София – лицето на България – красив умерено урбанизиран град, в който човек прекарва дните си с удоволствие! По детски щастлив  посреща сутрин изгрева, а вечер изпълнен с хармония изпраща последните слънчеви лъчи. Град, в който всеки може спокойно да се разходи до близката градина пълна с цветя и аромати и да се заиграе с децата си на катерушките… Град, в който хората могат обезпокоявано, бързо и лесно да се придвижват пеша или с колело до работа, училище или местния магазин. Град, в който предпочиташ да ползваш публичния транспорт пред личния автомобил, заради финансовата му и енергийна ефективност. Град, в който с искрена усмивка всеки срещнат ти пожелава добър ден. Или казано по друг начин – Град за Хората!

Хм… София ли стои най-отпред в първото изречение? Ех!

За съжаление това описание може и да важи за някой северногермански град, но със сигурност не може да се приложи за родната ни столица. И то просто, защото за нещастие на всички, които я обитават (нарочно не казвам живеят, в живота има нещо изначално хубаво), тя се е превърнала във всичко друго: град за придобиване на най-доброто (уж) образование или  град за развиване на бизнес, град за бързо израстване в кариерата, град за тестване на политически игри, град за какво ли не… но не и Град за Хората…

И написаното по-горе щеше да е една потискаща антиутопична реалност, ако не съществуваше една малка група от хора, които някак си съумяват покрай цялата битова ангажираност да поглеждат критично, но конструктивно на света около себе си, и да се опитват да го променят. Малка група, но все от Големи хора, която отговорно може да бъде наречена Гражданското общество на София.

Само че тук понятието група, за съжаление, е леко непоетично и по-скоро трябва да се тълкува като “механичен сбор”, защото активното гражданско общество в София реално е силно разпокъсано и некоординирано. Затова, следвайки основните си цели, проектът “Място за Бъдеще” спомогна за доразвиването на една отдавна замисляна идея – “Форум София” – единен форум за разискване на градските проблеми. Ключова роля в това направление даде форум-дискусията по проблемите на столицата “София – град за хората” ( http://placeforfuture.org/archives/1065  ) проведена в НБУ на 18.12.2008г, където представители на различни НПО-та и студенти, повечето от които непознати един на друг, имаха възможността да поставят общо проблемите на града така, както ги виждат.

Форум за София, организиран от МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ в НБУ, Снимка: Лора Любенова

 

Но за малко повече яснота – Какво всъщност е Форум процесът: Още в зората на човечеството хората са се събирали, за да обсъждат как да внесат ред в делата си. Да се срещнеш и разговаряш с другия е било човешка необходимост и безценна социална дейност през годините, отвъд националните граници и религиозните вярвания. Когато дадеш на определени традиционни форми модерна структура, те могат да се превърнат в силни и ефективни инструменти за общуване. Форумът е един от методите, които могат да се използват за структуриране на дискусия. Неговата демократичност допълнително засилва процеса на участие, форумът се случва пред очите на хората и е отворен за всички, той работи с информацията открито, грижи се за равнопоставеността на всички мнения и гарантира отчетност на резултатите. Общо основна цел на форум процеса може да бъде описана и като: Постигане на по-добра комуникация между заинтересованите страни и подобряване на качеството на живот като цяло. През призмата на политическата перспектива това може да бъде видяно и като подобряване на управлението.

 

Разбира се, срещата в НБУ беше по-скоро експеримент, доколко будните хора в нашето общество са склонни да се изслушват и да търсят общите допирни точки, отколкото да задълбават единствено и само в “своите” беди. Основната задача в първата част на форума-дискусия беше, след като по случаен начин са разделени на няколко по-малки групи ( в конкретния случай 4), във всяка от тях да се обсъди кои са 6-те най-наболели проблеми на София. Разбира се, хората във всяка група бяха повече от 6 и  това беше първото изпитание – чрез дискусия да се потърси и постигне компромис, без разводняване поради ограниченото време, като крайният продукт трябваше да са 6 кратки и ясни проблема записани на специални картони. След набелязването, всяка група презентира подробно своите ТОП 6 и за онагледяване всички картони бяха залепени на голяма дъска пред цялата аудитория. Именно това показно представяне даде възможносттта ясно да се видят повторенията и общите черти на трудностите пред НПО. След кратка агрегация с активното участие на аудиторията ясно изпъкнаха няколко категории:

- липсата на цялостна концепция за устойчиво развитието на града;

- неадекватната транспортно комуникационната инфраструктура (задръствания, трафик, градски транспорт);

- изчезващите зелени площи и презастрояването;

- нездравословна среда на живот (въздух, вода, отпадаци);

- проблем със законодателство, корупция и липса на ефективен механизъм за граждански контрол;

- незапознатостта или незаинтересоваността на жителите за гражданските им правата, липсата на гражданско общество;

- липсата на комуникация между самите НПО и граждански групи.

