ГМО – три букви, които крият огромна заплаха, една бомба със закъснител. Идеята за тази курсова работа се появи в момента, когато цялото българско общество – медии и граждани, се обяви публично против засяването на генетично модифицирани организми на територията на страната. Отново късно, но по-добре от никога. Българското правителство обаче е глухо за скандиранията на тълпите от майки и граждани, които искат чиста, българска продукция и се гласи да прокара отново про-американски интереси в парламента – отглеждане на царивичния хибрид МОН810 на територията на страната, забранен в множество страни в Европейския съюз. За това обаче ще стане дума по-нататък.

Предмета на това изследване са европейския контекст на борбата против ГМО, на опитите на българското правителство за въвеждане на генетично модифицирани храни, законовите рамки и предпоставки за това, а също и реакцията на българското общество по този случай. Целта на изследването е да се покаже как ще се отрази това на българското земеделие и производство на храни и да се отбележат плюсовете, които обявяването на страната ни за зона, свободна от ГМО, ще донесе и как това ще се отрази на отношението към страната ни, бидейки част от Европейския съюз.

За референция съм използвала сайтове на най-различни природо-защитни организация – български и чуждестранни, организации, свързани с ГМО и вредите от тях, Закон за генетично модифицираните организми, петиции на български сдружения и граждани, филмът TheWorldaccordingtoMonsanto, разговор с д-р инж. Светла Николова, изследване на РИОКОЗ върху храни, съдържащи ГМО над допустимите стойности др.

Какво е ГМО? Големите надежди и разочарования, свързани с ГМО

„Генетично модифициран организъм” е организъм, включително микроорганизъм, в който генетичният материал е бил променен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация. В това понятие не се включва човешкият организъм.”[1] Така гласи българското законодателство. Казано на по-всекидневен език, това са микроорганизми – растения или животни, чиято наследствена информация е изменена чрез средствата на генетичното инженерство. Целта е растенията да станат толерантни към хербициди и насекоми както и да се увеличи продукцията им с цел изхранване на повече хора по Земята. Компаниите, които продават генетично модифицирани организми продават заедно със семената и съответния пестицид Пренасят се гени от животни на растения или от животни наживотни. Комбинациите за шокиращи и ужасяващи: „гени на паяк се вкарват в коза, за да може козето мляко да съдържа протеина на паяка и да се използва да производство на бронежилетки. Гените на медузата правят носа на свинята да свети през нощта. Гени от арктическа риба придават на доматите и ягодите устойчивост към измръзване”[2]. Разбира се очакванията на големите корпорации не съвпадат с реалните резултати и ГМО се оказват пагубни за земеделието.

Генетичното инженерство става факт през 70-те и 80-те год. на миналия век. То е „корпоративна технология, която се използва предимно от индустриалното земеделие”[3]. Проблемът е, че това пренасяне на гени от едни живи отганизми на други, може да заличи границите между видовете. Така новите организми ще предават на своето поколение чрез своето ДНК настъпилите генетични изменения.

Първото значително култивиране на генетично модифицирано растение е в САЩ през 1996год. Най-широко разпространените ГМО култури в света са соя, царевица, маслодайна рапица и памук. По-малко застъпени са картофи, домати, тютюн. От тогава до днес само 2,4% от цялата земедеска земя по света е засята с ГМ култури; 176 от 192 страни не отглеждат ГМО; страните, които култивират 90% от всички ГМ растения по света са САЩ (50%), Аржентина (17%), Бразилия (11%), Канада (6%) и Парагвай[4]. Всичко това е съсредоточено в ръцете на 5 компании – Monsanto, DuPont, Syngenta, Bayer, CropScience – заедно всички притежават над 35% от световния пазар на семена и 59% на пестициди.[5] Оказва се, че противно на очакванията на учените растенията стават резистентни на пестициди, като това провокира увеличение на дозите препарати. Освен това вместо да се наблюдава увеличение на добивите, се наблюдава спад или ако не – същото количество като при конвенционалното земеделие. Само цената на царевицата за 2 години е скочила с 50%, като очакваната печалба за Монсанто от увеличението на всички цени възлиза на 74%. Това, което учените не осъзнават е, че климатът, напояването, уменията на фермерите се отразяват на добива много повече отколкото генетичната модификация.

