2. ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА – ГЛОБАЛИЗЪМ, АНТИГЛОБАЛИЗЪМ, АЛТЕРГЛОБАЛИЗЪМ:

Какво представлява днешната хипермодерна индустриална глобализация?

През погледа на изкуството:

Roger Waters – It’s a Mirracle

Miraculous you call it babe

You ain’t seen nothing yet

They’ve got Pepsi in the Andes

Mcdonalds in Tibet

Yosemite’s been turned into

A golf course for the Japs

The Dead Sea is alive with rap

Between the Tigris and Euphrates

There’s a leisure centre now

They’ve got all kinds of sports

They’ve got Bermuda shorts

The had sex in Pennsylvania

A Brazilian grew a tree

A doctor in Manhattan

Saved a dying man for free

It’s a miracle

Another miracle

By the grace of God Almighty

And pressures of marketplace

The human race has civilized itself

It’s a miracle

We’ve got a warehouse of butter

We’ve got oceans of wine

We’ve got famine when we need it

Got a designer crime

We’ve got Mercedes

We’ve got Porsche

Ferrari and Rolls Royce

We’ve got a choice

She said meet me

In the Garden of Gethsemane my dear

The Lord said Peter I can see

Your house from here

An honest man

Finally reaped what he had sown

And farmer in Ohio has just repaid a loan

It’s a miracle

Another miracle

By the grace of God Almighty

And pressures of marketplace

The human race has civilized itself

It’s a miracle

We cower in our shelters

With our hands over our ears

Lloyd-Webber’s awful stuff

Runs for years and years and years

An earthquake hits the theatre

But the operetta lingers

Then the piano lids comes down

And break his fucking fingers

It’s a miracle

Още за глобализацията:

 

Някои мнения за глобализацията:

Антъни Макгрю: Според МакГрю трябва да се прави съществена разлика между глобализацията като идеологема и като реални процеси. Думата “глобализация” все по-често обозначава идеологията на глобалния капитализъм или идеологиите на неговите противници, и все по-рядко е израз на реалните глобални процеси, които протичат в обществата по света в момента. Според МакГрю като реални процеси не съществува една глобализация, а множество процеси на глобализация – в търговията, в комуникациите, в културата. Всички тези процеси са противоречиви и нееднородни и не могат да се обединят под общ знаменател в никаква единна концепция що е глобализация изобщо, тъй като не сме в състояние да предвидим до какви резултати ще доведат тези едва начеващи процеси.

Дейвид Леман: Британският антрополог Дейвид Леман твърди, че в днешния свят практически не съществува действителна глобализация, а изкуствено наложена насилствена хегемония на глобалния капитализъм. Според него единствената истинска глобализация е духовната и културната глобализация, която се налага чрез общи нравствени, духовни и ценности принципи и общи културни кодове, които проникват на всички нива на обществото, включително до нивото на вярата, ценностите, поведението и възприятията на отделния индивид. Духовни ценности, които да бъдат споделяни общностно от хората по света де факто липсват в икономическата глобализация, за която има само един утилитарен принцип – печалбата на всяка цена. Според Леман единствената състояла се досега в световната история истинска глобализация е религиозната – разпространението на будизма, на християнството, на исляма. Тази глобализация обаче никога не може да бъде глобална, тъй като винаги създава нови разделения и нови противопоставяния на културите.

Юрген Хабермас – “кокаколизация” и “throw-awaypolitics“: Според Хабермас днешната глобализация няма нищо общо нито с християнския глобализъм от миналото, нито с просвещенческата идея на Кант за “общество на народите”, което се стреми “към вечния мир”. Нейният основен атрибут е “логиката” на стоките за еднократна употреба – всичко е временно и служи за краткотрайна полза, за печалба тук и сега, след което се изхвърля като ненужно, подобно на бутилките от кока-кола. Като цяло “кокаколизацията” се характеризира с повърхностност, неразумност, безпринципност, нетрайност и хаос. В политически аспект тя представлява триумф на временните решения, на липсата на общи принципи и ценности, на параванната (фасадната) демокрация, лишена от същности и съдържание, на безогледния фриволен популизъм.

Интересно е, че Хабермас заема метафората за кокаколизацията от образа на бутилката от кока кола във филма “Боговете сигурно са полудели”. Обществото на “throw-away” механизмите е чудесно онагледено в изкуството, например в антиутапичния роман на Джузепе Д’Агата “Америка Ох-кей”.

Джордж Ритзър: Глобализацията през погледа на американския социолог Джордж Ритзър – “макдоналдизация“:

Макдоналдизация – Американският социолог Джордж Ритзър открива един от особено тревожните аспекти на днешната глобализация и го нарича „макдоналдизация”. Под макдоналдизация Ритзър разбира навлизането на принципите на маркетинга на американските вериги от фаст-фууд ресторанти и на логиката на поточната линия във все по-разнородни и нестопански сфери в обществата в глобален мащаб – в политическата сфера, в културата, в науката, в морала, в религиите, в ценностната система и т.н. Принципите на макдоналдизацията според Ритзър са четири:

Ефективност

Изчислимост

Предвидимост

Тотален контрол

Четирите принципа на макдоналдизацията изискват пълно опростяване на социо-културните взаимовръзки с една единствена цел – максимална печалба с минимално вложен ресурс за крайно ограничена клика от печеливши монополи, които разполагат с тотален контрол върху сферата, от която печелят. Според Ритзър макдоналдизация води до особено негативни явления в социален аспект, защото «заместват нравствеността на човешките същества с тази на поточната линия»: Книгата “Макдоналдизация на обществото” от Джордж Ритзър на български език:

Глобалистите:

Кои са апологетите на глобализацията, на финансовия капитализъм, мултинационалните корпорации, индустриалното общество и статуквото след Втората световна война – “неолибертарианството”:

Апологетите на глобализацията съмнително напомнят в своите разсъждения за егоцентричната и етноцентричната логика на Хегел от “Философия на историята” – “ние сме най-съвършените, защото това сме си ние”. Според Хегел след дългото си историческо развитие Духът намира дома си в най-съвършеното човешко творение – Пруската монархия, на която и самият Хегел е в служба.