Тук трябва да се посочи и един много любопитен, уникален проблем – “Незачитане на върховенството на закона”, който бе посочен от групата, в която участваше представител на Сдружение “ЗАЩИТА ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА НА НАСЕЛЕНИЕТО И ОКОЛНАТА СРЕДА”, по повод спечелените от тях съдебни дела за сметището в Суходол срещу Софийска Община, решенията на които тя отказваше да приеме ( http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/11/15/398409_smetishteto_v_suhodol_se_otvaria_sledizborno/ ).

Самият факт, че неефективната комуникация между гражданските групи изскочи като общ проблем, показа ясно необходимостта от подобни дискусии. В заключение бяха представени различни конкретни варианти за сътрудничество в постигане на общата цел – София град за Хората, но те имаха по-скоро информативна задача, която да даде тема за размисъл във всяка една гражданска група.

Сред редицата последвали срещи, ключова роля изигра проведената в БФБ на  09.03.2009 ( http://placeforfuture.org/archives/1587 ), където коалиция “За да остане природата в България” представи добрите практики и ползи от обединяването на “конкурентни” природозащитни организации. Тук аудиторията беше по-фокусирана – гражданските сдружения, занимаващи се пряко с устройството на София и най-активни по отношение на провеждащите се тогава дискусии за изменение на Общия устройствен план(ОУП) на София. Отново забележими бяха разликите в подхода на отделните НПО-та, но границата видимо се бе стеснила и имаше повишена чуваемост и като цяло дискусията постигна своя ефект, за да се стигне до:

срещата с адвокат Александър Куджабашев във WWF на 28.05.2009 (http://placeforfuture.org/archives/1885 и http://placeforfuture.org/archives/1900 ), където в  първата част бе представен обзор за  „Законовите възможности за защита на обществения интерес”. Там освен експертния преглед, подробно бе обяснено и защо  в запитванията по ЗДОИ, гражданите трябва да използват възможността за позоваване и на Орхуската конвенция. Във втората част се премина към така желаното фокусиране върху болезнените точки. Дискусията конкретизира и даде няколко насоки за бъдеща обединена работа и по-точно възможност за иницииране на няколко законоизменения свързани с:

- речните корита в ОУП София;
- строителни граници на ОУП;
- изменение на ЗУТ за разширяване на кръга на заинтересовани лица;

- необжалваемостта от страна на незаинтересованите лица;
- липсата на входящи номера в ДНСК;
- отмяна на ПУП-овете поради липса на пълен набор от документи според
наредбите за обсъждане на ПУП;
- чл. 108 от ЗУТ – съдържание на ПУП – да се разшири наборът от обяснителни
документи;
- подобряване достъпността до кадастъра

активната работата, по които тепърва предстои.

Специално внимание трябва да се отдели на един феномен в областта на Софийските НПО-та -”Общност на софийските граждански сдружения – Инициатива граждани за зелена София” (ОСГС-ИГЗС), която всъщност представлява може би най-реалния и положителен пример за това, как би трябвало да изглежда едно истинско обединение на защитниците на гражданските интереси в столицата. ОСГС-ИГЗС представлява неформално обединение от редица сдружения създадени с цел опазване на зелената система в София през годините и географски разхвърляни по различни квартали. Използвайки постепенно натрупания опит в различни сходни проблеми, сдружението натрупва достатъчно капацитет, за да започне активно да присъства на повечето от общинските заседания в Столичен общински съвет и да е реално единствения глас на гражданите, за съжаление не винаги чут, дори още на ниво обсъждане в конкретните общински комисии. Чрез проекта “Място за Бъдеще” много други НПО-та, а и студенти, имаха възможността да видят този положителен пример на съвместна работа и да започнат по-тясно сътрудничество с  ОСГС-ИГЗС.

Накрая не би трябвало да се скрива факта, че е истинско щастие човек да има възможността да общува с хора от средите на гражданските организации, заради всеотдайността и безрезервността, която всички те влагат в сбъдването на своите мечти. Такъв ясен пример, чрез множеството срещи, дава възможност на все повече  хора да преосмислят отново и отново своята гражданска позиция. Така логично проектът “Място за бъдеще” остави видима следа в гражданския сектор в София и спомогна за предвижването напред на много от неписаните идеите, стоящи зад “Форум София”, но съществени крачки по обединението, формализирането и бъдещото структуриране тепърва предстоят.

*          Авторът е член на групата по океанология към Физически факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и член на Гражданска група “Хармония”