Събитието беше открито от Радосвета Кръстанова, председател на гражданско сдружение “Щастливеца”, преподавател по екологична политика и нови социални движения в НБУ и изследовател на зелените движения към Бургундския университет в гр. Дижон, Франция.

Дали в контекста на едно поредно възпоминание за творчеството, личността и делото на Димитър Воев можем да разпознаем новата генерация от 80-те години на ХХ век като първообраз на алтернативната култура и на новите социални движения в България, свързани с ценности като социална справедливост, екология, неформалност и цялостна културна промяна? В дебата по тези теми имахме възможност да разговаряме и да чуем гледните точки на старата и на новата “нова генерация”. Един ден преди дългоочаквания край на света си се опитахме да възкресим паметта и за “Спасете Русе”, единствения еко-рок фестивал в България, иницииран от Димитър Воев преди 21 години.

“Смисълът беше, естествено, да вдигнем колкото се може по-голям шум с нашия рок фестивал, да привлечем вниманието на европейските еко-среди по възможност и този така дълбок за нас проблем да бъде поставен на дневен ред за решаване. Става въпрос за еко-проблема в Русе…Лично аз мога да кажа, че съм недоволен от това как този фестивал беше отразен в България, в нашата страна. Защото някак си се надявах той да намери по-широк отзвук. Ето, самият факт, че вечерта гледах “Панорама”, и изобщо не беше споменато, пък това беше според мен едно от най-важните събития за страната през седмицата. И самият факт, че “Панорама” завърши с някакъв еко-проблем – ставаше въпрос за Щатите – пък нищо не се каза за Русе, някак си… ” – тези думи на големия и все още недооценен творец Димитър Воев от 1991 г. звучат все още твърде познато и твърде актуално на всеки граждански активен човек, която е участвал в инициативи със социална и с екологична насоченост в България…

ЧАСТ 1

Започнахме с прожекцията на малко известни архивни видео материали за еко рок фестивала “Спасете Русе!” (1991), предоставени от Нели Недева-Воева и от Детелина Каменова от Регионалния телевизионен център – Русе.

Д-р Петър Канев (СГС-Щастливеца и Секция Антропологически изследвания към ИИОЗ при БАН) се включи с уводни думи за природата в творчеството на Димитър Воев и за още нещо: “Природата чука на моята врата: Димитър Воев – личностна, творческа, поетична, културна, социална и гражданска органичност в контекста на алтернативната култура в България между блокадата на Дунав мост (1991 г.) и блокадата на Орлов мост (2012 г.)”.

Галя Маджарова – Тапай разговаря от Великобритания с Насо Русков, снимката е предоставена от Насо Русков

Как се случи Еко рок фестивала “Спасете Русе!” и какво точно се случи на него ни разказа Петър Миланов (Фондация “Димитър Воев – Нова генерация и някогашен директор на Еко рок феста),

*

*

Насо Русков, фронтменът на Бейби фейс, една от групите  участници в еко-рок фестивала от далечната 1991 в разговор по скайп с Великобритания – с  Галя Маджарова-Тапай (Фенклуб “Нова генерация”, едни от инициаторите и организаторите на Еко рок фестивала и блокадата на Дунав мост от гр. Русе) и с Радомир – с Ивайло Демидов (Проект Димитър Воев), участвал в еко-рок феста от 1991 г. с тогавашната си група “Мефисто“.

ЧАСТ 2

Галина Лачева от стария Фен клуб на Нова генерация беше водещ на дискусията “Между Дунав мост 1991 г. и Орлов мост 2012 г.” В 19,30 ч. мостът между двете блокади на Дунав мост и на Орлов мост очертаха  Любомир Костадинов (Гражданска група ЗаВитоша), с участието на Георги Стефанов (WWF България и СГС-Щастливеца) и Борислав Сандов (ПП Зелените), които в диалог с Галина Лачева, с Пенчо Попов-Чугра и с други представители на “старата нова генерация” и на новата гражданска вълна от “орловци” обсъдиха това, заради което бяхме на Орлов мост и защо може да се наложи отново да бъдем там.

(“Животът няма алтернатива” – кадри от еко-рок фест “Спасете Русе”)

Разговорите и изказванията протекоха в дискусионен формат и ще преминаха в свободен разговор с максимално участие от страна на всички присъстващи.

