За климата и хората или българската следа в Копенхаген – ас. Радосвета Кръстанова, НБУ, СГС-Щастливеца – видеозапис

2 Replies

Радосвета Кръстанова откри втората част на събитието За климата и хората, под наслов Българската следа в Копенхаген. Втората част беше посветена на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите – Теодор Василев от Народно читалище “Бъдеще сега” и Вера Петканчин от “Граждани за Рила” споделиха своите преживявания от участието си в алтернативния граждански форум, който събра в датската столица близо 60000 граждани от всички краища на света. Дебатът започна с прожекция на филм за българското участие в Копенхаген и свободна дискусия по темата..

Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:

Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия – Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?

Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

ВИЖ ОЩЕ:

 

ПРИЛОЖЕНИЕ:

ХРОНИКА НА СЪБИТИЯ НА Място за бъдеще в НБУ:

Кръгла маса “Устойчиво развитие в Природен парк Витоша“ – отчет на работните групи от пътуващ семинар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито”

На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семинар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито” на Нов български университет, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” и Дирекция на Природен парк Витоша. Една от основните задачи на проекта Университет на открито е подобряването и създаване на нова визия на входовете към най-стария природнен парк на Балканския полуостров – Витоша. За опознаване на входовете към парка студентите и преподавателите се разделиха на няколко работни групи. Една част от тях (бъдещи архитекти и културолози) посетиха непознатата южна страна на Витоша – селата Боснек и Чуйпетлово, а друга част се включиха в почистването на парка, организирано от WWF Дунавско-карпатска програма по случай деня на природните паркове, както и в различин дейности във и около кв. Драгалевци.
Работните групи се събраха следобед заедно в хижа Звездица, където презентираха и обсъдиха съвместно с представители на Дирекцията на Природен прак Витоша наблюденията си и извършените от тях до момента дейности по проекта в рамките на учебните им програми, стажове и практики.За уточняване на тази задача в хижа Звездица бе проведена кръгла маса “Устойчиво развитие в Природен парк Витоша“, открита от директора на парка инж. Тома Белев. Петър Канев от Софийско гражднаско сдружение “Щастливеца” подкани участниците от различните депаратаменти и специалности да споделят първите резултати от наблюдениията си и от практическата си и учебна дейност в парк Витоша.
Задачата на студентите от специалности Политически науки, Международни отношения и Масови комуникации на Нов български университет и стажанти в Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” беше да проучат бита и отношението към планината на местни хора от кв. Драгалевци. Ръководител на групата беше ас. Христо Бонев, докторант от Департамент Масови комуникации на НБУ:
Третата група студенти – стажанти в СГС-Щастливеца от стаж “Култура на бъдещето – проекти и практики на устойчиво развитие” имаше задача да интервюират хижари и хотелиери в района на местността Златните мостове. Ръководител на групата беше Томислава Гецова от CVS-България, студент от специалност културология на СУ “Св. Климент Охридски”:
Четвъртата група беше от представители и стажанти на Софийско гражднаско сдружение “Щастливеца” и имаше за задача обследване на входовете към парк Витоша от кв. Драгалевци и на културно-историческото наследство в Драгалевския манастир. Ръководител на групата беше д-р Петър Канев от Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”:
Петата група студенти имаше задача да се включат в дейностите за подпомагане на Дирекция на Природен парк Витоша, организирано от WWF Дунавско-карпатска програма по случай Денят на природните паркове. Групата беше разделена на две подгрупи – едната от студенти и преподаватели от специалности Екологичен мениджмънт и Управление на туризма от Департамент Икономика и бизнес администрация на Нов български университет с ръководители доц. Събина Ракарова и д-р Михаил Михайлов от НБУ, а другата отново студенти от специалност екологичен мениджмънт на НБУ, както и от стажанти в СГС-Щастливеца от специалност Международен алтернативен туризъм към Депаратамент Науки за земята и околната среда на НБУ, с ръководител Людмила Иванова от Управителния съвет на Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”. Част от студентите се включиха в почистването на парка, а други участваха в ремонт на дървен мост:

Мила Страшимирова – студент по Екологичен мениджмънт в НБУ: презентация за Природен парк Витоша – Университет на открито

На 29 и 30 май 2010 година беше осъществен първият пътуващ семенар “Непознатата Витоша” по проект “Университет на открито” на Нов български университет, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” и Дирекция на Пиророден парк Витоша.
Една от основните задачи на проекта Университет на открито е подобряването и създаване на нова визия на входовете към най-стария природнен парк на Балканския полуостров – Витоша. За опознаване на входовете към парка студентите и преподавателите се разделиха на няколко работни групи. Работните групи се събраха следобед заедно в хижа Звездица, където презентираха и обсъдиха съвместно с представители на Дирекцията на Природен прак Витоша наблюденията си и извършените от тях до момента дейности по проекта в рамките на учебните им програми, стажове и практики.За уточняване на тази задача в хижа Звездица бе проведена кръгла маса “Устойчиво развитие в Природен парк Витоша”, открита от директора на парка инж. Тома Белев.
Студентката Мила Страшмирова от магистърска програма Екологичен мениджмънт към Департамент Икономика и бизнес администрация на Нов български университет представи прекрасна презентация за Природен парк Витоша, а изводите от доклада й бяха многократно цитирани, дори и на следващия ден:
July 8th, 2010 | Tags: АНАЛИЗИ, ЕКОЛОГИЧЕН МЕНИДЖМЪНТ - НБУ, ЕКОЛОГИЧНИОРГАНИЗАЦИИ, ЗЕЛЕНА ИСТОРИЯ, ОБРАЗОВАТЕЛНИ КАМПАНИИ, ПЪТУВАЩ СЕМИНАР,ПЪТУВАЩ УНИВЕРСИТЕТ, СЕМИНАР-ДИСКУСИЯ, СТАЖ, СТУДЕНТИ АВТОРИ, СТУДЕНТСКИПРЕЗЕНТАЦИИ, УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО НА ВИТОША, УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО,Устойчива Витоша, ЗА СТУДЕНТА, Витоша, Департамент Икономика и бизнес-администрация наНБУ, магистърска програма, Мила Страшимирова, Непознатата Витоша, Нов българскиуниверситет, презентация, Природен парк ”Витоша“, хижа Звездица | Category: - НБУ:партньори, 2. В И Д Е О дневник, 3. Д Н Е В Н И К, 5. УНИВЕРСИТЕТЪТ | Subscribe tocomments | Leave a comment | Trackback URL

