Предмет на настоящето изследване ще бъдат степента, формата, съдържанието и смисълът на гражданска активност сред младите хора в България днес. Основните понятия, които ще се опитам да изясня, са гражданско общество, гражданска активност, гражданска солидарност и тяхната взаимосвързаност.

Основната теза, която ще се опитам да защитя е, че гражданската солидарност, без да бъде подплатена с ясно разбиране и самостоятелна употреба на механизмите на гражданското общество, по-скоро пречи, отколкото помага за неговото ефективно и стабилно развитие.

Обект на изследването ще бъде конкретна тема в студентски интернет форум[1], където неформална група от млади хора активно дебатира около гражданските протести пред Парламента на Република България, състояли се през декември 2008 и януари 2009 година.

Що е гражданско общество?

Както при повечето най-често използвани академични понятия, няма универсално приета дефиниция за гражданско общество, както и за свързаните с него понятия за гражданска култура и социален капитал. В едно обобщено определение, дадено от British Library, четем:

Гражданското общество се свежда до доброволното участие на обикновения човек и не включва принуда от страна на държавата.

Някои изследователи причисляват към гражданското общество само политическата активност, осъществявана чрез нестопански организации, каквито са неправителствените организации (съкр. НПO, от англ. nongovernmental organizations – NGOs). Други включват всяка форма на доброволно участие, независимо дали в публичния или частния сектор, с политически или аполитичен характер.

Гражданското общество включва не само отделните индивиди (гражданите), но и институциите, в които те участват – понякога наричани „граждански организации“ (от англ. civil society organizations, CSOs). Колкото по-силно е тяхното влияние, толкова по-силно и добре развито е гражданското общество.

Гражданската култура е понятие, което се използва в случаите, когато гражданите имат принципно доверие в държавните институции, дори и когато нямат доверие в определени личности, които ги оглавяват.

Социалният капитал е човешкият еквивалент на икономически капитал. Това е ресурс, акумулиран от и в гражданското общество, който бива привеждан в действие в моменти на кризи в обществото.[2]

Според автори като Едуардс неправителствените организации и други доброволни сдружения обаче рядко успяват да осигурят необходимото ниво на политическо единомислие, което е необходимо за осъществяването на по-мащабни социални реформи – проблемът възниква заради твърде разнородните интереси и позиции по определени проблеми. Ето защо по думите на британският писател Джон Кийн (John Keane) гражданското общество е „рискована загадка, тъй като дава еднаква свобода и на диктаторите, и на демократите“.[3]

Роберт Путнам (Robert Putnam – има се предвид книгата му Bowling Alone) не успява да падне в наивния капан, че всяка форма на активно включване в социалния живот подпомага развитието на демокрацията.

Той прави ясно разграничение между „свързване“ и „хвърляне на мостове“ сред социалния капитал (“bonding” and “bridging” social capital), като само второто недвусмислено развива демократичните принципи.

Свързването на социален капитал е налице, когато се сдружаваме с хора, подобни на нас самите. В моя случай, пише Хос това би означавало да прекарвам времето си с либерални евреи на средна възраст в академични професии, които обичат спорта.

При хвърлянето на мостове между социален капитал аз се сдружавам с хора, който не приличат на мен. Например, участие в едно сдружение с всички от квартала. Сред всички семейства от средната класа, които живеят в квартала, аз съм единственият, който има академична професия, единственият евреин и един от малкото либерали. Когато се опитам да водя интеррелигиозен диалог по важни политически проблеми с тях, аз общувам с ортодоксални евреи, мюсюлмани, хиндуисти и атеисти. В хода на това общуване ние не само разискваме актуални политически проблеми, по които нямаме общо мнение, но откриваме и сфери, по отношение на които сме единомислещи и бихме могли да си сътрудничим. Развиваме един към друг отношения на взаимно доверие и толерантност. На практика социалният живот на нашата общност придобива граждански измерения. Това е от огромна важност за развитието на демокрацията и за разрешаването на конфликти, тъй като в основата им лежат именно ценности като доверието и толерантността.[4]

За да развия тезата на Путнам, че не всяка форма на активно включване в социалния живот подпомага развитието на демокрацията, ще разгледам разликата между гражданска активност и гражданска солидарност.

