Препоръки за устойчиво развитие на културния и алтернативен туризъм в община Чипровци
изработени от екипа на СГС-Щастливеца и студенти от лекционен курс Култура на бъдещето към Образователна мрежа Място за бъдеще
Проект „Място за бъдеще”
Лятна практика в град Чипровци от 12 до 17.07.2009
Финалната част от проекта “Място за бъдеще” се случи под формата на пътуващ семинар и теренно проучване на град Чипровци, околните села и туристическите пътеки в района. С цел да бъдат проучени в детайли и развити условията за алтернативен туризъм в района ( бил той културен, етно, приключенски, вело или екотуризум), участниците в семинара се разделихме на три работни групи. В настоящия текст ще бъде описана работата на втората работна група “Човек и природа. Конфликти с природата”, както и основата на един конкретен проект за вело-туризъм и някои общи предложения за развитието туризма в района на град Чипровци.
Екипа който работи в тази група бе : Елена Сабо, Златина Колчакова Калин Чалъков, Карина Симеонова, Красен Крайнев , Ренета Миланова.
Теренна работа по дни
1 ден: Местността градище и Калето. Половин дневен преход до стара тракийска крепост на племето Tрибали. Начало от Шарената чешма в Чипровци
Предложение: поставяне на маркировка и информационни табла: легенда за Константин и Фружин от V век, легенда за Манчовата размирица.
Маршрута е подходящ за туристи който желаят да разгледат града и в оставащото им време да видят неговите околности без да им е необходима специална екипировка. Прехода до калето и обратно отнема около 2 часа и 30 мин. Преминава през живописните ливади над града, изпъстрени с множество билки и цветя. От самата крепост са останали само основите и няколко изкопа но от хълма където е разположена се открива красива гледка към града
2 ден: Местността Синята вода. Стара саксонска мина за руда, две галерии, открити рудни находища- рупи. В района има две планински езера и множество пещери.
Предложение: велопреход по билото на Язова планина, който минава по стар Римски път. Начало-Врански камък, край-Остри чуки. Възможност за предлагане на нова услуга: транспорт на колелата с джип до билото на Язова планина от където велосипедистите могат да карат по цялото било и да се спуснат в желано от тях селище. За целта трябва да се осигури възможност за транспорт на колелетата(поне през събота и неделя) и да се маркира пътека по билото с опции за слизане по различни места. По пътя могат да се поставят табла с панорамни изгледи и информация за флората и фауната в региона. Подобен маршрут може да преминава и през оброчните кръстове, които често се срещат по билото на планината и това да стане част от по -голям веломаршрут в Западна Стара Планина.
3 ден: преход до Чипровския водопад и връх „Три чуки”. Чипровска екопътека с начало от Гушовския манастир. Действащ оброчен кръст.
Предложения:
Поддръжка на екопътеката. Откриване на длъжност „отговорник- екопътека” към общината, който да поддържа вече създадената инфраструктура от места за почивка, мостове, парапети, дървени стълби и прочие. Същия човек може и да маркира и нови екопътеки в района и да ги поддържа, както и да дава информация на туристите и да води по – големи групи(от ученици например), които се нуждаят от планински гид. Пътеката може да бъде обогатена с информационни табла на български и английски език за био-разнообразието (вековна букова гора, седем вида диви орхидеи)
Развиване на алтернативен екстремен туризъм: спускане на рапел (въжена установка) по 18 метровия водопад.
Предлагане на услуга преход с коне от Гушовския манастир до водопада.
Продължаване на Чипровската екопътека до мандрата в подножието на връх „Три чуки” (1938 м). Наблюдение и участие в процеса на производство на млечни продукти (свежо сирене, кашкавал, масло). Изграждане на леглова база и палатков лагер в близост до мандрата. Изграждане на инфраструктура: беседка, места за пикник, пейки.
Преход от мандрата до връх „Три чуки”. Поставяне на панорамно информационно табло с околните върхове на вишката по пътя към върха. Възможност за отдих и обяд на дървената беседка до вишката.
Предложения за алтернативни туристически маршрути
На базата на проведените проучвания на даденостите и условията за туризъм оформихме следните маршрути:
Еднодневни пешеходни преходи:
А. Тракийската крепост Калето над Чипровци.
