Резултати от християнизирането на Римската империя: Европейската средновековна история като отношение между имперски Изток и папски Запад:За епохата на християнското Средновековие съществуват също твърде много фалшификации и неоправдани митове и легенди. Според тях Средновековието е икономически и културен упадък, “мрачни векове”. Наистина градът Рим и Италия западнали, но за сметка на разкоша, богатството и разцвета на културата на другата източна част на християнската Римска империя – т.нар. Византия. Източна Европа била в истински подем, докато Западна Европа се превърнала в западнала периферия. Но упадъкът на Запад всъщност не се дължал на християнството, а на самата постоянно боксуваща свръх бюрократизирана и свръх военизирана машина на Римската империя, която създала хаос от войни и междуособици на запад, неправилно наричан “велико преселение на народите”. Рим паднал не от преселващи се варвари, а от варвари-римски войници, които дори не са имали намерение да го превземат. Теодорих, който влязъл в Рим просто искал да получи благородническата титла патриций от сената, но вместо това се оказал в една ситуация, в който управлението на града се разпаднало от само себе си от собствените си нетърпими междуособици. Римската бюрокрация обаче не паднала, а продължавала да управлява западните провинции, населени с варвари-римски войници, които постоянно воювали по между си – и тази ситуация на запад продължила като практика чак до Втората световна война. От тази ситуация се възползвал римският епископ – папата, защото от хаоса и междуособиците на европейските народи неговата власт постоянно нараствала. На изток властта на императора обаче оставала силна и Византия процъфтявала и забогатявала все повече и повече чак до Четвъртия кръстоносен поход, когато папата успял да наложи властта си повсеместно в Европа, включително да завладее Константинопол. Близо 1000 години християнската църква все пак останала единна и византийските императори поне про форма признавали върховната власт на папата, с изключението на периода на иконоборството във Византия, което официалната църква тълкува като ерес. Иконоборците били победени с помощта на императрица Ирина, която, след като ослепила сина си, се самообявила не за императрица, а за император на Източната империя и била коронясана за император на Византия. Немският крал на племето франки Карл Велики, който станал много слен и влиятелен на запад по това време се възползвал от ситуацията и се самообявил за римски император и поискал да бъде признат от слабия по това време папа с доводите, че императорския престол е празен, тъй като на него стои не мъж, а една жена, която според тогавашните германски разбирания се подразбирало, че е никой, защото, според немците, жените не са човеци. След смъртта на император Ирина и на император Карл страстите между запада и изтока се успокоили и християнската църква отново била единна. Но през Х век византийският император Михаил Пияницата (кръстникът на нашия княз Борис І) назначил неправомерно за патриарх на Константинопол по-младия си брат Фотий. Фотий се опълчил срещу папата и започнала конфронтацията между Рим и Константинопол. Християнската църква останала единна все още, а папата използвал срещу Византия изгонения истински византийски патриарх Игнатий. Княз Борис се възползвал от таз ситуация и с дипломатически маневри узаконил независимостта на новата българска християнска църква, която при цар (т.е. император) Симеон вече не била подчинена нито на Константинопол, нито на Рим, а се самоуправлявала и имала собствен патриарх Йоан по време на пробългарския римски папа Формоза, който след смъртта му бил анатемосан и прокълнат от следващия папа и бил зачеркнат от списъците на папите.