Гражданска активност измерваме с нивото на заинтересованост и инициативност на гражданите при обществените дела. Активно и развито гражданско общество е първи признак, с който се характеризира една развита демократична страна. Като граждани имаме право да изразяваме под различна форма своето недоволство, ако установим, че се извършва несправедливост, изневерява се на обществения интерес или има корупция. Хората се чувстват по-добре, когато са обвързани със собствената си съдба. Когато решения се вземат от анонимните „други“, човек загубва чувството за контрол – чувството за собствената си власт. Именно гражданското участие е начин да се установят връзки между групите в общността, така че те да се разбират по-добре помежду си и да развият взаимоотношения, насочени към решения от обща полза.[5]

Конкретното измерение на гражданската активност се изменя в зависимост от културния и историческия контекст. Днес отново е актуално разбирането за гражданска добродетел от времето на гръцките полиси – тя се възприема като достойнството на активно участие в демократичните процедури. Качествата, които изисква съвременната гражданска добродетел, са различни и понякога дори противоположни. Демократичният принцип за народа като суверен на властта се базира на убеждението, че всеки гражданин има право да участва в изработването на законите, по които живее. Този принцип изисква активно участие на гражданите в публичната сфера и същевременно – отговорност от страна на държавата към гражданите. ^[6]

Често обаче се получава така, че чисто човешката солидарност преминава в гражданска солидарност, т.е. проявява се в открито подкрепяне на една или друга гражданска инициатива. Това може да стане чрез подписване на петиция, участие в протест, подписване на жалби, запитвания, подаване на сигнали и становища за определен проблем, участие в обсъждания на промени в градоустройствени планове и т.н. Сама по себе си гражданската солидарност е израз на задружност в общността, желание за грижа и взаимопомощ; но тогава, когато се основава само на човешка солидарност, т.е. водеща е емоцията, често нетрайна и с променлив характер, този тип участие става дори опасен – подвежда организаторите и останалите членове на общността.

Социалната държава често предразполага гражданите към по-слабо участие в публичната сфера поради наличието на твърде много регулации на инициативата.[7] Това прави гражданите, дори и тези, които принципно желаят да участват активно, буквално мързеливи. Вместо да се опитват да вникнат в проблематиката и да усвоят механизмите за ефективно гражданско и/или политическо участие, повечето от тях свеждат участието си до подписването на петиции в подкрепа или срещу едно или друго нещо или до участието си в масови протести. Резултатът е спорадично, недостатъчно добре осмислено участие в обществения живот. Както ще видим от мненията във форума на студентите, повечето млади хора нямат ясна и конкретна идеология, за която да се борят, не могат да аргументират достатъчно експлицитно мотивите си за подкрепа на една или друга инициатива или въобще не виждат смисъл в гражданската активност, смятайки, че организаторите на граждански кампании са корумпирани и преследващи свои други цели или предпочитайки да участват само като избиратели на управляващите.

По думите на Ани Безант „Много хора симпатизират на някаква справедлива кауза, но малцина от тях биха си направили труд да ù помогнат, а още по-малко биха жертвали нещо от себе си в нейна подкрепа. „Все някой трябва да го направи, но защо точно аз?“ e вечно повтаряната фраза на нерешителното съчувствие. „Все някой трябва да го направи, тогава защо да не съм аз?“ е възгласът на онзи, който се е заел всеотдайно да служи на хората, стремейки се да срещне някое опасно задължение. Между тези две изказвания се простират цели векове морална еволюция.“[8]

Припознаването в определени социални групи или желанието да се помогне на други, от които не сме част, но подкрепяме действията им, е ключово. Ето един изключителен цитат от Мартин Нимолер, който идва да покаже, че ако ти самият не си солидарен, не можеш да очакваш и други да са солидарни с теб:

