Боряна ШИВАЧЕВА

 архитект, София, председател на гражданско сдружение “Бели Брези”, член на Общност на софийски граждански сдружения – Инициатива “Граждани за Зелена София”, една от най-активните участнички в изработването на картата за зелените площи на София в рамките на Новия общ устройствен план на града

Откъде започна всичко, Боряна?

Битието й на активен гражданин започва, когато научава, че ще се строи паркинг на бул. България, “невъзможно за строителство място”.

Възмущението на професионалиста: ”Като видях чертежа за паркинга обезумях. Цялото ми същество на човек , обучаван във ВИАС, се възпротиви”.

Правят веднага инициативен комитет, подписка, “За един ден събрахме 2500 подписа”, срещат се със тогавашния кмет Софиянски. Завеждат 2 дела по Закона за устройство на територията, едното печелят на първа инстанция, но на втора го губят.

“ЗУТ се оказа изключително лош закон. Ние обжалвахме и разрешителното за строеж. … Три дни преди да се промени закона и да отпадне тази възможност, той издаде Янев, за три дни издаде разрешително за строеж, за да превари закона и да се впише в старата му редакция и ние бяхме в положението да няма влязло в сила градоустройство, но в същото време да има валидно разрешение за строеж. ДНСК също според мен допусна тотално беззаконие, като не ни призна за заинтересовани да обжалваме, под претекст че нямаме правен интерес. Но там беше голяма сага и всъщност ние извървяхме много труден път, защото по това дело, по закон, заинтересовани трябваше да бъдат всичките 12 блока, а бяха уведомени от общината само 1, 2  и 3 блок. Съдът призна, че има процесуално нарушение, като не са уведомени другите, но каза “Е, то не е съществено. ” Как не е съществено? Това е нарушаване, неприлагане на закона, и се казва, “ Да, не сме го приложили, но това не е нещо съществено.”

В един от блоковете живееше Емил Хърсев, който имаше общ бизнес с Георги Илиев, който бил собственик “на част от Бели Брези”, бензиностанцията беше построена на терен на негово дружество. “Разхождаха се едни добре облечени хора за сплашване, така че 3 блок се отказа от съдене.”

“Да не ти обяснявам как съда работи. Мисля, че нещата бяха несправедливо решени не в наша полза, дори съм убедена в това.”

“Няма как да се пребориш с неработеща съдебна система, с корумпирана администрация в ДАГ. Аз съм видяла, че инвестиционния им проект е издаден преди разрешението за строеж, а то е обратното. (…) Пълна бутафория.”

“Те просто са разчитали и на страх. Много хора се отказаха, защото бяха заплашвани. Много хора разчитаха на парите, които имат. Бяха си извадили скици със притискане на служители от район Красно село.  И там служителки – аз ги познавам – трепереха и казаха : “Вие какво щяхте да направите на наше място?”. Една служителка много коректно беше написала ”Не можем да ви издадем скица, тъй като този имот не е обособен, той е част от квартал Бели Брези .”

 

Ти защо не се уплаши?

“Да ти кажа откровено, аз съм била подложена на изключително голям тормоз, ако мога да кажа, от моето семейство. Съпругът ми ми каза: “Ти не знаеш къде се набутваш. Некролога на Георги Илиев още седи на супермаркета. Там се премести офиса на Георги Илиев. За тези хора животът не е ценност. Няма да ти простя, ако се случи нещо с децата.” При такава заплаха, наистина аз си давам сметка, че наистина нещо може да се случи, няма гаранция… Ние сме свидетели как служители в Перник, на мините в Студена, кариерите, този го пребили, онзи го пребили…  Инженера, който водеше, го бяха заплашвали, че ще хвърчи от Черни връх.”

“Имала съм колебанията си, имала съм страховете си, защото, съгласи се, че ако наистина се случи нещо…”

ОРГАНИЗАЦИЯТА, ОБЩНОСТТА “Но понеже имахме организация, имахме инициативен комитет, имаше широка подкрепа.не се чувствах като индивидуално действаща фигура. И това беше смисъла да създадеме сдружението.”.

Как се създадохте като организация?

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО: “Инициативния ни комитет е от 30 души, а след това сдружението го регистрирахме година по-късно, когато бензиностанцията вече беше построена. И го регистрирахме, защото аз усетих, че ако има регистрирано сдружение, всъщност има по-голяма тежест  това, което аз правя. Иначе непрекъснато бяхме атакувани в общината, че ние не представляваме никой друг, освен себе си,че ние изземаме неправомерно. Те били представителите на гражданството, защото били избирани от по 6000 души софиянци, общинските съветници, а ние сме едни самозванци, представители на гражданите. И затова го регистрирахме, сдружението.”

