Когато посетих Слънчев бряг за първи път (1996 г.), ми направиха впечатление спокойната атмосфера на курорта, малкото хотели, построени по времето на социализма, зелените площи, които тогава все още съществуваха. На плажа имаше много хора, но нямаше никакво ограничение. Всеки идваше и можеше да се излежава на плажа колкото си иска и докато гърбът му не придобие заплашителен червен отенък. Пясъчните дюни тогава все още не бяха превзети от многобройните заведения. Ресторантите, които днес са на всяка крачка, също не бяха много, но за сметка на това сервитьорите бяха по-услужливи и добродушни. Разбира се, моята цел не е да рисувам една идеална картина на курорта, а да предам своите още детски, но наистина приятни впечатления от тази краткотрайна двуседмична почивка.
Строителният бум напълно промени облика на този някога приятен курорт. Замислям се понякога, че ако не бях наблюдавала развитието на българското Черноморие в продължение на доста дълъг период от време, а бях останала само с онова детско впечатление, то щях неимоверно много да се учудя, ако го бях видяла в сегашното му трагично състояние. Напълно нормално е да се появяват нови жилищни сгради, увеселителни заведения, аквапаркове и други обекти – но когато те се правят по един незаконен и напълно хаотичен начин, това е недопустимо и наистина плашещо. Зелените площи изчезнаха за сметка на новопоявилите се хотели, голф игрища, ресторанти. Тротоарите са разбити от непрекъснати строежи, които не спират дори и през туристическия сезон. Гостите на България всяка година стават свидетели на кал, прах и боклуци. Терминът „алкохолен туризъм“ все по-често се цитира в медиите. Да, наистина мога да кажа, че в момента той е точно такъв – алкохолен, безкултурен, безцелен…
Слънчев бряг е място, изпълнено с доста парадокси. Един от тях е липсата на квалифициран персонал за обслужващия сектор. Вече за никого не е тайна, че нивото на обслужването продължава да бъде доста ниско (дори в сравнение с други балкански туристически страни). Причината за недостига на професионални кадри е ясна – никой не иска да работи за изключително ниските заплати, предлагани от работодателите. За сметка на това, те изискват пълен работен ден (в повечето случаи доста повече от осем часа). Все повече зачестяват случаите, когато на работника изобщо не се плаща и когато той напуска, се наема нов на същия принцип. Това е един затворен кръг и засега доброто решение за излизане от него не е реализирано.
Хотелите, построени сякаш по нечия безумна идея с още по-безумното влагане на пари, се възвисяват над планини от боклуци – този вълнуващ пейзаж напомня на библейския Апокалипсис. Целият проект на курорта създава впечатление за една група хора, която уж се опитва да направи нещо хубаво със своите (може и чуждите) пари, но за съжаление просто не се получава. Но основният повод, който ме кара да се срамувам най-много, е плажът – мръсен, неподдържан, но за сметка на това с платени шезлонги и чадъри. Ако хората не изявяват желание да плащат, то биват вежливо (или не толкова) изгонени и изпратени някъде по-далеч от мечтаното, а за някои дори сънувано през студените зимни нощи море. Морето също е доста мръсно и повечето туристи споделят, че няма повече да дойдат в България точно по тази причина. Естествено тези, които искат да изкарат една спокойна почивка, без суета и шум, не би трябвало да идват изобщо в този курорт. А купонджиите-тийнейджъри, които изтрезняват много рядко и най-често по случайност, в повечето случаи остават доволни от почивката – доколкото могат да си спомнят отделни фрагменти от нея. Въпросът е: „Докога ще е така?“ Засега на него няма отговор.
Последните години зачестиха случаите на кражби по обществените места. Това е поредното доказателство за упадъка на курорта, защото полицията не може да се справи с проблемите. На плажовете се правят акции, в които полицаите играят ролята на почиващи, но едва ли те ще оправят положението. Всичките тези факти са взаимосвързани: безнаказаността се проявява на всички нива – от дребната кражба на един ром до незаконните хотели, които се строят бързо и некачествено от същите тези роми. Всичко това се получава от абсурдния факт, че няма достатъчен контрол от страна на специалистите над целия този неквалифициран персонал.
Парадоксите се срещат на всяка крачка и ние дори започваме да свикваме с тях, но чужденците, идващи в България на почивка, остават шокирани и в повечето случаи не се връщат, освен разбира се, ако не са си купили жилище. Наистина невероятни са материалите, публикувани в пресата. Абсурдното е, че всеки знае каква е реалната ситуация, но по въпроса не се прави нищо. „80 процента от временните постройки в Слънчев бряг са незаконни, заяви заместник председателят на УС на Съюза на собствениците Мария Инджова“. Следва и продължението: „Тези, които са законни пък, ако имат разрешение за 20 квадратни метра, са построили павилиони на 200 метра. Собствениците на хотели и ресторанти обаче не могат сами да се справят с тези нелоялни конкуренти. Това е в прерогативите на държавата, в лицето на МРРБ, защото само от там се дават разрешения за строителство или заповеди за премахване.“[1] Ситуацията наистина е отдавна излязла от контрол, защото някои хора са си напълнили джобовете и са забравили, че има такива понятия като съвест и отговорност.