„В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защото не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен, и тогава вече не бяха останали хора, за да ме защитят.“

Колкото повече човек сам участва в групи за граждански натиск и контрол, към които чувства, че принадлежи, и за чиито интереси се бори активно, толкова по-вероятно е да подкрепи други такива групи, които работят в различна социална сфера Като тази подкрепа ще бъде по-дълготрайна и по-осмислена, защото даденият човек вече ще се е е сблъсквал с липсата на разбиране от страна на другите членове на обществото и с игнорирането от страна на институциите.

Нека все пак разгледаме как се развива темата във форума на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, посветена на протестите от декември 2008 и най-вече януари 2009 г.

Пишещите в темата се разделят на два „лагера“ – този на неподкрепящите протеста и този на хората, които ще отидат.

Аргументите на неподкрепящите протеста са разнообразни:

 

l  не смятат протеста за адекватна и ефективна форма на гражданско участие

 

Оф, циркаджиите излезли отново да протестират! Погледнете се само бе, вижте за какво протестирате. … И сега, какво, да използваме това, което стана с горкото момче, за да си избием яко комплексите на улицата, а? Не ви ли е срам бе, дангалаци? “Писна ни”? Какво хленчите като някакви овци пред заколение, от кое ви е писнало? … Признайте си,че не ставате за нищо и че главите ви са пълни само с протести, революции и всякакви такива глупости, щото сте гладни мишки и нямате акъл да изкарате 1 лев сами. Нещастници смотани… (Камелия, 4)

–

…вероятно ще се съберат доста хора (умишлено избягвам “будали”, щото е с негативна окраска), които ще се намръзнат, навикат, а ония ще си седят на топло, ще пият Джони, Джим, Джак и т.н.т. и ще си хортуват, чакайки хората (нали се разбрахме за “будали”-те) да се разотидат.

После в медиите ще обясняват колко добре разбират протестиращите, но в условията на световна криза не могат да направят нищо, въпреки чутовното си желание да подобрят с магическа пръчка ситуацията за всеки един от тях (поименно, колега, поименно).

За протестиращите има 2 варианта – да се приберат с измамното усещане, че са били чути (щото, нали, няма нормален човек, който да не се смили над зъзнещи хорица, излезли да викат за/против нещо си) и може да са настинали и премръзнали, но са убедени, че са изпълнили гражданския си дълг; или пък, в процеса на “протестиране” да се огледат наоколо, да видят, че нищо не се случва, да осъзнаят, че няма и да се случи и да преживеят драматично (по-скоро трагично) разочарование, разбирайки безмислието на онова, което правят и собствената си незначителност. И двата варианта не са добри за психиката.

Ааабе… все едно не сме ги гледали тия филми… (Търговецът на кристал, 6)

 

l  смятат, че организацията на протеста не е добра, т.е. че няма ясно изразени цели на протестиращите:

 

Тъпото на този протест е, че целта му е “да сме много”. А поводът пак е “стига вече”. (Jamesmagno, 3)

–

Аз не казвам, че протестите нямат смисъл, а че в този им вид и с този им водачески и участнически състав са… е, няма да кажа смехотворни, но нереалистични със сигурност. (Boromir, 6)

–

Безрезултатните ви протести не наливат ли вода в мелницата на правителстото? С толкова много протести не мислите ли, че скоро ще загубите доверието и на хората? Отговори ми, моля те, защото без аргументи спор не става. (Ники, 8)

–

Редно е да се осъзнае, че с гражданско общество в този разложен вид всякакви подобни бунтове изглеждат като въргал в Борисовата градина между левскари и червени – с много страст, агресия и пролята вражеска кръв, но с нулева дългосрочна ефективност. Протестът и бунтът са най-лесните за организиране неща, всеки от нещо е недоволен и мераклии да го кажат чрез викане и мятане на камъни винаги ще има. (Boromir, 9)