С какво се занимавате като гражданско сдружение?

 

“Като гражданско сдружение водим няколко дела по ЗУТ. Опитахме се да защитаваме публично -общинска или частно-общинска собственост, която е предмет на изменение на плана и застрояване. Пример – парк Възраждане: има решение за застрояване сграда на съдебната система, а по решение на ОС това трябва да е парк. Трите граждански сдружения,  регистрирани, които членуват в Софийски граждански сдружения – Инициатива „Граждани за Зелена София,“ решихме, че ще атакуваме в съда. Атакувахме три решения на ОС и едно решение на кмета. Съда прекратил двете дела по решенията на основание, че не сме заинтересовани, защото по ЗУТ заинтересовни за изменения на плановете са собствениците на имоти и носителите на ограничени вещни права, тоест на право на строеж или на право на ползване, а такъв се явява само общината, тоест ОС, те са собственик, общината е собственост на имота. В същото време общината издава акта, с който предлага да го застрои и на всичкото отгоре употребява колективния орган – СОС – да го узакони. И съда ни казва, че ние не сме заинтересовани.  Явен конфликт -  фактически няма кой да защити обществения интерес. Общината трябва срещу себе си да застане… Това е абсурд. Ние сме го регистрирали точно с тая цел да водим дела в съда и да защитаваме обществения интерес. ГРАЖДАНСКА КОМПЕТЕНТНОСТ И се позоваваме на Административно-процесуалния кодекс, там е записано, че граждани и организиции, на които интерес е засегнат, могат да обжалват в съда, обаче се оказва че АПК на ЗУТ е специален.“

 

Как участвате в процеса на вземане на решения, имате ли участие в законодателни инициативи и промени?

“Голямата ни битка е да се промени ЗУТ”. Промяна в ЗУТ -  да влезе в ЗУТ една опция, да се разшири кръга на заинтересованите лица, да влязат граждани, “да могат да бъдат защитници, и да могат да се явяват в съда и да отстояват обществения интерес, защото е ясно, че общината  не може да го прави, тя се намира в конфликт на интерес със самата себе си.”

Сдружение “Спасение 2000” и сдружение “Бели брези” подадохме молба да бъдем конституирани като заинтересовани страни като помагачи на етажната собственост на бл. 73 до р-т Ропотамо. Пак същото се случи.

Друга жалба, свързана с Ропотамо: Решение на СОС – “Уреждайки финансовите си взаимоотношения със собственика на Ропотамо, общината е ощетена и губи няколко милиона лева и ОС нехае.”

Явно това не работи, не е достатъчно. Не е достатъчно, трябва законодателни промени.”

“Не знам колко е голяма ползата [от това, което правим].”

„Необходими са законодателни промени.“

ОБЩИНСКАТА ВЛАСТ : “Единствен заинтересован за публична собственост – за Южен парк или за Борисова градина, е общината. Не си заинтересован, защото на твоята собственост принципала е СОС. Затова не си занитересован. А той няма как да възрази на решения на собствените си звена, едните са законодателите, другите са изпълнителите.“

ЗА ОПИТА С ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА СИСТЕМА:„Ние загубихме 3-4 дела. Наехме адвокатМария Славова. Обжалвахме пред ВАС решенията на СГС, че не сме заинтересовани. Тя поиска ВАС да спре производството пред себе си и да го изпрати в съда в Люксембург, предвид това, че сме подписали договорите за присъединяването и в тях има ангажименти по линия на правораздаването. И те да се произнесат, Европейския съд да се произнесат за тези казуси.  Имали сме три дела и познай дали ВАС се произнесе.“

КАК ФУНКЦИОНИРА ОБЩИНСКАТА ВЛАСТ: “Те не искат да разширяват. Те гледат само, когато са мотивирани. А ние нямаме желанието да мотивираме когато и да било, финансово имам предвид.”

Кое те кара да продължаваш, да бъдеш устойчива на гражданското поприще?