Б. Местността Синята вода, двете галерии за руда и двете езера.
В. Чипровска екопътека: Чипровци- Гушовски манастир- Чипровски водопад-мандра- връx „Три чуки” ( 1935м); време: 8-9 ч.
Еднодневен велопреход
Чипровци- Чипровски манастир- с. Бели мел- с. Митровци- с. Горна лука- пещера Милин камък – с. Превала
Сравнително лек велопреход с дължина 21км в едната посока. По този маршрут особено интересни за посещение са църквите в с.Бели мел и с.Превала и пещерата Милин камък. Около пещерата вече има изградена инфраструктура включваща паркинг, място за пикник(беседка), маркирана пътека и др. Йорданка Замфирова от община Чипровци има предложения за подобряване на достъпа до пещерата(нова маркировка, мостове и др.), почистване и обогатяване и разпространение на информацията. За разглеждане на пещерата са необходими от 30 мин. до 2 часа; няма нужда от специализирана екипировка (разбира се човек трябва да има поне осветление). В района на по-горе изброените села има и други пещери, които изискват по специална подготовка и инвентари биха били интерес за спелеолози и опитни туристи. По интересни сред тях са Плешовата пещера – 742м и Леви Шупли камък – 342м и двете до с.Превала. в близост до село Бели мел е Парасинска пропаст 272м. Всички тези пещери се нуждаят от допълнително проучване.
Десетдневен пешеходен маршрут:
Пешеходен преход с начало Чипровци, следващата екопътека по билото от връх Трите чуки и продължаващ към върховете Миджур (2168) и Ком ( 2013). Нощуване на палатков лагер, комбинирано с къщи в селата Черешовица, Мартиново и Чупрене. Слизане до селата Черешовица, Мартиново и Чупрене за провизии.
Това е доста дълъг преход изискващ добра подготовка и екипировка. Преминаването му отнема средно около 10 дни , но може да варира между 7-14 дни. За преминаването по този маршрут е необходимо разрешение от гранична полиция, тъй като в по голямата си част преминава по българо – сръбската граница. Като маркировка могат да служат стълбовете, бележещи самата граница, но най-добре би било ако се наеме гид който познава района и властите, както и възможностите за снабдяване с продукти и местата за нощуване. Разбира се такива гидове в град Чипровци са малко или въобще липсват, така че това е една от основните области които трябва да се подобри ако общината приеме за приоритет развитието на туризма. В тази насока може да се желае още много. Активизацията на местните общности може да допринесе за финализиране на проекта по обявяването на Западна Стара Планина за природен парк. Това от една страна ще спомогне развитието на туризма, а от друга ще спре инвеститорките намерения за незаконни строежи на ветрогенератори, ски писти и прочие. Един подобен маршрут може да прерасне в по – дълъг такъв по билото на цяла Стара Планина и така да се възобнови традиционния преход Ком – Емине. Подобен маршрут би допринесъл и за изграждането на връзки между селищата в Западна Стара Планина и подобряване ан съвместната им работа в развитието на туризма.
Двудневен велопреход:
Маршрут А /по черни пътища/: Чипровци – Гушовски манастир – х. Яворов- м. Алдинци – х. Копрен- с. Копиловци – м.Балова шума – нощувка на Лопушанския манастир – с. Гаврил Геново- с.Бели мел- Чипровски манастир – с. Железна – гр. Чипровци
Дължина около 65км. Подходящ за добре подготвени велосипедисти ( стил на каране кроскънтри), със собствени, добре поддържани колелета. Маршрутът има две основни части- планинска(по черни, горки пътища) и шосейна(преминаваща през някои от най-интересните села в региона. Като най-подходящо място за нощуване предлагаме местността Балова шума, където има къмпинг и няколко добре поддържани къщи за гости или легловата база към Лопушанския манастир. Разбира се според възможностите и времето си туристите могат да изберат да лагеруват на някоя от хижите, през които се преминава или на друго желано от тях място. Маршрутът може да бъде и съкратен или удължен според желанието на туристите да отделят повече време на интересни за тях забележителности. А такива в региона има много- Чипровски манастир(с невероятна гледка от камбанарията и мистична костница), ново реставрираната църква в с.Бели мел, Лопушанския манастир и красивата природна местност Балова шума. Останалата част от маршрута трябва да бъде допълнително проучена, описана и подготвена за туристически преходи(вело и пешеходни). По маршрута има няколко места за хранене както множество чешми с бистра планинска вода; преминава се през билото на планината, от където се откриват прекрасни възможности за любителите на фотографията.