–

Аз не исках да участвам в този протест не защото съм фен на правителството, а защото формата му, както беше обявена, показваше, че от него няма да излезе нищо хубаво. “Всички недоволни на едно място”. И какво? Може би една трета от тези недоволни не можеха да си обяснят от какво точно са недоволни, но искаха да си излеят негативизма. В текста във Фейсбук-групата не се споменаваха никакви конкретни искания. А именно исканията са смисъла на такива протести. Отиваш на площада с някаква цел, обявяваш я, отстояваш я със законни средства и това е. При днешната формулировка, обаче, се получи нещо като “двеминутката на омразата” от “1984″ (в която народът се събира, за да си излее гнева срещу посочения враг, за да си кротува след това).

Протестите са добър начин обществото да заяви позицията си и да постави исканията си. За целта, обаче, тези протести трябва да бъдат внимателно организирани, като се разработят сценарии за предотвратяване на безредици, провокирани от платени лумпени. (pora_e_priqtel, 24)

–

След всеки пост ми става ясно, че наистина този протест се състои само заради протестирането…

Когато се каже, че вдигате революции…и то без яснота какво следва след тях…ми се пускат 19 искания за изплащането на фонда за арпаджик и йогурт…

Когато се каже, че НЕ вдигате революции, а имате 19 разнопосочни искания…се казва….ТВА НЕЩО ГО НАРИЧАТ РЕВОЛЮЦИЯ…

В крайна сметка за протеста едно е ясно…а именно, че нищо не е ясно… (Дичоу, 32)

 

l  в допълнение на това някои смятат, че някой друг ще спечели дивиденти за сметка на наивните протестиращи

 

Момчета и момичета, обвързани с протестите – малко се позамислете не слугувате ли на този и на онзи? Щом вие нямате лична изгода, значи друг има. В България всеки път се доказва как един преуспява на гърбове на други. Само пропорцията е плаваща. (Бетон, 1)

–

Не сте казали нищо конкретно, само общи приказки и дрънканици за даскали, земеделци, нямате ясна представа, кой ще се облажи от всичкото, спрете да бъдете наивни деца, такова нещо се прави с пари за пари!

Само ще съберете студ, наистина е оферта по една хулиганска проява, за да се отиде “на топло”, защото във вас е по-студено. (Бетон, 3)

 

Негативното отношение към протестите дори с ясна аргументация за това се приема с крайно неодобрение от всички, които подкрепят протеста, и „отрицателите“ биват обвинени в апатия:

 

Защото ме дразни ограничеността в мисленето и незаинтересоваността за бъдещето на България! (Bethany, 10)

–

Тези, които са решили да отидат – ще отидат, а тези, които са решили да си стоят на топло – ще си стоят на топло. (Al, 11)

–

Камелия, а също и вие, хора, дето спите овчия сън и недоволствате само вкъщи и по кръчмите! В Дарик радио преди два дни се каза: който си стои вкъщи, значи е доволен от живота си! Но докога ли? (peterdi, 23)

 

Интересен момент е, че тези, които са против протеста, отправят подобни обвинения към защитниците му. Стига се до едно взаимно обвиняване в безразличие и конформизъм:

 

Не знам…не ме разбирай погрешно..знам че всеки използва думата робство…и прави аналогии с турците…

нека ти направя и аз… За мен вие сте хайдуците…вие сте хората, които носят колкото добро толкова и зло…

А има и други течения…други хора които се стремят към същото, към което и вие…но по други начини…е..извниявай…НЕ НИ НАРИЧАЙ ОВЦИ!!!

