътя на нововъведенията до местните структури, където те могат да бъдат успешно приложени. Облагодетелствани от този процес, местните жители ще имат по-добри условия и инструменти за развиване на селски туризъм.

Усвояването и разработването на нови и ефективни практики за устойчиво развитие и алтернативен туризъм са интегрална част от една обща концепция за развитието на региона.

 

Проблемни области

 

Сред някои от проблемните области, обуславящи нуждата от проекта, са:

- Обезлюдяването и застаряването на населението в региона е препятствие, което трябва да бъде преодоляно възможно най-елегантно, поради деликатния подход на устойчивото развитие, който не предвижда изграждане на „свръхмодерни центрове за развлечение“. Привличането на млади хора обаче е от голямо значение, а липсата им оказва неблагоприятно влияние върху развитието на потенциалните възможности на региона.

- Ниското качество на живот също е сред основните проблемни области, в които проектът предвижда да работи.

- Опазването и популяризирането на природните и културни ценности е предизвикателство, справянето с което ще допринесе за решаването на гореспоменатите два проблема пред региона.

- Друг проблем е опазването на биоразнообразието в район от европейска и световна значимост. Това засяга сериозно екосистемата в Източна Европа и действията за предотвратяването на евентуални негативни последствия върху нея са повече от наложителни. Природен парк „Странджа“ е дом на множество ендемити и реликти, които съставляват значима част от неоспоримо ценното богатство на региона.

Така подредени, проблемните области градират според своята взаимообвързаност. Този холистичен подход изисква един адекватен отговор, интегрирайки в обща стратегия всички действия, които биха довели до по-ефективно управление на възможностите на региона.

Поради тази причина, проектът предвижда комплексни дейности, които да обслужват различните нужди на региона, без да пренебрегва взаимосвързаността им.

 

Дейности по проекта

 

- Проектът предвижда изграждането на учебна и леглова база, изцяло по технологии за екологично строителство.

Тази алтернативна архитектура подразбира използването на естествени материали като глина, дърво и камък.

- Създаване на стопанство със затворен цикъл на производство изцяло на базата на органичното земеделие. В стопанството работят предимно доброволци, осигурени по линия на WWOOF.

- Създаване и обновяване на вече съществуващи екопътеки.

- Разработване на веломаршрути.

- Ремонтни дейности по участъка от международния път към Истанбул между гр. Царево и гр. Малко Търново.

- Създаване на множество водопречистващи системи в селата в близост до реките Велека и Резовска. Технологията е на базата на тръстикови басейни, които са в състояние да пречистват отпадните води на множество домакинства до цели села, в зависимост от мащаба.

- Подобряване на състоянието на някои селски пътища, използвайки безасфалтови технологии.

- Целогодишно организиране на интердисциплинарни семинари.

 

Очаквани резултати

 

- След стартирането си проектът се очаква да разшири вече съществуващата партньорска мрежа.

- Дейността на стопанството ще повиши ефективността и производителността си.

- Очаква се създадените работни места да се утвърдят и да се отворят нови такива.

- Устойчивост и разширяване на дейностите на центъра.

- Бъдещото самофинансиране ще разчита на развитието на алтернативен туризъм в рамките на центъра, както и на развитието на биоземеделието в региона.

- Популяризиране на региона.

- Развитие на селския туризъм.

- Привличане на частни инвестиции.

- Привличане на млади хора с цел трайно заселване.

- Стимулиране на университетското сътрудничество в общоевропейски план.

- Подобряване на състоянието на ПП „Странджа“.

- Подобряване на речните корита на реките Велека и Резовска, както и чистотата на водите им.

- Разработване на иновации в сферата на биологичното земеделие, алтернативната архитектура и енергийната ефективност на подобен тип стопанства.

- Подобряване на междуселищната и главната пътна инфраструктура на региона.

 

Бюджет за изпълнение

 

Бюджетът за изпълнение на проекта възлиза на два милиона евро за срок от две години, като общините Царево и Малко Търново поемат част от сумата, предвидена за подобряване на пътната инфраструктура.

 

Очаквани източници на финансиране

 

- Проектът е инвестиционен и финансиран от Европейския фонд за регионално развитие по ОП „Околна среда 2007-2013 г.“ Дейностите по него покриват всички точки по една от трите нови цели на ЕФРР – „Сближаване“. Управляващ орган към ОП „Околна среда 2007-2013 г.“ е дирекция „Кохезионна политика за околната среда“ на МОСВ.

