Смята се, че зелените идеи се появяват още с началото на манията по научно-техническия прогрес и с първите признаци на индустриализацията. Както често се случва “зелени” идеи се появват първо в произведенията на големите писатели - ВИЖ ПОВЕЧЕ ТУК…Тази тенденция подвежда някои автори да тълкуват “зеленото” като произхождащо от романтизма и от ромнатичното природолюбие като идеализиране и свръхоценностяване на природата, противопоставена на жалката модерна социално-политическа реалност. “Екологизмът” всъщност обаче произлиза не от романтичните блянове и сънища на някакви симпатични идеалисти и фантазьори, а тъкмо обратното – от “здравия разум” на Просвещението и от производния му християнски хуманизъм, но най-вече от областта на точните науки – математика, физика, химия, биология, медицина… в новата наука и новата научна парадигма от края на ХІХ и началото на ХХ век като се започне от Дарвин и Фройд, Хйзенберг и Айнщайн и се стигне до завършени, самостойни и влиятелни научни светогледи като холизма, теорията на системите, квантовата “логика”, кибернетиката и синергетиката, процесуалната философия, теории за “всичкото” и за мета-еволюцията, теории на катастрофите, на хаоса, не неопределеността и на комплексността, теориите на сложните системи и методите на интер- и трансдисциплинността. Разбира се, принос към осмислянето и развитието на тези теории има хуманистката традиция в науките за човека и за обществото – особено автори като Карл Г. Юнг, Жак Лакан, Клод Леви-Строс, Рут Бенедикт, Маргарет Миййд, Хана Аренд, Ерих Фром, Ейбрахам Маслоу, Николас Луман, Ричард Гиърц, Едгар Морен, Дени дьо Ружмон, Ален Турен, Цветан Тодоров…

Рейчъл Карсън

 

Още по темата:

Устойчиво развитие:

Какво да разбираме под термина „устойчиво развитие”? През 1980 г. Международният съюз за съхранение на природата публикува доклад, озаглавен „Световна стратегия за съхранение“, където за първи път се появява терминът „устойчиво развитие“ (sustainabledevelopment).През 1987 г. Световната комисия за околна среда и развитие към ООН публикува историческия си доклад „Нашето общо бъдеще“ (OurCommonFuture), известен още като „Докладът Брунтланд“, на името на норвежката министър-председателка Гру Харлем Брунтланд. В него за първи път се предлага официална дефиниция на понятието устойчиво развитие: „Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Две са идеите, които са неразривно свързани с това понятие: идеята за „потребности“, и по-специално насъщните нужди на най-ощетените, и идеята за ограничения, които съвременното състояние на технологиите и на социалната организация налагат върху способността на околната среда да посрещне днешните и бъдещите ни потребности.“ 1992 г. в Рио де Жанейро се провежда Втората среща на върха за Земята. На този форум терминът „устойчиво развитие“ се налага официално и започва широко да се разпространява в медиите. На същия форум е прието споразумението от Рио и е създаден „Дневен ред за 21 век“, който предвижда разработване на глобални и локални планове за устойчиво развитие.