Единствената ГМ култура, разрешена за отглеждане в Европа е царевичния хибрид на Монсанто МОН810, който е забранен в 6 страни – Австрия, Гърция, Унгария, Франция, Люксембург и Германия[6], като в доста други има предпазни клаузи и забрани, а в Швейцария има наложен 5 годишен мораториум за отглеждането на всякакви ГМО. Единствената страна, която отглежда този хибрид е Испания на площ от 53000 хектара. Законодателството в ЕС по този въпрос непрекъснато се разширява, успоредно с издаването на разрешения за пазарна оторизация на ГМО. През 1990 г. ЕС приема Директивите 90/220/ЕЕС, която се отнася за експерименталните опити, комерсиалната продукция и маркетинга на ГМО и 90/129/ЕЕС – за работа при лабораторни условия. Тъй като първата не отговаря на въпросите, свързани със здравето на хората и опасностите за околната среда, то се създава нова Директива 2001/18, която съдържа така наречената „предпазна клауза” (чл.23)[7]. Тя позволява на страните-членки на ЕС да „ограничат временно или да забранят използването и/или продажбата” на одобрени от ЕС ГМО, ако са налице доказателствени основания, за да се сметне, че ГМО (…) представлява риск за човешкото здраве и околната среда”. За съжаление и тази директива не отговаря на въпросите, свързани със замърсяването на други растения с генетично модифицирани такива.Поради тази причина много страни членки оспорват законодателството в ЕС и въвеждат мораториум. След това биват приети и два Регламента – за проследяването и етикетирането на ГМО и такъв, който урежда процедурата по одобрение на ГМО храни за хора и животни. През последните няколко години ЕС лансира идеята за т.нар „съвместно съществуване” на ГМ и не-ГМ култури, което също среща съпротива отстраните-членки, тъй като става заразяване на култури от конвенционалното земеделие с такива от ГМ.

Поглед насочен към Източна Европа…

След яростното отхвърляне на внос и производство на генетично модифицирани храни в Западна Европа, погледът на големите корпорации е насочен към страните от Източна Европа. Защо? От GrassrootsFoundation[8] дават отговор на този въпрос. Причините са свързани с местната икономика, развитие на науката и социалното положение. Често в страните от Източна Европа има слабо развита демокрация, което благоприятства липсата на обществено достъпна информация, политическите решения се взимат от някои определени групи от хора; липсва законова рамка по отношение на генното инженерство; лабораториите не са добре оборудвани за качествени изследвания върху ГМО; въпросът за генното инжинерство въобще не се дискутира. Първоначалното разпространение на генетично модифицирани храни в Русия и на Балканите е под формата на хуманитарна помощ, без да бъде упомената нейното съдържание. От създаването си до ден днешен GrassrootsFoundation създава повече от 94 проекта в страните от Източна Европа : България (8), Словения, Хърватска, Сърбия, Румъния, Македония, Полша, Естония, Русия и т.н. Целите на тези проекти са политическо лобиране, мониторинг върху законодателния процес, създаване на свободни от ГМО зони, обучение на различни групи от обществото – фермери, учени, журналисти, свещеници, работа със сдружения, обявили се против ГМО, публикации, конференции и т.н. Започнало през 2004 год, движението за създаване на свободни от ГМО зони бързо намира подръжници сред страните в Източна Европа. Благодарение на GrassrootsFoundation в много страни става възможно въпросът за вредите от ГМО върху здравето на околната среда и живите отранизми за придобие за първи път гласност и да направи хората чувствителни към темата. След успешното създаване на групите в България и Румъния, те поемат успешно по пътя на създаване на свободни от ГМО зони на териториите си.

Една от причините България да е на прицел от компании като Монсанто и Агрево, е в българското законодателство, т.е приемането на Правилника за опазване на ГИ, което буквално „развърза” ръцете на корпорациите […] поднесе законовата основа за да стартират полевите опити на трансгенни растения […] ”[9].