И представи си днешния протест беше победил….бяхте влезнали в парламента…”Изхвърлили боклука”…кеф радост…и what next???? Правителство на тройната коалиция “Скинари, кежуали и ултраси” с широко представителство на лаута хуулс, София-запад…и естествено 5 независими дилъри на хероин… (Дичоу, 23)

–

G_, защо да нямаме гражданска позиция? Просто нашата е по-различна от вашата. Защо трябва да сме недоволни винаги? Аз не съм доволен от всичко, което прави правителството, но като цяло нещата според мен вървят нагоре. Нямам сериозна причина да недоволствам. Ти ни обвиняваш, че нямаме смелост да протестираме ли? Че каква смелост се иска да седиш 2 часа на студа и да повтаряш едни и същи неща. Ти говориш за парадокс в България, който е много характерен. А ти какво направи, за да се променят нещата към по-добро? Нали сме гражданско общество? За медиите пък изобщо не съм съгласен. Половината от тях прявят протестите да изглеждат като нещо изключително. (Ники, 9)

–

Ние ли сме лумпени? Ние поне мислим, преди да тръгнем да изразяваме стадното си недоволство по най-абсурдния начин. Ние не замеряме полицията с огради и снежни топки. Ние не издигаме лозунги за оставка на правителството, от което очакваме да изпълнява исканията ни. Кой е мишка бе? Това, че ние не подкрепяме мизерния ви протест ни прави мишки ли? Не може да се оплакваш за всичко бе, разбираш ли го това? Не може приносът ти към държавата да се изразява в протести, псувни и мрънкане.

(Дичоу,36)

–

Нямам нищо против хората да си имат собствени позиции, ама много мразя някой да ми натяква неговата. Колко пъти в тая тема аз казах, че сте мишки, страхливи, че ви =====, че нямате гражданско съзнание. Айде, вземи се осъзнай малко! Добре, вярвай си за протеста. Вярвай си, че ще свалиш правителството. Вярвай си, че сте постигнали нещо, което не е просто замазване на очите. Аз си имам позиция и си отстоявам. (Ники, 50)

 

Какви всъщност са мотивите на подкрепящите протестите? Не успявам да открия ясна аргументация в подкрепа на протеста. Да, водещите мотиви са недоволството, желанието „да ни видят, да ни чуят“, но няма ясно съзнание за това какви са желаните крайни резултати и как протестът реално би довел до тях. Макар и недостатъчно експлицитна, смятам, че една от мотивиращите сили за участие в протестите е желанието за морална подкрепа, за солидарност с останалите:

 

След успешен протест гражданинът ще си повярва. Ще разбере, че той носи не малка отговорност – отговорността на гражданин.

Висшата власт в ръцете на народа – това значи демокрация. (Shao, 1)

–

И аз ще също ще подкрепя и този протест .Надявам се наистина много хора да се отзоват, въпреки студеното време. (Charming, 2)

–

Защо да е тъпо това, че се цели масовост. Нали до сега хората постоянно се упрекваха, че не са солидарни с останалите. Учители, земеделци и пр. – всички протестираха отделно и нито бяха подкрепяни, нито подкрепяха другите. (Al, 3)

–

Навсякъде по нормалния свят, част от който вие не сте, подкретя такива граждански инициативи, защото това е начинът обществото да заживее по-добре. (G__, 5)

–

На мен идеята ми харесва. По нормален начин нещата в България не стават. Дори и отново нищо да не се постигне, поне у хората остава усещането, че не си седят и мълчат и не се оставят доброволно да ги тъпчат.Смятам да присъствам. (Mushmul, 6)

–

Ели, а според теб какво трябва да се направи, за да има промяна? Освен обичайното “ходете да гласувате”, за което съм съгласна, разбира се, но явно не е достатъчно. (Шепот, 6)

–

Гледам и наистина се чудя, дали някои хора са слепи или чисто и просто тъпи? Нямало за какво да недоволстват… ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ! Не виждате ли, че в НС и МС нищо не правят? Те си живеят добре, пък хората, които са ги избрали и които им плащат тлъстите заплати – да се оправят. (Don Horhe, 9)

–

Защото причината е една – заслужаваме една по-добра страна, която ни дава възможност да се развиваме потенциала си като млади хора. (Bethany, 10)

–

Защо излизаме отново ли? Ами защото властимащите, въпреки че взеха някакви мерки ЗА изпълняване на нашите искания, те взеха страшно много мерки ПРОТИВ нас самите.