Между различните части на дискусията имахме възможност да чуем песни на Димитър Воев, на Васил Гюров и Любен Каравелов, изпълнени в акустичен вариант от Румен Спасов и Даниела Пенева, както и да изпием чаша вино по случай Игнажден, любезно предоставено ни от Фондация “Димитър Воев – Нова генерация“.

Участниците и гостите имаха възможността да си закупят и новото издание на книгата с творчество на Димитър Воев “Поздрави от мен боговете” (Издателство “Кръг”), образователния сборник “Място за бъдеще” (СГС-Щастливеца) и новото издание на DVD на филма за концерта на Нова генерация и Димитър Воев през 1992 г. в зала “България”.

Благодарим специално за осъществяването на организацията на събитието на Юлиана Наскова (ЦКД Червената къща и СГС-Щастливеца).

Не забравйте. Бяхме заедно на Игнажден през 2012 г. Това има значение.

водещи на събитието: Радосвета Кръстанова и Петър Канев (СГС-Щастливеца, образователен център “Място за бъдеще”)

Пълният аудиозапис И ВИДЕО-записът от събитието можете да слушате и гледате и на сайта на ЦКД Андрей Николов – Червената къща – ТОЧНО ТУК

* * *

Разгледай още:

Снимки от еко-рок фестивала “Спесете Русе” от 1991 г. можете да разгледате ТУК:

Еко рок фестивал “Спасете Русе” 21 години по-късно

*

*

*

*

*

* * *

Прочети още:

 ”Природата чука на моята врата” – текстове от Димитър Воев:

"Трима ангели" , идея и колаж - Петър Канев, образи от ляво на дясно: Златьо Бояджиев, Черният ангел в Аладжа манастир, Димитър Воев"

- По какво ще познаем свършека на света? – питата учениците.

- По това ще познаете, когато природата започне да проституира, значи дошъл е краят – отговори учителят.

- Преди тя е била богата. Завидно богата – продължи той.

- Но от много време насам Природата прогресивно обеднява. Дошло е времето когато проси. Чука от врата на врата и проси милостиня. Това е сега. Но хората и дават малко. Повечето направо я пъдят. Те толкова са свикнали да я гледат по телевизията и по цветните картички, че когато я видят на собствената си врата, изобщо не и вярват и я нагрубяват. Един път я срещнах на улицата. Доста зле изглеждаше. Облечена в стари дрехи с мазни петна по тях, Тя протягаше ръка. Видях, че повечето хора я отминават. Отминах я и аз. В последствие съжалих. Друг път не съм я виждал. Сега знам, че хората се страхуват от Нея. Тя все повече се отдалечава от тях. Ще дойде време, а това е сигурно, защото съм го чел, но няма да ви кажа къде, когато Природата ще започне да проституира. Това ще е нейният последен опит да стане отново богата и да бъде с хората. Тогава ще настъпи краят на света.

Димитър Воев, из “Отвъд смъртта. Нещо“

“Нестинарката в огън

влиза с босите крака.

Ние с тебе ще докажем,

че има смисъл от това…”

Димитър Воев

(1965-1992)

~ ~ ~

Интервю с Димитър Воев за ЕКО РОК ФЕСТ “Спасете Русе”

БНР – програма “Как си ти”

Водещ Емил Братанов

Д.В.: Смисълът беше, естествено, да вдигнем колкото се може по-голям шум с нашия рок фестивал, да привлечем вниманието на европейските еко-среди по възможност и този така дълбок за нас проблем да бъде поставен на дневен ред за решаване. Става въпрос за еко-проблема в Русе…

…Аз мисля, че тепърва ще се види дали сме успели или не сме успели – просто са минали още само 2-3 дена от рок фестивала. Лично аз мога да кажа, че съм недоволен от това как този фестивал беше отразен в България, в нашата страна. Защото някак си се надявах той да намери по-широк отзвук. Ето, самият факт, че вечерта гледах “Панорама”, и изобщо не беше споменато, пък това беше според мен едно от най-важните събития за страната през седмицата. И самият факт, че “Панорама” завърши с някакъв еко-проблем – ставаше въпрос за Щатите – пък нищо не се каза за Русе, някак си… (Адри от Ер Малък: “Тъжно!”) …да, почувствах се даже обиден в известен смисъл, колкото и смешно да звучи, защото, щом самите ние не даваме гласност на това, което става у нас, какво да очакваме, че някой ще ни забележи отвънка…