Какво означава една територия да е свободна от генетично модифицирани организми?

Преди да се даде определение на това какво означава една територия да е свободна от ГМО, е важно да се каже какви са проблемите, които ГМО предизвикват, за някои от които има вече научно доказани факти. Основният проблем, който не би могъл да се контролира е, че след като веднъж са осовободени в околната среда, генетично модифицираните полени замърсяват пчелите и растителните видове[10]. Проблемът с пчелите е много по-голям отколкото хората могат да си представят. Според председателят на пчеларско сдружение от Добрич – Янко Янков причината за изчезването на пчелите от САЩ е именно заради огромните площи, засети с ГМО и припомня думите на Айнщайн, че „човечеството ще изчезне четири години след изчезването на пчелите”[11]. Доказано е също, че ГМ храните са заплаха за здравето на човека – „водят до алергии, спират развитието на мозъчни клетки, предизвикват атрофия на бъбреците, увеличават панкреаса, повреждат имунната система”[12]. Последиците за природата също са ужасяващи, защото веднъж попаднали в нея, те остават там завинаги: например полени от генно изменени растения, могат да заразят диви видове; ако генно изменени риби попаднат в дивата природа могат да надвият дивите видове[13] и т.н.

В териториите, свободни от генетично модифицирани организми : „фермерите не отглеждат генетично модифицирани култури и не хранят животните с ГМ фуражи; не се произвеждат, използват и продават ГМ храни; фермерите имат икономическа независимост, потребителите получават чиста и здравословна храна и се опазва околната среда”[14]

Европейско движение за територии без ГМО

Според данните, изнесени на Петата международна конференция за региони, свободни от ГМО под наслов „Храна и демокрация” [15], проведена в град Люцерн, Швейцария, от 24 до 25 април 2009 год., става ясно, че движението за обявяване на региони и територии, свободни от ГМО върви в положителна посока. 22 страни европейски членки и 6 не принадлежащи към ЕС са обявили свои територии за свободни от ГМО. Наблюдава се увеличение на регионите – те са над 260 през 2009г.Свободните от ГМО провинции, префектури и департаменти са се увеличили от 53 на 93, а общините са достигнали 4 567. Това прави общо 30 370 фермери и собственици на земя, които са обявили земите си за свободни от ГМО. Много от териториите, обявени за свободни от ГМО, са базирани са лично договаряне между отделните фермери и стопанства. Понастоящем Австрия, Унгариям Франция, Гърция, Люксембург и Германия са страни, в които не се отглежда ГМО, по предпазна клауза 23 от еврпейската Директива 2001/18[16]. Участниците на Петата европейска конференция за региони свободни от ГМО апелират към създаването на европейски мораториум за отглеждане на ГМО на територията на Европа[17]. Целта му е, да се промени европейското законодателство, да се предефинират възможните рискове, имайки предвид социо-икономическите условия; да се подкрпя земеделието без ГМО и биоразнообразието, както и да се подсигури хранителната независимост. Те апелират още агро-химическите предприятия да не злоупотребяват с твърденията, че ГМО ще спасят населението от глад и по този начин на се опитат да обосноват отлеждането на ГМО. В заключение на Декларацията, подписана от 250 участника от 28 страни, се казва, че устойчивото земеделие, при което не се използват генни модификации е най-доброто решение за производители и потребители. България също има представител на тази конференция – това е д-р. инж. Светла Николова от сдружение Агролинк.

България и ГМО – една история с продължение…

За нещастие, нашата страна също има опит с производсвото на генно модифицирани храни. През 1999г. в страната ни е произведена първата реколта с ГМО царевица, след официално разрешение на Министерство на земеделието и горите.Издадените разрешения за 1999 год са за 130 000 дка, 2000 год. – 190 000 дка, 2001 год. – 64 000, 2002 год. 22 000 и през 2003 год – 21 195 дка [18].Тъй като по-голямата част от царевицата е дадена за фураж на животни, тя влиза в хранителната верига. „Разршенията са култивиране на ГМ царевица са издавани само за извърпване на полеви опити, със забрана за продажбда на реколтата в България”[19]. Много от производителите не са наясно с това и разпродават своята продукция на завода за нишесте и царевични продукти „Амилум” в Разград. Той от своя страна търпи огромни загуби, тъй като от ЕС отказват да закупят замърсена с ГМО продукция. След скандала площите намаляват. За периода януари 2008 – юли 2009год. в Министерство на земеделието и храните не са постъпвали Заявления за разрешаване използването на генно-модифицирани организми [20], както и при извършените анализи в различни части от страната не са открити генно-модифицирани култури. Въпреки това изнесеното изследване за периода 2004-2009 год. от Национална лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ[21] показва, че в страната се продават храни със завишено съдържание на ГМО – 2 и над 2% – кренвирши, вафли, царевичен хляб, кайма и т.н.

През 2005 год. след дълги дискусии в НС е приет Закон за генетично модифицираните организми. Благодарение на различни неправителствени организации, обединени в коалиция „България – зона, свободна от ГМО”, депутати, учени, граждани, първоначалният вариант е бил силно променен и в сегашния си вариант отразява до голяма степен европейското законодателство. Важни членове от Закона саЧл. 79. (*) (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) „Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури” и Чл. 80. (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) „Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях. По отношение на генетично модифицирания памук прилежащата територия обхваща 400-метров пояс.”[22] Промените, които българското правителство планира да направи и вече са приети напърво четенеса свързани именно с тези два важни член, т.е прието е тяхното премахване. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще премахне 30-километровият пояс около териториите от “НАТУРА2000″, в който не се разрешава освобождаване на генетично-модифицирани организми (ГМО). Това става ясно от проведената на 28 януари 2010 год. работна среща между членове на Комисията по околна среда и води, Комисията по земеделие и гори, представители на неправителствени организации и граждански групи, научни институти за обсъждане промените в Закона за генетично модифицирани организми (ЗГМО)[23]. Сред противниците са вече най-голямата фермерска организация – Националната асоциация на зърнопроизводителите, Българската асоциация “Биопродукти”, Националната научна асоциация по пчеларство, Коалиция “За да остане природа в България”, Инициативен комитет на родители, потребителски организации и дори гилдията на главните готвачи. Вследствие на обществения натиск бе обещано, че в закона ще се върне чл. 52 (2), който не допуска освобождаване в околната среда на ГМО в съседство с биологично стопанство, както и че забраната за освобождаване на ГМО в териториите от “НАТУРА 2000″ няма да отпада. Промените засега обаче не запазват 30 км пояс около защитените тертироии, в който не се разрешава освобождаване на ГМО. Това означава, че екологично значимите  места у нас, с най-голямо биоразнообразие в тях, нямат никаква защита от замърсяване с генетични мутации.

Заради желанието на българските власти да въведат промени в закона за ГМО, на 31 януари 2010 бе организирано протестно шествие под наслов „ЗА ЧИСТА ХРАНА, ЗА ЗДРАВА ЗЕМЯ! БЪЛГАРИЯ – СВОБОДНА ОТ ГМО!”. В момента тече гражданска подписка на петиция против предложените промени в Закона за ГМО [24]. Изявените в нея граждански желания са, да не се премахва чл.79 и чл.80 от ЗГМО, да има по-голяма прозрачност при действията на правителството, информираност на обществото за рисковете, които ГМО крие. Искането на гражданите е за запазване на биоразнообразието в нашата страна, което е застрашено ако започне отглеждане на ГМ култури. Отбелязано е също, че „Европейският съюз не изисква от нас да либерализираме използването на генетично модифицирани организми, така че да застрашим националните си интереси. Изискванията се отнасят до хармонизиране на законодателството ни с европейското, като ни се предоставя възможност, чрез предпазната клауза на Директива 2001/18, да определим сами политиката си и да забраним използването на ГМО, които носят риск за човешкото здраве или околната среда, дори и да са одобрени на общо европейско ниво.” Това е много важно да се отбележи, защото българското правителство под натиска на гиганта Монсанто, опитвайки се отново да служи на чужди интереси, а не на тези на нашата страна, иска да пусне за отглеждане забраненият от 6 страни в ЕС хибрид МОН810, за който има доказани факти, че е опасен както за човека, така и за околната среда. Веднъж замърсена с полени от него, почвата не може да бъде изчистена никога повече.Кампанията е организирана от инициативен комитет на родители и граждани, регистрирани в портал BG-MAMMA и подкрепена от различни български сдружения и асоциации – екологично сдружение „За земята”, сдружение Агролинк, коалиция „За да остане природа в България”, Биоселена, ОЦОСУР, „Орловият кръг”, фондация „Еко-Общност” и много други. Сдружение Агролинк и коалиция „За да остане природа в България” също излизат със становище относно ЗИД на Закон за генетично модифицираните организми [25].