Велопреходът преминава и през няколко оброчни кръста, и може да бъде обвързан с по голяма мрежа от маршрути по оброчните кръстове в Западна Стара Планина.
Разработването на този и други веломаршрути в региона изисква допълнителни проучвания, но може да бъде осъществено с минимум средства. Това би могло да се осъществи чрез доброволчески труд и програми, в който да се ангажира местното население. Ако бъде прокаран, маршрута би привлякъл много любители на този тип преходи, защото условията в района- красива природа и богато културно-историческо наследство- благоприятстват активности от този род.
Препоръки информационния център на община Чипровци
Съставяне на отделни брошури за възможните маршрути в околността на Чипровци: пешеходен преход, велопреход, преход с коне, джипове. Изработване на карта на община Чипровци с отбелязване на био-разнообразие, водни източници, културни забележителности и природни феномени.
Предлагане на брошури с практична информация (настаняване, обществени институции, публичен транспорт). Контакт с различни водачи: специалист по културните забележителности (Николай Николов), горски(планински) водач, шофьор на високо проходимо МПС.
Изграждане на интернет сайт на информационен център Чипровци, който ще улесни комуникацията с чуждестранни туристи. Съставяне на галерия със снимки и линкове от чужди сайтове напр. сайт на Белоградчишките скали, Facebook и на различни тур операторски агенции.
Информация на различни езици осигуряване на гид-преводач, който да развежда туристите из забележителностите на града
Конфликтът човек-природа
Нашите предложения за приключенски туризъм (велопреход, конен преход, джипове) целят да предоставят алтернатива на двата проекта в местността Чипровци: проект за изграждане на перки (електрогенератори) по билото на връх Трите чуки и проект за централа за добив на диабазий в областта Синята вода. И двата природни обекта притежават специфична биосреда с ценни растителни и животински видове. Реализирането на тези проекти представлява реална заплаха за естественото развитие на тези видове.
Други местности и забележителности, които не успяхме да видим и проучим, но биха представлявали интерес за туристите са:
Защитената местност Равненско грдище – разположена край село Равна, с множество защитени природни видове, сред които лаврово бясно дърво, самодивско цвете и бодлива залист.
Стоовци (Разчепати камък) – 9км източно от превала. В подножието на Разчепати камък се намира скалата Викалото, по която има надписи все още не разчетени докрай от археолозите.
Скалните венци Соколат, Посерко, Амбарите –това са най-източните групи скални образувания от Белоградчишките скали
(Изготвил: Калин Чалъков Културология IV курс)
Общ доклад на работните групи:
- Като ресурс да се използват всички лица, които знаят езици (ученици, студенти през ваканциите, учители от Чипровци). Доброволците от Корпуса на мира могат да подпомогнат работата в инфо-центъра или да оставят номерата на мобилните си телефони в инфо-центъра, за да са на разположение, когато водачите имат нужда от превод;
- Информационният център да предоставя информация и да посредничи при създаването на контакти с всички „гидове” и майстори
- Могат да се търсят и доброволци – да се направи регистрация във www. Dobrovolec.bg, както и включване в Националната Скаутска Организация и в бъдеще да се участва в по-големи инициативи и фестивали (напр. http://www.byfestival.org/index.php?option=com_k2&view=item&layout=item&id=116&Itemid=14&lang=bg), което ще популяризира общината и ще подпомогне икономиката й.
