На 28 октомври 2014 г.  почина невероятният Човек Боряна Шивачева. За който не я познава, искам да напомня. Едва ли някой е направил повече от нея за столицата ни в последните години –  на нея дължим съществуването  на голяма част от зелените площи, градинките, парковете и междублоковите пространства в София към монета, както и все още човешкия облик на културното ни наследство и градоустройството в центъра, и не на последно място – съществуването на още малко, но за това пък будно и активно гражданско общество в Столична община. Поклон пред паметта й!

Да помним хора като Боряна е това, което ни прави човеци:

Има мигове в живота, за които не намираме думи и трябва да замълчим. Единствените думи, които намирам подходящи за Боряна в този момент са евангелските:

Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.