Темата за вегетарианството и дебатите около нея винаги ни е била особено интересна, тъй като ни засяга лично. Най-често вегетарианците са обвинявани в това, че са избрали този тип хранене, за да се правят на интересни. Сигурно има и такива, но ние сме от онези, които не искат да са интересни на друг, освен на себе си. Истината е,че сме избрали този начин на живот (защото вегетарианството не е само хранене, а история, убеждение и идеология , но за това ще стане дума по долу), защото не искаме да ядем неща, свързани с убийство – убийството на животните, убийството на природата, тоест убийството на цялата планета.
·Животните и законите
По този начин първо трябва да бъде засегнат въпроса с правата на животните. Това е един от основните морални и юридически проблеми на нашето съвремие. Въпросът за това, дали можем да определим животните като носители на права – правото да бъдат обичани, да живеят свободни, да не бъдат насилвани, да не бъдат убивани излишно, т.е. правото им на живот – предизвиква редица спорове. За да се обясни ситуацията трябва да уточним какво точно се разбира под понятието животни и дали всички те трябва да се слагат под общ знаменател. Българското законодателство приема, че :“Животни” са млекопитаещи, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, рептилии, амфибиини и всички останали гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска или нестопанска цел или обитаващи дивата природа”[1]. Всички гореизброени притежават неоспоримото право да съществуват според своите нужди и необезпокоявани от човека, но контролирани от него. И тук ние хората изхождаме от принципите на хомоцентризма и определяме вида си като най-съвършен и поставен на върха на екосистемата.
За първи път специални разпоредби, насочени към защита и хуманно отношение към животните в българското законодателство са въведени през 1999г. в цитирания вече Закон за ветеринарномедицинската дейност. Естествено в нашето законодателство съществуват законово поставени норми, свързани със защита на животните, но основна слабост е, че не са систематизирани в един нормативен акт, а се съдържат паралелно в няколко. Основните са Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните[2], които трябва да се ползват и прилагат паралелно с оглед на правилното тълкуване и прилагане на законодателството. Без изрично да е посочено в закона, от цялостния му прочит е видно, че системата от норми и правила за защита на животните е изцяло подчинена на интересите на човека, които имат водеща роля при уредбата на обществените отношения.
От тук идва и едно от основните противоречия относно правото на животните: те подчинени ли са ни или по-скоро са ни равноправни и трябва да им признаем това? Не е ли тогава яденето на месо най-жестокото незачитане на естественото право на животните да съществуват? Възможен отговор дават теориите на вегетарианството, развити в многовековната му история.
·Малко история
Вегетарианството като особена система на хранене идва в Европа от Азия – от будистите, брахманите, йогите. Допринесли за обосноваването на вегетарианството са и учените на Древна Гърция – Питагор, Сократ, Платон, Плутарх, Хипократ. Още тогава необходимостта от вегетарианско хранене се доказвала чрез религиозни и морално – етични причини. Питагор и неговите последователи вярвали в прераждането на душата и не употребявали месо от животни от страх да не обезпокоят преселилите се в техните души хора.
В Европа нов интерес към храненето без месо се поражда през Възраждането – през 18-19 век в Германия и Англия се създават сдружения на вегетарианците, които дълго време били смятани за сектантски групи и били наричани „развалящи апетита ядачи на зърна”[3]. За щастие постепенно вегетарианството преодолява границите на общественото отхвърляне и днес е най-разпространения, но и много критикуван вид нетрадиционно хранене. Като всяка идеология вегетарианството има свое учение. При него обаче проблемът е по-сложен, защото „причините и мотивите са доста разнородни – морално етични убеждения, социално – икономически причини, религиозни, морално – етични, историко – биологични” [4].
·Религиозни основи на вегетарианството
Популяризаторите на вегетарианството обосновават необходимостта от него, опирайки се на различни религии. Вегетарианството според Махатма Ганди е основното средство за промяна на света чрез духовно осъзнаване. Последователен мислител и искрен духовен революционер, Ганди не пропуска да начертае пряката връзка между ненасилието и вегетарианството. Той гледа на всички живи същества като въплъщения на Бог, като част от духовния свят, и разбира се наравно заслужаващи респект и благоговение. „Не можем да ядем плът, участвайки в излишно отнемане на живот и да казваме, без болката на противоречието, че ние сме духовни същества или използваме ненасилие в нашия външен вид и действия”[5].