„Аз съм на принципа” Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.” Смятам, че това е пътя, по който ще се натрупа достатъчно маса, достатъчно опит, за да се променят нещата, да се промени статуквото. Но аз вися на врата на семейството си. Имам подкрепата – моралната, финансовата. Не е лесно и не всеки може да се мотивира.“

УЧАСТИЕ, АКТИВНОСТ, ПРОФЕСИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ : Когато започнах, нямах работа. “Човек трябва да работи единствено ако има удовлетворение, или ако вижда смисъл. Аз не мога да приема, че мога да работя по 8 часа на ден само, за да се изхранвам, ако това не ми носи удовлетворение… Аз съм облагодетелствана,  и си давам сметка за това. Мен ме издържа семейството ми, с което не всеки може да се похвали. Но и не всеки, който има такава възможност, става активен. На мене живота ми е дал тази възможност, и смятам, че трябва да се възползвам от нея, въпреки, че не е много коректно спрямо семейството ми.“

Какво е отношението ти към политиката в България? Гласуваш ли?

“Гласувам със все по-голямо отвращение. И с разбирането, че негласуването е по-лошо от гласуването. Гласувам за губещи партии. На последните избори местни гласувах за Зелена партия, защото цялата им квота беше съставена от граждани. Член на моето сдружение беше кандидат на Зелена партия за Красно село. Подкрепихме него, подкрепихме гражданската квота. Трябва да гласуваме, защото иначе гласовете ни отиват някъде. Трябва да има мажоритарен вот. Не искам да гласувам за листа. Дори и де не е напълно мажоритарна системата, поне смесена трябва да се въведе, защото другото е злоупотреба. Аз не искам партията да ме представлява.”

Не съм била член на политически партии или формации.

“Нашето поколение, по-възрастните, гласуваме, защото за нас е въпрос на възпитание. То е дълг към родителите ми. Така съм възпитана, и затова гласувам. Имам генетична обремененост да подкрепям определена партия, определени възгледи. Не съм станала член на тази партия, защото виждам разминаването между възгледите и идеята и конкретната партия, която се мъчи да ги осъществи или да ги осребри. Но младите хора не бива да бъдат обременени от това, така че ги разбирам, за тях е лесно.”

Повлияха ли родителите ти, семейната среда, за това да бъдеш активна?

„Силно съм повлияна от родителите си, особено от баща си. “Той е човек, много сдържан който винаги ме е хокал, но справедливо. Когато направих инициативния комитет и изкарах хората на улицата,  когато започнахме битката, баща ми каза: “Гордея се с тебе, кажи какво мога да направя, с какво да бъда полезен.” И съм получила най-голямата подкрепа от баща си.“

СЕМЕЙСТВОТО: “Много е важно, да. Аз общувам с хора, които се опитват да бъдат граждански активни, и които срещайки се с мене казват: “Моля ти се помогни ми. С какво име да се напиша? Ще ме изгонят от къщи, ако разберат че говорят с тебе или че аз правя това.” Те имат още едно препятствие, коeто не се дължи на атакуваните институции, а е в лицето на семейството, на най-близките хора. Не може без подкрепа в семейството.”

За избора КАК МОГАТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ НЕЩАТА : ОТВЪТРЕ ИЛИ ОТВЪН?

„Всеки прави избора си сам, дали да остане вътре в системата и да се опитва да я променя отвътре, в което е много по-ограничен, ето както уволняват Тома Белев … или пък да се опита да я промени отвън, да излезе от нея, да има свободата да се противопоставя. Отвътре не става, защото вътре си много по-лесно атакуем, по-манипулируем. “

„Това мнение са основава на oпита ми, включително влизането ни в ОС, защото влизането ми в гражданското общество, присъединяването ми към активното гражданско общество се дължеше на това да разбера как е възможен този абсурд на булевард България … Разбрах, че тези абсурди се коват в Столична община, и че за тях са отговорни СОС и ДАГ (Държавна агенциь по градоустройство) що се отнася до устройство на територията. ОС задава условията и правилата, взема решения, но той пък взема решения на базата на документи, изготвени от администрацията.“

МНЕНИЕ ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ИНСТИТУЦИИТЕ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ: “ Администрацията използва СОС за да прокарва частни интереси, защото СОС е колективен орган, на който отговорност не може да бъде търсена и решенията му са практически необжалваеми, а СОС има възможност чрез администрацията да прокарва партийни решения най-вече, а също и на частни хора. „

“Така, че когато влязох в общината, това просто ми отвори един свят, за който нямах представа, че съществува, аз не бях влизала в общински съвет. “

Там вече имаше активни граждани. Там бьха вече Кирил Захариев, който е направил инициативен комитет за Ботевградско шосе. ОС продаде части от тротоара и озеленяването на шосето, и той от 2002 не може да се пребори за публичния статут на тези имоти. Това е общоизвестно, но не може да се намери смел общински съветник или администратор, който да постави въпроса и да бъде решен по справедливост. „

„Там се запознах със Златка Драганова, с Атанас Черешаров, с арх. Димитров, които и тогава се биеха, но тяхната битка не беше много успешна.“

Какво те мотивира да продължиш?