Първо – утрешният протест е акт на недоволство и несъгласие по отношение начина, по който бяхме подкарани като стадо овци заради някаква измислена бомба, за боя изобщо няма да коментирам.

Второ – утрешният протест е акт на недоволство и несъгласие по отношение начина, по който се опитват да ни орежат правото да протестираме. Въпросните нови нормативни документи не само правят невъзможен протеста пред държавните институции, но и въвеждат нов разрешителен режим, който е много по-тежък от сегашния и освен всичко друго изисква предварително предоставяне на личните данни на всички хора, които се явяват организатори, коменданти и прочие.

Трето – все още има неизпълнени искания и не се вижда воля в тази посока. Да, Законът за горите не беше приет в лошия му вид. Но не, заменките не са изцяло прекратени. Управляващите се опитват да усмирят топката с половинчати мерки, които по разваления телефон да се възприемат от широката маса хора като “победа”, за да престанат да протестират. Твърде наивно и обидно спрямо българския народ!

Четвърто – няма поели отговорност за починалия в 4-о РПУ, за малтретирането и побоя над мирните протестиращи на 14 януари. Няма оставки, няма дисциплинарни уволнения, няма наказания. Вместо това министър Миков излиза и говори как зад протеста стояли партии с определени интереси за идващите избори. Те са на протеста – истина е. Но не те го организират. Поредна спекулация и опит за подвеждане на общественото мнение!

И ако това не ти стига, може да продължим безкрай, но смятам че няма смисъл. (peterdi, 40)

–

Аз ЩЕ гласувам. Но това не ми се вижда достатъчно. Днес се получи един много хубав протест, хората по едно време бяха ужасно много (доста повече от 200-300), всички се подкрепяхме, викахме и пяхме заедно. Искам да знам, че когато имам нужда от помощ, дори непознатите ще ми подадат ръка. Такова усещане на сигурност изпитах днес. Всички бяхме едно. (JudyRamone, 43)

 

В крайна сметка, протестирането от солидарност и без ясно осмисляне на това как протестите ще доведат до постигането на поставените цели довежда до формирането на една гражданска солидарност, която много често се бърка с гражданска активност, но всъщност първата много пречи на развитието на втората, а с това – и на формирането на истинско гражданско общество. Само истински ангажираният, въвлеченият човек би отстоявал идеите си въпреки трудностите. Човек, който е вложил времето си и участва с името си, трудно би се отказал. Затова не е чудно, че ако n на брой хора подкрепят една петиция (отделят 2 минути), десетки пъти по-малко хора ще подкрепят същата идея в мирен протест и още по-малко в гражданско неподчинение. Това, разбира се, са нормални тенденции. Но заради неосмисленото участие в такива инициативи, първо, организаторите им биват подведени относно броя на хората, които ги подкрепят, относно времето и усилията, които те евентуално биха вложили при бъдещи акции за същото нещо. От друга страна, подкрепящите подобни инициативи рядко получават необходимите знания и умения на свой ред да организират акции в защита на същите или други свои каузи.

 

На бас: че мега надъханите ще викат разните крилати фрази “Всеки ден ще е така…до победата” и т.н…

Но колко от тях ще останат и за вечерта например…колко ще откажат да си тръгнат докато правителството не падне…

Жалко, жалко, че го направихте в Сряда, ще си каже протестиращия…”Точно тогава е ретрото в Строежа, Пепа Секса в Плаза…Амет в Син Сити…и т.н” (Дичоу, 7)

–

Надявам се утре протестът да е успешен! Както и да се видим с тези от вас, които ще ходят … стига аз да успея да отида. (Pisobella, 16)

–

В инфото от alhimikat пишеше 2, затова… ама имам много да уча и май утре ще отида… (Pisobella, 33)