- Община Царево

- Община Малко Търново

- Сдружение „Култура на бъдещето“

 

Авторът е студент в департамент Политически науки на Нов български университет. Публикуваната тук разработка е идеален/идеен проект за устойчиво развитие на родния му край – Странджа, вдъхновен от пътуващия семинар и лятната практика по проект „Място за бъдеще“ в Западна Стара планина.

Думата „пермакултура“, създадена от австралийците Бил Молисън и Дейвид Холмгрен през 70-те години на миналия век, е комбинация от други две – перманентна аграрна култура или само перманентна култура. Основният принцип на пермакултурата гласи: „единственото етично решение е да поемем отговорност за собственото си съществуване и за съществуването на нашите деца“. Първоначалната идея е била да се проведе бързо обучение на отделни хора в принципите на пермакултурно проектиране, като след това тези хора биха могли да проектират заобикалящата ги среда и да създадат разрастващи се селища, които зависят само от човешкия труд, а не от индустриалните системи на продукция и разпространение. Точно тях Молисън привижда като виновни за разрушаването на екосистемите на Земята.

През периода на създаване на агроекологичната теория за проектиране, пермакултурата придобива голям брой последователи. „Пермакултурната общност“ се разраства, като възприема оригиналните техники на Молисън и неговите колеги и добавя идеи за алтернативна култура чрез интернет обучение, публикации, създаване на перма-градини и форуми. По този начин пермакултурата се превръща, от една страна, в система за проектиране, а от друга, в етика на начина ни на живот.

Терминът „перманентна аграрна култура“ е използван от Франклин Хирам Кинг в неговата книга от 1911 г. Farmers of Forty Centuries: Or Permanent Agriculture in China, Korea and Japan. В тази книга „перманентната аграрна култура“ се възприема като аграрна култура, която може да бъде поддържана за неограничено време.

 

Модерна пермакултура

 

Модерната пермакултура е инструмент за проектиране на система. Тя е начин за:

1. разглеждане на цяла система или проблем
2. обследване на взаимодействието между отделните части
3. планиране как да поправим „болните“ системи, като прилагаме идеи, научени от дълготрайни устойчиви системи
4. търсене на връзки между ключовите елементи.

Практикуващите пермакултура се учат от системите в природата да планират и поправят нарушеното равновесие на околната среда. Този начин на мислене цели създаването на една ферма да е толкова лесно, колкото и създаването на кухненски прибор. Пермакултурата помага на хората да си поставят нови цели, които не засягат само действията им у дома, a ежедневието им като цяло.

Практикуването на пермакултурата се основава на няколко етически правила, които са непоклатими, без значение в каква ситуация попада индивидът. Тези правила са:

l  Грижа за Земята – Земята е изворът на живот, трябва да бъде уважавана, защото е нашият ценен дом и ние сме част от нея.

l  Грижа за хората – трябва да се подкрепяме и да си помагаме взаимно, за да променим онзи начин на живот, който вреди на нас и на планетата ни, и за да успеем да създадем здраво общество

l  Честно споделяне – да се поставят ограничения на консумацията; трябва да осъзнаем, че ресурсите на Земята са крайни и трябва да бъдат използвани мъдро.

Модерната представа за пермакултурата включва идеята за поддържане на собствено производство на храната. За да се осъществи това, се счита, че трябва да се отдалечим от оживеността на градовете и тяхната индустриализирана земеделска култура.[1] Големите ферми използват обширни площи, засети само с една земеделска култура, и високи технологии, задвижвани от изкопаеми горива –  природен газ, дизел, което на свой ред води до увреждане и замърсяване на околната среда. Понякога енергията, вложена за производството на единица продукт по такъв начин, е по-висока от енергийната стойност на продукта. Пермакултурата от своя страна набляга на влагането на малко енергия и на голямото разнообразие на земеделски култури.

Сърцевината на пермакултурата е обвързана с идеята за „връщането назад към природата“. Основното е обследването на начина, по който екосистемите си взаимодействат. Например слънцето помага на едно растение да расте, като го снабдява с енергия. Това растение може да бъде накацано от пчели или изядено от елен. Те могат да разпръснат семена, които да израстат във високи дървета и да осигурят заслон на тези същества от вятъра или дъжда. Пчелите могат да снабдят птиците с храна, а дърветата да им осигурят гнезда. Листата на дърветата падат и изгниват, като по този начин осигуряват храна на малки насекоми и плесен. Такава мрежа от взаимовръзки между различните екосистеми създава устойчивост на общата система. Пермакултурата оценява ефикасността и продуктивността на екосистемите и търси начини да ги приложи при задоволяването на човешките нужди за храна и заслон.