Франсис Фукуяма: За Фукуяма историята на човечеството вече е преключила, тъй като е достигнала в развитието си до непреодолимо съвършенство – северно-американската икономическа и политическа система на САЩ.

Самюел Хинтингтън: За Хънтингтън все пак съществуват и други цивилизации, освен тази на САЩ но всички те са лоши, антихуманни и крайно несъвършени. Ето защо големият избор на човечеството е да вземе правилната страна във “войната на цивилизациите” и да унищожи всички други цивилизации и култури, които оспорват, нападат и се стремят да погубят естественото съвършенство на цивилизацията на САЩ.

Кои са противниците на глобализацията:

Антиглобалистите:

Под антиглобализъм най-често се разбира антиамериканизма на бивши леви и комунистически мислители:

Жак Атали: като бивш член на френската комунистическа партия, Атали не е в състояние да надскочи идеологическата реторика на своята младост.

Ноам Чомски: изключително надарен блестящ мислител с подчертано леви политически идеи, любимец на всички противници на американизма и на новия световен ред на корпорациите.

Зигмунд Бауман: За Бауман новите неравенства в съвременността се измерват с новото “злато” – способността за бързо придвижване във времето и в пространството, както и в монопола над информацията. Според него „новите неравенства” предполагат криминализирането на света и появата на ново “крепостничество” в едно ново глобално Средновековие, по-мрачно от всяко познато ни минало. Преувеличавайки само един аспект от характеристиките на съвременния свят обаче, Бауман не взема под внимание нееднородността и нееднозначността на процесите на глобализация, които могат да имат и духовни или поне парадоксални ефекти, а също и пропуска да отбележи в анализа си огромните проблеми пред хората на планетата днес – надвисналата опасност от ядрена, екологична, технологична и социална катастрофа, които могат да се окажат по-фатални от което и да било мрачно средновековие и крепостничество.

Антиглобалистите подхранват с новата си реторика остарелите парадигми на контестацията – тези на анархисти, троцкисти, социалдемократи, нео-комунисти и комунари, десни и крайно десни националистически и фашистки групи.

Като цяло антиглобализмът е движение и настроение срещу глобализацията, но не за да се постигнат нови адекватни на съвременността форми на култура, общество и политика, а за да се фаворизират и идеализират безвъзвратно остарелите – традиционните общности, националните държави, комунистическите и фашистките режими.

Възможна ли е друга глобализация, основана на глобалните ценности, споделяни от осъзнатите индивиди и граждански групи по планетата ни, а не на либертарианската глобална икономика, поддържаща тоталитарното всевластие и своеволие на няколко самозабравили се хипер-корпорации.

Алтерглобализъм – Алетерглобализмът е движение за друга глобализация, неподчинена на контрола и репресиите на глобалните корпорации. Той е платформа за общуване и взаимно подпомагане на гражданското общество на глобално ниво. Ежегодните срещи на алтерглобалистите се осъществяват чрез организирания от тях Световен социален форум. Единственото алтерглобалистко издание у нас е вестникът Мон Дипломатик. Идейни предшественици на алтерглобалистите са сюрреалистите и битниците. Думите на френския поет сюрреалист Пол Елюар “Един друг свят е възможен и той е вътре в нашия свят” са взети за слоган на алтерглобализма от неговия кръстник Игнасио Рамоне, главен редактор на Мон Дипломатик.

Алтерглобалисти: Борбата с корпорацията за генно модифицирани храни Монсанто направи канадския фермер Пърси Шмайзер не само изявен алтерглобалист, но и лауреат на Нобелова награда. Друг фермер – алтерглобалист – французинът Жозе Бове, който лежа в затвора за демонтиране на ресторант на Макдоналдс и изкореняване на ГМО насаждения спечели немислима до сега победа на последните европейски избори в коалиция с френските Зелени. Ярки привърженици на алтерглобалистките идеи и практики са и личности като Салма Хайек, Шинейд О’Конър, Ману Чао.

Лица на алтерглобализма:

Игасио Рамоне избира сполучливото мото на алетрглобалистичното движение “Един друг свят е възможен” от произведение на големия френски поет сюрреалист Пол Елюар: “Един друг свят е възможен, но той е вътре в нашия свят“.

Жозе Бове: Лидерът на Селската конфедерация на Франция, който след като лежа в затвора за демонтиране на ресторант на Макдоналдс и изкореняване на ГМО насаждения, наскоро спечели немислима до сега победа на последните европейски избори в коалиция с френските Зелени.

Пърси Шмайзер: Запознайте се с борбата на канадския фермер Пърси Шмайзер с химическия гигант Монсанто:

 

ВИЖ ОЩЕ: Култура и комуникация на новите (алтернативни) социални и културни движения: лекция на Петър Канев – част 2 Алтерглобализъм и Световен социален форум

Антиглобализъм, глобализъм и алтерглобализъм – Каква е разликата между тях виж тук: Алтернативен глобализъм (алтерглобализъм) и Световният социален форум – Приложение за студенти

ВЪРНИ СЕ КЪМ: Модерност – лекция на Петър Канев