–

Щом сме били там, значи сме помислили. Да не говорим, че, както споменах, решението ми да отида дойде впоследствие, след като гледах кадри по телевизията. Така, че имай предвид, че тоя пуст протест съм го мислил и премислял, на шиш съм го въртял, с други хора съм го нищил и все пак реших да отида. Може би трябва да помислиш повече и да се гмурнеш по-дълбоко от това, което от повърхността изглежда дълбоко… Въпрос на приоритети. Отделен въпрос е, че една от причините, да не искам да отида, беше съзнателното ми разграничаване от хората, които отиват, без да са мислили. Но понеже обръщението ти е към хората от форума, съм длъжен да подчертая, че БАШ ние не ходим някъде просто така. (Jamesmagno, 33)

–

Айде сега, ако някой има желание, да ми обясни какво се е случило в тия 2-3 дена, в които ме е нямало. Най-вече е отправено към peterdi, защото той е най-навътре май, но и към всеки друг, който изяви желание да ме светне, щото много се обърках вече. (Шепот, 37)

–

За съпричастността и ангажираността: вчера имаше и хора съпричастни, и ангажирани. Ангажираните хора бяха тези, които преди да стигнат до протести, са правили други стъпки в полза на своите идеи. Съпричастните бяха тези, които бяха дошли заради арестуваните и бити свои деца – студенти, миналата седмица. Смятам, че и едните, и другите имат аргументи защо, за какво и срещу какво протестират. Те не са тълпа от лумпени. Няма как да бъдат. (peterdi, 44)

 

 

В хода на своята дискусия студентите сами успяват да намеря алтернативи на протестите – изпълняване на задълженията към държавата и обществото: плащане на данъци, упражняване правото на глас при политически избори, участие в обществения живот чрез членство в политически партии или чрез участие в неправителствени организации, обществени обсъждания и кръгли маси.

 

А понеже ме попита какво предлагам аз…

Предлагам всеки да започне да се грижи за себе си без да седи и да чака държавата да помага…и най-вече като ограничи хленченето…

Ставайте и работете, деца….така стават нещата…

И когато дойде време да се гласува…го правете…и то така, че да не се псувате за гласа си след време…а когато усещате, че можете да дадете повече от гласа си на тая държава…правете го, агитирайте…влезте в движение/партия , което отговаря на Вашите разбирания и мироглед…и работете… (Дичоу, 10)

–

Аз винаги съм бил за дискусията, още повече ако тя доведе до осъзнаване и преосмисляне на собствените позиции, а не до разкритикуване на чуждите. Но съм такъв човек, че за да участвам в протест или друга инициатива, трябва да съм вътрешно убеден в каузата, а не просто да присъствам ей така. (Scorpion, 14)

–

Сега е моментът всички недоволни интелигентни хора да разберат, че проблемите не се решават чрез сбирщини пред Народното събрание или където и да е, а чрез цивилизовани инициативи като публични дискусии, кръгли маси и др. (Scorpion, 17)

–

Здраве и живот…надявам се този протест да даде старта на други…Нека той да са грозните първи крачки на едно истинско гражданско общество…такова, което се учи от грешките си…

…надявам се (като изключим евтиното заяждане) от…хилядите постове дето мушкаме по всякакви форуми…от десетките разговори и караници на тая тема…в крайна сметка с всеки един недоволен от правителството да си стиснем ръцете…
…и да работим за промяна…

Искрено си пожелавам на следващия протест или каквато и да е друга инициатива…да сме рамо до рамо… (Дичоу, 36)

–

Не променяме нещата само с протести. Протестите наистина са начин да се привлече вниманието. Но не само на медиите и на обществеността, а и на самите управници, които имат достатъчно бумащина в канцелариите и им е през нещо си за подписки, декларации и т.н. За мен протестът е вече крайният опит за въздействие върху властта, когато вече са изписани един куп декларации, разпратени един куп оплаквания. И наистина, точно така се и случи. За мен протестът е начинът, когато вече си опитал в писмен вид да заявиш позицията си по даден проблем и не ти е обърнато никакво внимание, да отидеш и да заявиш с лицето си, с гласа си, с думите си, с трансперант дори, същата тази позиция. Да го направиш наживо, пред институцията, която е получила вече уведомленията ти, но не си е мръднала пръста.

