Отразяват ли адекватно официалните, контролирани от властта медии в България проблемите, свързани с екологията и опазването на околната среда?
Кои са най-сериозните проблеми, пред които е изправено българското общество?
Престъпността, корупцията, бедността? Промяната на климата? Макар да липсват достатъчно социологически проучвания, дълбоко се съмнявам, че промяната на климата би излязла в челните 10 най-сериозни проблеми в медийната класация. Виж, политическите клюки…. Периодично към най-важните теми се добавят и такива като наводненията (през 2005), сушата (през деветдесетте, 2000, 2001, тази година), кризата с отпадъците на София, задръстванията по софийските улици и т.н. Всъщност и сушата, и наводненията, и отпадъците, и задръстванията са все свързани по един или друг начин с промяната на климата, но контролираните медии в България не смеят да покажат връзката между тях.
През март тази година BBC1 обяви, че британците считат промяната на климата за най-сериозният проблем, пред който е изправено тяхното общество. Поради това не минава и ден по техните новини, в публицистични и други предавания да не се разисква един или друг аспект на промяната на климата. Представители на местните власти, политици, научни институти, бизнесмени всеки ден обясняват пред нацията какви мерки вземат и какви мерки планират, щото Англия да пребъде и след 10, и след 50 години, без да застраши живота и просперитета на гражданите си. Например през 2005 и 2006 г. в Англия е имало суша (съвсем не в такива размери като сегашната суша в България) и язовирите се оказали с критичен воден запас. В резултат много общини (counties) и предприятия са започнали да изграждат резервоари за дъждовна вода с цел използването им за поливане, миене на улици, миене на коли за сметоипочистване или влакови композиции и т.н., като по този начин се пести питейната вода в язовирите. Подобни проекти се осъществяват и в редица други европейски страни като Германия, Франция, Италия, Испания, Гърция и пр. /У нас се източват язовири, когато капнат повече от две капки дъжд – например, вместо да се изчисти задръстеното Панчаревско езеро, язовир «Искър» се източва./
Къде сме ние? За съжаление в Средновековието. Правим молебени за дъжд. По необяснима причина сушата в България по никакъв начин не се свързва с промяната на климата. Въпреки че още през 2000 г на интернет сайта на Министерството на околната среда и водите бе публикуван доклад за промяната на климата, от който ставаше ясно, че засушаването е тенденция, продължаваща вече над 30 г. В доклада имаше конкретни данни за площите с изсъхнали гори вследствие намалялата обща почвена влажност, застрашените от опустиняване екосистеми и сериозните проблеми, които засушаването поставя пред селското стопанство. Този доклад така и не заинтересува послушните медиите, тъй катоа властите- централни и местни – не желаеха да му се обърне внимание. Както се оказа в 2005 г., вместо да използваме небивалите от две десетилетия дъждове, за да напълним язовирите, същите рухнаха поради години неподдържане и занемаряване. В същото време съседна Гърция, Испания и др. страни продължиха с изграждането на системи за капково напояване и увеличиха инвестициите в нови канализационни системи с минимални загуби на вода. У нас отдавна крайпътните канавки са спомен от литературата, а канализация няма не само в селата, но и в големи части от градовете. В Кривина, където живея, се смята, че не може да има канализация поради високи подпочвени води. Как ли се справят бедните холандци – техните води са като цяло надпочвени?
Докато политическите дебати, често съвсем незначителни вътрешно партийни въпроси, заемаха и заемат основно място в новините на медийте, обслужващи политическия елит, проблемите с околната среда в България /а това са проблеми, свързани с качеството на живота/ остават в периферията, в рубриката “любопитни факти”. Докато другите страни се подготвят за промените, ние нехаем, а проблемите стават все по-сериозни и тяхното решаване – все по-скъпо струващо.
В България за журналистите, кръжащи около политическите величия, екологичните проблеми стават фокус единствено, когато има кризисна ситуация – като, например, софийските отпадъци и всяко поредно наводнение…. Всъщност проблемът «отпадъци» е свързан пряко с промяната на климата. 30% от емисиите на парникови газове в световен мащаб идват от нерегламентираното депониране на отпадъците. В България това е основният начин за “управление” на отпадъците. Освен че водят до промяна на климата, гниещите боклуци носят зарази, болести, причина са за пожари, а напоследък и за наводнения. Връзката е елементарна:
Както през Средновековието, така и днес, българинът продължава да изхвърля боклуците си през прозореца (било то на колата, или на апартамента), на улицата или в реката.Така постъпват отделни граждани и цели предприятия. После българинът прави молебен за здраве и просперитет. Няма улична канавка или дере на река, които да не са задръстени от боклуци – битови, строителни и опасни. Не само в полето, но и в паркове в центъра на София има по някое малко или голямо сметище. При най-малкия и незначителен дъжд улици и канавки се задръстват и наводненията не закъсняват. За медиите това се оказва просто поредна новина от мястото на събитието. И повод да се покаже загрижената физиономия на Емел Етем. Никакъв анализ, никакво проследяване на проблема във времето…до следващата поява на Емел…Къде е тук ролята на Четвъртата власт да създава обществено мнение, т.е. гражданско общество? И да учи хората да изискват, да проследяват, да участват в процеси, които зависят и от тях?
