Салвадор Дали “Лицето на войната”

Разбира се, освен ужасните ефекти, Модерността има и изключителни, невероятни положителни ефекти – масовото образование, високата общодостъпна обща култура и информираност на всеки отделен човек, идеята за отстояването на свободната воля и естествените права на човешката личност, хуманизма, невижданото развитие на науката, обществената и политическата уредба, социалните придобивки, здравеопазването, развитието на демократичните практики на управление. Всички тези придобивки обаче са оспорвани днес от новите невидими икономически „диктатори“ след Вашингтонската конференция (1945 г.), когато са учредени Международен валутен фонд, НАТО, Световна банка… Следват т.нар. „30 славни години“ на забогатяване, просперитет, свърхускорен икономически индустриален растеж, свръх-производство и свръх-консумацияи нов тип корпоративна глобализация на световните пазари и ресурси.

България остава почти през цялото време в периферията на тези процеси на новата епоха на Модерността. В самото начало на тази епоха територията ни е завладяна от ислямския османски халифат (специфичен мюсюлмански вариант на имперски тип държава). Първоначално това довежда до сближаване на останките от българския елит с модернизиращия се европейски Запад – особено с Рим и с Австроунгария. След Австро-турскта война от 1700 г. Османската империя унищожава последните останки от управляващи в различни региони български боляри-османски васали (с изключение на деспотствата Влашко и Молдова, които запазват васалното си самоуправление в рамките на империята и по-късно формират влашка, а не българска национална идентичност, поради преобладаващо небългарския характер на населението им). Свободните по време на царете ни български еретици като богомилите и павликяните биват насилени да приемат исляма, а част от тях приемат католицизма, за да избегнат ислямизирането, тъй като Коранът забранява насилието над вярата на официалните християни. Богомилите и павликяните предпочитат да приемат католицизма или исляма, но в никакъв случай не биха приели православието, защото традиционно мразят българската и гръцката църква – така еретиците в Пловдивско, в Родопите, в Западна България и в Босна преминават в лоното на католицизма и на исляма, а този далечен исторически факт наскоро отново придоби голямо значение по време на войните в бивша Югославия. Българите християни обаче запазват частната си собственост, собствеността си над земите си и икономическите си свободи в производството и в търговията, както и самоуправлението на градовете си през цялото време на Османската хегемония. Модернизацията навлиза в България основно чрез търговията и образованието и основно през Италия, Австрия и Русия – тази модернизация обаче е странична и частична, повърхностно-модна и периферна и често „криворазбрана цивилизация“. Първото нещо, което българите усвояват от Модерността е идеята за нация и за национална държава – ето защо първоначално България се оказва изненадващо силна и влиятелна национална държава в европейски план. Спецификата на българските общество и култура водят и до новаторски форми на модерността в България – БЗНС и управлението на Стамболийски, които биват смазани като опасни за Великите сили. Най-значимите български управленци са политически или физически ликвидирани – Батенберг, Стамболов, Стамболийски, а вероятно и Борис ІІІ и Димитров, като неудобни за световния ред (по този въпрос вж. анализите на Искра Баева). Неприязънта на традиционните Велики сили към българите карат държавниците ни да се съюзяват с новите еманципирани национални държави, които искат властта над планетарните ресурси за себе си – Италия, Германия.

След Втората световна война България е почти унищожена политически, но за кратко успява да се съвземе до 1947 г., когато окончателно е смазана от Русия, със съгласието на Великите сили. Сърцето на българската културна, стопанска и обществена специфика от хилядолетия е била частната собственост на земеделеца – обработваема земя и животни. С унищожаването на тази специфика – конфискацията на стадата и на земите, т. е. т.нар. колективизация в българското село – българската култура и общество напълно рухват и до днес няма изгледи да се възстановят някога отново. Индустриалната Модерност е окончателно и насилствено въведена в България в най-крайната й и ужасна форма – тоталитарният военен държавен монополизъм, последствията и практиките от който са налице още и до днес в държавната администрация, а на ниво общество и култура липсва всякаква системност и самочувствие. Обществото в България беше разградено и превърнато от някога сложна система и структура в безлична безформена маса от откъснати и разединени индивиди, поради което е силно да се каже, че съществува общество – то е в начални процеси на самоорганизация, силно възпрепятствани от недоимъка и от военно-командните административни практики на единствена оцеляла общност – тази на все още живите участници в системата на бившия държавен монопол над стопанството, над търговията и над властта.

ПРИМЕРНА ТЕМА ЗА ЕСЕ: Общество на живите трупове? Какво зомбира хората и какви проблеми могат да произлезат от това? :

Основете есето си на разсъждение върху следния текст: Алек Попов за разликата мужду хората и животните – из книгата “Черната кутия”

През 1947 г. американски плувкини се къпят в залива на о. Бикини, където скоро преди това са проведени ядрени опити. Година по-късно плувкините умират от лъчева болест.

Периодът 1945-1975 г. добива известност като „тридесетте славни години“ на икономически просперитет. През тези години в развитите индустриални общества се налагат интензивното земеделие, основаващо се на мащабна употреба на изкуствени торове и пестициди, масираното навлизане на синтетичните материали в производството и бита и масовата консумация на стоки за все по-краткосрочна употреба.

 

 

Консуматорското общество и свръхконсумациятаса основен проблем на развитието от 50-те години на ХХ век. Ерих Фром осъжда Модерността като подчинена на притежателния модус на съществуване, който води към тоталитаризъм, садо-мазохистична агресия, унищожение, потисничество и гибел и за това може да доведе до унищожение на живота на планетата… Истинската човешка личност се разкрива пълноценно единствено в битийния модус на съществуването ни, според Фром. “Постмодернисът” Жан Бодрияр обръща внимание на друго свойство на съвременната ни свръхконсумация – способността да подменя автентичното с фалшификации и симулации – симулакри… Фалшивият свят на свръхконсумация, на игра на сенките, илюзиите и рекламите е бляскаво разкрит в романите на Фредерик Бегбеде…

 ДЕХУМАНИЗАЦИЯ НА ЧОВЕКА: виж Приложението : Дехуманизация на човека – примери от изкуството – Приложение за студенти

- от Франкфурдската школа:

Ерих Фром:западната консуматорска цивилизация не е вече свободно и демократично общество, а общество на “бягство от свободата”, на безпринципен конформизъм, което е подчинено не на модусите на пълноценна реализация на човешката личност (принципът “да бъдеш”), а на садо-мазохистичния принцип на зависимост, идолопоклонничеството, притежанието и експлоатацията (принципът “да имаш”).

Теодор Адорно:“Редът, прокламиращ сам себе си, не е нищо друго освен прикритие на хаоса.“, на “ограниченото еснафско-административно потисничество“, който е в основата на “буржоазното съзнание, което принизява всички духовни творения до проста функция, до нещо, съществуващо само заради нещо друго, и в края на краищата до консумативен артикул.“

Херберт Маркузе:изхождайки от ортодоксалния фройдизъм и от ортодоксалния марксизъм едновременно, Маркузе твърди, че в съвременното консуматорско общество човекът е престанал да бъде самостойна личност (Der Mensch), а се е превърнал в безличен статистически артикул – индивид без собствено лице, който не представлява нищо повече, освен част от еднакво форматирана, манипулирана, и дирижирана униформена маса (Das Mensch).

Хана Аренд:Тоталитаризмът и авторитаризмът са системи, които разрушават социалните връзки между хората и като резултат довеждат до смърт на обществото – в крайната им фаза в тях остават само нелегитимни диктатори и потиснати или манипулирани маси, но липсва жизнено общество, способно да изгражда собствени структури и да взема самостоятелни решения. Всеки вид милитаристична или монополистична социална система води до същото – до социална дезинтеграция, разпад, катастрофа, гибел…

От френските философи постмодернисти:

Мишел Фуко:Неолибертарианската идеология и системата на наложения от нея “нов социален ред” са определени от Фуко като “капиталистическа анархия” или “анархо-капитализъм” – всичко е позволено, стига то да носи печалба на най-могъщите корпорации…

Глобализация – Какво се разбира под термина “глобализация” прочетете тук: Глобализацията – с езика на изкуството – Приложение за студенти

Макдоналдизация – Американският социолог Джордж Ритзър открива един от особено тревожните аспекти на днешната глобализация и го нарича „макдоналдизация”. Под макдоналдизация Ритзър разбира навлизането на принципите на маркетинга на американските вериги от фаст-фууд ресторанти и на логиката на поточната линия във все по-разнородни и нестопански сфери в обществата в глобален мащаб – в политическата сфера, в културата, в науката, в морала, в религиите, в ценностната система и т.н. Принципите на макдоналдизацията според Ритзър са четири:

Ефективност

Изчислимост

Предвидимост

Тотален контрол

Четирите принципа на макдоналдизацията изискват пълно опростяване на социо-културните взаимовръзки с една единствена цел – максимална печалба с минимално вложен ресурс за крайно ограничена клика от печеливши монополи, които разполагат с тотален контрол върху сферата, от която печелят. Според Ритзър макдоналдизация води до особено негативни явления в социален аспект, защото «заместват нравствеността на човешките същества с тази на поточната линия»:Вж. също Книгата “Макдоналдизация на обществото” от Джордж Ритзър на български език

Жан Бодрияр:Стремежът към постоянна максимална продажба на възможно най-евтини и некачествени стоки и услуги води консуматорското общество в неговата крайна фаза до абсурдни форми на лъжа, измама, виртуалност, фалшификация и симулация. Стига се до парадоксална ситуация, при която в заобикалящата ни среда не остава почти нищо автентично – всеки обект, предмет, услуга, мисъл, чувство и дори самите факти се оказват особени псевдо-обекти, артефакти, изпълнени с фалш и илюзия – т.нар. от Бодрияр – “симулакри”. В такова общество не се случват събития, защото нищо не се осъзнава като събитие – медиите не отразяват събитията, а творят фактите като изкуствено монтират заснети кадри с манипулативна цел, а така изфабрикуваните “факти изпреварват събитието”, заместват го с виртуалния си образ и то не се случва като реално събитие за хората, а само като илюзорна симулация.

Вижте още: Идеите на Жан Бодрияр, илюстрирани в изкуството – Приложение за студенти

www.MP3-BG.com Stefan Vuldobrev – V Efira Sum