Слънчев бряг, една от най-предпочитаните туристически дестинации на мнозина – българи и чужденци, – посреща хиляди посетители ежегодно, предлагайки им куп атракции и възможности да се забавляват, като в същото време им дава шанса да се запознаят с някои от забележителностите на българската природа. Напоследък обаче този уникален шанс започва все по-често да бъде пренебрегван. От преимущество за България, от което тя би могла ефективно да се възползва, нейната природа се оказва пречка за постигането на икономически цели. Това неминуемо води до прогресивното ù унищожаване или в най-добрия случай до пренебрежителното отношение към нейното опазване.
Курортът Слънчев бряг е разположен на южното Черноморие, на около 30 км от областния център Бургас, на 100 км от Варна – черноморската столица на България, и на 3 км от древния Несебър. Намира се на широк залив с форма на полукръг, отворен на изток. На север курортът е заобиколен от възвишенията на Стара планина, на юг граничи с живописния Несебър. Плажната ивица е дълга 8 км и широка от 30 до 60 метра, покрита е с фин златист пясък и естествени дюни. Тук растат много редки растения. Слънчев бряг е носител на еко-приза „Син флаг“ за доказани екологични предимства – чисти плажове и море, свеж въздух, идващ от близката планина. За първи път курортът получава това отличие през 1995 г.
„Пясъчните дюни“ в местността Бабата са обявени за защитен обект през 1976 и 1984 г., а през 1996 г. са включени в Резолюция №4 на Постоянния комитет на Берлинската конвенция под №16.2 като застрашено от изчезване местообитание с над 17 редки защитени растителни вида. Според приетата категория „природна забележителност“ се определя следният режим на дейност в местността[1]:
1. Забраняват се всякакви действия като нараняване на стъблата, кастрене, чупене на клоните и други, които биха довели до повреждане на дърветата.
2. Забранява се късането или изкореняването на растенията.
3. Забранява се паша на домашни животни.
4. Забранява се влизането, лагеруването, преминаването и паркирането на моторни превозни средства.
5. Забранява се безпокоенето на диви животни и вземането на техните малки или яйцата им, както и разрушаване на гнездата и леговищата.
6. Забранява се разкриването на кариери, провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се поврежда или изменя както естественият облик на местността, така и на водният ù режим.
7. Забранява се извеждането на сечи, освен отгледни и санитарни.
8. Забранява се всякакво строителство.
Дали обаче в случая със Слънчев бряг и дюните тази наредба се прилага успешно? Факт е, че върху „защитените“ дюни се строи – през 2008 г. от политически клуб „Екогласност“ алармират всички министерства, че върху пясъчните образувания в комплекса се строи, засаждат се дървета. Териториите се урбанизират и унищожават целенасочено, строят се паркинги и тротоари, а със засаждането на дърветата се цели усвояване на територия и променяне на статута. При проверката е констатирано залесяване на част от защитената територия: успоредно на съществуващата дървена пътека са засадени плътни зелени пояси от храсти и дървета. Установено е, че съществуващият изграден с трошен камък паркинг не е премахнат, въпреки даденото предписание от РИОСВ и полученото в МОСВ уведомително писмо от концесионера на плажа „Ирида 71“ ООД, че обектът е премахнат. Според екоинспекцията няма съгласуване с МОСВ или РИОСВ – Бургас относно залесяването.
Глобата, която е наложена на фирмата-концесионер, е 10 000 лв., като е връчено и предписание незабавно да бъдат премахнати дървените скари, както и паркингът и залесяването.
Исканията на „Екогласност“ са за включването в списъка на защитените територии на всички пясъчни дюни на територията на комплекса, който застрашително нараства всяка година. В „Геоморфология на българското черноморско крайбрежие и шелф“ на акад. Константин Мишев и Владимир Попов е описана най-дългата пясъчна дюна в България – тя е в Слънчев бряг. Там се срещат 32 биологични вида, включени в „Червената книга на България“; три от тях са в европейския списък на редките изчезващи видове в Европа. Направени са проучвания с конкретни карти на местонахождението им. Резултатът: в последните години вихрещото се строителство съсипва парка в курорта; в градовете има паркове, а в Слънчев бряг вече няма.