Една от най-забележителните личности, които подкрепят тази идея, е Дейвид Холмгрен, който базира голяма част от принципите на дизайн в пермакултурата на т.нар. „анализ на зоните“.

l  Наблюдение – позволява първо да се види как функционира мястото, да се придобие знание за вътрешните връзки. Някои хора препоръчват да се извършва наблюдение в продължение на една година, преди да се реши какво да бъде засято.

l  Граници – определяне на границите между различни среди в рамките на наблюдаваната територия.

l  Ресурси – наличният биологичен и геоложки потенциал; включват хората, които взимат участие, както и това, което може да бъде отглеждано там.

l  Оценяване – обобщение на всички фактори от първите три етапа, от които зависи работата ни.

l  Проектиране – креативен етап, през който трябва да разгърнем способностите си да видим възможното бъдеще.

l  Осъществяване (изпълнение) – процес на обработване на земята, изграждане на системи и зони и засяване.

l  Поддържане – включва всички по-нататъшни грижи, необходими за осигуряването на оптимални условия на парцела. При добро планиране, тези грижи ще бъдат минимални.

Зоните на пермакултурата представляват начин на организиране на елементите в околната среда на човека спрямо това колко често ги използва. Най-често използваните се разполагат най-близо до дома, другите – по-далеч.

 

Използването на енергийни източници е един от важните моменти в пермакултурата. Употребата на невъзобновяеми източници на енергия е нежелана. Освен че такива горива замърсяват околната среда, те причиняват и глобалното затопляне. Индустриалното производство на земеделски култури изисква интензивно потребление на енергия, осигурена от различни горива, както за задвижване на съоръженията, така и за снабдяване с пестициди. Пермакултурата се стреми да създаде възобновяваща се система за производство на храна, която изисква минимални количества енергия. Тя е опит да се работи по-рационално, а не по-усърдно. И след като е възможно енергията да се черпи от възобновими източници като вятъра, слънцето, биогорива от субпродукти и отпадъци, те трябва да се използват.

 

Холмгрен е описал 12 принципа на проектиране в своята книга Permaculture: Principles and Pathways Beyond Sustainability:

1. Наблюдаване и взаимодействие – като отделяме време, за да изучаваме природата, можем да планираме решения, които ще отговарят на съответната ситуация.
2. Произвеждане и складиране на енергия – чрез създаване на системи, които да умножават и събират ресурсите, когато не се използват; можем да ги използваме на по- късен етап.
3. Добив на реколта – трябва да сме сигурни, че ще „берем плодове от нашия труд“, а той няма да отиде „на вятъра“.
4. Прилагане на саморегулиране и обратна връзка – трябва да сме сигурни, че подбираме подходящи действия, чрез които системите ще функционират успешно.
5. Използване на възобновяеми ресурси – използването на природните ресурси, които могат да се възстановяват, ще доведе до намаляване на нашето консуматорско поведение, зависимо от невъзобновяемите ресурси.
6. Произвеждане без прахосване – като оползотворяваме всички ресурси, които са около нас, нищо не се прахосва.
7. Проектиране от пример към детайл – ако се отдръпнем назад и наблюдаваме закономерностите в природата и в обществото ни, ще изградим гръбнака на нашите проекти и ще можем да ги създадем до последния детайл.
8. Интегриране – ако поставим точните неща на точното място, ще можем да очакваме те да си помагат взаимно и да работят добре заедно.
9. Използване на малки и бавни решения – малките и бавни системи са по- лесни за управление от големите. Ако използваме местни ресурси, ще можем да създадем по-устойчиви резултати.
10. Оползотворяване на разнообразието – околната ни среда е богата на разнообразни видове и ние трябва да ги ценим и използваме.
11. Използване на границите – именно на границата между различни среди се раждат най-хубавите неща. Ние трябва да се възползваме от тях.
12. Креативна реакция към промяната – единственият начин да постигнем позитивно въздействие върху средата е внимателно да я наблюдаваме и в подходящия момент да я променяме.

 

Как бива прилагана пермакултурата?

 

Ето и един пример: семейство Дерваес от Пасадена, Калифорния. Домакинството им включва четирима възрастни. Към тях можем да прибавим много доброволци и огромен брой клиенти.

