Дискусията беше част от поредицата събития в рамките на проект МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ, посветени на гражданското участие. Организатори на събитието са Софийско гражданско сдружение «Щастливеца», Сдружение за партньорство и подкрепа на гражданската инициатива «Болкан Асист» и

Политически науки на Нов български университет.

В събитието участваха представители на академичните среди, граждански инициативи и сдружения (коалиция «За да остане природа в България», Български център за нестопанско право, Гражданска инициатива «Справедливост», гражданска формация за зелена София и др.), студенти от Нов български униврситет и СУ «Св. Климент Охридски» и много граждани.

Център на дискусията беше законопроектът за нов Закон за участие на гражданите в управлението, изработен по инициатива на сдружение «Болкан Асист» и партньори, който предвижда значително разширяване на правомощията на гражданите в процеса на вземане на политически решения.

Събитието бе открито от водещия ас. Радосвета Кръстанова от НБУ, председател на Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”.

Славея Христова, изпълнителен директор

на сдружение «Болкан Асист»,

представи основните етапи на реализирането на законпроекта от идейния замисъл до влизането му в пленарна зала. Тя разказа за спънките, които работната група е трябвало да преодолее преди и след внасянето на проекта в Народното събрание. След внасянето му законопроектът претърпява редица обезмислящи го промени, а второто му четене в параламента е на практика осуетено чрез нарушаване на парламентарните процедури и дебати не по същество. Дискусията е изместена от разглеждане на приетия вече на първо четене законпроект към безпредметния въпрос необходима ли е пряка демокрация в България, принцип залегнал в чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Атанас Славов от Български център за нестопанско право очерта новите моменти в съдържанието на законопроекта спрямо действащия Закон за допитване до народа, като израз на качествено нова философия към гражданската инициатива. Най-ревоюционният момент в новия законпроект дава възможност на гражданите сами да инциират национални референдуми и да предлагат законодателни инициативи, които задължително да бъдат разглеждани от парламента.

В дискусията след основните лектори се включиха политологът Антоний Тодоров от Нов български университет, Андрей Ковачев, съосновател на Сдружение за дива природа «Балкани» и съпредседател на партия «Зелените» и адвокат Свилен Овчаров, представител на групата «Зелени адвокати» в Коалиция «За да остане природа в България». В изказванията си тримата дискутанти откроиха предизвикателствата пред новата инциатива и доразвиха възможностите на участието отвъд рамките на конкретния законпроект.

В коментара си на доц. Антоний Тодоров призова авторите на законопректа да анализират въпроса защо инициативата плаши управляващите и да се опитат да неутрализират техните страхове. Той напомни също, че референдумът сам по себе си не е непрменно демократичен инструмент за вземане на решения и че той може да легитимира решения, които нямат нищо общо с демокрацията и не подлежат на оспорване. Доц. Тодоров запита работната група по законопроекта дали тези рискове са отчетени по време на тяхната работа. На този въпрос юристът Атанас Славов отговори, че законпоректът изрично изключва възможност за иницииране на референдуми с антиконституционен характер, както и на такива, които застрашават човешките, гражданските, етническите и религиозните права.

Адвокат Свилен Овчаров изтъкна, че референдумът е само една от формите на пряка демокрация и запита авторите на проекта дали той регламентира и други форми на пряка демокрация – обществени обсъждания, гражданско застъпничество на общинско, регоинално и национално ниво и др. Отговорът на експертите беше, че и в момента съществуват закони, в които тези форми на пряка демокрация са регламентирани. Адвокат Овчаров отбеляза, че в такъв случай новият законопроект трябва да бъде обвързан с целия законодателен корпус, по отношение на различните форми на пряка демокрация.

Тезата на еколога Андрей Ковачев беше, че обхватът на закона трябва да бъде разширен и че е нужно да се предприемат допълнителни законодателни мерки, така че в някои случаи – особено на местно и регинонално равнище – формите на пряка демокрация да бъдат задължителни. Ковачев добави, че наред с тези мерки трябва да се предприемат и други, насочени срещу обезмислянето на приетите закони чрез допълването им с подзаконови актове. В противен случай и най-добрият закон няма да доведе до реалното му изпълнение.

Последната част от събитието протече като свободна дискусия, в която организатори, участници и зрители се срещнаха в равнопоставен граждански диалог.

С въпроси и предложения се включиха редица граждани, които реално са се занимавали с практикуване на пряка демокрация в българска среда - Васил Жечев, един от инициаторите на референдума в Бургас и Созопол, арх. Мартин Микуш, участник в гражданска група за обществено обсъждане на поправките на Общия устройствен план на София, Найден Чакъров, събирал подписки по въпроси от първостепенен обществен интерес, Владимир Генков, участник в гражданско застъпничество за спасяване на зелените площи в квартал Редута и др.

В дискусията се открои необходимостта от изработване на работещи механизми за граждански контрол над действията и решенията на властта и предложения за подбряване на комунакацията между управляващи и граждани. Като приоритет на гражданското общество бе посочена необходимостта от широк обществен дебат, който да свърже различните сфери на гражданството за по-координирани и ефектвни действия.

Дискусията протече при голям медиен и граждански интерес и очерта насоки за следващи събития по темата за гражданското участие.

Звукозапис от дискусията: