Думата „пермакултура“, създадена от австралийците Бил Молисън и Дейвид Холмгрен през 70-те години на миналия век, е комбинация от други две – перманентна аграрна култура или само перманентна култура. Основният принцип на пермакултурата гласи: „единственото етично решение е да поемем отговорност за собственото си съществуване и за съществуването на нашите деца“. Първоначалната идея е била да се проведе бързо обучение на отделни хора в принципите на пермакултурно проектиране, като след това тези хора биха могли да проектират заобикалящата ги среда и да създадат разрастващи се селища, които зависят само от човешкия труд, а не от индустриалните системи на продукция и разпространение. Точно тях Молисън привижда като виновни за разрушаването на екосистемите на Земята.

През периода на създаване на агроекологичната теория за проектиране, пермакултурата придобива голям брой последователи. „Пермакултурната общност“ се разраства, като възприема оригиналните техники на Молисън и неговите колеги и добавя идеи за алтернативна култура чрез интернет обучение, публикации, създаване на перма-градини и форуми. По този начин пермакултурата се превръща, от една страна, в система за проектиране, а от друга, в етика на начина ни на живот.

Терминът „перманентна аграрна култура“ е използван от Франклин Хирам Кинг в неговата книга от 1911 г. Farmers of Forty Centuries: Or Permanent Agriculture in China, Korea and Japan. В тази книга „перманентната аграрна култура“ се възприема като аграрна култура, която може да бъде поддържана за неограничено време.

 

Модерна пермакултура

 

Модерната пермакултура е инструмент за проектиране на система. Тя е начин за:

1. разглеждане на цяла система или проблем
2. обследване на взаимодействието между отделните части
3. планиране как да поправим „болните“ системи, като прилагаме идеи, научени от дълготрайни устойчиви системи
4. търсене на връзки между ключовите елементи.

Практикуващите пермакултура се учат от системите в природата да планират и поправят нарушеното равновесие на околната среда. Този начин на мислене цели създаването на една ферма да е толкова лесно, колкото и създаването на кухненски прибор. Пермакултурата помага на хората да си поставят нови цели, които не засягат само действията им у дома, a ежедневието им като цяло.

Практикуването на пермакултурата се основава на няколко етически правила, които са непоклатими, без значение в каква ситуация попада индивидът. Тези правила са:

l  Грижа за Земята – Земята е изворът на живот, трябва да бъде уважавана, защото е нашият ценен дом и ние сме част от нея.

l  Грижа за хората – трябва да се подкрепяме и да си помагаме взаимно, за да променим онзи начин на живот, който вреди на нас и на планетата ни, и за да успеем да създадем здраво общество

l  Честно споделяне – да се поставят ограничения на консумацията; трябва да осъзнаем, че ресурсите на Земята са крайни и трябва да бъдат използвани мъдро.

Модерната представа за пермакултурата включва идеята за поддържане на собствено производство на храната. За да се осъществи това, се счита, че трябва да се отдалечим от оживеността на градовете и тяхната индустриализирана земеделска култура.[1] Големите ферми използват обширни площи, засети само с една земеделска култура, и високи технологии, задвижвани от изкопаеми горива –  природен газ, дизел, което на свой ред води до увреждане и замърсяване на околната среда. Понякога енергията, вложена за производството на единица продукт по такъв начин, е по-висока от енергийната стойност на продукта. Пермакултурата от своя страна набляга на влагането на малко енергия и на голямото разнообразие на земеделски култури.

Сърцевината на пермакултурата е обвързана с идеята за „връщането назад към природата“. Основното е обследването на начина, по който екосистемите си взаимодействат. Например слънцето помага на едно растение да расте, като го снабдява с енергия. Това растение може да бъде накацано от пчели или изядено от елен. Те могат да разпръснат семена, които да израстат във високи дървета и да осигурят заслон на тези същества от вятъра или дъжда. Пчелите могат да снабдят птиците с храна, а дърветата да им осигурят гнезда. Листата на дърветата падат и изгниват, като по този начин осигуряват храна на малки насекоми и плесен. Такава мрежа от взаимовръзки между различните екосистеми създава устойчивост на общата система. Пермакултурата оценява ефикасността и продуктивността на екосистемите и търси начини да ги приложи при задоволяването на човешките нужди за храна и заслон.