Представяне на проект Университет на открито в аулата на НБУ

Уважаеми колеги и приятели!
Имам удоволоствието да Ви споделя, че най-накрая стартира проекта на СГС-Щастливеца, Природен парк Витоша и НБУ УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО.
По случай Деня на Земята
Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”,
Природен парк Витоша
и департаментите на НБУ:
“Науки за Земята”, “Дизайн и архитектура”, “Масови комуникации”,
“Политически мениджмънт и публични политики”, “Икономика и бизнес администрация”
в рамките на проект: “Университет на открито” бе проведена
Среща с инж. ТОМА БЕЛЕВ
директор на природен парк “Витоша”
Тук може да видите видео записа от откриването и представянето на проект Университет на откирто от Петър Канев от Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”:
Проект Университет на открито предвижда практическо интердисциплинарно икомплексно изучаване на процесите и явленията заедно от студенти и преподаватели от различни специалности на терен по време на практически дейности на територията на Природен парк Витоша:
Петър Канев представи също и резултатите, които се очакват при приключването на първия етап на проекта:
През следващата учебна година с епредвижда и втори етап на проекта:
Първата дейност на участниците в проекта на терен в Природенпарк Витоша ще бъде пътуващия семинар “Непознатата Витоша” по време на празника на Природните паркове – от 28 до 30 май 2010 г. – каза още Петър Канев:
April 18th, 2010 | Tags: АНАЛИЗИ, ДЕБАТИ НА БЪДЕЩЕТО, ЕКОЛОГИЧЕН МЕНИДЖМЪНТ -НБУ, ЕКОЛОГИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ЛЕКЦИИ, ОБРАЗОВАТЕЛНИ КАМПАНИИ, Петър Канев,ПОДКРЕПА ОТ МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ, ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ НБУ, ПРАКТИКИ, СЕМИНАР-ДИСКУСИЯ, СТАЖ, УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО НА ВИТОША, УНИВЕРСИТЕТ НА ОТКРИТО,УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, Витоша, НБУ, Нов български университет, Природен парк ”Витоша“,СГС-Щастливеца, Тома Белев | Category: - НБУ: партньори, 2. В И Д Е О дневник, 3. Д Н Е В НИ К, 5. УНИВЕРСИТЕТЪТ | Subscribe to comments | Leave a comment | Trackback URL

За климата и хората или българската следа в Копенхаген – ас. Радосвета Кръстанова, НБУ, СГС-Щастливеца – видеозапис

Радосвета Кръстанова открива първа част на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген, който се проведе в Нов български университет на 26 февруари 2010 г.
Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект “Холистиченподход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants (Грантове таЕвропейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука и технологии.
Радосвета Кръстанова откри втората част на събитието За климата и хората, под наслов Българската следа в Копенхаген. Втората част беше посветена на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите – Теодор Василев от Народно читалище “Бъдеще сега” и Вера Петканчин от “Граждани за Рила” споделиха своите преживявания от участието си в алтернативния граждански форум, който събра в датската столица близо 60000 граждани от всички краища на света. Дебатът започна с прожекция на филм за българското участие в Копенхаген и свободна дискусия по темата..
Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:
Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия – Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?
Чуйте тук звукозаписът от дискусията с участниците от страна на българското природозащитно гражданско общество на срещата за климата в Копенхаген – впечатленията на Вера Петканчин (Граждани за Рила) и на Теодор Василев (читалище “Бъдеще сега”):
и дискусията:
Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.
March 16th, 2010 | Tags: climate change, Climate Justice, Future Friendly, NTNU, Гражданскакомпетентност, Място за бъдеще, алтерглобализъм, Алтернативен граждански форум заклимата, ас. Радосвета Кръстанова, глобално гражданско общество, гражданско общество,Департамент Икономика и бизнес-администрация на НБУ, Департамент Политически науки вНБУ, Копенхаген, права на местното население, проект Холистичен подход за намаляване напарниковите газове в България, СГС-Щастливеца | Category: -Нов български университет, -ПУБЛИЧНИ СЪБИТИЯ, - УЧЕБНИ ДИСЦИПЛИНИ, Д Н Е В Н И К, За публикуване, На КИНО,УНИВЕРСИТЕТЪТ | Subscribe to comments | Leave a comment | Trackback URL

Природен парк Витоша – презентация на инж. Тома Белев

На първото събитие по проекта Университет на откирто , осъществяван от департаменти Икономика и бизенс администрация, Политически науки, Дизайн и архитектура и Масови комуникации на Нов български университет, Дирекция на Природен парк Витоша и Софийско гражднаско сдружение Щастливеца, директорът на парк Витоша инж. Тома Белев изнесе презентация за парка в аулата на Нов български университет пред студентите и партньорите в проекта. Цялата презентация, заснета от Иван Попов, можете да гледате тук:
Парк Витоша е първият природен парк на Балканския полуостров:
Българските държавни гори са последното икономическо богатство на държвата ни:
Най-успешният проект на Дирекцията на Природен парк Витоша се оказал и най-евтиният, а е довел до възстановяване на почти изчезнал местен вид:
Витоша е място, на което има много вода. Но промени в климата има, валежите намаляват, а гущери може да видите дори високо в планината, което означава, че времето трайно се е затоплило…
На Витоша до скоро са живеели три женски мечки с майките си, но едната е била убита миналата година от бракониери в с. Бистрица. Изчезне ли връзката Рила-Верила-Плана-Витоша, ще изчезнат всички едри бозайници във Витоша:
“Считаме, че трябва да се направи един подобен проект и аз разчитам много на университетите, защото човешкото познание, включително за Витоша, най-проучената територия, е малко.” – каза инж. Тома Белев, директор на Природен парк Витоша за проекта Университет на открито:
За съжаление в момента са твърде големи проблемите с градския транспорт за достигане на обикновения софиянец до Витоша. Това е, защото от Столична община се опитват да спрат потока от туристи до Витоша и да променят плановете за управление, за да създадат условия за застрояване в прака:
Проблемите със собствеността в територията на парка също са големи. Не по-малки са проблемите с българското посредничество при кандитастването и изпълнението на европейските оперативни програми:
Административните проблеми, свързани с изпълнението на европейските проекти от парк Витоша, за жалост, подозрително напомнят за прословутия параграф 22:
Университет на открито започва с разработване на концепция, проекти и реализация на нова визия на входовете към Природен прак Витоша:
April 30th, 2010 | Tags: Устойчива Витоша, Витоша, Департамент Икономика и бизнес-администрация на НБУ, Департамент Масови комуникации на НБУ, Департамент Политическинауки в НБУ, НБУ: Департамент Дизаин и архитектура, Природен парк ”Витоша“, СГС-Щастливеца, Тома Белев, Университет на открито | Category: -Нов български университет, -ПУБЛИЧНИ СЪБИТИЯ, - ПЪТУВАЩ УНИВЕРСИТЕТ, - СТАЖ И РАБОТИЛНИЦИ, В И Д Е О, Д НЕ В Н И К, СЛОВО НА СЕДМИЦАТА, УНИВЕРСИТЕТЪТ | Subscribe to comments | Leave acomment | Trackback URL