Проблемите с опазването на околната среда в България са много и те са свързани с корупцията, престъпността, бедността и изключително ниската екологична култура на българина. Медиите, а оттам и мнозинството българи, третират въпросите за опазване на околната среда като любопитни и не особено значими факти. За политиците, за централната и местната власт това е добре дошло, защото населението не оказва натиск и не търси отговорност от тях за нерешаването на екологичните проблеми. Дървената, енергийната и боклукчийската мафии действат необезпокоявани.
Шири се удобното мнение, че екологията е проблем на богатите общества, а българинът е беден, той мисли как да се наяде….. Първо, трудно може да се каже , че всички българи са бедни – справка – къщите по морето, хотелите на Банско или кварталите в полите на Витоша. Второ, ако не се предприемат мерки, българинът ще обеднее многократно в близко бъдеще. Кметовете на общините се оплакват, че не могат да изградят екологосъобразна система за третиране на отпадъците, защото това струва пари и трябва да увеличат такса смет напр. от 20 на 30 лв. годишно. Разбира се, мярката е непопулярна и може да попречи на следващите избори. Но какво ще стане, ако България не изпълни поетите задължения пред ЕС за ликвидиране на сметищата и намаляване на количеството на депонираните отпадъци чрез рециклиране и компостиране? България ще плаща над 100 евро за всеки тон неправомерно депониран отпадък, при това тази глоба ще се увеличава постепенно. Само София генерира около 365 000 тона отпадъци годишно. Как ще се понесе такса смет тогава?
Да не говорим за селското стопанство – непроизведената реколта, хората, останали без препитание… Не съм специалст в тази област, но загубите за икономиката могат да са огромни.
Очевидно е, че значимостта на една тема зависи от това колко внимание й се отделя в медиите и как тя се поднася на обществото. Така че, дали най-важната тема за дискусия в момента е промените в кабинета, или далаверите на някой бизнесмен или мутра, или партийните боричкания и прегрупирвания в ляво или дясно, от които поколението, което не познава комунизма, не се интересува особено? Наистина, много пикантно е да се дебатират политически клюки. Но животът на средния българин протича най-вече извън политическите централи.
С уважение: Лилия Етимова (експерт по управление на отпадъците)
подкрепена от Наталия Илиева (музикален редактор в програма “Хр. Ботев” на БНР), граждани с екологично съзнание.
e-mail: evtimova@moew.government.bg
Адрес: с. Кривина, п.код 1588, ул. «Искър» № 22
Малоумието – Балирането на боклука в София – филм за корупционните схеми
Предаването за измамите и безумията с така наречената криза със столичните отпадъци намери място в поредицата от антикорупционни предавания “На чисто” на ПроМедия. Този филм беше иницииран от Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, беше реализиран от разследващия журналист Милена Илиева с наша помощ и беше излъчен по Нова телевизия през 2006 г., с водещ Бойко Станкушев и със специалното участие на адвокат Александър Коджабашев: По онова време в “Щастливеца” бяхме Радосвета Кръстанова, Людмила Иванова, Петър Канев, Петър Шурулинков, Светослав Пенчев, Трендафил Кръстанов. Раждането на нашето сдружение.
* * *
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Произвол(но) за закона
Романтика: Кметът сред бали с боклук
Повод за изразеното тук становище са някои събития от изминалата седмица, свързани със превърналата се в театър на абсурда ситуация с отпадъците на столицата.
Преди десетина дни, кметът на София Бойко Борисов обяви, че най-сетен е намерил изход от кризата, визирайки металургичния комбинат “Кремиковци”. Собственикът на завода, г-н Митал, в замяна на услугата, поиска майка си и баща си от Столична община, включително и терени в Бояна и в идеалния център. Последва и светкавична и невиждано координирана реакция от страна на няколко министерства – на Околната среда и водите, на Икономиката и на Вътрешните работи, както и на директорката на Регионалната инспекция по околна среда и води – те се противопоставиха на това предложение твърдейки (съвсем правилно!), че складирането на балите на територията на МК “Кремиковци” е незаконно, тъй като липсва Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), след което общината и комбината бяха заплашени от санкции и балите с боклука останаха на произвола като срамежлива, но все по-застаряваща мома, очакваща някой да я пожелае. Медиите отразиха доволно обширно последвалата престрелка “под кръста” между местната власт в лицето на кмета и министрите на гореизброените ведомства. Не бяха спестени цветистите епитети, отправени от ББ към етническата принадлежност на Джевдет Чакъров, нито ответната реакция от страна на правителството, че проблема с боклука на София си е работа на кмета, но и че то (правителството), вече е предложиловременен изход от ситуацията, осигурявайки съгласието на Карлово и Пловдив за извозване на балите. Нов акцент към цирковата програма добави отново кметът, който преди броени дни заяви, че за първи път бил прочел(!) договорите за балиране и бил разбрал, че е лъган, при положение, че още миналата година твърдеше, че договорите са у него и всеки, който има желание (явно у самия него това желание тогава още не е било достатъчно назряло), може да ги прочете, а на въпросите на граждански организации кога ще спре балирането, защото предизборно го е обещал, заявяваше докачливо, че подобно нещо никога не е казвал.
