Тема на тази курсова работа са разновидностите на виртуалното общуване в сферата на проектите за устойчиво развитие. По какъв начин различните екологични и граждански инициативи се представят в интернет пространството? Доколко устойчиво е тяхното виртуално съществуване и какъв медиен образ придобиват?
Тези въпроси стават належащи с оглед на увеличаващия се брой подобни организации и създаващите се социални виртуални мрежи. За да се изследва по-задълбочено тяхното действие, това изследване се фокусира около няколко вида подобни мрежи и организации. Предложените анализи съдържат информация от първа ръка – интервюта и разговори с хора, които поддържат подобни сайтове и мрежи, както и от личен опит от участие в такива инициативи.
Интересът ми към гражданските и екологичните организации бе събуден в хода на работата ми в организации от НПО сектора. Дори и без определена изследователска цел човек лесно може да забележи, че повечето, ако не и всички граждански инициативи са именно в този сектор. Това не се дължи само на факта, че по същността си те не са стопански организации или са финансирани от външни програми. При запознанството си с хора от тези среди, прави впечатление, че това са инициативи, подтикнати от личен интерес. Изследвайки начина на организация и действие на подобни организации, можем спокойно да стигнем до заключението, че най-важният елемент за съществуването им е ентусиазмът на хората, които ги създават. В началото на всяка организация или коалиция (поне тези, които съм изследвала досега) стоят група хора, които на доброволен принцип решават да започнат някоя гражданска инициатива в подкрепа на своите интереси.
Така стои и въпросът с медийното представяне и виртуалното съществуване на тези организации. Благодарение на лични контакти и лична мотивация, активистите създават определена мрежа от хора, които да работят за каузата и да създадат неин адекватен виртуален образ. Обикновено доброволните усилия дават много добро начало за развитие на условията за интернет общуване – създава се сайт, форум или блог, започва редовен мейлинг лист – все действия, които получават някакъв отзвук в медиите. След първоначалния тласък обаче, нещата замират или в най-добрия случай остават на същото ниво без съществено развитие.
Организациите се представят по няколко различни начина в интернет пространството – под формата на сайтове, блогове, форуми или просто мейлинг листи. Форумите и блоговете дават възможност за пряко включване от страна на самите потребители. Друг е въпросът дали това има някакъв реален ефект върху формата на съществуване.
Надлежен пример за такава инициатива е коалицията от екологични организации „Действие за климата – България“. Тази инициатива е подета лично от Марк Босани – координатор на инициативния комитет, по подобие на Global Climate Change Campaign London.
Целта на британската организация е да се съберат „колкото се може повече хора“ (по думите на Марк Босани), за да може инициативите и демонстрациите да имат широк медиен отклик, като организацията им е „по-скоро хлабава“, няма някакви установени пътища за контакти и всеки действа според възможностите си. Сайтът, който поддържат – www.globalclimatecampaign.org, е достъпен на няколко езика и съдържа актуална информация за всяка проведена проява досега във всички държави – участници в кампанията.
Що се отнася до българската инициатива, първоначално личните контакти и усилия на човека, който стои зад нея, дават добър резултат: събират се внушителен брой организации в подкрепа – 90; създава се сайт към портала BlueLink – www.bluelink.net/climate/nfp.shtml?x=26255; комуникира се активно и се създава и мейлинг лист Climate Action BG. След първата проява през 2005 г. обаче, този първоначален ентусиазъм замира. В момента имената на повечето организации, които се числят към тази коалиция, стоят там само фиктивно и вече не са активни спрямо дейностите ù. Въпреки това ежегодните прояви на коалицията вече имат свое „запазено име“, превърнали са се в своеобразна част от обществения живот, успели са да причислят и България към страните, които отбелязват Деня за борба срещу климатичните промени. Дори поради задействани лични връзки се появяват нечести, но редовни съобщения в медиите за дейностите на коалицията. Т.е. тя вече има създаден медиен образ; доказателство за това са и другите организации, припознаващи я като нещо, с което биха искали да се свързва и тяхното име, въпреки ниската им активност.
Проблемът обаче се състои в поддържането на този медиен образ и виртуалното представяне на коалицията. Силният ù старт не се радва на силно продължение. Сайтът е много слабо поддържан и информацията, която може да се открие в него, е за проявата още от 2007 г., няма връзка с организацията-майка (а в сайта на Global Climate Campaign излизат всички прояви досега, както в България, така и във всички останали страни). Мейлинг листата е много информативна, но се върти в един кръг от хора; проблемът с тези листи е, че включването в тях става след одобрение от страна на администратор и че запълват много място в електронните пощи на получателите. Затова информацията, която се предлага, трудно достига до хора, които са извън този кръг от ентусиасти. Липсата на достатъчно средства и хора, които да поддържат създадения медиен образ на коалицията, да поддържат и обновяват сайта, да разпространяват информация до по-широк кръг от хора, в крайна сметка не допринася за устойчивостта на този вид представяне и общуване.
