Юли, 2009г. Изготвил: Марта Митева Димитрова

1) с. Белимел

Белимел (или „Бели мел”) е село в Северозападна България, над него има старо Римско градище, руини от което могат да бъдат видяни и днес. Още по времето на траките северозападна България е била обитавана от племето трифали, което обяснява множеството открити древни предмети като накити или сечива.

Съборът на селото е в деня на празника Св. Дух. Но поради това, че Св. Дух винаги е в понеделник, съборът се провежда на предишния ден, в неделя.

По време на нашия вътрешен стаж „Култура на бъдещето” кметицата на селото Радка Димитрова ни показа забележителната църква „Св.Троица”:

Притворът е строен през XIX в., иконостасът е рисуван от Данаил Щиплията, има икони от Цаню Захариев – 1824 г. и поп Ганчо – 1816 г. Край църквата има лапидарии от надгробни камъни. Тамплиерските знаци в църквата (цветя и други орнаменти) и кръстове тип католически в двора говорят именно за характерния за района католицизъм през XVII в., който впоследствие е бил прогонван и отричан в епохата на социализма в България.

Място за отсядане:

Хотел Сухиндол (Село Белимел), http://belimel.hotget.net/,

Телефон/факс: 00359 (0)9552 333; 0887 223 854

*

2) с. Челюстница

Челюстница е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, Област Монтана.

Челюстница е разположен в южните склонове на Широка планина (част от Предбалкана), в община Чипровци, на около 23 километра от Монтана. Релефът е полупланински. На около 1 км от селото минава р. Огоста (или Огост), в чиято красива долина са най-плодородните земи на Челюстница. През селото протича р. Дичовица, която извира от местността Извор и се влива в Огоста. Характерни за пейзажа са така наречените от местните хора лиски и венци – варовикови скалисти местности и надвиснали над пропасти зъбери. В местността Джонкин дол са известни входовете на две пещери, които не са изследвани. В местността Предел има разработено находище на конгломерат. Почвите са бедни. Растителност: широколистни (дъб, габер, елша, скоруша) и иглолистни гори (бор). Отглеждат се лозя, овощни и зеленчукови градини, царевица, пшеница, картофи. В последните 10 години обработваемите площи силно са намалели. Животински свят: сърна, глиган, лисица, язовец, белка, костенурка и др.

Селският събор е всяка година в последната седмица на м. май. В миналото се е празнувал на две дати – Спасовден и Петковден, до края на 80-те години на ХХ в. се e отбелязвал само на Петковден (или в последната неделя на м. октомври), а от около 15-20 години – само в края на май.

Според преданията първото име на селото е от X в. – Чифлиница, когато е съществувала манастирската воденица, издържала Чипровския манастир. Легендата продължава с Чипровското въстание от 1688 г., когато в местността Балтин чукар при едно от трите сражения, в които хората от чипровския край са отстоявали независимостта си, са екзекутирани около 600 човека. Твърди се, че телата на жертвите са образували Балтин чукар. Там години по-късно са намирани детски главички, посечени от турския ятаган. Оттук идва сегашното име на селото – Челюстница. Има още едно предположение за старото име на селото – Челестница. “Балтин чукар” се състои от масивна скала и няма признак да е надгробна могила. Там наистина са клани българи от турците по време на Османското робство.

В село Челюстница има 6 обекта, обявени за паметници на културата:

Надгробна могила южно от селото;

Средновековна крепост в местността “Градище” 4 км. северно от селото;

Средновековно селище на 2 км южно от Челюстница;

Антична и средновековна крепост “Калето” на 2 км южно от селото;

Паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от село Челюстница, наречен Войнишки паметник и строен 1934-38 г.

Църквата “Св. Параскева”, строена през 1854 г. от едри каменни блокове. Известният в средата на ХIX в. археолог Борис Дякович, съобщава за два антични камъка с латински надписи, вградени от двете страни на църковната врата, които са от 233 г. и са издълбани върху гранит. Сега тази ценност е разбита, ограбена, потрошена. Кметицата на селото ни показа тази културно-историческа ценност и именно тя е подела кампания за реставрирането й.

*

3) с. Горна Лука

Село Горна Лука се намира в планински район в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, Област Монтана. Теренът, на който се установяват предци в селото, представлява лъка. Това е географско понятие. Такова място има също на три километра източно от селото. Там е заселено село Митровци. Географското разположение дава и името на селото – Горна Лъка. Лука е диалектна дума. В селския говор „ъ“ се изговаря „у“. Например „мъж“ се изговаря „муж“, „къде“ се изговаря „куде“ и т.н.

Кметът на селото г-н Стефан Стефанов ни показа местната стара католическа църква. Тази културно-историческа забележителност е в окаяно състояние – сградата всеки момент може да се събори, има разхвърляни християнки вестници от средата на ХХ век и евангелия, които са мръсни и разхвърляни по земята. Можем да следим и да се надяваме за качественото и скорошно осъществяване на проекта за реновирането на църквата, за който кметът говореше.

*

4) с. Превала

Село Превала е разположено в рядко населен планински район, в източната част на Салашко-Превалското понижение, съставляващо географската граница между северозападната част на Предбалкана и западния дял на Стара планина

Село Превала е разположено в най-високата част на долината на река Огоста, която извира от Язова планина. На около 12-13 км. северно от с. Превала се намира най-източната група на белоградчишките скали.