Ала онова, което неволно или нарочно убегна от вниманието и на журналисти, и на анализатори, беше един очебиен парадокс: Защо изпълнителната власт, която толкова убедително се притече на помощ на законността в случая с МК “Кремиковци” мълча цяла година, докато граждани и граждански организации се надпреварваха да протестират и да прилагат необорими аргументи за незаконността на импровизираните сметища, в които са превърнати т.нар. “площадки за балиране”, находящи се едната в столичния квартал Дружба (разположена съвсем неслучайно срещу летището), другата – между кв. Требич и село Мрамор, и то върху обработваема селскостопанска земя, и третата – не е ли абсурд – в същото това Кремиковци, но в ЗСК “Кремиковци”?. Не им ли беше известно че последната е обявена за незаконна от ВАС през месец май т.г., нещо, което нито медиите, нито коментаторите имаха доблестта да отразят, че за площадката между Мрамор и Требич се водят дела, и че до доказване на противното същата е незаконна? Къде бяха министрите Чакъров, Овчаров и Петков да упражнят правото си на въдворяване на законността, когато миналата година под вещото ръководство на тогавашния изпълняващ длъжността кмет на София и настоящ зам.-кмет Минко Герджиков бе разрешено балирането и съхраняването на отпадъци за годишната сума от около 100 млн.лв., включително и на опасни такива за срок от три години, което е в пълно противоречие с цял ред закони и разпоредби (който се съмнява в това, нека изиска по ЗДОИ разрешителните на площадките за балиране, където фигурира съвсем точен опис, включващ бои, разредители, акумулатори и медицински отпадъци!!!) Къде бяха те, за да изискат санкции за общината и РИОСВ, при положение, че в законите ясно е казано, че временно съхранение на отпадъци без ОВОС при наличие на вредни и опасни вещества с разрешава за максимум една година(тази година вече изтече в началото на октомври)! И с какво право в настоящия случай се изисква задължително Оценка за въздействие върху околната среда, когато същата безадължително пренебрегната в предишните три случая! И още: Къде бе г-н Петков, когато мутрите на всеядния бос и приятел на хора от правителствто Христо Ковачки биха миналата година биха гражданите, осмелили се да оспорват законността и пригодността на мини Чукурово?
Ето и няколко отговора, които ми хрумват веднага и без особено замисляне :
1) По времето на отварянето на предишните три площадки кметът е бил друг, следователно законността, респективно – незаконността на дадена площадка и произтичащото от това изискване за ОВОС са променлива величина, зависеща от това кой заема кметското място.
2) Апетитите за разпределянето на боклучената баница толкова са се развихрили, че всички желаещи от нея не могат да се наместят покрай софрата, откъдето и неорганизираните и произволно избираеми пориви на “законност” от страна на най-висши инстанции (Наскоро в материал на в. “Труд” например се твърдеше, че извозването на отпадъците в Карлово и Пловдив би облагодетелствало някоя си г-жа Халина, Пейчева, съпруга на бивш зам-министър на транспорта в предишното правителство и приближен на ДПС, от която партия е и настоящия еко-министър…)
3) Главите на трите ведомства до този момент са били жертва на некомпетентни и безхаберни служители и експерти, които не са им обърнали внимание върху очевидния абсурд на заеманата от тях позиция.
4) В резултат от задаващото се членство в Европейския съюз и острите критики срещу престъпността и корупцията,министрите Чакъров, Овчаров и Петков най-сетне са прогледнали за нуждата от законност.
Ако последното е вярно (дано!), то в този случай те категорично трябва да заклеймят беззаконието с балиращите площадки, да наложат строги санкции и глоби на общината и да компенсират едногодишното си престъпно мълчание – мълчанието, в което бяха заклани много агнета, включително и агнеца на народното доверие. Защото ако хората вчера протестираха край Требич и Чукурово, ако днес протестират в Дружба и Кремиковци, то утре ще започнат да протестират навсякъде, където боклукът се премести. Защото заедно с боклука се мести и умножава и беззаконието,корупцията завзема нови територии, а общественото доверие се сгромолясва. И това ще бъде докато произволното прилагане на закона се налага като произвол, в зависимост от интереса, който клати феса, а не в името на обществения интерес.
Господа министри, господа общински съветници, господин кмет, ние, гражданите на София, които от година насам отстояваме обществения интерес и настояваме, ако не за екологичност, то поне за законност, господа, ние очакваме от вас вашето извинение! Дължите ни го!
Радосвета Кръстанова
Председател на гражданско сдружение “Щастливеца”