1. Увод в проблематиката 

• Теми за ЕСЕ (недовършен) Temi za ESE – nedovarshen

Що е култура и що е комуникация:

Култура: – думата култура произлиза от латинския превод на страгръцката дума „паидея“. „Паидея“ на старогръцки означава – поведение, нравственост, възпитание. Цицерон решава да преведа тази дума с термин зает от земеделието – култура на латински означава облагородяване, култувиране на сортовете растения, на почвите, на животинските видове, обработване на земята, така че да има плодородие. В различините европейски страни латинската дума култура се употребява в различен смисъл. В българския език ние сме възприели през руски немската употреба на думата, която е по-всеобхватна и означава целия сбор от традициите, поведението и възпитанието на всяка възможна човешка група – всичко, което надхвърля биологичното и физическото ниво на съществуване на човека се нарича култура. Във френския и английския език думата култура има различна употреба, защото не се използва за културните постижения на градските цивилизации – за тях вместо култура се използва думата цивилизация.

Комуникация: Ключовото свойство, което прави възможни човешките култури и цивилизации е комуникацията – обменът на информация. Може би именно революциите в комуникациите са направили от човека същество, което с един крак стои извън чистата биология и има различно поведение от повечето животински видове.

Първата голяма комуникационна революция е митологията и религията – ние не знаем кога се е зародила тя, но можем да я открием във всяка човешка общност на планетата във всяка историческа епоха – тя е форма на предеване на знанието от поколение на поколение чрез устна мелодекламация с поетичен характер и чрез практически примери и символни ритуали.

Втората голяма революция в комуникациите са писмените системи, които позволяват знанието да се предава в много по-мащабна степен и пълнота от едно поколение към друго.

Третата голяма революция в комуникацията е печатането на книги, които позволяват много по-широк достъп до писмената информация – тази революция се случва за пръв път в Средновековен Китай, а в Европа се свързва с името на Гутенберг и с епохата на Просвещението.

Ние живеем в епохата на четвърта голяма революция в комуникацията – на медиите, компютрите и интернет, но не знаем до колко тя ще се окаже дългосрочна и ефективна, как ще се развие и до какво ще доведе човешките общности, защото тя е в начален процес, в който всеки един от нас участват като съ-творец на този процес.

Обобщаващи теории за обмена на информация и комуникациите: Не съществува култура, която да не се крепи на комуникациите – те са основополагащият процес на всяка културна форма. Комуникациите са характерни за всяка една сложна органична ситема – от ДНК и микроорганизмите през различните животниски видове. Тя се развива на нови нива от обществените животни, а при човека достига до нов етап на сложност и до качествено нови характеристики, които са сравними единствено с комуникацията при китовете и делфините и при мравките, но след революцита на писмеността вече са несравними с нищо, което познаваме извън човешкия свят. За да се разбере комуникацията ние трябва да познаваме също и теорията на информацията.

Информацията е ценностна селекция:

В края на ХХ век германският физик Херман Хакен разработва обща теория, която демонстрира как ценностната селекция, подбор и подреба на информацията е основаполагаща характеристика на всяка една система – от най-простите като атома и молекулите до по-сложните като ДНК и живите клетки, екосистемите и живите организми до най- сложните като човешката култура и човешката психика. За Хакен информацията е единица ценност. Тя е възможна само в подредените системи, които са полупропускливи.

Пример 1: живата клетка: за живата клетка информационната селекция на средата се извършва посредством полупропускливата клетъчна мембрана. За клетката като жива система от средата са ценни само онези вещества, които поддържат живота, баланса (хармонията), реда (структурата) и жизнените процеси в клетката. Тези полезни за клетката вещества получават информационна оценка като положителни за системата и придобиват информационна характеристика – стават информация за нея, защото са ценни за живота й. Всички вещества, кожито са отровни за клетката и заплашват целостта й придобиват отрицателни информационни ценностни характеристики и тя ги разпознава като информация и ги ги отхвърля – не ги допуска в себе си или ги изхвърля вън от себе си. Всички вещества от средата, които нямат никакво отношение към живота на клетката за нея съответно няма представляват ценностност или антиценности и следователно нямат да са информация за нея, няма да са информация, която “интересува” живата система клетка и за нея те просто няма да съществуват, защото тя е безразлична към тях и не ги оценява, нито ги подбира.

Пример 2: човешките възприятия за средата: Според Хакен единствено ценностите, които се избират или отхвърлят са информация. Всичко останало, което не ни интересува, за нас не е информация, т.е.това, което не оценяваме и не избираме изобщо не съществува за нас. Ние изобщо не го виждаме, защото то не ни е нужно.