Дефиницията за устойчиво развитие на комисията Брунтланд, която се основава на опазване на околната среда и предвидливо използване на природните ресурси, е видоизменена с въвеждането на дефиницията за „трите стълба“, чието интегрирано и хармонично взаимодействие чертае алтернатива за развитие: икономически просперитет, социална справедливост, съхранена околна среда. През 1992 г. е подписан Договорът от Маастрихт, който превръща Съюза на европейските общности в Европейски съюз. Съюзът приема устойчивото развитие като суверенен приоритет.През 1994 г. е публикувана Хартата от Аалборг за устойчивите градове в рамките на Европа. През 2000 г. е приета Лисабонската стратегия на Европейския съюз. Основен стълб в стратегията е изграждането на ЕС като „икономика на знанието“. През 2005 г. договорът от Киото за намаляване на парниковите газове в атмосферата влиза в сила в рамките на Европейския съюз. Поставено е началото на амбициозна мащабна политика за превръщането на ЕС в световен лидер в борбата с климатичните промени. През същата година Генералната асамблея на ООН очертава периода 2005-2014 г. като Десетилетие на образованието за устойчиво развитие. Устойчивото развитие е вписано като една от основните цели на Хилядолетието на развитието, набелязани и приети от всички страни-членки на ООН. До момента България не разполага с официална държавна Стратегия за устойчиво развитие. Терминът Sustainable Developmen е въведен в широка употреба, но често е критикуван за неяснота и двусмисленост. Преводът на български като “устойчиво развитие” също не е напълно точен, тъй като предполага известна двусмисленост и неяснота. Развитието не може да бъде устойчиво пространствено, защото означава непрекъснато движение и промяна. В случая устойвостта е в смисъл на развитие, което е продължително, самоусъвършенстващо сe във времето… което е перспективно, не само за настоящето, но най-вече за едно близко и за едно по-далечно бъдеще. Устойчиво развитие е развитие, което има бъдеще…

 

                Тук ще откриете статии, от които ще научите повече за класическите зелени идеи или ще откритете класически произведения на мисълта и на изкуството, свързани с културата на екологизма -

Гледайте целия филм “Home”  - ЕТО ТУК !

Световноизвестният фотограф Ян Артюс-Бертран прави режисьорския си дебют с този екологичен документален филм, продуциран от Люк Бесон, и с гласа на Глен Клоуз. Заснет в 54 страни и 120 места повече от 217 дни, Home представя многото чудеса на планетата Земя от изцяло въздушна перспектива. Филмът предоставя уникалната възможност да станем свидетели на нашата променяща се природа и среда от изцяло нова гледна точка. След цели 200,000 години на Земята, днес само за четвърт век човечеството е разстроило необратимо сложния баланс на планетата ни. Някои учени твърдят, че остават по-малко от 10 години, за да променим моделите си на потребление, преди вредата да е станала непоправима. Създаден, за да вдъхновява и да насърчи дебат, Home подтиква и към действие тук и сега, за да не погубим още утре общия ни дом – единственият дом на човека.

Новата парадигма на екологизма се различава от класическите парадигми на Модерността, така както дървото се различава от пирамидата. Докато парадигмите на Модерността, на индустриализма и на хипермодерността се отличават със своя елементарен егоизъм и егоцентризъм в нравствено-ценностно отношение и със своя милитаристичен и грабителски характер, основан върху постоянна конфронтация и фрагментаризация, свръхексплоатация и свръхконсумация, обсесия за свръхмерна власт, команден принцип и постоянна експанзия, механичност и машиналност, патологична грандомания и оценностяване на липсата на ценности и фаворизиране на количествените за сметка на качествените характеристики на благата, то новата парадигма на екологизма е основана на съсвсем други ценности и на съвършено нова логика – тази на отговорното стопанство, на ценността на живота и на сложните органични системи, които се отличават с качествата на взаимовръзка-синергия, холизъм-цялостност, комплексност-сложност, както и с оценностяване на всеки мялък детайл, на различието и многообразието, на естественото и орагничното, на самоорганизацията и на качествените характеристики, позволяващи всеки обект и всяка система на оценностяване да се разглежда и като субект на ценността.