За климата и хората: Проф. Фотев (НБУ) – Устойчиво развитие и климатична справедливост за България – видеозапис

Нов български университет на 26 февруари 2010 г.
Проф. Фотев (НБУ, Департамент Политически науки) участва в дискусията За климата и хората, Българската следа в Копенхаген. Втората част беше посветена на анализ на случилото се в Копенхаген през погледа на гражданите в алтернативния граждански форум, който събра в датската столица близо 60000 граждани от всички краища на света. Дебатът започна с прожекция на филм за българското участие в Копенхаген и свободна дискусия по темата.
Проф. Фотев представи автентичният смисъл на концепцията за устойчиво развитие в светлината на социалната й значимост и в контекста на гражданските искания за климатична справедливост за местните населения по света.
Проф. Фотев е участвал в изработването на Национална доктрина за устиойчиво развитие на Р България.
Събитието За климата и хората се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗАБЪДЕЩЕ и на проект “Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО вБългария към eea grants (Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежкиуниверситет за наука и технологии.
Семинарът и дискусията “За климата и хората. Българската следа в Копенхаген” имаха за цел да повдигнат въпросите:
Къде се намира България два месеца след Конференцията на ООН за климата в датската столица, която не успя да предложи обвързващо глобално споразумение за борба с климатичните промени? Какво да очакваме от новата надежда за постигане на съгласувани глобални действия – Климатичната конференция в Мексико сити, предвидена за края на 2010г.? Ще се запомни ли и с какво българското присъствие в Копенхаген ? Какви са последствията от климатичните промени за България и какви са мерките, предвидени от българската държава и правителство за противодействие на тези последици? Информирани ли е българското общество за най- значимия проблем на съвременността или отново се нареждаме сред изоставащите? Защо е необходимо да знаем повече, за да бъдем по-добри граждани?
Дискусията даде отговор на тези и на други интересни въпроси, свързани с най-голямото предизвикателство на нашето време.

За климата и хората – презентация на Георги С. Стефанов (WWF Дунавско-карпатска програма)

Презнетацията на Георги Стефанов от WWF Дунавско-карпатска програма, СГС-Щастливеца и кампания Мястоза бъдеще беше изнесена в Нов български университет на 26 февруари 2010 г. по време на семинара и дискусията За климата или хората или българската следа в Копенхаген. Събитието се проведе в рамките на фестивал Future Friendly, на кампания МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ и на проект“Холистичен подход за намаляване на парниковите газове в България” с подкрепата на Депаратменти Политически науки и Икономика и бизнес администрация на Нов Български Университет, Фонд за подкрепа на НПО в България към eea grants(Грантове та Европейското икономическо пространство), ФРМС, Фондация ЕкоОбщност и Норвежки университет за наука итехнологии.
Георги Стефанов е завършил магистърска програма Международен алтернативен туризъм към Департамент Науки за Земята и околната среда в НБУ, работил е в различни природозащитни непревителствени организации, член е на Иноформационен и учебен център по екология, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, активен участник в екипа на “Място за бъдеще”. Днес Георги Стефанов е експерт по промени в климата към WWF Дунавско-карпатска програма.
Презентацията на Георги Стефанов беше част от първа част на събитието За климата и хората, в която бяха очертани проблемите, свързани с промените в климата на глобално и локално ниво и ще открои политическия ангажимент на българската държава за съкращаване на парниковите емисии.

Представяне на книга “Място за бъдеще. Година първа” – покана

Драги съмишленици и приятели на Място за бъдеще!
От името на Софийско гражданско сдружение Щастливеца и от името на екипа на проект Място за бъдеще
имаме удоволствието да ви поканим на предстоящото
представяне на книгата ни:
Място за бъдеще. Година първа.
Сборник за гражданско участие и устойчиво развитие.
Събитието ще се проведе
на 30 септември, сряда
от 18,30 часа
в Център за култура и дебат Червената къща “Андрей Николов” – (гр. София, ул. Любен Каравелов № 15)
в зала “Пеша Николова” (на втория етаж)
Събитието се провежда в партньорство с Нов български университет, Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, община Чипровци и коалицията от природозащитни организации и граждански движения “За Да Остане Природа в България” , с подкрепата на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust).
Сборникът “Място за бъдеще. Година първа” онагледява необходимостта да се научим да преоткриваме връзките между натура и култура, между религия и природа, между наука и образование, за да вникнем в дълбокия смисъл на термина “екология на човека”.
Всеки от вас ще може да получи екземпляр от книгата, да се полюбува на интересни видео-кадри от приключенията на Място за бъдеще, да се запознае с екипа и партньорите на проекта и с авторите на текстовете в сборника. Събитието ще включва изказвания за постигнатото през първата година на проекта ни, както и дискусия за бъдещето на Място за бъдеще. След края на официалната част ще имаме възможност да се опознаем в неформален разговор, отпивайки по глътка от прекрасното лопушанско вино от Западна Стара планина и вкусвайки по хапка от традиционната домашна торта на Място за бъдеще.
Нека заедно да си пожелаем бъдеще.
Сърдечни поздрави!