Повечето религии имат установени хранителни предписания, изразяващи се в постоянни или временни забрани за употреба на някои продукти – пости. Интересно е да се отбележи, че някои религиозни учения са непреклонни по отношение на безмесното хранене. Последователите на джайнизма например (около 3 милиона индийци) строго спазват принципа на „ахимиса” – неубиването на всичко живо. Освен месо, риба и яйца те не употребяват даже плодове и зеленчуци с червен цвят. Не могат да бъдат и земеделци, защото орейки земята могат да нанесат вреда на някое живо същество. Това разбира се са съвсем крайни примери, но показват независимата от територия, религия и култура нужда от вегетарианско хранене.
Вяра в правилността на убеждението си много вегетарианци намират в думите от Стария завет:”И каза Господ: ето Аз ви дадох всякакви треви, семе за посев, всякакви дървета, даващи плод – това ще ви бъде храната. Растителната храна е определена за всички птици и животни и въпреки че след потопа Бог изменя своето решение и употребата на месо е разрешена на хората, отново съществуват някои забрани за ползване на животински продукти преди големите празници”[6]. Спазването на тези забрани е едно от условията за спасение на душата и дните на постите трябва да помогнат на християните да живеят духовен, не само телесен живот. Целта е да се отделиш от всичкото зло – злото в храната, злото в мислите и делата – за да се пречистиш и доближиш до божественото.
·Морално – етични причини за вегетарианството
Вегетарианството като всяка философия се изгражда върху нравствени и етични основи. Неговите последователи са убедени, че съществуването с растителна или млечно – растителна храна води към морално по-чист живот. Етичните аспекти се основават на състрадание към животните (съчувствие към тях, когато ги преследват и убиват), състрадание към планетата, състрадание към другите хора, чийто живот е застрашен от унищоженията, които носи глобалната индустрия на месото. Особено важна тук е думата “състрадание”, защото етиката не е просто рационален набор от принципи, които следваме по разумен и логичен начин; това не трябва да бъде само въпрос на разума, а и на сърцето, трябва да усещаме живота – всеки живот – отвращение към лицето на болката и страданието на всички форми на живот и непримиримото желание да направим всичко по силите си, да сложим край на тези несправедливости. „Очевидно изборът да ядеш месо засяга етиката, той не е просто вкусов избор или предпочитание, защото той засяга чужди интереси”[7] – интересите на милиардите животни, които биват изколени всяка година, за да задоволят необразованите диетични избори.
·Биологични и медицински аспекти
Противно на широко разпространеното мнение, че човек не може да живее без консумацията на месо, съществуват неоспорими биологични доказателства в подкрепа на вегетарианството. „Милиони години човек е еволюирал и се е развивал, хранейки се с плодове, зеленчуци и ядки. Обикновения му начин на живот е станал невъзможен по време на последния ледников период, в резултат на което е започнал да яде животинско месо”[8]. Учените доказват, че анатомията и физиологията на човек – телесните функции и храносмилателната му система са напълно различни от тези на хищниците.
Фиг. (1)[9]
В Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия, където се консумира много месо, като основен рисков фактор според изследванията са заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. „Отделни общества, чиято основна прехрана са месото и животинските мазнини остаряват изключително бързо. От друга страна вегетарианците са известни с високата си средна продължителност на живот и ниска степен на заболяваемост”[10]. Човекът, хранейки се с месо или други месни продукти, се намира на края на хранителната верига и като краен консуматор се оказва и краен приемник на най-високите концентрации на различни токсични отпадни продукти, включително пестициди, метали, антибиотици, хормони, нитрати, пикочна киселина, както и различни болестотворни бактерии. Съдържанието на канцерогенни вещества в месото е 12 – 14 пъти повече, отколкото в тревите, зеленчуците и плодовете.
Тъй като човешкия организъм не е устроен за хранене с месо, такава диетаводи до претоварване на кръвопречистващите органи – далак, черен дроб, сърце и бъбреци, които непременно отслабват и стават податливи на заболявания. При тези условия отпадъчните продукти не могат повече правилно да бъдат отделяни от организма и се отлагат в ставите, мастната тъкан и нервите, което става причина за редица болестни състояния.