Информацията се разпространява най-ефективно чрез комуникационни мрежи:

Четвъртата човешка революция в комуникациите, на която сме свидетели днес е от мрежови (клъстърен) нелинеен (триизмерен – 3D) тип – тя открива нови сфери за научно изследване – теорията на социалните мрежи, разработена от автори като Стенли Милграм и Дънкан Уотс.

Съществуват и други критерии за класифициране на видовете комуникации – например по отношение на тяхната масовост, публичност и общодостъпност. В това отношение комункиците могат да бъдат разгледани като частни, публични, образователни, работни, тайни или общодостъпни, масови или специфично ограничени. Важен елемент от науките за човешките комуникации е също и теорията на езика, която претърпява подем в продължение на целия ХХ век.

В тези часове ние ще разгледаме историята и теорията на културата като процес, а именно като комуникация и обмен на информация.

Защо за всеки един съвремен човек е важно да познаваме различните колтури от гледна точка на комуникациите: вж. Хеерт Хофстеде

2. Подходи за изследване на културата на комуникации

А. Историко-географски подход за изследване на културите и комуникациите

Този подход е свързан с разбирането, че не е възможно да проумеем никоя култура, ако не познаваме нейната историческа традиция, която я е създала и географското й местоположение, което я е обособило. Негов родоначалник е френския просвещенец Монтекьо, който обръща внимание на ключовото значение, което имат географското местоположение и характеристики за всяка една култура. Очевидно е, че културата зависи от средата – няма как в полярния кръг и в тропиците, в пустинята и в планината културите да са едни и същи – те са се развивали в зависимост от средата и са се превърнали в неразривна част от самата среда. Именно този подход е характерен и за теорията за възникване на цивилизациите на класическия британски историк Арнолд Тойнби. Тойнби твърди, че цивилизации са възникнали сам в места, където средата за живот рязко и катастрофално се е влошавала – чрез опустиняване или застудяване, чрез наводнения и други бедствия. Настъпването на пустинята в някогашните плодородни речни долини като тези на реките Нил, Тигър и Ефрат принудило изобретателните човешки общности да разработват сложна система от напоителни канали и да се скупчват да живеят в на едно място в малкото оцелели плодородни островчета или оазиси. Това развило едновременно земеделието и възникването на първите градове, които поставили основите на първите цивилизации.

 Италианският мислител Грамши и испанския Ортега-И-Гасет наблягат и на друга ключова характеристика, от която зависи културата, наред с географската – това  е културната традиция и историческото наследство. Понякога тя може да бъде много устойчива – например чрез исляма завоевателите бедуини дълго време продължават да живеят в нова среда – планини и плодородни долини, така сякаш продължават да живеят в пустинята. В случая с арабското завоевание на Египет бедуините дори буквално пренасят пустинята със себе си като унищожават сложната ситема от напоителни канали около Нил и за броени години превръщат житницата на Римската империя в част от пустинята Сахара. За немския философ Гадамер културно-историческата традиция е истинската среда на човешкото същество – без традиция, според него, не е възможно да съществува изобщо култура и пълноценни човешки същества. Изследването на историческата традиция от тази гледна точка е характерно за учени като руския културолог Михаил Бахтин и като историческата школа “Анали” във Франция (Жак Льо Гоф). По-съвременинте изследователи и мислители съчетават географския и исторически подход в историко-географски подход за разбиране на различните култури: това са учени като Георги Гачев, Цвитан Тодоров, Клифърд Гиърц, Хеерт Хофстеде. Най-популярният в момента изследовател, който борави с този подход в момента е американският географ Джаред Даймънд.

Б. Психологически подход за изследване на културата на комуникация

Психологическият подход набляга върху ключовата роля на културата на комуникация върху здравето на индивидуалната и колективната човешка психика.

За съжаление най-повлиялия върху света на идеите клон на психологията дълго време е бил недостъпен и непознат в България, поради идеологически и пропагандни причини: това са идеите на психоанализата, аналитичната психология, фройдомарксизма, психологията на личността, холистичната и трансперсоналната психология.

Големият принос на Фройдовата психоанализа е в откритието, че огромна част от човешкия психичен живот е невидим и скрит за съзнанието. Приносът на аналитичната психология на Карл Юнг е откритието, че несъзнаваната човешка психика е в много малка степен индивидуална и в много по-голяма степен е колективна. Принос на Юнг в психологията на личността е и идеята за цялостната личност и за това, че проблемите на психиката са породени от нарушаване на целостта на личността ни.

