• Теми за ЕСЕ (недовършен) Temi za ESE – nedovarshen

Епохи в културната история на човечеството:

1. Праистория – събирачество и лов – от два милиона години пр. н. е. до ледниковия период -12 хиляди години пр. н.е. – най-старата за сега открита жена е от пустинята Калахари в Африка, днешните й преки потомци са бушмените – 2 милиона години, а най-стария човек в Европа е открит край Белоградчик в пещера край село Орешец (той е хомо еректус на един милион и шестотин хиляди години).

Най-нови хипотези за възникването на човека: ДНК анализът позволи много точно локализиране и датиране на възрастта и на генитичния код, дори на най-незначителни човешки останки. Така се стигна до откритието на генетични останки от прастара жена (“митохондриалната Ева”) в пустинята Калахари в Ботсвана (югоизточна Африка) на възраст 2 милиона години. Генитичният й код е близък до този на днешните бушмени, древното население на пустинята Калахари. Междувременно ДНК анализът и откритието на замръзнала в ледниците на Алпите неандерталка доведе и до потвърждаване на тезата, че приматите, от които е произлязъл човекът, в един много ранен етап, са се отделили в два различни клона на еволюцията, което довело до възникването на два или три съвсем различни биологични вида културно, разумно и мислещо човешко същество, надарено с упоритост и въображение – човешкият род не е бил само от един вид, а цял клас от различни човешки видове (както в момента е при човекоподобните маймуни – горили, орангутани, шимпанзета, които впрочем се оказаха по-млади и по-скоро възникнали видове от самия човек). Дълго време се предполагаше, че нашите предци – предшествениците на хомо сапиенс, са изяли другите видове хора по време на глада в последния ледников период. ДНК анализът през 2010 г. достагна до поразително откритие – не сме ги изяли, а сме се оженили и омъжили за тях. Бялата раса произхожда от междувидово смесване на два различини биологични вида хора – хомо еректус и хомо неандерталис. Това откритие изглежда невероятно, тъй като генитчния код на хомо сапиенс се различава по-малко от генитичния код на шимпанзето (генетичната разлика между човека и шимпанзето е около 0,98 %), отколкото е разликата между ДНК на човека и на ненадерталеца (между 4 и 8 %). Неандерталците са били рижави и руси, доста окосмени, със сини очи и бледа кожа, с огромен гръден кош, защото са обитавали високите планини, където кислородът е разреден и северните ширини, където нуждата от енергия е голяма. Изработвали са си дрехи и инструменти от дърво и кости, правели са си татуировки с особени символи, които говорят за наличието на някакъв вид митология и религия. Хомо еректус, изправеният човек е обитавал водни басеини – блата, езера, големи реки и прилежащите им диви гори – придвижвал се е от югоизточна Африка към териториите в целия континент Африка, защото е бил изключителне пешеходец – свръх-издръжлив и упорит. През териториите, където днес се намират Суетския канал и Босфора, които по това време са били суша, изправеният човек проникнал в Арабския полуостров, Мала Азия и през Балканския полуостров – към Европа и и Сверна Азия, където се смесил с неандерталците. Потомците на междувидовото смесване на хомо еректус и хомо неандерталис е сегашната бяла раса – някакъв изумителн случай на оцелял мелес между два различни вида, способен да се размножава. Колкото по-руси и синеоки са белите хора, толкова повече наендерталски гени имат. Колкото по-негроиден е едни човек, толкова по-генетично чист “хомо сапиенс” е той. Такива смесвания между животински видове (като мулето и катъра) в природата са ненормални отклонения и обикновено не оцеляват. За тях е характерна голяма склонност към израждане и големи проблеми при размножаването, износването на плода и раждането. В случая с бялата раса обаче изключителнвата упоритост и новите културни, емоционални и умствени качества на човека като все по-усложняващо се социално същество, надарено с изключителна находчивост, изобретателност и въображение, позволило по чудодеен начин белият мелес да просъществува и дори да започне да доминира над всички видове живи същества по цялата планета. Все пак като цяло в основата си бялата раса е от вида хомо сапиенс, но с примеси от гени от другт вид човек – хомо неандерталис.