·Социални и екологични фактори
Разточителният процес на месопроизводството, които изисква значително повече декари земя, отколкото зеленчукопроизводството в последно време е източник на социални конфликти. В съответствие с Втория закон на термодинамиката при пренасянето на енергия винаги се получава известна загуба. Следователно, колкото повече степени съществуват в дадена хранителна верига, толкова по-голям е относителният дял на неоползотворимата енергия от човека. Употребата за храна на по-голям дял растителни белтъчини намалява загубите и увеличава пряко усвоимата от човека енергия в началото на хранителната верига.
Засилващият се световен апетит за месо и млечни продукти, които са причина за отделянето на „18 процента от парниковите газове на планетата, което е повече от целият транспортен сектор”[11], ще изтощи докрай природните ресурси и ще доведе до необратими промени в климата. Изследванията сочат, че за „всеки хамбургер жертваме 5 кв. м. тропическа гора, а 100 000 литра вода са необходими за отглеждането на един килограм телешко”[12].Освен това тези животни произвеждат огромни количества отпадъци, чието складиране застрашава и дори трови околната среда.
Днесоколо 50 процента от селскостопанските земи се използват за отглеждане и за прехрана на животните, предназначени за добив на месо. Според доклад на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) през идващите няколко години „проблемите свързани с похабените природни ресурси и нуждата от все повече такива рязко ще се задълбочат”[13], защото, първо, на планетата ще живеят все повече хора и, второ, те ще ядат все повече месо.
Използваната за отглеждане на животни земя би могла да бъде употребена много по-продуктивно, ако се засади със зърнени култури, зеленчуци или плодове. „В изключително голяма степен унищожаването на световните гори, намаляването на биологичното разнообразие, загубата на природни ресурси, непрекъснато нарастващия брой на хората умиращи от глад, както и увеличаването на замърсяването на въздуха и водите, всичко това са следствия от простия факт, че месото е част от храната на хората”[14]. Няма решение, което ние, като индивиди можем да вземем и което да има такъв драматичен ефект върху подобряването на социалното и екологичното състояние на планетата, като решението да не ядем месо. Днешният вегетарианец е човекът на бъдещето и колкото и да е крайно това решение според някои, ако бездействието продължава, един ден това ще остане единственото възможно решение.
·Месоядните
За да бъдем обективни, е редно да представим и противоположната позиция на привържениците на месото. Не е и възможно да подминем огромната група от хора, които консумират месо. Те безспорно гледат на вегетарианството като на поредната мода и като на един нецелесъобразен начин на хранене. Те започват позоваването си още от първите хора, които са оцелели благодарение на месоядството. Наричат нецелесъобразно вегетарианството, поради неговото отричане да се приемат животински протеин и мазнини, които се оказват незаменими и дори жизнено важни хранителни компоненти.
Ще разгледаме месото първоначално от гледна точка на вкусовите му характеристики и качества. Най-важен е белтъка и неговия аминокиселинен профил. Месото носи животински мазнини, от които също така се образува тестостерона, което е свързано с формата на тялото, добрата и здрава физика и характера на мъжа. Жените пък смятат, че ако бъдат вегетарианци и така живеят здравословно, ще бъдат с по-добър външен вид и по-дълголетни. Хранещите се с месо смятат това за абсолютен мит.
Ще разгледаме някои твърдения на вегетарианци и оборващите ги антитези на хората, които се хранят с месо.
- Вегетарианците смятат, че балансираното хранене без месо прави човека по-здрав, по-жизнен и по-дълголетен. Месоядните (ще ги наричаме така) смятат, че пълноценното хранене включва освен растителен протеин, също така и животински такъв. Освен растителни мазнини, също и животински.
- Друга важна хипотеза на вегетарианците е, че храносмилателната система на хората далеч се различава от тази на хищните животни. Храносмилателната система на човека е много по-близка до тази на висшите тревопасни и плодоядни бозайници и най-вече до тази на маймуните, които са вегетарианци и винаги са били. Месоядните веднага дават за пример маймуните питекофаги и това, че сме хетеротрофни организми и набавяме енергията си посредством храната. Въпреки приликите с маймуните, те не са трезвомислещи същества.