С всички горе споменати организации може да подпомогнат контактите;
- Да се събере комплексна информация за всички къщи за гости и да се предостави в инфо-центъра
- В инфо-центъра трябва да се дава подробна и адекватна информация за начините на придвиждане из региона
- Информационните брошури да се разпространят в културни центрове в София (Зиг-Заг, туристически центрове, магазини, където се продават Чипровски килими), както и в градове, с които Чипровци има партньорски взаимоотношения – исторически музеи и музеи, където се представят български традиционни занаяти (Пловдив, Габрово, Копривщица и т.н.);
- В информационния център и в магазина за сувенири задължително трябва да има картички (в музея) и дребни и по-едри сувенири, които да са достъпни за всеки, който иска да има спомен от мястото. Предложението ни е да се подберат снимки от нашите, които да бъдат направени на картички!
- В магазина за сувенри да има надписи на английски език, както и обяснения за начина на достъп до продавачката (също и на английски език)
- Още на влизане в града с превозно средство да има ясно видима информация на български и английски език относно местонахождението на забележителностите
- Всяка сграда на историческия хълм да бъде снабдена с обяснителна табела с кратка информация; табелките трябва да се виждат добре
- Да съберем информация за Шарената чешма!!!
Културният туризъм и пресътворяването на традиционните легенди в туристическата реклама и пиар
План
1. Маркетингов анализ на ситуацията:
1.1. Анализ на феномена „устойчиво развитие”;
1.2. Културни особености на региона:
1.2.1. Основни културни обекти – църкви, манастири, музеи и др.; еко пътеки, културни маршрути, резервати; мести хора, легенди, занаяти;
1.2.2. Потребителски групи, към които е насочен; разделяне на две основни групи:
- българи и чужденци;
- учебни групи (ученици и студенти) и възрасни туристи (в т.ч. и семейства).
2. Маркетингови комуникации на продукта:
2.1. Основни апели по отношение на потребителските групи на продукта:
2.1.1. Познание – исторически факти, легенди, обичаи, традиционни културни особености; екология – природни забележителности, еко пътеки, атрактивни туристически маршрути; здраве – планински въздух, чиста околна среда; земеделски био култури;
2.1.2. Категоризиране на апелите по отношение на групите, към които са насочени (съобразно разделението в т. 1.2.2.)
- специално внимание да се обърне на чуждестранните туристи католици
2.2. Туристическа реклама на региона:
2.2.1. Цялостна рекламна стратегия (възможно е като фундамент за нея да се използват анализите на студентите по културология от вътрешния стаж „Култура на бъдещето”);
2.2.2. Рекламна кампания – външна (билбордове, транспортна реклама и др.) и вътрешна (рекламни материали – плакати, брошури и др.).
2.3. Пъблик рилейшънс:
2.3.1. Пъблисити – чрез журналистическите жанрове (статии, интервюта, репортажи);
2.3.2. Пресрилийзи – информация по интернет канали, в случая към журналисти, които да спомогнат за разпространението й сред по-широк кръг хора;
2.3.3. Пресконференции с презентационна цел;
2.3.4. Туристически информационен център и сайт – препоръки за подобрения и нововъведени.
2.4. Мърчандайзингови комуникации:
2.4.1. Изграждане на магазини с традиционни изделия и сувенири от региона в столицата и големите градове;
2.4.2. Подобряване на съществуващите магазини в региона и откриване на нови; препоръки за развитието на този бизнес като възможност за реализация на младите хора.
! От особено важно значение е доброто рекламиране на музеите; конструктивният диалог и сътрудничество на властите, бизнеса и неправителствения сектор; връзки с апостолическия нунций в България и българския посланик във Ватикана
Резюме
Настоящата разработка е представена в аналитичен вид и проследява няколко основни елемента за добрата реклама и ПР на културния туризъм в района на Чипровци, неразривно свързани с устойчивото развитие на региона.
Най-напред е направен цялостен маркетингов анализ на туризма в Чипровци и околните села. Обърнато е внимание на феномена „устойчиво развитие”, както и приложението му в конкретния случай. Разбира се, специално внимание е отделено на конкретните културни особености на региона. Описани са основните културни обекти – църквите в град Чипровци и селата Бели мел, Горна лука, Челюстница и Чипровският манастир; еко пътеките в Западна Стара планина; Историческият и Етнографският музеи в града. Културните маршрути в региона, в съчетание с умело разказаните легенди и разкази за чипровския край от местни хора като краеведа Никола Николов, журналиста, писателя и биолога Цветан Живков, певицата баба Дана, тъкачката Юлка, биха били отправна точка за маркетинговата стратегия.