Във филма “Храна за размиъл” (от поредицата “Животът на бозайниците” на BBC) британският учен Дейвид Атънбъро обобщава новите теории за произхода на хомо сапиенс така: по времето, коаго е възникнал човека, планета е претърпяла голям климатичен катаклизъм. Горите, обитавани от нашите предци примати изчезнали – превърнали се в блата и в пустини. Предците ни се приспособили да живеят вътре в блатата, защото те им предоставяли храна и убежище. Това довело до нуждата от изправена стойка, за да може главите им да стърчат над водата и да дишат, а краката им да достигат дъното на по-голяма дълбочина. От живота във водата космите на нашите предци, опадали, носевете им придобили форма, която да ги защитаава от лесното проникване на вода в тях, опашките им станали ненужни и се смалили и изчезнали, започнали да раждат само по едно дете, което пренасяли на гърбловете си (на конче) над водата и затова четири от шестте им гърди закърнели и останали само две. Водната среда ги превърнала в плувци и те придобили по рождение инстинкти за плуване. Ето защо и днешните ни бебета не могат да ходят, но могат да плуват, веднага след като се родят. В един момент блатата, реките и езерата станали пренаселени от хора и някои от новите изправени човеци започнали да ги напускат като се заселвали в горите и в степите. Те станали събирачи и ловци и се прехранвали основно с насекоми, корени, гъби и плодове и един два-пъти в годината с месо на мъртво животно. Тежката и неблагоприятна за оцеляване среда развили у тях нови умения – находчивостта и изобретателността им се засилвали и усложнявали, а упоритостта и издръжливостта им достиганали уникални равнища. Културата и въображението им все повече се развивали и придобили характер на нов вид уникално сложна ситема. Културата станала част от човешката биология, от човешкия генетичен код. Качества като изобретателеността, наблюдателността, ума, способността за комуникация и за намиране на помирение, верността и всеотдайността, съчувствието и състраданието, “голямото сърце” и интелигентният израз на богатите чувства, които вълнуват (като обич, радост и тъга, например), красноречието и способността да разказваш увлекателни приказки и невероятни истории ставали все по-предпочитани при търсенето на брачен партньор. Така в продължение на един хилядолетен естествен отбор в областта на брака и семеството тъкмо тези нови културни качества се разпространявали и развивали и биологично, генетично се онаследявали в човешките общности (именно това има предвид Едгар Морен като определя човека като “био-културно същество” - нашите културни човешки качества са биологично наследени, станали са генетично зададена част от природата на вида ни).

Връхната точка на това развитие на човека, според Атънбъро, се състояла в способността да се поставиш на мястото на друго същество, да си представиш че ти си това същество (аз съм ти), да влезеш под кожата му. Въображението, находчивостта и комуникациите с другите същества още повече развили човешката радикална упоритост и воля, мисълта, културата, митовете и ритуалите, чувствата, сънищата и съзнанието. Така човекът можел вече да предвижда чрез въображаемото си сливане с другите същества, тяхното поведение, емоции, реакции и действия. Това му дало един невидим и уникален компас – невероятен ориентир и връзка със средата, в която живеел. И до ден днешен тази способност за “мистична съпричастност” със света (по думите на антрополога Франц Боаз) и емпатията към всяко друго същество (съчувствието, състраданието, влизането в положението на другите) си остават едни от най-уникалните, най-невероятните, най-човешките ни качества, характерни за нашата човешка природа.