Тук идва мястото на малко теория за човека. Той е доживял своето пълно развитие и доминира над всички останали животински видове. Храносмилателната система се е развивала и това е в тясна връзка с развитието на кръвните групи и онаследяването им в отделни генофондове. Ловуването на дивеч и приготвянето и консумирането на месо не е било прищявка, а потребност. В много по-късен етап от антропогенезата на човека се култивират растенията и започват да се консумират. С консумирането на растителни продукти просто се обогатява менюто на човека. Интересна е и теорията за генезиса на хранене и кръвната група. Прачовеците предприемат множество миграции, докато търсят удобно място за заселване. Така се появяват разлики между кръвните групи и скоростта им на усвояване на веществата. Кръвна група „А” е окачествена като „вегетарианска” група, а често група „О” като типично хищна.
- Трета хипотеза на вегетарианците се основава на убиването на животните и това, че в крайна сметка тяхната плът убива нас, тъй като не е предназначена за човешките същества, които са с растителноядна природа. Месоядния веднага се позовава на това, че растенията също имат плът. Ако се храним само с растения, това значи, че приемаме само въглехидрати и ще произвеждаме само инсулин. В крайна сметка те смятат, че естествения подбор ще реши кой вид да оцелее.
- На следващата позиция вегетарианеца твърди, че растителната храна също съдържа достатъчно белтъчини. Позовават се на последните научни факти, според които някои растения дори съдържат повече белтъчини от месото, които са по-лесно усвоими и по-здравословни. Месоядните твърдят, че последното не е доказано и, че най-усвоимият белтък от всички е яйчният. Като бързоусвоим белтък също посочват този на рибите.
- Като пълна заблуда вегетарианците посочват, че те не могат да си набавят необходимите аминокиселини, които са „незаменими”. А как тогава са оцелели хилядите вегетарианци, без дори да вкусят месо? Правилно подбраната растителна храна, в комбинация с млечната осигуряват абсолютно всичко, което е необходимо на организма, включително и белтъчините. Друга заблуда според тях е, че вегетарианската храна съдържа достатъчно калций.
Месоядните веднага оборват тезата за калция, като посочват, че витамин Д, без който не може да се усвои калция, се намира в дробовете на някои риби и в телешкия черен дроб.
Съществуват множество други пунктове, по които двата отбора са в една непрестанна оборваща дискусия. Много от консумиращите месо твърдят, че човек изглежда по определен начин, в зависимост от храната, която приема. Мускулести и силни са именно месоядните хора, но пък хрисими и добри за вегетарианците. Този спор сякаш никога няма да бъде финализиран. Смятаме, че дори няма нужда от това. Що се отнася до храната най-важното е човек да се чувства добре и да консумира това, което той усеща като необходимо за себе си. Няма обяснение как някои хора са привлечени от миризмата на печено месо, наденица и подобни и никога не биха се разделили с този вкус, а някои други се отвращават дори от мисълта за такива ястия (тук изключваме псевдо вегетарианските нагласи, поради модерността на явлението). Не е и нужно обяснение – всеки има право да вярва в каквото иска, но освен за удоволствието си, трябва да отговаря и за бъдещето на света. Важно е човек да живее по начин, който е добър и здравословен за него, който той си е избрал, като единственото важно условие е да не нарушава етичните и биологични правила и норми.
Интересни факти:
Тук сме избрали да споменем някои интересни факти, свързани с темата предимно за месото.
Първото, което сме избрали е една статия, която е свързана с изследването на хранителните навици на населението и земеделските практики. Изследването показва, че не е нужно всички да станат вегетарианци, за да има достатъчно храна за растящото население на Земята, също за да бъдат смекчени климатичните промени. Посочен е доклад „Изяждаме ли планетата?”, изготвен от организациите „Състрадателно световно животновъдство” и „Приятели на Земята”, в който се твърди, че хората могат да си позволят да се хранят с месни продукти няколко пъти седмично, като всичко се извършва с методи, които щадят околната среда и са хуманни към животните.