Психоанализата  разчита на ключовата роля на общуването – на комуникацията с пациента като основен метод за неговото оздравяване. Ето защо тя има важен принос в изучаването на културата на комуникацията.

Според Фройд културната сублимация на подсъзнателните ни травми лекува чрез комуникацията с другите или чрез превръщането а индивидуалните противоречия в психиката ни в приемливо за обществото произведение на изкуството или културата. Според него, Достоевски е преодолял травмата от своята епилепсия като описва преживяванията на своя герой епилептик в романа “Идиот”, и е преодолял желанието да убива като е написал “Престъпление и наказание”, и че е преодолял омразата към баща си като написал историята за отцеубийството в “Братя Карамазови”. По този начин писателят превръща най-мрачните си травми в облагородяващо произведение на изкуството. Той преодолява и чувството си за самота и неразбраност и своите психически проблеми, когато тези романи стават общодостъпни и харесвани от хората.

Това превръщане на личните ни психически проблеми във вълнуващи произведения на културата Фройд нарича сублимация.

Този метод “Изкуството лекува” е целенасочено търсен и прилаган от творци като сюрреалистите. Големият принос на тази група е “Въпросът за Другия“, формулиран от френския психолог сюрреалист Жак Лакан. Според него психическото здраве и пълноценност на човека зависи от постоянното ни взаимодействие и комуникация с колкото се може по-различни от нас хора. Само като общуваме с другите, с различните, ние сме в състояние да изградим собствената си личност, според Лакан. Това е така, защото именно различните се допълват – те са полезни един на друг, именно защото нямат еднакви качества и качествата на единия компенсират липсата им у другия. Класически пример за това са Дон Кихот и Санчо Панса от романа на Сервантес.

 Големият принос за изследване на психическото здраве на личността принадлежи на холистичната психология на Маслоу и на неговата теория за пирамидата на ценностите и за самоактуализаращата се личност.

В. Критически подход към културата на комуникациите

Критическият подход е свързан с критическото и картезианско мислене и хуманизма от епохата на европейското Просвещение: Декарт, Русо, Монтескьо, Кант, Лок. Този подход се разгръща в рамките на утопизма, марксизма и философията на живота (екзистенциализма) и достига своето единение във философията характерна за представителите на Франкфурдската школа – Хайдегер, Фром, Адорно, Ханс Йонас, Хана Аренд. Характерен е за т.нар. критици на цивилизацията като Лев Толстой, Бакунин,Освалд Шпенглер и Дени дьо Ружмон. В днешно време той става все по-актуален и свързан с мислителите на новите социални движения  - от протестите през 1968 до Световния социален форум и движението на алтернативна глобализация: от Ноам Чомски до Найоми Клайн.

Г. Подход на Новата наука:

Съвременната наука се развива твърде бързо и ние често не можем да си дадем сметка какво революционно въздействие върху погледа ни към света могат да имат част от новите научни открития и теории, защото не смогваме да се запознаем с тях адекватно и да ги видим в един по-общ и свързващ поглед извън частните научни области. Образованието изостава с век зад развитието на съвременната наука. Това, което се учи в училище сътовтества на научната парадигма от ХІХ, а не от ХХ и ХХІ век.

Новата наука: Основополагащи нови научни открития, които променят представата ни за света и самия ни свят (чрез приложението на нови технологии) през последните 50 години са направени основно в следните научни области: в областта на теоретичната физика – относителност на физическите явления и измерения, ново разбиране за материята и за енергията, открития за появата и развитието на вселената, парадоксална квантова логика (теории на неопределеността, на хаоса, на вероятностите), наука за взаимовръзките и съвместното действие на системите – синергетика, идеи за целостта на реалността – холизъм; открития в генетиката и тяхното значение за другите науки и за практиката; нови открития за произхода на човека и за сложността на човека; открития за същността на биологичните видове и на екосистемите като сложни органични системи; открития в областта на енергийните технологии (например студен ядрен синтез, структуриране на клъстърите на водата и др.), нанотехнологии и науки за интегралните системи и за мрежовите взаимодействия (например за социалните мрежи) и др. Новите научни открития повдигат и ред много съществени (а някои дори решаващи за бъдещето ни на планетата) въпроси от областта на етиката.

Научните парадигми според Кун.

Новата научна прадагима не вилиза в образованието. Новите научни открития – също. Пример – произходът на човека и на човешките цивилизации. Ето защо в този курс ще си позволя да преповторя цялото познание, което се придобива в училище, но през примата не на старите научни парадигми и научните открития от ХІХ век, а през новите научни парадигми и през най-съвременните научни открития – от гледна точка на комуникационните процеси в културите.