…Така просто ефектът от тази идея може би ще бъде по-малък заради това…

…Ами лично аз за себе си, като в известен смисъл инициатор на тази идея, мога да кажа, че просто контактите ни с феновете – ние имаме много фенове от Русе, почитатели и приятели и сме в близост със тях и този проблем ни е близък – и просто така си спомням, че в процеса на разговорите ни заедно със тях се роди тази идея, още преди една година и нещо. Съжалявам, че толкова късно успяхме да реализираме този концерт. На всичко отгоре в толкова съкратени срокове – за десет дена практически той беше организиран… Наистина смятам, че ние поканихме най-добрите български групи. Аз по принцип исках, щеше ми се на мене, зад тази идея да се даде възможност да застанат групи, които не са обвързани с политически партии, които дори не са участвали в предизборната кампания на СДС, или поне толкова много не са участвали. Сега, не знам точно, може би не се получи така както искахме. Идеята беше никоя политическа сила да не застава зад тази проява, това да бъде една чисто музикантска волеизява… Просто тука може би е мястото да благодаря на всички групи, които застанаха зад тази идея. Също така, трябва да кажа, че някои мои колеги ме разочароваха, защото не можаха да проникнат в дълбочината и смисъла на идеята, даже ставаше въпрос за хонорари… Нещо, което… Нали този фестивал все пак е благотворителен, неговата цел според мен е доста по-светла и стойностна от колкото т’ва да си пъхнем в джоба 500 лв. примерно…

…По принцип това е все пак текст на песен, тук става въпрос даже за моята поема “Нова генерация завинаги”. Идеята е малко по-дълбока в случая според мене, нали, става въпрос за това, че ние израснахме едно следвоенно поколение, което по принцип трябваше да бъде щастливо. Така беше заложено в програмата – да сме усмихнати, и добрички, и чисти, и да се радваме на живота, обаче ето така се получи, че вече сме на двайсет и много години, нали, някои сигурно вече са над трийсет… Наш’те среди, приятели, едно поколение израсна, което практически, как да кажа, точно това е една може би не съвсем точно изхабена младост, но все пак проиграна карта, един изгубен, пропуснат шанс за реализация в живота и именно за тези въпроси става, нали…

…Вече няма при нас комунизъм, всичко е точно, нали, обаче все пак тука става въпрос за много, много години, когато чакахме, опитвахме се да правим много неща по много различни начини… Просто това е една толкова дълга история, че аз даже не мога да кажа в рамките тука на няколко минути…

..Благотворителен концерт за страдащото от отпадъчните газове на химическия комбинат край съседния румънски град население на град Русе. Респираторни заболявания, най-вече сред възрастните, децата и раждането на бебета с генетични отклонения стават все по-чести явления в резултат на обгазяването. Еко-рок Фест “Спасете Русе”, който ще се проведе на 7 ноември, има за главна цел да напомни на международната общественост за участта на русенци и на този забравен град. Петър Манолов – организатор на фестивала, ми каза, че рок концертът ще продължи цели 12 часа на открито, на граничния пункт между България и Румъния в град Русе. В него ще вземат участие много известни български рок групи и изпълнители, като покани са били изпратени и на чужди рок звезди. Колко от тях ще се съгласят да вземат участие в концерта, остава да се види. Но кои са българските спонсори? Какви са разходите по организирането на такова голямо международно събитие и ще останат ли пари за специално създадения фонд “Спасете Русе”, сумите от който ще бъдат предоставени за лечението на пострадалите от обгазяването русенски деца, което е една от главните цели на фестивала?

Идеята за благотворителния рок-фестивал “Спасете Русе” принадлежи на група Нова Генерация, и по-скоро на Димитър Воев. Запитах го откъде произлиза вдъхновението за концерта?