Нещо като разликата между това да напишеш дадено нещо в писмо до някого и да му го кажеш лично, наживо.

И тук не става дума за слава, не става дума за фръцкане “Мамо, дават ме по телевизията”, както го изкарва Бетон. Става дума за изразяване на позиция наживо, пред съответната институция. Аз мога да ви напиша още 100 поста колко е кофти да се строи на Рила, но според мен мненията на някоя си “Шепот” в някой си форум са много по-незначително от отиването на Вида Делчева на протеста срещу това незаконно строителство. (Шепот, 48)

 

Ако се върнем на концепцията за хвърлянето на мостове между социалния капитал, т.е. между различните социални групи, то самата дискусия на форума представлява, макар и малко по-трудно осезаемо, именно нещо такова. Към края на дискусията участниците започват да излизат от анонимност – представят се с истинските си имена: Вида Делчева, Никола Пенчев, Петър Димов, разказват за живота си.

В хода на самата дискусия не е трудно да се открият някои от характеристиките на социалната им среда: освен че всички са студенти, някои работят, някои са от София, други – от провинцията, някои са с леви, други с десни политически убеждения, трети са аполитични, четвърти клонят към центъра. Всичко това не е трудно да се долови от изказванията им, но самия факт, че те умишлено излизат от анонимност, говори за воля за реално социално участие, защото по думите на проф. Дичев анонимният човек не е гражданин, защото нищо не рискува, нищо не залага.[9]

 

В заключение, мненията на младите хора, споделени в един студентски интернет форум, т.е. достатъчно автентични – никой не ги наблюдава, анонимни са, никой не ги цензурира (според правилата на форума цензура се допуска само при лични нападки и обиди), ни разкриват отношението и подхода на младите хора към проблемите от различен характер в България днес. В своите избори те са автономни – рядко принадлежат към политически или неправителствени организации. Информират се основно от една интерактивна медия, каквато е интернет, т.е. предпочитат обмяната на мнения пред това да само адресати в информационните комуникационни канали. Имат позиция по актуални проблеми от обществения живот (особено след като разискват темата в интернет форум), но тя невинаги може да бъде ясно аргументирана и невинаги влече след себе си трайно определени действия. Причина за това аз откривам в емоционалния подход към проблемите (недоволство и/или желание за морална подкрепа) и в липсата на воля за отделяне на необходимите време/желание/усилия за едно по-задълбочено запознаване с пълния набор от механизми за ефективно гражданско участие.

Все пак в хода на проведената дискусия младите хора имаха възможността да разсъждават върху собствените си мотиви за едно или друго действие или бездействие и направиха първи крачки към реалното гражданско общество, където, най-малкото, не си анонимен.

 

Авторът е студент по културология в СУ „Св. Климент Охридски“, член на Университетски клуб за екология и устойчиво развитие UNECO и на сдружение „Доброволци България“.

 

Източници:

Джеймс, У. „Разновидностите на религиозния опит“, София, 2003 г.

Дичев, И. Ще стане ли реална виртуалната публичност? – http://ivayloditchev.cult.bg/Virtualnata%20publichnost%2001%2006.doc, видяна на 15.02.2009 г.

Edwards, M. Civil Society, the Encyclopedia of Informal Education, 2005 г. –  http://www.infed.org/association/civil_society.htm, видяна на 15.02.2009 г.

Hauss, Charles (Chip). Civil Society, 2003 г. – http://www.beyondintractability.org/essay/civil_society/, видяна на 15.02.2009 г.

Извадки от интернет сайтове:

Гражданска добродетел – http://bg.wikipedia.org/wiki/Гражданска_добродетел

Какво е гражданска активност – http://www.gudevica.org/moodle/mod/resource/view.php?id=876