„България – зона, свободна от генетично-модифицирани организми” – това е възможно. Какво ще спечелят българските фермери, българските потребители, местната икономика, българската природа…

Понастоящем 6 български общини са се обявили за зони, свободни от ГМО – това са Сатовча, Баните, Ивайловград, Кърджали, Златарица и Борино. По време на кампанията на сдужение Агролинк„Доматът мутант”[26] през лятото на 2007г. над 5000 души са се подписали под декларация за обявяване на България за страна, свободна от генно модифицирани организми. Решението е взето от общинските съвети и изразява волята и желанието на местните жители за устойчиво местно развитие.

Обявяването на една територия за свободна от ГМО носи много предимства както за местната икономика и земеделие, така и за околната среда и потребителите. Ползите за местните фермери са доста: предимство на пазара заради по-качествената и здравословна продукция, по-малко разходи, икономическа независимост, безопастност, създаване на условия за развитие на не-ГМ земеделие и органично земеделие [27]. Повече от 70% от европейските потребители не желаят да консумират ГМ храни, което прави органичната продукция търсена и предпочитана. Използването наГМО струва скъпо на земеделците, защото препаратите са скъпи, а те вървят заедно със семената, освен това се плаща и годишен патентен данък за използването им . Очевидно е, че излиза по-евтино да се използват методите на конвенционалното земеделие. Използването на ГМО е свързано с ежегодното им закупуване от някоя от големите корпорации, което прави производителите икономически зависими от тях. Освн това попаднат ли при посеви, които не са ГМ, те ги заразяватнобратимо. За да бъдат отглеждани не-ГМО е нужно в целия регион да ина забрани за това. В противен случай, вследствие на заразяванията, местните производители са принудени да плащат данък, че в техните земи са попаднали ГМО.

Естествено от обявяването на една зона за свободна от ГМО предимство има основно околната среда. Това спомага за запазване на биоразнообразието, избягват се непредвидени екологични щети, природата бива запазена за идните поколения [28].В зоните, които не са замърсени с полени, могат спокойно да се развиват всякакви видове, без заплаха, че могат да изчезнат, да се видоизменят, да бъдат заразени необратимо. В зоните, свободни от ГМО се запазва биоразнообразието.

Потребителите също за важна част от хранителната верига, тъй като до тях всъщност достига крайният продукт. За тях е важно храната, която купуват да е здравословна, да имат избор при закупуването й, както и да е на стабилни цени. Научните открития, свързани с вредите, които нанасят ГМО са все още в начален стадий, но и това което се знае сега не е малко – ГМО не са отговорили на нито една от наложените им надежди, а от опитите правени в животни резултатите са ужасяваши – стерилитет, алергии, увреждане на бъбреци и черен дроб и т.н. Налагането на ГМ култури ще лиши потребителя от право на избор, както и ще увеличи цените на продуктите, заради скъпо струващото производство.

Местната икономика също ще извлече полза от обявяването на територията й за зона, свободна от ГМО: ще се създаде възможност за пазар на органични и конвенционални земеделски продукти, ще се развие туризмът, ще се наблюдава устойчиво развитие [29]. Регионите, в които не се отглеждат генетично модифицирани продукти са много по-търсени както от обикновения потребител, така и от големите търговски компании, предлагащи земеделска продукция. Това ще има и благоприятно развитие върху туризма, защото туристите търсят автентична обстановка, красива природа, чиста и здравословна храна.

