„Другата култура в България: Какво е да си член на фен-клуб Нова генерация” – Писма от странство – фен клуб Нова генерация

2. „Другата култура в България: Какво е да си член на фен-клуб Нова генерация”: Галя Маджарова – Тайпай (Родъръм, Великобритания), Веселин Тенев (Айова сити, САЩ) (Фенклуб „Нова генерациия”)

Видео записът съдържа: ОТКРИТ СЕМИНАР И СВОБОДНА ДИСКУСИЯ: НОВА ГЕНЕРАЦИЯ: АЛТЕРНАТИВНАТА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ
В ПАМЕТ НА ДИМИТЪР ВОЕВ (1965 – 1992) част 2

СУ “Св. Климент Охридски”, Ректорат, Зала 2

* * *

ВРЕМЕ:
1 декември (събота) 2012 г.
от 15,00 до 21,00 часа.
МЯСТО:

СУ “Св. Климент Охридски”, Ректорат,

Зала 2

(известна и като аудитория 235,

влиза се от двора)

Събитието се осъществява от

Фондация “Димитър Воев – Нова генерация”

със съдействието на

СГС-Щастливеца

и на образователен център “Място за бъдеще”

и с участието на изследователи от Секция “Антропологически изследвания” на ИИОЗ при БАН

с помощта на
Фенклуб “Нова генерация”,
Катедра История и теория на културата в СУ “Св. Климент Охридски”
Сдружение за алтернативна култура “Дарк френдс”

* * *
БЛОК 2
Вход Б: Между гърдите ни пише „УЛИЦА НОВ ЖИВОТ” – продължителите на алтернативната култура, свързана с Димитър Воев – Най-новата нова генерация в България

„Ръцете си подайте всички !

Коленичили, прави, вървящи,

плачещи, истински, летящи.

Всички заедно да направим

един Голям,

който да влезе в културния храм.”

Димитър Воев, “Нова генерация завинаги” — 1990 г.

Спомен за Мите

Първият път чух Нова Генерация в парка 88 година. Вече бяха известни. Ние бяхма позабравили метъла, радвахме се на ню уейва и пънка. Нова Генерация беше шок. Толкова различно. За първи път харесах нещо, толкова приличащо на джаз по тогавашните ми разбирания. Те обаче останаха далеч, студени там на сцената. А аз в публиката допушвах последния фас Феникс.

После настана време разделно. Повечето нормални хора забягнаха на запад. Аз като щъркелите – на юг, но не в Египет, а по-надолу – в Конго. Докато свикнем с климата, Тато падна. Изведнъж стана още по-интересно в България.

И се върнахме. Покрай моя непрежалим съсед от Младост, Ненко Сейменлийски, бог да го прости, басиста на легендарните Викинги, виден хеви метъл започнах да пиша за няколко рок притурки на вестници. Вече бъкаше от групи в София. Беше магия. Все още хората се разпознаваха по дрехите си. Пишеха имената на невъобразими групи по спирките на трамваите и мечтаеха.

Срещнах напълно случайно Мите на Орлов мост. Двамата чакахме рейса за Изтока – той за Дружба, а за Младост. Със страхопочитание се приближих и го заговорих. Той много възпитано ми каза: Да, аз съм от Нова Генерация. И се запознахме.

След като бях си въртял легендарната плоча на Балкантон от серията с български групи – „Онази страна” на Нова Генерация цяла година в главата си, можех да си говоря с невероятния поет, басист и музикант.

Бях в еуфория. Пътувахме заедно чак до края на линията. Обсъдихме новия странен албум на Дед Кен Денс – Айон, който той ми разказа. „Няма нищо обшо с рока, нищо общо с нищо, което си слушал.” Естествено, го попитах дали би направил интервю за Рок Булевард. Тогава това беше петъчна страница в Дума, списвана много яко от мен, Ненко, както и Ники Кънчев. Повечето групи, които се събираха на Кравай или на Синьото кафе избягваха да дават интервюта за тях., но Мите се съгласи, след като му предложих да види интервюто, което съм написал, преди то да излезне.