ЗНАЧЕНИЕ НА КУЛТУРАТА НА КОМУНИКАЦИЯ ЗА ПРОИЗХОДА И СЪЩНОСТТА НА ЧОВЕКА В ЧОВЕШКАТА ПРАИСТОРИЯ:

………………………………………………………

ВИЖ ОЩЕ по тази ТЕМА:

Петър Канев: Екология на културата или Човекът като био-културно същество

Първите човеци. Как възниква човешката култура, заедно с възникването на човешкия вид и като неотделима част от човешката природа…

Петър Канев – Застрашеното уникално културно-историческо наследство на Западна Стара планина

Безкнижовните общества – теория и начини на комуникация в тях – устните форми на предаването на знанието, ритуали, езикови и коменикационни системи в традиционните общества.

ЗНАЧЕНИЕ НА КУЛТУРАТА НА КОМУНИКАЦИЯ В БЕЗКНИЖОВНИТЕ ОБЩЕСТВА:

……………………………………………………………………

2. Първите открити градски земеделски цивилизации (12 хиляди години пр. н. е. – 4 хилияди години пр. н. е.) – земеделско стопанство, канализация, занаяти и занаятчии, писменост и поява на литературата, развитие на науката като звездобройство и като архитектура, поява на парични знаци – Палестина (Йерихон – ханаанци) и Ливан (Финикия – маври); Турция-Мала Азия и Анадола (Троя, хети, днешните им потомци са кюрдите); Месопотамия, Двоеречието покрай реките Тигър и Ефрат (Шумер, Асирия, Вавилония – днес Ирак, Персия – днес Иран); България – цивилизация от медно-кам

3. енната и бронзовата епоха (индоевропейци – пра-траки: останки от големи градове с двуетажни и триетажни къщи, от занаяти, от металургия – първото злато и първата металургия в света, и от градове и от писменост са открити по Черноморието – дн. Ропотамо, Созопол, Варна, Яйлата, Дуранкулак, по поречието на Дунава и в Лудогорието – напр. Мадара и Силистра, в Западна Стара планина – писменост край Монтана, днешна София – две двуетажни къщи в кв. Слатина, Тракия – писменост край Нова Загора, Родопите – каменни светилища); Индия (Мухенджо Даро – неизвестен народ с много развита и напреднала цивилизация); в края на периода и в Китай – по това време в Крит и в Египет все още няма цивилизации;

цивилизация означава градска култура. Още от времето на първите цивилизации до ден днешен бизнесът е дело на градския живот и още от древността той се разделя на два типа бизнес – производство и търговия.

Производителите – занаятчии, земеделци, скотовъди и предприемачи в сферата на услугите (напр. различни видове „експерти“ като учители, писари, адвокати, астролози и лекари) от най-древни времена до ден днешен се самоорганизират и самоуправляват в различни сдружения на гражданското общество – еснфи или гилдии. Тези еснафи (или гилдии) се самоуправляват с консенсус (съгласие) или гласуване (висшегласие), а понякога (като в Древна Атина или във възрожденска Копривщица) гилдиите на майсторите управляват целите градове. Демокрацията като практика е създадена от християнските общини и църковни общности, съчетани с традицията на самоуправление на съвета на еснафите в градовете. Ценностите на занаятчиите са свобода и независимост, всеотдаен труд и солидарност, съгласие и ред и равноправие и демокрация – с други думи това и до ден днешен са ценностите на либералите и демократите.

Първообразът на другия тип бизнес – този на прекупвачите – това е финикийският пират-търговец-колонизатор и монополист.