С цел да се запознае населението с ползите от обявяването на една територия за свободна от генетично модифицирани организми в България, както и да се следят и разпространяват най-новите научни изследвания в тази област, е създадена коалиция „България, свободна от ГМО” – тя е алианс от различни НПО, фермери, потребители, еколози, общини. Тя е формирана през 2005 год., по време на създаването на ЗГМО.

Това, което трябва да се предприеме и то спешно, е страната ни да изгради твърда позиция относно генетично модифицираните организми и то такава, която ще защитава националните интереси и тези на българския народ. Често в нашата история се случва така, че националният интерес се пренебрегва с цел да се „угоди” на други високопоставени интереси, които биха донесли много финансова „полза” на държавата. Но на кого?… Нека да не забравяме, че това е нашата страна, където живеем ние и където ИСКАМЕ някой ден да живеят нашите деца и това, което се случва в нея НИ ЗАСЯГА и от нас зависи бъдещето на България!

Всичко за ГМО в Място за бъдеще:

Съдържание

1.  КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО ТЕХНОЛОГИЯТА, ЕТИКАТА, ПОЛИТИКАТА, ЗАКОНЪТ: от Радосвета КРЪСТАНОВА и Петър КАНЕВ (СГС-Щастливеца)

2. ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ в НБУ: ДЕБАТИ НА 21 ВЕК: КАКВО (НЕ) ЗНАЕМ ЗА ГМО: с Асен НЕНОВ и адв. Свилен ОВЧАРОВ, 2010 г

3. Светла НИКОЛОВА (Агролинк) –Органично срещу моноклутурно земеделие и опасности от ГМО индустрията

4. Павлина НЕДЕВА, Борислав АСЕНОВ – ГМО: история, настояще, перспективи

5. Моника КЪНЕВА – България в контекста на европейското движение за територии, свободни от ГМО

6. Ивета ЦВЕТКОВА, Александра ЯНАКИЕВА –ГМО – поредната масова заблуда

7. Мариела СПАСОВА – За ползата и вредата от генно модифицираните организми

8. ДЕО и ВЛАДИ ВЪРГАЛА  – говорят на анти ГМО протест в София

9. Българската Православна Църква и хора й на анти ГМО протест в София

10. арх. Мартин МИКУШ за органичното земеделие – лекция в Балкана

11. Филип КИРИЛОВ (Тринога) за органичното земеделие – Дебат срещу ГМО в СУ

Библиография

Закон за генетично модифицираните организми, Допълнителни разпоредби, ал.1, т.3 http://lex.bg/laws/ldoc/2135501153

Збинден, Мириям, Генетично модифицирани организми. Защо без тях?, издание на Агролинк

агр.инж Ивайло Иванов, д-р Николова, Светла, Семена на съмнението, издание наАгролинк

Д-р инж. Николова, Светла, Кой има полза от ГМО, Опасността от МОН810, издание на Агролинк

http://agrolink.org/agrolink/index.php?idcategories=142

http://agrolink.org/agrolink/index.php?idcategories=17

http://agrolink.org/agrolink/news.php?idarticles=155&idcategories=1

http://agrolink.org/agrolink/index.php?idcategories=66

http://agrolink.org/agrolink/index.php?idcategories=68

http://www.bluelink.net/gmo/

http://www.gmo-free-regions.org/food-democracy-april-2009.html, Initial press release

http://www.gmo-free-regions.org/fileadmin/files/gmo-free-regions/Food_and_Democracy/luzern_final_declaration_en_fr_de.pdfhttp://www.grassroots.de/

http://www.grazhdani.eu/text_peticija_gmo.html

http://www.ecovarna.info/pageDispatch.php?pid=100

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2001:106:0001:0038:FR:PDF

http://www.kompira.co.cc/

http://lex.bg/laws/ldoc/2135501153

http://www.sriokoz.com/documents/temi/hrani/Internet%20GMO%20food_sept_09.htm

http://zazemiata.org/gmo/index.php?id=28&no_cache=1&tx_ttnews[tt_news]=14&tx_ttnews[backPid]=17&cHash=7e61b80ed39d1bbc3a5c1e316e5878a5