Броят на хотелите в комплекса се увеличава непрекъснато. Половината от тях са в източната част на Слънчев бряг, която почти е изчерпала пространството си за застрояване. Другите са в западната част, която тепърва започва да се развива – с бесни, лавинообразни темпове, както си е по традиция. В нея имаше само няколко жилищни селища, предлагащи апартаменти, но сега ситуацията се променя. Имената на инвеститорите в повечето случаи са известни на широката общественост. Един от най-големите хотели „Хелена резорт“ е на „Булимпекс“АД. Управител на дружеството е Младен Мутафчийски, бивш шеф на държавната оръжейна компания „Тератон“. Официално акционери в „Булимпекс“ са фирмите „Имоти“, летище Пловдив, „Нюко инвестмънт инк“, „Панама“ и „Селена холдинг“ (в което участва бившия депутат от СДС Асен Мичковски), показва справка в „Апис“. Наистина е доста добре да бъдеш депутат, дори и да си бивш.
Друга значителна инвестиция в Слънчев бряг – над 7.5 млн. евро, е в новия хотел „Фиеста бийч“. Базата се води собственост на „Ропотамо шанс“ ООД, Несебър. Акционери в компанията са Димитър Стойков, София Стойкова, Георги Николов и софийската фирма „Елеонора транс“ според справката в „Апис“. „Елеонора транс“ притежава още хотелите „Палас“ и „Гранд хотел Съни бийч“ в Слънчев бряг. Тя беше собственик и на хотелите „Марица“ и „Актиния“, които е продала. Десететажният „Фиеста бийч“ е категория четири звезди, има 400 легла, разпределени в 200 стаи и апартаменти. Питам се защо ли всичките тези акционери, след като вложат парите си (е, не че са точно техни) в хотел, не се погрижат да не оставят около него същинска пустиня, обезобразена от строителната техника земя, покрита най-често със слой битови отпадъци, ярко украсен с найлонови торбички. Истинска радост за окото.
Поразителна е безотговорността на самата община по отношение на поддържането на чистотата на улиците на курорта. Наистина е трудно на фона на безкрайните строителни работи да се прави това, но изглежда чиновниците дори не се опитват да поддържат някаква чистота – улиците не се мият, а боклукът не се прибира навреме (проблемът за съжаление касае не само Слънчев бряг, но и цялата държава). Голям късмет е, че още не е пламнала някаква по-сериозна епидемия, въпреки че това лято стомашните вируси върлуваха навсякъде и много туристи се оплакваха от отравяния. Изобщо не е трудно да се разбере, че нещата са свързани.
Георги Велчев, братът на министъра на финансите Милен Велчев (инвестиционен фонд „Сигма кепитъл“), също не изостава от конкурентите си – той участва в големия проект „Сигма Съни бийч“ и „Иберостар Съни бийч“. Оттук естествено си правим безценния извод, че работата тук не е чиста и че е хубаво човек да има брат – министър. Но всичките тези господа мислят само за настоящето, без дори да предположат какво ще стане в бъдеще. А то идва неумолимо и много бързо.
Цялото това експлозивно строителство определя за Слънчев бряг бъдеще на ръба на инфраструктурната криза. Курортът е доста голям по територия – само източната част е 2150 дка, но пренасищането ù с нови обекти довежда до предела на възможностите мрежите на електроснабдяването, водоснабдяването и канализацията, макар че те бяха подменени през последните две години. Инфраструктурата е собственост на „Слънчев бряг“ АД, в което мажоритарен собственик е държавата, представлявана от Министерството на икономиката. От дружеството твърдят, че електрическата подстанция е на границите на възможностите си и всяко легло в повече води до риск от претоварване. Затова не са рядкост вече спирането на ток в близките села и градове, както и в самия курорт. Тези зачестили инциденти навеждат на мисълта, че Слънчев бряг, вместо да се развива, се връща в някаква неопределена каменна епоха – без достатъчно ток и вода за всички хора. В епоха, където римското изобретение „канализация“ се превръща в проблем. Същото е и с пречиствателните съоръжения, към които вече трудно могат да се включват нови обекти, защото станцията изчерпва капацитета си. Подобна е ситуацията и в другия голям морски курорт Златни пясъци, въпреки че той има и някакви редки, но все пак положителни проблясъци в цялата тази ситуация. „По-важните инфраструктурни обекти са нова пречиствателна станция и нова подстанция в района на ресторант „Ханска шатра“ Предстои доизграждането на подстанция в района на Обзор.[2]
През зимата в курорта няма туристи, но за сметка на това има строители. Въпреки минусовите температури в Слънчев бряг работата „кипи“ и строителните дейности не спират. В над тридесет обекта в комплекса работата продължава при температура минус 8 градуса. Според специалисти сигурността на строежа може да се гарантира при температури около нулата. При работа на по-ниски температури се поставя под въпрос качеството на строежа и стабилността на обектите впоследствие. Но сякаш тези неща са второстепенни и на никого не правят особено впечатление.
