Нашите права при полицейското задържане за 24 часа
изготвил: Звезда Ванкова, институт „Отворено общество“ – София
КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение.
Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му;
Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.
ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (ЗМВР)
Чл. 63. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление;
2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба;
3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
4. малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойници, попечители или специализирана институция, където е бил настанен;
5. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 61, ал.2;
6. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или орган на съдебната власт;
7. обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на европейската заповед за арест;
8. в други случаи, определени със закон.
(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.
(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.
(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
Чл. 64. На лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1-5, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.
Чл. 65. (1) За отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място полицейските органи издават писмена заповед.
(2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА МВР
Чл. 62. (3) Задържаните малолетни и непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.
Чл. 63. (1) За лицата по чл. 62, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:
1. името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;
2. основанието за задържането;
3. данни, идентифициращи задържаното лице;
4. датата и часът на задържането;
5. ограничаването на правата на лицето по чл. 64 ЗМВР, както и правото му:
а) да обжалва пред съда законността на задържането;
б) на адвокатска защита от момента на задържането;
в) на медицинска помощ;
г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;
д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин;
е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
Чл. 63 (3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 5, букви „б“ – „е“. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.
(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.
(5) Заповедта за задържане се завежда в специален регистър.
(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице.
Инструкция № I з-2451/29.12.2006 г.
Чл. 5. (1) В структурните звена на МВР се обособяват места за настаняване на задържани лица, които включват:
1. помещения за задържане;
2. обслужващи помещения.
Чл. 12. Срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване.
Чл. 13. При преместване на задържаното лице от едно структурно звено на МВР в друго се отчита общото време на принудителен престой на лицето в структурните звена на МВР, като се спазва 24-часовият срок за полицейско задържане.
Чл. 19. (1) Преди настаняване в помещението за задържане, на задържаното лице се извършва личен обиск от длъжностно лице от същия пол.
(2) Обискът по ал. 1 се извършва в присъствието на свидетел от същия пол, от който е задържаното лице.
(3) Всички вещи, намерени при обиска на задържания, се изземват и съхраняват. Изключение се допуска единствено за следните вещи:
1. религиозна и художествена литература;
2. медицински документи;
3. снимки на близки или членове на семейството;
4. бележници с телефони за контакти за правна помощ и близки;
5. законови текстове;
6. документи, издадени по повод на задържането;
7. лични записки, когато те не представляват веществени доказателства за извършено престъпление, които задържаният може да повреди или унищожи.
Помещенията за задържане (ПЗ) в МВР се оборудват по подходящ за категорията лица начин.
В помещенията за задържане се осигурява място за почивка – нар или легло.
На задържаното лице за времето на почивка през тъмната част на денонощието се осигурява завивка.
В помещенията за задържане не се допуска поставянето на белезници на задържаните лица.
Помещенията за задържане се разполагат и устройват по начин, който не създава условия за увреждане здравето на задържаните лица и охраната.