Последва една магическа седмица, която промени живота ми доста. Няколко пъти ходих в апартамента му на Дружба, говорихме безкрайно дълго. Там се пиеше предимно чай, който Нели правеше. Станахме приятели. Интервюто излезна с яки критики по системата, по слепия фанатизъм на комунизма и деформациите му у нас. Никой не ме цензурира в редакцията. Мите остана доволен.

Междувременно ми отвори очите за толкова много групи…той ме открехна на Суонс, на Лайбах и още купища неща. За мен ходенето при него беше като нещо магично…Постепенно от дума на дума, започнах да отговарям за чужбинската секция на фенклуба. Беше много забавно. Кореспондирахме с Иво Уотс Ръсел, основателя на 4AD – фирмата на Дед Кен Денс, Волганг Прес, Кокто Туинс и пр. Вярвахме безрезервно, че щом нещо ни харесва толкова много, няма начин и хората зад него да не харесат и нас, и Нова Генерация.

Мите изживяваше тогава тежък период. Хората му го бяха напуснали и трябваше да започва от начало, поне на мен така ми се струваше. Той се беше изморил публиката да сравнява Нова Генерация от 91 ва година с Мони и Катето, със състава оставил Ледове, Суета, Ловецът на сърца…Не зная дали ако беше получил сериозно предложение от някоя от фирмите, с които контактувахме щеше да тръгне за чужбина…Мисля, че и самият той не знаеше. Говорихме много за това. У него имаше нещо много чисто и непресторено.

От една страна беше много гневен на системата, а от друга страна не желаеше да я разруши изцяло. Веднъж му занесох моя любим поет – Атанас Далчев. Той го зачете и възкликна: Колко е хубаво! Защо не ги учим тия неща в училище???

После дойде турнето, лятото 91 година. Беше повече от вълшебство. Тогава разбрах от първа ръка какво означава силата на фен клуба на Нова Генерация. Те бяха наели един смешен рейс, с който тръгнахме на север. Търново, Габрово, Плевен, Русе, Силистра, Варна. Навсякъде идваха по няколко верни почитатели, невероятни хора и оставаха с нас. Едни с боядисани лица с бронз, други като Робърт Смит…Рейсът стана разтегателен. Навсякъде Мите се опитваше да ни уреди в хотелите с него, помагаше всячески.

Наистина се почувствах част от нещо много по-голямо. Нещо по-значимо дори от самата група. Нещо ново, уникално и всеобщо. Беше чудесно. После станах ПР на Нова Генерация за няколко събития, от които най-вълнуващото беше посещението на Джон Пийл, легендарния откривател на всички групи от Англия и Америка от Полис, през Кюър и всичко, за което се сетите. Трябваще да представлявам групата на няколко сбирки. Първата беше в театър 113 плюс – в Софийския университет, където сега е театър Алма Матер. Домакините бяха подготвили изненада за Джон Пийл, който беше дошъл да чуе автентична българска рок музика, бунт, стенания отвъд желязната завеса. Остана потресен. Защото домакините, оставиха Коцето и Медикус и Дони още без Момчил да му пеят Оо, фрийдъм и други стандартни песни на афроамериканските роби от деветнайсети век, плюс малко кънтри…Нова Генерация не бяха поканени. Аз обаче успях да се добера до разгневения Джон Пийл и да му дам касетки на Нова Генерация и Виолетов Генерал. Той се удиви ,че има и такива андърграунд групи. Готин човек беше…

След това през пролетта дойде и първият концерт на Мъртви поети като подгряваща група за Нова Генерация и приятели в зала България…нещо, което няма да забравя никога в живота си.

Спомените нахлуват като отпушен бент. След смъртта на Мите, мисля, че ги заключих дълбоко вътре в себе си, защото колкото по-прекрасни бяха като преживявания, толкова по-жестоки ги усещах като липса впоследствие. Затова и много рядко слушам Нова Генерация. Настръхвам и не мога да правя нищо друго. Затова и ги свиря песните им предимно в главата си, както като бях на заточение в Африка и нямах никакъв друг носител, освен нервните си клетки…

Надявам се и Мите да е останал с мен някъде там, където химията на анатомията плиска вълните от океана на душата. Дори и в тези ефимерни милисекундни звуци и картини в мозъка ми той е по-реален, отколкото мнозина плътни и кървави, горделиви и достолепни автори, които ни заобикалят днес.

Мите се превърна в една вечна идея, впита някъде в невроните ни, която ще ни възвисява и терзае, като мимолетна муза осмисляща живота и стремежите ни. Той живее и в приятелството ни с всички хора, чиито съдби той свърза.

- Мите, не ти ли се струва, че на моменти приличате на Матиа Базар….”Хахаха, малко, но не съвсем…”

Веселин Тенев

Галя Маджарова (Тапай) за Воев

От Galina Lacheva на 29 ноември 2012 г. в 12:40

Moiat pogled za nujdata ot fan club be vuzmojnostta chrez nego da organizirame subitia, koito da pomognat za populiarizatsiata na tvorchestvoto na Mitko Voev i N.G. Chuvstvahme kreshtiashta nujda ot tova i vduhnovenieto ni rajdaje idei, koito kristaliziraha v yarki subitia s pochti istoricheska stoinost – Eco-rock fest, poreditsa dark partita – purvi all night long concerti s obrazovatelna sushto taka tse, purvi fan buletinl i dr. Nashata t.n. obshtnost – grupa i fanove, be razlichna ot vsichki drugi i poradi fakta, che niamashe distantsia kato mejdu zvezdi i pochitateli mejdu nas, a biahme priateli, redovno v hotelskite stai na grupata vsiako kutche be otkrit podslon za fan, po niakoga spiahme kado sardini v konserva, fan klubut i initsiativite mu be smisulut na jivota ni, usuznavahme, che se suzdava neshto genialno i unikalno – izkustvoto na N.G. i s vsichki sili iskahme da pomognem da stigne do kolkoto se moje poveche hora. Tova vodeshe do maximalna aktivnost na chlenovete na kluba, biahme shtastlivi, che po niakakuv nachin sme chast ot magiata. Priatelstvata, koito se suzdavaha okolo grupata, ostavaha zavinagi, koeto se dokaza s vremeto. Opitvahme se da ne obremeniavame Mitko s planovete i ideite ni, dokato ne dobieha yasen zavurshek, no toi vinagi beshe sushto aktivist v initsiativite, vupreki tvorcheskata si angajiranost. Az biah ot suzdatelite na purvia ofitsialen fan club na rock grupa v BG – Tangra, 1986 i kato chlen na takuv se zapoznah s Mitko v nachaloto na 88-a. No oshte predi tova da se sluchi poznavah tvorchestvoto na N.G., makar i suvsem mlado oshte, edva 2-3 mesetsa biaha minali ot suzdavaneto na grupata. Stana sluchaino, chrez priateli v Sofia, koito biaha blizki na Mitko i izobshto se dvijeha v edna sreda, Taka poleleka-leka zedno s Mitko Voev i budeshtatamu supruga Neli zaobmisliahme suzdavaneto i aktivnostta na noviat fan klub i kakvo mojehme da organizirame i postignem chrez nego. Uspiahme da vdignem shum, mediinata iziava sushto beshe chast ot agitatsiata i nie ia izpolzvahme maximalno, vsichko beshe na max, poniakoga ne spiahme s dni i noshti. Vupreki nasitenata concertna programa na grupata, nikoga ne ni stigashe, iskahme oshte i oshte, i , taka se organiziraha novi proiavi, tonusut ni beshe vinagi vuv vurhova forma, silno ambitsiozni, nahuseni, iskahme da navaksame lipsata na interesen jivot prez minalite godini na sotsializmai da otpushim istinnosta svobodno izliata v krasiva oblitsovka ot poezia i muzika chrez tvorchestvoto na N.G. Mislia, che nai-golemiat ni uspah be Eko roch festut v Ruse, chiato tsel uspia i Ruse poe na nego purvata si glutka chist vuzduh Shtastliva sum i gorda, che ne pozvolihme imeto i tvorchestvoto na Mitko Voev da bude zabraveno i neotseneno, imah kusmeta i shtastieto da go poznavam i da budem priateli pochti ot suzdavaneto na grupata mu do samia krai…. Chuvstvoto, koeto mi ostana ot jivotut na fan kluba e, che kakvoto i da pravim, ne e dostatuchno, oshte organiziraiki ili raboteiki po edna ideia, se kroi plan za sledvashta. Taka se chuvstvam i sega, vurti mi se v glavata neshto drugo, novo za Mitko!

* * *