I. Мястото на Чипровци в националната ни история

1.Католическата традиция в района на Чипровци е белязана с много символи и до днес. Това не са само символите на историческата съдба, в която тези земи са потънали, но и символите на един по-различен тип общество, с нови и гледащи в друга посока идеи, обърнати към Запада. Смята се също така, че именно Чипровци е районът, очертал началото на Българското възраждане (т.нар. “ранен български ренесанс”). Проникването на католичеството е така значимо за Чипровци и свързаните с него съседни селища, че се превръщат в истинско средище на цялото католическо движение в българските земи изобщо.

- връзките с Рим и с други католически средища

- възможността представителите на българското католическо движение да получат образование на Запад и да учат във висши католически учебни заведения

- създаването на една добре подготвена българска интелигенция

- липсата на различие в ценностите и разделение между католици и православни – всеобщото въодушевление за борба против чуждия владетел

Изготвянето на религиозния маршрут би трябвало да бъде основано именно върху опита на чипровското общество, свързан с католицизма, така може да се възобновят като традиции връзките с Други общества, свързани с католицизма и имащи сходна историческа реалност ( като Банат). По подобен начин може да се осъществи ритуал/традиция, който да напомня и отбелязва тези културни знаци от миналото свързани с католицизма. Така както се отбелязва празникът на католическата общност на 6-ти септември с банатските българи.

Културен маршрут в религиозен аспект:

Чипровци – църквата “Св.Санкта Мария”, 14в. – описание на католическите елементи в църквата, иконата на Св.Богородица с шест пръста…

с. Бели Мел

– църквата “Св. Троица”, 11-13в. ( най-вероятно построена върху останки от римски градеж), разрушена след погрома на Чипровското въстание. Тя е обявена за национален паметник на културата с местно значение. Култът към “Св. Богородица”, тя не е патрон на църквата, но в нея могат да се видят много нейни икони, което е характерно за католицизма. Открита е предиконова живопис при един от новите и ремонти зад олтара.

с. Челюстница

– църквата “Св. Параскева”

Много тамплиерски символи – кръст с цветя около него, череп с кости…

Около църквата са намерени части от човешки кости .

с. Горна Лука

– “Възнесение Христово”, в който ценни писания от 19в. гният в забрава и безразличие. Храмът е от 17в. и е първият построен по поречието на р. Огоста. Опожаряван е през турско владичество и след това със средства от народа отново е възстановяван. В храма е била поставена единствената в света икона на Тайната вечеря, като апостолите са единадесет – не е избран умишлено Юда.

Нашата идея е да се кооперираме с друга работна група от проекта и да осъществим съвместен културен маршрут, който би допринесъл за гъвкавостта му. В определянето на религиозния ни маршрут ние имаме за цел да възвърнем традициите на местното население и да съградим нещо успешно на базата на любопитната история на този регион. Въпреки силно атеистичните нагласи в посочените селища, заради мощното социалистическо влияние там, в района може да се усети духа на времето, разкривайки се пред нас поредните зелени площи, покрити с тамплиерски кръстове.

С настоящата работа искаме да популяризираме историческите факти относно католическото влияние по нашите земи. Тръгвайки от изграждането на нов тип аристокцрация и интелектуалци, признавани от Рим, до ролята на францисканските монаси. По-подробно ще обърнем внимание и на трансилванските и банатските български католици. Подложените на гонения католици от турците, кара голяма част от католическото население да потърси убежище отвъд Дунава – първи емигрират през зимата на 1688г. в Румънското княжество католиците от Чипровци – жителите на сринатия със земята град Чипровец и на съседните му села Копиловци, Железна и Клисура (софийският архиепископ Кнежевич). Към 1730г. общият брой на емигриралите католици в Румъния възлиза на около десет хиляди дущи. ( повече за създаването на българска община и католическа енория в Трансилвания). Трансилванските български католици запазват българското до края на миналия век ( в градовете Алба Юлия и Алвинц), а тези в Банат съществуват и до днес.

Във всички католически селища от 1625г. до разгрома на Чипровското въстание има училища, в които свещениците обучавали децата, а във францисканския манастир, наред с народно училище, функционира и семинария. Учебните помагала се печатат в Италия; духовното творчество по българските католически манастири добива сила (ръкописи, писани на латински, италиански или илирийски)…Ще се спрем повече и на благовприятната културна среда преди въстанието за развитието на католицизма, за дипломатическите отношения с Дубровник, Венеция и най-вече Рим.

Курсовата ни работа ще бъде развита на базата на опит за възобновяване на традициите залегнали в католическото минало на района. Затова ще се опитаме да осъществим контакт с проф. Градев и Николай Овчаров, за да ни разкажат повече за тях и да ни посъветват какво може да се направи.

Юлия и Симона