Търговците са свързани с военните – те насилствено налагат своята хегемония в завоювани от тях колонии и изграждат монополи върху всички търговски браншове и върху огромни географски територии, а основният източник на тяхното забогатяване по принцип не е качеството на стоката, нито производството, а спекулата, измамата, финансовите игри и надлъгвания и количеството на продажбите. Именно финикийците изграждат и първата в света монополна междуконтинентална банкова система (потомци на финикийците са картагенците и маврите, португалците и днешните мароканци). Цялата история на цивилизацията е история и на борба за търговските монополи – били те „пътят на коприната“, „Солунската митница“ или „Транс-индийската компания“. В Средновековието се разработват различни системи за ограничаване на властта на търговците от политиката и от държавата – например – митниците, изискванията за царски грамоти за търговия, забраната на лихварството и др. Империите на Модерността обаче дават неограничена власт на едрите търговци, които са подпомагани от модерните армии за новото колонизиране на света от Франция и от Великобритания, а по-късно от Съветския съюз и САЩ. Важна роля в този процес играят общностите на главните лихвари през Средновековието – еврейското съсловие и свързаните с него масонски ложи. Ценностите на търговско-банкерското съсловие са неограничена еднолична власт (тип военна, пирамидална), монополизъм и хегемония над (по възможност) всички ресурси, непрозрачност, задкулисност, освободеност от всякакви обществени, етически или държавни изисквания, правила и норми. Тяхната идеология днес е т. нар. „неолиберализъм” – култът към нерегулирания световен пазар.

Като цяло дребният и среден бизнес е по-скоро свързан с производителите на блага и услуги, докато едрият бизнес е свързан с търговията, но, разбира се, има и едър бизнес на производители-индустриалци, както и дребен бизнес на магазинери и дребни търговци.

ЗНАЧЕНИЕ НА КУЛТУРАТА НА КОМУНИКАЦИЯ В ПЪРВИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ:

…………………………………………………….

3. Античност– от 4 хиляди години пр. н. е. до V век пр. н. е. – по това време доминира Египетската цивилизация, Цивилизацията на остров Крит, на Ахил и Омир), след като част от острова (вероятната Атлантида) може би потъва при климатични катаклизми, класическата гръцка цивилизация на градовете-държави – Милет в Мала Азия и Атина и Спарта в Европа, периодът завършва със завовеванията на Александър Македонски, които поставят началото на нова епоха в Европа и в Близкия Изток – елинизъм; по отношение на религиозните и философските идеи най-важен е VІ век пр. н. е., когато по едно и също време в Китай живеят Конфуций и Лао Дзъ – основателите на конфуцианството и даоизма, в Индия живее принц Сидхарта – Буда, в днешен Афганистан живее Заратустра (известен и като Зороастър), основателят на персийската религия, която повлиява върху християнското учение, върху тайната религия на мюсюлманите-шиити и върху богомилите (някои изследователи предполагат дори, че религията на прабългарите е била повлияна от Заратустра), а в Атина живеят Сократ, Платон, Демокрит и Аристотел. В това време се създава и първият търговски монопол – монополът на Финикия (морска държава по средиземноморското крайбрежие на Палестина) и на финикийските колонии по море – самата класическа Древна Гърция също произлиза от финикийски колонии. Писмената система на гърците, а и произлезлите от нея латиница и кирилица имат за прародител финикийската азбука;

4. Елинизъм и Римска империя – елинизъм се нарича наследството от империята на Александър – царства в Ливан, в Израел, в Египет – царството на Клеопатра и т.н., а Рим по това време престава да е гръцка колония и започва завоеванията си – в 50 г. пр. н. е. Юлий Цезар превръща Рим в империя, в година първа от новата ера се ражда Исус Христос, а неговото учение указва силно влияние на учениците му, които го разпространяват в Гърция, в Тракия и в Рим, като то постепенно става много влиятелно в Римската империя и, макар че е забранено, става масово, и сред бедни, и богати, през ІІІ век империята се разделя на Западна (в Рим) и Източна (Византион – Константинопол – Византия), а през ІV империята става християнска и забранява всички други религии, а малко по-късно градът Рим е превзет от германски племена, с което започва християнското Средновековие в Европа;