Анализът включва и разделение на стратегията в няколко насоки. От една страна е обърнато внимание на разликите между туристите от България и чуждестранните туристи. А от друга – между учебните групи (ученици и студенти) и почивните групите (най-често семейства и малки групи). Тези разграничения се налагат поради спецификата на всяка от групите и разликата в техните предпочитания.
След първоначалния обобщен анализ, са изложени основните маркетингови комуникации, които са разделени в четири категории.
На първо място са засегнати основните апели по отношение на потребителските групи, като основна мотивираща сила. Представени са исторически факти, легенди и обичаи, характерни за региона. Важно място заемат традиционни културни особености като чипровските килими, първият университет в страната, тамплиерските кръстове и др. Разгледани са природните забележителности – Чипровският водопад, върховете Три чуки и Замъкът на самодивите, еко пътеката в чипровския балкан, както и планинският въздух и чиста околна среда. Отчасти е засегнато и биологичното земедение и традиционите начини за отглеждане на земеделски култури. Рекламните апели за категоризирани, съобразно разделението, направено по-горе, най-вече поради необходимостта да се достигне по най-бобрия начин до всяка от желаните групи туристи. Специално внимание е обърнато на възможността да се привлекат чуждестранни туристи, изповядващи католицизма. Като най-подходящи са посочени жителите на Италия. За постигане на тази цел водеща роля могат да изиграят българският посланик в Светия престол и папският нунций в София.
Необходимо е да се изработи цялостна рекламна стратегия за привличане на туристи в региона. За основа на тази стратегия може да се използват разработките на студентите по културология от вътрешния стаж „Култура на бъдещето”. Би следвало да се направи външна и вътрешна реклама – изграждане на билбордове в Чипровци, основните пътни артерии и големите градове в страната; брошури и плакати, които да се разпространяват в големите музеи и културни институти, на авто и жп гарите, на летищата, в университетите и училищата; да се изготвят мултимедийни презентации за разпространение в интернет.
За засилване на ефекта на рекламата трябва да се осъществят връзки с обществеността (пъблик рилейшънс). За целта на обществеността трябва да се представи най-доброто впечатление за Чипровци. Това се постига чрез т.нар. пъблисити (публикации в медиите) – статии, интервюта, репортажи. Участието на известни личности в тях, било то родом от региона, или хора с добри впечатления от чипровския край, би засилило ефекта им, тъй като това е добър знак за качеството на културно-историческите обекти за потенциалните туристи. От съществена важност е да се поддържа постоянна връзка с националните и регионални медии чрез пресрилийзи, както и организирането на периодични пресконференции с презентационна цел. Съществуващият туристически информационен център, по мое мнение, не е на необходимото ниво. Същото се отнася и за уеб сайта на общината, който при това е нов. Би трябвало да се ангажира фирма, която да изработи професионален и атрактивен сайт с модерен дизайн (най-добре фирмата да е същата, която се грижи за рекламата и ПР-а на общината), който да прави впечатление на посетителите. Освен това, добре би било на сайта да има форум, в който да се оставят мнения от туристите и в който да могат да комуникират хора, вече идвали в региона и такива, които още не са – това е т.нар. реклама от човек на човек, която понякога се оказва по-ценна от всички останали видове реклама, взети накуп.
Накрая е отделоно заслужено внимание и на мърчандайзинговите комуникации. Изграждането на магазини за традиционни продукти и сувенири в столицата и големите градове в страната би оказало ползотворно влияние върху популяризирането на туризма в Чипровци. От друга страна, модернизирането на старите магазини за сувенири и създаването на нови в региона, ще даде възможност на младите хора да останат в родните си места, реализирайки се в този бизнес.
Pingback: Покана за Пътуващ университет „Място за бъдеще“ 2016 в Западна Стара планина и Чипровци (26 май – 1 юни 2016 г.) | Място за бъдеще