Част от разликите между парадигмите на Модерността и на индустриализма и младите “зелени” парадигми на екологицзма и устойчивото развитие могат да се обобщят в следната схема:

МОДЕРНОСТ-ИНДУСТРИАЛИЗЪМ	ЕКОЛОГИЗЪМ-УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
елементарност	комплексност-сложност
Проста механична системност – машини	Сложна органична системност – организми
Фрагментаризация – разчеленение на действителността	Сложна мрежа от взаимосвързаности – синергия
Алиенация – отделеност и отчужденост – изолация на обектите	Цялостност- неразчленимост на действителността – холизъм
Команден принцип на властта	Самоорганизация и автопоеза
Оценностяване на количествените характеристики	Оценностяване на качествените характеридстики
Грандомания и ценност на командните елементи в системите	Ценност на малкото и на вески един детайл от системите
Безогледна консумация тук и сега	Отговорно стопанисване с мисъл за бъдещето
Експлоатация до пълно изчерпване на ресурсите	Принцип за възобновяемост на благата и неразхищение на енергията: „ограничавай-използвай отново-рециклирай“ (reduce-reuse-recycle)
Експанзия и глобална монополизация	Локализация и ограничаване на общностите
Конфронтация и противопоставяне на всеки два елемента	Търсене на хармония, съгласие, взаимосвързаност
Милитаризъм, мачизъм, агресия и насилие	Пацифизъм, равнопоставеност на половете, мир и диалогичност
Цинизъм и безстрастност	Емоционалност и защита на нравствени ценности
Униформизация, обезличаване и конформизъм	Оценностяване на вяска форма на многообразие, на различието, на личностното начало
Егоцентризъм – само аз съм важен и само аз съм ценен	Екоцентризъм – всичко е важно и затова аз съм ценен
Ценност на машината	Ценност на човека и на живота
прекаленост	умереност

Къде могат да се търсят предшествениците на новите идеи на екологизма? Някои анализи ги свързват с романтизма, а други с левите движения, но това заключение се дължи на някои повърхностни характеристики и съ сигурност не е коректно. Романтизмът е част от парадигмите на модерността в качеството си на едната страна от модерните опозиции наука-изкуство, обективно-субективно, консервативно-либерално, романтично-реалистично и т.н. Рожби на романтизма са фашистките и болшевистките режими, идеите за върховенството на човека над всичко останало, за равенството на човека с бог и за безкрайния прогрес и светлото бъдеще. Със сигурност тези форми на романтичното нямат нищо общо с екологизма и с новите “зелени” ценности. Същото се отнася и за левите движения на нархисти, комунисти, социалисти и пр., които като правило са част от рамантичната култура, част са от Модерността в качеството си на класическата за нея опозиция ляво-дясно и се основават на милитаристични ценности, свързани с насилието, доминацията и командния принцип. В политическо и в идейно отношение екологичните парадигми са много по-близо до гандизма, отколкото до лявото или дясното в класическия му евро-атлантически контекст.

Корените на екологизма би трябвало да се търсят не толкова в романтизма с неговото обожествяване на природата, а по-скоро в класическите идеи на Просвещението за цеността на съзнанието, познанието и на образованието, на справедливостта и истината, на свободната воля на човека и на категоричния нравствен императив и на идеята за естествената органична същност на човешките същества.

[...]

22.01.2009, НБУ: Безплатната енергия и политиката – част 1: дискусия, вдъхновена от филма “Free Energy: The Race to Zero Point”

„Ако имаме безплатна енергия, те вече няма да имат властта над нас“

(Милтън Купър)

Вода – извор на живот и проводник на емоция

Семинарът беше открит с прожекция на нашумелия научно-популярен филм “Великата тайна на водата”.  В него е представена тезата,  че водата е приемник и проводник на ментално замърсяване. Тя реагира на емоции и и е съхранител на информация. В нея е възникнал животът на тази планета и тя е основна част от екосистемите.

След прожекцията на филма последва презентация за оценка на качеството на природните води, която беше изнесена от проф. д.х.н. Васил Симеонов.  

“ВОДА”

Водата се използва в почти всички сфери на човешката дейност и съставлява над 70% от човешкото тяло. През XX век населението на света се е утроило, а водопотреблението се е увеличило 6 пъти. Над 1 млрд. души по света (съизмеримо с населението на ЕС и САЩ, взети заедно) нямат достъп до чиста вода.   [...]

ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ :

ВРЪЗКА към ФИЛМА: ТУК

* * *