5. Средновековието трае от ІV до ХVІІ век – в началото му най-влиятелния му център е Византия, но през ХІІ век по време на папа Инокентий ІІІ Константинопол е завладян от кръстоносците и центърът на средновековната цивилизация се измества в Западна Европа; Християнското средновековие завършва постепенно с падането на балканските империи под мюсюлманска власт, с Ренесанса в италианските градове-държави и особено с движението за Реформацията на Римокатолическата църква, което завършва с отцепването на много северни държави от властта на папата и със създаването на протестантските църкви; краят на Средновековието се характеризира с нарастване на влиянието на градовете – влиянието на търговците и на гилдиите на занаятчиите (буржоазията), както и със създаването на много тайни конспиративни общества и религиозни секти, най-влиятелни от които ще се окажат тамплиерите, ционистите и масоните;

6. Модерносттазапочва с Великите географски открития, продължава с формирането на националните държави, с индустриалната революция, с двете световни войни и продължава в днешната епоха на глобализацията на икономиката като свръх-модерност – свръх-ускорено развитие, свръх-консумация, свръх-експлоатация на ресурсите и т.н.

Защо е необходимо да познаваме историята на цивилизацията: немислимо е да разберем съвременността, без да разбираме нейната история, нейния произход, нейната еволюция и дълга традиция

1. Култура и комуникация в античността. Зараждане на науките за културата и за комуникациите

Древногръцките цивилизации – обща характеристика – обществен живот, нрави и култура

Омир и Хезиод – началото на литературата

Древните философи са оставили като наследство в умовете ни, в езика ни и в практиките ни идеи, които са останали „живи“ и влиятелни и до ден днешен.

„Философия” означава „любов към мъдростта”. Така древногръцкият учен Питагор нарекъл своето учение – с известна скромност, тъй като не претендирал, че е постигнал мъдростта, а само че обича мъдростта и се стреми към нея. Терминът се наложил по време на състезанията по надспорване, мъдрост и ученост, които се провеждали на пазарските площади в древногръцките градове-държави, а в новогръцкия език думата философия е придобила и ново пазарско значение на пазарлък и далавера. Терминът философия се наложил и в Европейския свят и в Близкия Изток, поради популярността на Аристотел, учителят на прочутия завоевател Александър Македонски. Аристотел бил наричан Философът, а съчиненията му били преведени на латински, арабски, персийски, сирийски, коптски (древноегипетски), етиопски и други езици. През Средновековието философията била задължителна част от елитното образование във Византия и в ислямския свят, а по-късно, със зараждането на западноевропейските университети започнала да става все по-популярна и на Запад. Епохата на Просвещението превърнала философията в академична наука. Според немския просвещенец Имануел Кант философията трябвало да бъде наука на науките, която да обобщава цялото научно знание в едно общо разбиране за същността на вселената, на природата, на обществото и на човека. Затова Кант смятал, че философският факултет в университетите като обобщаващ знанието трябва да бъде най-главният, а останалите факултети да са негови подразделения. Съвременната академична философия включва в себе си следните философски науки, които са ключови и важни за всички науки, били те с теоретична или с приложна насоченост – това са: логика, епистемология, психология, етика, естетика, социология, антропология и др. – това са съвременните катедри и подразделения към философските факултети днес.

занаяти – частно предприемачество в областта на всякакъв вид стопанска дейност – производствена, търговска или в сферата на услугите. В този смисъл на занаят бизнесът съществува откакто съществуват човешките цивилизации – той е неразривно свързан с градската култура, тъй като градовете са се формирали именно като място за бизнес – като средище на занаятчии, търговци и майстори в сферата на услугите, които често са управлявали (чрез съвет на майсторските гилдии – еснаф) самите градове.

Първите философи са били граждани – търговци, предприемачи, занаятчии: например Талес е имал много успешен бизнес с търговията на зехтин, Анаксимандър е бил търговец по море, Сократ е бил майстор обущар, други философи са били частни учители, а едни от най-известните като Питагор, Платон и Аристотел са поддържали собствени частни училища – академии.

ЗНАЧЕНИЕ НА КУЛТУРАТА НА КОМУНИКАЦИИ В АНТИЧНИТЕ ГРАДОВЕ-ДЪРЖАВИ:

……………………………………………………………………………………………..