лекция “Новата наука : Революционни открития в науките за природата”, лекция, изнесена от гл. ас. д-р Петър Канев в УниБИТ (специалност Комуникация и информиране) на 17 април 2013 г.
| СТАРА НАУКА – от Нютон до 19 век, учим я в училище | НОВА НАУКА – от Айнщайн до ХХІ век – тепърва трябва да я осъзнаем |
| Време – според старата наука времето е безотносително и вечно, постоянно и независимо от нищо измерение на вселената – то тече с винаги еднаква скорост и винаги от минало към бъдеще.
Пространство – според старата наука пространството е измеримо, винаги и навсякъде еднакво, безкрайно, непроменимо и вечно и като такова няма нищо общо с времето или с други фактори. |
Според Обща теория на относителността на Айнщайн и новата наука след нея време и пространство изобщо не съществуват като отделни самостоятелни измерения във вселената. Това, което съществува е времепространство (на гръцки хронотоп) – т.е. времето и пространството са едно и също нещо. От там следва, че движението в пространството е движение във времето и че самото времепространство не е с постоянни параметри, а зависи от други фактори – от скоростта на движение, от силата на гравитацията, от енергийни измерители и др. Времепространството не е вечно и неизменимо – то се е родило, някога не е съществувало, а също така и може да изчезне, може да бъде унищожено, то се е изменяло, изменя се и ще се изменя. Така например вече е научно доказано, че бързото движение в пространството води до бързо движение във времето. Ако обикаляте орбитата на Земята със скорост близка до максималната възможна – тази на светлината – то докато за вас е изтекла едва 1 минута, долу на Земята ще са изминали 100 години, и когато се приземите долу вие ще сте си все така млада, но ще заварите вашите внуци в старчески дом… Това е научна фантастика, но е доказано, че ако пътувате с бърз самолет времето по вашия часовник се различава от времето на неподвижните хора, които си стоят на земята с няколко милисексунди, а понякога и със секунди (зависи от скоростта и от продължителността на периода, с който се движите с тази скорост). Доказано е дори че когато се движите с автомобил, вие се движите и по-бързо във времето от тези, които са седнали някъде и не се движат, което означава, че докато часовника ви се движи по-бързо, същевременно вашето лично биологично време тече по-бавно, отколкото на човека, който е седнал неподвижен на пикник под някое дърво. Доказано е, че за човек седнал на пейка и за човек, форсиращ със състезателен автомобил в един и същи град – този с автомобила вижда изгрева на слънцето по-рано с няколко милисекунди, отколкото този, който е седнал неподвижно. Времепространството е подчинено и на други физически закони освен скоростта на движението – например на силата на гравитацията – при изключително голяма маса материя – не само, че материята се смачка в под свръх тежестта на собствената си маса, но и времепространството се изкривява и се смачква – пространството и времето (времепространството) могат напълно да се смачкат при свръхголяма гравитация и дори да изчезнат, премазани от тежестта… “Мястото”, където времепространството е изчезнало, защото се е смачкало се нарича “черна дупка” или ”точка на сингулярност”.
Според Стивън Хокинг самото времепространство има две измерения – едното е познатото ни движение от минало към бъдеще (т.нар. стрела на времето), но в другото няма движение от минало към бъдеще – всичко – и миналото и бъдещето вече се е случило и се намира на една плоскост – тогава вие можете да се отправите към произволна точка на миналото или на бъдещето във всеки едни момент – такова движение във времето правим например в нашия мозък чрез нашите спомени и предчувствия. В това измерение на времето според Хокинг вселената няма начало и няма край, няма минало и няма бъдеще – има само нещо, което е всичко накуп едновременно и ние бихме го нарекли с такива думи като вечност или мигновеност… |
| Според старата наука МАТЕРИЯТА е изградена от материални частици, цялата вселена е изградена от материални частици. Материалните частици имат следните характеристики – те имат собствена маса (тежест) и собствена самостоятелна траектория на движения и са подчинение на физическите сили и закони. ЕНЕРЕГИЯТА представлява скоростта на движение на материалните частици – колкото по-бърза е тази скорост, толкова по-голяма енергия отчитаме. Енергията е изградена от материални частици, които се излъчват като вълни с постоянна скорост, колебаеща се на постоянни интервали – например електрическата енергия е изградена от електрони, но тези електронни текат в общ поток като вълните в морето и ли в реката и не се държат като самостоятелни частици, а като вълни и за това ние наричаме електрическия ток енергия, а не материя, въпреки че в същността си той е поток от материални частици – електрони. Този ток, както и всяка енергия, няма своя собствена маса, нито собствена посока на движение – той си върви само на право, а не може да завива или да се отклонява, а също и не можете да го премерите колко тежи, защото не тежи. | След нобеловата награда за откритията на Пригожин и Стенжер новата наука има съвсем друго разбиране за материята и енергията, а именно: материята е частен случай на енергия – основното са вълните и енергията, а не материалните частици. Материалните частици сами по себе си са създадени от енергия и представляват особена форма на вълна – “самотна вълна” solitary wave. Странното явление самотни вълни е открито и описано още през 19 век. При силен трус във воден басейн може да се породят вълни, които са сами самички, не са чест от голям поток от редуващи се вълни, а се движат сами. При това те не се движат направо. Могат да завиват, да променят посоката си, да ходят, където си искат. И на всичкото отгоре те не отшумяват, а си стоят все едни същи и продължават да си се движат и да съществуват самостойно, без да се променят, докато не се разбият в нещо. Най-печално известните самотни вълни са цунамитата. Самотните вълни само изглеждат като вълни. Според Пригожин те всъщност имат всички характеристики на материалните частици – имат собствена непроменима маса (може да ги измерите колко тежат, едно цунами може да се премери колко тона тежи) и собствена самостоятелна и променлива посока на движение. Изследвайки научната главоблъсканица дали частиците на светлината – фотоните – са материя или енергия, след като се държат хем като частици, хем като вълни едновременно, Пригожин стига до извода, че те са всъщност самотни вълни и за това са хем вълни, хем частици – преходна форма между вълните и частиците, между материята и енергията. От там се стига до извода, че както цунамито се поражда от силно земетресение, така и самите материални частици се пораждат от силни енергийни импулси. Те се пораждат не от други частици, а от самата енергия. Но щом е така, възниква въпросът от какво се състои материята, а и самите вълни – енергията, ако не от малки материални частици? Отговор дава суперструнната теория. Според нея най-малката съставна част на частиците са струни от времепространство. Това се единици времепространство, които не са постоянни, а се държат като вълни – идват и затихват на микро импулси, варират и трептят, ако се изразим по-поетично “свирят музиката на вселената и на съществуването”. От тази гледна точка цялата вселена в основата си е музика, симфония от времепространствени трептения – и тази музика на времепространството създава и материята, и вълните и енергията едновременно. |
| Според старата наука вселената е вечна и неизменима, а физическите сили и закони, които действат в нея също са вечни и неизменими. | Според новата наука вселената не е вечна и неизменима – тя някога не е съществувала, после се родила, после се развивала и разширявала, в момента продължава да се разширява и някога на края ще умре и ще изчезне – или ще се смачка от собствената си гравитация или ще се разреди до крайност, ще изстине до неподвижност и ще се разпръсне без следа във времепространството. Също така и силите и физическите закони във вселената не са вечни и неизменими – те се изменят в една черна дупка – там те вече или не съществуват или са съвсем други. Те са се изменяли и със самото развитие на вселената от раждането й до сега. Според теорията на Пиер Ален за холографската вселена всъщност самите сили, които действат във вселената и самите физически закони в действителност не са тези, които ние виждаме и отчитаме, а са съвсем други. Ако се намирахме в друга точка на вселената, а не на Земята, там щяхме да виждаме и да отчитаме съвсем други сили и физически закони. Това как възприемаме силите и законите на физиката зависи от перспективата, от която ги гледаме. Ако гледаш една китайска шапка от горе от птичи поглед ще виждаш кръг. Ако я гледаш от страни, ще виждаш триъгълник. А тя всъщност не е нито едното, нито другото, защото реално представлява триизмерен конус. Същото е и с физическите закони и сили – те не са това, което виждаме и което отчитаме за тях, совите не са това, което са. Погледнато от такава перспектива неща, които ни се струват абсурдни и невъзможни всъщност са напълно възможни и дори се случват. Това, че ние не можем да ги видим и отчетем не отменя факта на случването им. Излиза, че явления като телепатия, телекинеза, телепортация или дори пътуване във времето може да не са паранормални, а да са физически, просто ние не можем да видим тяхната нормалност и физичност, заради лошата ни перспектива на гледане. Те това е теорията за холографската вселена. |
| Старата наука няма никакво обяснение за живота, а това е така, тъй като животът е органика, а не механика, а старата наука се опитва да обяснява всичко не с органични, а с механични модели – за това и не може да даде убедително обяснение. Пръв Пастьор доказва, че животът не представлява механизми и че не може да се зароди по механичен начин, не става така, като бихме си направили часовник или друга машинка. Не можем да направим живот, освен като самите ние се размножаваме. Живот произлиза само от живот… | Според новата наука животът е свръхсложна органична система, която по парадоксален начин при определени условия “измамва” третия закон на термодинамиката, преодолява ентропията. Всички механични (или термодинамични) системи все някога се развалят и умират, защото при работата си винаги изразходват повече енергия, отколкото могат да възстановят и защото са подвластни на физическите сили, които ги рушат. Животът като такъв не се разваля и не умира, а тъкмо напротив – усъвършенства се и се размножава. Как става така и как хем действа третият закон – този за ентропията, хем не действа и бива преодолян от органичните системи? По следния начин – отделният жив индивид е подчинен на смъртта (на ентропията, на третия закон на термодинамиката), обаче той е кодирал информацията за всичко в себе си с един кодов език – този на четирите аминокиселини в молекулата на ДНК. Този езиков код става език, реч, инструкция, писание, “книга на живота” и се превежда на други “биохимични” езици – той представлява една инструкция, как се тъче органична материя – инструкция която служи, за да се приведе в действие – в действието на самовъзпроизвеждането, следвайки инструкциите на кода. Самото ДНК, когато се износи се самокопира в нова неизносено и така до безкрай. Живият организъм се размножава и така животът продължава да съществува и да е млад чрез децата и внуците ни, въпреки че ние като индивиди неминуемо се износваме и остаряване. С този хитър и сложен способ – на самовъзпроизваждането, на самокопирането, на размножаването животът всъщност преодолява един физически закон без да го нарушава – закона за смъртта – ентропия – защото умирайки той оживява в нов, така практически, ако не се наруши нужната за съществуването на живот среда, каквато е тази на планетата Земя към момента, то животът като такъв става практически безсмъртен – “живот вечен”… Именно и това е най-характерното за органичните системи, с което те качествено се различават от механичните-термодинамични системи. Когато се каже, че нещо е органично или живо се имат предвид тъкмо тези характеристики.
Размножаването на човешките култури – това е образованието… |
Pingback: Учебни материали за КМГН | Petarkanevdoktora's Blog