В своята градина това семейство използва разнообразни методи, като пермакултурата и био-интензивно отглеждане, както и собствен метод, базиран на пробите и грешките. Всичко, което отглеждат, се стремят да бъде колкото се може повече органично, без вредни химикали или наторяване. Природата в северната част на Калифорния е голямо предизвикателство за тях, защото през годината вали много малко: от месец май до ноември не вали изобщо. Хранят се сезонно – с типичните за всеки сезон плодове, зеленчуци и култури. Стремят се да съхранят „дивото“ в  градината си. Пазят гнездата на птиците, пазят буболечките, пеперудите, пчелите, катериците. „Няма нищо по-хубаво от това да живееш в градина“, казват те.

Семейството живее в имот, чиято площ е 800 кв. метра, а градината им е половината от тази площ, или 400 кв. метра. Идеята за отглеждане на собствената им храна в домашни условия хрумнала на Джулс Дерваес, когато гръмнала новината, че зеленчуците и плодовете по пазарите са генно модифицирани. Тогава той бил ужасен, че децата им приемат такава храна, и решил, че ще отглежда колкото се може повече от нея в собствената си градина. Сега в нея растат над 350 вида зеленчуци, билки, плодове. По този начин храната, която слагат на масата си, е свежа, защото не е пропътувала хиляди километри, докато се озове там, а само 40 метра. Хранят се сезонно. Това е от изключително значение, защото по този начин те приемат плодове, зеленчуци, билки и ядки, които растат и узряват, когато е техният характерен сезон. Не използват пестициди или изкуствени торове и храната им е винаги органична. За съхраняване на продуктите използват методи като замразяване, изсушаване и консервиране. Сами си правят кисело мляко, хляб, сирене. Вегетарианци са от 17 години. Имат малка ферма, в която отглеждат кокошки и патици, които им осигуряват яйца и тор, малки зайчета (за тор) и дребни кози, от които също добиват тор, но и мляко.

Живеят простичко – всяко нещо, което използват, е полезно за тях; ако не е, се справят без него. Опитват се да пестят от всичко, което натоварва или вреди на майката природа. Спестяват вода, като я употребяват по-малко: и при къпане, и при използване на тоалетната. Водата, с която се къпят, е затоплена от слънцето. Енергията, която ползват, е набавена от 12 слънчеви панела, „зелена“ енергия, презареждащи се батерии; стремят се да намалят консумацията ù. На ден употребяват 6,5 квч. енергия, докато произведената слънчева енергия е 9000 квч., или 1500 галона биодизел. Електрическите уреди са сведени до следните: пералня, хладилник, компютър, принтер, копир, телевизор. За осветление използват флуоресцентни крушки, газова лампа, лампи със зехтин, ръчно направени свещи, дневна светлина. Използват уреди, които не изискват енергия, а ръчно задвижване – пасатор, тостер, слънчева фурна, домашна мелничка. За отоплението на къщата си служат с печка на дърва, която палят с дървени отпадъци. Нямат централно отопление, а за охлаждане през летните дни използват проветрение, големи прозорци и врати – без климатици.

Произвеждат сами сапун и свещи, килими. Сами поддържат интернет страницата си, съвсем сами се грижат за градината, животните и поправките на всички инсталации в къщата. Залагат на естествената красота, не използват грим, употребяват домашно направени нетоксични продукти за красота, а освен тях произвеждат паста за зъби и дезодорант. Като продукти за почистване на материи си служат със сода за хляб, сок от лимон. За здравето си се грижат чрез превенция, хомеопатия и рецепти с билки. Всички работят в собствен бизнес – с пчелен мед, с цветя. Правят бартерни сделки, веднъж месечно ходят на пазар, рециклират. Носят дрехи втора употреба. За пътуване използват кола, която се захранва с биодизел. Всеки си има и велосипед, а най-често изминават разстоянията пеш. За по-далечни пътувания и екскурзии се движат с влак и много рядко самолет.

Сайтът на семейство Дерваес (http://www.pathtofreedom.com) включва цялата им история, цели, мисия и начин на живот. Там ще откриете и схемата, която описва най-точно и изчерпателно тяхната „пътека към свободата“. Тази пътека тръгва от земята, нея трябва да пазим и поддържаме, за да ни се отблагодарява с чиста и органична храна. След това трябва да се постараем да водим простичък начин на живот, като например използваме възобновими източници на енергия, които не пречат на Майката Земя. От тези няколко стъпки следва здравословният начин на живот на едно семейство, присъединяването му към други и образуването на една цялостна общност, един свят. Това е и мисията на пермакултурата.

 

Авторът е студент в специалност Културология в СУ „Св. Климент Охридски“.

 

Източници:

http://en.wikipedia.org

http://www.pathtofreedom.com