По въпроса за строителството обаче съществува и друго мнение. „Проверка на news.bg е установила, че Слънчев бряг, за разлика от друга година по това време, няма строежи и строителна техника. Проверката е обхванала ивицата между Елените и Несебър. Не е забелязан нито един строеж, а само частични ремонти в някои хотели.“[3] Доста странно наблюдение, което продължава и с интересни подробности, че нямало строителни работници вече, а липсата им се отразявала негативно върху оборота на заведенията за хранене. Има негативен ефект и върху различни фирми за снабдяване, както и проблеми с агенции за недвижими имоти (заради намаляването на строежите). Хората все още не могат да разберат, че всъщност трябва да избират между работниците през зимата или туристите през лятото, понеже прогнозите за последните години никак не са обещаващи – впрочем както всяко лято.
Има, разбира се, и журналисти, които по-трезво отразяват ситуацията. Бумът на строителството неминуемо вреди на туризма, а оттам засяга и всички сфери на бизнеса. Туроператори, хотелиери, агенции за имоти и банки притеснено отчитат свръхпредлагане на легла и отдръпване на туристи. Бизнесът е изправен пред перспективата от спад на цените на нощувките и на имотите, а банките се отдръпват от кредитиране в Слънчев бряг. Подобни тенденции, които по-рано не бяха познати, започват да се задълбочават и да създават истински проблеми, които в някои случаи предизвикват истинска паника. Предприемачите са уплашени и от задаващите се проблеми с електрозахранването, водоснабдяването и канализацията, чиито мощности са изчерпани и има реална опасност туристите някое лято да се сблъскат с режим на тока и водата. Ами тогава за какви перспективи на бизнеса можем да си говорим?
Следствие от строителния бум е фактът, че много от хотелите се продават на ниски цени. Изборът е голям – от най-скромните до луксозни. Проблемът е кой ще поеме риска да ги купи точно сега. Противоречива е обаче информацията, представена в медиите – едните изразяват паника, че ще има понижаване на цените. А от друга страна, аналогични източници говорят за повишаване на цените. Не е ясно обаче коя прогноза е по-достоверна. „Голяма част от хотелите в Слънчев бряг вече са подсигурили с договори следващия летен сезон, пише expert.bg, цитирайки представители на туристическия бранш. Много от хотелиерите са се похвалили, че вече имат договори за другия сезон, въпреки че са завишили цените на пакетите.“[4] Все пак остава надеждата, че туристите с що-годе здрави нерви ще посетят отново или, привлечени от красивите реклами, за първи път българския курорт. Рекламата също е проблем на туристическия бранш в региона. По руската телевизия например се рекламират нови луксозни строежи, но в същото време се показват красиви, но толкова нереалистични картинки от комплекса – хотелите са потънали в зеленина, морето – кристално чисто, и на всичкото отгоре на плажа растат високи палми… Доста оригинално, но за съжаление – поредната лъжа на бизнесмени, които искат по-скоро да се отърват от обектите си.
Катастрофата наистина се приближава неминуемо. Дори ако строежите приключат изведнъж, то работата все пак е свършена – липсва единен архитектурен стил, автентичност, качествена визия, която да привлича, вместо да отблъсква. Българското Черноморие следва познатата схема, известна на други европейски курорти. При тях се стига и до събаряне на хотелите и възстановяване на зелените площи.
Интересът към масовия туризъм в България намалява с всяка изминала година – по тази причина трябва да се търсят други по-разумни решения. Благодарение на красивата природа aлтернативният туризъм наистина има бъдеще, но не трябва да се разчита само на това и да се остави морското крайбрежие на произвола на съдбата. Много се говори в последно време и за селски туризъм – необходимо е да се развива, но това да се прави в повече села. Повече разработени местности, за да има в крайна сметка и работа за местните хора. Селските местности днес опустяват, тънат в безразличие и боклуци. Туризмът е една чудесна възможност, която не трябва да се пренебрегва.
Морският туризъм в България е поставен в изключително сложна ситуация. Въпреки нерадостните прогнози за лято 2009, местните хора се надяват да спечелят, а владелците на хотели измислят евентуални промоции, за да привлекат туристите (някои и това не правят). Искрено се надявам, че този строителен бум най-накрая ще спре и ще се вземат мерки за запазване (и възстановяване) на многострадалната българска природа. В противен случай на протестите ще продължават да се викат лозунги – „Искаме природа, не искаме бетон!“
Авторът е студент специалност културология в СУ „Св. Климент Охридски“, член на Университетски клуб за екология и устойчиво развитие UNECO.