Според един от най-известните британски историци Арнолд Тойнби византийската цивилизация всъщност загинала заради опита на Василий Българоубиец да унищожи българската империя. По това време единната християнска църква окончателно се разпаднала и се разделила на две – източно правоверна (православна) и римокатолическа. Непосредствено след възстановяването на българското княжество от братята Асен и Петър на папския престол застанал един от най-силните и влиятелни папи Инокентий ІІІ, който практически прекроил Европа и цялата последвала европейска история. Той измислил легендата за дара на Константин и настоявал, че императорската власт принадлежи само на папата и всички крале в Европа трябва да се закълнат във васалитет на папата като на свой върховен цар и император. С дипломатически и военни маневри Инокентий ІІІ успял да принуди кралете на целия Запад да му се подчинят безпрекословно като на свой върховен владетел. По това време българския владетел Калоян получил от Инокентий ІІІ кралска корона и българите минали към Римокатолическата църква. След като подсигурил върховната си власт на запад и в тила на Византия, папа Инокентий ІІІ организирал ІV кръстоносен поход за превземане на Константинопол. Походът бил успешен и Източната Римска империя Византия рухнала окончателно и се превърнала във владение на папата и на неговия кръстоносен орден от рицари-воини и банкери – наследници на тамплиерите. Неочаквано за Инокентий обаче българският крал Калоян се съюзил с разбитите гърци и унищожил цялата кръстоносна армия – избил “цвета на рицарството”, включително и новия император на Константинопол Балдуин Фландърски (Фландрия била държава на територията на днешна Белгия и Холандия). Папата подпомогнал друг кандидат за българския престол – Борил, който след убийството на Калоян станал крал на България и прокарвал римската политика за съдебни процеси, изтезания и убийство на еретиците богомили (този терор над еретиците бил първообраза на бъдещата римска инквизиция). Наследникът на Калоян Иван Асен използвал недоволството на еретиците богомили и с тяхна помощ и с руски подкрепления успял да свали Борил от престола, а скоро след това скъсал с папата, обявил собствен източно правоверен (православен) патриарх на България, а той самия се обявил за император (цар), наследник на Източната Римска империя. За да се разграничи от християнството на Изтока, папата позволил на Запад да се случат сериозни видоизменения на римското християнство – то било подчинено на философията на Аристотел и на арабския мюсюлмански философ Авероес от богослова Тома Аквински. Папската власт укрепила позициите си като въвела репресивния апарат на инквизицията и си осигурила огромен доход от своеобразен рекет над властниците и богатите, наречен “индулгенции” – всички богати били длъжни да изкупават греховете си с пари – като предоставят злато на папата.

Скоро разединените балкански държави паднали под властта или под васалитет на мощната мюсюлманска османска империя, а опитът чрез V кръстоносен поход (воден от унгарския крал Сигизмунд срещу турците) да Западът да подчини Изтока на папската власт приключил катастрофално – българската и бургундската войска била напълно разбита от султан Баязид при българския град Никопол. След още сто години Константинопол паднал под турска власт. Междувременно изпълнената с български, сръбски и византийски емигранти Италия процъфтявала – в епохите на Ренесанса и на Барока.