Като втори любопитен факт посочваме един нов законопроект, който ще бъде предложен през април тази годинав Китай. Той цели да се забрани консумирането на месо от кучета и котки. Това може би ще е краят на многовековната традиция в страната. Ако законът бъде приет хиляди ресторанти и кланици в страната ще бъдат затворени, а глобата за тези, които продължат да консумират ще бъде в размер на 5 хиляди юана (730 долара) и до 15 дни затвор. Глобявани ще бъдат и продавачите, в чийто магазин бива открит въпросния „деликатес”.Потресаващо за нас европейците е, че по пазарите в някои провинции могат да се видят клетки с кучета. На едните пише „за ядене”, а на другите „декоративни”, т.е. за домашни любимци. Законопроектът ще предизвика най-вероятно ожесточени дебати. Едната страна твърди, че кучешкото месо не се различава от свинското и говеждото, а от друга страна са предимно организациите за защита правата на животните, които в последните години и там са много популярни и се възмущават от варварската традиция.
Мъдрите за вегетарианството:
„Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си”
Бърнард Шоу
„Величието на една нация, нейният морален прогрес може да се определи според начина, по който тя се отнася към животните”
Ганди
„Да станеш вегетарианец е като да стъпиш в поток, който води към нирвана”
Буда
„Нищо няма да допринесе за човешкото здраве и да повиши шансовете за оцеляване на живота на земята толкова, колкото еволюцията на вегетарианското хранене”
А. Айнщайн
„Ако кланиците имаха стъклени стени, всеки би бил вегетарианец. Ние се чувстваме по-добре спрямо себе си и животните, знаейки че не допринасяме за тяхната болка.”
Пол Макартни
„Ако някой истински и сериозно иска да направи живота си по-добър, първото нещо от което той би се отказал, ще бъде употребата на плътта на животните за храна, понеже това е неморално и включва извършването на действие – убийство, което е несъвместимо с моралното чувство на хората”
Л. Н. Толстой
„Ако човек не иска да потъпче своите хуманни чувства, той трябва да проявява доброта към животните, понеже този, който е жесток към тях, става такъв и в отношенията си с хората. Ние можем да съдим за сърцето на човека според отношението му към животните”
Кант
Като финал на интересните факти поставяме един линк към текст на песен от Няла Пема Дудул от сайта на Будистки център към манастира Шечен, която е озаглавена „Съвет за отказване от яденето на месо”: http://www.shechen-bg.org/node/34.
Библиография:
1.Закон за ветеринарномедицинската дейност
2.Закон за защита на животните
3.Нейкова – Врахорити, М. Пътечка към здравето, С. 1997
4.Парачин, В. 365 основни причини да бъдете вегетарианец, С. 2001
5.Русинова, Р. Вегетарианско хранене
6.Саркар, П. Философия на вегетарианството
Интернет източници:
4.http://www.vegebg.org/index.html
7.http://www.yoga108.info/index.html
8.http://www.iwns.org/index.php?id=10&no_cache=1
9.http://animalrights.aresistance.net/
10.http://www.legaltheory.org/index.php?rid=22&id=45
11.http://www.belchohristov.com/1973.html
13.http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/2009/11/23/819839_umerenata_konsumaciia_na_meso_ne_bila_vredna_za/
15.http://www.zemianazaem.com/archives/117
[1] Закон за ветеринарномедицинската дейност < http://www.bgvet.org/law/zakoni/vmclaw.html>
[2] Закон за защита на животните <http://www.iwns.org/fileadmin/content/legislation/bglex/pdf_files/Zakon_Za_Jivotnite_Knijka_Last.pdf>
[3] Парачин, В. 365 основни причини да бъдете вегетарианец, С. 2001, стр. 19
[4] Русинова, Р. Вегетарианско хранене, стр. 11
[5] Махатма Ганди, в По пътя към вегетарианството
<http://ecovege.org/duhovnost/186-mahatma-gandi-on-the-veg-way>
[6] Саркар, П. Философия на вегетарианството
[7] Саркар, П. Философия на вегетарианството
[8] Парачин, В. 365 основни причини да бъдете вегетарианец, С. 2001, стр. 23
[10] Нейкова – Врахорити, М. Пътечка към здравето, С. 1997, стр. 15
[12] Апостолова, О.<http://first.gorichka.bg/index.php?p=10&l=1&id=205>
[14] Парачин, В. 365 основни причини да бъдете вегетарианец, С. 2001, стр. 48
Месоядни животни |
Растителноядниживотни |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|