16.06.2009: Екологичната политика на следващото управление

Във връзка с предстоящите парламентарни избори
департамент “Политически науки” на Нов български университет,
коалиция „За да остане природа в България”
и проект “Място за бъдеще”
ви канят на
среща-дискусия
ЕКОЛОГИЧНАТА ПОЛИТИКА НА СЛЕДВАЩОТО УПРАВЛЕНИЕ
на 16 юни 2009 г. от 11,20 до 13,20 ч.
в зала 310, корпус I , Нов български университет
С участието на: представители на политически партии, участващи в изборите, и на неправителствени организации и граждански природозащитни групи от коалиция „За да остане природа в България“
Модератор: доц. д-р Антоний Гълъбов
Дискутанти: доц. д-р Антоний Тодоров, инж. Тома Белев
На 16 юни в Нов български университет представители на политическите партии БСП (Борис Цветанов), ГЕРБ (Лорита Радева и Георги Костов), Синята коалиция (Христо Ангелчин), НДСВ, „Зелените“ (Андрей Ковачев) и ДПС откликнаха на поканата на неправителствените организации от коалиция „За да остане природа в България“ и департамент Политически науки на НБУ и ще участват в дискусия на тема „Екологичната политика на следващото управление“.
Природозащитното движение в България се обръща към всички политически партии с призив да работим заедно за изграждане на ясна и цялостна екологична политика на страната, каквато до момента липсва. Нашето желание е България да не е единствената страна в Европейския съюз без ангажименти за опазване на природното си богатство.
Преди изборите за Европейски парламент Коалицията изпрати на всички политически партии списък с най-належащите и болезнени проблеми в екологичната сфера – „10 точки“. Точките обхващат почти всички по-съществени проблеми на природозащитата: борба с корупцията, водеща до унищожаване на българската природа, и гарантиране на справедливо правораздаване по екологични казуси, планово опазване на биоразнообразието с участието на обществеността, ограничаване на строителството в защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 и подпомагане на местните общности за развитие на малък и среден природосъобразен бизнес, защита и по-добро управление на българските гори, развитие на възобновяеми енергийни източници при съобразяване с Натура 2000, биоразнообразието и нуждата от енергийна независимост на индивидуалните домакинства и др. Те съдържат и конкретни стъпки и предложения на експерти, които да бъдат предприети за разрешаване на проблемите.
„Очакваме да чуем какви са приоритетите на българските политици за опазване на природата, както и да видим какви ангажименти ще поемат. Ние ще държим сметка и ще търсим решения“, казва Вера Петканчин от коалиция „За да остане природа в България“.
За контакти:
- от страна на коалиция „За да остане природа в България“: Надежда Максимова, 0885734377, nadezhda.mak -в- gmail.com
- за НБУ от страна на проект „Място за бъдеще”: д-р Петър Канев, 0894670050, petardkanev -в- gmail.com
Събитието се провежда в рамките на семинар „Политически дебати“ на департамент „Политически науки“ на НБУ, с любезното съдействие на експерти от коалиция „За да остане природа в България“ и на екипа на проект „Място за бъдеще“, осъществяван от Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“ и партньори и подпомогнат от Тръст за гражданско общество за Централна и Източна Европа (CEE Trust).
Видео запис от откриването на дискусията:
June 6th, 2009 | Tags: АНАЛИЗИ, ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ, ДЕБАТИ НА БЪДЕЩЕТО,ЕКОЛОГИЧЕН МЕНИДЖМЪНТ - НБУ, ЕКОЛОГИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ЗЕЛЕНА ИСТОРИЯ,Място за бъдеще, ОБРАЗОВАТЕЛНИ КАМПАНИИ, ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ НБУ,ПРИРОДОЗАЩИТНИ ГРУПИ, СЕМИНАР-ДИСКУСИЯ, УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, За да останеприрода в България, Андрей Ковачев, възобновяеми източници, доц. Анна Кръстева, доц.Антоний Гълъбов, доц. Антоний Тодоров, Екологични политики, енергия от слънцето, Новбългарски университет, околна среда, ПП Зелените, Тома Белев | Category: - НБУ: партньори, 2.В И Д Е О дневник, 3. Д Н Е В Н И К, 4.АНАЛИЗИ и идеи, 5. УНИВЕРСИТЕТЪТ | Subscribe tocomments | Leave a comment | Trackback URL