Друг подобен пример е сайтът www.vozimse.com, разработен от Антон Попов, консултант в HP, и активен от декември 2007 г. Мотивите за създаването му също са напълно лични: „Мотивацията ми беше, че колата ми беше на ремонт и давах по 10 лв. всеки ден за такси, тогава започнах да се возя с един колега, който живееше наблизо“.
Подобни сайтове са създавани и преди в българското виртуално пространство, но досега това е най-успешният и популярен вариант. Принципът му е прост: всеки описва своя маршрут и по кое време тръгва или се прибира, след което посетителите на форума избират по това описание с кого да се свържат. Фактът, че е разработен като форум, още повече улеснява ползването му, а и според самия създател това е най-удобната форма. Описателният текст е най-добрият начин за постигане на пълна яснота в постовете и съобщенията между хората, това е начинът за достигане до по-голяма аудитория.
От гледна точка на медийното представяне, тази инициатива също бива популяризирана и придобива своеобразен медиен образ, само че на случаен принцип. Поради широкото разпространение на идеята за carpool (споделено пътуване) на Запад, нашумелите проблеми около натовареното движение, кризата за горива и икономическата криза, както и вече съществуващи подобни инициативи, този сайт привлича вниманието на журналистите още с пускането си. Моят интерес се породи от първата статия за vozimse.com във вестник „Капитал“. Там инициативата бе описана като модерно средство за справяне с градския трафик, опозиция на съществуващото положение и желание на предимно младите хора да започнат да променят това. Несъмнено тези идеи привличат хората и следователно пробуждат голям интерес у медиите. Тук сме свидетели как една гражданска инициатива придобива своя медиен образ не предимно благодарение на личните връзки на създателите ù, а поради вече съществуващи условия за увеличаване на обществения интерес. Следват репортажи по две национални телевизии и интервю по Националното радио, които още повече утвърждават идеята и я представят като реално действаща гражданска инициатива. Трябва да отбележим, че тук ентусиазмът е по-скоро от страна на журналистите, които напипват явление, способно да породи много уязвими теми и въпроси – за заплащането, риска от това да пътуваш с непознати хора, как ще се приеме в обществото една такава инициатива. Що се отнася до ентусиазма от страна на самите потребители – там също нещата опират до въртене на информацията в един и същи кръг. Популяризирането сред приятели и познати, разлепване на стикери, разгласяване в подобен тип виртуални общности се осъществява предимно в една среда (млади хора, активно ползващи интернет). След този първоначален силен старт обаче активността замира. След първите няколко месеца от съществуването на форума вече почти няма нови регистрирани потребители, а активността на вече регистрираните намалява. Оценката на самия администратор е, че не може да се създаде стабилна общност.
Гражданска инициатива със съвсем друг принцип на действие е сайтът www.nahrani.com. Той съществува под формата на лексикална игра, разработена по идеята на американския сайт freerice.com, който работи с програмата за прекратяване на глада на ООН. Идеята на създателите е сайтът да привлича потребители не само заради благородната кауза, но и със занимателната и обогатяваща ума игра, която да задържа интереса за по-дълго време. Двама от тях – Свилен Спасов и Димитър Сакъров, се надяват да развият този световен модел в специфичните български условия. Опитът им досега е показал, че е трудно да се дарява каквото и да е различно от пари в България, затова създават дружество с нестопанска цел със собствени средства, за да може дейността им да е легитимна.
Сайтът вече е активиран, но все още (към февруари 2009 г.)[1] не извършва заплануваните дарения, които трябва да идват изцяло от рекламодатели. Инициативата вече е отразена във виртуалното пространство, чрез няколко публикувани статии, и се появяват рекламни банери в партньорски организации, но не се предвижда рекламна кампания, насочена специално към спонсори. Тук отново инициаторите разчитат на лични познати, които да участват в проекта или да помагат за набирането на спонсори.
Бъдещето на тази инициатива обаче изглежда по-обещаващо от останалите. Въпреки че отново се разчита главно на лични връзки, идеята за развитието ù предвижда обвързване със сериозни рекламодатели. Те няма да участват „на доброволни начала“ и ще изискват адекватно изразходване на вложените от тях средства, а това от своя страна би следвало да обезпечи една постоянна активност на сайта, която да доведе до образуването на стабилна общност. Създателите вече мислят за изработването и на форум, където потребителите да могат да общуват свободно.
Предложените изследвани форми на виртуално съществуване доказват желанието и интереса от страна на хората да създават подобни общности. Личната мотивация на всеки застанал зад такава инициатива е достатъчна, за да се постави началото на едно успешно съществуване в интернет пространството и да се създаде адекватен медиен образ. Това обаче не е достатъчно за по-нататъшното действие и утвърждаване на дадената организация. Виртуалната и медийната визия на изследваните организации в сферата на проектите за устойчиво развитие все още не е достатъчно устойчива и трябва да се развива още, за да може да бъде фактор при определянето на обществените нагласи и мнения.
Авторът е студент по културология в СУ „Св. Климент Охридски“.