Пречат ли дюните и на кого? Очевидно да; явно присъствието им в тази местност не се вписва вече в луксозния облик на Слънчев бряг. Колко неудобни се оказват тези уникални пясъчни образувания за хората, които имат „други“ планове за българското Черноморие – да го превърнат в златна мина, но не за България, а само за себе си. Какво развитие на икономиката може да бъде това, което става на базата на „тъмни сделки“ и „мръсни пари“? Би могло да се каже, че това е по-скоро развитието на нечий персонален бизнес, което води до катастрофа всичко и всички останали.
Според специалистите България и дори Южна Европа далеч не са единствените райони, в които местата с природна красота са подложени на урбанизационен натиск. Северна Америка, в която гъстотата на населението като цяло е по-малка, също преживява подобен бум по крайбрежието и зимните си курорти. Цените на земята в тях растат заедно, а понякога и по-бързо от тези в мегаполисите Лос Анджелис и Ню Йорк. Обяснението на глобалния феномен „ваканционни имоти“ е следното: това е луксозна стока, която е много по-различна от останалите, произведени или от възобновяеми ресурси, или от ресурси, чиито запаси още не са изчерпани изцяло. Икономистът Джоузеф Шилър определя тези имоти като част от „стоките“, които поради своя символ на материален статус и силно ограниченото си предлагане са обречени да поскъпват, при това много по-бързо, отколкото расте икономиката.
Устойчив ли е обаче подобен растеж? Тук природозащитниците и собствениците на земя отдавна са на двете крайности и намирането на баланс между тях е един от важните въпроси, които България и нейните институции трябва да решат сега и през следващите години. Защото от него зависи каква среда и в крайна сметка колко лукс за продаване ще остави сегашното поколение на тези след него.
Според Ивайло Йорданов, представител на Българското дружество за защита на птиците, един път увредени, дюните не могат да бъдат възстановени както като география на ландшафта, природни образувания, така и като растителни комплекси, с някои от които сме уникални в целия свят.
В крайна сметка България има впечатляваща природа; точно тя е тази, която привлича посетителите на страната ни и я прави уникална – тя, а не лъскавите хотели, каквито има навсякъде по света. Природата в България може и трябва да бъде най-ценното ни притежание. Тя може да подобрява икономиката ни, може да развива туризма ни, може да популяризира страната ни, стига само да се научим на отношение към нея. Защото онова, което тя не може да направи, е да оцелее въпреки нас, хората, въпреки постоянния ни стремеж да я подчиним и променим. И ако онези, които изливат бетона върху пясъчните дюни в Слънчев бряг или на което и да е друго защитено място в България, се замислят, ще разберат в какъв нелеп парадокс са изпаднали. Най-вероятно ще видят намръщените лица на гостите в хотелите си, а на следващата година ще констатират броя на незаетите легла в същите тези хотели и един ден с разочарование ще разберат, че цената на имота им се свлича главоломно надолу. Развитие на икономиката ли е това? По-скоро катастрофа, и то непоправима!
Авторът е студент специалност културология в СУ „Св. Климент Охридски“.
*
Синдромът „Слънчев бряг“ в българския туризъм –
развитие на икономиката или катастрофа?
Проблемите с развитието на емблематичните ни черноморски летовища като Слънчев бряг, Албена, Златни пясъци, наред с останалите наши летни и зимни курорти, е тема на множество дебати. Днес курортът Слънчев бряг вече е станал емблематичен и в друг смисъл – като символ за синдром на израждане, презастрояване, безперспективност. Синдромът „Слънчев бряг“ за по-голямата част от българските граждани се е превърнал в нарицателно за катастрофалното развитие на българския туризъм през последните години. За все повече наблюдатели и „потърпевши“ от новобългарския туризъм, израждането на някога привлекателните български курорти очевидно се дължи на хаотичното им развитие, без конкретни цели и стратегия.
Анализът на синдрома на неустойчивото развитие в българския туризъм ни помага да разберем по-ясно принципите на устойчивото развитие по пътя на един алтернативен на хаотичното презастрояване стратегически туризъм, основан на мисълта за дългосрочното бъдеще на региона и на местните общности. Такава беше задачата на курсовите работи за анализ на Слънчев бряг, които бяха зададени на част от студентите от специалност културология на СУ „Св. Климент Охридски“ за свободноизбираемата дисциплина и стаж „Култура на бъдещето: проекти и практики на устойчиво развитие“, интегрирани в рамките на проекта „Място за бъдеще“.
От съставителите