Една от най-забележителните личности, които подкрепят тази идея, е Дейвид Холмгрен, който базира голяма част от принципите на дизайн в пермакултурата на т.нар. „анализ на зоните“.

l  Наблюдение – позволява първо да се види как функционира мястото, да се придобие знание за вътрешните връзки. Някои хора препоръчват да се извършва наблюдение в продължение на една година, преди да се реши какво да бъде засято.

l  Граници – определяне на границите между различни среди в рамките на наблюдаваната територия.

l  Ресурси – наличният биологичен и геоложки потенциал; включват хората, които взимат участие, както и това, което може да бъде отглеждано там.

l  Оценяване – обобщение на всички фактори от първите три етапа, от които зависи работата ни.

l  Проектиране – креативен етап, през който трябва да разгърнем способностите си да видим възможното бъдеще.

l  Осъществяване (изпълнение) – процес на обработване на земята, изграждане на системи и зони и засяване.

l  Поддържане – включва всички по-нататъшни грижи, необходими за осигуряването на оптимални условия на парцела. При добро планиране, тези грижи ще бъдат минимални.

Зоните на пермакултурата представляват начин на организиране на елементите в околната среда на човека спрямо това колко често ги използва. Най-често използваните се разполагат най-близо до дома, другите – по-далеч.

 

Използването на енергийни източници е един от важните моменти в пермакултурата. Употребата на невъзобновяеми източници на енергия е нежелана. Освен че такива горива замърсяват околната среда, те причиняват и глобалното затопляне. Индустриалното производство на земеделски култури изисква интензивно потребление на енергия, осигурена от различни горива, както за задвижване на съоръженията, така и за снабдяване с пестициди. Пермакултурата се стреми да създаде възобновяваща се система за производство на храна, която изисква минимални количества енергия. Тя е опит да се работи по-рационално, а не по-усърдно. И след като е възможно енергията да се черпи от възобновими източници като вятъра, слънцето, биогорива от субпродукти и отпадъци, те трябва да се използват.

 

Холмгрен е описал 12 принципа на проектиране в своята книга Permaculture: Principles and Pathways Beyond Sustainability:

1. Наблюдаване и взаимодействие – като отделяме време, за да изучаваме природата, можем да планираме решения, които ще отговарят на съответната ситуация.
2. Произвеждане и складиране на енергия – чрез създаване на системи, които да умножават и събират ресурсите, когато не се използват; можем да ги използваме на по- късен етап.
3. Добив на реколта – трябва да сме сигурни, че ще „берем плодове от нашия труд“, а той няма да отиде „на вятъра“.
4. Прилагане на саморегулиране и обратна връзка – трябва да сме сигурни, че подбираме подходящи действия, чрез които системите ще функционират успешно.
5. Използване на възобновяеми ресурси – използването на природните ресурси, които могат да се възстановяват, ще доведе до намаляване на нашето консуматорско поведение, зависимо от невъзобновяемите ресурси.
6. Произвеждане без прахосване – като оползотворяваме всички ресурси, които са около нас, нищо не се прахосва.
7. Проектиране от пример към детайл – ако се отдръпнем назад и наблюдаваме закономерностите в природата и в обществото ни, ще изградим гръбнака на нашите проекти и ще можем да ги създадем до последния детайл.
8. Интегриране – ако поставим точните неща на точното място, ще можем да очакваме те да си помагат взаимно и да работят добре заедно.
9. Използване на малки и бавни решения – малките и бавни системи са по- лесни за управление от големите. Ако използваме местни ресурси, ще можем да създадем по-устойчиви резултати.
10. Оползотворяване на разнообразието – околната ни среда е богата на разнообразни видове и ние трябва да ги ценим и използваме.
11. Използване на границите – именно на границата между различни среди се раждат най-хубавите неща. Ние трябва да се възползваме от тях.
12. Креативна реакция към промяната – единственият начин да постигнем позитивно въздействие върху средата е внимателно да я наблюдаваме и в подходящия момент да я променяме.

 

Как бива прилагана пермакултурата?

 

Ето и един пример: семейство Дерваес от Пасадена, Калифорния. Домакинството им включва четирима възрастни. Към тях можем да прибавим много доброволци и огромен брой клиенти.