16.06: Екологичната политика на следващото управление – отгласи

Шест партии присъстваха на дискусия на тема „Екологичната политика на следващото управление”, състояла се вчера, 16.06.2009, в Нов български университет. БСП, Синята коалиция, ПП ГЕРБ, ПП Зелените, ПП Лидер и ПП Другата България представиха ангажиментите си по отношение на опазване на горите и биоразнообразието. Представител на НДСВ нямаше въпреки поетия ангажимент – оказа се, че единствения им специалист по екологична политика е извън София.
Тук можете да чуете пълния звъкозапис от събитието:
А тук ще чуете интервюто по радио Хоризонт с Надежда Максимова и с Петър Канев за смисъла на събитието:
Дискусията премина при силен обществен и медиен интерес. За организаторите от Коалиция „За да остане природа” неочаквана изненада беше участието на заместник-министъра г-н Чавдар Георгиев като представител на БСП. Въпреки четири годишната си практика на бездействие и съдействие за унищожаване на Натура 2000 зоните и българските защитени територии, той заяви твърдото намерение на партията си за следващото управление гарантират спазването на европейските закони и правилното прилагане на Натура 2000 мрежата. Освен това обеща да засилят сътрудничеството с неправителствения и граждански сектор.
От представителите на ГЕРБ се чу твърдото намерение защитените територии в България да стигнат средния европейски стандарт – 12%, вместо сегашните 5%. Заявено беше още, че ще се работи за промяна на начина, по който се извършват екологичните оценки. Припомняме че в момента инвеститорът плаща на учени които да му подготвят доклад по екологична оценка и това създава предпоставки за корупционни практики и недействителни преценки за въздействието върху околната среда.
Подобни намерения и ангажименти се чуха от страна и на Синята коалиция, като там се наблегна и на твърдата им политика за незабавно изпълнение на задълженията на страната, свързани с европейското законодателство и осигуряването на реално функционираща Натура 2000 мрежа в България.
Представителите на ГЕРБ, БСП, Синята коалиция, Зелените и Другата България се обединиха в мнението си за важността на политиката за опазване на българската гора и необходимостта от горска сертификация, но само три от тях (ГЕРБ, Синята коалиция и Зелените) поеха твърд ангажимент за 20 годишен мораториум върху смяната на предназначението на вече заменените гори.
Неизненадващо пълно покритие на поставените от неправителствения сектор искания и насоки за екологична политика, разписани в 10те точки http://forthenature.org/documents/609/, имаше пълно разработени само в програмата на ПП Зелените.
Също неизненадващо, представителят на Лидер, партията на Ковачки, не можа да посочи конкретни точки от тяхната програма, която трудно би доказала допирна точка с опазване на природата.
Въпреки това може да се отбележи значителен напредък в политиките на българските партии през последните години на демокрация, за първи път някой от тях поне схематично разписват насоки за екологична политика.
Ние от Коалиция „За да остане природа в Българя” смятаме до изборите през юли да продължим двустранните разговори с кандидатите за управници и да помогнем с експертни становища за разписването на конкретни стъпки и ангажименти за опазване на българската природа през следващото управление, като десет дни преди изборите ще предоставим на широката публика и нашите доброволци изчерпателен списък и резултати от поетите от всяка една партия решения и насоки.
Документираме и заснемаме изказванията и обещанията и след изборите няма да се уморим да припомняме поетите ангажименти. Разчитаме на активните и осъзнати граждани да следят и подпомагат процеса и въпреки горчивия до сега опит да не допускаме думите да не се превръщат в дела.
Първата среща дискусия се осъществи по проект „Място за бъдеще”, с финансовата подкрепа на Тръста за Централна и Източна Европа и в партньорство с департамента „Политически науки” на Нов Български Университет.
June 18th, 2009 | Tags: - Интервюта в медии, АНАЛИЗИ, ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ, ДЕБАТИ НАБЪДЕЩЕТО, ЕКОЛОГИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ЗЕЛЕНИ ДОКУМЕНТИ, Място за бъдеще,ОБРАЗОВАТЕЛНИ КАМПАНИИ, Петър Канев, ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ НБУ,ПРИРОДОЗАЩИТНИ ГРУПИ, УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, За да остане природа в България,Андрей Ковачев, БСП, ГЕРБ, Даниел Попов, Димитър Василев, доц. Антоний Гълъбов, доц.Антоний Тодоров, Екологични политики, избори 2009, Лорита Радева, околна среда, ПетърКорумбашев, ПП Зелените, Синя коалиция, Тома Белев, Чавдар Георгиев | Category: - НБУ:партньори, 1. А У Д И О записи, 2. В И Д Е О дневник, 3. Д Н Е В Н И К, 4.АНАЛИЗИ и идеи, 5.УНИВЕРСИТЕТЪТ | Subscribe to comments | Leave a comment | Trackback URL

28.04., НБУ: Прожекция на “Приключено по давност” и дискусия “Паметта на протеста”

Уважаеми приятели,
Имаме удоволствието да ви поканим на:
прожекция на филма на Малина Петрова „Приключено по давност”
и дискусия за събитията от лятото на 1990-а „Паметта на протеста”
на 28 април, 14:45, в зала 706, 2 корпус, НБУ
Събитието е съвместно организирано от проект за гражданско образование „Място за бъдеще” и департамент „Политически науки” към Нов български университет.
През 2006 г. Малина Петрова получава наградата за гражданска доблест “Паница” на Нов български университет. Чрез средствата по тази награда е реализиран филмът й “Приключено по давност”, който разказва за журналистическото й разследване за подпалването на Партийния дом в София. Филмът ще се прожектира за първи път в Нов български университет.
Прожекцията ще бъде последвана от дискусия с участието на Малина Петрова, Петко Симеонов, Димитър Луджев и студенти и преподаватели от НБУ.
Модератор: доц. Анна Кръстева
Заповядайте!
Тук може да видите началото на филма, в който са включени и куриозни кадри от гражданските природозащитни акции в подкрепа на на Природен парк Странджа през 2007 г.:
April 26th, 2009 | Tags: “Приключено по давност“, АВТОРСКИ ФИЛМИ, ДЕБАТИ НАБЪДЕЩЕТО, ЗЕЛЕНА ИСТОРИЯ, ЗЕЛЕНА КЛАСИКА, Място за бъдеще, ОБРАЗОВАТЕЛНИКАМПАНИИ, ПОЕТИЧНО, ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ НБУ, СЕМИНАР-ДИСКУСИЯ, ЗА СТУДЕНТА,ЗЕЛЕНИ ФИЛМИ, В Нов български университет, Димитър Луджев, доц. Анна Кръстева,журналистическо разследване, запалване на Партийния дом, Малина Петрова, Нов българскиуниверситет, Паметта на протеста, Паница, Петко Симеонов, Странджа, филм | Category: - НБУ:партньори, 2. В И Д Е О дневник, 3. Д Н Е В Н И К, 5. УНИВЕРСИТЕТЪТ | Subscribe tocomments | Leave a comment | Trackback URL