Как “Новото време” (европейската Модерност) се ражда от Средновековието: През 1492 г. Колумб открил Новия свят – Америка. През същата година папата създал догма, според която всеки, който не е в католическата църква се смятал за прокълнат и обречен на ада – всички друговерци и еретици трябвало да бъдат третирани като дяволи и да бъдат изтезавани и убивани. Малко по-рано католическият богослов Тома Аквински в зората на Новото време определил жените с думите на Аристотел като “непълноценни мъже”, а всички свободомислещи жени били изтезавани и избивани от инквизицията чрез скалъпени обвинения във вещество. Орденът на банкерите тамплиери бил унищожен, а парите им конфискувани. Евреите били лишени от недвижима собственост и се допускало да изпълняват само една професия – лихварство – прокълнатата професия на дявола. Всички другомислещи християни и учени били обявени за еретици и изтезавани и убивани. Папската институция все повече богатеела чрез индулгенциите и тънела в разкош и в злато. Това довело до следните последствия: забранените рицарски ордени и част от учените и от еретиците образовали тайни конспиративни общества – масонски ложи. Потиснатите евреи се организирали в таен антихристиянски съюз – ционисти (по името на антихристиянския им идеолог и мним месия Цион). Друга част от еретиците и от наскоро обвинените в ерес християнски ордени се обединили в движението на протестантите – по-специално на хугенотите във Франция, на калвинистите в Швейцария и на шейкърите и квакерите в Англия. Английският архиепископ на Кентърбъри се отцепил от папата, подкрепен от крал Хенри VІІІ, който създал Англиканската църква. По-късно английската власт прогонила еретиците квакери в новия свят – в Америка, където те и до ден днешен са едни от влиятелните вероизповедания в САЩ, а техните протестантски практики и обществени нрави и култура сериозно допринесли за развитието на специфичната американска демокрация, на американското общество и на капитализма, както пише Макс Вебер. Пак по същото това време немският религиозен фанатик Мартин Лутер организирал сред немските католици масови протести срещу индулгенциите и за реформив католическата църква, от където брожението срещу папската власт получило и името си – протестанство или Реформация. Селското въстание на Томас Мюнцер откъснало окончателно немското протестанство от римската църква. Градските занаятчии и техните гилдии – т.нар. буржоазия - искали повече самоуправление и по-малки данъци и също активно се включвали в протестното движение. Светът на Средновековието интензивно се разпадал в кръвопролитни междуособици, граждански и религиозни войни. Крал Луи ХІV във Франция успял физически да изтреби почти всички френски протестанти – хугеноти. Това изтощило страната му и настроило поданиците срещу властта и със сигурност е допринесло за избухналата по-късно Френска революция на буржоазията. След австро-турската война през 1700 година последните остатъци от балканския християнски изток окончателно загинали (в това число и последните български боляри и последното независимо българско католическо баронство в Чипровци били унищожени или ислямизирани, а терорът и ислямизацията били ръководен от австрийски и френски генерали-ренегати, служители в османската армия) и били заместени от новоизлюпилата се сила на Русия, която скоро след като се обявила за нова римска империя предприела и курс към европейска модернизация на елита, но с крепостно феодално стопанство. Френската революция, подкрепена от самоуправляващата се градска буржоазия и от тайните масонски общества, всъщност довела до масов терор и кръвопролития, завършили не с истинска демокрация и самоуправление, а с военна централизация и бюрокрация в една нова военна империя – тази на Наполеон Бонапарт. Уплашен от влизането на Наполеон в Рим папата създал в града неприкосновена църковна зона, защитавана от швейцарски наемници – Ватикан и побързал да защити властта си като създал догмата за непогрешимостта на папата и подобно на византийските императори се самообявил за единствен представител и наместник на Исус Христос на Земята. Папата укрепил властта си и като създал своеобразна “армия” от мъже свещеници, до гроб верни на църквата – за целта той прокарал и догма за задължително безбрачие на свещениците – забранено било те да се женят и да имат деца и семейство. Масонско-протестнастката опозиция на папската власт вече била нанесла и друг удар на католическата църква – създаването на САЩ основно от представители на тайната масонска конспирация (т. нар. „илюминати”), която проповядвала окултен “античен” религиозен култ – масоните „илюминати” вярвали, че владеят тайно знание, което уж им позволявало приживе и след смъртта да се превръщат в божества и да управляват света като боговете от Олимп. Постепенно конспирацията завладявала Европа – тайните религиозни и окултни общества, които по това време никнели като гъби, погълнали в себе си всички властващи елити. Ционистите също успели да постигнат значително влияние на евреите в Европа, а монархическите династии и дори част от църковния клир влезли в масонските ложи и в други подобни тайни организации. Великобритания станала велика сила и с военна сила и военна дипломация наложила монопол над цялата световна търговия. Държавите, които не успяла да колонизира с военна сила, Великобритания превърнала в свои икономически и политически марионетки. Една от тези марионетни на английския империализъм държави била и Османската империя. С това смъртната присъда на някога силната мюсюлманска империя в Европа била окончателно подписана – християнските въстания, подпомогнати и от масонските ложи през ХІХ век окончателно сринали империята. Великобритания се опитала да направи същото и с Индия и с Китай, но не пожънала тези успехи, въпреки ползването на всички средства за целта. ХХ век вкарал в световните конспирации още една кандидат-велика сила – Китай, а Втората световна война сринала английската военно-колониална империя и въздигнала нова имперска военна мощ – САЩ. Ситуацията с Руската империя и наследилата я Съветска империя също се оказала много особена и пълна с непредвидени и непредвидими обрати, но тя се нуждае от отделен разказ и по-задълбочен анализ.

Така или иначе, Новото време започнало със схемата безверие, безчувственост, меркантилност, пресметливост, нечувано развитие на машините и технологиите, свързано с безскрупулна военна експанзия, подпомогната от свръх бюрократизация за налагане на понякога таен, но за сметка на това тотален колониализъм и монополизъм над политиката, търговията, новите средства за производство и световните икономически и природни ресурси, заграбването на които (единствено!) направило възможно несметното богатство и просперитет на Западна Европа и САЩ.

Според Макс Вебер и според Алексис дьо Токвил обаче тази нова капиталистическа модерна епоха е започнала с почти фанатична религиозна вяра и би бира непонятна, ако не разбираме протестанството и протестантската етика, които смятат професията за религиозно призвание и мисия, дадена лично от Бога, а трупането на огромни богатства и невероятната пестеливост при инвестирането им смятат за върховна протестантска християнска добродетел. Бих добавил към това, че бихме разбрали още по-добре религиозната основа на модерния капитализъм, ако имахме възможността да познаваме и религиозната същност на тайните окултни общества на новите световни елити от епохата на Модерността.

Обобщение: Съвременният ни свят е пряко следствие на еволюцията на европейския свят през Средновековието. Резултатите от тази еволюция са живи и съществени за обществото, бизнеса и икономиката и до ден днешен, за това е нужно да ги познаваме и да ги разбираме.