В своята градина това семейство използва разнообразни методи, като пермакултурата и био-интензивно отглеждане, както и собствен метод, базиран на пробите и грешките. Всичко, което отглеждат, се стремят да бъде колкото се може повече органично, без вредни химикали или наторяване. Природата в северната част на Калифорния е голямо предизвикателство за тях, защото през годината вали много малко: от месец май до ноември не вали изобщо. Хранят се сезонно – с типичните за всеки сезон плодове, зеленчуци и култури. Стремят се да съхранят „дивото“ в  градината си. Пазят гнездата на птиците, пазят буболечките, пеперудите, пчелите, катериците. „Няма нищо по-хубаво от това да живееш в градина“, казват те.

Семейството живее в имот, чиято площ е 800 кв. метра, а градината им е половината от тази площ, или 400 кв. метра. Идеята за отглеждане на собствената им храна в домашни условия хрумнала на Джулс Дерваес, когато гръмнала новината, че зеленчуците и плодовете по пазарите са генно модифицирани. Тогава той бил ужасен, че децата им приемат такава храна, и решил, че ще отглежда колкото се може повече от нея в собствената си градина. Сега в нея растат над 350 вида зеленчуци, билки, плодове. По този начин храната, която слагат на масата си, е свежа, защото не е пропътувала хиляди километри, докато се озове там, а само 40 метра. Хранят се сезонно. Това е от изключително значение, защото по този начин те приемат плодове, зеленчуци, билки и ядки, които растат и узряват, когато е техният характерен сезон. Не използват пестициди или изкуствени торове и храната им е винаги органична. За съхраняване на продуктите използват методи като замразяване, изсушаване и консервиране. Сами си правят кисело мляко, хляб, сирене. Вегетарианци са от 17 години. Имат малка ферма, в която отглеждат кокошки и патици, които им осигуряват яйца и тор, малки зайчета (за тор) и дребни кози, от които също добиват тор, но и мляко.

Живеят простичко – всяко нещо, което използват, е полезно за тях; ако не е, се справят без него. Опитват се да пестят от всичко, което натоварва или вреди на майката природа. Спестяват вода, като я употребяват по-малко: и при къпане, и при използване на тоалетната. Водата, с която се къпят, е затоплена от слънцето. Енергията, която ползват, е набавена от 12 слънчеви панела, „зелена“ енергия, презареждащи се батерии; стремят се да намалят консумацията ù. На ден употребяват 6,5 квч. енергия, докато произведената слънчева енергия е 9000 квч., или 1500 галона биодизел. Електрическите уреди са сведени до следните: пералня, хладилник, компютър, принтер, копир, телевизор. За осветление използват флуоресцентни крушки, газова лампа, лампи със зехтин, ръчно направени свещи, дневна светлина. Използват уреди, които не изискват енергия, а ръчно задвижване – пасатор, тостер, слънчева фурна, домашна мелничка. За отоплението на къщата си служат с печка на дърва, която палят с дървени отпадъци. Нямат централно отопление, а за охлаждане през летните дни използват проветрение, големи прозорци и врати – без климатици.

Произвеждат сами сапун и свещи, килими. Сами поддържат интернет страницата си, съвсем сами се грижат за градината, животните и поправките на всички инсталации в къщата. Залагат на естествената красота, не използват грим, употребяват домашно направени нетоксични продукти за красота, а освен тях произвеждат паста за зъби и дезодорант. Като продукти за почистване на материи си служат със сода за хляб, сок от лимон. За здравето си се грижат чрез превенция, хомеопатия и рецепти с билки. Всички работят в собствен бизнес – с пчелен мед, с цветя. Правят бартерни сделки, веднъж месечно ходят на пазар, рециклират. Носят дрехи втора употреба. За пътуване използват кола, която се захранва с биодизел. Всеки си има и велосипед, а най-често изминават разстоянията пеш. За по-далечни пътувания и екскурзии се движат с влак и много рядко самолет.

Сайтът на семейство Дерваес (http://www.pathtofreedom.com) включва цялата им история, цели, мисия и начин на живот. Там ще откриете и схемата, която описва най-точно и изчерпателно тяхната „пътека към свободата“. Тази пътека тръгва от земята, нея трябва да пазим и поддържаме, за да ни се отблагодарява с чиста и органична храна. След това трябва да се постараем да водим простичък начин на живот, като например използваме възобновими източници на енергия, които не пречат на Майката Земя. От тези няколко стъпки следва здравословният начин на живот на едно семейство, присъединяването му към други и образуването на една цялостна общност, един свят. Това е и мисията на пермакултурата.

 

Авторът е студент в специалност Културология в СУ „Св. Климент Охридски“.

 

Източници:

http://en.wikipedia.org

http://www.pathtofreedom.com