23.03.2009, НБУ: Безплатната енергия и политиката – част 2: гласове и образи

На 23 март в Нов български университет се състоя срещата-разговор “Безплатната енергия и политиката – част 2“, за която разказахме тук.
Предлагаме ви запис от представянето на физика Огнян Митов, в което са обсъдени някои изобретения на проф. д-р Стефан Найденов, професор по химия, доцент по медицина, електроинженер, изобретател и автор на книгата “И все пак водата гори“:
През 80-те и 90-те години на миналия век професор Найденов разработва технологии за създаването на високо ефективно и безвредно за околната среда гориво чрез добавяне на изобретен от него ензим към водата и за студен ядрен синтез. Тези технологии не получават гласност, както по икономически съображения, така и заради опасността да бъдат използвани за военни цели. Един от важните въпроси, повдигнат по време на представянето, беше: Дорасло ли е човечеството за новите енергии, особено когато те могат да бъдат обърнати против него?
* * *
Напомняме, че разполагаме със статията на Огнян Митов „Структура на физическия вакуум и космическата експанзия на съвременната земна цивилизация“. Ако искате да я прочетете – моля драснете ни един ред.
Още за дискусията:
„Ако имаме свободна енергия,
те вече няма да имат власт над нас.“
(Милтън Купър)
Департамент Политически науки на НБУ,
Софийско гражданско сдружение „Щастливеца“
и екипът на проект „Място за бъдеще“
представиха на 23 март 2009 г. (понеделник) от 16,15 ч. в НБУ, І корпус, зала 210:
Безплатната енергия и политиката – част 2
Среща-разговор с български учени и изобретатели, разработващи технологии в сферата на нестандартните чисти източници на енергия
Водещи: Калин Ненов, Георги Стефанов
Модератор: ас. Радосвета Кръстанова
След прожекцията на американския документален филм „Свободната енергия: надпреваратакъм нулевата точка“, екипът на “Място за бъдеще” предостави на студенти, преподаватели и граждани възможност да се запознаят на живо с български учени и специалисти, посветили изследванията и експериментите си на нестандартните начини за добиване на енергия – например студения синтез и енергията на нулевата точка.
Освен че ни подготвя за бъдещето, които идва, тази среща повдига и ключови въпроси за настоящето ни: Какви са причините да не живеем в свят на чиста и (почти) безплатна енергия – научно-технологични, политически или…? Какви са моралните избори, поставени пред всеки от нас – независимо дали създател или потребител на новите технологии, – когато тези технологии могат да бъдат използвани и като оръжие? Кой има правото да определя достъпа ни до тях?
Една от основните цели на срещата беше запознанство между потенциални съмишленици в разработването и популяризирането на енергиите на бъдещето.
В рамките на срещата бяха прожектирани кадри от български научни експерименти.
С участието на Огнян Митов, Светозар Златков и други.
Повече по темата:
Темата за безплатната енергия е особено актуална във времена на енергийна криза – като днешните. Ако гледате „Свободната енергия: надпреварата към нулевата точка“ (може да го изтеглите оттук), ще се изумите от възможностите, които разкриват пред нас експериментите и научните разработки, търсещи качествено нови енергийни източници – от електрогравитацията до студения синтез… и ще се стъписате (може би от ролята на политиката в разгласяването и разпространяването на всяко ново общополезно откритие.
Къде се дяна безплатната енергия?
В края на 19 век научните списания предсказвали, че ще бъдем свидетели на „безплатно електричество“, съвсем скоро. Ежедневно ставали невероятни открития относно природата на електричеството. Никола Тесла демонстрирал „безжични мълнии“ и други чудеса, свързани с високочестотни токове. Царяла невиждана и нечувана възбуда за идното бъдеще. В разстояние на 20 години се появили автомобили, самолети, филми, звукозапис, телефонът, радиото и камерите за масова употреба. За първи път в познатата ни история, обикновеният човек бил насърчаван да съзре една визия на бъдеще с модерен транспорт, работа, дом и храна. Без болести, без бедност. Този път за всеки щяло да има „парче от тортата“…
И после? Къде са се потулили тези революционни енергии, тази технологична експлозия? Нима цялото въодушевление за „безплатната енергия“ е отречено от истинската наука? Или заслугата е на богатия елит, контролиращ правителствата, и безучастното ни общество?
Днес, в ново хилядолетие, и тук, в България – какво точно се случва?
На тази българска страница са събрани велики открития и личности в областта на свободната енергия.
Повече информация за стремежа към нулевата точка и свободната енергия можете да видите тук, както и тук (и двата материала са на английски).
Още снимки от дискусията:
Тук и тук можете да намерите множество статии и препратки към сайтове за алтернативна енергия.

Студенти от курс Европейски проекти на практическо обучение в Столична община

Проектът “Място за бъдеще” днес се пренесе и на територията на Столична община. Студенти от франкофонската магистърска програма на НБУ Международни отношения и сравнителна политика и техният преподавател ас. Радосвета Кръстанова проведоха “на терен” практическо обучение в рамките на курс “Европейски проекти”. Курсът е интегриран към проекта и представлява част от стратегията му за популяризиране на устойчивото развитие като философия, ценности и практика.
Обучението бе проведено от г-жа Надя Николова, директор на Дирекция “Европейски програми и проекти”, и г-жа Мариана Георгиева, главен експерт по европейски проекти към Столична община. Експертите запознаха гостите си с успешно приключилите проекти по предприсъединителните и оперативните програми на Европейския съюз, сред които се открояват “Витоша – великата българска гора”, финансиран от програма ФАР и проведен в партньорство с дирекцията на природен парк “Витоша” и читалище “Джон Атанасов”. Проектът е допринесъл с финансова и техническа подкрепа за подобряване на съществуващата туристическа инфраструктура и услуги, както и за облагородяване на облика на любими за жителите на столицата места като местността Дендрариума край Златните мостове.
Сред успешните начинания се нарежда и “Проект за подобряване на сближаването при решаване на проблеми на принципа на добросъседство на местно ниво”, проведен в район Красна поляна.
Представени бяха и одобрените за финасиране проекти за 2009 година с участие на Столична община, от които – два проекта по Седма рамкова програма и шест проекта по Програмата за междурегионално сътрудничество INTERRЕG.
Общинските експерти споделиха свои впечатления от досега проведените проекти, като откроиха някои успехи и трайни проблеми. Сред проблемите най-ясно се очертават липсата на експертен и административен капацитет и проектирането “на парче”, което води до конкретни положителни резултати без възможност да бъдат затвърдени и превърнати в устойчива практитка. Пример за това е въвеждането на обучителни инициативи по опазване на околната среда в началния обучителен курс: обучението се ограничава до няколко “пилотни” училища и трае до края на “живота” на проекта. Липсата на стратегически подход за решаване на проблемите на столицата се открои и в практиката по проектите. Единодушно беше изтъкната нуждата от надграждане и разширяване на постигнатите резултати и от интегриран подход към решаването на проблемите.
Студентите бяха активна страна по време на срещата. С критичен, но конструктивен тон те провокираха представителите на столичната администрация с наблюдения за непрозрачност при провеждане на конкурсите за проекти и публични търгове, при набиране на екипи от консултанти и при набор на служители в държавните и общинските институции. В последвалата дискусия изразът “устойчиво развитие” устойчиво се вплете в аргументите и разсъжденията на двете страни, което доказа, че академичната и административната среда могат да говорят на един език и да си взаимодействат.

