Думата „парадигма” означава на гръцки „модел”. Американският историк на науката Томас Кунпрез 60-те години на ХХ век използва този термин в смисъл на „светогледен модел”, през който възприемаме, чувстваме, мислим и осъзнаваме действителността. . Според Кун парадигмата определя нашия поглед към света, образованието ни , интуицията ни , паметта, която сме наследили от прадедите. Така онова общоприето разбиране за битието ни, което Кун нарича парадигма, определя и начина, по който ще виждаме и усещаме света, дори на сетивно ниво, а усвоявайки парадигмата ние съ-творяваме света ни. „Хората, които живеят в различни парадигми, в буквалния смисъл живеят в различни светове“ – твърди Кун. Но за Кунпарадигмата е едновременно и „практически пример за следване”, който се предава в непосредственото общуване от знаещия на желаещия да научи „чалъмите” как се действа и постига определено нещо, от учител на ученик например. Парадигмата е изграждане на общност, на способност да общуваш и да се разбираш с другите. За него парадигмата е пряко свързана с творческата интерпретация (превод) и общуването (комуникация), защото тя формира кода, чрез който хората могат да имат общи понятия и разбирания, а само чрез комуникацията, свързана с превеждането на осъзнатото от нас на езика на другите се изграждат човешките общности. Кун критикува съвременното ни образование за това, че в него липсва творчество и общуване, което противоречи на самата същност на образованието като възпрепятства интерпретирането и промяната на общоприетите заблуди. Болестите на колективната памет в образованието са пряко свързани със синдрома на липсата на достатъчно практическо осмисляне на усвояваните знания, защото знанията могат да се осъзнаят и се усвояват единствено чрез пример и практика. Впрочем именно „пример“ е основното значение, което Томас Кун дава на въведеното от него понятие за парадигма – ние винаги се учим от примера, на който подражаваме и който следваме и развиваме, а не от абстрактните понятия и класификации. Без практически пример не може да има истинско образование, нито е възможно да се осъзнае и усвои нова парадигма. Няма бъдеще затворен университет, в който се учат наизуст „свещени“ текстове на непонятен език, изпразнени от смисъл и съдържание. А смисъл винаги е имало единствено в образованието, в което теоретичните знания се срещат с реалния им обект. Истинското образование в полето на устойчивото развитие например можем да постигнем единствено, ако се опитаме да срещнем термина екология с пребиваването в реална екосистема, термина биодинамично земеделие с прекопаването на реална градина, термина гражданско общество с истинското гражданско общество в България и термина устойчиво развитие с всички практики на устойчиво развитие, които можем да открием у нас на живо.