По принцип ние имаме много почитатели от Русе. Аз много години съм в контакт с младите хора от града и в известна степен съм запознат с този проблем и виждам, а и не само аз, а и цялата общественост, че този проблем не се решава. Каквото и да се говори, всичко си остава на думи. Може да има някакви опити да се направи нещо, но те са частични. И може би преди около година ми дойде идеята да се използва рок музиката за едно такова благородно дело. Ние сме свидетели, че рок музиката винаги е била в услуга на високите цели. Мисля, че по света това е доказано. Не виждам защо да не стане и у нас. Аз смятам, че един такъв концерт би могъл да раздвижи пластовете в страната, даже и в Европа. Просто да се вдигне шум и да се обърне повече внимание на този наистина голям проблем за Русе и изобщо за страната ни.

Колко групи ще участват?

Смятам, че ще участват всички български групи. Това е и въпрос на чест. Просто трябва да се споменат някои организационни проблеми, което ни пречи в момента да изброим всички участници.

А кои са сигурни?

Например групи като Нова Генерация, Клас, Медикус, ПББ…

И всички вие ще свирите без пари, нали?

Да, разбира се. Това е залегнало в основата на идеята. Това ще бъде един наистина благотворителен концерт.

А защо няма да се продават билети? Бихте могли събраните от продадените билети средства да внесете във фонда.

Да… По принцип съобразно мястото, на което ще се проведе този фестивал – той ще бъде на един мост – не мисля, че ще има удобно пространство, което да бъде заградено. Ние не сме си го представяли точно като благотворителен концерт, за който да се продават билети…

Интервю с Димитър Воев за Еко-рок фест “Спасете Русе”

Репортер Павлина Джоунс (ВВС)

Фен-клуб Нова Генерация Завинаги

За Природата от Димитър Воев – из “Отвъд смъртта”

- По какво ще познаем свършека на света? – питат учениците.

- По това ще познаете, когато Природата започне да проституира

значи дошъл е краят – отговори учителят.

- Тя е била богата. Завидно богата – продължи той. Но от много време насам Природата прогресивно обеднява. Дошло е времето когато проси. Чука от врата на врата и проси милостиня. Това е сега. Но хората и дават много малко. Повечето направо я пъдят. Те толкова са свикнали да я гледат по телевизията и по цветните картички, че когато я видят на собствената си врата изобщо не и вярват и я нагрубяват. Един път я срещнах на улицата. Доста зле изглеждаше. Облечена в стари дрехи с мазни петна по тях, тя протягаше ръка. Стори ми се, че повечето хора я отминават. Отминах я и аз. В последствие съжалявах. Друг път не съм я виждал. Сега знам, че хората се страхуват от нея. Тя все повече се отдалечава от тях. Ще дойде време, а това е сигурно защото съм го чел, но няма да ви кажа къде, когато Природата ще започне да проституира. Това ще е нейният последен опит да стане отново богата и да бъде с хората. Тогава ще настъпи краят на света.

III

Берлин е особено място. Нещо символично има в този град.

Достатъчно студен и Красив за да може да бъде определен категорично. Може би такова е просто моето впечатление. Вече десет дни бях там. Купих си от берлинския битак едно старо яке и с него се чувствах много добре. Пари нямах много, затова предпочитах разходките. “Кудам щрасе” е приятен за очите на всеки, който се чувства европеец. Вървиш и гледаш света около себе си, който е пропит с дъха на една нова култура. Тя носи всичките визуални предизвикателства на своето време. На мен ми беше леко. Чувствах окото, което наблюдава. Смрачаваше се. Аз се сливах с тротоара, след това проблясвах сред рекламите на витрините. Накрая се разливах в тълпата, разтягах се от удоволствие и се събирах в себе си. Така на един ъгъл видях нея. Познах я веднага и се смутих. Това беше Природата. Беше обута с червен чорапогащник, къса пола и високи черни ботуши. Отгоре имаше късо палтенце от неизвестна за мен кожа, под което се виждаше голямо деколте. Дрехите и бяха скъпи, но стари и износени. Беше студено. Отдавна вече я гледах. Тя се приближи и с леко призрачна усмивка ми заговори. Учудих се, че разбирам думите и защото в този град това не ми се случваше често. Тя говореше на някаква смесица от славянски наречия. Такъв изказ не бях чувал, но я разбирах. Тя ми каза, че е от славянски произход. Аз наистина се обърках, защото не бях предполагал, че това е възможно. Обясни ми още, че е най-добрата проститутка в района, но за мен щяло да бъде без пари защото съм пратен. Подаде ми ръка и ние тръгнахме. Видях, че е красива. Завихме на първия ъгъл. Тя ме целуна и продължихме. Обясни ме, че с мент цялата история ще свърши. Нямах сили да се противопоставя. Вървях без да се замисля. Влязохме в тъмен вход. Тя пусна лампата. Качихме се на третия етаж. На вратата не пишеше нищо. Тая отключи. В стаята беше хладно. Приглушена светлина идваше отнякъде. Чувствах се замаян. В полутъмното тя се съблече. Помогна ми и на мен. Обзе ме еротична възбуда. Целунах я няколко пъти. После легнахме на кревата. Сега щях да се любя с Природата и целият космос щеше да ми се възхищава. А после всичко щеше

