От какво се заражда въстанието? От нищо и от всичко. От постепенно натрупване на електричество, от блуждаеща сила, от случаен повей. Повей, който облъхва по пътя си мислещи глави, бленуващи мозъци, страдащи души, крещяща нищета и ги отнася със себе си. Накъде?
Пряко обществения строй, пряко съществуващите закони, пряко безочливото благоденствие а другите.
Превърналите се в озлобление възторзи, накипялото негодувание, благородното младежко дръзновение, жаждата за промяна в обществения порядък, споменът за претърпените огорчения, несбъднатите мечти, надеждата, че в крушението ще се намери изход – ето ви съставните елементи на метежа.
Всеки, който носи в душата си таен бунт срещу, каквато и да е неправда на обществото, живота или съдбата, е сроден с метежа и щом той се развихри, се оставя да бъде въвлечен от него.
Метежът прилича на циклон в социалната атмосфера, който възниква внезапно при дадени температурни условия. Сграбчи ли някого, метежът му придава невероятна мощ. Той влива в първия срещнат силата на събитията. Превръща всичко в снаряд. Павето става ядро, а работникът – генерал. (…)
По време на тях ще видите неустрашимите студенти (…), постовете от малчугани, презрение към смъртта у всеки минувач. (…) Метежите възпитават народа в мъжество.
“Добре, но дали това оправдава пролятата кръв от раните, които революцията нанася сама на себе си? (…) Изобщо метежите са гибелни.”
Така говори лъжеблагоразумието, с което драговолно се задоволява буржоазията, този лъженарод. (…)
Въстанието е яростен изблик на истината. Когато въстаналия народ кърти уличните павета, за да строи барикади, от тях изкача искрата на правото. Понякога въстанието е равносилно на възраждане. (…) Терористичните роялистки банди – те са истинските размирици и метеж, но истинското въстание е винаги движение напред. Най-често размирицата се поражда от материални причини, докато въстанието има винаги нравствени подбуди. Въстанието граничи с Духа, а размирицата – с търбуха. (…)
Несъвършената епоха, в която живеем. За съжаление, в някои епохи челните отряди на човечеството срещат дълбоко равнодушие. Но независимо от изхода на тяхната борба, ние не можем да не се възхищаваме от славните борци за по-светло бъдеще. Те са величави, дори когато са сразени – безкористна жертва за прогреса на човечеството. Тяхното дело е свещено.
Виктор Юго, Из ”Клетниците”, 1862 г.
(превод: Лилия Сталева)
*
Дотогава, докато по силата на установените закони и нрави съществува социална обреченост, която изкуствено създава пъклени условия в разцвета на цивилизацията, дотогава, докато не намерят разрешение трите основни проблема на нашия век: принизяването на мъжа поради безправното положение, падението на жената, поради глада и притъпяването на детето поради невежеството, или с други думи казано, дотогава, докато на земята съществуват мрак нищета, подобни книга няма да бъдат може би безполезни.
Виктор Юго, За книгата си ”Клетниците”, 1862 г.
*
Из Конституцията на Република България: Констуцията, чл. 1 – “2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.”
видеоматериалът е качен от Димитър Кенаров
снимките са предоставени от Иван Попов – Иво, Петър Миланов и Ясен Атанасов