“София – град за хората” – форум-дискусия за проблемите на столицата в НБУ (18.12.2008)

В първия форум-дискусия към проекта “Място за бъдеще”, посветен на проблемите на столицата и гражданското участие в Столичния общински съвет, се включиха следните участници:
Ана Изворска – Дружество за ООН
Анна Бошкова – “Град за отговорни хора”
Андрей Александров – PSP Computers
Антония Кондова – заинтересован студент, департамент “Масови комуникации” – НБУ
Борислав Сандов – СРОКСОС – Сдружение за развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове
Бояна Василева – Фондация “Пясъчен часовник” – ландшафтен архитект
Венцислав Божилов – Сдружение “За защита здравето и живота на населението и околната среда”, специалист по битови отпадъци и пестициди. Инженер в областта на физиката
Виолета Кръстева – стажант в “Място за бъдеще”, студент в бакалавърска програма Културология в СУ
Владимир Венков – гражданин
Владимир Генков – “Инициативен комитет за опазване на зелените площи”, електро-инжинер
арх. Галина Славова
Георги Стефанов – СДП “Балкани”, ИУЦЕ, помощник на WWF Дунавско-карпатска програма и на СГС “Щастливеца” по проекта “Място за бъдеще”, еколог
Гергана Костуркова – Еко клуб UNECO, студент в бакалавърска програма Културология в СУ, стажант в “Място за бъдеще”
Денница Кюранова – ОСГС -ИГЗС
Димитър Кондарев – студент, НБУ
Димитър Недановски – Гражданска група ” Хармония”, студент
Дияна Вапцарова – Сдружение “Доброволци България”
Енислав Иванов – НЕЛК, лекар
Зорница Гечева – студент “Политически науки”, НБУ
Ивайло Кръстев – Сдружение “Защита здравето и живота на населението и околната среда” – от кв. Суходол
Иван Петров – гражданин
Камен Колев – застраховател
Лора Абаджиева – Сдружение “Няма време”
Маргарита Аспарухова – Сдружение “Доброволци – България”, студент в бакалавърска програма Културология в СУ
арх. Мартин Микуш – архитект по градско планиране, университетски проект “Място за бъдеще”
Мая Тодорова – заинтересована гражданка
Мила Бобадова – “Град за отговорни хора”, ветеринарен лекар
Олга Кряшевских – Еко клуб UNECO, студент в бакалавърска програма Културология в СУ
Петър Гоцин – гражданин
д-р Петър Канев – Институт за философски изследвания на БАН, хоноруван преподавател в специалност Културология в СУ, СГС “Щастливеца”, ръководител на проект “Място за бъдеще”
ас. Радосвета Кръстанова – университетски проект “Място за бъдеще”, докторант и преподавател в департамент Политически науки на НБУ, председател на СГС “Щастливеца”
Радостина Маринова – Фондация “Еко общност”, сдружение “Велоеволюция”, еколог
ас. д-р Росен Стоянов – департамент “Масови комуникации”, НБУ
Ростислав Кандиларов – Сдружение “Велоеволюция”
Румен Димитров – Сдружение “За Люлин”
Стоян Кочев – Сдружение “Велоеволюция”
Теодор Василев – НС “Бъдеще сега”
Теодора Цановска – Сдружение “Доброволци България”
Цонка Костевска – Фондация “Детето и природата”
Юрий Анджекарски – заинтересован гражданин
Събитието протече под формата на четири кръгли маси, на които гражданите обсъдиха и формулираха най-значимите проблеми на столичния град и представиха своите идеи за подобряване на ефективността на гражданското участие в Столичния общински съвет.
Предстои следваща среща, посветена на същата проблематика, на която активните граждани ще могат да продължат дискусията и да изработят конкретни предложения и стратегия за подобряване на вазимодействието между гражданските организации и институциите с оглед повече солидарност при решаването на проблемите на София.
Снимки от събитието: Гергана Костуркова
December 29th, 2008 | Tags: Y. Гражданско образование: УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ иГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ - Програмни документи, - Дебати и дискусии, - НБУ: партньори,Гергана Костуркова, Граждани за София, Гражданска компетентност, ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ,Място за бъдеще, ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ НБУ, Радосвета Кръстанова, Ростислав Кандиларов,граждански форум за София, Нов български университет, София, Столична община, ТеодорВасилев, форум-процес | Category: - НБУ: партньори, 1. А У Д И О записи, 3. Д Н Е В Н И К, 5.УНИВЕРСИТЕТЪТ | Subscribe to comments | Leave a comment | Trackback URL

Представяне на “Място за бъдеще” в НБУ, 30.10.2008 г.

Най-накрая стартира проектът ни “Място за бъдеще”
и ето че точно на 30 октомври 2008 година, в този отговорен ден на посещението на комитета по петициите
се състоя нашето официално откриване на проекта,
на което бяха поканени важните ни партньори от университетските среди, с които сме уговорили съвместна работа, граждански групи и партниращи ни НПО.
Смисълът на събитието е и запознанството с хора, с които потенциално могат да се направят много неща в дългосрочна перспекитва за устойчивността и развитието на каузата на гражданската компетеност и активност като път за един по-добър, по-смислен живот у нас
Организацията на събитието бе осъществена от
Софиийско гражданско сдружение „Щастливеца” в партньорство с:
Нов български университет
Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Архитектурен факултет към Университет за архитектура, строителство и геодезия
Коалиция от неправителствени организации и граждански инициативи „За да остане природа в България”
и Студентски съвет към Нов български университет
Събитието се проведе на
30 октомври (четвъртък) 2008 г., 16.20 ч.
Нов български университет
зала 409, І корпус
Представяне на проекта „Място за бъдеще”
университетския проект за устойчиво развитие и гражданско участие, осъществяван от Софийско гражданско сдружение „Щастливеца” и партньори и подпомогнат от Тръст за гражданско общество за Централна и Източна Европа, CEE Trust.
Събитието представи смисъла, целите и възможностите на проекта при интегрирането му в обучението на студентите в партниращите университети, както и партньорите на „Място за бъдеще” от неправителствения сектор и от академичните среди. То беше ознаменувано (за добър старт :) )) и с по чаша домашно вино.
Веднага след представянето се състоя и откриването на фото-изложба
„Страна без бъдеще или място за бъдеще?”
пред Аулата, I корпус, Нов български университет
Повече информация:
Водещите ас. Радосвета Кръстанова и д-р Петър Канев представиха екипа на „Място за бъдеще” и партниращите университети, неправителствени организации и граждански групи. Фокус на събитието беше документалният филм, направен от студенти в Нов български университет, който представя мотивите на „Място за бъдеще” през погледа на всеки от участниците в него и същевременно е пример за една от целите на проекта: ангажирането на студенти от различни специалности.
„Ние решихме „Място за бъдеще” да бъде това място, където се срещат студенти, преподаватели, експерти, природолюбители или просто хора с ярка, активна позиция. Желанието ни е да покажем, че у нас има хора, които живеят в настоящето, но с делата си правят бъдеще. Така ще демонстрираме, че гражданското общество в България съществува не само във фантазията на политолозите, че гражданската активност за някои българи не е добро пожелание, а реално състояние”, обясни Радосвета Кръстанова, координатор на проекта в НБУ.
Официалното стартиране на „Място за бъдеще” бе предшествано от дискусията „Можем ли даспасим природата на България?” на 23.10., където членове от екипа на проекта и партньорите от неправителствения сектор („За да остане природа в България“) се срещнаха със студенти от НБУ, представиха позициите и дейностите си и отговаряха на въпроси на академичното общество.
На 28 октомври (вторник), от 18,30 ч., в Малка аула, I корпус, НБУ (пред голямата Аула), се състоя друго събитие по проекта: „Природа без граници” – среща-разговор с Давид Моран (председател на френското Сдружение за опазване на българската природа „Франция-Рила”) с участници: Вера Петканчин от “Граждани за Рила” и Университетски клуб по франкофония в НБУ.
Представянето на „Място за бъдеще” на 30 октомври съвпадна с посещението на делегати от Комитета по петициите към Европейския парламент, които ще разглеждат внесените български петиции. Голяма част от тези петиции са плод на гражданската активност в защита на българската природата – една от важните и актуални теми, които залягат в дейностите на „Място за бъдеще”.
Проект „Място за бъдеще” се осъществява с финансовата помощ на Тръст за гражданско общество за Централна и Източна Европа (CEE Trust)
Запис от представянето:
Нашето бъдеще пее:
“Тука под липите стари не веднъж играх,
тука с весели другари скачах и се смях.
Къщичке на дните златни, кът свиден и мил,
и за царските палати не бих те сменил.”
(В ролята на бъдещето: Дима и Яна Каневи.)