Десетилетия наред районът е бил затворена гранична зона и това е запазило природата му почти непокътната. Макар и в лошо състояние в с. Превала са запазени няколко стари къщи с оригинална архитектура типична за северозападния район на България, а също така и една автентична воденица (Дабината воденица), която е съхранена в работно състояние. Селската църква “Св. Възнесение Христово” е построена през 1857 г. от майстор Лука Радул. Иконите са от Никола Константинов.

До разгрома на Чипровското възстание срещу Църни връх, оттатък изворите на Огоста се е намирал Католически манастир, седалище на архиепископ. На север върху скалистия връх, който заради извора на върха, местното население нарича Посерко, се е намирала римска крепост в която съгласно иманярски легенди някога е имало “римска банка”. Най-вероятно в района са се намирали работилници за сечене на монети. В подножието на върха лежат останките на средновековен манастир. На североизток от селото се намира връх Градишки венец, където се намират разкопаните от иманяри останки на друга голяма римска крепост.

Кметицата г-жа Райна Живкова беше така любезна да ни покаже фермата за щрауси в селото и да ни запознае с интересни личности, които са като талисман на местността. Запознахме се с невероятен 70-годишен изключително активен, интелигентен и прогресивен човек, който в селото наричат Журнала – той е настоящ журналист, художник, отглеждащ диви прасета, пишещ за историята на селото, за родословното дърво на местните и който има най-различни планове за развитие на Превала, един от които е да прокара интернет в района.

Баба Дана пък ни запозна с местния турлашки диалект, песни и забавни истории.

Легендата за Каменните кули на Стовци:

Близо до Тодорини кукли се намират и прочутите каменни кули Стовци. Те стоят като стожер, около който се върти пъстър свят: пасат стада, димят къщи, чуват се провиквания на хора, боричкат се деца.

Имало някога в тая планина хубав млад овчар – Ваклин се казвал. Имал отбрани сто овце и любим овен Китан – с навити рога, украсявани всеки ден с червени ябълки, а на врата си носел позлатен звънец, чиято медена песен се чувала надалеч. Овенът бил другар и разговорка на самотния овчар, който го научил на различни лудории.

В планината живеела русокоса мома хубавица – Русанка. Косата ѝ била като тънко източена коприна, очите ѝ като чисти планински езера, като тънка тополка била снагата ѝ. Смеела се високо и звънко, сякаш пеела камбанка.

Пасла Русанка бащиното си стадо из планината, катерела се като коза по стръмните урви, пеела и огласяла цялата околност. Често се срещали с Ваклин и прекарвали в дълги разговори. Залюбили се. И веднъж палавата Русанка попитала своя овчар:

- Ваклине, обичаш ли ме?

- Луд съм по тебе – отговорил той.

- Не вярвам чак толкоз да лудееш – засмяла се предизвикателно девойката. – С какво ще ми докажеш обичта си?

- Готов съм и живота си да дам за тебе – бързо отговорил той.

- Защо си ми мъртъв? – засмяла се Русанка. – По-добре изкачи стадото си на Трите чуки. Щом те видя, че си там, сама ще дойда и ще ти пристана.

- Па нали знаеш, че там от памтивека никой не се е изкачвал?

- Като не се е изкачвал досега, все така ли ще бъде? – пак попитала дяволитата Русанка. – Като искаш да се ожениш за мен, трябва всичко да можеш и от нищо да не се боиш. За треперко и страхливец няма да зачерням живота си.

Помрачнял Ваклин, но нищо не казал. От тоя ден мислел непрестанно как да склони Русанка да се откаже от желанието си. А пред нея дума не смеел да отрони – боял се да не му се надсмее, да не го подиграе като страхливец. Започнал да изоставя стадото си и да дири път, по който да се изкачи на Трите чуки. И най-сетне открил такъв път и успял не само да се изкачи, но завел и стадото си там. А на върха имало чудна зелена поляна, ненагазвана дори от самодивски крак. Разпуснал стадото по ливадата и то лакомо захрупкало сочната трева.

Отпуснало се сърцето на Ваклин, зарадвал се. Сега и Русанка ще дойде при него и целият тоя недостъпен досега планински свят ще бъде негов. Седнал на края на скалата, извадил кавала си и засвирил. Свирел така, както никога дотогава не бил свирил – кавалът сякаш плачел от радост. Свирнята се носела из околността, догонвала хубавата и палава Русанка.

Бързо се напасло стадото и вдигнало глава. Млъкнали медените звънци. И в тоя миг на овена дошла дива шега – както и друг път се шегувал. Изсилил се, блъснал в гърба унесения в свирнята овчар и двамата полетели към огромната зейнала пропаст. След него като обезумели се хвърлили и стоте охранени овце… Оттогава Трите чуки ги наричат Стовци…

* * *

Градове, села, квартали и курорти в община Чипровци, Област Монтана, Северозападен регион на България:

Село Белимел, Село Челюстница, Град Чипровци, Село Горна Ковачица, Село Горна Лука, Село Железна, Село Мартиново, Село Митровци, Село Превала, Село Равна

* * *