Съвременният живот означава ежедневно въздействие върху околната среда. Потреблението на ресурси и генерирането на замърсяване са засегнали по-голямата част, ако ли не и цялата планета. Това налага въвеждането на многобройни управленски режими за разрешаване на дейностите, свързани с негативни въздействия върху околната среда и потреблението на природни ресурси. Предполага се, че по този начин правителството ще може да наложи нужните ограничения на замърсяващите дейности и по този начин ще защити обществения интерес. Опазването на околната среда се извършва чрез прилагането на многобройни национални законови и подзаконови регламентации и на регламентите, действащи на територията на страните-членки на Европейския съюз. Най-важните закони са Законът за опазване на околната среда (ЗООС), Законът за управление на отпадъците (ЗУО), Законът за водите (ЗВ), Законът за биологичното разнообразие (ЗБР), Законът за защитените територии (ЗЗТ) и др. Важни разпоредби за осигуряване участието на обществеността съдържа Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на взимането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т.нар. Орхуска конвенция).

Понятието „обществен интерес“ не е законово дефинирано[1]. Наличието на обществен интерес се извлича по тълкувателен път в зависимост от правните възможности, които различните закони дават на гражданите и техните организации за участие в процедурите за издаване на различните екологични разрешителни и на други административни актове.

Формите за участие на обществеността могат да бъдат различни:

А) уведомяване на засегнатата общественост за стартирането на процедурата за издаване на разрешително;

Б) право на засегнатата общественост да направи възражения, коментари и искания;

В) задължително провеждане на обществено обсъждане или консултации на един или повече етапи на процедурата. Законът може да въведе минимални по продължителност периоди от време, през които документацията, съпътстваща издаването на разрешителното, да бъде на разположение на обществеността;

Г) задължение на инвеститора или органа на изпълнителната власт да коментират или отговорят на направените възражения и искания;

Д) право на засегнатата общественост да оспори издаденото разрешително пред горестоящия административен орган или пред съда;

Е) участие (задължително или факултативно) на представители на обществеността в колегиални органи. Ролята на колегиалните органи в процеса на взимане на решение може да бъде различна – по-важна или по-маловажна (консултативна).

Ж) право на гражданите и техните организации да инициират административна процедура (например за обявяване на защитена територия по Закона за защитените територии);

З) възможност някои управленски дейности (като например изготвянето на планове за управление на защитени територии) да бъдат изпълнени от неправителствени организации.

Отделните процедури съдържат една или няколко (не всички) от горепосочените форми на участие на обществеността.

Отделно от посочените по-горе нормативни актове, Законът за местното самоуправление и местната администрация предвижда възможност на гражданите да присъстват на заседанията на общинските съвети, както и да участват в заседанията на комисиите към общинските съвети.

В повечето случаи понятието „заинтересована общественост“ също не е законово дефинирано[2]. Изключение прави процедурата по чл. 6 от Орхуската конвенция, където интерес от участие се признава на „неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право“ – чл. 2, т. 5 от Конвенцията. Ето защо в останалите (а това са повечето) случаи гражданите и техните организации трябва да доказват интереса си от участие.

Най-големи възможности за участие дават процедурите за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), за екологична оценка (ЕО) на планове и проекти и за оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Първите две процедури са предвидени от ЗООС, а последната – от ЗБР.

Участието на обществеността (а оттам и защитата на обществения интерес) са немислими без законово гарантиран достъп до информация за околната среда. Това е така, защото в областта на околната среда съществуват многобройни – задължителни и указателни – норми и стандарти, които обуславят прилагането на регламентациите. Освен това много често издаването на екологични разрешения зависи и от характеристиките на околната среда. Нерядко администрацията разполага с информация и/или е взимала решения, които са в пряка връзка с решението, което предстои да вземе, но тези решения и информация не се намират в публичното пространство. Ето защо достъпът до информация за околната среда, въз основа на която се взимат управленските решения, е задължително условие за участието на обществеността, ако това участие трябва да бъде ефективно и смислено.

Достъпът до информация за околната среда се регламентира от Орхуската конвенция и от глава втора на ЗООС. Трябва да се знае, че за осигуряване на достъп до информация за околната среда са предвидени по-строги законови гаранции в сравнение с гаранциите за достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Затова, когато искат достъп до информация за околната среда, гражданите и техните организации трябва да настояват за прилагане на законовите стандарти на ЗООС и на Орхуската конвенция, които по своя характер представляват специална регламентация спрямо общата регламентация за достъп до обществена информация по ЗДОИ.

Защитата на обществения интерес чрез участие на обществеността в процедурите на екологичното законодателство може да бъде осъществена по най-добрия и ефективен начин, ако гражданите и техните организации:

1) идентифицират проблема – било във връзка с предстояща процедура за взимане на решение, било във връзка с прилагането на вече издадено решение;

2) идентифицират относимата регулация и законовите възможности за участие, които им дава законодателството;

3) получат достъп до най-разнообразната, пълна и достоверна информация за околната среда, която има връзка с проблема и с възможностите за участие;

4) успеят коректно да разтълкуват наличната информация за околната среда в светлината на сложните технически норми на екологичното законодателство;

5) успеят да формулират свои искания, възражения и коментари в кратките срокове на процедурите.

Очевидно е, че оптимални резултати могат да бъдат постигнати само ако гражданите и техните организации имат достъп до разнообразна и компетентна експертна помощ. Това налага сътрудничеството между различните организации и обединяване на усилията на повече експерти от различни области на познанието.

Авторът е дългогодишен юрист, член на екологично сдружение „Деметра“.

ВИЖ ОЩЕ:

28 май, 2009:  среща-дискусия: Създаване на правен механизъм за ефективно отстояване на обществения (гражданския ни) интерес= Видео запис от събитието.