Природа без граници: среща с Давид Моран (”Франция-Рила”) – 28.10.08, НБУ

Радосвета Кръстанова и Давид Моран в НБУ
На
28 октомври (вторник) 2008 от 18.30 ч. в Нов български университет, 1 ет., Малка аула(пространство до Голямата аула) Софиийско гражданско сдружение “Щастливеца” в партньорство с Нов български университет – Департамент „Политически науки”, Университетски клуб по франкофония към НБУ и Гражданско обединение „Граждани за Рила” (част от Коалиция от неправителствени организации и граждански инициативи „За да остане природа в България“) организираха и осъществиха:
Природа без граници
среща-разговор с Давид Моран (председател на френското Сдружение за опазване на българската природа “Франция-Рила”)
Водещ: ас. Радосвета Кръстанова
Участници: Вера Петканчин, „Граждани за Рила”, Михаил Михов, Българска асоциация за алтернативен туризъм, представители от Екологично сдружение “За земята”
и
Университетски клуб по франкофония към НБУ, ас. Миглена Пейчинова и курс студенти от Депаратмент Науки за земята и околната среда, ас. Росен Стоянов и курс студенти от Депратамент Масови комуникации, доц. Михаил Михайлов и курс студенти от Департамент Бизнес администрация и икономика и курс студенти, доц. Антоний Гълъбов от Депратамент Политически науки и курс студенти
и
много гости и приятели на Рила.
Запис от срещата, която обявихме тук.
October 30th, 2008 | Tags: -Нов български университет, Граждани за Рила, Давид Моран,Департамент Бизнес администрация и икономика на НБУ, Департамент Масови комуникации наНБУ, Департамент Науки за земята и околната среда на НБУ, Департамент Политически науки вНБУ, дискусии, Рила-Франция | Category: -Нов български университет, - Дебати и дискусии, -Лекции и семинари, - ПУБЛИЧНИ СЪБИТИЯ, Д Н Е В Н И К, ЗВУКОЗАПИС, УНИВЕРСИТЕТЪТ |Subscribe to comments | Leave a comment | Trackback URL

Можем ли да спасим българската природа? – дебат с коалиция “За да остане природа в България” в НБУ, 23.10.2008 г.

Официалното стартиране на „Място за бъдеще” бе предшествано от дискусията „Можем ли да спасим природата на България?” на 23.10., организирана съвместно с Департамент Политически науки на Нов български университет, където членове от екипа на проекта и партньорите от неправителствения сектор („За да остане природа в България“) се срещнаха със студенти от НБУ, представиха позициите и дейностите си и отговаряха на въпроси на академичното общество.
„Ние решихме „Място за бъдеще” да бъде това място, където се срещат студенти, преподаватели, експерти, природолюбители или просто хора с ярка, активна позиция. Желанието ни е да покажем, че у нас има хора, които живеят в настоящето, но с делата си правят бъдеще. Така ще демонстрираме, че гражданското общество в България съществува не само във фантазията на политолозите, че гражданската активност за някои българи не е добро пожелание, а реално състояние”, обясни Радосвета Кръстанова, координатор на проекта в НБУ.

Как започна всичко: Семинарът “НАТУРА 2000″ в НБУ, март 2007

Ето така се зароди идеята за проекта “Място за бъдеще” преди 2 години.
Семинарът “НАТУРА 2000″ беше организиран от Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” в рамките на Департамент Политически науки на Нов български университет на 7 март 2007 г. Всичко за мрежата НАТУРА 2000 студентите научиха от лекцията на Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани”. Гражданското природозащитно движение бе представено от Надежда Максимова и Янина Танева от гражданска група “Да спасим Иракли!”. На семинара присъства лично и проф. Богдан Богданов, председател на настоятелството на НБУ.
Семинарът бе много успешен и събуди небивал интерес сред студентите, някои от които по-късно устойчиво се включиха в природозащитното движение.
Помощници на Радосвета Кръстанова и Петър Канев при организацията на семинара бяха Калин Ненов и Георги Стефанов.
И се зароди идеята за проекта ни “Място за бъдеще”.
Звукозаписът от събитието е направен от Калин Ненов. Може да го чуете ето тук:

2 thoughts on “За климата и хората или българската следа в Копенхаген – ас. Радосвета Кръстанова, НБУ, СГС-Щастливеца – видеозапис”

  1. Pingback: Радосвета Кръстанова | Място за бъдеще

  2. Pingback: 16 и 17 май 2016 г.: Два дебата с приключенеца Емануел ЮСЕНЕ: „Може ли Климатичната конференция в Париж да промени света?“ и „Промените в климат

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>