да свърши. Последното нещо, което си помислих беше: “Сбогом Берлин”.

~ ~ ~

Образователна мрежа Място за бъдеще и Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”

СВОБОДНА ДИСКУСИЯ

“ПРИРОДАТА ЧУКА НА МОЯТА ВРАТА”

“ЖИВОТЪТ НЯМА АЛТЕРНАТИВА”: НОВИТЕ ГЕНЕРАЦИИ И АЛТЕРНАТИВНАТА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ 21 ГОДИНИ СЛЕД “СПАСЕТЕ РУСЕ”, ПЪРВИЯТ И ЕДИНСТВЕН ЕКОРОКФЕСТ У НАС: НАКЪДЕ?

В ПАМЕТ НА ДИМИТЪР ВОЕВ (1965 – 1992)

в Червена зала

в Център за култура и дебат “Андрей Николов”

Червената къща

20 декември 2012 г. (Игнажден)

* * *

*

*

* * *

Събитието се осъществява от СГС-Щастливеца

със съдействието на

Център за култура и дебат “Андрей Николов”

Червената къща

Регионален телевизионен център, град Русе

* * *

2012 година е. Месец май. Луната е рекордно близо до Земята. Вчера, 21 май, в деня на Константин и Елена, имаше слънчево затъмнение. През нощта в София се разрази земетресение, каквото не е имало 1850 година насам – 6-та степен по Рихтер. Навън се е развихрила страхотна буря. Довечера има отново еко-протест на Попа, и шествие по линията на трамваите, все още “празни с пътници”. Но може би някъде там е все още и онази неслучилата се и все още случваща ни се, онази “другата София”, където се водят войните за наивни мечти, в която бихме желали да сме Заедно Всички – отново ще летим – горе, над Църквите – пеперуди, прилепи, ангели, усмивки – може би някъде там още крачи Природата ни – още млада в съня, още с нас, дали крачи в онази своя дързост, след мене защо и дали не върви… някъде там като малко момиченце по релсите – за миг, където пеперудите отлитат от сбирката на третия етаж в Националния природонаучен музей – свободни, където всички карфици вече са счупени и табелите по улиците изведнъж – отново – станаха любовни и всички пътни знаци изчезнаха внезапно, за миг и преди ден… Преди ден Димитър Воев щеше да стане на 47 години, ако беше още сред нас. През септември 2012 г. се навършват 20 години от както ни напусна. Тази публикация е в памет на Димитър Воев.

“Аз виждам отвъд смъртта” – последната песен на последния български гений Димитър Воев. Воев почина на 27 години от рак на хипофизата. Само за пет години след експлозията в Чернобил случаите на рак на хипофизата и на рак на дебелото черво нарастнаха с повече от 30 пъти. Много от тези смъртни случаи може би нямаше да станат реалност, ако властта тогава бе взела елементарни мерки да предупреди населението как да се предпази от радиацията.  Тогавашният отговорник на гражданска защита, който премълча истината, колкото му бе възможно по-дълго, наскоро отново беше служител в едно от министерствата. Предполагам, съвестта му е напълно чиста.  Петър Канев.

* * *

ПО ТАЗИ ТЕМА ВИЖТЕ ОЩЕ:

Нова генерация: Алтернативната култура в България