“Въпреки неуспехите има и някои малки успехи. Промяна в отношението в ОС. Позволяват ни да се изказваме, дори внасяме предложения, въпреки, че не ги разглеждат. Спрели сме някои далавери.”

Кампании правят, подписки, становища внасят. Кметът на Красно село се опитва да промени целия ОУП заради една площадка, за да може после някой да я придърпа, но те я осуетяват.

Самооценка, вижда положителните резултати от активността си.

“Благодарение на тази си активност бяхме допуснати и в участие в изменението на ОУП. Колкото и малко да имаме участие в изменението на плана…”

“Най-стимулиращото в случая е, че аз виждам нарушението, аз виждам несправедливостта, аз виждам корупцията, и не мога да не бъда активна.  И когато го виждаш е престъпление, е престъпление [да не реагираш]…Тези, които не го виждат, са оправдани, Но аз вече съм нагазила в това блато, виждам какво е и сега да изляза оттам и да кажа, абе не ме интересува, друг да се оправя някак си не е приемливо за мене.”

КОНТАКТЪТ С ЕДИНОМИШЛЕНИЦИ, ЗНАЧЕНИЕТО НА ОБЩНОСТТА:

“Най-хубавото нещо, което ми се случи, за тези 5 години, е запознанството ми с хора като Денница, като Николай, като Диана, като хората от сдружението, въпреки че в сдружението от 30 души 5-6 са активни и винаги само едни ръчка с остена. Но те са ми повярвали, те са ме упълномощили. Защото аз като лицето Боряна съм едно, а когато съм председател на сдружение е съвсем друго. Нашето сдружение помага на хора, които са се оказали в нашата ситуация и помагаме с разбирането, че сме извървели този път, и че не е възможно този опит да бъде натрупан без да бъде извървян“.

Питали ги: „Как да се реваншираме? “Единствения реванш е подкрепа за сдружението. Единственото, което има значение е разширяването на подкрепата.”

 

ПРОБЛЕМИТЕ НА АНГАЖИРАНОСТТА:

“На моменти е много тежко, защото виждам, че и аз съм човек, че не мога да преодолея обективната реалност, и имам чувството че се боря с вятърни мелници.  Трябва де обединяваме. Колкото по-силен и многопосочен е натиска, толкова по-добре. “

ЗА ФОРМИТЕ НА ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ: ПРОТИВ ФОРМАЛИЗИРАНЕТО НА ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ:

” Общността не е регистрирана като юридическо лице. Институциите искат доказателства за представителност и не винаги уважават исканията й. Те се опитват да ни вкарват в едно русло, което не е правилно. Ти може да се сдружаваш доброволно и без да се регистрираш. Искат достъп до обществена информация, и областния управител отговаря, че му е необходимо доказателство за представителността им. Има инициативни комитети, които не виждат необходимостта да се регистрират. Спасение 2000 се регистрират едва 2007, затова, защото главния архитект приема изменение в ОУП за пристрояване на търговското представителство да Руската църква, за да могат да участват в съдебни процедури.”

Противник на партийната представителна демокрация. Привърженик на естествената представителност, която се проявява, когато някой, на който хората има довери, е избран да ги представлява по даден въпрос в институциите и на публично ниво.

Формализация на гражданските инициативи, която се налага предвид натиска на институциите и самото законодателство.

ОТНОШЕНИЕ КЪМ НПО И АВТЕНТИЧНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

 

Отношението на Боряна към НПО:

„Аз имам едно притеснение към НПО, и правя разграничение между НПО и граждански организации, и нас ни сместват. Голямата част са финансирани отвън, влизат външни пари. Външното финансиране създава някаква обвързаност и някаква мотивация извън самата кауза. Аз съм категорично против тея нашите гражданските организации да се финансират по тоя начин, това ще ни увисне на шиите, или най-малкото ще бъде използвани и то справедливо от медиите.“

„Кой донор ще дари ако не види ползата за себе си? И дали сдружението ще отстои обществената кауза, когато е зависимо от донора ?“

ПОСТАВЯ ВАЖНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ И ДАВА ОТГОВОР НА НЯКОИ ОТ ГОЛЕМИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОТИВОПОСТАВЯНИЯ